Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Въведение в правото

Правонарушение. Същност и видове. Състав на

правонарушението. Вина. Правни последици. Видове.

ПРАВОНАРУШЕНИЕ

1. Значение на темата:

а) правонарушението (ПН) като самостоятелно правно

явление, представляващо интерес само по себе си;

б) изучаването на ПН подпомага борбата срещу него.

2. Състояние на изследванията на ПН:

а) водещи са наказателноправните;

б) общотеоретикоправните сериозно изостават (само

монографията на проф. Г. Бойчев), следват

наказателноправните. Все още всичко относно

правонарушението се пречупва през призмата на

индивидуалните субекти на правото, като се забравя, че и

неиндивидуалните субекти на правото могат да извършват

правонарушение.

3. ПН като вид нарушение на обществените норми.

4. ПН като деяние, като елемент от съзнателната и волева

дейност на субекта на правото. Психологическата

категория "деяние".

5. Същност на деянието (според психолозите и само

относно човека, само относно индивидуалните субекти на

правото):

а) психически елемент (мотиви, цел и решение);

б) физически елемент (действие и бездействие).

6. Характеристика на психическата страна на деянието:

а) мотиви - (осъзнаване на интересите и потребностите на

социалния субект) вътрешните подбуди, осъзнатите

потребности, граничния, периферийният, началният лемент

на психическата страна на деянието. Намира се на

границата с потребностите на човека. Представляват

сложен психологически процес, протичащ във времето.

Обикновено действуват система от мотиви, като може е

един от тях да е основен. Мотивите имат стадии (форми на

проявление): влечение, стремеж, желание и искане.

Мотивите са подтикващият фактор, психологически

движещата сила на деянието;

б) цел - (осъзнаване на начина, средствата и условията,

по които могат да се задоволят потребностите на

социалния субект) този психологически процес, който има

качествената характеристика на фактор, определящ

направлението на деянието чрез избор и конкретна

представа за неговия резултат и начините, средствата и

условията (мястото, времето и обстановката) за неговото

постигане. Целта определя насочеността на деянието към

конкретен резултат. Може да има и система от цели, една

от които е основната. Целта граничи непосредствено с

мотива;

в) решение - (към познанието на потребностите и на

начина на тяхното задоволяване се добавя и волята това

наистина да стане) окончателния и твърд избор на целта и

на начина, средствата и условията за нейното постигане,

към които се прибавя и проявлението в необходимата

степен на волевия момент да произтече физическата страна

на деянието в съответствие с избраната цел и начина,

средствата и условията за нейното постигане. Това е

качествено нов психически процес. Разграничителния

момент тук е изявата на волята. Волята налага да се

осъществи физическата страна на деянието в съответствие

с целта. Съставянето на плана за осъществяването на

физическата страна на деянието е психически процес,

който се изразява в намирането и набелязването на

най-подходящите начини, средства и условия, водещи към

достигане на поставената цел. Противоречията в процеса

по формирането на решението се изразяват в т. нар.

"борба на мотиви".

7. Характеристика на физическата страна на деянието:

а) същност - това е система от телодвижения или

въздържане от извършване на телодвижения. Това е

външната, физическа страна на деянието. Това са

съзнателни и волеви телодвижения. Те са нещо различно от

навиците и стереотипите, които са автоматизирани

движения. Чрез тези движения могат да се управляват или

насочват други телодвижения или външни сили;

б) форми - действието и бездействието са двете форми на

физическата страна на деянието.

8. Деянието като психофизическо единство:

а) деянието и факторите, влияещи върху физическата му

страна (липсва психическа страна) - деянието като

непроизволно движение, различно от произволните движения

(рефлекторни, инстинктивни, импулсивни или в резултат на

непреодолима сила);

б) деянието и факторите, влияещи върху психическата му

страна - алкохол, наркотици, медикаменти и други

упойващи вещества (фикцията, че не влияят на

субективната страна, ако са приети доброволно), нагон,

заплаха, афект;

в) деянието е винаги с точно определено съдържание, със

строго конкретен характер.

9. Деяние, деяния (съвкупност от деяния), дейност и

поведение:

а) дейността е съвкупност от деяния, свързани с

изпълнението на трудови задължения;

б) поведението е съвкупност от деяния, несвързани с

изпълнението на трудови задължения.

10. Видове деяния (трудностите по разграничаването им,

неюридически критерии) според значението им за

общественото развитие:

а) с положителен характер;

б) с отрицателен характер (противообществени деяния).

11. Характеристика на деянията с противообществен

характер:

а) противообществения характер е обективна реалност,

обективна характеристика на деянието;

б) той е непосредствен израз на обществения характер и

значение на деянията, на обществената им същност;

в) зависи от много фактори и преди всичко от същността и

съдържанието на обществените отношения, които са негов

обект (които се засягат от ПН);

г) изразява се в характера, начина и степента на

въздействие върху обществените отношения.

12. Обществена опасност и обществена вредност:

а) това са видове противообщественост;

б) обществената опасност е признак не на всички деяния,

които получават отрицателна оценка на обществото, а на

тези, при които се въздействува отрицателно върху

основите, върху условията за осъществяване и върху

обективното прогресивно развитие на обществото;

б) обществената вредност е признак на получили

отрицателна оценка на обществото деяния, които не

въздействяват чак толкова отрицателно върху основите,

върху условията за осъществяване и върху обективното

прогресивно развитие на обществото.

13. Видове деяния с противообществен характер според

съответствието им с изискванията на правните норми:

а) правомерни;

б) противоправни (несъобразени с изискванията на

юридическите актове и най-вече на правните норми).

14. Характеристика на противоправните деяния:

а) изразява се в противоречие между конкретното деяние и

определения от правните норми начин на регулиране на

обществените отношения (модел за поведение);

б) противоправността е свързана с противообществеността,

като понякога някои деяния са противоправни, без да са

противообществени, и са противообществени, без да са

противоправни, тъй като противоправност и

противообщественост са две различни характеристики на

деянията. Има оборима презумпция, че противоправност и

противообщественост съвпадат.

15. Видове противоправни деяния според наличието на

вина:

а) невиновни;

б) виновни.

16. Характеристика на виновните деяния:

а) вината е спецефично психическо отношение (изживяване,

усещане) на дееца (извършителя) към неговото деяние и

към отрицателните обществени последици от деянието.

Вината е нов самостоятелен елемент от психическата

страна на деянието, което го има само при

противообществените противоправни виновни деяния.

Разликата между юридическа вина и морална вина (грях);

б) само при противообществените противоправни деяния

говорим за вина, защото само при тях се поставя въпроса

за юридическата отговорност, само за тях се прилагат

юридически санкции;

17. Характеристика на вината:

в) сложно психическо явление с интелектуална и волева

страна:

- интелектуална страна - способност да се разбира

противообществеността и противоправността на деянието и

на противообществените последици от него;

- волева страна - искане или допускане да се случат

противообществените последици от противообщественото

противоправно деяние.

б) връзка на вината с недееспособността и липсата на

деликтоспособност;

в) вина и вменяемост (обстоятелства, които изключват

формирането на вина във деликтоспособен субект на

правото).

18. Форми на вината (проявления на вината в зависимост

от комбинацията на волевата и интелектуална страна на

вината):

а) умисъл:

- пряк;

- евентуален;

б) непредпазливост:

- небрежност;

- самонадеяност.

19. Видове виновни деяния според забраната им от страна

на позитивното право:

а) забранени с юридически охранителни мерки (санкция,

принудителни мерки, защитни мерки), като ПН са деяния,

забранени именно с юридически санкции;

б) незабранени с юридически охранителни мерки

(малозначителни и явно незначителни).

20. Дефиниция на правонарушението:

Противообществено, противоправно и виновно деяние на

дееспособен и вменяем субект на правото, забранено с

юридическа санкция. Преминаването от деяние към

правонарушение е като в матрьошки.

21. ПН и свързаните с тях правни фигури -

недоносителство, опит, подбудителство, помагачество,

укривателство, съучастие, съизвършителство.

22. Видове ПН:

а) според степента на противообщественост (различието в

отрицателния обществен резултат):

- престъпления (обществено опасни) - това ПН, предвидени

само в НК;

- простъпки (обществено вредни) - административни,

дисциплинарни, гражданскоправни.

б) според вида на налаганите юридически санкции:

- наказателноправни;

- административноправни;

- дисциплинарни;

- гражданскоправни:

- деликтни;

- договорни.

23. Състав на ПН:

а) същност - съвкупността от признаците на деянието, с

което се осъществява даден вид ПН;

б) видове:

- юридически - отразените в правната норма признаци на

конкретен вид ПН;

- фактически - проявилите се в конкретното деяние

признаци на определен вид ПН.

Ако има съвпадение между двата състава, тогава може да

се търси юридическа отговорност.

24. Елементи на ПН:

а) субект - извършител на деянието (значение тук на

деликтоспособността и вменяемостта):

- на наказателноправните и дисциплинарните - могат само

да са индивидуални СП;

- на административните и гражданскоправните - могат да

са както индивидуални, така и колективни СП.

б) обект (засегнатите обществените отношения)

в) предмет (пряко засегнатите блага и субективни права);

г) субективна страна (вкл. вина) - съвпада със

субективната страна на деянието;

д) обективна страна (физическа страна на деянието плюс

противоправен резултат плюс причинна връзка между

деянието и този резултат).