Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приходна администрация. Структура, органи и правомощия. Компетентност на приходните органи. Видове актове.

Държавата е активен субект в данъчните правоотношения, в които участва чрез органите на приходната администрация, а в конкретните правоотношения тя се представлява от органи по приходите.

Структура на приходната администрация – уредена е в ЗНАП, като правомощията на органите й освен в този закон са уредени и в ДОПК и другите материални данъчни закони.

Чл.2 ЗНАП – агенцията е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване и събиране на публични вземания. Устройството й е посочено в закона.

§6 от преходните и заключителни разпоредби на ДОПК – НАП е правоприемник на данъчната администрация от 01.01.2006г.

чл.3 ЗНАП – функции на НАП

Органи на управление на НАП са УС и Изпълнителния директор (ИДир), като правомощията им са съответно в чл.5 и чл. 10 ЗНАП.

чл.6 ЗНАП – НАП се състои от Централно управление и Териториални дирекции, като в тях могат да се създават дирекции, отдели и сектори.

Органи на НАП – означават се с общите понятия:

1. Орган по приходите – това са ИДир, териториалните директори и техните заместници, директорите на дирекции, началници на отдели и сектори, главни и старши експерти по приходите, главни инспектори и инспектори по приходите;

2. Публични изпълнители – държавния публичен изпълнител, главни публични изпълнители, старши публични изпълнители и публични изпълнители.

Чл. 7, ал.3 ДОПК – ИДир и териториалните директори могат да изземват за разглеждане и решаване конкретен въпрос или преписка от компетентен орган или да възлагат на други компетентни органи равни по степен в случаите на основания за отвод.

Чл. 7. (3) Определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Данъците се събират не само от органи по приходите и от публични изпълнители  (чл.4 ЗМДТ), а и от служители на общинската администрация по реда на ДОПК , които имат правомощия на органи по приходите.

От ЗАкцизите и данъчните складове (в сила от 01.07.2006г) по отношение на акцизите като органи по приходите правомощия за събиране ще имат митническите органи.

Чл.8 ЗНАП – назначаване.

Чл.10 ЗНАП – правомощия на ИДир.

Чл.11 ЗНАП – правомощия на териториалните директори.

Чл.12 ЗНАП – процесуалното представителство пред съда по актове и действия на НАП.

Чл. 14 ЗНАП – задължения на органите и служителите на НАП

Чл.19 ЗНАП – отговорност на НАП за вреди на ФЛ и ЮЛ от незаконни актове и т.н., като са включени и пропуснатите ползи и се ревизира със ЗОДВПГ, а служителите отговарят пред НАП, ако действията им са били умишлени или съставляват престъпления.

Функции и правомощия

Чл. 3. (1) Агенцията:

1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;

2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;

3. обезпечава и принудително събира публичните вземания по т. 2;

4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;

5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

7.  води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;

8.  анализира приходите и приходната практика;

9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;

10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.

(2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това й е възложено със закон.

(3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

Органи на управление

Чл. 4. (1) Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Управителен съвет

Чл. 5. (1) Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.

(2) Председател на управителния съвет е министърът на финансите.

(3) Изпълнителният директор внася в управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания.

(4) Министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет.

(5) Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:

1. стратегическия план на агенцията;

2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;

3. годишния отчет за дейността на агенцията;

4. проекта на бюджета на агенцията;

5.  териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;

6.  структурата на централното управление и на териториалните дирекции;

7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;

8. обхвата на информацията по чл. 3, ал. 1, т. 7, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините;

9. решения за отписване на вземания, събирани от Националната агенция за приходите, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.

(6) Управителният съвет разглежда и други въпроси, свързани с дейността и управлението на агенцията или отнасящи се до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи, които въпроси са внесени от членовете му или от изпълнителния директор.

(7) Управителният съвет приема решение, ако за него са гласували две трети от неговите членове.

(8) Управителният съвет приема правила за своята работа.

Структура

Чл. 6. (1)  Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции.

(2) Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон.

(3) Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.

(5) В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори.

(6) Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.

(7) В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.

(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на управителния съвет.

Органи на агенцията

Чл. 7. (1)  Органи по приходите са:

1. изпълнителният директор;

2.  териториалните директори и техните заместници;

3.  директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;

4.  служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите";

5. служителите в централното управление, заемащи длъжностите "държавен експерт по приходите" и "държавен инспектор по приходите";

(2) Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител".

(3) Изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия.

(4)  Когато длъжност по ал. 1, т. 3 - 5 и ал. 2, както и когато длъжност "експерт" се заема от служител с висше образование по специалност "Право", придобитият на нея стаж се зачита за стаж по специалността.

(5) Длъжностите по ал. 1, т. 5 и длъжността "държавен публичен изпълнител" се заемат по служебно правоотношение.

Назначаване

Чл. 8. (1) Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

(3) Директорите на териториалните дирекции и служителите в централното управление се назначават от изпълнителния директор.

(4)  Служителите в териториалните дирекции се назначават от съответния териториален директор.

(5) Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.

Изпълнителен директор

Чл. 10. (1) Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;

7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;

8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;

9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;

10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;

12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;

13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.

(2) Изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 на заместник изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" или други служители от централното управление. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.

(3) Изпълнителният директор определя местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".

(4) Изпълнителният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на съобщения, приемането на декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетентност на агенцията.

(5) Указания по ал. 1, т. 4, задължителни за органите на агенцията, може да издава и министърът на финансите, като по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски, указанията се съгласуват с министъра на труда и социалната политика.

Териториален директор (загл. изм. - дв, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

Чл. 11. (1) Териториалният директор организира и ръководи:

1. териториалната дирекция;

2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;

3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;

4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;

5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.

(2) Териториалният директор:

1. издава предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс актове;

2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;

3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;

4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;

5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;

6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.

(3) Териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2.

Процесуално представителство

Чл. 12. (1)  Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие - от служители в агенцията, заемащи длъжност "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт".

(3) На длъжностите по ал. 2 се назначават лица:

1. които имат висше юридическо образование и издържан изпит за придобиване на юридическа правоспособност;

2. спрямо които не са налице пречките по чл. 9, ал. 1, т. 3 - 8;

3. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени от изпълнителния директор.

Задължения на органите и служителите на агенцията

Чл. 14. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в агенцията;

2.  да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3.  да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна.

Отговорност

Чл. 19. (1) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

(3) Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Обхват на отговорността

Чл. 20. Служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

Осъществяване на отговорността

Чл. 21. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

Чл.7 ДОПК Органите действат при обвързана компетентност, която е: 1. Лична; 2. Материална – това означава, че определено правомощие следва да бъде упражнено от определен орган по приходите и 3. Териториална.

Чл. 7. (1) Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

(2) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от негова компетентност, в тридневен срок изпраща преписката на компетентния орган, като уведомява за това заинтересованите лица.

(4) При промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.

Чл.45,46 ДОПК – насрещни проверки и проверки по делегация.

Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.

(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:

1. компетентната териториална дирекция;

2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;

3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.

(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.

Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.

Чл.110 (4) Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.

– тук не се прилагат правилата на териториалната компетентност (например разпоредена от ИДир проверка на всички зимни курорти. Тогава може инспектори от София да проверяват в Банско).

При данъчните проверки може да се делегира компетентност, може да се промени и териториалната компетентност.

Актовете на органите на приходната администрация са вид административни актове – едностранно властническо волеизявление. Принципно чрез тях се установява данъчното задължение, което го прави ликвидно и изискуемо, без да го пораждат (декларативни). Актовете могат да са:

1. Декларативни – чл.106 (1) ДОПК–актове за установяване на задължения, както и по чл.107 (3); ревизионните актове по чл.108. Всички те са индивидуални административни актове (ИАА) на приходната администрация с декларативно действие. Други актове са решенията за издаване или отказ за издаване на документи по глава 22 ДОПК (за отсрочване и разсрочване на дан. задължения).

2.Конститутивни актове на приходната администрация–чл.113 (заповед за възлагане на ревизия) и 184 (решение за отсрочване или разсрочване)ДОПК

3. Наказателни постановления – вид ИАА.

Чл.106 (1) – по повод на неподадени декларации, като е достатъчно да се установят несъответствия в нея.

Чл.107(3) – актове, които по ЗМТД най-вече при които задълженото лице подава декларация, но органа по приходите изчислява данъчните задължения.

Служебни корекции

Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.

Установяване по данни от декларации

Чл. 107. (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизи

Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.

(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.

Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.