Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

1. Значение на темата:

Теоретичните проблеми на юридическата отговорност (ЮО)

са класическа тема.

2. Състояние на изследванията (липсва единно учение за

ЮО):

а) водещи са наказателноправните;

б) общотеоретичните изостават (само монографията на

проф. Г. Бойчев).

3. Право и принуда:

Правото е свобода. Правото е принуда. Правото е

диалектическо единство от свобода и принуда.

Но какво е свобода? Какво е принуда? Социална и

юридическа свобода. Принуда въобще. Социална и правна

принуда.

Социалната принуда е ограничаване или отнемане на права

(блага) или възлагане на задължения независимо от волята

на носителя на правата и задълженията. Принудата е

атрибут на обществото, съставка на обществото.

Най-важния вид принуда е правната.

Правната принуда е ограничаване или отнемане на

субективни юридически права (блага) или възлагане на

юридически задължения независимо от волята на правния

субект, носител на правата и задълженията.

Принудата е атрибут на правото. Без принудата правото не

би могло да изпълни своите функции, замисъл, задачи. Без

свободата пък правото няма смисъл.

ЮО е основна разновидност на правната принуда.

4. Правната принуда и охранителните юридически мерки.

Социална принуда се осъществява чрез охранителните

социални мерки (конкретизирани социални санкции).

Охранителните социални мерки се осъществяват в случаите,

по реда и във вида, определени от социалните норми.

Охранителните юридически мерки са конкретни проявления,

форми, на правната принуда. Охранителните юридически

мерки гарантират общозадължителността на правните

отношения. Охранителните юридически мерки са основните

проявления на правната принуда.

Охранителните юридически мерки са посочени изчерпателно

от позитивното право и се осъществяват по определен от

позитивното право ред и в определени от позитивното

право случаи.

Охранителните юридически мерки с оглед на техния

характер биват различни видове:

а) принудителни;

б) защитни;

в) санкционни.

5. Охранителни мерки и охранителни отношения.

Обществените отношения са 2 големи групи:

а) протичащи в унисон с коренните интереси на членовете

на обществото;

б) протичащи в дисонанс с основните интереси на

членовете на обществото.

При вторите са необходими охранителни обществени мерки

(включително охранителни юридически мерки). Във връзка с

тяхното налагане произтичат охранителни обществени

отношения (в т. ч. и охранителни правоотношения).

Последните са вторична система от отношения спрямо

регулативните обществени отношения.

Без охранителните обществени отношения (респективно без

охранителните правоотношения) не могат да функционират

нормално регулативните обществени отношения (респективно

регулативните правоотношения). Охранителните обществени

отношения са задължителна съставка на човешкото

общество. Чрез тях се осигурява съзнателно постигане на

системна организираност на обществените отношения.

Охранителните отношения се осъществяват в определен от

социалните норми ред. Охранителните отношения имат

принудителен характер тъй като при тях се осъществяват

охранителни мерки.

Охранителните правоотношения са вид охранителни

обществени отношения.

Липсва безспорна теория за охранителните правоотношения

и въобще за правоотношенията.

Ролята на процесуалните отношения и на процесуалното

право за осъществяването на охранителните

правоотношения.

Охранителни правоотношения и охранителни правни връзки.

Охранителните правоотношения са 3 вида:

а) на осъществяване на юридически санкции (те са

основни, те са именно правоотношенията, образуващи ЮО);

б) на осъществяване на принудителни мерки;

в) на осъществяване на защитни мерки.

6. Обществената отговорност.

Отговорността е неизбежна съставка на обществото.

Отговорността е част от съдържанието на обществото.

Отговорността не е атрибут на човешкото общество, не е

признак или свойство на обществото. Вечния проблем

"престъпление и наказание". Отговорност въобще и

социална отговорност.

Социалната отговорност са неблагоприятните последици,

изразяващи се в отнемане или ограничаване на социални

права, наложени от оторизиран за това от социалните

норми социален субект спрямо друг социален субект,

нарушил социални норми.

Обществената (социалната) отговорност има признаци

(белези, характерни черти):

а) произтича от наличието на нарушение на социалните

норми;

б) тя е специфична система от обществени отношения,

възникващи във връзка с налагането на обществена санкция

спрямо нарушителя на обществена норма;

в) един от субектите й е винаги е социален субект,

нарушител на съответните социални норми, а друг неин

задължителен субект е социален субект, овластен от

социалните норми да определя и конкретната мярка на

социална отговорност (т. е. конкретната социална

санкция);

г) особеност на съдържанието й е това, че се реализира

определена мярка на отговорност (налага се конкретна

социална санкция), определена от социалните норми. Това

съдържание има характер на обществена последица, то е

форма на обществена принуда;

д) обект на социалната отговорност са определени

социални права на социалните субекти, нарушители на

социалните норми, свързани с определени материални и

нематериални блага;

е) осъществява се по ред, определен от социалните норми,

и в случаите, определени от социалните норми.

Обществената (социалната) отговорност е специфична

система от обществени отношения между социален субект,

овластен от социалните норми да определя и налага мяра

на обществена отговорност, и социален субект, нарушител

на социалната норма, главното в съдържанието на които е

реализацията на определена мярка на обществена

отговорност (социална санкция, изразяваща се в

ограничаване или в отнемане на социални права) във

връзка с извършването на нарушение на социална норма.

7. Обществена отговорност и юридическа отговорност.

ЮО е вид социална отговорност, редом с моралната, с

политическата, с религиозната, с обичайната и пр.

ЮО има родови и видови белези (черти, характеристики).

Сред последните са:

а) произтича от правонарушение;

б) осъществява се по ред и в случаи, определени от

позитивното право;

в) налагат се юридически санкции, определени от

позитивното право;

г) налагат се от и спрямо правни субекти;

д) представлява съвкупност от правоотношения;

е) неин обект са определени субективни юридически права

(блага) на правонарушителя.

ЮО е правно явление с обществена същност.

ЮО се осъществява в съответствие с извънправните

критерии за нейната същност и роля в обществото.

ЮО се проявява реално като специфична система от

материални правоотношения, това е нейния основен

признак. Останалите признаци на ЮО се проявяват на

негова основа. Всички те са специфични признаци на

системата от правоотношения, в която се проявява ЮО.

ЮО изисква определяне на конкретна мяра на юридическа

отговорност, т. е. на конкретна юридическа санкция.

ЮО има сложна структура, също както и правоотношенията,

които я образуват:

а) субекти;

б) съдържание;

в) обект.

8. Субекти на ЮО:

Това са субекти на правото и биват два основни вида и

един допълнителен (факултативен, второстепенен, защото

може и да не съществува в конкретния случай на

осъществяване на юридическа отговорност, както е в

случаите, когато се наказва престъпление заради самото

му извършване независимо от последиците му):

а) първи основен - този, спрямо който се осъществява ЮО.

Това е правонарушителя, който има материалноправното

задължение да участвува в системата от ЮО, в т. ч. да

понесе, изтърпи ограничаване или отнемане на социални

права. Във всички случаи, обаче, си остава субект на

правото. Има материални и процесуални права. Основното

му материално право е мярката на понесената от него

юридическа отговорност да съответства на извършеното от

него деяние. Значението тук на деликтоспособността, на

вменяемостта и на правонарушителя;

б) втори основен - този, който е овластен от позитивното

право да осъществява (определя и/или налага) ЮО.

Обикновено, най-често, тези субекти имат държавно

властнически правомощия, компетенции, явяват се

специализирани държавни органи. Този субект има правото

и задължението, овластен е, да определя конкретна мяра

на юридическа отговорност (конкретната юридическа

санкция) и/или да я реализира.

в) трети допълнителен - претърпелият щети при

правонарушението субект на правото също е субект на ЮО,

но второстепенен. Негово основно материално право е да

получи обезщетение.

9. Съдържание на ЮО:

Реалното взаимодействие между субектите на ЮО,

изразяващо се в тяхната дейност и поведение (в техните

правновалидни действия) във връзка с определянето и

налагането на конкретна мярка на юридическа отговорност

(конкретна юридическа санкция), във връзка с

осъществяването на правата и изпълнението на

задълженията на субектите на ЮО - това е съдържанието на

системата от правоотношения, в която се проявява ЮО.

Съдържанието на ЮО има физическо-юридическа и

материално-формална природа.

Дейността и поведението на субектите на ЮО се обективира

в правни форми. Такава, например, е акта на

правоприлагане, с който се определя мярата на

отговорност.

В съдържанието на ЮО се включва също и резултата от

взаимодействието на субектите на ЮО. Това е ядрото на

съдържанието на правоотношенията, включени в ЮО.

Съдържанието на ЮО има две съставки (фази, стадии):

а) определяне на мярката на ЮО и изразяването й в

юридически акт (най-често правоприложен акт);

б) реализацията на мярката на ЮО (това е уточнена,

конкретизирана юридическа санкция).

10. Обект на ЮО:

Обект на ЮО са блага, ценности, които са правно защитени

и получили статут на субективни юридически права на

извършителя на правонарушението. Чрез ЮО те се

ограничават или отнемат. Те имат физическо-юридическа

същност.

Обектите на ЮО са различни при различните видове ЮО.

Напр. при наказателната ЮО се засягат основни субективни

юридически права на правонарушителя. Проблемът е как и

до каква степен да се засегнат при налагането на мярката

на юридическата отговорност. Какви да бъдат юридическите

санкции? Дали да има смъртно наказание? Дали да има

доживотно лишаване от свобода? Дали да има

членовредителни наказания?

11. Функционална същност на ЮО:

Характеристиката на ЮО като система от правоотношения ни

разкрива субстанционалната й и институционална й

същност.

ЮО обаче има и функционална същност.

Под функции на ЮО разбираме въздействието й спрямо

правонарушителите и другите субекти на правото, чрез

които тя осъществява предназначението си. Функциите на

ЮО са основните насоки на въздействието на ЮО върху

правните субекти.

Различните видове на това въздействие са различните

функции на ЮО.

Функциите на ЮО са:

а) принудителна:

- с наказателен характер;

- с правовъзстановителен характер;

б) превантивна:

- възпитателно въздействие;

- предупредително-възпиращо въздействие.

12. Дефиниция на ЮО:

ЮО е специфична система от правоотношения, произтичащи

от наличието на състав на правонарушение, със субекти от

една страна, по принцип, субект на правото, овластен от

позитивното право да определя и/или да налага мярка на

ЮО (това най-често е специализиран държавен орган), и от

друга – субект на правото, правонарушител, главното в

съдържанието на които правоотношения е определянето и

реализирането на съответната юридическа мярка за

отговорност (конкретизирана юридическа санкция), с което

се постига ограничаване или лишаване на правонарушителя

от съответни блага (субективни права).

13. Разграничения на ЮО от сходни явления:

а) ЮО и деликтоспособността (последната като качество на

субектите на правото е предпоставка за налагане спрямо

тях на ЮО);

б) ЮО и правната принуда (ЮО е вид правна принуда);

в) ЮО и изпълнението по принудителен ред на съществуващи

задължения (последното може и да не е във връзка с

правонарушение);

г) ЮО и атрибут на юридическо задължение (различни

правни явления);

д) ЮО и укоряването, възмездието, отмъщението (това са

явления от различен порядък, различни категории -

юридическа категория и морални категории);

е) ЮО и институтите на ЮО (цяло към част);

ж) ЮО и реализацията на юридическата санкция (ЮС е

предвидена в правната норма правна последица,

предназначена да се реализира при наличието на състав на

правонарушението) – конкретизираната санкция е мярката

на ЮО;

з) ЮО и правната последица (вид правна последица);

и) ЮО и правоотношение (съвкупност от правоотношения,

произтичащи от наличието на правонарушение);

й) ЮО и осъществяването на принудителни мерки

(последните могат да се прилагат кумулативно заедно със

санкционните мерки);

к) ЮО и осъществяването на защитни мерки (като

реализация на потестативни права, като осъществяване на

самозащита);

л) ЮО и процесуалните правоотношения (имат функционална

връзка, чрез процесуалните правоотношения ЮО се

обективира, но самата ЮО се състои от материални

правоотношения);

м) ЮО и правонарушението (последното е предпоставка на

ЮО).

14. Основни видове ЮО:

а) според характера на ЮО (споровете кога да има едната,

кога другата):

- наказателна (разделяща се на свой ред на

наказателноправна, административноправна,

дисциплинарна);

- правовъзстановителна (обезщетителна);

б) според налаганата юридическа санкция:

- наказателноправна;

- административноправна;

- дисциплинарна;

- гражданскоправна.

в) според сферата на действие:

- във вътрешното право;

- в международното право;

г) според наличието на вина (на правонарушение) -

най-спорно, най-деликатно:

- ЮО с наличие на вина (с правонарушение);

- ЮО без наличие на вина (без правонарушение) - нарича

се още обективна юридическа отговорност. Не е изяснена

достатъчно от ОТП. Среща се само в стриктно определени

от позитивното право случаи, обикновено при причиняване

на щети от опасни за употреба вещи. Само

гражданскоправната (правовъзстановителната,

обезщетителната, имуществената) ЮО може да е такава.

Близка е до защитните мерки.

15. Характеристики на наказателната ЮО:

а) тя се налага (търси) и понася за самото

правонарушение, ако това е предвидено от позитивното

право;

б) нейния резултата е наказването на правонарушителя за

извършеното от него правонарушение;

в) заедно с нея може да се търси и правовъзстановителна

отговорност;

г) тя произтича и когато причинените материални и

нематериални вреди са доброволно възстановени;

д) осъществява се служебно от наказващите органи

(овластените да определят и налагат ЮО - държавни

органи, ръководители на предприятия и др.);

е) има характер на първична правна последица;

ж) има личен характер, т. е.

- тя е само срещу индивидуални субекти на правото (без

административната), при това

- именно спрямо правонарушителя, а не някой друг;

з) при нейното осъществяване действа презумпцията за

невиновност (т. е. събират се доказателства и за

обективната страна на правонарушението, и за

субективната) на правонарушителя.

16. Характеристики на правовъзстановителната ЮО:

а) има обезщетителен характер, обезщетяването е нейната

цел, не се налага, ако няма вреди;

б) може да се осъществява и спрямо неиндивидуални

субекти на правото;

в) не се осъществява служебно от наказващия орган,

съдбата й зависи от волята на пострадалия, претърпелия

вреди субект;

г) при осъществяването й има презумпция за виновност (т.

е. доказва се само обективната страна на

правонарушението, но не и субективната) на

правонарушителя.

д) няма личен характер – може и да не е точно спрямо

правонарушителя;

е) не се прилага задължително с наказателната

отговорност;

ж) има характер на вторична правна последица.