Joomla Software solutions Template

Payday loan

Влог. Понятие. Видове.

Обикновен влог - С дог. за влог влогоприемателят поема зад-ие да пази безвъзм. или с/у заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на уговорения срок или при първо поискване.

Предмет – могат да бъдат само индивид. определени движ. вещи – заместими или незаместими (опр. картина, определени 100 чувала ориз). Това следва от естеството на зад-ието на влогоприемателя: той е длъжен да върне именно тази вещ, к/о е приел на хранение, а не друга (в прот.случай ще имаме неправ. влог).

Не могат да бъдат предм.на влог недв. вещи,т.к. дог., с който някой се зад.да пази недв.имот е труд. дог.

Реален дог. – за валидността на дог.е необх. страните да постигнат съгласие, но това не е достатъчно за да се счита дог.за сключен. То може да има най-много значението на предвар.дог. за влог.

Сключен е едва когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя за пазене възоснова на постигнатото от страните съгласие. Освен това влогоприем. се задължава да пази една движ.вещ и да я върне. Т.е. той не би могъл да изпълни това свое зад-ие, ако не получи вещта, която ще пази.

Едностранен дог. – възникват зад-ия само за влогоприемателя, който е длъжен да пази поверената му вещ и да я върне. Влогодателят няма никакви зад-ия. Има само право да иска да му бъде върната вещта.

Несъвършено двустр. - но и при влога могат да възникнат зад-ия в тежест на влогодателя, напр.зад-ие да понесе разноските по пазенето на вещта или да плати уговореното възнаграждение.

Безвъзмезден дог. – по начало е безв. Влогоприемателят услужва на влогодателят, като пази вещта му.

Възмезден и двустранен - може да се уговори възнаграждение.

Възмездността или безвъзм. е от значение 1)за да се опр.в какъв размер влогоприем.има право на иска заплащане на разноските си и 2)за да се види дали страните разполагат с правата по чл.87 и чл.88.

Самостоятелен дог. – тъй като пазенето е основното зад-ие, то е изключително и главно. Често зад-ието за пазене е рефлексно и допълн.зад-ие – напр. продав.пази вещта, к/о е продал, докато купув.я получи; купувачът пази вещта, която отказва да приеме поради недост.; залогопр.заложената вещ, която държи и т.н.

Неформален дог. - валидността не е обусловена от спазването на някаква форма. Простото съгласие, последвано от предаване, е достатъчно за действителността на договора. Писмената форма обаче ще е необходима за доказване на сключването на договор за влог за над 1000 лв., т.к. съгл. ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на договори със ст-ст над 1000 лв (не е така при необх.влог).

Задължение за пазене – това главно зад-ие тр.да се изпълни с грижата на добър стопанин.

а)влогоприем.се е задължил да пази чужда вещ,т.е. задължил се е да й отреди подходящо място, където да остане до нейното вдигане и да извърши всичко необходимо за съхраняването й.

б)влогоприем.се е задълж.да пази чужда вещ. Той е длъжен да го изпълни лично.На него е гласувано доверие. Дог.за влог създава следователно за влогоприем.едно зад-ие – за лично незаместимо действие.

в)влогоприем. не може да я използва за свои цели и нужди,освен ако влогодат.се е съгл.за противното или използването на вещта е необх. за нейното съхранение (трениране на кон за езда) или не би я повредило.

Ако е използвал чуждата вещ без позволение влогоприемателят дължи обезщетение освен за вредите, които виновно е причинил, но и „за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря”. Той отговаря и за вреди,к/о се дължат на случ.събитие.

г) длъжен е да я пази до изтичане на уговорения за това срок. Ако такъв срок не е бил уговорен, влогопр. може да се освободи от зад-ието си, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок.

Влогопр.тр.да пази вещта и след изтичане на уг.срок, т.е.зад-ието не отпада автомат.с изтичане на срок. Намалява се само грижата, която тр.да полага – вместо на добър стопанин, отговаря след срока, само ако вещта, която е погинала или се е повредила е следствие на негово умишлено или грубо небрежно поведение.

Може да поиска от РС разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената сума ще се заплатят неговите вземания, а остатъкът тр.да бъде вложен в банка на името на влогодателя.

Задължение за връщане – длъжен е да върне вложената вещ, която е приел да пази (дог.за влог поради това няма трансл.д-ие). Дължи обезщ.,ако не върне вложените вещи, к/о може и да надминава тяхната ст-ст.

а)той е длъжен да я върне заедно с плодовете й –напр.заедно с лихв. на дадените за пазене облигации.

б)дл.е да я върне,ког.тя му бъде поискана от влогод,дори и ако е уг.,че влога ще продължи опр.време. Това е така, т.к. дог.за влог се скл. в интерес на влогодателя.

в)влогопр.е дл.да върне влож.вещ на разноски на влогод., там, където тя е трябвало да бъде пазена.

г)с/у влогопр., който отказва да върне вложената вещ влогод.разполага с два иска, за да си я възвърне:

- ревандикационен иск (вещен)

- облигационен иск, произтичащ от договора за влог.

Ако предяви първия иск ще тр.да доказва правото си на собств-ст в/у вложената вещ. Затова този, който е дал във влог чужда вещ, ще тр.да се задоволи само с втория (облигац.) иск.

Зад-ия на влогодателя – влогът е едностр.дог.По начало от него не възн.зад-ия за влогод.И все пак:

а) длъжен е да заплати извънредните разх. за запазване на вещта, ако те са били необх.и неотложни, а когато дог. е безвъзмезден – и обикновените разноски.

б) дл. е да изпълни зад-ията, к/о влогоприем. е поел с оглед да запази вещта,респ.да обезпечи тяхното изп-ие. Тук ще се приложат правилата на чл.60,61.

в) тр.да обезщети влогопр.за вредите и извърш.разноски, причинени от скрити недостатъци., ако влогоприем. не ги е знаел. Това означава, че влогод. тр.да уведоми влогопр. за известните му недост.

г) влогодателят тр.да плати на влогопр. възнаграждение, ако такова е уговорено. Възнагр.обикновено се дължи в пари, без да е изключена възм-стта да бъде уговорено в друга престация

д) влогодателят е длъжен да приеме вложената вещ обратно след изтичане на угов.срок,респ.след изтичане на срока, определен от влогоприемателя,ако не е бил уговорен предварително.

За претенциите си по а),в) и г) влогопр.има право да задържи вложената вещ (чл.91).

Неправилен влог – при влога на заместими (родови) вещи, особено пари, това би означавало имобилизиране на тези блага,т.е. изваждането им от обращение. Очевидно това е икон.вредно. Затова често страните уговарят, че няма да оставят неизползвани тези блага.

За да стане това, те се съгласяват собст-стта в/у замест.(родовите) вещи, вкл.парите, да премине в/у влогоприемателя. Така той придобива право на разпореждане в/у въпросните вещи и се задължава да върне по-късно „вещи от същия вид, колич.и качество”. Влогодателят заменя качеството си на собств. с това на К.

Непр.влог прилича твърде много на заема,без да е заем. Всяка от страните окачествява различно тази сделка поради разл. стопански интерес, който има от нея. Така напр. банката, която става собственик на вложените у нея пари и има право да ги използва, вижда в тази операция един заем. Нейният контрахент обаче, не смята, че е дал пари в заем, а за пазене. В същата операция той вижда една влогова сделка. Именно за това законът държи сметка за различните стоп.функции на сделката.

В чл.257,ал.2 той обявява, че към неправилния влог (към сделката заем-влог) ще се прилагат правилата на заема. Затова не влогодателя ще дължи възнаграждение на банката за пазене на парите му, а обратно, банката ще му дължи лихви за предоставените й пари. Тя е заемателят.

Прекалено би било обаче правилата за заема да се приложат без всякаква резерва. Биха се увредили интересите на вложителите. Поради това се налага правилата относно заема да се съчетаят донякъде с тези на влога. За влогодателя напр.е от съществено значение да може да разполага предсрочно с влога си. Това право му признава чл.252. ако го признаем за обикновен заемодател, бихме му отнели възможността предсрочно да търси връщане на заетата сума. Следователно тр.да се приеме, че за вложителя сделката е влог, и да му признаем правото по чл.252 при разумно съчетаване правилата за заема с тези за влога.

Типични сделки заем-влог са банковите влогове (по ТЗ) и влоговете по разплащателните и текущите сметки. Толкова типични, че чл.257, ал.3 счита всеки влог в банка или спестовна каза за уговорен като заем-влог, т.е. като неправилен влог с всички следващи от това изложени тук последици. (вж.уч. стр.294).

Необходим влог – един влог може да е необходим. Някое бедствие – пожар, наводнение, земетресение, военни д-ия, злополука или друго някое изкл.събитие – може да го е наложило. Скл.при такива условие влог не може да се подчинява на обикновените условия за доказване. При такава обстановка хората не съставят писмени документи за скл.дог. Затова всички доказателства са допустими за установяването му. Напр. за товари, разтоварени от кораби, претърпели злополука, предвидените такси за пазене не се събират.

Така е и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, ресторант, клуб. В този случай също не се съставя писмен документ. Влогът е направен с предаването на вещта и неговото установяване не се нуждае от писмени доказателства.

Обикновено на посетителя на театъра се дава един знак с номер, с/у представянето на който му се връща вложеното (дрехите). Знакът го легитимира да иска връщането и влогоприемателят (театърът) е длъжен да върне вложеното с/у знака. Но този знак не е ценна книга на приносител. Влогоприем. може при съмнение да провери дали искащият влога е правомерният притежател на вещта. Знакът е само легитимационен.

Дог. за необх.влог се скл.със съгласието на влогодателя и влогоприемателя. Обособяването на необх- влог като разновидност на обикновения влог има важно практическо значение, свързнано с доказателствата допустими в евентуален гражд.процес. Ограниченията за недопустимост на свид.показания тук не важат.