Joomla Software solutions Template

Payday loan

Отговорност на продавача при недостатъци.

Чл.193,ал.1 „Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление”. Продавачът следователно отговаря, затова че не е изпълнил едно свое задължение. ЗЗД отнася разрешението на проблемите с отговорността на продавача при недостатъци в областта на неизпълнението и отговорността за неизпълнението (а не в областта на унищожаемостта поради опорочена воля – доколкото обаче не се касае за съгласие на купувача, което

е опорочено вследствие измамливите д-ия на продавача, като в този случай измамата следва да се репримира на всяка цена и купувачът трябва да може да избира измежду двата иска – за унищожаване и за разваляне на договора).

Правно релевантен недостатък – всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното обикновено или уговорено употребление.

Недостатъкът е във всички случай правно релевантен, само ако вследствие на него е намалена или цената, или годността на вещта – алтернативно.

Обикновено намалената годност (нормална или уговорена) повлича и намаление на цената на вещта. Но може годността на продадените вещи да не се намалява вследствие на недостатъка, а цената им да се подбива – годни, но лошо ушити дрехи или не по модата.

белези. Три са основните белези на недостатъците, които обуславят отговорността на продавача:

1) недостатъкът да е съществувал при продажбата, т.е. при преминаване собствеността и риска върху купувача – относно индивидуално определените вещи не е нужен коментар, що се касае обаче за родово определените вещи – недостатъците трябва да бъдат налице или да съществуват в зародиш в момента на индивидуализацията – в момента на преминаване на риска и собствеността.

2) необходимо е недостатъкът да е съществен – същ. е този недостатък, който чувствително намалява цената или годността на продадената вещ. Несъществеността на дефекта доказва продавача.

3) продавачът отговаря, само ако същественият недостатък, който обременява продадената вещ не е бил известен на купувача при продажбата (чл.193,ал.2) (независимо дали е явен или скрит, макар че влиза в правно противоречие със следващия член) – отговаря и независимо дали продавачът знае или не знае за недостатъка. Той не отговаря само ако недостатъкът е бил известен на купувача по време на сключване на продажбата.

Преглеждане на вещта. Уведомяване за недостатъци. Пазене.

1) Преглеждане – купувачът трябва да прегледа (с вещина) продадената му вещ веднага след като я приеме, за да добие представа за истинското й състояние. Често недостатъците няма да могат да бъдат открити при самото приемане, при самото получаване. Затова законът изисква от купувача да извърши щателен преглед „след като приеме вещта... в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи”(чл.194,ал.1,изр.1). Това са т.нар. явни недостатъци.

Някои недостатъци обаче са такива, че не могат да бъдат забелязани при обикновен преглед, а се откриват по-късно. Това са т.нар. скрити недостатъци. В тези случаи отговорността на продавача е ангажирана, стига недостатъкът да е бил открит до изтичане на установения в чл.197 срок за предявяване на искове поради недостатъци.

2) Уведомяване – за да запази правата си, купувачът трябва с откриване недостатъците на вещта незабавно да уведоми продавача за тях. Уведомяването трябва да следва забелязването на недостатъка и да стане най-късно до изтичане на предвидения в договора срок, ако такъв срок е бил уговорен. Една и съща е последицата ако продавачът не е бил уведомен или не е бил уведомен навреме – отговорността на продавача отпада.

а) Законът установява едно необоримо предположение (една фикция), че вещта е одобрена, ако купувачът не уведоми незабавно продавача за забелязаните явни недостатъци.

б) Това законно предположение за одобряване важи впрочем и когато недостатъците са от категорията на скритите.

Само в един случай купувачът запазва правата си спрямо продавача и без да го е уведомил за забелязаните недостатъци – това е случаят когато продавачът знае за тези недостатъци.

В случай, че вещта е абсолютно негодна, уведомяването не е необходимо, защото не става дума за изпълнение с недостатъци, а за пълно неизпълнение.

3) Пазене. В никакъв случай, колкото и съществени да са недостатъците на продадената вещ, поради които отказва да я приеме, купувачът не може да я върне на продавача, ако продажбата е дистанционна. Не трябва да се правят нови разходи за връщането й (ако го стори ще е за сметка на купувача). Затова именно законът казва: купувачът трябва да държи продадената вещ на разположение на продавача и е длъжен да се грижи привременно за нейното запазване (чл.198,ал.1). Купувачът следователно трябва да пази вещта с грижата на добър стопанин на разноски на продавача (ако възраженията му са основателни), докато продавачът в един разумен срок се погрижи сам за стоката си.

В случай, че вещта е изложена на развала или ако пазенето й е свързано със значителни разноски и неудобства, купувачът може, след като уведоми продавача, да поиска от РС разреш. да я продаде (чл198,ал.2).

Последици. В случаите, ког. продавачът отговаря за недост. на продадената вещ, купувачът има право:

1) Да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата (редхибиторен иск) – свежда се до едно истинско разваляне на дог. за продажба с обратна сила. Купувачът като връща вещта с нейните плодове заради недостатъците й, иска с/у това да му бъде върната цената с лихвите и направените по дог. разноски. Всъщност това право не е нищо друго освен едно особено приложение на чл.87 за разваляне, с тази разл., че развалянето не е обусловено нито от наличността на вина у продавача (то е допустимо и когато продавачът не знае за недостатъците), нито от безрезултатното изтичане на даден на продавача срок за изп-ие. Законът (чл.195,ал.2) предвижда още, че купувачът може да иска обезщ. за вредите съгл. общите правила относно неизп-ието на зад-ията,т.е. по чл.82 загубите и ползите в рамките на предвидимото при договарянето, макар и продавачът да не е знаел за недост., стига да е могъл да узнае за тях при полагане на дължимата гр.на добър стопанин. Отг-стта му ще се разпростре до преките вреди, ако той е знаел за недост.

2) Да задържи вещта и да иска намал. на цената – в случая дог. не се разваля. Купув. преценява, че вещта ще му бъде полезна и с недост. Той иска само да се постави цената в съответствие със ст-стта на вещта. От това следва, че правото на купувача да иска намаляване на цената не е някаква претенция за обезщ. (да му бъдат възмездени вреди), а иска да се установи фактически онова равновесие м/у престация и насрещна прест.

3) Да отстрани недостатъците за сметка на продавача – договорът не се разваля. Купувачът не иска нищо друго, освен точното му изп-ие. Той иска цената да се постави в съответствие със стойността на вещта, но този път чрез отстраняване на дефектите. Отново нямаме иск за обезщетение. Чл.195(1) е особено прилож. на общото правило на чл.80(1), с тази разл., че К е освободен от това да иска разрешение за поправянето. Но без да е изрично предвидено в закона, продавачът също може да отстрани недостатъците. Куп.може да предпочете тази алтерн. и да пристъпи сам към поправянето само след като продавачът, поканен, не направи това, направи го некачествено или със закъснение.В тези случаи той може и да развали договора.

4) Да иска да му бъдат предадени родови вещи без недостатъци в замяна на доставените – освен посочените дотук законът дава на купувача на родово определени вещи и тази допълнителна възможност.В крайна сметка се касае за един иск за изпълнение. Договорът остава в сила и затова купувачът не може да претендира разноските по продажбата, но не е лишен от правото да търси обезщетение за вредите, които претърпява (чл.195,ал.2), а и да иска развалянето, ако замяната не се осъществи в опред. от него срок.

Погиване или преработване на недоброкачествената вещ.

а) погиване поради недостатъците – купувачът има пр. да иска връщане на покупната цена с разноск. и вредите, к/о претърпява, или изп-ие с други вещи от рода на купените, макар да не връща повредената вещ.

б) случ. погиване или повреждане (не от недост.) на обрем. с недост. вещ – рискът е в теж. на продавача-несобств.В защ. на куп. се допуска изкл. от общ. прав. „в. погива за собств”. Има същите пр. по  а).

в) по вина на куп. – може да иска само намал. на ц. заедно с пр. да търси обезщ. на общо осн. (чл196,2).

г) преработване – по същия начин трябва да се постъпи – напр. преждата е преработена в плат. Липсва фактическа възможност да се върне вещта и купувачът трябва да се задоволи само с намаляване на цената й.

Обективна отговорност – горните 4 алтернативи на купувача са валидни спрямо продавача независимо дали същият е знаел или не за недостатъците на продадената вещ. В този смисъл отг-стта му е обективна.

Отг-ст за вреди – отг-стта му за вреди не е обективна. Чл.195(2) този текст дава на куп. пр. да иска обезщ. за вредите съгл. с общите правила относно неизп-ието на зад-ията. Тези общи прав. се прилагат и към продажбата. Купувачът тр.да докаже, че прод. е знаел (умисълът) за недост. на продадената вещ, ако смята да претендира всички вреди, к/о са пряка последица на такова недобр. изп-ие. Във всички др.сл. той не е длъжен да доказва вината (небрежността) на продавача. Защ. зак. предполага, че продавачът не е положил дълж.грижа и го държи отговорен на това основание за вредите, к/о са могли да бъдат предвидени при договарянето.

Клаузи за неотг-ост–чл.193,ал.3,изр.2–недейств.е вс. съгл., с к/о прод. би се опитал да се освоб. от отг.

Просрочие. Чл.197 е установил кратки давн. срокове, в течение на к/о куп. тр.да предяви исковете си (няма лошо изп, а пълно неизп, ког. доставеното е напълно негодно. В този сл. не важи 6-м. давност, а общата): а) 1 г. при продажба на недв. вещ; б) 6 м. при прод. на движ. Ср. започва да тече от деня на предав. на вещта. в) 3 г.–ако продав. съзн. е премълчал известния му скрит недостатък. Знанието доказва купувачът.