Home Право Правно положение на едноличния търговец

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правно положение на едноличния търговец ПДФ Печат Е-мейл

І.Същност и особености на едноличния търговец

1.Лице, което може да бъде ЕТ

Съществува специален правен режим за търговците физически лица. Едноличният търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от ТЗ, да бъде дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под запрещение. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България .

Придобиване на търговско качество : лицето става от момента, в който започне да извършва някоя от изброените дейности в чл.1, ал.1 от ТЗ. Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо качество. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър. Вписването става в окръжния съд по местоживеенето. Едноличен търговец е и лице, което е образувало предприятие, даже ако дейността му не е посочена в чл.1, ал. 1 от ТЗ.

За индивидуализиращите белези  важат общите правила (име, седалище, фирма и пр.). Фирмата на едноличния търговец се състои от :

- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско);

- допълнително съдържание (избира се свободно).

2.Имущество на ЕТ

Имуществото на ЕТ се състой от: личното имущество на физическото лице и имущество на предприятието на ЕТ. За всички свои права и задължения, независимо дали са от сферата на гражданския или търговския оборот, едноличният търговец отговаря с едно и също имущество. Той носи неограничена отговорност и в този смисъл неговото имущество не може да бъде разделено на имущество, с което отговаря за гражданските права и задължения и на такова, с което отговаря за търговските си права и задължения. Едноличният търговец е отговорен за търговските си задължения с цялото си имущество, независимо дали го е придобил като последица от граждански или търговски сделки, дали го е придобил по наследство или като съпружеска имуществена общност през време на брака. Това правило обаче не е абсолютно т.като в рамките на личното имущество, имуществото на неговото предприятие притежава относителна обособеност. В този смисъл имуществото на физическото лице, което е регистрирало ЕТ може да бъде разделено условно на “лично имущество” и “имущество на неговото предприятие”. База за това делене ни дава чл.15 от ТЗ, където е предвидено, че предприятието може да се прехвърля  като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т.е. като един обект на прехвърлителна сделка.

Движимите вещи, които представляват активи на предприятието на ЕТ не се включват в съпружеската имуществена общност когато става дума за делба между бивши съпрузи. Движимите вещи, които съпругът едноличен търговец е придобил през време на брака и които са послужили за търговската дейност на единия съпруг не са съпружеска имуществена общност.

ІІ. Регистрация на едноличен търговец

  1. 1. Предпоставки за регистрация

Предпоставките за регистрация на ЕТ могат да бъдат разделени на положителни и отрицателни. Положителните предпоставки трябва да бъдат на лице, за да е допустима регистрацията, а отрицателните – да отсъстват, за да бъде извършена такава.

Положителните предпоставки са физическото лице да е дееспособно и да има местожителство в страната. Физическото лице е дееспособно тогава когато е способно чрез своите действия да придобива права и да поема задължения. За да бъде лицето дееспособно законът изисква да е пълнолетно ( да е навършило 18год.) и да не е поставяно под запрещение. Допуска се само едно изключение – за лице което е навършило 16год. и е встъпило в граждански брак. Встъпилият в граждански брак непълнолетен става дееспособен и е ограничен само при разпореждане с недвижими имоти. Такова разпореждане той може да извърши само след разрешение на районният съд по местоживеене.

Дееспособността на чужденеца, който иска да регистрира едноличен търговец в България, трябва да бъде преценявана от гледна точка на българския закон, т.като съобразно националното си законодателство той може все още да не е пълнолетен поради по -  високата възраст, изисквана в съответната държава за пълнолетие.

Втората положителна предпоставка е местожителството на територията на страната. ТЗ не поставя изискване лицето да е български гражданин. В българското законодателство няма легално определение за понятието “местожителство”. Чл.26 ал.1 от ЗБДС борави с понятията постоянен адрес и настоящ адрес. Адресът е еднозначното описание на мястото където лицето живее или където получава кореспонденцията си. При българските граждани съдът проверява наличието на местожителство в страната само въз основа на подадено заявление, в което лицето е посочило местоживеене и адрес на територията на страната. Не се изисква декларирането на това обстоятелство по специален ред или предоставянето на специален документ. Когато лицето е чужд гражданин процедурата по установяване наличието на местожителство на територията на страната е по сложна, защото съдът трябва да изиска доказателства за това обстоятелство. Чуждестранните лица трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на РБългария, когато се регистрира като едноличен търговец. С оглед установяване наличието на местожителство на територията на страната е необходимо чужденецът да представи служебна бележка или удостоверение от административния орган, които е дал разрешение за постоянно пребиваване, издал е документ за самоличност с оглед това разрешение или е вписал лицето в съответен регистър на населеното място.

Отрицателните предпоставки за регистрация като едноличен търговец са тези,  при които едно лице не може да бъде ЕТ, а именно лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност, невъстановен в правата си несъстоятелен, осъждано за банкрут, лишено от право да упражнява търговска дейност и регистрирало друга фирма като ЕТ.

  1. 2. Документи, които трябва да бъдат представени в съда за да бъде извършена регистрация
  • Заявление

Заявлението е основният документ при регистрацията на ЕТ. То удостоверява едностранното волеизявление на лицето, което иска да се регистрира като търговец. Заявлението трябва да съдържа определените в ТЗ реквизити:

-                                                                                                                                                   Името, местожителството, адреса на лицето и ЕГН

-            Фирмата, под която ще се извършва дейността. Фирмата е търговското име на лицето, което извършва стопанска дейност като ЕТ. Елементите не фирмата са името на търговеца, означение за вида на търговеца и свободно избрана добавка. Ако е регистриран клон се поставя и добавката “клон”.

-            Седалище и адрес на управление на дейността. Въпреки че съществува идентичност между физическото лице и едноличния търговец местожителството и адреса на физическото лице могат да съвпадат, но могат и да са различни от седалището и адреса на управление на неговото предприятие. Това показва още веднъж, че предприятието на ЕТ има относителна обособеност от неговото лично имущество. Седалището е населеното мястото, където се намира управлението на дейността на търговеца. Адресът на търговеца е адреса на управление на дейността му. Те са основни идентифициращи търговеца елементи наред с неговата фирма.

-            Предмета на дейност на търговеца. Предмета на дейност включва кръга от сделки, които едноличния търговец извършва. В ТП е възприет принципът, че всичко което не е изрично забранено е позволено. Поради това в заявлението за регистриране като предмет на дейност могат да бъдат включени всякакви сделки, както изброените в чл.1 ал.1 от ТЗ така и всички други сделки, които лицето извършва по занятие. Не съществува изисква предмета на дейност да бъде ограничен до изброените в ТЗ търговски сделки.

Законодателят е предвидил, че някои дейности и длъжности не могат да бъдат извършвани или заемани от лице, регистрирало ЕТ. Такива са адвокат и стажант – адвокат, държавен служител, не може да бъде назначавано такова лице в данъчната администрация, както и при всички останали случаи на конфликт на интереси.

  • Декларация

Всички изброени по горе отрицателни предпоставки се декларират в една декларация, въпреки че в ТЗ е предвидено декларирането само на обстоятелството, че лицето не е лишено от правото да упражнява търговска дейност. ТЗ обаче не изисква прилагането на свидетелство за съдимост с оглед установяване лишаване от право за упражняване на търговска дейност какво изискване имаше в отменената вече правна уредба. Декларацията се подписва от лицето и трябва да съдържа указание, че на лицето е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл.313 от НК.

  • Образец от подписа

Образецът от подписа на лицето трябва да съдържа достатъчно данни за автора на подписа. Затова в образецът се посочват трите имена, данни от личната карта, ЕГН, местожителството и адреса на лицето. За разлика от образеца на подпис на управителя на ООД, образеца на подпис на едноличния търговец не се заверява нотариално. Ако лицето, което регистрира ЕТ е сляпо образецът от подпис и подписът под заявлението за регистрация трябва да бъдат подписани от двама свидетели. Ако лицето поради неграмотност или физически недъг не може да се подпише, подписа се замества от отпечатък от десния палец, което се приподписва от двама свидетели.

  • Доказателства за местожителство на територията на страната за чужденци

По въпроса за доказателствата, които чужденецът трябва да представи във връзка с удостоверяване, че е получил разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България беше посочено, че е необходимо представянето на служебна бележка или удостоверение от съответния административен орган. Документ може да бъде получен и от общината, където лицето е вписано в регистрите на населеното място.

  • Квитанции за внесени държавни (съдебни такси)

Квитанцията за съдебна такса може да бъде една ако с нея са внесени едновременно таксата за регистрация и таксата за препис от решение. И двете се внасят по сметка на бюджета на съответния съд по регистрация и поради това е възможно да бъдат внесени с една квитанция или едно платежно нареждане. За да бъде извършена регистрация е достатъчно преди подаване на заявлението да бъде внесена само таксата за регистрация. Таксата за препис от решение може да бъде платена след като е извършена регистрация и е постановено съдебно решение.

ІІІ.Стопанска дейност на едноличния търговец в друго населено място, различно от седалището му.

Тъй като едно лице може да регистрира само една фирма като ЕТ, то едноличния търговец може да осъществява дейност в друго населено място чрез регистрация на ТД, но не и на друг едноличен търговец. Ако едноличния търговец е решил да извършва дейност в друго населено място в съдружие може да бъде регистрирано събирателно, командитно дружество, ООД или АД. Регистрацията се извършва съобразно специалните изисквания за всеки един от посочените видове ТД. Новото търговско дружество е самостоятелен правен субект.

Няма законова пречка един търговец да осъществява дейност в друго населено мястото без да регистрира търговско дружество или клон. В тези случаи не се прави разлика между дейността на едноличния търговец по седалището му и дейността от мястото на стопанска дейност в друго населено мястото. В случаите на фактическо извършване на дейност в друго населено мястото, различно от седалището, трябва да се спази следното принципно изискване - едноличния търговец трябва да отразява приходите и разходите от мястото на стопанска дейност в общите приходи и разходи.

Едноличният търговец може да регистрира клон със седалище в друго населено мястото. Регистрацията на клон е възможна при всички видове търговци, включително и ЕТ, както и от чужденец, който не е регистрирал в страната предприятие, но има такова в чужбина. Клонът може да бъде регистриран само извън населеното мястото, където се намира седалището на търговеца, т.като законът не допуска съществуването на две седалища в рамките не едно и също населено място. Регистрацията на клона не може да предхожда регистрацията на едноличния търговец, защото към заявлението за регистрация на клона търговеца прилага удостоверение за регистрацията си като едноличен търговец. Клонът се регистрира в търговския регистър на окръжния съд, в чийто район ще бъде неговото седалище. В заявлението за регистрация се посочват: фирмата, седалището и предмета на дейност на търговеца; седалището и предмета на дейност на клона и лицето, което управлява клона. Клонът се управлява от прокурист, чиято представителна власт е ограничена до дейността на клона. Упълномощаването е в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в търговския регистър по седалище на клона.

ІV. Представителство на едноличния търговец

Управлението на предприятието на едноличния търговец не може да се осъществява от законен представител, т.като институтът на законовото представителство е предвиден за недееспособните лица, изключение има само ако едноличният търговец бъде поставен под запрещение след като е регистрирал ЕТ. В този случай законният представител трябва да поиска заличаване на едноличния търговец. Той може да извърши само процесуални действия по заличаването, не може да осъществява търговска дейност от името на търговеца.

Едноличният търговец може да упълномощи друго дееспособно физическо или юридическо лице да го представлява. Когато представляваният е търговец, договорното представителство е търговско и включва както извършване на правни така и извършването на фактически действия от името на представлявания. Съгласно уредбата на ТЗ търговското представителство бива чрез зависим или независим търговски представител. Зависимият е служител в предприятието на едноличния търговец, а независимия е друг търговец, който извършва по занятие посредничество. Отношенията между ЕТ и независимия търговски представител се уреждат с договор за мандат и са търговски сделки съгласно чл.1 ал.1 т.4 от ТЗ. Те не се различават от режима на останалите търговски сделки. Зависимият търговски представител може да бъде прокурата, търговски пълномощник и търговски помощник.

V. Наследяване на предприятието на едноличен търговец

Наследяването става по закон и по завещание. Законът за наследството не съдържа особени правила при наследяване на предприятие, затова със смъртта на физическото лице се открива наследството, което включва личното имущество и предприятието на наследодателя. Съгласно чл.60 ал.2 от ТЗ наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието могат да запазят и неговата фирма. Тук наследяването не се различава от наследяването на всяко друго имущество. Единственото условие за продължаване на търговската дейност е наследниците да бъдат вписани в търговския регистър на съда по седалище на фирмата. Ако наследниците не желаят да поемат предприятието няма да има правни последици за преминаването на права и задължения на наследодателя върху неговите наследници. Не поемането на предприятието ще доведе до заличаване на търговеца, в този случай наследниците могат да прехвърлят само отделните активи по общия предвиден за тях ред.

Предприятието на едноличния търговец може да бъде и предмет на завет, т.като чл.15 ал.1 от ТЗ не изключва никоя сделка. Прехвърлителната сделка може да бъде едностранна или двустранна, възмездна или безвъзмездна. Аргумент за приложимостта на завещанието като акт, с който може да бъде прехвърляно предприятие могат да се търсят и в самия институт на завещанието, което е един универсален институт, както и във формулировката на чл.60 ал.2 от ТЗ.

VI. Заличаване от регистъра

Глава “Ликвидация” не се прилага спрямо едноличния търговец съгласно чл.266 ал.1 от ТЗ ликвидация се извършва след прекратяване на търговско дружество. Тъй като едноличния търговец не представлява отделен правен субект, то след прекратяване на дейността, имуществото на предприятието му остава в патримониума на физическото лице. Затова не се извършва прекратяване и ликвидация на предприятието на едноличния търговец.

Заличаването се извършва от съда по регистрация въз основа на искане, подадено от едноличния търговец или неговите наследници. Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от ДПК, преди внасянето на искането, едноличния търговец или неговите наследници трябва да уведомят Данъчната администрация, че ще поискат заличаване от търговския регистър. Копие от изпратеното уведомление до Данъчната администрация се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.

Ако заявлението се подава от наследници, трябва да бъде приложено и удостоверение за наследници.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG