Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Правни норми, понятие, видове и действия |
![]() |
![]() |
![]() |
Правни норми, понятие, видове и действия
Понятие- правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които не са индивидуално определени в правните норми. Общо правило означава, че правната норма не е насочена към индивидуално определено лице, а се отнася за неопределен кръг правни субекти. Правните норми са вид социални норми, които имат държавно властнически характер. Правните норми регулират обществените отношения, като предоставят права и възлагат задължения. Те имат продължително действие и затова могат да намерят приложение за множество житейски ситуации. Структура на праните норми- Те имат 3 съставки:Хипотеза- тя съдържа условията и предпоставките за действието и. Диспозиция- съдържа правилото за поведение, в нея са посочени правата и задълженията адресирани до правните субекти. Санкция тава са предвидените от закона неблагоприятни последици, които настъпват ако не се изпълнят правата и задълженията или се изпълнят не както трябва. Санкцията може да бъде гражданска, административна и наказателна. Видове правни норми- има различни видове правни норми.Императивни и диспозитивни-Императивни- тези норми трябва да се приложат щом се осъществят фактите посочени в правната норма. Правните субекти нямат възможност да допускат никакви отклонения от тях.Диспозитивни- те се прилагат само ако страните не са се съгласили за нещо различно от предписаното в правните норми. Характерно за тях, е че страните могат по желание да уговорят различни правни последици в сравнение с уредените правни норми. Ако не се възползват от тази възможност тогава диспозитивните норми уреждат техните отношения.Общи и специални-Общи- те пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези. Специални- те се прилагат само за тези случаи от рода, които имат видове белези, например: обща норма за продажбата се съдържа в закона за задълженията и договорите, а специалната норма в търговския закон, урежда търговската продажба. Специалната норма изключва приложението на общата норма. Според териториалното действие нормите биват: Общи и местни-Общи- действат по цялата територия. Местни- действат на част от нея. Самостоятелни и несамостоятелни-Самостоятелни- тяхното действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми. Несамостоятелни- тези норми намират приложение само във връзка с други правни норми (те могат да бъдат отменителни, препращащи, тълкувателни). Заповядващи, забраняващи и увластяващи- Заповядващи- създават задължения за извършване на определени действия. Забраняващи- създават забрана за определено поведение. Увластяващи- уреждат възможност на правните субекти да имат определено поведение за задоволяване на интересите си. (уреждат субективни права). Материални и процесуални Материални- те уреждат придобиването, упражняването, съдържанието и прекратяването на субективните права. Процесуални те уреждат реда и процесуалните средства за защита на субективните права. Правните норми, които установяват предположения Действието на правните норми във времето, пространството и спрямо лицата. Действието на правните норми се проявява от момента на влизането и в сила. (Правните норми се съдържат в т.н. нормативни актове- закони, постановления, наредби). Нормативните актове се публикуват, те влизат в сила три дни след обнародването им. Обнародването държавен вестник се прави, за да се запознаят средните субекти с текста на правната норма и да съблюдават поведението си с тях. Отнемане на правна норма означава преустановяване на действието и за в бъдеще (изгубва правна сила и общо задължителност). Основанието за отмяна може да се съдържа в нормативния акт (срок на действие или постигане на цел), а ако няма такава отмяна тя става с по-нов нормативен акт, отмяната може да бъде изрична (когато се изброяват правни норми, които загубват силата си) или мълчалива (когато в по-новия нормативен акт се уреждат по различен начин случаи уредени в по-стария нормативен акт).
|