Гражданско право – място в правната система; предмет и принципи на гражданското право

Нормите на гражданското право са разработени и се основават на принципите на гражданското право, които са утвърдени от Конституцията.

Основни принципи:

1.      принцип на либерализма – гражданско правния субект може да извършва всички дейности за задоволяване на своите интелектуални и духовни потребности, освен забранените от закона;

2.      автономност на волята – изразява се в правото на субектите свободно да формират волята при сключване на сделки и свободно да определят тяхното съдържание, но не може да противоречи на повелителните норми на закона, нито на добрите нрави;

3.      свобода и неприкосновеност на частната собственост – право на гражданите да придобиват частна собственост в неограничени количества, но с изключение на вещите, които са държавна или общинска собственост. Придобитите вещи са тяхна неприкосновена собственост и те могат да бъдат принудително отчуждени само при важна държавна нужда, при условие, че тази нужда не може да бъде задоволена по друг начин;

4.      задължителен характер на договорите, въздигане на редовно сключения договор в ранг на закон. „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили”.

5.      добросъвестност – изисква страните в гражданското отношение да бъдат добросъвестни и да не използват измама и насилие.

Граждански субективни права – субективно право наричаме това право, което отделния правен субект черпи за себе си от обективното право.

Класификация на правата на абсолютни и относителни.

Абсолютно е това субективно право, което обвързва всички със задължението да го спазват и зачитат. Такова е правото на име. Неограничен брой лица са задължени да го спазват и зачитат.

Относително право – задължението за спазване е адресирано само до отделни лица.

Упражняването на гражданските субективни права се осъществява доброволно, но когато е възпрепятствано се защитава от право раздавателната система. Упражняването на граждански права се ограничава от закона, от нормите, чуждите права, които не трябва да се накърняват, обществения интерес и морал.

Колизия на права и правила, по които се разрешава. За колизия на права говорим, когато върху един предмет има няколко субективни права, при което упражняването на едното право пречи за упражняване на другото право. Колизия между права и интереси може да настъпи между собственици на съседни апартаменти, съсобственици на една вещ. Преодоляването на колизията се осъществява по различен начин на базата на установени правила. Всички тези правила са намерили място в българското законодателство:

Този, който се стреми към печалба, трябва да отстъпи на този, който се стреми да избегне настъпване на загуби .

По първия по време е по-силен по право – при няколко автори пръв е този, който го е регистрирал в патентното ведомство.

Комуто ползите, нему и неблагоприятните последици на основата на това правило е отговорността на работодателя за извършени от работниците грешки от Кодекса на труда.

Граждански правоотношения – предпоставки за възникване, изменение и прекратяване; отличителни белези на гражданските правоотношения

Правото регулира обществени отношения. Тези отношения се наричат правоотношения. Когато обществените отношения се регулират от гражданското право те се наричат граждански правоотношения.

Гражданско правоотношение възниква, когато съществува гражданско-правна норма, която да го регулира. Но това не е достатъчно условие. Трябва да съществува и договор. Не са само договорите, които предизвикват прилагане на правните норми. Това, което предизвиква прилагане на правната норма, за да възникне едно правоотношение се нарича юридически факти.

За възникване на едно гражданско правоотношение са необходими 2 условия:

гражданско-правна норма ;

юридически факти с гражданско-правно действие.

Граждански правоотношения могат да възникнат и  извън договорни основания. Граждански правоотношения възникват от човешки действия. В повечето случаи те възникват така, но има и изключения. Наследствените отношения възникват от смъртта на наследодателя. Смъртта е факт от юридическите събития, не юридическо действие. Юридическия факт може да прекратява или изменя веднъж породени граждански правоотношения. Действието на юридическия факт гражданско-правно действие, независимо от това, дали е юридическо действие или събитие, може да се изрази в пораждане, изменение или прекратяване на съответното правоотношение.

Гражданските правоотношения се характеризират с равнопоставеността на правните отношения (гражданските субекти).

Субекти на  гражданското право

Това са физически и юридически лица. Имаме в предвид лицата, които гражданското право приема за носители на права и задължения и участници в гражданско правоотношение. Тези лица са право субекти и тази право субектност включва в себе си две съставки – правоспособност и дееспособност. Това са качества, които правото признава на лицата като правни субекти.

Всеки човек е правоспособен. Това започва с раждането и завършва със смъртта му. Правоспособност е призната от правата възможност на едно лице да придобива права и да поема задължения.

Дееспособност е призната от правото възможност на едно лице самостоятелно и с лични действия да придобива права и да поема задължения. Настъпва с навършване на 18 год.. Не навършилите пълнолетие лице образуват две групи – малолетни до 14 г. и непълнолетни от 14 до 18 г.. Малолетните са изцяло не дееспособни, а непълнолетните са ограничено не дееспособни, но могат да разполагат свободно със средствата, получени от трудови правоотношения. И пълнолетните лица могат да са не дееспособни, ако са поставени под пълно или ограничено запрещение, в зависимост от степента на психичното им състояние.

За разлика от физически лица, юридическите лица стават правоспособни и дееспособни едновременно – при регистрирането им в съда.

От правна гледна точка физическо лице е всяко живородено същество, което се е отделило от майчината утроба и е поело самостоятелно въздух чрез белите си дробове.

Гражданско-правното положение на физическо лице се характеризира с име, ЕГН, гражданство, местожителство. Всички тези данни се съдържат в регистри за гражданското състояние в общините. Комплектоват се всяка година от трите вида актове, издадени от общините – раждане, брак, смърт. Дейността по събиране и обработване на информация  се осъществява от общинските служби по ЕСГРАОН. Създадения цифров идентификатор (ЕГН) създава възможност за компютърна обработка.

Самата индивидуализация на физическо лице се извършва най-малко от 4 критерия – име, рождена дата, местожителство, гражданство. Това е необходимо за да се разграничават лицата при сключване на сделки. Гражданството на физически лица определя правната им връзка с определена държава. Местожителството се определя от 2 компонента:

фактически момент – постоянно или преимуществено да живее в населеното място;

правен – лицето да е регистрирано в общинските регистри за населението.

Юридическото лице е образувание на физически лица и на други юридически лица, които законът признава за отделни правни субекти, в което се изразява тяхната юридическа обособеност. Те трябва да имат свое имущество и да носят самостоятелно имуществена отговорност.

Юридическо лице е правно и икономически обосновано образувание на физически лица. Частично изключение за България правят едноличните търговски дружества, които имат свое имущество, но се състоят от едно лице.

Гражданските дружества са образувания на физически.и юридически лица, но законът не им признава самостоятелен статут на юридически лица.

Правната идентификация на юридическите лице се осъществява по:

име

седалище

предмет на дейност

номер на съдебната регистрация

националност – по българското законодателство се определя според тяхното седалище, независимо от персоналния и капиталов произход.

Три са способите за образуване на юридическо лице:

нормативен – условията и предпоставките са установени от самия закон, и ако те са покрити юридическо лице възниква без да трябва специално разрешение;

разпоредителен – разпореждане на държавен орган за възникване на съответното юридическо лице;

нормативно-разпоредителен – да са покрити законовите изисквания плюс разрешение или лиценз за извършване на дейността /така се образуват банките/.

Прекратяване на юридически лица – става по решение на управляващия орган. За юридически лица образувани по нормативно-разрешителния начин, освен решение на Общото събрание на дружеството, се изисква и съгласие на централната банка. Говорим за доброволно прекратяване. Принудително е когато изпаднат в несъстоятелност.

Юридическите лица могат да се класифицират по различни показатели:

- според собствеността, върху която са изградени – публични, частни;

-          според преследваните цели – юридически лица със стопанска цел, юридически лица с нестопанска цел (фондации);

-          според начина на устройство:

          с корпоративно устройство – търговски дружества, кооперации;

          с не корпоративно устройство – държавни и общински предприятия.

Държавата също може да е субект на гражданското право.

Облигационно право

Неизпълнение на договорите – видове неизпълнение; причини, оневиняващи неизпълнението

Изпълнение на договорите

Правната теория определя облигационното право като система от правни норми, посредством които се регулират облигационните отношения като вид обществени отношения между правните субекти.

Облигационни са тези отношения, които възникват между две лица или страни, при които едната страна (кредитор) има право да изисква от другата страна (длъжник) да изпълни определено задължение.

Задължение на латински “obligacio”. Задължения, произтичащи от договори, сключени между правните субекти (покупко-продажба, наем и т.н).

Облигационното право се нарича и договорно право, което обаче не е достатъчно пълно, защото облигационни отношения могат да възникнат и на извън договорни основания. В рамките на облигационното право ще се занимаваме не с търговските договори, които са останали в ЗЗД.

Договарящите се страни са длъжни да изпълняват точно и добросъвестно своите задължения При възмездните договори всяка от страните има права и задължения, т.е всяка от тях е кредитор и длъжник. Продавач на една вещ е кредитор за получаване на пари и обратно. Съществува една симетрия на права и задължения.

Най-често кредитори и длъжници са лицата, сключили договора, но понякога вместо длъжника задължение може да се поеме от друго лице.

Когато договора е сключен с оглед личните качества на длъжника, говорим за несъвместимо задължение. Допустима е и замяна на кредитора, когато той прехвърли вземането си на друго лице, без значение как е прехвърлено вземането. Договора за прехвърляне на вземания и права се нарича цесия. За извършената цесия длъжника трябва да бъде уведомен.

Предметът на изпълнението може да се класифицира:

-          да се даде купената вещ във владение на купувача;

-          facere – да се предаде нещо, да се извърши нещо;

-          да не се извършва нещо “поп facere” – да не се отчуждава подарената вещ.

Във всички случаи изпълнението на едно договорно отношение трябва да отговаря на определени условия (количествена, качествена характеристика, име, места, начин на изпълнение).

Количествената характеристика на предмета на изпълнение се определя чрез средствата и знаците на международната метрична система (километри, метри, килограми). Отклоненията от тези мерки се наричат липси.

Качествената характеристика се определя чрез стандартно определени качествени параметри, на които се позовават страните чрез съгласувани между страните мостри, образци и прочие.Когато се дължи вещ определена само по своя род, без да се уточнени качествени параметри, тогава тя трябва да отговаря на изискванията за средно качество. Изпълнение в по-високо качество е допустимо, стига да не се променят другите елементи на договора.

Когато предмета на изпълнение са вещ(и) важно значение има обстоятелството дали те са родово или самостоятелно определени. Родово определените вещи (100 кг боб, 1 тон стомана) се наричат заместими, а индивидуално определимите вещи се наричат незаместими.

Ако по силата на договора за покупко-продажба се купува незаместима вещ собствеността преминава със сключването на договора. Ако е заместима вещ, собствеността преминава след индивидуализация на вещта по някакъв начин или когато вещта е продадена.

Със преминаването на собствеността е тясно свързан въпроса за риска от случайно погиване на вещта, т.е. риска преминава върху купувача на индивидуална вещ, от момента на сключване на договора. Рискът не тежи върху купувача, когато продажбата е със забава по предаване на вещта и тогава рискът е за сметка на продавача.

Време и срок на изпълнението е настъпването на определен от закона или договора момент, в който изпълнението трябва да се осъществи. Това, което се дължи без срок се дължи веднага. Срокът се уговаря в полза на длъжника, освен ако не е договорено нещо друго.

Мястото на изпълнението се определя от естеството на задължението. Когато мястото не е уговорено важи правилото:

парично задължение се изпълнява по местожителството на кредитора

задължение за предаване на вещи по местонахождение на вещите.

Паричните задължения се наричат носими, а не паричните - търсими.

Задържане на дължимото и прихващане на платеното (плащането)

Право на задържане – макар да трябва да се даде нещо длъжника има право да задържи дължимото. Закона признава на длъжника правото да задържи дължимото, ако има срещу кредитора същото правоотношение ( напр. Превозвачът има право да задържи вещта, докато не му се плати таксата за извършения превоз, т.е. появява се икономическа принуда).

Прихващане на платеното – един и същ длъжник може да има повече еднородни задължения към един и същ кредитор. Ако длъжникът не изплати изцяло и наведнъж всяко едно от тях, остава въпроса кой от всички дългове се погасява.

1.      Закона предоставя на длъжника възможността да каже кое от задълженията погасява.

2.      Закона урежда въпроса за реда на погасяване на задълженията. Съгласно ЗЗД погасяването се извършва по следния ред:

-          най-обременителното за длъжника задължение

-          ако всички са с равна обремененост се погасява най-старото

-          ако всички задължения  са с равна обремененост и еднакво стари, тогава те се погасяват съразмерно.

Отговорност за вреди от неизпълнението на договорите – принципът на пълна отговорност и форми на имуществената вреда; функции на неустойката

Неизпълнението на едно договорно отношение може да се изрази в: неизпълнение, неточно изпълнение, забавено, лошо, частично изпълнение.

Неточно изпълнение е това, което не е адекватно, т.е не съответства на това, което се дължи.

Забавено – ненадеждно във времево отношение.

Лошо – ненадеждно в качествено отношение.

Едно забавено неизпълнение може да е = на пълно неизпълнение. Лошото може да е с пълно неизпълнение (вмирисана риба). Последиците от неизпълнението тежат върху този, който дължи изпълнението.

Причини, които могат да оневинят неизпълнението на едно договорно отношение се разделят в 2 групи:

причини, които в своята съвкупност обуславят една физическа невъзможност за изпълнение

обуславят една правна невъзможност за изпълнение:

-          за да се оневиняващи трябва да са случайни по произход, т.е длъжникът:

          нито е предизвикал;

          нито е могъл да предотврати;

          нито е бил длъжен да предвиди.

Такива са природните бедствия, обществени бедствия (война, тежка производствена авария и пр.). това, че събитията са случайни не е условие за оневиняване. Те трябва да правят обективно невъзможно изпълнението, т.е. събитието и неизпълнението трябва да са с причинно-следствена връзка (войната да е блокирала транспортното средство, с което не може да се докара стоката).

ако Народното събрание въведе мораториум върху износа на дадени продукти. Отговорност се носи само ако контрагентите не са уведомени своевременно.

Извън случаите на физическа и правна отговорност, не се носи отговорност при изключителна вина на кредитора (например доставчика не е експедирал стоката, тъй като кредитора не е доставил нестандартните контейнери).

Отговорността за неизпълнение на договорните отношения е винаги имуществена, изразяваща се в задължението на неизправната по договора страна да репарира вредите, които е причинила.

Българското облигационно право установява принципа на пълно обезщетение при неизпълнение.

Две са правните форми на вредата – претърпяна загуба и пропусната полза.

Претърпяната загуба се изразява в понижаване или обедняване на имуществото на кредитора, поради неизпълнение на длъжника.

Пропусната полза се изразява в лишаване на кредитора от имуществената полза, с която неговото имущество щеше да се увеличи или обогати, ако длъжника е изпълнил договорните си задължения. Това  всъщност е нереализираната печалба от кредитора.

Изправната страна може да претендира за обезщетение и при двете. В повечето случаи се задоволява с уговорената неустойка, т.е наказателна клауза, която изпълнява няколко функции:

-          обезпечителна функция

-          обезщетителна функция – способ за глобално уреждане въпроса за вредите

-          наказателна функция – уговорената неустойка се дължи, дори ако вредата е по-малка или няма вреда.

По нетърговските договори съдът може да намали неустойката, ако е прекомерно голяма. При търговските договори това е невъзможно.

Правото на обезщетение не е единственото. Изправната страна може да разтрогне договора. Ако договора е в писмена форма и предупреждението е в писмена форма има определен срок. Може и без срок, ако се знае че изпълнението е невъзможно или безполезно. Развалянето на договора няма да се допусне ако неизпълнената част е незначителна.

Обезпечителни мерки – същност и предназначение на обезпечителните мерки; характеристика на отделните обезпечителни мерки

Отговорността при неизпълнение стимулира изпълнението. Кредиторът може да обезпечи вземането си чрез обезпечителни мерки, предвидени в закона – поръчителство, залог, ипотека.

Поръчителство – договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря по задълженията на третото лице. Страните на договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят. Длъжника не е страна по договора. Това е формален договор, т.е трябва да се сключи в писана форма. Той е безвъзмезден, тежестта се носи от поръчителя. Накрая договора е аксесорен договор, т.е съпътстващ на главния договор (между кредитора и длъжника). Поръчителят не замества длъжника, а само гарантира пред кредитора, че ще изпълни задължението. Кредитора ще прибегне до поръчителя само ако длъжника не плаща. По обем и съдържание задължението на поръчителя е идентично със задължението на длъжника. Поръчителят отговаря само за икономическия елемент. Отговорността на поръчителят не може да се повишава, ако задължението се увеличи между кредитора и длъжника чрез нова сделка. Нужен е нов договор за поръчителство. От поръчителя не може да се иска предсрочно изпълнение на договора.

При прехвърляне на едно вземане кредитора се сменя, тогава отговорността на поръчителя остава. Поръчителят ще се освободи от отговорност, ако се прехвърли дълга, защото той отговаря за задължението на определен длъжник.

Право на регрес – поръчителя иска да му се възстанови от длъжника, това което е платил.

Право на суброгация – поръчителя се възползва от правата на кредитора.

Залог – обезпечението на едно вземане може да се извърши чрез залог на две и повече движими вещи. Кредита може да се удовлетвори след продажбата на тези вещи.

Учредява се чрез договор. Страни са залогодателя и залогоприемателя (кредитор). За да възникне заложно право в полза на кредитора не е достатъчно само съгласие, вещите трябва да бъдат предадени на кредитора. Предаване ще се осъществи и без преместване на вещите, ако кредитора има относително право т.е кредитора има достъп до вещите (ако се даде ключ). Не могат да се залагат принадлежности към дадена вещ (напр. Керемиди към къща), без значение дали се залагат родови или индивидуални вещи.

Заложното право е силно, защото създава редица преимущества за кредитора. Заложния кредитор може да си поиска заложената вещ, независимо в кой се намира, може да задържи заложените вещи до пълно връщане на дълга, поради което това право е и неделимо,има право да продаде заложените вещи на удовлетворителна за него цена и има преимущество пред останалите кредитори.

Освен вещи предмет на залога могат да бъдат и вземания (влог в банка), като тук липсва предаване от ръка на ръка.

Изискването за предаването на заложените вещи е заложено в ЗЗД. Освен залозите, включени в ЗЗД, има и залози по Закона за особените залози, приет 1996 г. при тези залози няма предаване на заложените вещи. Приложими са в търговските договори.

Ипотеката е обезпечителна мярка, при която вземането на кредитора се обезпечава с недвижим имот. Право на кредитора при неизпълнение на длъжника да се удовлетвори от цената на имота пред почитателно пред другите кредитори. Може да се ипотекира недвижим имот на длъжника или на трето лице.

Ипотеката е вещно право. Особеност, е че носителят на вещното право не владее ипотекирания имот. Кредитора не е лишен от възможността да продаде имота, дори и когато длъжника продаде имота другиму. Това е така защото ипотеката като сянка следва имота. Това е най-сигурния начин.

Ипотечното право не може да възникне преди да е възникнало правото, което обезпечава. То е аксесорно право, т.е съпътстващо. То е неделимо.

Може да се ипотекира всяка недвижимост, както са посочени в Закона за собствеността – всичко прикрепено трайно за земята. Може да се ипотекира сграда построена върху чужд имот, отделен етаж, апартамент, идеална част от собствеността.

По своя вид ипотеката може да е договорна и законна. Договорната възниква от договор, а другата от законова норма Закона за банките. Договорната ипотека се учредява с нормативен документ, който се вписва в ипотечната книга, която е публично достояние. Молбата на кредитора замества нормативния акт за вписване на ипотеката. При учредяване на ипотеката падежът на задължението може да не е настъпило.

За кредитора има опасност от похабяване на имота. Затова той разполага с правото да се обърне към съда да не се допуска влошаване на имота, използван от длъжника. В противен случай той не може да си изпълни обезпечителната функция.

Публична продан се извършва от съда като първо се удовлетворява ипотекарния кредитор. Като аксесорно право ипотеката се погасява с погасяване на дълга. Тя може да се погаси и на свое собствено основание – при погиване на имота (кредитора добива право върху застраховката на този имот), когато е отчужден имота за важна държавна или общинска нужда, която не може да се задоволи по друг начин след предварително и равностойно обезщетение. Ипотеката ще се погаси при публична продан.

Особени видове задължения

Три са основните.видове задължения:

1.      солидарни

2.      неделими

3.      задължения с право на избор.

За солидарни задължения говорим когато няколко длъжника имат едно и също задължение към даден кредитор като:

-кредитора има право да събере цялото си вземане от всеки отделен длъжник

-изпълнението на задължението от отделен длъжник освобождава от отговорност всички останали длъжници.

За да бъде едно задължение солидарно, то трябва да е задължение на няколко лица към един кредитор. Наличието на няколко длъжника е необходимо условие, но само по себе си не е достатъчно условие за да е налице солидарно задължение. За да са солидарни задължените лица трябва да имат общо задължение към кредитора. Щом задължението е общо, длъжниците са съдлъжници и всеки един от тях отговаря пред кредитора за цялото задължение. След като е събрал цялото вземане от един или няколко от съдлъжниците, няма право да иска вземането и от другите. Погасяват се задължения между съдлъжниците и кредитора, а не между самите съдлъжници. Съдлъжник изпълнил общото задължение има право да иска това, което е платил вместо тях. Това са вътрешни отношения и правилата на солидарната отговорност не важат, т.е отношенията са разделени.

Солидарна отговорност може да възникне по 2 начина:

въз основа на договор – двама или повече длъжници поемат да отговарят по сделката солидарно

със силата на закон.

Солидарната отговорност трябва изрично да бъде договорена, т.е да следва от волята на длъжниците. Когато солидарната отговорност произтича непосредствено от закона не е необходимо да бъде договорена (при непозволено увреждане от двама или повече лица; двамата съпрузи за задължение, направено от един от тях за задължение на семейството товародателят за липси и повреди, направени от няколко превозвача Търговския закон).

За неделимо задължение говорим когато съответното задължение не може да бъде изпълнено на части. Неделимостта на задължението може да произтича от:

-          естеството на самото задължение;

-          от намерението на договарящите се.

При паричните задължения – изпълнява се на части, освен ако страните не искат друго.

Правно значение  - когато задължението е делимо и задлъжнелите лица са няколко, всяко едно от тях отговаря за приспадащата му се част, доколкото не следва нещо друго.

Ако задължението е неделимо, а лицата са няколко, всеки един от съдлъжниците трябва да отговаря за цялото, т.е по правилата за солидарната отговорност.

За задължение с право на избор говорим когато задлъжнялото лице дължи две или повече вещи, като с предаването по избор на една от тези вещи се погасява цялото задължение.

Изборът на вещта съгласно уговорката може да принадлежи или на кредитора, или на длъжника, или избрано трето лице.

Когато не е предвидено на кого е избора, той принадлежи на длъжника. Ако той не упражни правото си на избор, това право преминава към кредитора.

Направения избор се съобщава на другата страна, а ако е от трето лице, да уведоми и двете страни. След съобщението за избор, той става неотменим.

Вещи – правна характеристика и деление

Вещното право принадлежи към ГП.

Предмет на вещното право са вещно правните отношения свързани с упражняването на фактическа власт от страна на физически и юридически лица.

Облигационните права и отношението за различаване от вещните права не изразяват отношение на субект към вещ, а отношение субект към субект. Това е основната разлика между двете права. Правата на владение и собственост са вещни права.

Вещното право определя и изучава отделните вещни права, способите за придобиване и изгубване на вещните права, защита на вещните права.

Вещ – в строгия смисъл на думата вещта е телесен, т.е материален предмет, който съществува самостоятелно.

Правни

1.      самостоятелност и обособеност

2.      телесност и материалност.

Под самостоятелност разбираме нейната разграниченост от останалите вещи. Разграничеността може да произлиза от обществената дейност на човека. Не съществува спор в правната наука и за т.нар сложни вещи (часовник, телевизор). Не притежават самостоятелност частите и елементите, от които тези вещи са съставени. Качеството на самостоятелност ще придобият като бъдат отделени от сложната вещ. Самостоятелността на ниви, ливади произтича от изкуственото човешко деление.

От обективна гледна точка не бива да се третират като вещи топлината, светлината, енергията. В нашето законодателство те се третират като движими вещи. Въздухът отделен от общата маса и вкаран в отделен съд става отделна вещ.

Не са вещи и съвкупността от вещи (библиотека, картинна галерия). В зависимост от определени качества и свойства вещите могат да бъдат класифицирани:

Движими и недвижими вещи – недвижими са вещите, които имат фиксирано спрямо земята положение. Изброяване по общи показатели може да се извърши за недвижимите вещи – земя, растенията, сградите и др. постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действията на човека е прикрепено трайно към земята. Всички други вещи включително и енергията са движими вещи.

Придобиването и отчуждаването на недвижими вещи става само с нотариален акт. Недвижимите вещи са обременени с по-големи данъчно тежести.

Потребими и непотребими вещи – дали вещите се изхабяват при еднократна или многократна употреба;

Делими и неделими – дали вещта губи стойността си при делението или не губи – животното е неделима вещ;

Главни и принадлежащи (обслужващи) – гумата е принадлежаща, обслужваща колата вещ. Принадлежащата вещ следва главната, ако не е уговорено друго;

Настоящи и бъдещи – настоящи (съществуващи вещи);

бъдещи – несъществуващи.

Правата проектирани върху бъдещи вещи ще възникнат когато тя стане настояща;

Индивидуално и родово определени.

Под плодове на веща разбираме добивът, който се получава от тях без да се засяга тяхната цялост. Плодовете биват естествени и граждански. Естествени са плодът от животните, плодовете от дърветата, житото от нивата. Естествените плодове до отделянето им не са вещи, а част от вещта-майка. Граждански плод – наем от дадена нива. Това са доходи, които лицето не получава по силата на отделяне от вещта.

Право на собственост – съдържание на правото на собственост; видове собственост

Най-широкото по обем и съдържание е вещното право. Това е право на пълна власт и господство върху собствената вещ.

Пълната власт на собственика върху вещта се изразява в:

1.      владение

2.      ползване

3.      разпореждане.

Правомощието владение се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта, която собственика държи.

Правомощието ползване се изразява в правото и възможността на носителя на вещното право на собственост да употребява вещта, да събира плодовете и доходите от нея, да извлича нейните полезни свойства.

Разпореждане – правото на собственика да извършва сделки със собствената си вещ.

Колкото и широко да е правото на собственост то не трябва да се упражнява във вреда. “Собственика на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават за ползването на съседния имот по-големи от обикновените”.

Съгласно  Българското законодателство собствеността у нас може да бъде публична и частна. Изразът публична собственост не трябва да се подменя с държавна собственост, защото носител на правото на собственост е и общината. Самата държавна и общинска собственост може да бъде публична и частна собственост. Критерият на делението – вещите и имотите в държавна публична собственост са предназначени за задоволяване на обществени потребности. Тези вещи са изключени от гражданския оборот и не могат да се отчуждават и продават. Може да се сключи само концесионен договор. Вещите в частна държавна собственост могат да бъдат отчуждавани чрез правни сделки. Частна е собствеността на търговските дружества, кооперации, сдружения, фондации.

Проблемите на собствеността са уредени основно в 3 български закона:

-          Закон за собствеността – 95 г.;

-          Закон за държавната собственост – 96 г.;

-          Закон за общинската собственост – 96 г..

Защита на собствеността – видове защита; граждански искове за защита правото на собственост

Правото на собственост се нуждае от защита. Българското законодателство осигурява ефективна защита чрез нормите на ГП, наказателното право, административно правни норми.

Наказателно правната защита на правото на собственост намира израз в обявяването на посегателството върху обектите на правото на собственост за престъпления. Най-честите посегателства са кражба, грабежът и присвояването. За кражба в особено големи размери може да достигне до 30 г.

Грабежът – отнемане на чужда вещ с използване на сила и заплашване. При тежки случаи на въоръжен грабеж наказанието може да достигне до доживотен затвор.

Присвояване – длъжностно лице присвоява пари, вещи, които са му предоставени. Наказание до 30 г.Административно-правната защита засяга държавната и общинска собственост. Възможност за изземване на държавен или общински имот от лицата, които го владеят незаконно.

Гражданско-правна защита – същинска защита на правото на собственост в тесния смисъл на думата. ГП защита на правото на собственост основно се осъществява чрез два гражданско-правни иска, които водят началото си още от римското право.

Тези искове са:

Ревандикационен иск- уреден в Закона за собствеността собственикът претендира да му бъде върнат конкретен имот или др. вещ, които владеят неоснователно от другиго.

Иск на не владеещия собственик срещу лицето, което владее незаконно.

Иск на не владеещия собственик срещу владеещия не собственик. Този иск може да бъде предявен от собственика или съсобственика на имота. Правото на собственост може да бъде накърнено и ако имотът се владее, но се пречи спокойно да се упражнява правото на собственост.

Мегаторен иск. Прекратяване на неоснователните действия, чрез които се пречи на свободното и спокойно пълноценно владеене на имота. Двата иска не се погасяват по давност. Предявяването на тези искове не се засягат от фактора време. Съществува иск за определяне на границите на съседни имоти.

Съсобственост – същност, възникване и прекратяване на съсобствеността; етажна собственост

Когато една вещ принадлежи на няколко души разделена е не веща, а правото на собственост. Всеки от съсобствениците притежава идеалната, а не реалната част. Реалната част е видима, идеалната част е мислима. Всеки собственик има идеална част от всяка молекула на вещта. Съсобствеността съществува докато има мислимо разделение на вещта. Щом вещта е реално разделена няма съсобственост. Когато вещта дава плодове и те са съсобствени, правата върху плодовете са съразмерими с идеалната собственост.

Прието е идеалните части да се изразяват чрез дробни числа.

Основанията за възникване на съсобственост могат да са много различни:

-          при наследство;

-          когато една вещ се прехвърли чрез правна сделка на две или повече лица;

-          по разпореждане на закона

– при режима на етажна собственост закона определя точно частите, които са съсобственост.

Прекратяването на съсобствеността става чрез делба. По нашия закон делбата може да е съдебна и доброволна – чрез договор и нотариално заверени подписи. Много често делбата започва като съдебна и завършва като доброволна чрез постигане на спогодба.

Съсобствеността може да бъде прекратена чрез продажба. Един съсобственик може да продаде своята идеална част – първо я предлага на съсобствениците, а ако не се съгласни – на трето лице. Има и неподходящи имоти, т.е собствеността не може да бъде ликвидирана чрез делба. Например имот не може да се раздели ако от него не могат да се обособят две пълно мерни части – определен размер и изискванията на градоустройствения план. Съсобствената вещ се управлява според волята на мнозинството на съсобствениците.

Съсобственикът, който не си служи с общата вещ има право на обезщетение от тези, които ползват вещта. Това обезщетение се дължи от момента на поискването чрез материална покана. Етажна собственост – съчетание на собственост и съсобственост. Участието на индивидуалната собственост в общите части е равно на съотношението на стойността на индивидуалното жилище към общата стойност на сградата. Определянето на това съотношение се извършва в началото на възникване на етажната собственост. Преизчисляването се извършва само при пристрояване и надстрояване.

Етажна собственост може да възникне и при делба на съсобствена сграда. Случаите на прекратяване на етажна собственост могат да са най-различни:

-          цялата сграда се изкупува от 1 лице;

-          ако сградата бъде унищожена от пожар.

Управлението на етажната собственост се извършва по специален правилник. Органи за управление са общото събрание на собствениците (домсъвет) и избрания управител.

Ограничени вещни права – същност, видове и характеристика на отделните видове ограничени вещни права

Щом говорим за ограничени вещни права то става дума за права върху чужда вещ. Най-известното между ограничените вещни права е правото на строеж. По своята същност това е вещно право по силата на което едно лице може да построи и задържи собствена сграда в чужда земя. Когато ползва правото на строеж сградата е собственост на собственика на земята. Собствеността върху земята принадлежи на 1 правен субект, а собствеността на сградата на друг;На собственика на сградата е предоставено правото на строеж и да ползва земята до и около сградата (за да може да влиза и излиза). Неговото право е ограничено.

Правото на строеж се учредява чрез:

-          договор между собственика на земята и друго лице в писмена нотариална форма;

-          по пътя на делбата

– в полза на единия съделник остава земята, а на другия правото да построи сграда на тази земя;

-          чрез завещание – завещателя отстъпва на единия правото на собственост върху земята, а на другия да направи къща.

Правото на строеж може да се погаси, ако строежът не се извърши в рамките на 5 год.Към ограничените вещни права принадлежи и правото на ползване. То се изразява в ползване на чужда вещ и до придобиване на плодовете от нея без да се засяга нейната субстанция. Обект на правото на ползване най-често е чужд недвижим имот.

Вещното право на ползване включително:

-          ползването, т.е служене с чуждата вещ – юзус

-          събиране на плодовете от вещта – фруктус.

От тук произлиза и наименованието юзус фруктус (плодоползване), което се използва и у нас.Ползвателят може да ползва вещта само съобразно нейното предназначение. Той не може да променя вещта. Най-често учредителното право на ползване се извършва чрез договор. Ползва теля не става собственик на вещта. В много случаи правото на ползване се сключва между близки роднини. Най-често при прехвърляне на жилище срещу издръжка и гледане досегашния собственик си запазва правото на ползване върху част от имота.

Правото на ползване се погасява при:

-          смърт на ползвателя;

-          погиване;

-          изтичане на срока;

-          разваляне на договора.

Самостоятелна група на ограничени вещни права съставени от т.наречения сервитут. Владение това са когато един недвижим имот се използва за обслужването, т.е за нуждите на друг недвижим имот. Когато собственика трябва да мине през чужд имот за да излезе по пътя. Друг сервитут ще е налице когато тръбите за водоснабдяване трябва да минат под повърхността на друг имот. Господстващ имот – за който се учредява правото. Налагането на такова право се налага от кмета - Закон за собствеността.

Владение и държане – съдържание на юридическото владение; прилики и различия между владение и държане

Твърде често се смесват понятията собственост и владение. Това не всякога е така. Ще говорим не за владението като право на собственост, а за юридически владения.

Упражняването на фактическа власт върху една вещ още не означава, че има юридическо владение. Необходимо е намерение вещта да се държи като своя.

Първото изискване да се упражнява фактическа власт – корпус.

Второто изискване се нарича анимус вещта да се държи като своя.

Анимус не е външно материално действие, а душевно действие. Единството на корпус и анимус прави юридическо владение. По това се различава владението и държането. Държателя държи вещта като чужда.След известно време можем да станем собственици на вещта, която владеем. Държателят не може да стане собственик (не може да придобие собственост) 5-10 г. владение.

Когато вещта се владее на правно основание, което може да ни направи собственици, законът позволява владенеца да стане собственик.Анимуса много трудно може да се докаже и за това законът предполага анимуса, т.е създава се презумпция на анимус.

Придобиване и изгубване на вещни права

Основно вещно право е на собственост. Вещни права могат да се придобиват по различен начин.

Класификация на придобиваните способи.

Дали придобиването е свързано с насрещна престация (даване) те биват: възмездно и безвъзмездно. При придобиване срещу даване престацията може да е пари, вещ, действие. Тя се изразява във вещ. При договора за гледане – полагането на грижи. Дали вещното право се прехвърля или придобива между живи или при случай на смърт. В единия случай е налице придобиване чрез сделка. Във втория случай е налице наследяване.

Най-често срещаната класификация е на:

оригинерни

първични

способидериватни (производни) способи

При оригинерни способи вещното право, което се придобива не произтича от правото на др. лице. Придобивате правото на собственост по давността дадена вещ, защото владеете вещта 5-10 г. (дори ако вещта си има собственик).

При дериватното придобиване – вещното право произтича от правото на друго лице (правото на купувача, произтича от правото на купувача).

Придобиването е производство когато има правна сделка.

Вещното право познава няколко случаи на първично придобиване.

По-важните от тях са:

придобиване по давност – типичен случай;

придобиване чрез завладяване;

придобиване чрез приращение.

          Давността се нарича тук придобивна давност. Правната и уредба се съдържа в Закона за собственост. Всички основания за спиране и прекъсване за погасителна давност (ГП) важат и за придобивната давност. При спирането давността спира да тече (t₁+t₂). Основното различие е в това, че погасителната давност служи за погасяване на права, а придобивната – служи за придобиване на права. Двете давности се различават по своя вид и по продължителността на сроковете.

          Погасителна давност –Придобивната давност – давност за недвижими; за движими вещи.

          Обект на придобивна давност могат да са всички движими и недвижими вещи, но законът може да изключи някои вещи - Закона за държавната собственост.

Извън общите основания за прекъсване на двете давности има едно отделно, което е приложимо само за придобивната, а именно. Тя освен в случаите приложими и за погасителната давност, се прекъсва още и при изгубване владението на вещта повече от 6 месеца. Владението трябва да е непрекъснато и безпрепятствено за да се придобие правото на собственост.И двете изискват изтичането на определен период от време.

Друг правен способ за придобиване на вещни права е завладяването. Под завладяване се разбира придобиване на собственост върху движима вещ, която не принадлежи никому. Придобиването на собственост се реализира чрез владението на вещта.

Възможни са 2 вида вещи обект на завладяване:

-    вещи, които никога не са били притежание на някого;

-          вещи от които собственика се е отказал или изоставил.

Отказването е едностранен акт – чрез писмено волеизявление или поставяне около контейнера за смет. Недвижима вещ не може да е обект на завладяване. Ловът и риболовът са случаи на завладяване. Ако обаче се изпусне рибата не може да се твърди, че е била нечия собственост.

Приращение – може да е резултат на естествено явление или на дейността на човека, то бива:

-естествено – наносът (увеличаващ един имот);

-изкуствено –  Закона за собствеността – “Собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, ако не е установено друго”.

Постройката трябва да е инкорпорирана в земята. Не са постройки оставените павилиони, будки и пр. Насажденията могат да са трайни и временни (посевите). Постройките и насажденията са приращения, ако те принадлежат на собственика на земята.

Дериватни способи за придобиване на вещни права са:

придобиване по договор – най-често срещано;

придобиване на плодоветепридобиване чрез преработване и съединяване (присъединяване).

Според закон прехвърлянето на собственост върху определена вещ настъпва по силата на самия договор без да се иска предаване на вещта.

От този принцип има изключения:

-          при продажба на т.нар родово определени вещи – когато вещта е по някакъв начин индивидуализирана (жито);

-          при продажба на бъдеща вещ;

-          при продажба на алтернативно определени вещи – след избора на една от двете вещи, т.е след сключване на договор;

-          когато продажбата е сключена по условие в бъдещето. Придобиване на плодовете като способ – растението и плодовете, докато те не се отделят от него те са една вещ.

След отделяне на плодовете собствеността им преминава в собственика на дървото (ползвателя на имота, също може да използва правото на ползване).

Основно правило при преработването е, че лицето което е направило нова вещ от чужди материали става собственик на вещта ако стойността на изработеното надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг. Ако вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на който принадлежи главния материал.

Ако нито един материал не може да се счете за главен, вещта става съсобствена. Присъединяването като способ за дериватно придобиване на вещни права важи правило, че когато една вещ е присъединена като част към друга вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, тогава собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената вещ със задължение да обезщети собственика.

Важи правилото – присъединената вещ следва главната вещ, доколкото не е уговорено нещо друго. Способите за изгубване на еднакви със способите за придобиване, но с обратен знак (купуване – продаване и пр.).