Home Право КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ ПДФ Печат Е-мейл

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ.

I. Основни начала на Конституцията на Република България.

Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година, а до този момент Конституция е имало само в щата Верджиния. Първата европейска Конституция е приета във Франция през 1791г. и послужва като първообраз на редица европейски конституции. .

Първата българска Конституция е Търновската, която е приета през 16 април 1879 година. Тя е една от най - демократичните за времето си Конституции и възприела демократична форма на управление. .

Установен е принципът на разделяне на властите, като законодателната власт е предоставена на монархията под силното влияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска Народното събрание / НС /. Изпълнителната власт тук принадлежи на княза. Демократичния характер на Конституцията се проявява предимно в свободите и правата на гражданите.

Втората българска Конституция е приета през 1947 год. Позната е още като Димитровска Конституция. Тя променя формата на държавно управление от монархическо в републиканско. Принципът на разделение на властта тук се заменя с принципа на единство на държавната власт. Свободният мандат е заменен с императивен, т. е. мандат според които депутатите отговарят пред своите избиратели и могат да бъдат отзовани от НС.

Третата Българска Конституция е приета чрез референдум през 1971 год. В нея е провъзгласена ръководната роля на комунистическата партия. Държавният съвет заменя НС. Концентрира огромна част от законодателната власт. Четвъртата Българска Конституция е приета през 1991 г. и е в момента действаща.

II.  Основни характеристики на Конституцията.

  1. 1.        Конституцията е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните обществени отношения и определя системата на държавните органи.
  2. 2.        Конституцията е върховен закон имащ най - висша юридическа сила. Другите закони не могат да противоречат на Конституцията.
  3. 3.        Конституцията регламентира основните и най - значимите обществени отношения, които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата.

4.Конституцията е база за противоборчество и законодателна власт а/ много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизиране в определени закони;

б/ Конституцията определя реда за приемане на закони.

  1. 5.        Конституцията има особен ред за приемане на изменение и допълнение, които е определен в самата Конституция. Конституцията се приема чрез референдум или от Великото НС. Има две процедури за изменение и допълнение на Конституцията:

а/ от НС - според чл. 153 НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези предоставени в правомощията на Великото НС. Инициативата за изменение и допълнение имат една четвърт от депутатите и президента. Предложението за изменение и допълнение се разглежда от НС в срок не по - малко от един месец и не по - късно от 3 месеца от постъпването му. Предложението се приема от квалифицираното мнозинство, което е 3/4. Приемането става на три гласувания в три различни дни. Ако предложението получи по - малко от 3/4 и повече от две трети от гласовете, то се поставя на ново разглеждане, не по - рано то 2 месеца и не по - късно то 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема само ако за него са гласували не по- малко от две трети от всички народни представители.

Закон за изменение и допълнение на Конституцията се подписва от председателя на НС , за разлика от всички останали закони и се обнародва в ДВ, той влиза в сила седем дни след обнародването, за разлика от обикновените закони, който влиза след три дни.

б/ от ВНС - НС решава с мнозинство от две трети от всички народни представители да се произведат избори за ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представители. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло Конституцията на страната. Решението за изменение и допълнение се приема от две трети от всички народни представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се подпечатва от председателя на ВНС.

  1. III.                    Основни начала на Конституцията на РБ.
  2. 1.        Равноправие на гражданите.
  3. 2.        Народен суверенитет.
  4. 3.        Политически плурализъм.
  5. 4.        Разделяне на властите.
  6. 5.        Законност.
  7. 6.        Демократизъм.
  8. 7.        Свобода на стопанската инициатива.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG