Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пренаемане.

Определение – дог., с който наемателят на една вещ отстъпва ползването на цялата (чл.234 казва, че наемателят може да пренаеме само част от наетия имот – не и целия.Такъв е най-честия случай на практика. Но въпреки текста според проф. Попов може да се пренаеме и целия имот) или част от наетата вещ на друго лице с/у заплащане на наемна цена. Наемателят става наемодател на свой ред.

Допустимост – съгласието на наемодателят не е необходимо, за да може наемателят да пренаеме част от наетата вещ. Може би обратното разрешение би било по-справедливо, защото дог.за наем е в известен смисъл дог., който се скл.с оглед на личността. Всъщност закона стига пак до същото разрешение, но по заобиколен път. Защото чл.234,ал.1,изр.1 предвижда, че „ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгл.на собств.”

Отношенията – пренаемането предполага два договора за наем: наемодател – наемател и наемател – пренаемател.

1) Отн-ия м/у наемателя и пренаемателя – това е едно истинско наемно отн-ие. Всички изложени до тук правила се прилагат без всякакви резерви.

Дог.за наем обвързва само наемателя и пренаемателя. От този дог.пренаемателя черпи правото си да ползва пренаетата вещ. От него произтича и зад-ието му да плаща наемната цена. Ако тя не бъде платена, наемателят може да развали дог., също както и пренаемателят може да го развали, ако уговореното ползване не му бъде обезпечено. Пр. на ползване на пренаемателя е обусловено от пр. на ползване на самия наемател и не може да бъде по-широко по обем и продължителност от пр. на ползване на самия наемател (чл.234).

2) Отн-ия м/у наемодателя и пренаемателя – м/у тях не се установяват никакви отн-ия. Наемодателят с нищо не е обвързан спрямо пренаемателя. Обратното обаче не е вярно.

а) пренаемателят няма никакви права спрямо наемодателя.

б) законът предвижда, че наемодателят има пряк иск с/у пренаемателя, в случай че неговият наемател не си плаща наема. С този пряк иск може да се претендира само това, което пренаемателят от своя страна дължи на наемателя, без да може да противопоставя на наемодателя предсрочни плащания. „Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащаният, които е направил преждевременно”.

Наемателят и пренаем. (обаче за това, което сам дължи) отговарят солидарно пред наемодателя. Той може да преследва и двамата или само единия от тях като плащането, направено от единия, освобождава и двамата в размер на платеното. При това пренаем. не може да се освободи от отг-ст поради това, че бил предплатил наема. За наемодателя това няма никакво пр. значение. Може да бъде заставен да плати повторно.

3) Отн-ия м/у наемодателя и наемателя – пренаемането не засяга правата на наемодателя. Наемателят си остава задължен по дог.за наем, дори и ако наемодателят се е съгласил с пренаемането.

Ако пренаемането е било изрично забранено и наемателят въпреки това е пренаел, ясно е, че е нарушил договорното си зад-ие и наемодат. ще може да развали дог.за наем. Може да претендира и вредите.

Съпоставка м/у наема и пренаемането –

1. И двата договора имат за предмет една и съща вещ или част от нея.

2. Едно и също лице е страна и по двата договора, но с тази разлика, че при наема, то има качеството на наемател, а при договора за пренаемане – на пренаемодател.

3. Дог.за наем е предпоставка да се сключи съглашението за пренаемане. Липсата на дог.за наем или неговата нищожност води и до нищожност на пренаемането.

4. При дог.за пренаемане е невъзможно пренаемодателят да предостави на пренаемателя повече права, отколкото това е уговорено в договора за наем. Подобна уговорка би била нищожна.

70. Заем за послужване и заем за потребление. (чл.243 – 249)

І. Заем за послужване - и двата дог. имат разл. предм. и структ., к/о налага отделното им разгл.

Опред. – дог.,с к/о едно лице (заемодател) предоставя безвъзм. на др. лице (заемател) определена вещ за временно ползване, к/о заемателят се задължава да върне на уговор. срок или след уговор. ползване (чл.243).

Реален дог. – за валидното скл.на дог.за заем естествено е необх. страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи (а не задължи) да предостави безвъзм. определена вещ за временно ползване на заемателя, а той от своя стр.да се задължи да му я върне след ползване. Но това само не е достатъчно. То дори няма правно релев. д-ия на предв.дог.(чл.19) (така както предв.дог. (обещание) за дарение е лишен от всякакво пр.д-ие,така е лишено и обещ.да се предостави безв.на друг опр.вещ за временно ползв..,т.е. стимулът за обещ. е чисто морален).Необх. е уговореното предоставяне да бъде факт.осъщ. - вещта да бъде предадена.

Дог.за заем следователно поражда пр.връзка едва с предаването възоснова на постигнато съгласие. В това се състои и разл.м/у дог.за заем и наем (заемът е реален,наемът – конс.). Наемодателят се задължава да предостави една вещ за временно ползване, а заемодателят обратно – вече е предоставил тази вещ, а не се задължава да направи това в бъдеще.

Безвъзм.дог. – чл.243 изрично го подчертава. Заемодателят услужва с вещта си и нищо не получава с/у ползването. Не би могъл да бъде възмезд.,т.к. ако получи плащане ще е налице наем. По това се различават.

Реален и безвъзмезден е и договорът за влог – но се сключва винаги в интерес на К – на влогодателя. Обратно – заемът ползва само заемателя – длъжника. Влогоприемателят по начало не може да използва вложената вещ,а е длъжен само да я пази; замеателят също е длъжен да пази чуждата вещ, но има право да я използва. Това не се променя дори когато на влогоприем. е позволено да използва вещта, която безвъзм.пази.

Безвъзмезден договор е и дарението – дарителят жертва нещо от имуществото си в полза на дарения. Заемодателят обаче, нищо не жертва от имуществото си.

Освен това заемът за послужване нито е безсрочен, нито поражда някакво трансл.(вещно) д-ие.

Едностранен дог. – пораждат се задължения само за едната страна – заемателя (да пази и да я върне). Предаването не е зад-ие, а съгласие, предаването е елем.от ФС по договора за заем.

За заемодателя могат да възникнат и зад-ия(несъв.двустр.дог.),но те не възн.от дог. а от други обст.:

- чл.245,ал.1,изр.2 – за заплащане на извънредни разходи, к/о заемателят е направил за вещта;

- чл.247 – дължи обезщ.за вредите, прич.от скрити недост. на заетата вещ, ако предвар.не ги е съобщил.

Прилики – все пак дог.за заем е симбиоза м/у наема(предоставяне на вещ за ползв.) и дарението(безв.).

Сключване на дог. – страни – могат да бъдат всички гражд.пр. субекти. Някои вещи се дават в заем за послужване и на непълнолетни, а дори и на малолетни – напр.книги от библиотеки.

Предмет – както движими, така и недв. (напр.деца след пълнол. продължават да живеят в жилищ. на родит. си), но само индивидуално определени вещи (непотребими) – които не изчезват при ползването им. Има изключения – когато потребими вещи се уговорят да се ползват като непотребими (фасул за изложба).

Не винаги е необходимо заемодателят да е собственик на заетата вещ. Библиот.могат да преотстъпват на друг ползването от книги, които сами са заели от други библиотеки.

Неформален дог. – щом се постигне съгл.по неговите клаузи, последвано от предаване на заетата вещ. Законът не предвижда форма, следователно, може да се сключи във всички възможни форми.

Права и зад-ия на заемателя – право на заемателя е да използва вещта. Задължен е да пази и върне в.

а)ползв. и пазене –зак.предписва заемателя да си служи със заетата вещ само съобразно уговор. ползв.,а ког.ползв.не е угов.– съобр.нейното предназн. Няма пр.да събира плод.на вещта,освен ако противно е угов.

Заемат.тр.да полага гр.на добър стоп.Длъжен е да посреща необх.разх.за поддържане, запазване и използване на вещта, както и да съобщава на заемодат.за повредите и посег., извърш.от трети лица в/у нея.

Законът забранява да се отстъпва заетата вещ за ползв.от друг,защ.се прави с оглед на личността.

б)връщане – тр.да върне вещта при изтичане на угов.срок или след угов.ползване в добро състояние (до доказване на противното се счита,че е приел вещта в добро съст.). За нормалното похабяване на вещта заемат. не е отговорен. Заедно с вещта тр.да бъдат върнати и всички нейни плодове,т.к.по начало принадл.на собств.

Зад-ия на заемодателя – той прави услуга като дава вещта си и би трябв.да няма зад-ия.Все пак той е длъжен да търпи ползв.,к/о е разрешил.Задължен е и за извънр.разх.и да съобщава за недост.(чл.245 и 247).

Прекратяване – а) с изтичане на угов.срок или след завършване на ползването, за к/о е била дадена.

б) предсрочно прекратяване: -с погиването на заетата вещ;

-ако заемодателят се нуждае неотложно от вещта поради непредвиден случай;

-ако заемателят си служи с нея по начин,несъобр.с угов.или с предназн.й или не полага гр.на д.стоп.

-заемодат.може да иска вещта си и ког.заемателят почине.Заемните отн-ия не се продълж.от наследн.

в)заем без срок – заемод.винаги може да иска вещта си обратно,ако не е угов.срок или не е опред.целта.

ІІ. Заем за потребление – чл.240 – дог., с който „заемодателят предава в собств-ст на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество”.

Заемът за потр.е най-видният представител м/у т.нар. кредитни сделки (обикновено биват обезпечавани лично или реално).

Реален договор – счита се скл. не в момента, когато м/у страните е постигнато съгласие едната да заеме, а др.да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато възосн. на това съгл.те бъдат предадени.

В случаите обаче, ког. съгласието предхожда предаването, дог. възниква сукцесивно (и транслативно) – ФС е завършен едва с предаването (напр.вложената сума да се счита заета от влогоприемат.)

Консенсуален е обаче дог., с който някой се задължава да даде заем – „обещава заем”. По своята правна същност този дог.е предвар.дог. за заем.

Консенсуален дог. е и банковия кредит, който е търг.сделка и по смисъла на ТЗ е формален - писмен.

Транслативно д-ие на дог.за заем – чл.240 парите и заместимите вещи преминават в собств-ст на заемателя със скл.на договора. Естеството на предмета на заема (потребими вещи) налага те да бъдат прехвърлени в собственост. Преминават в собств-ст дори и ако не се принадлежали на заемодателят, стига само той да е бил добросъвестен при получаването им (чл.78 ЗС) – с тях той се разпорежда като собственик.

Предмет – пари или заместими вещи (потребими)– само те имат св-вото да се заместват,т.е. едно количество от тях с опр. качество да замести друго количество от същото кач. и вид.

Неформален дог – валидността не е обусловена от спазването на някаква форма. Простото съгласие, последвано от предаване, е достатъчно за действителността на договора. Писмената форма обаче ще е необходима за доказване на сключването на договор за заем за над 1000 лв., т.к. съгл. ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на договори със ст-ст над 1000 лв.

Едностранен дог. – възникват зад-ия само за заемателя, който е длъжен да върне заетите му пари или заместими вещи. Заемодателят има право да иска само тяхното връщане.

Безвъзмезден дог. –по начало е безвъзмезден,т.е. предполага се, че на заемодателя не се дължи възнагр.

Възмезден дог – когато бъде уговорено, че заемодателят ще получи възнаграждение за отпуснатия заем. Това възнаграждение се нарича лихва. Нейният размер се определя от това какъв е размерът на отпуснатия заем, времето за който е уговорен и уговореният лихвен процент. Лихвите тр.да бъдат уговорени писмено (условие за действителност). В противен случ.не възниква зад-ие за тяхното плащане. Формата не е необх.за действ. на зад-ието за лихва, когато заемът се дава от банка. Лихвата не придава двустр.на дог.

Задължения на заемателя – задължен е да върне вещ от рода и качеството на заетата и в количество, еднакво със заетото. Ако се е задължил да върне друго ще е налице продажба или замяна.

Длъжен е да върне на уговорения срок, а ако такъв не е бил уговорен – в течение на 1 месец от поканата на заемодателя. Заемателят има право да върне заетото предсрочно и може да приспадне лихвите от деня на плащането до срока, ако паричното му задължение е лихвоносно и той е предплатил лихвите.

Задължения на заемодателя – в/у него не тежи никакво зад-ие. Все пак той отговаря за вредите, причинени на заемателя от скритите недост.на заетата вещ, ако умишлено или небрежно не ги е съобщил на заемателя. Тези зад-ия не произтичат от самия дог. В тези случай дог. се превръща в несъвършено двустр.