Home Право Правна индивидуализация на физическите лица. Право на име. Местожителство

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правна индивидуализация на физическите лица. Право на име. Местожителство ПДФ Печат Е-мейл

Важно изискване за участието на физическите лица в социалния и правен живот е различаването му от всички останали правни субекти. Това се постига чрез съвкупност от индивидуализиращи признаци, които в законодателството се наричат “гражданско състояние на личността – лицата”. Според чл.2 НГС “гражданското състояние на едно лице се определя от съвкупността от данни, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на права-име, гражданско, семейно положение, родство, местожителство и др.”. В тази разпоредба не са изброени изчерпателно индивидуализиращите физическите лица признаци. При индивидуализацията на гражданскопроявните субекти следва да бъдат съобразени всички признаци на които гражданско правните норми дават правно значение. Превръщането им от законодателен в правни качества или правоотношения е от значение както за интересите на субектите, така и за осигуряване на стабилност и сигурност в правния живот. Индивидуализиращите правни белези търпят промени. В миналото у нас са имали правно значение религиозната принадлежност, народностната принадлежност и др.

У нас по настоящем гражданския статут на физическите лица обхваща следните признаци и правоотношения: име, пол, произход и родство, семейно положение, гражданство, възраст, местожителство, здравословно състояние и грамотност.

Всяко физическо лице принадлежи към един от двата пола – мъжки и женски. В гражданското право значението на пола се проявява в определяне името на лицето с установен произход по баща; брак може да се сключи само между  лица от различен пол.

Произхода на физическите лица се определя от родителите. Произхода от майката се определя от раждането и тогава, когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена – чл.31 ал.1 СК.

Произхода от бащата, когато майката е сключила брак се определя въз основата на обозримата презумпция, че съпругът на майката се счита за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичане на 300 дни от неговото прекратяване – чл.32 ал.1 от СК.

При липса на брак произхода от бащата се установява чрез припознаване пред длъжностно лице по гражданското състояние или с иск по съдебен ред.

Произхода е свързан с важни правни последици: възникване на правоотношения между родител и дете, определяне на името, наследяване и др.

СК урежда три вида родство – родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или не пряко от другото, например – баща, син, внук и т.н.; родство по съребрена линия е връзката между две лица който имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото, например брат и сестра, чичо и племенник и др.; родство по сватовство – роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини. Родството има значение при пречките за брак, при правата и задълженията за издръжка, при наследяването и др.

Семейното положение на физическото лице се определя от това дали в момента се намира в брачна връзка и дали е имал брак и на какво основание той е бил прекратен. Видовете семейно положение са неженен, женен, неомъжена, омъжена, разведен, разведена и вдовец, вдовица. Семейното положение има правно значение за личните и имуществените отношения между съпрузите или бившите съпрузи, наследяване и др.

Гражданството е публична правна връзка с държавата. То се урежда от нормите на Конституционното право и се изучава в тази правна дисциплина.

Възрастта на лицата е от значение за тяхното право и дееспособност.

Здравословното състояние на физическото лице е от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне по запрещение само ако е засегната психиката или умствените способности на лицето. Такива страдания, както и болести, представляващи сериозна опасност за здравето на поколението, са пречки за сключване на брак по чл.13 ал.1 т.2 и 3 от СК. Физическите недъзи имат значение за начина на формиране на писмени документи, ако са пречка да се постави подпис, документа се оформя чрез поставяне на отпечатък от десния палец или при невъзможност от друг пръст и документа се при подписва от двама свидетели – чл.151 от ГПК.

Грамотността има значение за гражданското право при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, при подписва се от двама свидетели чл.151 от ГПК.

Името е най-важния индивидуализиращ белег на всяко физическо лице. То е словесно наименование което е административно задължено да има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно уреден в ЗИБГ.

Името се състои от три части: собствено, бащино и фамилно. Собственото име се определя свободно от двамата родители, а ако те не могат да постигнат съгласие длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане едно от предложените имена, което счете за подходящо. Собственото име на дете с неустановено бащинство се определя от майката а ако и майката не е известна, трите части на името се определят от длъжностното лице.

Длъжностното лице следва да откаже вписването на име което е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, както и име което е несъвместимо с достойнството и традициите на българския народ. Бащиното име се образува от собственото име на бащата с наставките – ов, - ова, -ев, -ева съобразно пола на детето. То се образува без тези наставки, когато собственото име на бащата не позволява поставянето им или те противоречат на именните традиции – чл.5 ЗИБГ.

Детето с неустановено бащинство приема за бащино и фамилно име собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилно име на майката.

Със съгласие на бащата на майката неговото собствено име може да се впише като бащино име на детето – чл.8 ЗИБГ.

Фамилното е името на дядото или на рода на бащата с което той е известен в обществото чл.3 ал.3 ЗИБГ.

Трите части на името се вписват в акта за раждане от този момент за физическото лице възниква правото на име.

Записаното в акта за раждане име може да се променя само в случайте изрично уредени в закона. При установяване произхода на лицето чрез припознаване, или по съдебен ред или при опровергаване на презумпцията по чл.32 СК, името се променя на: чл.7, 8 и 9 от ЗИБГ. При установяване произхода промяна на името се извършва със съгласие на детето ако е навършило 14 години.

При пълно осиновяване може да се промени собственото име на осиновения, а при не пълно осиновяване, осиновителя може да се впише като родител на осиновения.

Според чл.15 от ЗИБГ промяна на собственото, бащиното и фамилно име се допуска ако то е осмиващо, опоразяващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Лице, което приеме или възстанови българско гражданство може да промени името си, като му придаде българско звучене.

При брак името на единия съпруг може да бъде променено по негово искане, като в акта за граждански брак се впише като фамилно име, фамилното име на другия съпруг или към името на единия съпруг се прибави фамилното име на другия чл.11 от СК. При развод се възстановява името от преди брака, ако при сключването му  е било изменено. По изключение при условията на чл.103 от СК промяна може да не настъпи.

От името следва да се отличава псевдонима. Това е свободно избрано име, с което могат да се изявяват в обществото лица, които развиват научно-литературна, художествена, журналистическа и др. творческа дейност. Известни псевдоними са Ран Босилек, Елин Пелин, Багряна и др. Псевдонимът не е част от името но може да се присъедини към него по реда на чл.436 от ГПК – чл.18 ЗИБГ.

Името е лично не имуществено право, и не прехвърлимо и не наследимо. В своето съдържание то включва възможността само носителя да си служи с името и да изисква от всички други лица да не го използват и да не му пречат при упражняването му. Правото на име може да бъде нарушено, когато трето лице отрича съществуването му служи си с чуждо име или пречи на носителя на правото да си служи с името.

При неправомерно използване на чуждо име защитата се осъществява чрез осъдителен иск, при уважаването на който нарушителя се осъжда да прекрати неправомерното служене с името. Когато нарушението е извършено виновно  и причинило имуществени или неимуществени вреди, е осъдителния иск, може да се претендира за обезщетение чл.19 ЗИБГ.

Местожителството играе също важна роля при индивидуализацията на физическите лица, защото в редица случай имената на отделни лица може да са еднакви. Връзката на лицето с дадено население – място е от значение при социалните му контакти с други субекти и при изпълнение и защита на правни задължения и субективни права.

Всяко физическо лице може да има само едно местожителство – чл.19 ал.3 от НГС.

Според чл.35 от Конституцията всяко лице има право свободно да избира своето местожителство. Това се отнася не само за българските граждани, но и за лица, които пребивават на територията на нашата страна, без да имат това качество.

За придобиване на местожителство е необходимо физическото лице да се е установило да живее постоянно или преимуществено в определено населено място. Законодателят свързва местожителството не с местоработата на лицето, а с мястото където е неговото жилище, защото с него са свързани вещни права или сравнително трайни облигационни отношения, на основата на които се създават и трайни социални контакти в същото населено място.

За придобиване на местожителство се изисква да се подаде молба до общинската администрация или кметство лично или чрез специално упълномощено лице.

Общинската администрация е длъжна да разгледа молбата и ако са налице предпоставките ако лицето е адресно регистрирано в съответното населено място, е длъжно да издаде заповед за описване на лицето в регистъра на населението.

Местожителството, което се придобива и изменя по волята на дееспособно лице, се нарича доброволно.

Местожителството, което се определя по силата на закона за недееспособни лица, се нарича законно. Според чл.7, ал.2 от ЗЛС за местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита местожителството на техните законни представители – родители или настойниците им. Тъй като съпрузите не са задължени да имат еднакво местожителство, ако родителите са с различно тогава, за местожителство на малолетното дете се счита местожителството на родителя при когото живее. Същото се отнася и за случая, когато е възложено управлението на родетилските права. Непълнолетните запазват местожителството си, което са имали като малолетни, а могат да го променят по своя воля със съгласие на един от родителите си. Промяната на местожителството на родителите им не променя автоматически и тяхното местожителство. Което важи за непълнолетните, се отнася и за поставените под ограничено запрещение.

Принудителното местожителство се установява с присъда за извършено престъпление, когато е наложено наказание лишаване от право на местоживеене в определено населено място и задължително изселване в друго място – чл.37, т.5 и 8 НК и чл.142 от ЗИК.

Местожителството е лична, непрехвърлима и ненаследима правна връзка, която проявява своето правно значение в конституционното, финансовото, гражданското и др. правни отрасли.

В гражданското право местожителството представлява признак, чрез който се индивидуализират физическите лица.

За жителите на всяко населено място се водят регистри за населението, в което се изискват данни относно гражданското състояние, трудовата дейност, военния отчет, правните ограничения на тези лица.

Последното местожителство на починалото физическо лице определя мястото на откриване на наследството, което има значение за упражняване на наследствените права.

Тъй като общините имат за социални функция да се грижат за задоволяване жилищните нужди на своите жители, при възможност те отдават жилища под наем или продават такива на лица, които имат местожителството си на тяхната територия.

При защита на субективните си права исковете се предявяват по местожителството на ответника, а молбите за откриване на охранителни производства по местожителство на молителя.

След като е придобито, местожителството не се загубва поради това, че лицето не живее постоянно или преимуществено в населеното място. То може да  бъде отнето принудително само като санкция за извършено престъпление.

С придобиване на ново местожителство се прекратява предишното. Местожителството се загубва при смърт и при изселване вън от пределите на страната ако при това се изгубва и българското гражданство. Постоянно живеещите и временно пребиваващите в чужбина български граждани, както и временно отсъстващите лица, като учащи, срочно служещи, затворници, сезонни работници и др. запазват местожителството си – чл.22, ал.2 НГС.

 

WWW.POCHIVKA.ORG