Home Право Почетни (нещатни) консули

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Почетни (нещатни) консули ПДФ Печат Е-мейл

Почетни (нещатни) консули Почетният (нещатен) консул е лице, коетое назначено от чужда държава като правило измежду местните търговци или финансови дейци и което едно­
временно с консулската дейност се занимава професионал­ но и с друга работа, несвързана с изпълнението на консул­ските му функции. То
получава не заплата, а възнаграждение за извършваните операции по особена тарифа.

В практиката на държавите нещатните консули са много разпространени.

(САЩ през 1959 г. са имали 1740 консули в чужбина, от които 890 са били нещатни.)

Институцията на почетните консулски длъжностни лица има факултативен характер. Всяка държава е свободна да ре­шава, дали ще назначава или приема почетни консулски длъж­ностни лица (чл. 68 на Виенската конвенция от 1963 г.)

В Наредбата относно реда за назначаване и за приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица е прог­ласено, че Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) консулски длъжностни лица. Това се извършва в интерес на развитието на търговските, икономи­ческите, културните и научните отношения между България и другите държави, както и за защита на правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина (чл. 1).

Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица  (пкдл) на РБ.

> Допустимо е пкдл на РБ да бъдат както български граждани, така и граждани на други държави. Те имат възможност едновременно с консулската дейност да се зани­мават професионално и с друга работа, несвързана с изпъл­нението на консулските им функции.

> Пкдл на РБ Бъл­гария не получават от държавата възнаграждение за своята дейност.

> Недопустимо е пкдл на РБ да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава (чл. 1 от наредбата).

Назначаване и освобождаване

Мин съвет на РБ назначава и освобождава пкдл. Ми­нистърът на външните работи внася предложение за назнача­ване или за освобождаване на пкдл. Инициативата невинаги излиза от самия министър. Ръководителят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава има възможност да му представи препоръка. Мнение дава началникът на Кон­сулския отдел на Министерството на външните работи (чл. 3 от наредбата).

Контрол върху дейността

на пкдл се упражнява от Министерството на външните работи. В началото на всяка година почетните консулски длъж­ностни лица представят в това министерство делови и фи­нансов отчет за дейността си през предходната година (чл. 4 от наредбата).

Функции на пкдл

1. водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват бъл­гарските граждани,

постоянно пребиваващи в приемащата държава на територията на консулския окръг;

2. изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданското състояние по отношение на българските граждани;

3. оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство;

4. приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани, постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг; 5. извършват нотариални функции по въпроси, свързани с иму­ществото на български граждани;

6. защитават интересите на българските граждани и юридически лица в случай на насле­дяване върху територията на приемащата държава;

7. пред­ставляват български граждани или вземат мерки да се осигури подходящото им представляване пред съдебни или други ор­гани на приемащата държава, за да се поиска вземането на временни мерки с оглед на охраната на правата и на интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или по друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси;

8. осъществяват правата, посочени в чл. 36 на Виен­ската конвенция от 1963 г., а именно:

а) пкдл могат свободно да влизат във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещават;

б) гражданите на изпращащата държава имат същата свобода да се свързват с почетните консулски длъжностни лица и да ги повещават;

в) компетентните органи

на приемащата дър­жава са длъжни, ако заинтересуваното лице поиска това, не­забавно да уведомят почетното консулско длъжностно лице на изпращащата държава, че в границите на неговия консулски окръг гражданин на тази държава е арестуван, намира се в затвор или му е определена мярка за неотклонение задържане под стража, или е задържан под друга форма;

г) пкдл има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който се намира в затвор, под стра­жа или е задържан под друга форма, да разговаря, да коре­спондира с него и да взема мерки за представляването му пред съда.

Изисква се пкдл  за всеки случай на изпълнение на една от гореизброените функции да уведомява дипломатическото или консулското представи­телство на Република България, акредитирано за приемащата държава.

След като получи изрично разрешение за всеки отделен случай от отдел Консулски на Министерството на външните работи, пкдл:

> издава па-савани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България;

> издава, продължава или анулира визи на чужди граждани; в) внася промени в издадени български входно-изходни визи.

Недопустими функции на пкдл, които не са български граждани

> да изпълняват поръчки за разпит съобразно с чл. 5, буква "j" на Виенската конвенция от 1963 г.;

> да разследват произшествия, станали по време на пътуването, и да разре­шават спорове между капитана, командния състав и членовете на екипажа на българските кораби и самолети в съответствие с чл. 5, буква "Г на Виенската конвенция от 1963 г.;

> да уп­ражняват контрол и инспекция на военните морски и речни кораби, плаващи под български флаг (чл. 5 от наредбата).

Допустимо е пкдл  да започнат да изпълняват своите функции, след като бъдат назна­чени съобразно с чл. 10-14 на Виенската конвенция от 1963 г. Изисква се, след като получи екзекватура от приемащата дър­жава, пкдл да връчи на ми­нистъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице декларация. Задължителното съ­държание на тази декларация включва заявлението, че то ще изпълнява добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от него длъжност (чл. 7 от наредбата).

Предвидено е задължение на пкдл да осигуряват за своя сметка помещенията, съоръ­женията и оборудването, които са необходими за изпълнението на функциите им (чл. 11, ал. 2 от наредбата).

Допустимо е почетните консулски длъжностни лица да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, не по-дълъг от три месеца. За по-продължително прекъсване те се нуждаят от разрешение на министъра на външните работи (чл. 9 от наредбата).

Прекратяване на функциите

на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно:

а) уведомяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени;

б) оттегляне на екзекватурата;

в) уве­домяване от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице.

Когато функциите на почетното консулско длъжностно лице са прекратени, негово задължение е да предаде архива и цялата документация, свързани с дейността му. В случай на негова смърт задължението за предаване лежи върху наслед­ниците му по закон. Предаването се извършва на българското дипломатическо или консулско представителство в съответ­ната държава или на отдел Консулски на Министерството на външните работи (чл. 8 от наредбата).

Пкдл на други дър­жави, изпълняващи функции върху територията на Република България. Допустимо е пкдл на друга държава да бъде назначено измежду българските граждани само с изричното съгласие на Република България.

Изискването за съгласие важи и по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпра­щащата държава. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време (чл. 12 от наредбата).

Прекратяване на функциите на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно:

а) уве­домяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени;

б) оттегляне на екзеква­турата;

в) уведомяване от приемащата държава до изпраща­щата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG