Joomla Software solutions Template

Payday loan

Договорът. Същност и значение. Видове.

Първо да се споменат философските теории за договора:

Според първата теория договорът е делегация на власт, която държавата предоставя на

частноправните субекти.

Втората философска теория е, че договорът е израз на доверието, което отсрещната страна

има спрямо предложителя.

Според третата философска теория в основата на договора стоят нуждите на стокооборота. Най-разпространена е четвъртата философска теория, според която договорът е израз на

автономията на човешката воля. Тази теория е създадена от Кант и Виншайд. Според тях

договорът има за източник единствено волята на страните. Тази теория е известна и като

свобода на договарянето - чл.9. "страните могат свободно да определят съдържанието на

договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите

нрави." Тази свобода на договарянето не е абсолютна и е ограничена в обществен интерес.

Първата граница намираме в чл.9 ".. .закона и добрите нрави." Втората граница на свободата

на договаряне ще намерим в специалните закони - напр. В Закона за защита на

конкуренцията е забранено създаването на монопол в дадена област. Такъв договор ще бъде

нищожен според 3 за защита на конкуренцията. Възможно е и чрез конкретни индивидуални актове да се забрани износ или внос на

определени стоки. Напр.забрана за износ на пшеница. Трета граница на свобода на договаряне се поставя при т.нар.договори под общо условие.

При тях офертата е еднотипова - напр.самолетен билет. Типовата оферта понякога

ограничава свободата на договарянето. Определение за договор - договорът е съглашение между две или повече лица, за да се

създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях - чл8 от ЗЗД.

Тук трябва да бъдат направени две корекции:

♦♦♦  Договорът е съглашение между две страни, а не между две лица. Лицата могат да бъдат участници в страната, така, че отделният субект на правото да не се идентифицира непременно със страна. Напр.при договор за продажба на съсобствен имот страната на продавача може да се състои от 5 лица. Унищожаването на договора става по съдебен ред, но прекратяването може да се извърши на базата на съгласието на двете страни.

♦♦♦  Втората корекция е свързана с унищожението на правната връзка между страните. Кой унищожава договора? - чл.32/1/ "Унищожение може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта." Унищожението на договора е преобразуващо субективно право и след като бъде упражнено съдът разваля договора. Значи договорът не е средство с което се унищожава друг договор, а способ.

11

Функциите на договора са следните:

1. Създава облиг. връзки и отношения;
2. Да измени тези връзки и отношения;
3. Да ги съхрани;
4. Да прекрати(унищожи) тези връзки и отношения; - чл.32/1/ от ЗЗД.
   Основната функция на договора е да създаде облиг.връзки и отношения.
   Прекратяването на правната връзка става с едно доброволно действие между страните,

извън случаите на чл.26 и 27 ЗЗД

Съдържание на договора.

Той включва като съществени елементи - предмет; цена; основание за казуалните сделки, факултативните елементи също влизат в неговото съдържание, ако са предвидени от закона или включени от страните. Факултативните елементи са: срок; условие; тежест.

Срокът само в някои случаи е съществен елемент и ако няма определен падеж се преминава към една покана и след поканата задължението е изискуемо. Формата е съществен елемент при формалните договори.

Страните - две страни наречени Кредитор и Длъжник. При многостранните договори волеизявленията са насочени към една обща цел. Ние ще приемем, че многостранния договор е многостранна сделка.

Правна същност на договора.

Първо, едно облиг.отношение възниква от определени юрид.факти. Тези юрид.факти са правомерни - административен акт; сделка; юрид.постъпка;

Сделката има две страни. Сделката от своя страна се дели на две категории - едностранна сделка и двустранна сделка - пак с две страни. От своя страна двустранната сделка наричаме договор.

-                едностранни      - едностранен
Сделки - двустранни =   - двустранен

-                многостранни.

Делението на сделките на двустранни и едностранни е в зависимост дали едната или двете страни правят волеизявление.

Дарението е двустранна сделка, защото в чл.225 е казано ".. .отстъпва нещо на дарения, който го приема. Завещанието, упълномощаването са едностранни сделки.

В двустранните сделки волеизявленията са насрещни и съвпадащи. Волеизявленията съвпада по предмет и цена и се различават по съдържанието си, защото едното е на купувач, другото на продавач.

Договорите биват едностранни и двустранни. Едностранните договори пораждат задължение само за една страна. Двустранните договори пораждат задължение и за двете страни.

Същността на договора ще изясним най-добре като го съпоставим със сходни правни явления:

1. Отграничение от едностранната сделка;
2. Отграничение от административния акт;
3. Отграничение от т.нар. квази договори. - това са неоснователното обогатяване и
   гестията;
4. Отграничение от международните договори. Те се сключват от държави.

Видове договори.

Общото деление на договорите, в частното право на търговски и граждански. Тук ние не

изучаваме търг.договори. Долната класификация е само за граж.договори.

1.   Именовани и неименовани.

Именовани са договорите, които са уредени в закона. Неименованите договори се сключват

свободно от страните стига да не нарушават закона и добрите нрави,- чл.9. Значението на

12

това деление е, че за именованите договори, ако страните не са уточнили някои клаузи, разпоредбите на закона се включват имплицитно в договора. При неименованите договори в техните клаузи трябва да се уточни всичко. Напр.-Прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка.

2. Едностранни и двустранни.

Значението е, че двустранните договори се развалят по чл.87. връзката между двете насрещни задължения по двустранните договори е генетична, което значи, че задълженията и на двете страни се раждат едновременно със сключването на договора. Второ, връзката между двете насрещни волеизявления е и функционална, защото изпълнението на едното задължение се обуславя от изпълнението на другото задължение. Трето, при двустранните договори този, който дължи нещо може да го задържи, докато другата страна не изпълни. Т.е.,правото на задържане може да се упражни само при двустранните договори. Четвърто -при погиване на престацията поради непреодолима сила договорът се прекратява автоматически. Пето - риска. Кой носи риска? - При продажбата вещта е при продавача. След сключването на договорът за продажба, който е консенсуален договор, вещта преминава автоматически в собственост на купувача, стига вещта да е индивидуално определена. Рискът при продажбата на такава вещ се носи от купувача.

3. Възмездни и безвзмездни.

Възмезден договор - и двете страни получават облага. Напр.продажба, заменя. При безвъзмездните договори само едната страна получава облага. Напр.дарение.

Делението на договорите на възмездни и безвъзмездни по правило съвпада с делението на едностранни и двустранни договори. При едностранните договори задължението възниква за длъжника - заем, влог, залог са едностранни договори. Те са и трите реални договора в ОП. Не може да се задължи заемодателят да предаде вещта. Предаването е част от факт.състав на този договор

Предварителният договор може да е двустранен договор, но той поражда само правни задължения за страните да сключат окончателен договор. 4    Консенсуални договори.

Това са тези договори, които се сключват с простото съгласие на страните. Ако освен простото съгласие законът изисква и форма, говорим за консенсуални - формални договори. Формата бива:

♦♦♦  Обикновена писмена форма; - при поръчителство; ♦♦♦  Писмена форма с нотариална заверка на подписите - изисква се при продажбата между

граждани с предмет леки коли; самолети; продажба на наследство чл.213 от ЗЗД. ♦♦♦  Нотариален акт - издава се от нотариусите с форма, изготвена от Министъра на

правосъдието. Нотариусът удостоверява собствеността, страните, съставя акта и веднага

го изповядва на страните и вписва в ипотечната книга. *1* Форма на доказване - тя не засяга валидността на договора. Тя не води до нищожност.

Целта и е да се улесни доказването на договора пред съда. 5.   Реални договори.

Това се тези договори, при които простото съгласие не е достатъчно, за да бъдат сключени. В нашето ОП те са три: Заем; влог;3алог; За да се сключи реален договор освен съгласието на страните е необходимо и да се предаде вещта, което е юрид.факт и е част от фактическия (хомогенен) състав на сключването на договора.

Може ли заемът да стане възмезден договор? . Да, ако заемът е за послужване и се уговори заемателят освен да върне вещта, да престира и нещо друго. Тогава заемът за послужване ще стане наем.

При паричният заем това нещо е невъзможно. Невъзможно е да се превърне в друг вид договор.

6    Комутативни и алеаторни договори.

Комутативни са догорите, при които със сключването им е известна облагата. Напр. При продажбата облагата е определена - цената, вещта.

При алеаторните договори облагата зависи от едно бъдещо несигурно събитие. Напр. Договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане.

13

7 Казуални и абстрактни договори.

Казуални са договори, които имат пряка и непосредствена цел и тази цел е условие за тяхната действителност. Повечето договори са казуални.

Абстрактният договор не изисква кауза, и макар че такава той може да има, тя не се търси. Синоними на кауза са причини и още основание.

Договорът е съглашение на две страни, в такъв случай каузата трябва да се разчлени. Каузата на продавача е да придобие цената, а на купувача каузата е да придобие в собственост вещта. Каузата трябва да се търси във волеизявлението на всяка от страните.

8 Транслативни договори и нетранслативни договори.

Транслативните договори са тези, които прехвърля вещни права - продажба, замяна,

дарение.

При нетранслативните договори не се прехвърлят вещни права - заем, наем. При наема се

прехвърля временно ползване на вещта, а не вещното право на плодоползване. При наем се

поражда облигационното право на ползване.

9 Престационни и непрестационни договори.

При престационните договори се престира вещ, право и т.н.

При непрастационните такава престация няма. Напр.при предварителните договори нищо не

се престира.

10.               Има договори със смесено действие.

При тях едновременно с прехвърлянето на вещно право се поражда и облигационно задължение за друго нещо. Напр.при продажбата на индивидуално определена вещ автоматически се прехвърля вещното право на собственост и заедно с това се поражда и задължението да се предаде въпросната вещ.

Облигационното задължение не е вещно задължение. При продажбата на родово определени вещи правото да се предаде вещта е облиг.задължение.

11.               С оглед действието спрямо трети лица различаваме договори, които поражда действие
за сключилите ги и договори, които пораждат действие за трети лица. Напр.договор за
застраховка живот.

1. 12. С оглед степента на организираност, която имат договорите се делят на предварителни
   и окончателни.
2. 13. Симулативни и сукцесивни договори.

Делението е с оглед на това дали договорите пораждат своите правни последици с едно действие или с продължителни действия във времето. Симулативен договор е продажбата, а сукцесивен - наемът.

14.               Договори ш{щ{о регзопе, т.е.с оглед качествата на личността.