Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Въведение в правото

Субективни юридически права и субективни юридически

задължения. Защита на субективните юридически права.

СУБЕКТИВНО ЮРИДИЧЕСКО ПРАВО И ЮРИДИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

1. Същност и характеристика на субективното право (СП):

То е социалния и хуманен смисъл на правото.

СП трябва да бъде разглеждано през призмата на

свободата. В държавно-организираното и в

правно-уреденото общество свободата няма друго

съществуване освен като юридическа свобода. Социалните

субекти са свободни дотолкова, доколкото имат субективни

права. Социалните субекти има субективни права доколкото

са свободни. Свободата е да бъдеш субект на правото и да

имаш СП.

То е юридическото измерение на свободата и това е

неговата най-дълбока същност. То не е мяра за възможно

поведение, а призната от позитивното право мяра за

свобода. СП е мяра за социална свобода на своя

притежател. СП не се дарява от държавата (етатизъм,

социалистическо виждане), а се признава от нея. СП

спомага за обезпечаване на равенството и свободата, за

осъществяването на разпределителните обществени

отношения, за обособяването на правните субекти.

СП следва също така да бъде разглеждано и през призмата

на интересите и през призмата на свободната воля на

неговия притежател.

СП е субективно в две насоки:

- то е средство за осигуряване на социални блага

(средство за достъп до блага и удовлетворяване на

интереси) за субекта на правото;

- то е възможност за изява (средство за изява, за

самоопределение) на субектите на правото.

СП обозначава юридически защитените претенции на субекта

на правото към обществото (държавата) за зачитане и

удовлетворяване на техните интереси. СП е

действителността на съществуващите в обществото

възможности, отнесени към неговия отделен член.

СП е граница, коректив, защита на субектната природа на

личността.

В основата на СП е субекта като нещо отделно, друго,

различно от другите и от нещата извън него. Правото е

обект за субекта и посредник между обекта и света.

СП дава възможност за самоопределение, за свобода на

волята, за собствен избор, за собствено поведение, за

това да има и да отстоява своята гледна точка.

СП е това право, което принадлежи на субекта, което

подхожда към него като към субект.

СП е защитната граница между външната определяемост и

личността.

СП е баланс между регулиране и свобода от регулиране.

СП е защита на личността от правното регулиране.

СП е уреден от позитивното право начин да се действа в

свой интерес, но да се прави това по своя воля и

собствен избор.

СП е призната и осигурена от позитивното право власт на

субекта на правото да има свободата да се развива по

автономен начин в рамките на позитивното право.

Поради всичко това можем да отбележим, че основните

характерни черти на СП са:

а) то е мяра за социална свобода за субектите на

правото;

б) то е средство за удовлетворяване на интересите на

субектите на правото;

в) то е начин за волева изява и самоопределение на

субектите на правото;

г) то е призната от държавата и от позитивното право

възможност за свободно поведение;

д) то е защитена от държавата и от позитивното право

възможност за свободно поведение.

2. Дефиниция:

СП е мяра на социална свобода за субекта на правото,

обезпечена от държавата, изразена в определени от

позитивното право юридически налична и гарантирана

възможност за собствено поведение, за изискване на

дължимо насрещно поведение, както и за получаване на

съдействие от страна на държавата за реализацията на

тези две възможности, упражняването на които осигурява

на субективното право удовлетворяване на даден негов

обществено значим интерес, а с това и самата социална

свобода.

3. Възникване на категорията "субективно право" (СП).

Създадена е от немските пандектисти от ХІХ век. Наложена

е от Савини. Резултат е от многовековната еволюция на

правото и правната теория. Различна е от обозначаваното

с нея обективно явление "субективно право". Това явление

възниква още със възникването на явлението "позитивно

право".

4. Предпоставки за възникване на категорията СП:

а) социално-икономически (възникването на гражданското

общество, свободната конкуренция, капитализма,

превръщането на държавата в "нощен страж", излизането на

преден план на личността). Според Келзен при социализма

СП са само в зачатък, тъй като нямало гражданско

общество;

б) идейно-политически (утвърждаване на

естественоправните доктрини, утвърждаване на идеята за

естествените и неотменими права на човека);

в) технико-юридически (появята на първите истински

нормативни актове, каквито са немските и френските

граждански кодекси, и преминаването в тях от казуистично

към абстрактно формулиране на правните предписания,

разграничаване на материалното от процесуалното право,

законодателното установяване на правото на иск,

разграничаване на правото от закона).

5. Теории за същността на СП:

а) волева - Савини (СП е волева власт);

б) на интереса - Йеринг (СП е правно защитен интерес);

в) воля с определено съдържание и цел - Гирке;

г) правнопризната сфера на интереси и власт - Йелинек;

д) власт с цел - Енексеруст;

е) отрицателна - няма СП - Дюги и неговия солидаризъм -

от правната норма произтича не СП, а юридическа ситуация

и задължение. (нарастнала е ролята на юридическия

позитивизъм, появил се империализма, монополизма,

тоталитаризма, социализъм).

6. Значение на СП:

а) социално-политическо:

- средство за осигуряване на социална свобода и

равенство. СП е конкретно проявление и израз на

юридически гарантираната свобода за субектите на

правото;

- средство за волева изява на субектите на правото;

- средство за удовлетворяване на техните интереси.

Интересът е социалното основание и цел на СП. СП служи

за удовлетворяване ни интересите като осигурява достъп

до наличните в обществото блага и така предоставя на

правните субекти необходимия обект за техните

потребности;

б) юридическо - юридическото предназначение на СП е да

бъде:

- мяра на свободата и равенството като се осигурява

възможност за определено поведение на неговия

притежател;

- да се използува от позитивното право за формулирането

на общи (чрез правните норми) и конкретни модели за

поведение (чрез правоприложните актове и чрез актовете

за реализацията на правото).

7. Права на човека и СП-ва.

И двете предполагат свобода на човека от произвола на

държавата и на позитивното право.

Правата на човека като вечни и неизменни човешки

възможности, присъщи му само защото принадлежи към

човешкия род.

Правата на човека като идея, създадена от Лок, Боден,

Русо, Монтескьо.

Правата на човека имат само идейно битие, но не и

нормативно.

Правата на човека като идейно-политическо оръжие срещу

абсолютизма на държавата.

Правата на човека като израз на появата на Хуманизма, на

преклонението пред достиженията на древната атинска

култура.

Правата на човека са правата на независимия член на

гражданското общество, а СП са официално признатите от

позитивното право права на човека (на субектите на

правото). При права на човека става дума за идеология,

за членове на гражданското общество, при СП-ва става

дума за право, за субекти на правото.

Правата на човека са и обективно право, и субективно

право.

Видове и трите поколения права на човека.

СП-ва като средство за юридическа конкретизиция и защита

на правата на човека. В държавно-организираното общество

правата на човека трябва да придобият юридическо

съществуване, за да могат наистина да се осъществят, да

имат практически смисъл.

СП са детайлизиране и юридическо гарантиране на правата

на човека.

СП-ва като пресечна точка на правата на човека и

правото.

СП-ва като юридическо измерение на правата на човека.

Етапи на претворяване на правата на човека в субективни

права:

а) международнопризнати права на човека - международни

субективни права - в пактовете за правата на човека;

б) основни констутиционни права - по-конкретно и

детайлно претворяване на правата на човека в субективни

права;

в) субективни права - окончателното претворяване на

правата на човека в конкретни субективни права. Например

на естественото и неотменимо право на собственост на

човека съответствуват милиони конкретни субективни

права, притежавани пряко или косвено от отделния

индивидуален субект на правото.

8. Проблемът за държавата като особен носител на

субективни права. Роля на държавата за СП. Тя създава,

прилага, защитава правото, а не е носител на СП (М.

Михайлова)?

9. Обективно право, обективност в правото и СП,

субективност в правото. Тяхното съотношение.

Субективно от "субект" или от "основен" (subjectus).

Обект и субект.

Обективно право и позитивно право - синоними?

СП и обективното право се съотнасят като типичен интерес

на абстрактен субект и удовлетворяване на интереса на

конкретен субект. СП не е креация на обективното право.

СП и обективно право се съотнасят така както

абстрактно-конкретно, възможно-действително,

общо-единично.

Едното няма смисъл без другото. Те са в корелативна

връзка. СП не е рефлекс (креация) на обективното право.

СП не е неправо.

Субективното в правото е онова, което е за субекта,

което го облагодетелства и ползува. СП е не това, което

се адресира до субекта, а това, което е за него, което

го ползува, носи му изгода и свобода.

Правото е и субективно, и обективно, зависи от гледната

точка.

СП и обективното право са първоначални образувания на

човешкия дух.

СП и обективното право взаимно се обуславят.

СП е субективиране на обективното право.

10. СП, правоспособност, дееспособност, гражданство,

правно положение, правен статус.

Правоспособността е абстрактна предпоставка за

придобиване на СП.

Дееспособността на е условие за придобиването на СП.

Гражданството предопределя вида, броя и характера на СП,

които могат да се придобиват от съответния субект на

правото.

Правен статус е съвкупността от допустимите за субекта

на правото СП-ва.

Правно положение е съвкупността от притежаваните от

субекта на правото СП-ва.

11. Граници на СП. Злоупотреба със СП (при разминаване

между цел, интерес и СП). Конкуренция на СП.

Границите на употреба на СП се посочват от позитивното

право. Субектите на правото могат това, което е

формулирано от правните предписания.

Злоупотреба със СП (в т. ч. т. нар. "заобикаляне на

закона") има в случай на разминаване между целта

(задоволяване на даден интерес), за постигането на която

е признато СП, и целта (задоволяване на даден интерес,

който обикновено не е обществено значим и признат), за

която то действително се използува.

Конкуренцията между СП-ва е налице тогава, когато с един

обект на правото (с едно благо) двама субекти на правото

желаят да удовлетворят свои различни интереси. Тя следва

да се разреши съобразно правилата за определяне на

юридическата сила при противоречащи си правни норми.

Ролята на държавата (съда) за разрешаване на подобни

юридически конфликти.

12. Права на субектите на правото (тази категория

обозначава разнообразието на средствата за юридическо

оправомощаване):

а) СП-ва;

б) правни свободи - това са юридически призната мяра за

социална свобода на субектите на правото за изява в

определена област на живота. Правните свободи са

по-широка мяра за социална свобода, отколкото СП-ва. Те

са мяра за свобода не за конкретни действия, както е при

СП-ва, а за цялостно поведение, за цялостна изява, в

определена социална област. Има две групи правни

свободи:

- осигуряващи социалната активност на субекта на правото

(напр. свобода на словото);

- ограничаващи намесата в личната сфера (живот) на

субекта на правото (напр. свобода на вероизповеданията);

в) законни интереси - това са позитивноправно признати

общественозначими интереси на субекта на правото. Те се

признават и защитават от правото, но за тях няма

признати конкретни субективни права. С тях не са

свързани конкретни субективни права. Те не са достигнали

до защита чрез привързването към тях на конкретно и

формулирано от позитивното право субективно право.

Законните интереси са три вида:

- по отношение на обогатяване на индивидуалния социален

(правен) статус (напр. за придобиване на СП по

административен или трудовоправен ред, за установяване

на обстоятелства с правно значение);

- по отношение на запазване социалния (правния) статус

на субектите на правото (напр. интереса на личността от

запазване на нейния живот и здраве);

- по отношение на осъществяването на социалното

управление и към опазването на правовия ред (напр.

опазване на тишината, на хигиената на обществени места,

на обществената сигурност).

13. Видове СП. Най-различни възможни деления според

най-различни критерии:

а) според субектите на правото - на индивидуални и

неиндивидуални субекти на правото;

б) според структурата на правото - публични и частни,

материални и процесуални, вътрешни и международни;

в) според системата на правото - по отрасли;

г) притезателни и преобразуващи;

д) вещни и лични;

е) абсолютни и относителни;

ж) имуществени и неимуществени;

з) първични и придобити;

и) според обекта си.

14. Елементи на СП. Състоят се от 3 правомощия:

а) правомощие на действие, на собствено поведение;

б) правомощие на изискване на дължимо поведение от

страна на другите субекти на правото;

в) правомощие на притезание, на изискване на съдействие

от страна на държавата за упражняване на СП. Споровете

самостоятелно СП ли е това.

15. Възникване, реализация и прекратяване на СП. В

рамките на конкретните правоотношения възникват,

реализират се и се прекратяват.

Реализацията на СП има два стадия:

а) юридически - като реализация на правоотношение;

б) фактически - чрез материални действия.

Реализацията на СП зависи от вида на правомощията, които

изграждат съдържанието на СП. Оттук самостоятелно и

несамостоятелно реализиране.

16. Защита на СП (вътрешна и международноправна,

юридическа и неюридическа):

а) лична (без съдействие от страна на държавата);

б) от страна на държавата (съдебна и административна).

17. СП и юридическо задължение. Задълженията не са

субективни.

СП закрепва държавната защита на личността, а

юридическото задължение - защитата на обществото, на

държавата, подчиняването на индивида на общността.

Правото е задължаващо-управомощаващ регулатор.

Съществува единство на права и задължения, което се

изразява в съществуването на правоотношение.

Юридическото задължение противостои на произвола.

18. Юридическо (субективно) задължение:

а) понятие - предписана на задълженото лице (субекта на

правото) мяра за необходимо поведение, която субекта на

правото е длъжен да спазва в съответствие с изискванията

на оправомощения с оглед задоволяване на неговите

интереси (и тези на задължения, и тези на обществото);

б) видове:

- за активно поведение;

- за пасивно поведение;

- за изтърпяване.