Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Право, равенство, справедливост. Право като всеобща

равна мяра.

1. Понятие за справедливост:

а) справедливостта като фундаментална (наред "добро"

и "зло") етическа (нравствена, морална) категория, като

нравствен

възглед, нравствена идея, нравствена ценнност.

Справедливостта като

обществен идеал. Копнежът към справедливост изразява

вечния човешки

стремеж към щастието. Общественото щастие се нарича

справедливост.

Справедливостта като абсолютна ценност;

б) няма юридическо съдържание, не е юридическа

категория и не може да се дефинира юридически, няма и не

може да има

легално определение;

в) справедливостта е ценностна представа и критична

оценка за обществото и за отношенията в него от гл. т.

на тяхната

правилност, оправданост и съразмерност. Справедливостта

е наше

субективно изискване и наша субективна оценка,

съпоставка за

съществуването на хармония, пропорционалност, между две

и повече

обективни социални явления. С другите нравствени

категории,

като "добро" и "зло", ние преценяваме едно явление с

оглед

полезността му за нас, а с категорията справедливост ние

преценяваме

взоимодействието между две социални явления.

Справедливостта е наша

преценка за съществуването на съразмерност, за

съответствие, за

съответствие между най-често за такива обективни

социални явления

като даване и получаване, между възможности условия за

тяхното

реализиране, между заслуги и признание, между права и

отговорности,

между деяние и възмездие. Постигането на справедливост в

обществените

отношения, във функционирането на социалните явления е

идеал, цел,

модел.

2. Характеристики на справедливостта:

а) битие - не е нормативно (от нея не произтичат

морални норми, както при другите нравствени възгледи), а

духовно,

като идея, като възглед, като ценност, като оценка.

Справедливостта

не е самата мяра, а признак на мярата. Проблемът с

непосредственото

регулативно действие на справедливостта, което

съществува понякога и

превръща справедливостта в косвен източник на правото

(например съда

на справедливостта в Англия);

б) необходимост - обществото би рухнало без

справедливостта, хората биха загубили душевния си покой

без вярата в

справедливостта;

б) произход - в материалните условия, в размяната, в

стоково-паричните отношения, в разделението на труда;

в) естественоисторически и конкретноисторически

характер (социалистическата справедливост -

уравниловката);

г) степен на справедливост - зависи от това, доколко

отразява и гарантира естествените и неотменими права на

човека.

3. Видове справедливост:

3.1. Според Аристотел:

а) дистрибутивна;

б) компенсаторна;

в) реститутивна;

г) възмездяваща.

3.2. Според Ц. Торбов - абсолютна (човешка,

естественоправна) и позитивна (законова).

3.3. Общочовешка, официална, господстваща, колективна

и лична (също както съответните видове морал. Всичко

казано там е

приложимо и тук, доколкото справедливостта е един от

нравствените

възгледи. Примерите с животоспасяващата операция на

смъртник в САЩ и

отмяната на смъртното наказание в България).

4. Равенството - то вече е нравствена и юридическа

категория,

подлежи на легална дефиниция:

а) същност (то е различно от "еднаквост" и

от "отсъствие на различия" спрямо социалното положение,

физическите

качества, духовните качества и пр. на хората) - то е

равнопоставяне,

поставяне в еднаква обвързаност, при едно положение, при

равни

изходни начала относно, спрямо някакъв значим обществен

критерий

(фактор), някакво значимо обществено явление;

б) видове - основните са "социално" и "юридическо". В

съвременните цивилизовани общества единственото възможно

и достижимо

е юридическото. То произтича от признаването на

естествените и

неотменими права на всеки. След като всеки ги има и тези

права на

всички са с еднакво значение, то всички са равни.

Равенството пред

позитивното право като най-значим обществен нормативен

регулатор,

допринася за признаването на естествените и неотменими

права на

всеки. Според българския КС юридическото равенство

представлява

равнопоставеност на всички граждани пред закона

(позитивното право) и

задължение за еднаквото им третиране от държавната власт

- р. 14 от

10. 11. 1992 год. на КС по к. д. 14/1992 год. за

тълкуване на чл. 6,

ал. 2 от КРБ (другите примери от практиката на КС за

тълкуване на

равенството пред закона;

в) произход - материалните корени са в общественото

разделение на труда, в размяната, в стоково-паричните

отношения. За

да обменят справедливо, хората трябва да се договарят,

за да се

договарят, хората трябва да са равни;

г) връзка със справедливостта. Равенството като

явление е по-малко от справедливостта. То е един от

нейните елементи,

едно от нейните проявления, едно от изискванията на

справедливостта.

Съразмерно е, хармонично е, всички да са в еднакво

положение спрямо

позитивното право. Ако всички всички са равни спрямо

позитивното

право, то това би било справедливо;

д) "равенство" и "неравенство" - социално и

юридическо неравенство. Социалното неравенство е

неизбежно. Хората не

са и не могат да бъдат изравнени и да се примирят с

такова

изравняване по отношение на всички други критерии, освен

позитивното

право. Юридическото неравество представлява ограничаване

на права и

даване на привилегии на отделни социални групи

(индивиди) с цел да се

тушират, преодолеят най-крещящите противоречия в

социалното

неравенство и така да се постигне справедливост по

отношение на други

критерии (а не позитивното право) като признаване на

фундаментални

естествени и неотменими човешки права. Социалнато

неравенство е

проява на различия, които се изразяват в социална

неравноценност по

повод на фундаментални критерии. Неравенството е

различно

от "различието" - и двете са същност, съдържание и

свойство на

правото. Правното неравенство е необходимо за да се

постигне

справедливост, защото равната правна мяра игнорира

фактическите

различия. Важно е да се отбележи, че равенството пред

позитивното

право (закона) всъщност остава, защото ограничаването на

правата и

даването на привилегии се извършва от самия закон, при

условията,

предвидени в самия закон. Законът си остава всеобща

равна мяра за

социалните групи, но някои от тях по силата на самия

закон имат по-

малки или по-големи конкретни права и задължения.

Правоспособността

остава на всички еднаква, но конкретното правно

положение се променя,

тъй като отделните правни субекти имат различие в

правата и в

задълженията си. (примерите с "ергенския данък", със

семейните

надбавки за "самотните" майки).

5. Справедливост и позитивно право - становища за

тяхното

съотношение:

а) справедливостта е дух, душа, основание, цел,

основен принцип, същност на позитивното право (Ц.

Торбов, Дж. дел

Векио - правото е задължително, защото е справедливо).

Справедливост

и естествено право. (Английската дума "justice",

славянската дума

право произтича от "правилен", "праведен");

б) позитивното право няма нищо общо със

справедливостта (Х. Келзен - невъзможно е да се каже

какво е

справедливостта, всички опити са се свеждали в крайна

сметка до нищо

не значещото "всекиму своето", поради което

справедливостта е един

ирационален идеал);

в) справедливостта като двуликия Янус според М.

Михайлова - понякога е в позитивното право, понякога е

против

позитивното право, ту съвпада със закона, ту се

разграничава от

него... Общочовешка, официална, господстваща и лична

справедливост.

Справедливостта е дължимо, но не винаги налично свойство

на правото.

Присъствието на справедливостта в правото е променливо.

Справедливостта е по-висша ценност от правото. Тя

предписва свойства

и предявява изисквания към правото. Щом правото е длъжно

да бъде

справедливо, но в него няма справедливост, то престава

да бъде право.

Това е вярно само донякъде. В позитивното право винаги

има официална

справедливост, която може и трябва да бъде критикувана

от гледна

точка на "общочовешката", "колективната" и

"субективната"

справедливост. При конфликт трябва да приложим

"официалната"

справедливост.

6. Влияние на справедливостта върху позитивното право

(както

при морала):

а) при формирането на позитивното право (като мяра,

като начин за определяне на правата и задълженията, за

уреждане на

правните последици) - справедливостта програмира и

контролира

свойствата на правото, справедливостта е идеал, цел,

модел, критерий,

определител, лимитатор на правото. Тя създава

легитимност на правото,

нравствено основание е за неговата задължителност;

б) при прилагането на позитивното право - контролира

мярата на правото, като му предписва свойствата

оправданост,

правилност, съразмерност, придава му гъвкавост и точност

при намиране

на позитивноправните решения за отделните житейски

случаи (чл. 52 от

ЗЗД - "размерът на неимуществените вреди се определя от

съда по

справедливост", чл. 325, т. 5 от НПК - "присъдата

подлежи на

отменяване или изменяване, ако наложеното с нея

наказание е явно

несправедливо", чл. 307 от ТЗ - договорът може да се

измени и отмени

от съда, ако са настъпили такива обстоятелства, които

страните не са

могли и не са били длъжни да предвидят и при които

запазването на

договора противоречи на справедливостта).

7. Влияние на позитивното право върху справедливостта

(както

при морала):

а) запазване, институционализиране, материализиране;

б) утвърждаване;

в) развитие;

г) формиране.