Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Почетни (нещатни) консули |
![]() |
![]() |
![]() |
Почетни (нещатни) консули Почетният (нещатен) консул е лице, коетое назначено от чужда държава като правило измежду местните търговци или финансови дейци и което едно В практиката на държавите нещатните консули са много разпространени. (САЩ през 1959 г. са имали 1740 консули в чужбина, от които 890 са били нещатни.) Институцията на почетните консулски длъжностни лица има факултативен характер. Всяка държава е свободна да решава, дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица (чл. 68 на Виенската конвенция от 1963 г.) В Наредбата относно реда за назначаване и за приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица е прогласено, че Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) консулски длъжностни лица. Това се извършва в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между България и другите държави, както и за защита на правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина (чл. 1). Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица (пкдл) на РБ. > Допустимо е пкдл на РБ да бъдат както български граждани, така и граждани на други държави. Те имат възможност едновременно с консулската дейност да се занимават професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските им функции. > Пкдл на РБ България не получават от държавата възнаграждение за своята дейност. > Недопустимо е пкдл на РБ да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава (чл. 1 от наредбата). Назначаване и освобождаване Мин съвет на РБ назначава и освобождава пкдл. Министърът на външните работи внася предложение за назначаване или за освобождаване на пкдл. Инициативата невинаги излиза от самия министър. Ръководителят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава има възможност да му представи препоръка. Мнение дава началникът на Консулския отдел на Министерството на външните работи (чл. 3 от наредбата). Контрол върху дейността на пкдл се упражнява от Министерството на външните работи. В началото на всяка година почетните консулски длъжностни лица представят в това министерство делови и финансов отчет за дейността си през предходната година (чл. 4 от наредбата). Функции на пкдл 1. водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват българските граждани, постоянно пребиваващи в приемащата държава на територията на консулския окръг; 2. изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданското състояние по отношение на българските граждани; 3. оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство; 4. приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани, постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг; 5. извършват нотариални функции по въпроси, свързани с имуществото на български граждани; 6. защитават интересите на българските граждани и юридически лица в случай на наследяване върху територията на приемащата държава; 7. представляват български граждани или вземат мерки да се осигури подходящото им представляване пред съдебни или други органи на приемащата държава, за да се поиска вземането на временни мерки с оглед на охраната на правата и на интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или по друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси; 8. осъществяват правата, посочени в чл. 36 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: а) пкдл могат свободно да влизат във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещават; б) гражданите на изпращащата държава имат същата свобода да се свързват с почетните консулски длъжностни лица и да ги повещават; в) компетентните органи на приемащата държава са длъжни, ако заинтересуваното лице поиска това, незабавно да уведомят почетното консулско длъжностно лице на изпращащата държава, че в границите на неговия консулски окръг гражданин на тази държава е арестуван, намира се в затвор или му е определена мярка за неотклонение задържане под стража, или е задържан под друга форма; г) пкдл има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който се намира в затвор, под стража или е задържан под друга форма, да разговаря, да кореспондира с него и да взема мерки за представляването му пред съда. Изисква се пкдл за всеки случай на изпълнение на една от гореизброените функции да уведомява дипломатическото или консулското представителство на Република България, акредитирано за приемащата държава. След като получи изрично разрешение за всеки отделен случай от отдел Консулски на Министерството на външните работи, пкдл: > издава па-савани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България; > издава, продължава или анулира визи на чужди граждани; в) внася промени в издадени български входно-изходни визи. Недопустими функции на пкдл, които не са български граждани > да изпълняват поръчки за разпит съобразно с чл. 5, буква "j" на Виенската конвенция от 1963 г.; > да разследват произшествия, станали по време на пътуването, и да разрешават спорове между капитана, командния състав и членовете на екипажа на българските кораби и самолети в съответствие с чл. 5, буква "Г на Виенската конвенция от 1963 г.; > да упражняват контрол и инспекция на военните морски и речни кораби, плаващи под български флаг (чл. 5 от наредбата). Допустимо е пкдл да започнат да изпълняват своите функции, след като бъдат назначени съобразно с чл. 10-14 на Виенската конвенция от 1963 г. Изисква се, след като получи екзекватура от приемащата държава, пкдл да връчи на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице декларация. Задължителното съдържание на тази декларация включва заявлението, че то ще изпълнява добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от него длъжност (чл. 7 от наредбата). Предвидено е задължение на пкдл да осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, които са необходими за изпълнението на функциите им (чл. 11, ал. 2 от наредбата). Допустимо е почетните консулски длъжностни лица да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, не по-дълъг от три месеца. За по-продължително прекъсване те се нуждаят от разрешение на министъра на външните работи (чл. 9 от наредбата). Прекратяване на функциите на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: а) уведомяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени; б) оттегляне на екзекватурата; в) уведомяване от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице. Когато функциите на почетното консулско длъжностно лице са прекратени, негово задължение е да предаде архива и цялата документация, свързани с дейността му. В случай на негова смърт задължението за предаване лежи върху наследниците му по закон. Предаването се извършва на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или на отдел Консулски на Министерството на външните работи (чл. 8 от наредбата).
Пкдл на други държави, изпълняващи функции върху територията на Република България. Допустимо е пкдл на друга държава да бъде назначено измежду българските граждани само с изричното съгласие на Република България. Изискването за съгласие важи и по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпращащата държава. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време (чл. 12 от наредбата). Прекратяване на функциите на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: а) уведомяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени; б) оттегляне на екзекватурата; в) уведомяване от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице.
|