Joomla Software solutions Template

Payday loan

І. ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА

1. Държавата възниква като исторически наложена

необходимост от самоорганизация на етносоциалния

организъм. На определен етап от своето развитие

етносоциалната общност се нуждае от адекватна

организация и се превръща в държава. Преходът към

държава е разграничителна линия между естествената и

политическата форма на живот на човешките индивиди.

2. В естественото си състояние човешкото общество

съществува в първобитния род. Родът възниква като

моноетническа социална общност. Неговите членове имат

общ генетичен произход и са свързани с кръвни връзки.

Родът осъществява изцяло затворена и колективна форма на

обществен живот. Отделният индивид съществува единствено

като част от цялото. Той не притежава индивидуална

свобода. Той е вътрешно в рода поробен.

В рода се проявява закона за социалната достатъчност.

Има разделяне на отделни групи, които изпълняват

различни функции.

Но в рода се пораждат и първите форми на социална

недостатъчност.

3. Преходът към родовия съюз (фратрията) е израз

социален прогрес, чрез осъществяване на нова социална

достатъчност, постигната по пътя на сливане или вливане

на родове в нова общност.

Родовият съюз запазва кръвната връзка, но изключва

кръвосмешението.

Обединяването на родовете дава възможност и за нова

организация на управленската дейност. По същество

фратрията е и военен съюз. Появява се института на

военачалника. Съществуват също Съвета на родовия съюз и

мирновременния ръководител – старейшината.

Войната скоро става средство за преодоляване на

стопанската недостатъчност. Ниската производителност

прави по-лесно снабдяването с блага под формата на

военна плячка. Войната се явява особен вид производство.

Но освен военно ограбване се извърша и производство –

земеделие, скотовъдство, занаятчийство. Това е първото

разделение на труда. Има две основни групи –

професионални воини и производители. Воините се

осигуряват с повече материални блага. Те получават т.

нар. натурална рента.

4. Облагодетелствената от неравномерното разпределение

на заграбеното отвън и натуралната рента, която

получава, военната дружина се отделя от масата на

племето. Така първото разделение на труда води до

първото социално разделение на древното общество –

обособяват общинници и родова аристокрация, която

рекрутира от военната дружина.

Разделянето на общността на общинници и аристокрация

води отново до социална недостатъчност. Групата,

съставяща военната дружина, се изключва изцяло от

участие в традиционната форма на стопанската дейност.

Получава се недостатъчност при осъществяването на

стопанската функция. Чрез войни се добавя работна ръка.

Военнопленниците се превръщат в роби. Присъединяват се и

цели племена заедно с тяхната територия.

Завоюването изиграва решаваща роля за запазване на

етносоциалния организъм на завоевателите. По

необходимост то води след себе си нова негова форма на

организираност – държавата.

Новото структуриране налага промяна в осъществяването на

управленската дейност. За да постигнат своята цел

завоевателите трябва да запазят фактическото си

положение на победители и да се превърнат в господари.

Те следва да се организират да поддържат своето

господство чрез официален ред.

5. Трансформирането на родово организираната общност в

държава налага промяна в характера на властта, а оттук и

на властовия ред.

Първо, в разноетническата общност властта, свободата, да

се вземат решения се запазва като привилегия само за

господстващата етническа група. Така социалната власт

придобива политическо изражение. Обективно необходимото

регулиране на обществените процеси се превръща в

политическо регулиране. Обществената власт става

политическа власт.

Второ, господството спрямо чуждите не може да се крепи

само върху авторитета на управляващите. Необходима е и

сила, принуда, принудителни средства. Възникването на

държавата винаги се съпровожда с изграждане на определен

апарат на защита на реда – войска, полиция, затвори и

пр.

Трето, поддържането на политически принудителен ред

изисква постоянно действащ управленски апарат. Дейността

по управлението преминава от временна в постоянна. Това

води до отделяне на управленския (умствен) труд от

производствения (физически) труд. Старите родови

институции получават вече политически характер. Създават

се нови институции, създава се държавен апарат,

чиновници.

Четвърто, управляващите, включително лицата, осигуряващи

защита на наложения ред, не участвуват в

производствената дейност. За тяхната издръжка се

въвеждат данъците, които стават своебразна материална

основа на управленския държавен апарат.

6. Поддържането на социалната структура и на властовия

ред в държавата предполага въвеждането на правото.

Държавният ред трябва да бъде официално закрепен чрез

нормативен регулатор с ново съдържание и нова форма.

Додържавният спонтанен ред се гради върху обичаите. А те

са винаги консервативни. Нова уредба на новите

обществени отношения може да се постигне само със

закона. Има и нови обществени отношения, за които няма

обичаи. Освен това законът осигурява и по-голяма яснота,

еднозначност и правно единство.

Законодателството е по-подвижен и по-прогресивен по

съдържание социален регулатор, отколкото обичая.

Предимството на законовото право се проявява в неговата

форма. Създавани от общественото съзнание обичаите могат

да бъдат променяни пак само чрез него. А законовото

право се променя само от владетеля.

7. Защитата на първия във времето правов ред се

осигурява с въвеждането на особено жестоки санкции.

Жестокостта изразява стремежа да се приучат индивидите

към новия ред на обществените връзки.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКА ТИПИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВАТА

1. Развитието е иманентна черта на всяко обществено

явление. Прогресът на човечеството се проявява и в

последователно сменящи се форми на организиран обществен

живот. Историческото развитие на държавата е

последователната прогресивна промяна на етносоциалният

организъм, на неговата социална структура като отделно

общество и на съответстващата нему властно-правна

организираност.

Отделните конкретни държави имат огромно разнообразие от

специфични особености. Налага се да има класификация по

някакви общи критерии за да може да се отдели общото от

единичното, закономерното от случайното. На тази основа

чрез синтеза на общите черти се създава обобщен

исторически образ на държавата – историческия тип

държава.

Категорията “исторически тип държава” включва общите

същностни черти, присъщи на всички държави на едно и

също стъпало на историческото развитие. Така всяка

отделна държава съществува като държава от определен

тип, а историческото развитие на държавата е преход от

един тип към друг тип.

2. Изграждането на историческата типизация на държавата

е възприето в науката. Спори се само по кои критерии да

се извършва тя. Според Йелинек такъв трябва да е

историческата периодизация. Според Келзен и Арон такива

трябва да са различни елементи от политическата

организация и пр.

3. Държавата е сложно социално явление с многопланова

същност. Нейните отделни страни във всеки исторически

период я характеризират различно и отчетливо. Затова

можем да типизираме държавата и от гледна точка на

съществуването й като етнос, и като властови ред, и като

правов ред. Всички тези типизации са верни, но непълни,

незавършени. Някои от тях са широко разпространени, като

национална (и още племенен тип и народностен тип)

държава, демократичен тип държава и пр.

Признаците, определящи в действителност същността на

държавата не са еднопорядкови. Те са съотносими помежду

си като необходими, но са съподчинени.

Държавата е организация на определен тип общество. То

съществува реално чрез своя етнически субстрат и чрез

своя властно-правов ред. Неговият фундамент обаче е

определен вид функционално-организационна структура,

изградена и поддържана чрез определени отношения на

зависимост между нейните елементи. Развитието на тази

структура обуславя развитието на етническата общност и

необходимата й организация. Властовият и правовият ред

следват развитието на социалната структура и се променят

за да бъдат адекватни на нея, за да й съответстват.

Държавата е еманация на определена

функционално-организационна структура. Начинът на

структуриране на общността и формата на зависимост между

групите, чрез която се поддържа социалната достатъчност,

определя типа колективност, който следва да се приеме

като обективна основа за историческата типизация на

държавата. На тази база може да се обособят три

исторически типа държави: кастова, съсловна и гражданска

(буржоазна).