Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА.

Правото е сложно и многоаспектно социално явление, което

има своите битиета на различни плоскости в социалната

действителност. То едновременно е

- и в съзнанието на хората (духовно, идеално битие);

- и в тяхното реално поведение (практическо битие).

Правото е духовно-практически феномен за овладяване на

действителността.

Тези 2 аспекта на правото се свързват и взаимно се

проникват в органично диалектическо единство. Това

реално се осъществява преди всичко в своебразното битие

на правото като система от органично свързани и взаимно

проникващи се помежду си юридически актове (ЮА).

Познаването на общата характеристика на юридическите

актове ни помага да си изясним особеностите на отделните

видове юридически актове, мястото им и ролята им в

механизма на правното регулиране, спецификата на

взаимодействието им.

2. КАКВО Е "АКТ".

Категорията "акт" се използува с най-различен смисъл в

правопознанието.

С нея най-често се обозначават:

а) юридическо действие (резултативен акт, юридическа

постъпка);

б) резултат от правомерната юридическа дейност;

в) акт-документ.

3. ЮРИДИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ

АКТОВЕ.

Юридическото предназначение на ЮА е да бъдат своебразно

битие на правната нормативност (обща и индивидуална),

спецефично битие за нейното конституиране и

функциониране. Чрез някои от ЮА държавата общува с

нейните граждани. ЮА са най-важното проявление на

формалната определеност на правото. ЮА са едновременно и

битие, и източник на регулиращата енергия на правото.

Посредством ЮА правото се обвързва с държавата и с

другите правни субекти.

Социалното предназначение на юридическите актове е да

бъдат носители и определители на моделите за поведение,

които следва да се спазват от социалните субекти.

4. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ.

ЮА имат три основни съдържателни характеристики:

а) волева;

б) познавателна;

в) оценъчна.

4.1. Волева характеристика на ЮА:

Ако правото е социална (държавна) воля, то ЮА са

проявленията на тази социална (държавна) воля.

Посредством ЮА волята на правото придобива юридическа

сила. ЮА имат сложна волева характеристика. Те са

особени волеви актове на правните субекти. Те изразяват

тяхната воля, която на свой ред е сложно

социално-психологическо явление с политически характер.

От особено значение е държавноправната воля, която

най-пълно се проявява в нормативните и в

правоприлагащите юридидически актове. Според различната

социална насоченост на волевото съдържание на ЮА се

определя тяхната различна функционална натовареност,

място, роля. Освен волеви, ЮА са и целеви актове. Целта

е присъща на правото, на волята в правото. Посредством

ЮА правните цели започват свой самостоятелен живот.

4.2. Познавателна характеристика на ЮА:

ЮА имат две познавателни черти:

а) те изразяват достигнатото познание на правните

субекти относно обективната действителност;

б) те изразяват познание за една бъдеща, желана

действителност чрез съдържащите се в тях модели за

поведение на правните субекти.

Знанието в ЮА е целеносочено, действено-практическо. То

е особен вид социално знание. Своебразността му води до

своебразна ограниченост по обект (само някои обществени

отношения), по цел и задачи, по необходимост да се

обективира чрез особени начини, способи, средства.

4.3. Оценъчна характеристика на ЮА:

ЮА изразяват моралните, социални и политически оценки на

правните субекти за това кое е ценност, кое е благо, кое

следва да бъде утвърдено чрез издадените ЮА.

5. СУБЕКТИ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

5.1. Същност на субектите на ЮА:

Субекти на ЮА са всички субекти на правото. Субектите на

ЮА следва да отговарят на всички изисквания спрямо

субектите на правото. Сред тези изисквания са:

а) известна външна обособеност, възможност да се

проявяват като едно лице, да се персонифицират;

б) да имат своя воля и да могат да я манифестират,

обективират;

в) да участвуват активно в обществените отношения;

г) да имат законни интереси;

д) да са признати от правото като правни субекти.

5.2. Правомощия на субектите на ЮА.

Субектите на ЮА имат право да създават ЮА, стига да са

дееспособни.

Това право включва 2 правомощия:

а) да се реши въпроса за необходимостта да се изготви

ЮА;

б) самото правомощие да се издаде ЮА.

6. ФОРМА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

6.1. Същност на формата на ЮА:

Форма на юридическите актове е начина на тяхното

обективиране в обективната действителност. ЮА винаги са

единство на форма и съдържание. Значението на формата на

ЮА е огромно, тъй като правото е формална система.

Формата на ЮА им осигурява яснота, категоричност,

определяемост. Формата на ЮА осигурява обективираност на

правото. Обективираната в ЮА правнорелевантна воля има

ясно определена насоченост - със създаването си правният

акт поражда определени правни последици, определени

промени в правната действителност. Конституираното в

правния акт волеизявление е насочено към постигане на

определен правен резултат.

6.2. Видове форма на ЮА:

Съществуват 3 основни форми на ЮА:

а) чрез конклудентни действия - това са преки или чрез

технически средства или знаци действия на субектите на

ЮА, които обичайно, обикновено, типично изразяват

тяхната воля за пораждане на определени правни

последици. Проблемът тук е недопустимо голямата

неопределеност, неяснота, неточност, нефиксираност в

определянето на волята на субектите на ЮА. Към тази

форма спадат разпорежданията, давани чрез светофари;

продажбите, осъществявани от автомати (кафе-машини и др.

подобни) и пр.;

б) устна (словесна) форма - при нея субектите на ЮА

изразяват чрез думи своята воля за пораждане на

определени правни последици. Тази е форма е

по-благоприятна за изясняване на тяхната воля, отколкото

предишната, но не достатъчно за да има стабилност и

сигурност в правния живот;

в) писмена (документална) - това е най-често срещаната,

типичната, обичайната, най-важната форма на ЮА. Тази

форма на ЮА прави правото предметно. Тя е най-пряко

свързана с т. нар. юридическа техника. Тя внася в

най-голяма степен установимост, стабилност и сигурност в

правната действителност. Именно заради това съществуват

ЮА, като нормативните и правоприложните, които предвид

на огромната им важност не могат да бъдат в никаква

друга форма, освен в тази. Към тази форма спадат и т.

нар. електронни документи (файлове).

6.3. Форма на ЮА и волеизявление:

Формата на ЮА изразява, обективира волеизявлението на

правните субекти. Волеизявлението има две съставки:

а) воля - желанието, стремежа, насочеността на правния

субект;

б) изявление - външното обективиране, материализиране на

волята.

Съществуват две теории за това, кое е по-съществено:

а) на волята - според нея меродавна винаги е волята, а

не това, което е изразено. То може и да е грешка. Винаги

трябва да се съобразяваме само волята, въпреки че трудно

бихме могли да установим без да използуваме изявлението;

б) на изявлението - според нея меродавно винаги е

изявлението, а не толкова волята. Ако винаги търсим

установяване на действителната воля и пренебрегваме

изявлението, ще рухне стабилността и сигурността на

правния свят.

7. ДЕФИНИЦИЯ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

Юридическите актове са волеизявления на правните

субекти, насочени към пораждане на определени правни

последици.

ЮА са своебразно битие на правната нормативност и по

своята същност представляват обективирана по съответния

надлежен начин воля на правните субекти, насочена към

постигане на определен юридически ефект посредством

конституирането и закрепването в тях на основните

съдържателни елементи на правната система, разглеждана

като съвкупност от правила за поведение.

ЮА представляват надлежно оформено - най-често чрез

специфична словесно-документална форма - битие на

правната нормативност (обща и индивидуална), чрез което

се конституира и закрепва правнорелевантната воля на

субекитте на правото с цел осъществяване и ефективно

регулиране на обществените отношения с цел посредством

конституирането и закрепването в него на основните

съдържателни елементи на правната система:

- юридическите норми (общи правила за поведение);

- предписания на правоприлагането (индивидуалните

правила за поведение, създавани в процеса на

правоприлагането, разбирано като властническа дейност по

изпълнението на правните норми);

- тълкувателни пояснения - особеното при тях е това, че

не съдържат в себе си каквито и да било правила за

поведение, а само поясняват общи или индивидуални

правила за поведение, съдържащи се в другите видове ЮА;

- автономните правила (индивидидуалните правила за

поведение) на правните субекти в порядъка на автономното

правно регулиране (реализацията на правото като

невластническа дейност по изпълнението на правните

норми).

8. ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ:

С оглед на многообразието на ЮА, са възможни са различни

техни класификации по най-различни критерии. От

най-голямо значение са тези класификации, които

подчертават ролята на ЮА за закрепването, обективирането

и материализирането на правото, разбирано като

съвкупност от общи и индивидуални правила за поведение.

Различните видове ЮА имат различно правно значение.

Различните видове ЮА по различен начин се съотнасят с

държавната принуда. Нормативните и правоприложните

повече, а реализационните - по-малко.

8.1. Според това какво правно правило за поведение

закрепват, ЮА биват:

а) общи - това са тези, които закрепват в себе си общо

правила за поведение, отнасящи се за неопределен брой

случаи и правни субекти;

б) индивидуални - това са тези, които закрепват в себе

си индивидуално правило за поведение, отнасящо се до

определен брой случаи и правни субекти.

8.2. Според това какви основни съдържателни елементи на

правото закрепват в себе си, ЮА биват:

а) нормативни - това са тези, които закрепват в себе си

(има пряко отношение към валидността на) създадено от

държавата общо правило за поведение, отнасящо се за

неопределен брой случаи и правни субекти. Те са

най-важните ЮА и имат особена система, явяваща

подсистема на тази на ЮА, и своя йерархия, явяваща се

подйерархия на тази на ЮА. Те имат също официален

характер и специален ред на приемане, изменение и

отменяне. Нормативните актове са основни юридически

актове, защото те по общ начин регулират поведението на

правните субекти. От определена гл. т. НА като източници

на правото могат да се охарактеризират като своебразни

държавно-правни индивидуални ЮА. Пример за нормативни ЮА

са законите, наредбите, правилниците и пр.;

б) тълкувателни - това са ЮА за компетентно разясняване

на другите видове ЮА и не съдържат в себе си общи или

индивидуални правила за поведение. Такива са

тълкувателните решения и постановления;

в) правоприлагащи - това са създадени от държавата ЮА, с

които решават конкретни случаи, осъществяват държавно

индивидуално поднормативно регулиране на обществените

отношения, като се закрепва с тях индивидуално

властническо предписание, правило за поведени, важимо за

конкретна ситуация за други правни субекти, а не за

този, който е издал правоприложния акт. Такива ЮА са,

например, съдебните присъди, решения и определения;

г) реализационни актове - това ЮА са пряко свързани с

реализацията на юридическите права и задължения. С

реализиционните актове правните субекти изпълняват

предоставените им от правото права и задължения, и

установяват за себе си, а не за други, общи или

индивидуални правила за поведение. Реализационните

актове могат да бъдат както общи (устави, многостранни

договори, колективни трудови договори, правилник на ВУЗ,

и пр.), така и индивидуални (завещание, записи на

заповед и пр.).

9. СИСТЕМА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

ЮА не действуват изолирано един от друг, а във връзка

един с друг. Затова те образуват система. Системността е

тяхна органична характеристика.

Системата на ЮА се явява второ измерение на правото, а

първото е системата на правото.

Системата на ЮА има редица свойства:

а) функционалност;

б) формалност;

в) мяра между нормативно и индивидуално регулиране;

г) отразява същността и съдържанието на правото;

д) явява се средство за реализиране в социалната

действителност на социално-полезните свойства на

правото;

е) саморегулираща е;

ж) единна е;

з) между отделните нейни елементи има функционални,

субординационни, координационни, генетични и

пространствено-времеви връзки.

10. ФУНКЦИИ НА СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

Системата на ЮА има функции:

а) свързани със съдържателната страна на ЮА:

- волева;

- гносеологична (познавателна);

- оценъчна.

б) свързани с външната словесно-документална форма на

ЮА:

- източник на правото;

- битие на правото.

11. СТРУКТУРА НА СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:

Структурата на системата на ЮА е организираната по

определен начин съвкупност от различни по своята природа

и функционална натовареност елементи на тази система.

Най-важната особеност на структурата на системата на ЮА

е нейната йерархичност. Йерархията е неизбежна, защото

без нея не би могло да се внесе необходимия ред,

сигурност и стабилност на системата на ЮА, а оттам и на

самото право.

В зависимост от мястото си в тази йерархия, всеки ЮА има

свой юридически ранг и юридическа сила. Юридическата

сила е своебразен юридически израз на съдържателната

характеристика на юридическите актове. Всеки ЮА има

юридическа сила, която се явява превърната форма на

юридическата им стойност и значимост. Юридическата сила

на ЮА се съотнася с неговата юридическа стойност и

значимост по същия начин, както се съотнасят цената и

стойността на стоката. Юридическият ранг е

съпоставително свойство на ЮА, което няма самостоятелно

правно значение.

Начело на йерархията на ЮА, ако тези ЮА се делят на общи

и индивидуални, са общите ЮА. Те имат приоритет спрямо

индивидуалните, като последните следва да са само в

тяхно изпълнение и в рамките, поставени от тях.

Начело на йерархията на ЮА, ако тези ЮА се делят на

нормативни, тълкувателни, правоприложни и реализационни,

са нормативните актове, следвани от правоприложните и

реализационните. Отново с приоритет са тези ЮА, които

установяват общи правила за поведение, като при това на

върха на нормативните ЮА, тъй като те правят това за

по-широк кръг лица. Тълкувателните ЮА не участвуват в

тази градация, тъй като не съдържат каквито и да било

правила за поведение.