Joomla Software solutions Template

Payday loan

Прилагане и тълкуване на правото

Темата за прилагането и тълкуването на правото представя практическата реализация на правната система. Задачата на правната система е да регулира поведението на хората. Реализацията на правото представлява тези действия на правните субекти, чрез които се изпълняват предписанията на правните норми. Всеки правен субект в своите действия се съобразява с правилата за поведение в правните норми. Тези действия се наричат реализация на правните норми.

Реализация на правните норми

Правните норми се реализират чрез фактическото поведение на правните субекти по няколко основни начина в зависимост от вида на предписаното поведение.

Първият начин е изпълнение на правните норми, което е налице при норми, които предписват извършването на определени действия. Когато правната норма предписва определени действия, тя се реализира чрез изпълнение Например, нормите на Семейния кодекс предписват родителите да отглеждат и възпитават своите деца. Действията на родителите представляват изпълнение на правните норми.

Втората форма на реализация е спазването на правните норми. Тя се осъществява при забраняващите правни норми, които забраняват извършването на определени действия. Реализирането на този вид норми става чрез въздържането от строго определени действия. Например, ректорът забранява пушенето в сградата на университета. Реализирането на тази норма представлява въздържание от пушене в университета.

Третата форма се нарича използване на правните норми и тя се прилага по отношение на оправомощаващи норми. Те дават права на определен субект да извърши действие, без обаче то да представлява задължение за него. Използване е налице само в случай, че субектът реализира поведение, регламентирано от тези норми.

Реализацията на правните норми представлява фактическото поведение на хората. Осъществяването на едно субективно право обикновено е съпроводено с изпълнение на определено юридическо задължение от един или повече субекти на правото. Т.е. реализирането на правната норма се осъществява чрез поведението на правни субекти с различни интереси. В отделни случаи реализирането на правото е съпроводено с определени трудности.

В процеса на реализация на правото отграничаваме безспорна и спорна реализация.

- безспорна реализация – при нея отношенията протичат в рамките на модела предписан от правните норми.

- спорна реализация – при нея се появява ситуация на правен спор.

Правен спор

Според някои автори правният спор е неестествено явление, патология на правото. По-разпространено е становището, че правният спор е естествен феномен, който съпътства реализацията на правото. Всъщност съществуването на правото като социален регулатор е съсредоточено именно в спорната част. Важността на правния спор о гледна точка на интересите на обществото е причината за появата на хора, чиято задача е решаването на правни спорове, чрез специфичните механизми на правото.

Правният спор възниква, когато заинтересованите в едно правно отношение страни имат различно мнение относно субективни права и юридически задължения, които възникват между тях. Когато една от страните отнесе решаването на правния спор до компетентния орган на съдебната власт, започва една специализирана форма на реализация на правото, при която компетентния държавен орган решава възникналия правен спор по задължителен за страните начин и прилага правна принуда в случай, че страните по правния спор не изпълнят доброволно постановеното решение.

От гледна точка на общата теория на правото, правният спор и свързаното с него прилагане на правото бива разглеждано единствено по отношение на общите моменти, присъстващи във всеки спор. Когато един съдебен орган трябва да разгледа един правен спор, обосноваването на съдебното решение включва три основни момента:

1. Правният спор изисква да бъдат установени фактическите обстоятелства, при които е възникнал правния спор.
2. Спорът относно приложимото право – кои правни норми следва да бъдат приложени като модел за решаване на правен спор.
3. Правни изводи, които съдът прави и в съответствие с тях – извеждане на ново правило за поведение (заповедта, която съдът отправя до спорещите страни)

Това са трите основни фази на прилагането на правото, като всички действия, които съдът извършва, биват записани в съдебното решение. Всяко съдебно решение има строго определен начин на съставяне.

Съдебно решение

Основен елемент от съдебното решение са мотивите. Те се разделят на фактически и правни мотиви Правните изводи, които съдът прави на база на фактическите и правните мотиви, се наричат  главни мотиви и именно тези мотиви биват обобщени като съдебна практика. В диспозитива на съдебното решение съдът нарежда извършването на конкретни действия.

Всяко съдебно решение съдържа тези основни моменти. Изследват се фактическите обстоятелства във фактическите мотиви, изследва се приложимото право в правните мотиви, правят се изводи и в крайна сметка спорът бива решен.

По своята логическа природа съдебното решение представлява един силогизъм. Силогизъм е форма на мислене, при която при две изходни съждения – едно общо и едно частно – се формулира ново несъществуващо към момента частно съждение. Следователно съдебната дейност представлява формулиране на нови, несъществуващи в правната действителност,  правила за поведение. В теорията на правото говорим за юридически силогизъм, защото общото съждение е формулирано в правните норми, а новото частно съждение е задължително за правната реализация.