Joomla Software solutions Template

Payday loan

НАРЕДБА  No 1

ЗА  НЕПРИКОСНОВЕНИТЕ  ЗАПАСИ  НА  МОРСКИТЕ  КОРАБИ

Наредбата е издадена от Министерството на транспорта и е в сила от 1981 г.

Според нардбата неприкосновените запаси биват:

1)  енергетични неприкосновени запаси

2)  провизионни неприкосновени запаси

За поддържането на неприкосновения енергиен запас на кораба отговарят Капитана и Главния механик.През летния сезон 01.05 - 31.10 неприкосновения запас на гориво , масло и котелна вода е 15 % , а през зимния сезон 01.11 - 31.03 неприкосновения запас за гориво и масло е 25 % , а за котелна вода е 30 %.

Неприкосновените провизионни запаси се делят на корабен неприкосновен запас питейна вода , корабен неприкосновен хранителен запас и неприкосновен провизионен запас в спасителните лодки и плотове.

Корабния неприкосновен хранителен запас по възможност се съхранява в отделно помещение. Може и при другите хранителни запаси , но трябва да е надписан и маркиран.Корабния неприкосновен хранителен запас трябва да бъде за 4 денонощия за корабите с неограничен район на плаване и 2 денонощия за корабите с ограничен район на плаване ( Черно , Азовско , Мраморно , Егейско , Адриатическо и Йонийско морета ).

Неприкосновения хранителен запас за спасителните лодки и плотове се съхранява в тях и също трябва да бъде маркиран и надписан.

Спред наредбата на човек в спасителната лодка трябва да има храна с 5000 ккал , 3 л вода или 2 л ако има опреснителна уредба , която произвежда по 1 л на денонощие на човек.

В спасителния плот трябва да има храна с 2500 ккал , 1.5 л вода или 1 л ако има опреснителна уредба , която произвежда 0.5 л на денонощие на човек.

Капитанът на пристанището е длъжен да забранява излизането на кораб в рейс ако няма на борда му неприкосновените запаси в съответствие с наредбата.

НАРЕДБА  No 2

ЗА  ИЗМЕРВАНЕ  ТОНАЖА  НА  МОРСКИТЕ  КОРАБИ

Наредбата е издадена от Министерствота на транспорта и е в сила от 1984 г. Наредбата определя реда и начина за измерване на корабите и документите , които се издават. Функциите на Администрация по Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите 1969 г се изпълняват от Министерството на транспорта,Измерването се извършва от ДИК.

Измерванията на тонажите на корабите са задължителни , доброволни и контролни.

Задължително измерване:

1)  българските мотски търговски кораби с дължина повечеот 24 метра.

2)  чуждите кораби с дължина повече от 24 метра , които за първи път посещават българско пристанище

Доброволно измерване се прави по искане на корабопритежателя или Капитана на кораба.

Контролно измерване се прави на всеки кораб , когато има несъответствие между мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба. При измерването на корабите експертът-мерител съставя акт за измерване.Той се съханява от ДИК. На базата на извършеното измерване и тази наредба на кораба се издава Международно свидетелство за тонажа , което е безсрочно.

Свидетелството престава да бъде валидно:

1)  при изменение на конструкцията и обема на помещенията на кораба

2)  при смяна на флага

3)  при смяна на името на кораба

4)  при потъване , изчезване или разрушаване на кораба

По-нататък в наредбата се дават технически подробности , формули и начина на извършване на измерването. Наредбата не се прилага за военни кораби.

НАРДБА  No 6

ЗА  КОМПЕТЕНТНОСТТА  НА  МОРСКИТЕ  ЛИЦА  В  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ

Наредбата е издадена от Министъра на транспорта и е в сила от 1988 г.

Според наредбата морски лица са физическите лица , които изпълняват длъжности на кораб или на брега свързани с корабоплаването или контрола върху него.Морски правосшособни лица са тези морски лица , които притежават правоспособност съгласно тази наредба.

Наредбата не се прилага за военни кораби и военни лица.

Дават се длъжностите , за които се изисква съответната правоспособност.

За придобиване на правоспособност кандидатстват лица навършили 18 години , здравословно годни и имащи образование и квалификация изисквани от наредбата.

Началникът на ДИК може да разреши на морско правоспособно лице да заема за период не по-голям от 6 мецеца длъжност , която изисква не повече от 1 степен по-висока правоспособност. Това не вжи за заемане на длъжностите капитан и главен механик.

Плавателния стаж съгласно наредбата се изчислява в дни , месеци и години според тонажа на кораба , района на плаване , мощността на силовата уредба и изпълняваната длъжност.Здравословната годност на морските правоспособни лица се удостоверява с медицинско свидетелство от транспортна болница.

Изпитите за придобиване , отменяне на ограничение или потвърждаване на правоспособност се провеждат от ДИК по ред установен от министъра на транспорта.Общ председател на изпитната комисия е началника на ДИК.

Дават се корабоводителските степени и степените за управление на КСУ и технически средства.

По-нататък се дават необходимите условия за придобиване на правоспособности.

За Капитан далечно плаване:

1)  висше образование , специалност корабоплаване.

2)  правоспособност щурман първа степен

3)  24 месеца плавателен стаж като старши помощник капитан на кораб с големина 1600 GT и повече.

4)  здравословна годност

5)  успешно положен изпит пред комисия на ДИК.

Условията за придобиване на правоспособност по тази наредба на прябва да бъдат по-ниски от тези предвидени в конвенцията STCW.

Органа за контрол на изпълнението на наредбата е ДИК.

ИНСТРУКЦИЯ  No 1

ЗА  ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ДОЗНАНИЕ  ОТ  КАПИТАНА  НА  МОРСКИ  КОРАБ

Инструкцията е издадена от Главна прокуратура и Министерството на транспорта и е в сила от

1984 г.Тази инструкция се издава на основание КТМ.

Инструкцията определя реда за извършване на дознание от Капитана по време на плаване за престъпления от общ характер , извършени от лица намиращи се на кораба , независимо от основанието на пребиваване и гражданството им.

Капитанът се явява орган на дознанието.Той взема мерки за предотвратяване , за бързо разкриване и за обективно , всестранно и пълно разследване на престъпленията.

При извършване на дознание Капитанът се ръководи от разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс , КТМ , тази инструкция и указанията на прокурора по месторегистрация на кораба.Капитанът извършва дознание когато е налице законен повод и има достатъчно данни за извършено престъпление.Законни поводи за образуване на дознание са:

1)  съобщение до Капитана на кораба за извършено престъпление

2)  информация за извършено престъпление публикувана в печата

3)  признание на дееца пред Капитана за извършено престъпление

В рамките на своите правомощия Капитанаът самостоятелно решава какви следствени действия трябва да бъдат предприети и носи отговорност за тях.

По образуваното дознание Капитанът на кораба извършва разследване , събира и проверява необходимите доказателства за извършеното престъпление,обвиняемия , нанесени вреди и

причините за извършване на престъплението.

За всяко действие по дознанието - разпит , оглед , претърсване , изземване се съставя протокол на мястото където е извършено.Протокола се подписва от Капитана , разпитания или други лица участвували при следственото действие.

Капитанът може да нареди предварително задържане за пестъпление от общ характер , което се наказва с лишаване от свобода когато:

1)  лицето е заварено при извършване на престъплението

2)  очевидец посочи лицето извършило престъплението

3)  върху тялото и дрехите на лицето са открити явни следи от престъплението.

След задържането на заподозряното лице Капитанът трябва да състави постановление за предварително задържане под стража и да го впише в корабния дневник , да уведоми прокурора и да образува дознание и да започне разцледване.

Капитанът предава задържания на следствените органи в срок от 24 часа след пристигане на кораба в първото българско пристанище.Изясняването на причините и условията на конкретното престъпление се изразява в изучаване на личността на неговия извършител , защо го е извършил и какво е благоприятсвувало извършването на същото.

След като са извършени всички необходими следствени действия по дознанието Капитанът го предявява пред обвиняемия като му представя материалите по него.За извършеното предявяване се съставя протокол подписан от Капитана и от обвиняемия.

След завършване на дознанието Капитанът го изпраща на прокурора с докладна записка , в коятосе посочва какво е установено , въз основа на кои доказателства и какво предлага: съдене , прекратяване или спиране на дознанието.Когато корабът не се прибира в българско пристанище Капитанът с разрешение на Параходството може да се срещне с дъг кораб за предявяване на дознанието и обвиняемия.

В чуждо пристанище Капитанът предава дознанието на българското дипломатическо или консулско представителство.По отношение на обвиняемия Капитанът действа съобразно указанията на дипломатическия или консулски представител.Предаването на дознанието и на обвиняемия , задържан под стража се отразява в корабния дневник.

НАРЕДБА  No 1

ОТ 01.07.92 Г  ЗА  ВПИСВАНЕ  НА  КОРАБИТЕ  В  РЕГИСТРИТЕ  НА  КОРАБИТЕ  В  БЪЛГАРСКИТЕ  ПРИСТАНИЩА

Наредбата е издадена от министъра на транспорта и е в сила от 1992 г.Наредбата не се прилага за военни кораби и военни лица.

Всеки кораб , който има право да плава под българско знаме трябва да бъде вписан в регистъра на корабите в едно от българските пристанища.Регистъра се води от ДИК.Собственика на кораба сам определя къде да бъде вписан кораба му.Право да плават под българско знаме имат кораби собственост на държавата , български граждани , юридически лица регистрирани в Република България , юридически лица с българско участие регистрирани в чужбина когато местния закон допуска това . Също така право да плават под българско знаме имат и кораби закупувани по условията наем-покупка като това условие задължително се отразява в регистъра.

Регистрите биват регистри за малките кораби ( под 40 БТ ) и регистри за големите кораби ( над 40 ).

Регистри има във Варна и Бургас за морските кораби ; Русе и Лом за корабите плаващи по вътрешните водни пътища.За корабите от смесено плаване корабособственика сам решава в кое от посочените по горе пристанища да бъде вписан кораба.

Вписването става на база писмено заявление от собственика до Началника на районното поделение на ДИК.Заявлението се прави в срок от 6 седмици от придобиване на кораба или 6 седмициот пристигане на кораба в първото българско пристанище.За вписването се представят:

1)  документ , установяващ основанието за придобиване на кораба - ако това е договор за покупко-продажба той трябва да е с нотариално заверени подписи.

2)  документ-описание с данни за корпуса , машините , оборудването , размерите , свързочни и навигационни средства , товарни устройства и др.

3)  документ издаден от класификационното общество

В регистрите се вписват следните данни:

1)  пристанището , в което се извършва вписването

2)  преден номер

3)  видът , името и номера на кораба

4)  година и място на постройка

5)  материала на корпуса

6)  основни размери на кораба

7)  техническата и експлоатационната характеристика на кораба

8)  името , седалището и гражданството на собственика

9)  основание за придобиване

10)           морски ипотеки , финансови тежести на кораба

11)           данни за оператора , когато кораба не се експлоатира от собственика

12)           датата на регистрирането на кораба

На корпуса на кораба трябва да се нанесат името и пристанището на вписване на български и на латиница.На вписания в регистъра кораб се издават документи по наредба No 5 за корабните документи.

Всички промени по вписаните данни се правят в 6 седмичен срок по заявление на собственика.

Кораб вписан в даден регистър се заличава:

1)  когато отпадне основанието да плава под знамето на Република България

2)  когато кораба потъне , изчезне или бъде разрушен

3)  когато собственика прецени , че кораба е негоден за ремонт

4)  при промяна на пристанището на регистрация

Кораб се счита за изчезнал когато не са получени никакви известия от него в продължение на 1 месец в Черно море или Средиземно море и 3 месеца в океанско плаване.Ако получаването на известието е могло да се забави поради военни действия този срок е 6 месеца.

Промяната на пристанището на регистрация на ипотекиран кораб става само след писмено съгласие на кредиторите.

НАРЕДБА  No 3

ЗА  ОБСЛУЖВАНЕ  НА  БЕЗЕКИПАЖНИТЕ КОРАБИ

Наредбата е издадена от министъра на транспорта и е в сила от 1984 г.Наредбата не се прилага за военни кораби.

Наредбата определя правилата за обслужване на безекипажните кораби по р.Дунав по време на плаване , стоянка , маневриране и товарообработка.

Безекипажен кораб е несамоходен плавателен съд , предназначен за превоз на товари като секция , лихтер и други , който конструктивно не е пригоден да има екипаж , няма рулево устройство , вписан е като такъв в съответното пристанище и това е отразено в корабните документи

Отговорността за безопасността на безекипажните кораби носят съответно:

1)  по време на плаване - Капитанът на моторния кораб приел тези кораби

2)  по време на престой и обработката в товароразтоварния пункт или пристанищата - отговорния старшина на подменния екипаж приел безекипажните кораби.

Предаването и приемането на безекипажните кораби се извършва с акт за предаване и приемане на безекипажен кораб , което включва и предаване/приемане на корабните документи , товарните документи , папката с актове за сдаване и приемане.

Капитанът и екипажът на моторния кораб , към който са включени безекипажните кораби освен задълженията за безаварийно плаване на кораба изпълняват денонощно и функциите на липсващия екипаж ма безекипажните кораби по отношение обслужването и поддържането на същите , необходимостта от които възниква по време на плаването.

По време на стоенето под товаро-обработка тези задължения се изпълняват от подменния екипаж. Подменния екипаж се комплектова от лица със съответната правоспособност съгласно Наредба 6 за компетентността на морските лица.

В наредбата се дават подробно задълженията на екипажа на моторния кораб приел безекипажния , а също и задълженията на подменните екипажи.

В наредбата също се дават и техническите изисквания към стоянките на безекипажните кораби в акваторията на пристанищата и товароразтоварните пунктове.

НАРЕДБА

ЗА  МЕДИЦИНСКО  И  ПСИХОФИЗИОЛОГИЧЕСКО  ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ  НА  КАНДИДАТИТЕ  ЗА  РАБОТА , ПРЕОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ НА РАБОТЕЩИТЕ  В  ТЪРГОВСКИЯ  ФЛОТ  И  ОКЕАНСКИ  РИБОЛОВ

Наредбата е издадена от министерството на транспорта и е в сила от 1991 г.

На медицинско и психофизиологическо изследване подлежат задължително всички лица които:

1)  кандидатстват за първи път по съответната специалност съгласно Наредбата за компетентността на морските лица.

2)  постъпват за първи път на работа на кораб

3)  постъпват на работа на кораб след прекусване за повече от 6 месеца

4)  периодично съгласно сроковете за медицинско освидетелстване и преосвидетелстване.

Кандидатите се освидетелстват като представят:

1)  личен паспорт

2)  карта за предварителен медицински преглед попълнена от личен състав

3)  личната си амбулаторна карта

Медицинското освидетелстване се извършва от районния транспортен лекар и специалистите от съответната транспортна болница обслужващи по месторабота предприятието или организацията.

Степените на годност съгласно прегледите са: годен , годен при определени условия инегоден.

Не се разрешава на администрацията на предприятието да допуска на работа лица определени като негодни за дадена професия.

В нардбата се дава реда за извършване на периодичното освидетелставне и психофизиологическото освидетелстване и преосвидетелстване.

Преди отплаване след съставяне на екипажния списък всички членове на определения екипаж задължително преминават на предрейсов медицински преглед от районния или корабен лекар. Екипажен списък без заверка на съответната транспортна здравна служба не се заверява от контролните органи на ДИК.

НАРЕДБА  No  3

ЗА  ИЗВЪРШВАНЕ  ПРЕГЛЕДИТЕ  НА  КОРАБИТЕ  ОТ  ТЪРГОВСКИЯ  ФЛОТ  НА  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ

Наредбата е издадена от Министерството на транспорта / Държавна инспекция по корабоплаване.

Наредбата определя контролните органи , тяхната компетентност , реда и начина по който се извършват прегледи на корабите , формата и документите за безопасност на корабоплаването.

Органа , който извършва прегледа на корабите е ДИК при Министерството на транспорта. Конвенциални свидетелства се издават само от поделенията на ДИК във Варна и Бургас от името на “Администрацията”.

Наредбата касае прегледите на свидетелствата издавани по SOLAS  /  LL.

Прегледите на корабите се извършват за да се установи , че:

1)  същите са построени и оборудвани съгласно конвенциите

2)  в момента на прегледа кораба има нормална мореходност и техническа изправност

3)  екипажът е достатъчен и квалифициран

4)  корабът е годен да плава безопасно.

ДИК не контролира качеството на вложените в кораба материали и изделия.

Цялостни прегледи се извършват:

1)  за пътнически кораби:

n    в началото на сезона на плаване

n    след планов ремонт за получаване на клас или авариен ремонт за потвърждаване на класа

n    преди прдстоящи и дълги отговорни рейсове

n    за издаване на Свидетелството за сигурност на пътнически кораб

2)  товарни кораби

n    след планиран ремонт за получаване на клас или авариен ремонт за потвържадаване на класа

n    преди предстоящи и дълги отговорни рейсове

n    за издаване на конвенционни свидетелства

3)  за спомагателни и кораби от техническия флот

n    за издаване на Позволително за плаване и Свидетелство за отплаване

n    след планов ремонт или авариен ремонт

Цялостен преглед се извършва и на всеки новопостроен или новозакупен кораб преди отплаването му в първи рейс.

Частични прегледи се извършват:

1)  след ремонт или замяна на корабно оборудване с ново

2)  след авария влияеща на мореходността на кораба и спасителните устройства

3)  за издаване на конвенционно устройство

4)  при съмнение в изправното техническо състояние на кораба или неговото оборудване.

Свидетелствата могат да бъдат удължени от Администрацията на българските дипломатически или търговски представителства по молба на Капитана на кораба.Срока за такова продължение не може да бъде повече от 5 месеца.Кораб с такова увеличение пристигнал в българско пристанище не може да го напусне на базата на такова удължение.

Свидетелство , което не е било удължено по горния начин може да бъде продължено от Районната Държавна инспекция по корабоплаване със срок не по-голям от 1 месец от момента на изтичането му.

Прегледите на корабите се извършват в пристанищни условия и при възможност при работещи механизми , обслужвани от екипажите.

ДИК и поделенията й могат да задържат кораби в пристанището и в продължение на 24 часа да извършат проверка ако имат основание да считат , че даден кораб не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.

Наредбата се издава на база чл.73 и чл.79 от КТМ.

Наредбата се прилага от ДИК и поделенията й и за чужди кораби плаващи във вътрешните и териториалните води на Република България когато са съответно упълномощени.

НАРЕДБА  No  11

ЗА  УСТАНОВЯВАНЕ  НА  ЩЕТИ  ОТ  АВАРИИ  ПРИ  ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ

Наредбата е издадена от Министъра на правосъдието и министъра на транспорта.В сила е от 1975 г.

Наредбата се издава на основание чл.310 от КТМ

Установяването на Обща авария и извършването на диспаш се извършва от Диспашорско бюро при БТПП по искане на заинтересованата страна.Искането се подава от заинтересованата страна ( най-често корабопритежателя ) и се прилагат документите свързани с Обща авария доказващи нейното наличие.

Прекратяването на производството се допуска само със съгласие на всички заинтересовани страни.След приключване на разследването диспашорът издава постановление , с което мотивирано се произнася има ли Обща авария или не.Постановлението може да бъде оспорено по исков ред пред арбитражен съд пр БТПП в 30-дневен срок.Публикацията в Държавен вестник , че диспашорът признава Общата авария се счита и за уведомление , че той пристъпва към съставяне на диспаша.Когато в хода на съставянето на диспаша възникнат въпроси , чието решаване е свързано с притежаването на специални знания диспашорът или заинтересованата страна може да назначи експертиза.

Диспашорът обявява в Държавен вестник за окончателното съставяне на диспаша и изпраща по един препис от него на страните.Заинтересованите лица могат по исков ред да оспорят диспаша в течение на едномесечен срок от обявяването в Държавен вестник за окончателното съставяне на диспаша когато Общата авария е в местно “каботажно плаване” и 6 месечен срок когато това е станало в задгранично плаване.Спора се разглежда от арбитражния съд при БТПП.

Щетите , които не са признати за Обща авария са частна авария и се понасят от този който ги е претърпял или от този който е отговорен за тяхното причиняване.

НАРЕДБА  No 11

ОТ  13.07.1993 Г  ЗА  СПЕЦИАЛНОТО  РАБОТНО ОБЛЕКЛО  И  ЛИЧНИТЕ  ПРЕДПАЗНИ  СРЕДСТВА

Наредбата е издадена от Министъра на труда и социалните грижи и Министъра на здравеопазването.В сила от 1993 г.

Урежда се редът , по който се определят професиите и длъжностите , прикоито на работниците и служителите се осигурява специално работно облекло и лични предпазни средства.Специално облекло и лични предпазни средства са: каски , антифони , очила , маски , облекла , ръкавици и други , които предпазват работника или служителя от вреди и опасности произтичащи от характера и условията на трудовата дежност.Това облекло и лични предпазни средства трябва да отговарят на изискванията по БДС.

Работодателите изготвят списика на провесиите , длъжностите и работните места , за които се изисква специално облекло и лични предпазни средства.Специалното работно облекло и личните предпазни средства се зачисляват на работника в деня на постъпването му на работа.Тогава започва да тече и срока на износването им.

Право на специално работно облекло и лични предпазни средства имат всички български граждани по трудово првоотношение в български , смесени или чужди фирми в страната както и работещите в български фирми в чужбина.Компенсация в пари за неосигуряване на специално работно облекло и лични предпазни средства не се допуска.

Загубено и унищожено специално работно облекло и лични предпазни средства без вина на работника се подменя от работодателя , а по вина на работника се търси отговорност съгласно Кодекса на труда

Работодателя осигурява периодични проверки за качествата на специалното работно облекло и личните предпазни средства съгласно сроковете в Правилниците по безопасност на труда , БДС и производителя.За такава проверка се изготвя протокол.

Контролните органи на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването могат да предписват на работодателите да осигурят работници и служители , невключени в утвърдените списъци със специално работно облекло и лични предпазни средства когато това се налага от характера на вредностите и опасностите , при които работят.

Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от органите на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.

НАРЕДБА  No  15

ЗА  ПОЖАРНАТА  БЕЗОПАСНОСТ  ПРИ  ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ОГНЕВИ РАБОТИ

Наредбата е издадена от Министъра на вътрешните работи и е в сила от 1981 г.

Наредбата регламентира основните изисквания за пожарната безопасност при извършване на заваръчни и други огневи работи.

Ръководителите ( Капитаните ) носят лична отговорност за вземане на необходимите мерки за пожарна безопасност при извършване на заваръчни и други огневи работи.

За извършване на огневи работи ръководителя ( КАПИТАНА ) издава заповед , с която се определят местата - постоянни или временни за извършване на огневите работи и необходимите мерки за безопасност.

По-нататък се дават конкретни изисквания при извършване на газозаваръчни работи , електрозаваръчни работи , огневи работи с течно гориво.

ПРАВИЛНИК  ПО  БЕЗОПАСНОСТТА  НА  ТРУДА  В  ПРИСТАНИЩАТА  -  РАЗДЕЛ  XXV       ОПАСНИ  ТОВАРИ.ОБЩИ  ИЗИСКВАНИЯ

Товаро-разтоварните работи на опасни товари се извършват на специално определени кейове на пристанището под ръководството на специалист , определен от товарополучателите или товароизпращача.

Всички дейности с опасни товари трябва да се извършват в съответствие с IMDG Code . Товаро - разтоварните работи с опасни товари по правило да се извършват механизирано.Ръчната обработка се допуска само когато механизирането не е възможно поради обосновани причини.

Товаро-разтоварните работи с опасни товари на територията на пристанището по правило да се извършва през деня.Към технологичната карта за обработка на опасните товари да има и раздел за дейност при аварии с него.На кея трябва да са разтавени необходимите пожарогасителни средства и инсталации.

Персоналът зает с товаро-разтоварните работи с опасни товари трябва да е инструктиран от прекия ръководител и медицинско лице.Забранено е започването на товаро-разтоварните работи с опасни товарив хамбарите на корабите преди установяване на годността им чрез извършване на лабораторни проби.

Лицата , имащи контакт с опасни товари при обработката им да ползват предпазни облекла , обувки и лични предпазни средства.Почивките по време на обработката на опасни товари трябва да са регламентирани.

Обработката на опасни товари да се забранява от ръководителя специалист при метеорологични условия , които могат да доведат до злополуки , аварии , радиоактивно излъчване , запалвания , пожари или експлозии.

Забранено е при обработката да се разопаковат опасни товари в опаковка и да се обработват опасни товари в неизправна опаковка.

При разсипване или разливане на опасен товар се прекратяват работите , работниците напускат мястото докато то не бъде почистено и неутрализирано.

След завършване на товаро-разтоварните операции с опасни товари хамбарите на корабите да се почистват и подлагат на санитарна обработка по указание на санитарните власти.