Joomla Software solutions Template

Payday loan

Търговски помощник

Увод

Статутът на  търговския  помощник  е уреден в Търговския закон на страната, в чл 30- 31. Приема се, че  търговският помощник е лице, което е ангажирано с дейността на търговеца и по начало този ангажимент не е безвъзмезден.  Най-често това са работници или служители, които работят по трудов договор, но няма пречка   отношенията с помощниците да се уредят с договор за поръчка. Смята се, че търговски помощници не са роднините на търговеца, които го подпомагат безвъзмездно, нито пък лицата, които заемат управленски функции в предприятието му. Роднините на търговеца може да са търговски помощници, само  ако е сключен договор с тях.   Задълженията  на търговските помощници могат да  се обобщят:

-  Да подпомагат търговеца при извършване на търговията. Търговският помощник няма право да извършва сделки от името на търговеца, т.е. не представлява търговеца като търговски помощник. Най- често търговски помощници са магазинери, касиери, продавачи.

- Ако обаче търговският помощник работи на общодостъпно място за търговия (магазин, склад, отворен за търговия) той по силата на закона се смята овластен да извършва сделките, които се извършват там. Става дума за презумптивно упълномощаване. Това не е императивно правило и презумптивното упълномощаване може да се ограничи, но ограниченията не важат за  третите лица.

Следва да се посочи, че търговският помощник не може да извършва конкурентна дейност освен с изричното съгласие на търговеца.

1. Отношения между търговеца и търговския помощник

Както вече бе споменато, отношенията между търговеца и търговския помощник се уреждат с договор.

В трудовия договор следва да се съдържат определени  реквизити, регламентирани чрез Кодекса на труда.

Така например, в трудовия договор се споменава длъжността, като например формата може да бъде:  „....РАБОТОДАТЕЛЯТ възлага, а СЛУЖИТЕЛЯТ приема да извършва длъжността (примерно) щандист в търговски отдел на фирма "..........................................", като продава стоката на РАБОТОДАТЕЛЯ от негово име и за негова сметка.”

В трудовия договор задължително се споменават и задълженията на  търговеца, които в общ план са следните:

а) да осигури безопасни и здравословни условия на труд;

б) при точно и качествено изпълнение на задълженията на служителя  да му заплати уговореното в трудовия договор възнаграждение;

в) да дава своевременно необходимата информация относно цени, качество, вид производство и други характеристики на стоката, която служителя продава.

От своя страна, търговския помощник е длъжен:

а) да спазва уговореното работно време;

б) да дава получената от търговеца  подробна информация на клиентите относно качество, цени и други характеристики на стоката, която продава;

в) да предава на търговеца  всеки месец информация относно търсенето на стоката, както и критика, препоръки и други сигнали относно качество, видове артикули и пр.

Както е известно, трудовият договор съдържа  и ред данни за страните / за работодателя –статут, адрес, представителство и други, а за служителя –имена, ЕГН, постоянен адрес/  и определя:

-            мястото на работа;

-            наименованието на длъжността и характера на работата;

-            датата на сключване  и определената дата за  началото на неговото изпълнение;

-            времетраенето  на трудовия договор;

-            размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

-            еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

-            основно  и допълнително  трудово  възнаграждение с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

-            продължителността на работния ден или седмица.

Трудовият договор е писмен договор. Той задължително е придружен от уведомление, което се изпраща на хартиен носител, на дискета или чрез Интернет по предварително утвърден формат на записа. Уведомленията се изпращат с придружително писмо, което е в два екземпляра.                  В уведомленията се попълват данните за трудовия договор, които са актуални към момента на изпращането на уведомлението.  Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 63 от КТ.

Всяка една от страните може да поеме инициативата да направи предложение за сключване на трудов договор, като направи едностранно волеизявление за това до другата страна.          Към молбата се прилагат определени официални документи.            След като предложението е направено започват преговори за сключване на трудов договор, те се водят свободно без специални изисквания и процедури. В преговорите по взаимна воля страните определят договорното съдържание на трудовия договор.             След постигане на споразумение по отношение на заплащане; задължения; работно време; място на работа, трудовият договор се подписва от двете страни и помощникът  е длъжен да постъпи на работа в указания срок и място.

Помощникът може да бъде назначен и с друг вид договор –  договор  за поръчка или изработка, който  е категория, която е уредена от Закона за задълженията и договорите.  /ЗЗД/.  В този договор, страни са не работодател и работник, а възложител и изпълнител, като разбира се, помощникът е  изпълнител. Договорът се сключва както за единична поръчка/ изработка, така и за поредица от поръчки или изработки.

В този вид договор  се уреждат:

- авансови плащания, място, размер  и начин на изплащането им;

- проверки на оперативната дейност на изпълнителя;

- доставката на запаси, как и  за чия сметка ще бъдат доставени;

- неустойки и обезщетения;

- срок на изпълнение;

- място на изпълнение;

- изисквания по изпълнението;

- договорености по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП);

- други права  и задължения на двете страни.

Трудовия договор се сключва между юридически лица и физически лица или между две физически лица /ако работодателя е ЕТ/, докато договора за поръчка и изпълнение се сключва  между физически или юридически лица, без да е указано изрично, тоест изпълнител/ възложител могат да бъдат както физически, така и юридически лица. За да бъде договорът, свързан с помощника обаче, то помощникът трябва да е физическо лице.

При договорът за поръчка,  доверителя, подобно на работодателя при трудовия договор има ред задължения. Той  е длъжен при поискване да достави на изпълнителя  / помощника/ си средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката,  да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, а в случаите, когато е уговорено възнаграждение, да му заплати и него.

Договорът за поръчка, като всеки друг договор, може да се прекрати  по взаимно съгласие на страните или когато изпълнението на поръчката стане невъзможно след сключването на договора или след изтичане на определения срок.

Договорът за поръчка се основава на доверието между страните и затова загуби ли се това доверие поръчката може да бъде оттеглена от лицето, което възлага правните действия, с други думи, лицето – изпълнител да не е помощник.

За това обстоятелство,  обаче довереникът следва да бъде уведомен. Същият също може  едностранно да прекрати договора за поръчка, като това става, ако той се откаже от поръчката. Този отказ следва да е основателен и своевременен. В противен случай ще трябва да заплати (обезщети) на причинените  вреди или неустойките, споменати в договора.

2. Търговския помощник от гледна точка на търговското право

Търговският помощник, подобно на прокуриста е   пряк представител на търговеца.  Той, обаче  е само доброволен представител, тъй като по правило неговата представителна власт се определя по съдържание и обем по волята на търговеца, а не от закона или в рамките на закона.

При  търговската помощ възникват два вида правни отношения: вътрешни и външни.

Вътрешните правоотношения между търговеца и помощника са договорни, т.е. липсва представително правоотношение.     Вътрешното правоотношение възниква от трудов или  т нар. граждански договор, който може да бъде за поръчка или за изработка в зависимост от възложените на помощника действия- правни или материални.

При всички,  случаи договорът трябва да е възмезден, като не е задължително възнаграждението да е в пари.    Търговски помощник може да бъде само физическо лице, като не е задължително то да е дееспособно. Той трябва пряко да извършва търговска дейност, затова не всички наети от търговеца лица по трудов или граждански договор имат качеството на търговски помощници.

Търговският помощник не може да сключва сделки за сметка на търговеца. Той само подпомага търговеца във фактическото подготвяне, сключване и изпълнение на търговските сделки.  Ако той извършва сделки, те нямат правно действие за търговеца, тъй като са сключени без представителна власт. Тук следва да се посочат две изключения:

-При първото изключение,  помощникът е упълномощен от търговецът да сключва сделки като прокурист.  В този случай той има двойно качество- на помощник във вътрешните отношения с търговеца и на пряк негов представител във външните отношения с трети лица.

-   Второто изключение е предвидено изрично в чл.30, ал.2 на ТЗ,  където е уредено предполагаемото упълномощаване, за което се съди от конкретната обстановка на основание една необорима презумпция, която е предвидена в интерес на трети лица с цел да гарантира сигурността на търговския оборот: когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.

Под общодостъпно място следва да се разбират магазини, складове, па зари, улични щандове и др.

Сделките трябва да са обикновени, т.е. такива, които от практически аспект се приемат като фактически, а не като правни действия.

Те се сключват и изпълняват едновременно или между двата момента има кратък период от време, имат сравнително ниска стойност, удовлетво- ряват текущи нужди и са неформални.

Както  вече бе споменато, търговският помощник не може да извършва търговска дейност самостоятелно или за сметка на други в конкуренция със своя работодател освен с негово изрично съгласие. Забраната е относителна, но пък съгласието на търговеца трябва да е изрично.

3. Конкретни насоки на дейността на търговския помощник

Във всяка организация дейността на търговския помощник може да се различава, но в най –общ  вид, дейността на  помощника има следните елементи, помощникът следва да:

-            Подържа контакт по предварителна схема с търговските обекти по места.

-            Следи дистрибуцията на фирмените продукти в обектите.

-            Осъществява директни продажби в търговските обекти.

-            Подържа постоянен контакт с клиенти

-            Води и съхранява според изискванията картоните  на клиентите  и други необходими формуляри.

-            При необходимост, да  обосновава предложения за сключване на договори за отсрочено плащане и осъществява тяхното сключване след одобрението на търговския директор.

-            Следи за сроковете на разплащане с клиентите и ги предизвестява за настъпването на падежа.

-            Следи за отразяването в клиентските картони случаите на забавяне на плащанията.

-            Съгласува с прекият си ръководител списъка на клиентите и актуализацията му.

-            Дава предложения на прекият си ръководител за съществени промени в условията на работа с клиентите.

Отговорностите на пълномощника са:

-            Отговаря за продажбите продажбите на дребно и едро на дадена територия.

-            Отговаря за всички отчети за продажби на дребно за дадена територия в и извън търговските обекти.

-            Изпълнява набелязаните обеми за продажба и набелязаните цели за дистрибуция.

Заключение

Търговският помощник подпомага фактическото изпълнение на търговската дейност. По принцип,  той не е овластен да извършва сделки от името на търговеца, освен ако работи в общодостъпно място за търговия, където може да извършва сделките,  които обикновено се извършват там (магазини, складове).

Търговските помощници нямат представителна власт, като изключение от посоченото е упоменатото  в чл 30, ал 2 на Търговския закон.

В икономически аспект, търговския помощник има няколко функции и/или задачи:

• Задачи, свързани с продукта, който се продава: да познава напълно характеристиките и предимствата на продаваните продукти, да познава целите и условията на продажба;
• Задачи, свързани с пазара: да информира клиента, да съветва клиента, да демонстрира продукта, да осъществява необходимото обучение относно използването на продукта, да взема под внимание рекламациите на клиента, да обслужва клиента, и др.
• Задачи, свързани с конкуренцията: да познава конкурентните предприятия, да познава продуктите на конкурентите;
• Задачи, свързани с предприятието, което представлява: да получава поръчки, да търси нови клиенти, да развива нови пазари, да контролира продажбените разходи, да комуникира идеи за нови продукти и др.