Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Задължение за индивидуално и родово определена престация. Задължение за прехвърляне на собственост |
![]() |
![]() |
![]() |
Задължение за индивидуално и родово определена престация. Задължение за прехвърляне на собственост. Индивидуално определените престации се вещи, които са точно конкретизирани с техните специфични белези. Родово определените престации са вещи, чиито белези са характерни за даден род - тук белезите са в най-широкия смисъл присъщи на рода. Значението на делението на престациите на индивидуално и родово определени е свързано най-вече с прехвърлянето на правото на собственост. При индивидуално определените престации правото на собственост автоматически преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача, в момента на постигане на съгласието, а не в момента на предаването или в момента на плащането. В този дух е чл.24 ЗЗД "При договори за прехвърляне на собственост и, за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху определена вещ прехвърлянето или учредяването става по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта." Само в един случай е възможно да не се прехвърли автоматически вещното право на собственост върху индивидуално определени вещи и той е случаят за индивидуално определените вещи, които предстоят да се създадат. Напр.картина. Родово определени престации. Чл24/2/ЗЗД"при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липсва на такова, когато бъдат предадени". Значи при родово определените вещи е необходимо конкретизация, индивидуализация на веща и чак след това те преминават в собственост на приобретателят. Вещта бива определена: 1. Със съгласието на двете страни: От продавача; И от двамата, От трето лице, избрано от двете страни; 2. Ако липсва съгласие между страните длъжникът е този, който определя коя вещ от рода В този случай определянето на вещта става в момента на предаване на вещта. Това предаване се извършва в ръцете на кредитора лично. Ако обаче превозвач (спедитор) концентрацията на родово определената вещ се извършва с предаването й на превозвача или спедитора. Чрез индивидуализацията на вещта тя автоматически става собственост на купувача и с това и рискът преминава върху него, което означава, че след като родово определената вещ се индивидуализира и случайно погине, купувачът губи. С уговорка между страните родово определената вещ може да се концентрира и без да се предава вещта лично в ръцете на кредитора или спедитора. Това става, като от многото вещи в склада се отделя една на друго място. С отделянето се прехвърля правото на собственост, Задължение за прехвърляне правото на собственост. Определение - Правото на собственост е пълната фактическа и юридическа власт върху вещта. Тя включва с себе си правото на разпореждане, на владение и на ползване. Според чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, предвидени в закон. Ние бихме могли да кажем, че правото на собственост се придобива по предвидените в закона оригинерни и деривативни способи. Но нас тук ни интересуват деривативните способи за прехвърляне правото на собственост -правни сделки. 22 При всеки деривативен способ за придобиване на собственост възниква правоприемство. При него правоотношението възниква между две лица - праводател, който притежава субективното право и правоприемник, който придобива същото субективно право. Правоприемството бива два вида, според това дали се прехвърля притежаваното от праводателя право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право. Значи тук говорим за прехвърлително правоприемство (транслативна сукцесия) и за учредително правоприемство (конститутивна сукцесия). Прехвърлителното правоприемство (транслативна сукцесия) се характеризира с това, че едно право, принадлежало на праводателя сменя своя носител, т.е.преминава у правоприемника. При прехвърлителното правоприемство правото се придобива със същото съдържание и тежести. Такъв вид правоприемство е продажбата, замяната, дарението, наследяването по закон или по завещание. Учредителното правоприемство (конститутивна сукцесия) е налице, когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново право, по-ограничено от неговото, което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право, но то се обременява вследствие конститутивната сукцесия. Учредително е правоприемството при учредяването от собственика на ограничени вещни права в полза на трето лице, като право на ползване (наем) на строеж, сервитут; на обезпечителни права, като залог, ипотека. В зависимост от това колко права и задължения преминават към правоприемника, правоприемството бива универсално и частно. При универсалното правоприемство всички имуществени права и задължения на един правен субект преминават върху неговите правоприемници. Напр.наследяване по закон. Частното правоприемство е свързано с преминаването на отделни права (и задължения) към правоприемника. Напр.продажба, размяна, дарение. На нас в ОП ни интересува частното правоприемство. При правоприемството, все едно от кой вид, важат с пълна сила три правила: ♦♦♦ Никой не може да прехвърля права, които няма; ♦♦♦ Никой не може да прехвърля повече права, отколкото има; *♦♦ С отпадане на правата на праводателя отпадат и правата на правоприемника; Изключение от горните принципи има само по отношение на движимите вещи и то само ако приобретателят е добросъвестен. Чл78 ЗС" който придобие по възмезден начин владението на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен ако за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите". За корабите и самолетите се иска нотариален акт и това е смисъла на чл.78 от ЗС. Ако аз купя телевизор от крадец ставам собственик, но ако съм добросъвестен, т.е. ако не съм знаел, че купувам от крадец. Ако крадецът ни е подарил телевизора, аз не съм защитен, защото в чл.78 от ЗС е казано - по възмезден начин. Чл78/2/ от ЗССобственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в 3 годишен срок от кражбата или изгубването". Това става чрез ревандикация - чл. 108 ЗС. Съдът ще ме осъди ако не върна телевизора, но аз ще осъдя след това крадеца. Ако не го направя губя. Това е за прехвърляне правото на собственост върху движими вещи. При прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти особеностите са:
Не може да се прехвърли правото на собственост върху недвижим имот без нотариален акт. Дори и да има нотариален акт (фалшив) или ако праводателят не е собствени (заблудил се) пак не може да се прехвърли правото на собственост. Формата е опорочена и договорът е нищожен по чл.26 от ЗЗД. Прехвърляне правото на собственост върху бъдещи вещи - едва след тяхното раждане те могат да се прехвърлят.
|