Joomla Software solutions Template

Payday loan

Фирмена тайна съгласно Търговския закон

1. Същност на фирмената  тайна

Интересите, защитени от фирмената  тайна, са разнородни. Законодателят не е систематизирал уредбата. Това не е сторила и изпълнителната власт, която в редица случаи обявява дадена информация за служебна тайна с подзаконови нормативни и дори с индивидуални актове. Съдебната практика е отпреди приемането на новата Конституция и ратификацията на Международните договори за правата на човека, поради което отразява остаряло виждане.

Тъй като институтът на служебната /фирмената/ тайна е също средство за защита на интереси, те трябва да се идентифицират. Това са интересът, свързан с предотвратяването на укриване и унищожаване на доказателства, заплашване на свидетели и пр. – т.н. “следствената тайна”, интересът на запазването на лоялната конкуренция - “тайна” на данъчната информация и информацията на ДФК, интересът на запазването на личните данни – “тайна” на лекарите и данъчните органи и др.

Защитата на тези интереси чрез служебната тайна се изразява в забрана за разгласяването на съответните категории сведения. Подобно на държавната тайна, това е законово ограничение не само пред правото на достъп до информация, но и пред правото да се разпространява такава.

Защитените интереси и категориите информация, попадащи под тях трябва да бъдат изрично изброени, както в хипотезата на държавната тайна. Наличното състояние на уредбата оставя неяснота какво точно е служебна тайна, което затруднява да се определи границата между правото на информация и ограничението на това право. Проблем е и реализирането на наказателната отговорност за съобщаване или обнародване на такива сведения по чл.284 НК.

Конституционният текст “друга защитена от закон тайна” изисква както интересите, защитени от служебната тайна, така и уредбата на средството за тяхната защита – институтът на служебна тайна, да бъдат регламентирани законово.

Институтът на търговската тайна защитава интересите на лоялната конкуренция и конфиденциалността на търговските отношения, но не засяга пряко правото на достъп до информация. Той обявява за противоправно поведение разгласяването на определен вид информация, което открива за засегнатия пътя на съдебната защита. Когато такава информация се разгласи от държавен служител в това му качество, възниква отговорността за съобщаване или обнародване на сведения, съставляващи служебна тайна.

Задължения за публикуване и разгласяване на конкретна информация съществуват във всички области на управлението у нас – от задължението за публикуване на седмичния и месечния баланс на управление “Емисионно” на БНБ до задължението за публикуване на информация за аварии и бедствия. Законите за свобода на информацията обаче установяват задължение за предоставяне на определени категории информация. Тази информация включва описание на структурата и компетенциите на дадено ведомство, текста на закона, който регламентира дейността му, услугите, които предоставя, актовете, които издава и категориите информация, които се обработват в него. Задължително се предоставя и описание на процедурите по предоставяне на услуги, в т.ч. информация. Изброената информация е безплатна.

Отделно ведомствата може да бъдат задължени да предоставят други категории информация, която да се заплаща, под формата на брошури и др.

Бъдещият закон за достъп до информация трябва да възложи на задължените субекти да публикуват и разгласяват информация, която би могла да засегне правата, живота, здравето и интересите на неопределен кръг лица.

С оглед ефективността на предоставянето на информация и по искане на гражданите и юридическите лица е необходимо създаването на регистри и бази данни с информация за издадените от съответното ведомство документи. Тези регистри трябва да бъдат достъпни за всеки.

Основна задача на закона за достъп до информацията е да даде процедурата за достъп при искане. Искането на дадена информация може да бъде в устна или писмена форма. Законодателствата, които изискват писмена форма, посочват и определени реквизити на подаваното заявление. Това е предприето за улеснение на администрацията при изпълнението на задълженията й и на упражняващия правото на информация при търсене на защита. В това отношение нашето законодателство, регламентиращо административно- правното обслужване, не се различава съществено.

Производствена или търговска тайна. са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели съответните мерки.

2. Защита на тайната според Търговския закон

В търговския закон, тайната е уредена при представителствата или прокуристите.

Теорията разглежда понятието "търговски представител" в широк и в тесен смисъл. В тесен смисъл означава самостоятелен посредник, който е упълномощен за продължителен период от време да договaря сделки от името на търговеца-принципал или да сключва такива сделки в негов интерес, от негово име и за негова сметка. За дейността си той получава възнаграждение. В този смисъл го урежда законодателството на Италия, САЩ, Финландия, Великобритания, независимо от различията в правната терминология - търговски представител, съответно агент.

Финландският закон извежда легално определение за търговски представител – “търговец, който по силата на договор за представителство с друго лице, принципал, се е задължил по занятие да посредничи при продажбата или покупката на стоки за сметка на принципала, като приема оферти за принципала или сключва договори за покупка или продажба от негово име и за негова сметка”.

Според френското законодателство търговският агент е “пълномощник, който в качеството си на свободен професионалист, без да е обвързан с договор за наем на работна сила, е натоварен да преговаря и, евентуално, да сключва договори за продажба, покупка, наемане или предоставяне на услуги, от името и за сметка на производител, индустриалец, търговец или друг търговски агент.”

В гражданското право  има различни видове представителство: законно (представителната власт се поражда от настъпването на юридически факти, предвидени от закона, различни от упълномощително волеизявление, доброволно и представителство на юридическите лица, което се обособява като отделен вид. Има пряко представителство – само представителство (извършват се правни действия от чуждо име, които имат пряко действие за довереника) и косвено представителство – правна фигура, която се състои от три сделки (действа се от свое име за чужда сметка, в договорът за поръчка правните действия нямат пряко действие).

Основните разлики между гражданското и търговското представителство са:

1.1. Гражданското представителство се отнася само до правни действия, а търговското и до фактически (търговски помощник).

1.2. Под гражданско представителство се разбира пряко представителство, а търговското представителство може и да е косвено (търговски представител).

1.3. В гражданското право,  вътрешните отношения се уреждат с договор за поръчка, а в търговското право с трудов договор, гражданско дружество, агентски договор и т.н.

1.4. В гражданското право, за да се валидират действията на представител без представителна власт, те трябва да се потвърдят, в търговското право да не се отхвърлят незабавно.

В заключение може да се каже, че търговското представителство е институт различен от представителството по гражданското право, макар и да имат допирни точки. Търговското представителство се прилага много широко за разлика от гражданското.

Според редица автори,  когато се каже търговско представителство става дума за институт съставен от пет  правни фигури на търговски представители (в широк смисъл). Ако трябва да се даде общо определение за значението на  търговското представителство при международните сделки, то става дума за оказване на съдействие и подпомагане на търговеца при извършване на търговската дейност, тъй като представителят може да е пряк или косвен или въобще да не е представител. Говори се за оказване на съдействие и подпомагане, защото търговският представител може да извършва, както правни, така и фактически действия. Под “търговски представител” се имат предвид 5 правни фигури със сравнително стандартизиран обем правомощия, което 1) създава удобство за търговеца, който може да избере точно този представител, който му е нужен и 2) предимство за третите лица, които могат да разчитат с кого договарят. Прави се следното разграничение между търговските пълномощници (в широк смисъл) от една страна и търговския представител и  търговския посредник от друга:

1) Търговските пълномощници не са търговци. Те могат да бъдат търговци, но на друго основание (не на основание на факта, че са търговски пълномощници) и със съгласието на търговеца. Търговският представител и търговския посредник са самостоятелни търговци и се занимават със търговско представителство и посредничество, което ги прави търговци (чл. 1, ал. 1, т. 4-5).

2) Търговските пълномощници не са икономически самостоятелни, тъй като са служители на търговеца. Търговските пълномощници съдействат от вътре в търговското предприятие, а търговският представител и търговския посредник – от вън при сключването на сделки с 3 - ти лица.

3) При търговския представител и посредник по-малко стандартизация, а при търговските пълномощници правомощията са стандартизирани и заложени предимно в закона.

4) Търговските пълномощници са преки представители, търговският представител може да бъде и косвен.

Прокуристът се нарича търговски управител. Всъщност прокуристът е един особен пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които може да извършва или обема на представителната власт, който се определя от закона, а не от волята на упълномощителя – търговец и от друга страна има особености и с оглед възникването на представителната власт. Както при всяко упълномощаване между прокуриста и принципала (търговец) възникват две правоотношения:

1) Основно правоотношение, чието съдържание включва задълженията на страните. То урежда вътрешните отношения между прокуриста и принципала и възниква въз основа на трудов договор, мениджърски договор или от други разновидности на договора за поръчка.

2) Представителната власт възниква от упълномощителна сделка.

Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се определя от закона. Така прокуристът съчетава белези на законното и договорното представителство. Принципалът може да влияе в много малка степен, а представителната власт е много широка – прокуристът може да извършва всички действия и сделки свързани с търговското занятие. Прокуристът е alter ego на търговеца, той има представителна власт, която е толкова широка, че почти се покрива с цялата дееспособност на търговеца. Прокуристът (смята се, че е изрично вписано) не може да извършва действия, които изискват личната преценка на търговеца – напр. образуване на ново предприятие или преобразуване на настоящото. Тъй като това ограничение е теоретично въведено се поставя въпросът до къде се разпростират личните действия. Прокуристът не може извършва такива действия, които биха довели до прекратяване на търговското качество на принципала – напр. прехвърляне на единственото търговско предприятие на принципала или подаване на заявление за ликвидация на предприятието. Логиката на прокурата е, че прокуристът е управител – заместник на търговеца в неговото търговско качество. Прокурист се назначава от търговеца. Не може лице, което няма или е загубило търговско качество да назначи прокурист. Прокурист не може да назначи и търговец в производство по несъстоятелност и ликвидатор, тъй като те имат по-ограничени права от него. Заложният кредитор също не може да назначи прокурист. Доколкото в България е възприета теорията, че действията на пълномощника или представителя са тези, за които е необходимо да има правно валидна воля, прокуристът трябва и да е дееспособен. Принципалът не може да се самоназначи за прокурист. Поставя се въпросът дали прокуриста трябва да е търговец. Това е правно ирелевантно, защото прокуристът е пълномощник. Принципалът трябва да е търговец. Законът забранява прокуриста да извършва конкурентни действия на дейността на принципала от свое име или от името на друг принципал, освен ако търговецът се е съгласил на това. По необорима презумпция съгласието се смята дадено ако търговецът при упълномощаването е знаел за извършваната конкурентна дейност и нейното прекратяване не е уредено изрично. Ако все пак се извършва конкурентна дейност без разрешение, законът предвижда две алтернативи пред търговеца:

1) Вземане за обезщетение за вреди (като конкурентните действия запазват силата си). Този иск се погасява с общата 5 -  годишна давност, а срокът тече от извършването на конкурентната сделка, като за всяка сделка тече отделен срок. В тежест на търговеца е да докаже вреди и причинна връзка.

2) Търговецът може да заяви, че сключените от прокуриста сделки са за сметка на търговеца. За тази възможност обаче е предвиден 1 -  месечен срок от узнаването на сделката, но не повече от година след извършването й. Изисква се изявлението на търговеца да е писмено, а формата е за действителност. Законът казва, че това изявление трябва да се изпрати до търговеца и до             третото  лице. За прекратяването на прокурата важат всички основания на гражданското право:  смърт на прокуриста, отказ,  поставянето му под запрещение. Доколкото прокуриста е търговски представител, то прокурата се прекратява и с изгубването на качеството търговец от принципала или при изпадането му в несъстоятелност. Също така при ликвидация на предприятието, отчуждаване или прехвърляне. Така или иначе прекратяването на прокурата се вписва в търговския регистър във всички случаи.

Задължения на представителя/агента:

• полагане грижата на добрия стопанин, формално подчинение и лоялност;
• съблюдаване интересите на принципала, добросъвестно и в съответствие с инструкциите на принципала изпълнение;
• предоставяне на информация на принципала относно всички правнорелевантни за него данни, станали известни на представителя при и по повод на работата му;
• забрана за разкриване на информация, търговски практики и тайни на трети лица;
• забрана за представителство на други манданти, без да бъде изрично оправомощен за това. Той няма право да приеме поръчка от предприятие, чиято дейност е конкурираща се с тази на неговия мандант, освен ако последният е дал съгласие за това;
• въздържане от конкурентна дейност след прекратяване на договора. Тази клауза трябва да е в писмена форма и да сочи географския район или групата лица, поверени на търговския агент, както и стоките и услугите, за които той извършва представителна дейност по силата на договора. Тази клауза има действие в продължение на две години от датата на прекратяване на агентския договор;
• проследяване легитимността, ефективността и икономическата целесъобразност на сделките, по които представлява търговеца ;
• незабавно уведомяване представлявания, ако не е в състояние да изпълни поетия към него ангажимент; в противен случай му дължи обезщетение;
• приемане уведомления за дефекти на закупените стоки, забава на доставката и други такива, отнасящи се до изпълнението на сключената от него сделка, но без изрично упълномощаване той не може да взема решения по тях и следва да уведоми принципала незабавно.

Основното задължение на търговския представител е да сътрудничи на търговеца при извършване на търговската дейност. Ако страните не са уговорили вида на сътрудничеството тълкуването на ал. 1 на чл. 32 води до извода, че търговския представител може да извършва посредническа дейност. Във връзка с първото задължение е и второто (може дори да не се разглежда като второ) – търговският представител да извършва сътрудничеството като се съобразява с интересите на принципала и като полага грижата на добрия търговец. Търговският представител винаги действа в интерес на принципала,  това е иманентна негова характеристика (уговорките, че търговският представител действа в свой интерес са недействителни, защото те променят характера на отношенията). Той действа за сметка, на риск и в интерес на принципала. Търговският представител не може да развива конкурентна дейност на тази, за която е овластен както от свое така и от чуждо име.  Търговският представител може да уговори с принципала изрично, че ще е само негов представител (това е допълнителна уговорка към договора). Търговският представител може да се задължи да не извършва конкурентна дейност и след прекратяването на договора. За да е действителна такава уговорка тя трябва да отговаря на определени изисквания, за да се защити представителя:

1)                                           уговорката да е в писмена форма (формата е за действителност);

2)                                            ограничението след прекратяването на договора може да е само за същия район и вид на стоки или услуги предмет на ДТП;

3)                                            ограничението във времето не може да е за срок по-дълъг от 2 години от прекратяването на договора;

4)                                           поемането на такова задължение трябва да се компенсира с обезщетение от страна на търговеца. Ако договорът се развали от търговския представител и основание за това е виновното поведение на принципала, представителят може с писмено изявление, направено до един  месец от развалянето да се освободи от ограничението на конкурентната дейност.

Основно задължение обаче, според търговския закон е осъществяването на тайна. Според чл 52,  при осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.