Joomla Software solutions Template

Payday loan

АД е дружество на капитала. То се създава, за да събере материални (парични и непарични) средства за извършване на по-крупна стопанска дейност. Неслучайно през миналия век се е казвало, че ако не съществували АД, не би могло да се изградят железниците. А днес може да се каже, че без АД е немислимо организирането на каквато и да е едра търговска дейност. АД е форма за концентрация на материални средства и за организиране на мащабна търговска дейност и то във всички сектори на народното стопанство.

Корените на съвременните АД трябва да се търсят в късното средновековие, когато в градовете-държавици на Италия се образуват като АД банки, а в Холандия и Англия – мореплавателни и търговски компании. Понастоящем АД, независимо от някои национални особености според законодателството на отделните държави, е универсална организационна форма за търговия и се използва в целия свят.

У нас първата нормативна уредба за АД се съдържа в ТЗ от 1897 г. След отмяната на този закон през 1951 г. във връзка с одържавяването на цялата стопанска дейност и централизираното и ръководство АД, както и другите търговски дружества, не се използват като организационни форми за стопанска дейност. От началото на 1989 г. с влизането в сила на УСД се възстановява плурализмът в използването на организационни форми за търговска дейност и между тях фигурира и АД – чл. 32-43.

Понастоящем АД е удобна форма преди всичко за кумулиране на финансови средства, но АД изпълнява сега и други икономически и социални функции. Акционерната форма дава възможност в дружеството да се привлекат и включат не само търговци, но и неговият персонал. Така персоналът е не само материално заинтересован от крайните резултати на стопанската дейност, но може да участва и в управлението на АД. Друга нова функция на АД е свързана с участието на публична собственост в него. Особено важна е ролята му при осъществяване на приватизацията. Поради всичко това АД е перспективна форма за стопанската дейност при прехода към пазарно стопанство.

Организацията на управлението на АД, уредена в ТЗ, се различава съществено от организацията на управлението на дру­гите ТД и от моделите, които бяха установени в ТЗ от 1897 г. и бяха използвани от западните европейски държави допреди около три десетилетия.

Според законодателството в Германия - Швейцария АД има три задължителни органа - общо събрание, управителен съвет и надзорен съвет. В САЩ и Великобритания АД имат два органа - общо събрание и управителен съвет (борд). Във Франция, както и по проекта за Европейско АД - учредителите мо­гат да избират между системата на управителен и надзорен съвет или само на управителен съвет.

Въвеждат се две организационни структури на управление, между които всяко АД е свободно да избира. АД може да сменя веднъж възприетия режим, като го замени с другия.

Общо положение за двата режима е наличието на общо събрание. Разликата за двата режима е в постоянно действащите изпълнителни органи, в  тяхната компетентност и съотношение.

Ако по-рано се говореше за управленска пирамида на ор­ганите, в АД - за йерархична структура, понастоящем по-точно би било да се говори за разпределение на функциите и компетенциите. Всеки постоянно действащ орган има своя компе­тентност и носи самостоятелна отговорност за упражняването й.

Общото събрание на АД не би могло да бъде означавано като върховен или висш орган на управление. Неговата компетентност е конкретно и изчерпателно определена в закона и ус­тава. Обратно, постоянно действащите изпълнителни органи -управителен съвет и съвет на директорите, имат определена по най-общ начин компетентност - те управляват и представля­ват АД. Това значи, че те могат да вземат валидни решения по всички въпроси освен по тези, които са резервирани от закона и устава за общото събрание.

Вътрешният контрол е институционализиран само при ед­ната система за управление - тази, която включва управителен и надзорен съвет. При това за разлика от миналото, в управлен­ската структура на АД няма специален контролен съвет (реви­зионна комисия), който да контролира постоянно действащите изпълнителни органи, счетоводството и годишното приключване. Сега част от тези функции са възложени на външни спе­циализирани лица – експерт-счетоводители. Без проверката на годишния счетоводен отчет от експерт-счетоводител общото събрание не може да го приеме - чл. 249-251.

Общото събрание е органът на АД, на кой­то акционерите упражняват своите права. То може да бъде определено като събрание, свикано и конституирано по надлеж­ния ред, на което е осигурена правната възможност на акционе­рите с правото на глас да участват и присъства предвиденият в устава кворум от капитала - чл. 220-227. Следователно не всяко събиране на акционери има качество на общо събрание. Не са ли налице посочените формални изисквания, събраните ак­ционери не могат да вземат решения, които да обвързват АД.

От общото събрание на АД трябва да се различава общо­то събрание на облигационерите, какъвто орган задължително се създава в АД, имитирало облигации. Този специален орган има ограничена компетентност, свързана със защитата на облигационерите. Според чл. 207 нови облигации с привилегирован режим на изплащане може да се имитират от АД само със съгласието на общото събрание на облигационерите. Когато АД има няколко емисии на облигации, за всяка емисия се създава отделна група за защита на интересите пред АД. Правното по­ложение на общото събрание на облигационерите се урежда в раздела за облигациите на АД - чл. 211 и сл.

Когато АД е издало освен обикновени, и привилегировани акции, според чл. 181, ал. З акциите с еднакви права образуват отделен клас. В тези случаи решението на акционерите за увеличение или за намаление на капитала се взема не от общо­то събрание, а от всеки клас акционери на отделно събрание – чл. 192, ал. З и чл. 199, ал. 2. За събранието на всеки клас акци­онери се прилагат правилата за свикване, кворум, ред за про­веждане на събранието и вземане на решения, които са в сила общо за събранието на АД, освен ако в устава не е предвидено друго.

Две групи лица имат право за участие на общото събрание на АД:

- акционери с право на глас - чл. 220, ал. 1;

- членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет и на управителния съвет, но без право на глас, ако те не са акционери-чл. 220, ал.2.

Не е необходимо лично участие на акционерите. Те могат да участват и чрез представител. Външни лица могат да при­състват на общото събрание само с разрешение на самото събра­ние - то е закрито, а не публично. Това могат да бъдат предста­вители на работниците и служителите, на синдикатите, на средствата за масово осведомяване, на обслужващи банки, на централ­ни или местни държавни органи и други.

Според чл. 223 право да свикват общото събрание имат:

-  съветът на директорите, съответно управителният съвет;

-  надзорният съвет, когато интересите го налагат;

-  окръжният съд или овластени от него акционери, ако в срок от един месец не бъде удовлетворено искането поне на 1/10 от капитала.

Според чл. 223, ал. 3 и 4 свикването се извършва с писмена покана, обнародвана в Държавен вестник. Поканата се изпра­ща лично на поименните акционери. Законът определя задъл­жителното минимално съдържание на поканата, което включ­ва фирмата и седалището на дружеството, мястото, датата и ча­са на събранието, вида на общото събрание - годишно или из­вънредно, предвидените в устава формалности за участие на съб­ранието, дневния ред и предложенията за решение. Заседанието на общото събрание с редовно, ако се проведе 30 дни след обнародването на поканата, съответно изпращането й.

Според чл. 222 общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно, за да се при­еме годишният отчет. Това е редовното годишно събрание. Ос­таналите заседания се означават обикновено като извънредни. Общото събрание трябва да бъде свикано, когато пред АД се поставят за разрешаване въпроси, които са от негова ком­петентност. От значение за честотата на заседанията на общо­то събрание е и броят на акционерите, както и дали те участват пряко в дейността му. По един начин стоят нещата при АД с няколко акционери и по съвсем друг начин в АД с голям брой акционери. Провеждането на общото събрание при значителен брой на акционери изисква много организационни сили и мате­риални средства.

За да може да се открие заседанието на общото събрание, необходимо е на него да има кворум, т.е. да е пред­ставена определена в устава част от капитала - чл. 227. Зако­нът предоставя определянето на кворума на отделното АД. Той може да бъде еднакъв независимо от въпросите, които ще се разглеждат и решават, или да бъде диференциран. На практика преобладава еднаквият кворум и той обикновено е между 1/2 и3/4 от капитала. Точното му определяне зависи от начина, по който са разпределени акциите. Принципът на демократизма и осигуряване на по-широко участие на акционерите в управле­нието изисква да се възприеме по-голям кворум. Не бива обаче кворумът да става пречка за нормалното и редовно провеждане на общо събрание. По различни причини акционерите могат да не участват в общото събрание, за което те не са и задължени. Поради това в чл. 227 е установен принципът на спадащия кворум. Според него, ако на насроченото заседание не се яви необ­ходимият кворум, насрочва се ново заседание в срок до един месец и то е законно, независимо от представения на него капи­тал. Новото насрочване може да се извърши едновременно с първото или след неуспешно провеждане на първоначално нас­роченото заседание.

В устава може да се предвиди избор на председател на съб­ранието за определен срок. Ако не е установено нищо, прилага се чл. 222, ал. 2, според който събранието избира председател и секретар за всяко заседание. Самото откриване на заседанието се извършва от този, който го е свикал. На заседанието се избират и преброители на гласовете. При необходимост събранието може да избере и работни групи или комисии за подготовка на проекторешения.

Председателят на събранието го ръководи, като трябва да осигури обсъждането на въпросите от дневния ред. Той дава ду­мата за изказване, поставя на гласуване предложенията за решения, обявява резултатите от гласуването, осигурява воденето на протокола. Председателят е длъжен да осигури нормално про­тичане на заседанието. Във връзка с това той може да предло­жи на събранието регламент за изказванията, да следи да се правят изказвания само по обсъжданите въпроси. При нарушаване на реда председателят има право да отнема думата, а при тежки нарушения, които препятстват нормалната работа - да изключ­ва от заседанието нарушителите, които могат да се върнат при гласуването.

След конституирането на общото събрание се приема дне­вен ред. Според чл. 223, ал. 4 и 5 дневният ред се определя в поканата за свикване на събранието. Така предложеният дневен ред може да бъде изменен или допълнен само ако на събра­нието присъстват всички акционери или всички са представени и има съгласие да бъдат обсъдени и повдигнатите нови въпроси -чл. 231, ал. 1. Този текст следва да се разбира в смисъл, че нищожни са решенията на общото събрание, приети извън оп­ределения по този начин дневен ред.

За всяко заседание се съставя списък на представените ак­ционери и броя на акциите им - чл. 225. Акционерите се легити­мират с акциите си, а поименните акционери - с вписването им в Книгата на поименните акционери. Списъкът на представе­ните акционери с подписите им се заверява от председателя и секретаря на заседанието.

Под компетент­ност на общото събрание се разбира признатата му от закона и устава на АД способност да взема решения по определени въпроси от дейността на АД. Проблемът е кои са тези въпроси

Компетентността на общото събрание на АД се определяна първо място от закона. В ТЗ се разпределят правомощията за управление между органите на АД. Тона разпределение се извършва с повелителни разпоредби и е еднакво за всички АД, независимо от различията между тях по предмет, размер на ка­питала или брой на акционерите. На второ място компетент­ността се определя в устава на АД, когато или нормата в закона е диспозитивна, или в закона липсва правна уредба. На трето място на общото събрание могат да бъдат поставяни за решава­не и други въпроси, които не са изрично посочени в закона или устава. Това следва от принципното положение, че общото съб­рание е органът, на който акционерите упражняват своите права. Това не означава обаче, че общото събрание е все компетентно. При упражняване на своята компетентност общото събра­ние е длъжно да се съобразява с компетентността на другите органи, определени също от закона или от устава.

Общото събрание не може да прехвърля своята компетен­тност на други органи нито частично, нито изцяло, нито вре­менно, нито за постоянно.

Общо за компетентността на общото събрание може да се каже, че тя включва въпросите, които се отнасят до статута на АД, до трайното и стабилното в организационноправното по­ложение на АД. Такива са въпросите относно устава, капитала, преобразуването и прекратяването и издаването на облигации. Успоредно с това общото събрание е овластено да решава и никои въпроси, които имат по-оперативен характер, като избор и освобождаване на членовете на съвета на директорите, съот­ветно на надзорния съвет и на дипломирания експерт-счетоводител и определяне на възнаграждението им, одобряване на го­дишния счетоводен отчет, назначаването на ликвидатор и осво­бождаването от отговорност на членовете на надзорния съвет и на съвета на директорите.

Ако се сравни компетентността на общото събрание на АД и ООД, ще се установи известна разлика по въпроси, които се отнасят до статута и структурата на дружеството. Така общото събрание на ООД решава откриване и закриване на клонове -чл. 137, ал. 1, т. 6. Същото събрание взема решения и за участие в други дружества, което е форма на инвестиране на капитали. Освен това според т. 7 на чл. 137, ал. 1 общото събрание на ООД взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. По посочените въпроси в АД решения могат да вземат постоянно действащите изпълнител­ни органи - съвет на директорите и управителен съвет, но не и общото събрание. Пита се дали това е оправдано, особено като се има предвид, че откриването и закриването на клонове изменя организационната структура на дружеството, а инвестирането на средства в други дружества изменя структурата на капитала.

Най-важният акт в работата на общото събрание на АД като обсъждащ и решаващ орган е вземането на решения. Чрез тях се образува волята на АД.

След обсъждането на всеки въпрос от дневния ред предсе­дателят на събранието поставя въпроса за вземане на решение. Предложение за решение може да направи всеки участник на заседанието. Когато са направени няколко предложения, гласу­ването им се извършва по реда на постъпването им, ако в уста­ва не е предвидено друго.

В гласуването могат да участват само акционери, които са изплатили вноската си, ако не е установено друго в устава - чл. 228, ал. 1. Когато е допустимо частично изплащане на вноската, право на глас имат акционерите, които не са в забава. Правото на глас на акционера отпада, когато е налице предвиден в зако­на конфликт на интереси - чл. 229. Имат се предвид два случая: когато се взема решение за предявяване на иск срещу акционе­ра; когато се предприемат действия за осъществяване на отго­ворност на акционера спрямо АД. В устава могат да се предви­дят и други случаи, при които е налице конфликт на интереси или се решава въпрос за налагане санкция на акционера.

Гласуването се извършва лично или от лица, които имат писмено пълномощно -чл. 226. Пълномощник може да бъде акционер или друго лице. Той се вписва в списъка на присъстващите - чл. 225. Пълно­мощникът гласува според дадените му указания, а ако няма та­кива, по своя преценка.

Право на глас се упражнява винаги явно: тайното гласува­не е невъзможно, понеже всеки акционер има различен брой акции. Освен това може да има многогласни акции и то от раз­лични емисии, с различен брой гласове. Гласуването се извър­шва с вдигане на ръка, с вдигане на карта, на която е означен броят на акциите или с магнитна карта и други технически на­чини, които осигуряват точно и бързо изчисляване на гласовете.

Решенията на общото събрание се прие­мат с вишегласие,                но в устава           може да се определи и друг начин - напр. с единодушие. При изчисляване на мнозинството се вземат предвид гласовете на представените на събранието ак­ции. За изменение на устава, увеличение и намаление на капитала и преобразуване или прекратяване на АД е необходимо мно­зинство от 2/3 от представения капитал, но в устава може да се предвиди и друго мнозинство - чл. 230, ал. 2. От казаното може да се заключи, че ТЗ предоставя възможност на акционерите да определят в устава начина на вземане на решения според кон­кретните условия.

За заседанията на общото събрание се води задължително протокол в специална книга. Протоколът тряб­ва да съответства по съдържание на определени изисквания, по­сочени в чл. 232. Той следва да бъде подписан от председателя, секретаря и преброителите. Към него се прилагат списък на при­състващите и документите, свързани със свикването на общото събрание. Протоколът с приложенията към него АД е длъжно да съхранява най-малко 5 години. При поискване протоколите могат да се предоставят на акционерите.

ТЗ различава две системи на управле­ние на АД, т.е. органи за управление извън об­щото събрание. Те се именуват едностепенна и двустепенна според броя на постоянно действащите органи. При едностепенната система има един постоянно действащ орган - съвет на ди­ректорите, а при двустепенната - два, управителен и надзорен съвет. АД са свободни в избора на системата. Няма никакви формални изисквания и ограничения, включително за преми­наване от едната система в другата, и обратно. За органите от двете системи са установени някои общи правила, които ще се разгледат преди особените правила за всяка една от тях.

Членовете на органите и по двете системи се избират за срок, определен в устава, но не по-дълъг от пет годи­ни - чл. 233. Изключение е установено за членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет, които в първите състави след учредяването се избират за срок от три години. Няма ограниче­ния за преизбиране на членовете на съветите.

За член на съвет могат да бъдат избира­ни дееспособни физически лица. Ако в устава се предвиди из­рично, член може да бъде и юридическо лице. Няма изискване членът на съветите да е акционер. Когато за член е избрано юридическо лице, последното определя своя представител, който ще упражнява правата и изпълнява задълженията му в съвета. В случай, че съветът с действията си причини вреди на АД, всич­ки членове, включително и юридическите лица, отговарят со­лидарно и неограничено - чл. 234, ап. 1. Тази отговорност прави деликатно участието на юридически лица в съветите.

В чл. 234, ал. 2 са изброени лицата, които не могат да бъ­дат избирани в съветите. Не могат да бъдат членове на съвети­те лица, които са участвали в изпълнителен или контролен ор­ган или са имали качеството на неограничено отговорен съд­ружник в дружество, което е прекратено поради несъстоятел­ност и са останали неудовлетворени кредитори.

За двете системи законът използва една и съща формулировка. Според чл. 241, ап. 1 “АД се управлява и представлява от управителния съвет...". А според чл. 244 “дружеството се управлява и представлява от съвета на директорите". Какво трябва да се разбира под управление на едно АД от съвет на дирек­торите, съответно от управителен съвет.

Най-общо казано, това ще рече АД да бъде ръководено. Границите на това ръководство се определят от компетентността на общото събрание. Като се има предвид, че тя се установя­ва конкретно и изчерпателно от закона и устава, управителните органи са компетентни по всички други въпроси от дейността на АД. Това са всички въпроси от оперативната, текущата дей­ност, а също и организационно-устройствени въпроси, които не са резервирани изрично за решаване от общото събрание.

Дейността на управителните органи включва извършва­нето на три групи действия - на организация, на ръководство и на контрол. Организационните действия биват два вида. От ед­на страна, управителните органи имат право и задължение да подготвят въпросите, които са от компетентност на общото съб­рание и съответните проекторешения. Тези органи са длъжни да организират и осигурят изпълнението на приетите от общо­то събрание решения. От друга страна, управителните органи са задължени да изградят вътрешното устройство на АД, да оп­ределят производствената и организационната структура на апа­рата, да определят задачите и функциите на отделните звена и връзките и взаимоотношенията между тях и със самите управи­телни органи. Те определят и реда за назначаване и освобожда­ване на персонала, размерите на трудовите възнаграждения, во­денето на счетоводната отчетност, съставянето на годишния от­чет и разпределението на доходите и пр.

Под ръководство от управителните органи се разбира пла­ниране и координация на цялостната дейност на АД. Управителните органи поставят задачите на съответните звена. Те на­сочват дейността и създават необходимите материални и фи­нансови условия за изпълнение на задачите им.

Управителните органи са длъжни да контролират изпъл­нението на поставените от тях или от общото събрание задачи. Според конкретните условия те изграждат системата за вътре­шен контрол, който може да бъде производствено-технически, финансово-икономически, за спазване на законността и други.

Рамка за управителната дейност е предметът на дейност на АД. Излизането извън пределите на този предмет ангажира отговорността на управителните органи.

Управителните органи са колективни. Независимо от разпределението на функциите по управлението между отделните членове, те носят солидарна и неограничена отговорност за настъпилите вреди на АД. Разпределението на функциите по управлението между отделните членове не води и до разпреде­ление и на отговорността. Управителните органи са длъжни да действат колективно и заедно да вземат решение. На тези ре­шения трябва да почива работата на отделните членове в пове­рения им ресор.

Управителните органи вземат решения на заседание. Спо­ред чл. 238, ал. 1 необходимо е на заседанието да присъстват най-малко половината от членовете. При изчисляването на кво­рума законът допуска участие чрез пълномощник, но само ако той също е член на съвета. Смята се, че този кворум е спазен, ако някой член е упълномощен от друг да го представлява. Но един член не може да представлява повече от един отсъстващ член.

Решенията на колективните органи се вземат с обикнове­но мнозинство, ако в устава не с предвидено друго.

В устава може да бъде предвидено, че съветите могат да вземат решения и неприсъствено - чл. 238, ал. 3. Условие за действителност на взетото решение е всички членове да заявят писмено съгласие с него.

Повелително изискване за членовете на управителните ор­гани е задължението да дадат гаранция за своето управление. Според чл. 240, ал. 1 тези лица дължат внасянето на гаранция в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от тримесeчното им брутно възнаграждение. Гаранцията може да бъде парична или в ценни книги. Тя служи като обезпечение на АД в случай, че са му причинени вреди. Гаранцията се връща на лицата, след като бъдат освободени от отговорност от общото събрание.

Членовете на управителните органи са длъжни да пазят тайните на дружеството и след изтичане на мандата и то без ограничение по време -чл.237,ал. 2.

За приетите решения от колективните органи се съставят протоколи. Те трябва да бъдат подписани от всички присъстващи членове на съответния съвет – чл.239.

Начинът на представляване на АД е уреден в чл.235. Тъй като управителните органи са колек­тивни, ТЗ установява с диспозитивна норма, че те колективно представляват АД. В устава обаче може да бъде предвидено друго. За нуждите на гражданския обмен колективното представи­телство, особено когато органът е многочислен, създава затруд­нения, затова колективният орган може да овласти едно или няколко лица измежду членовете си да представляват АД. Когато овластяването се извършва при двустепенната система, не­обходимо е решението на управителния съвет да бъде одобрено от надзорния съвет. Овластените лица се вписват в търговския регистър като органни представители и решението за вписване се обнародва в Държавен вестник. При вписването овластените представят нотариално заверени подписи.

В общите правила за управителните органи ТЗ съдържа разпоредби и за организацията на тяхната работа и реда за вземане на решения, които подлежат на доразвитие и конкретиза­ция в устава.

Решенията на управителните органи не подлежат на спе­циален външен съдебен контрол. Такъв контрол ТЗ установява в чл. 74 само за решенията на общото събрание. За да бъдат валидни решенията на управителните органи те трябва да са взети при спазване на установените изисквания за кворум и мнозинство. Предвид на характера им, най-близък до този на сделките, ако противоречат на повелителни разпоредби на за­кона, те ще бъдат нищожни и на тази нищожност всеки може да се позовава. За настъпилите за акционерите вреди от тези решения съответният орган отговаря и имуществено - чл. 70.

При двустепен­ната система има два постоянно действащи органа - управите­лен и надзорен съвет. Според тази система АД се управлява и представлява от управителния съвет, който извършва своята дей­ност под контрола на надзорния съвет - чл. 241, ап. 1. Неправил­но би било обаче въз основа на този текст да се смята, че над­зорният съвет упражнява само контрол върху управителния съ­вет. Според ТЗ и надзорният съвет има известни управителни и представителни правомощия. Това изисква да се разгледа от­делно положението на всеки един от двата органа и взаимоот­ношенията между тях.

Управителният съвет се състои от избрани от надзорния съвет, а не от общото събрание лица. Със­тавът му не може да надвишава девет души, а конкретният му брой се определя в устава. Минималният му състав трябва да бъде от двама души, за да има колективен орган. Макар че в чл. 241, ап. 4 се говори за “души", на основание чл. 234, ап. 1 за членове на управителния съвет могат да бъдат избирани и юри­дически лица, ако това е предвидено в устава.

Надзорният съвет може да заменя членовете на управи­телния съвет по всяко време, ако разбира се, спазват договор­ните отношения, в които те се намират с АД. В закона не е пред­видено кой освобождава членовете на управителния съвет, но логично е да се приеме, че това влиза в компетентността на над­зорния съвет: този, който избира, той и освобождава. Когато членовете на управителния съвет работят по договор за управ­ление, този договор се сключва с надзорния съвет, който по си­лата на чл. 242, ап. 1, изр. 2 представлява дружеството в отно­шенията с управителния съвет. В договорите за управление се установяват основанията и редът за прекратяването им.

Освен общите пречки за избиране на лица в управителни­те органи, за управителния съвет е предвидена още една преч­ка: не може лице, което е избрано в надзорния съвет, да бъде едновременно и член на управителния съвет на същото АД.

Като колективен орган управителният съвет организира работата си - разпределение на функциите, провеждане на засе­данието, ред за вземане на решение. За целта той приема пра­вилник за работата си, който трябва да бъде одобрен от надзор­ния съвет.

Положението на надзорния съвет в АД е твърде особено. Той има както управителни, така и предста­вителни и контролни правомощия.

Общото събрание на АД избира и освобождава членовете на надзорния съвет и определя възнаграждението им. Надзор­ният съвет може да има от три до седем члена. Той избира меж­ду членовете си председател и заместник-председател. За орга­низиране на работата си надзорният съвет приема правила. Засе­данията му се насрочват от председателя по негов почин. Той е длъжен да свика съвета на заседание и по искане на член на съвета или член на управителния съвет.

Надзорният съвет не участва в управлението на АД, но все пак законът му възлага някои управителни правомощия, ко­ито трябва да се тълкуват и прилагат стриктно. Така надзорни­ят съвет има право да свиква общото събрание - чл. 223, ал. 1, да избира и освобождава членовете на управителния съвет и да определя възнаграждението им - чл. 241, ал. 2, да проверява го­дишния счетоводен отчет, доклада за дейността и предложени­ето за разпределението на печалбата - чл. 250 и др. Надзорният съвет може да представлява АД само в отношенията му с упра­вителния съвет - чл. 242, ал. 1. Има се предвид освен уговаряне условията на договора за управление с членовете на управител­ния съвет и търсенето на имуществена отговорност от управи­телния съвет за виновно причинени от него вреди на АД.

Надзорният съвет използва различни средства при упраж­няване на контрола. За да се вземат от управителния съвет ре­шения по въпросите, изброени в чл. 236, необходимо е предва­рително съгласие на надзорния съвет. Това са въпроси с важно значение: закриване или прехвърляне на предприятия или незначителна част от тях; съществена промяна в дейността на АД; съществени организационни промени; дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството или прекратява­не на такова сътрудничество; създаване на клон. В тези случаи се упражнява предварителен контрол.

В закона не са определени правата на надзорния съвет при упражняване на контрола върху управителния съвет. Когато е необходимо предварително съгласие на надзорния съвет, липса­та му не дава възможност на управителния съвет да вземе ва­лидно решение. По изнасяните периодични или инцидентни доклади надзорният съвет може да изрази становище, но той няма право да спира действията на управителния съвет  или да му нарежда. Управителният съвет управлява на своя отговор­ност, а надзорният съвет може да участва само в изчерпателно уредените в закона случаи. Със създаването на надзорен съвет в системата от органи на АД не се въвежда двувластие. При нео­бходимост надзорният съвет може да свика общото събрание. Много по-ефективна мярка за контрол с възможността надзор­ният съвет да освободи отделни членове или да подмени целия състав на управителния съвет. Това изключително голямо пра­во на надзорния съвет държи в определена зависимост и подчи­нение членовете на управителния съвет и осигурява вътрешно единство в АД. Членовете на надзорния съвет отговарят соли­дарно и неограничено за вредите, причинени на АД, включи­телно и с оглед на упражнявания контрол. Това ги мотивира към добро и точно изпълнение на задълженията им.

Надзорният съвет не с ограничен при упражняване на кон­трола.

При едностепенната система има само един постоянно действащ изпълнителен орган - съвет на директорите. Той се състои от 3 до 9 души, избирани и освобождавани от общото събрание. Съветът на директорите избира между членовете си председател и заместник-председател. Не е необходимо всички членове на съвета на директорите да са заети на щатна длъж­ност в АД.Съветът на директорите може да възложи управле­нието на дружеството на един или няколко от своите членове. За да се откроят от останалите членове, така избраните се озна­чават като изпълнителни членове (директори). Техният брой трябва да бъде по-малък от броя на останалите членове на съвета - чл. 244, ал. 4.

Изпълнителните директори не са някакъв отделен и самостоятелен орган, различен от самия съвет. Съветът на директорите остава единствен управителен орган и не дели управлението с изпълнителните директори, които могат да бъдат сменени от съвета по всяко време. Изпълнител­ните директори не подменят колективното управление с едно­лично или индивидуално управление. С възлагане на управле­нието от съвета на директорите на изпълнителните директори членовете на съвета не се освобождават от правото и задълже­нието да участват в управлението на АД и от имуществената отговорност за причинените при управлението вреди.

Изпълнителните директори са длъжни да докладват на председателя на съвета обстоятелствата, които са от съществе­но значение за дружеството - чл. 244, ал. 5. Кои обстоятелства са съществени могат да бъдат посочени в правилата за работа на съвета на директорите, които той с задължен да приеме. Това могат да бъдат сделки с определен предмет (напр. покупка на интелектуална собственост, сключване на договори за аренда, участие в търгове или конкурси и др.) или сделки с по-висока стойност (напр. над 1 млн.лв.), банкови заеми и др. За да се подчертае, че и след избора на изпълнителни директори остава в сила колективното управление от страна на съвета на директо­рите, в чл. 244, ал. 3 и 6 се урежда двустранна връзка между съвета и изпълнителните директори.

Според първата разпоредба съветът на директорите тряб­ва да се събира на редовни заседания поне веднъж на три месе­ца. Предмет на тези заседания трябва да бъде обсъждане състо­янието и развитието на дружеството. С други думи на заседани­ето изпълнителните директори трябва да отчитат своята дей­ност, изпълнението на поставените им от предходното заседа­ние на съвета задачи, както и да вземат решения във връзка с по-нататъшната работа.

Втората разпоредба овластява всеки член на съвета да иска от председателя да свика заседание за обсъждане на отделни въпроси. Упражняването на тази възможност предпоставя ос­ведоменост на всеки член на съвета за работата на изпълнител­ните директори, от които на заседанието може да се иска отчет.

Съветът на директорите решава как ще се представлява АД - дали заедно или поотделно от изпълнителните директори и колко подписа са необходими. Обикновено преобладава прак­тиката АД да се задължава с подписите на двама от изпълни­телните директори, а когато е избран само един изпълнителен директор - с неговия подпис и подписа на още един член на съвета на директорите.

Капиталовите търговски дружества са главните участници на националния и международния пазар. В своята дейност те се сблъскват с многобройни проблеми, свързани с действащото законодателство и финансово-икономическите условия, в които са поставени.