Joomla Software solutions Template

Payday loan

История на горското законодателство

1.История на законодателството преди Освобождението

Действало е турското право, което се задържа и за известен период след Освобождението. В европейски мащаб горското право води началото си от 14 век. Появяват се горски закони – най-напред във Франция(1318). След това горски закони се появяват в Чехия – 1379г.

По българските земи горското право се появява непосредствено преди Освобождението: Закон за земите(1858), след което се появява Закон за горите(1870).Законът за земите резпределя земите в 5 категории:

-земи “Мемлюке”(мюлк) – пълна частна собственост;

-земи “Мевкуфе” – посветени земи;

-земи “Мирие” – държавна собственост. Държавата е отстъпвала само ползването им, без да прехвърля тяхната собственост;

-земи “Метруке” – земи за общо ползване – пътища, площади, пазарища, мери, гори, яйлаци, кътлаци.

-земи “Меват” – земи, които не се владеят от никого с документи. От гледна точка на ГП особено значение са имали земите “мирие”, малка част гори са попадали в ІV категория. Съвсем малка част от горите са били държавна собственост.

Горите се подразделят на 4 вида: държавни, общински (балталък);вакъфски гори(религиозни организации) – използват се за специфични цели – училища, за болни хора, джамии и т.н.; частни гори – ползват дървесина – според Закона за горите от 1870г.

2. История на законодателството след Освобождението – периодът се характеризира с това, че горското законодателство търпи много бързо и бурно развитие. Първоначално акцентът е насочен към опазване на горите. Държавата не се е занимавала със стопанска икономическа дейност. С намаляването на частните гори възгледите се променят. Първите наченки на Г.законодателство се полага от временното руско управление – правила за контрол и отглеждане на горите, формират се горски стражари и чиновници(1879г.)

Преди появата на специализиран закон в Княжество България такъв се появява в Източна Румелия ( Административен правилник за горите – 1881г.), а през 1883г. е приет първият български закон за горите. Основната задача, която си поставя Народното събрание с приемането на този закон е да се сложи ред в опазването и стопанисването на горите. Горите се разпределят в три категории. – държавни, общински и частни. В частните гори влизат и гори на обществени учреждения – църкви, манастири, джамии, училища и др. Общините и частните лица е трябвало да докажат, че горите им принадлежат, в противен случат дадената гора отива към държавната категория. Забранява се изкореняването на горите от 3-те категории. Въвежда се ред в сечта т.е.законът предвижда мерки за борба срещу безконтролното изсичане. Ежегодно се определят местата, където може да се сече. В иглолистните гори се  е разрешавала целогодишна сеч, а в широколистните- от15.ІХ. до 15.ІV.

- по отношение на частните гори експлоатацията е проблем на собствениците, но и в тях важи забрана за цялостното им оголване. Стопанинът е задължен да остави необходимите дървета и издънки за възобновяване на гората.

- държавни и общински гори – за държ.гори експлоатацията в големи размери е ставала на търг, в по-малки размери – от общините и населението. Общинските гори се експлоатират само от членове на общините. Установява се разрешителен режим за добиване. Съгласно закона се е издавало “позволение” в писмен вид. За държавните гори се е издавало от окръжния управител, а за общинските – от кмета. Полага се началото на маркиране на дърветата за сеч. Добива е ставал почти безвъзмездно (заплаща се 5% от стойността на материала).

Създава се Българската горска администрация – към министерството на финансите се създава звено “Горско управление”, занимаващо се с държавните гори. Горското управление се е състояло от един началник и трима помощници. Първият български Министерски Съвет(правителство) се състои от:

- Министерство на вътрешните работи;

- Министерство на външните работи;

- Министерство на народното просвещение;

- Министерство на правосъдието;

- Военно министерство

Министър-председател се явява министърът на вътр.работи. Във всеки окръг се назначава лесник, който поставя надзор върху всички видове гори. За опазването на държ. и общ. гори се назначават горски стражари. За назначаването им не се изисква лесовъдско образование.

Законът за горите има и своя наказателна част. Установява се принципът за преследване на нарушителите. НС уточнява действията, подлежащи на наказание. Те са седем:

А.Палене на огън;

Б.Построяване без разрешение на фабрики за дъски;

В.Незаконна сеч;

Г.Незаконна паша;

Д.Отклонение от гасене на пожар;

Е.Отказ за насаждане на нова гора;

Ж.Изкореняване на гори

За целта законът предвижда налагане на глоби, отделно от това заплащане на причинените щети.

Първият закон е съществувал 6 години, след което се приема нов закон за горите – по времето на Фердинанд. Новост в закона представлява създаването на охранителни гори, които имат предпазна функция. Те са поставени под особена правна защита, независимо от собствеността.

В горската администрация се извършва само една промяна – назначава се горски инспектор, който трябва да има лесовъдско образование. В този закон се урежда специална процедура за нарушителите. За всяко нарушение се съставя нарочен акт от кмета или служителите на горите. Изпраща се на окръжния или околийски началник, който налага наказанието. То може да се обжалва в съда.

- Трети закон за горите (1897) – дава се законово определение за гора. Според него се прилагат разпоредби за тези места. Под думата гора се подразбира едно пространство, обраснато с дървета, които са обект на лесовъдско стопанисване. Това пространство не може да бъде по-малко от един декар. Законът слага акценти на залесяването – въвежда се задължение – всяко село се задължава да залеси по ½ дка на семейство, докато се залеси 5% от пространството на оклолията. Възприема се плановото начало за сечта в горите. Всяка година лесничеят определя сечищата въз основа на специално изготвен план за сечта. Променя се и системата на Г.администрация. Страната се разделя на 12 горски района, като за всеки се назначава районен горски инспектор. За всяка околия – по 1 лесничей.

- Закон от 1904г. – Цели се създаване на ред в очертаването на горите. Допускат се 3 начина на експлоатация на държ. и общ.гори: по стопански начин, чрез концесия и чрез търг. Променя се Г.администрация. Страната се разделя на 6 г.района. Те от своя страна се разделят на 40 лесничейства, като във всяко има по няколко ГС.

- Закон от 1922г. – има кратко съществуване (до 1925г). Внася изменения в предмета ГС. Отпада пространственият критерий за гората. Дава се нова категоризация: обществени и частни гори. В общ.гори влизат държ., общински гори, на обществени учреждения, а в частните – притежание на физическо или юридическо лице.  Създава се образована горска администрация. Откриват се интензивно горски учебни заведения (средни и практически г.училища). Появява се нов начин на експлоатация – горски кооперации. За пръв път се извършва национализация – одържавяване на всички дъскорезници, построени от частни лица в обществените гори.

- Закон за горите от 1925г. – Внася се допълнително разграничение в притежаването на общинските гори и обществените учреждения. Създава се нов орган към Мин. На земеделието и държ.имоти – Висш ГС съвет. В него влизат представители от министерства, съюзът на бълг.лесовъди и др. Районирането  на страната се извършва по нов начин. Допуска се частна лесовъдска практика.

- Закон от 1947г. – Нова конституция – коренна промяна в администрацията на горите – всички гори се обявяват за държавна собственост

- Закон за стопанисването и ползването на горите(1948г) – всички гори са държавни;

- Закон от 1958г. – Извършва се категоризация на горите със стопанско и специално приложение. Въвежда се изискване за съставяне на ЛУП. Ползването се установява като основно и странично;

- Закон от 1997г. – Сега действащия закон за горите. Обнародван е в “Държавен Вестник”-бр.125,1997г. Има изменения. Откроява се проблемът за собствеността.