Joomla Software solutions Template

Payday loan

Вредата. Понятие и видове. Поправяне на вредите. Особености при поправяне на вредите от неизпълнение на парични задължения.

Вредата е неблагоприятна последица, която накърнява правна сфера на едно лице. Видове вреди:

Вредите на първо място се делят на две големи групи: имуществени(материални) вреди и неимуществени (морални) вреди.

Имуществените вреди накърняват имуществената сфера на лицата. Това са правото на собственост, ползване, строеж, сервитут, правото на надстрояване, пристрояване, подстрояване, различните субективни права на вземане, наследствени права и т.н. Неимуществените вреди накърняват личните, непрехвърлимите субективни права, които произтичат от естествените права. Това са напр. Право на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойнство, добро име и т.н. В действащия   ЗЗД има чл.52 "Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост".

При договорната отговорност се носи отговорност за имуществени вреди. По нашето законодателство за морални вреди се отговаря само по деликт. Деликт е частноправно увреждане на материални и нематериални блага, което се преследва по реда на граждански процес. Деликти са: посегателство върху телесната неприкосновеност; кражбата; противоправно увреждане на чужда вещ; умишлено увреждане на кредитори т.н..

По-надолу ние ще класифицираме само материалните вреди. Материалните вреди се делят на:

1. Претьрпяни загуби
2. Пропуснати ползи.

Претърпяна загуба е онази разлика в имуществото на кредитора, която се получава след неизпълнение на задълженията на длъжника. Съпоставят се наличното имущество на кредитора по време на възникването на задължението на длъжника и наличното имущество на кредитора след неизпълнението на длъжника.Тази разлика наричаме претърпяна загуба. Напр. Налично имущество $ 20 000. В резултат на неизпълнението задължението на длъжника то е $ 18 000. Претърпяна загуба-2 000.

Пропусната полза . Това е разликата между наличното имущество на кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, ако длъжникът би изпълнил задължението си. Това явление трябва много внимателно да се установява от съда и само при голяма сигурност, достоверност, съдът да уважи иска.

Следващото деление на вредите е на предвидими и непредвидими при изпълнение на задължението.

Предвидими са онези, които едни нормален субект би могъл по време на изпълнение на задължението да предвиди, че ще настъпят. Практическото значение на това деление е, че при договорната отговорност се отговаря само да предвидимите вреди.

Вредите се дялат на преки и косвени.

При договорната отговорност длъжникът отговаря за всички вреди, които непосредствено е причинил, които са в пряка и непосредствена връзка с неговото поведение, които са следствие на поведението му. За останалите вреди, които не са резултат на неговото пряко или непряко действие той не отговаря. Тях наричаме косвени вреди.

Вреди, които накърняват негативният интерес -разноските.

Вреди, които накърняват позитивния интерес - всички други.

Пример - две страни водят преговори. Поради недобросъвестно водене на преговори договор се сключва, но този договор не е договора, който изправната страна е желала. По-късно се установява това и договорът се унищожава поради грешка. Едната страна е изпаднала в грешка и може да иска унищожение на договора. Негативните вреди в случая са разноските, само разноските на договора. Изпадналият в грешка отговаря за негативните вреди.

Позитивните вреди са тези, които включват всички вреди, претърпени от страните.

Пример- за пряка и косвена вреда.

4

Продавачът, който не предаде пшеницата, която е подадена вече отговаря за стойността на пшеницата - пряката вреда е нейното предаване. Но той не отговаря за животните на купувача, които са умрели от глад- това е косвена вреда.

Деление на вредите

Имуществени                                                                                          Неимуществени

**** Претърпяни загуби-пропуснати ползи                                                /морални/

♦♦♦  Преки и косвени ♦♦♦   Позитивни и негативни Поправяне на вредите.

Да се поправи вреда, значи да се премахнат неблагоприятните последици, възникнали за кредитора, вследствие неизпълнението на длъжника. Способите за отстраняване на вредите са два:

1. Натурално обезщетение и
2. Еквивалентно обезщетение, чрез пари.

Обезщетението в натура означава да се възстановят нещата, в предишното им състояние, да се върне онова положение, което е било преди това. Обезщетението в натура е възможно и при непозволеното увреждане (деликта) и при договора. Напр.ако престацията е гасеге - да се направи нещо, то може да се направи и след като длъжникът е в забава. Друг е въпросът, че може да се искат пропуснати ползи допълнително.

Паричното обезщетение се налага при договорите, когато няма начин да се престира в натура. Паричното обезщетение е равностойно на вредата и може да се урежда еднократно или периодично. Как се определя тази стойност?

Теория на АФЕКТА. Заплащането става по афектационната стойност на вещта за нейния собственик. Напр.кичур коса от любимото й дете, който родителите са запазили след смъртта му. Като вещ за обществото няма стойност, но за родителите има. Стойността на този кичур коса, като вещ за съда не е меродавна и няма значение при обезщетението.

Теория на ПАЗАРА. Пазарната стойност, в почти всички случаи се сочи, като критерии за определяне на паричното обезщетение.

Коя теория е по-правилна? - Най-добре е да се определи от съда една относителна стойност, която да съответства на интересите на кредитора, на обективното значение на вещта за нуждите на кредитора.

Възможно е да е налице неизпълнение на парични задължения. Особеностите са следните: Предмет на неизпълнението са пари, родово определени вещи. Длъжникът винаги отговаря, ако не изпълни това свое задължение. Няма непреодолима сила или случайно събитие, което да го освободи.

1. Извод - задълженията за пари са винаги обективна отговорност;
2. Извод - родът пари никога не се изчерпва;
3. Това обезщетение винаги е свързано с лихва. Тя може да е договорна. Ако няма клауза за
   лихва в договора, прилага се законна лихва - винаги 3 % плюс официалния курс на БНБ.

Възможен е и анатоцизъм - лихва върху лихва.