Home Право Облигационно право- Отговорност на продавача при недостатъци

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право- Отговорност на продавача при недостатъци ПДФ Печат Е-мейл

Отговорност на продавача при недостатъци.

Чл.193,ал.1 „Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление”. Продавачът следователно отговаря, затова че не е изпълнил едно свое задължение. ЗЗД отнася разрешението на проблемите с отговорността на продавача при недостатъци в областта на неизпълнението и отговорността за неизпълнението (а не в областта на унищожаемостта поради опорочена воля – доколкото обаче не се касае за съгласие на купувача, което

е опорочено вследствие измамливите д-ия на продавача, като в този случай измамата следва да се репримира на всяка цена и купувачът трябва да може да избира измежду двата иска – за унищожаване и за разваляне на договора).

Правно релевантен недостатък – всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното обикновено или уговорено употребление.

Недостатъкът е във всички случай правно релевантен, само ако вследствие на него е намалена или цената, или годността на вещта – алтернативно.

Обикновено намалената годност (нормална или уговорена) повлича и намаление на цената на вещта. Но може годността на продадените вещи да не се намалява вследствие на недостатъка, а цената им да се подбива – годни, но лошо ушити дрехи или не по модата.

белези. Три са основните белези на недостатъците, които обуславят отговорността на продавача:

1) недостатъкът да е съществувал при продажбата, т.е. при преминаване собствеността и риска върху купувача – относно индивидуално определените вещи не е нужен коментар, що се касае обаче за родово определените вещи – недостатъците трябва да бъдат налице или да съществуват в зародиш в момента на индивидуализацията – в момента на преминаване на риска и собствеността.

2) необходимо е недостатъкът да е съществен – същ. е този недостатък, който чувствително намалява цената или годността на продадената вещ. Несъществеността на дефекта доказва продавача.

3) продавачът отговаря, само ако същественият недостатък, който обременява продадената вещ не е бил известен на купувача при продажбата (чл.193,ал.2) (независимо дали е явен или скрит, макар че влиза в правно противоречие със следващия член) – отговаря и независимо дали продавачът знае или не знае за недостатъка. Той не отговаря само ако недостатъкът е бил известен на купувача по време на сключване на продажбата.

Преглеждане на вещта. Уведомяване за недостатъци. Пазене.

1) Преглеждане – купувачът трябва да прегледа (с вещина) продадената му вещ веднага след като я приеме, за да добие представа за истинското й състояние. Често недостатъците няма да могат да бъдат открити при самото приемане, при самото получаване. Затова законът изисква от купувача да извърши щателен преглед „след като приеме вещта... в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи”(чл.194,ал.1,изр.1). Това са т.нар. явни недостатъци.

Някои недостатъци обаче са такива, че не могат да бъдат забелязани при обикновен преглед, а се откриват по-късно. Това са т.нар. скрити недостатъци. В тези случаи отговорността на продавача е ангажирана, стига недостатъкът да е бил открит до изтичане на установения в чл.197 срок за предявяване на искове поради недостатъци.

2) Уведомяване – за да запази правата си, купувачът трябва с откриване недостатъците на вещта незабавно да уведоми продавача за тях. Уведомяването трябва да следва забелязването на недостатъка и да стане най-късно до изтичане на предвидения в договора срок, ако такъв срок е бил уговорен. Една и съща е последицата ако продавачът не е бил уведомен или не е бил уведомен навреме – отговорността на продавача отпада.

а) Законът установява едно необоримо предположение (една фикция), че вещта е одобрена, ако купувачът не уведоми незабавно продавача за забелязаните явни недостатъци.

б) Това законно предположение за одобряване важи впрочем и когато недостатъците са от категорията на скритите.

Само в един случай купувачът запазва правата си спрямо продавача и без да го е уведомил за забелязаните недостатъци – това е случаят когато продавачът знае за тези недостатъци.

В случай, че вещта е абсолютно негодна, уведомяването не е необходимо, защото не става дума за изпълнение с недостатъци, а за пълно неизпълнение.

3) Пазене. В никакъв случай, колкото и съществени да са недостатъците на продадената вещ, поради които отказва да я приеме, купувачът не може да я върне на продавача, ако продажбата е дистанционна. Не трябва да се правят нови разходи за връщането й (ако го стори ще е за сметка на купувача). Затова именно законът казва: купувачът трябва да държи продадената вещ на разположение на продавача и е длъжен да се грижи привременно за нейното запазване (чл.198,ал.1). Купувачът следователно трябва да пази вещта с грижата на добър стопанин на разноски на продавача (ако възраженията му са основателни), докато продавачът в един разумен срок се погрижи сам за стоката си.

В случай, че вещта е изложена на развала или ако пазенето й е свързано със значителни разноски и неудобства, купувачът може, след като уведоми продавача, да поиска от РС разреш. да я продаде (чл198,ал.2).

Последици. В случаите, ког. продавачът отговаря за недост. на продадената вещ, купувачът има право:

1) Да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата (редхибиторен иск) – свежда се до едно истинско разваляне на дог. за продажба с обратна сила. Купувачът като връща вещта с нейните плодове заради недостатъците й, иска с/у това да му бъде върната цената с лихвите и направените по дог. разноски. Всъщност това право не е нищо друго освен едно особено приложение на чл.87 за разваляне, с тази разл., че развалянето не е обусловено нито от наличността на вина у продавача (то е допустимо и когато продавачът не знае за недостатъците), нито от безрезултатното изтичане на даден на продавача срок за изп-ие. Законът (чл.195,ал.2) предвижда още, че купувачът може да иска обезщ. за вредите съгл. общите правила относно неизп-ието на зад-ията,т.е. по чл.82 загубите и ползите в рамките на предвидимото при договарянето, макар и продавачът да не е знаел за недост., стига да е могъл да узнае за тях при полагане на дължимата гр.на добър стопанин. Отг-стта му ще се разпростре до преките вреди, ако той е знаел за недост.

2) Да задържи вещта и да иска намал. на цената – в случая дог. не се разваля. Купув. преценява, че вещта ще му бъде полезна и с недост. Той иска само да се постави цената в съответствие със ст-стта на вещта. От това следва, че правото на купувача да иска намаляване на цената не е някаква претенция за обезщ. (да му бъдат възмездени вреди), а иска да се установи фактически онова равновесие м/у престация и насрещна прест.

3) Да отстрани недостатъците за сметка на продавача – договорът не се разваля. Купувачът не иска нищо друго, освен точното му изп-ие. Той иска цената да се постави в съответствие със стойността на вещта, но този път чрез отстраняване на дефектите. Отново нямаме иск за обезщетение. Чл.195(1) е особено прилож. на общото правило на чл.80(1), с тази разл., че К е освободен от това да иска разрешение за поправянето. Но без да е изрично предвидено в закона, продавачът също може да отстрани недостатъците. Куп.може да предпочете тази алтерн. и да пристъпи сам към поправянето само след като продавачът, поканен, не направи това, направи го некачествено или със закъснение.В тези случаи той може и да развали договора.

4) Да иска да му бъдат предадени родови вещи без недостатъци в замяна на доставените – освен посочените дотук законът дава на купувача на родово определени вещи и тази допълнителна възможност.В крайна сметка се касае за един иск за изпълнение. Договорът остава в сила и затова купувачът не може да претендира разноските по продажбата, но не е лишен от правото да търси обезщетение за вредите, които претърпява (чл.195,ал.2), а и да иска развалянето, ако замяната не се осъществи в опред. от него срок.

Погиване или преработване на недоброкачествената вещ.

а) погиване поради недостатъците – купувачът има пр. да иска връщане на покупната цена с разноск. и вредите, к/о претърпява, или изп-ие с други вещи от рода на купените, макар да не връща повредената вещ.

б) случ. погиване или повреждане (не от недост.) на обрем. с недост. вещ – рискът е в теж. на продавача-несобств.В защ. на куп. се допуска изкл. от общ. прав. „в. погива за собств”. Има същите пр. по  а).

в) по вина на куп. – може да иска само намал. на ц. заедно с пр. да търси обезщ. на общо осн. (чл196,2).

г) преработване – по същия начин трябва да се постъпи – напр. преждата е преработена в плат. Липсва фактическа възможност да се върне вещта и купувачът трябва да се задоволи само с намаляване на цената й.

Обективна отговорност – горните 4 алтернативи на купувача са валидни спрямо продавача независимо дали същият е знаел или не за недостатъците на продадената вещ. В този смисъл отг-стта му е обективна.

Отг-ст за вреди – отг-стта му за вреди не е обективна. Чл.195(2) този текст дава на куп. пр. да иска обезщ. за вредите съгл. с общите правила относно неизп-ието на зад-ията. Тези общи прав. се прилагат и към продажбата. Купувачът тр.да докаже, че прод. е знаел (умисълът) за недост. на продадената вещ, ако смята да претендира всички вреди, к/о са пряка последица на такова недобр. изп-ие. Във всички др.сл. той не е длъжен да доказва вината (небрежността) на продавача. Защ. зак. предполага, че продавачът не е положил дълж.грижа и го държи отговорен на това основание за вредите, к/о са могли да бъдат предвидени при договарянето.

Клаузи за неотг-ост–чл.193,ал.3,изр.2–недейств.е вс. съгл., с к/о прод. би се опитал да се освоб. от отг.

Просрочие. Чл.197 е установил кратки давн. срокове, в течение на к/о куп. тр.да предяви исковете си (няма лошо изп, а пълно неизп, ког. доставеното е напълно негодно. В този сл. не важи 6-м. давност, а общата): а) 1 г. при продажба на недв. вещ; б) 6 м. при прод. на движ. Ср. започва да тече от деня на предав. на вещта. в) 3 г.–ако продав. съзн. е премълчал известния му скрит недостатък. Знанието доказва купувачът.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG