Правни норми, понятие, видове и действия

Понятие- правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които не са индивидуално определени в правните норми. Общо правило означава, че правната норма не е насочена към индивидуално определено лице, а се отнася за неопределен кръг правни субекти. Правните норми са вид социални норми, които имат държавно властнически характер.

Правните норми регулират обществените отношения, като предоставят права и възлагат задължения. Те имат продължително действие и затова могат да намерят приложение за множество житейски ситуации.

Структура на праните норми- Те имат 3 съставки:

Хипотеза- тя съдържа условията и предпоставките за действието и.

Диспозиция- съдържа правилото за поведение, в нея са посочени правата и задълженията адресирани до правните субекти.

Санкция тава са предвидените от закона  неблагоприятни последици, които настъпват ако не се изпълнят правата и задълженията или се изпълнят не както трябва. Санкцията може да бъде гражданска, административна и наказателна.

Видове правни норми- има различни видове правни норми.

Императивни и диспозитивни-

Императивни- тези норми трябва да се приложат щом се осъществят фактите посочени в правната норма. Правните субекти нямат възможност да допускат никакви отклонения от тях. 

Диспозитивни- те се прилагат само ако страните не са се съгласили за нещо различно от предписаното в правните норми. Характерно за тях, е че страните могат по желание да уговорят различни правни последици в сравнение с уредените правни норми. Ако не се възползват от тази възможност тогава диспозитивните норми уреждат техните отношения.

Общи и специални-

Общи- те пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези.

Специални- те се прилагат само за тези случаи от рода, които имат видове белези, например: обща норма за продажбата се съдържа в закона за задълженията и договорите, а специалната норма в търговския закон, урежда търговската продажба. Специалната норма изключва приложението на общата норма. Според териториалното действие нормите биват:

Общи и местни-

Общи- действат по цялата територия.

Местни- действат на част от нея.

Самостоятелни и несамостоятелни-

Самостоятелни- тяхното действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.

Несамостоятелни- тези норми намират приложение само във връзка с други правни норми (те могат да бъдат отменителни, препращащи, тълкувателни).

Заповядващи, забраняващи и увластяващи-

Заповядващи- създават задължения за извършване на определени действия.

Забраняващи- създават забрана за определено поведение.

Увластяващи- уреждат възможност на правните субекти да имат определено поведение за задоволяване на интересите си. (уреждат субективни права).

Материални и процесуални

Материални- те уреждат придобиването, упражняването, съдържанието и прекратяването на субективните права.

Процесуални те уреждат реда и процесуалните средства за защита на субективните права.

Правните норми, които установяват предположения

Действието на правните норми във времето, пространството и спрямо лицата.

Действието на правните норми се проявява от момента на влизането и в сила. (Правните норми се съдържат в т.н. нормативни актове- закони, постановления, наредби). Нормативните актове се публикуват, те влизат в сила три дни след обнародването им. Обнародването държавен вестник се прави, за да се запознаят средните субекти с текста на правната норма и да съблюдават поведението си с тях.

Отнемане на правна норма означава преустановяване на действието и за в бъдеще (изгубва правна сила и общо задължителност). Основанието за отмяна може да се съдържа в нормативния акт (срок на действие или постигане на цел), а ако няма такава отмяна тя става с по-нов нормативен акт, отмяната може да бъде изрична (когато се изброяват правни норми, които загубват силата си) или мълчалива (когато в по-новия нормативен акт се уреждат по различен начин случаи уредени в по-стария нормативен акт).