Joomla Software solutions Template

Payday loan

Хегел и идеята за “разумност на правото”

Философията на Г. Фридрих Хегел обобщава в себе си най- ценното създадено от поколения философски умове, събира и осмисля постиженията на философската мисъл от античността до собствената си епоха. Но това е не просто систематизиране и подреждане на философските идеи открити от другите, а стремеж да представи философията като комплекс от развиващи се системи, да превърне философията в истинска наука.

“Истинската форма в която съществува истината, може да бъде единствено нейната научна система. Задачата която съм си поставил, е да съдействувам философията да се доближи до формата на наука, до целта да може да се  откаже от името си  на любов към знанието  и да бъде действително  знание.”/”Феноменология на духа”, Предговор.стр.12/

Времето на Хегел е време на раждане и преход към един нов период. Духът е скъсал със сегашното си съществуване и назрява необходимостта от нов начин на мислене. Хегел утвърждава безусловно правата на разума в стремежа му да познае истините, които се отнасят до битието. “Духът скъса с досегашния свят на  своето налично битие и представяне, възнамерява да го потопи в миналото и работи за своето  преобразуване, наистина той никога не е в покой, а е в непрестанно движение напред.”

“Тъй като човекът е дух, той смее и трябва да смята себе си достоен за най- висшето; величието и могъществото на неговия дух са така големи, че той никога не може да ги надцени.” – тази мисъл на Хегел изразява същността на цялото му философско творчество.

Разглеждайки осъществяването на разумното самосъзнание чрез самото себе си Хегел стига до схващането, че  когато то се издигне до идеята за  всеобщността,” то става общ разум и съзнава себе си като разум, като нещо вече признато в себе си и за  себе си, което  обединява в своето  чисто съзнание всяко самосъзнание;” Признатото самосъзнание, което има увереността в самото себе си в другото свободно самосъзнание  разкрива за нас  света на нравствеността, тъй като последната според Хегел е “...абсолютното духовно единство на същността на индивидите  в тяхната самостоятелна действителност”.

“Тази нравствена  субстанция  в абстракцията на всеобщността е само мисления закон, но също така тя е  действително  самосъзнание или обичай.”

Единичното съзнание, съзнаващо като своето битие  общото съзнание в неговата единичност и неговото  налично битие е всеобщия обичай. Самосъзнателния разум  според философа  намира своята реалност в живота на един народ, като  подвижна обща субстанция. Индивидите  жертвуват своята  единичност  и тази обща субстанция и същност е тяхна душа и същност.Чисто  единичната дейност и поведение на индивида  се отнася до нуждите, които той има като природна даденост и същност.Тези  негови  най-обикновени функции се запазват и осъществяват  в условията на общата запазваща среда, ”благодарение на могъществото на  целия народ”. Индивидът  има в тази обща субстанция  както форма на устойчиво съществуване на своята дейност, така и  свое съдържание.Това което  върши той е общо умение и обичай и на останалите индивиди в общността.Трудът извършван в  нея е за удовлетворяване на нуждите на индивида, но и на нуждите на останалите  членове на обществото т.е.  чрез единичния  труд се проявява и общия труд като съзнаван предмет.Тук всичко е взаимно, единичната индивидуалност е  намерила общ език  със законите и нравите на своя народ. Всеки намира в  биващата действителност   самия себе си. ”Аз  съзерцавам  във всички, че са за самите  себе си, само тези самостоятелни същества, каквото съм и аз; аз съзерцавам свободното единство с другите  в тях така, че то има битие както чрез мене, така и чрез самите други-съзерцавам  тях като себе си , себе си като тях”

Ето защо според Хегел, разумът  е истински осъществен в един свободен народ;” разумът е  присъствуващ  жив дух, в който индивидът не само намира  изказано и налично като вещност своето определение, т.е. своята обща и единична същност, но и сам  е тази същност, а също е постигнал  своето определение. Затова най-мъдрите мъже  от древността са  изказали мисълта, че  мъдростта и добродетелта се състоят в това, да живееш в съответствие с нравите на своя народ.

Животът на един свободен народ  е реалната нравственост, а с това и самият  общ дух  е единичен, цялото на  нравите и законите  е определена нравствена субстанция, която едва в един по-висш момент, в съзнанието за своята същност, премахва ограниченията и има  своята абсолютна истина  в самото познание, а не в своето битие. Въпросите на морала и нравствеността, на обществото и  правото  се свързват от философа с   проявите на самосъзнанието, което е само понятие за  духа. Като анализира  някои от най-разпространените нравствени закони, определящи   живота на човека в обществото, като “Всеки трябва да казва истината” или “Обичай ближния си, както самия себе си” Хегел стига до извода  за относителност на съдържанието им, изразяващо по-скоро, че “трябва” да се  извърши нещо определено от индивида, а не действителната реалност. Така нравствената същност не се проявява като съдържание, а е по-точно  мерило, дали тези “заповеди” могат да  бъдат закон или не. ”Разумът, който дава закони , е принизен до разум, който само проверява законите”.

Разглеждайки някои категории като “собственост”  и тяхното отношение към закона и индивида,   Хегел търси в тях проявата  и на тяхната нравствена същност и се опитва да  обоснове необходимостта от  наличие на възможност за осигуряване на постоянно имущество на индивида.”Собствеността в себе си и за себе си не си противоречи...Несобствеността, нямането на господар от страна на нещата или общността на благата също така не си противоречи. Това, че нещо не принадлежи на никого, или че принадлежи на първия срещнат, който влиза в притежание, или на всички заедно и на всеки според нуждата му или по равни части, е проста определеност, формална мисъл, както нейната противоположност, собствеността.-Разбира се, ако това нещо, което няма господар, се разглежда като предмет, необходим за удовлетворяване на една нужда, необходимо е то да стане притежание на някое отделно лице; и би било противоречие по-скоро това, да се направи закон свободата на нещото”/”Феноменология на духа”, стр.379/Така Хегел обосновава необходимостта от частна собственост и от правно регламентиране на същата.По-нататък той изтъква необходимостта , благата да се разпределят от   обществото  на всеки по толкова от колкото той се нуждае, а не по равно,т.е. отредения дял на всеки индивид да съответствува на неговите нужди.Хегел се спира на противоречивата природа на собствеността, на нейната относителна цялост и постоянност.

Освен това философът разглежда отношенията между нравствената субстанция, която за него е държавата и   законите като такива. Той стига до извода, че даването на закони и проверяването на законите се оказва нищожно и че взети поотделно това са  само неустойчиви моменти на нравственото съзнание. Законът като определен закон  има случайно съдържание, т.е. той е закон за едно единично съзнание  за едно произволно съдържание. В крайна сметка всички тези елементи които философът анализира- потребностите на  индивидите, собствеността, семейството  с присъщите му добродетели , съставляват нравствената субстанция /държавата/, която според Хегел е “действителната субстанция, абсолютния дух, реализиран в множествеността  на налично биващото съзнание; той е общата същност, общността, която при навлизане то в практическото формиране на  разума  беше  изобщо абсолютната  същност за нас и тук се появи в своята истина сама за себе си като съзнателна нравствена същност и като същност  за това съзнание, което имаме за предмет. Тази същност е дух, който е за себе си , когато се запазва в отблясъка на индивидите и е в себе си  или е субстанция, когато ги запазва  в себе си. Като действителна субстанция той е народ, а като действително съзнание той е гражданин на народа.”

“Този дух може да се нарече  човешки закон, тъй като е в  същност във формата на действителност, която съзнава  самата себе си. Във формата на всеобщност той е известният  закон  и наличният обичай; ...

Но на тази нравствена  сила и откритост се противопоставя една друга сила, божествения закон. Защото  нравствената държавна власт като движение на дейността, която съзнава себе си , има своята противоположност в простата и непосредствена същност на нравствеността; като действителна всеобщност тази власт е насилие по отношение  на индивидуалното битие  за себе си ...”Така Хегел  извежда съществуването на държавата от едно по-висше ниво от това на хората и  обществото – от бога.За него  държавата е най-висша нравствена свобода и действителност на разума в която намира проявление    собствения дух.”. Държавната власт е  отчасти спокоен закон, отчасти управление и заповед , която  разпорежда отделните  движения на общата дейност;едното, спокойния закон е самата проста субстанция, а другото, управлението и заповедта , е нейната дейност, която оживотворява и запазва  самата нея и всички.”

По нататък  в  произведението си “Феноменология на духа” Хегел се спира на добродетелта на “служене” на  аристокрацията.”съсловие на природната нравственост” и на “рефлектиращото съсловие”- буржоазията, която се стреми към запазване на своя воля по отношение на държавната власт, както и на “ниското  съзнание” винаги готово за бунт. Това са отделните части на обществото,чието различно отношение и противоречия с  всеобщността на държавната власт, трябва да намерят такова   решение, което да е в полза на  цялото- държавата.

В произведението си Хегел утвърждава безусловно правата на разсъдъка,  точността и определеността на категориите и достига до  разума и божествената действителност.