Joomla Software solutions Template

Payday loan

Особености на конституционното устройство на САЩ

1. 1. Конституцията на САЩ в исторически аспект

Конституцията на САЩ е създадена след войната за независимост, когато, през май 1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Един от основните мотиви за войната е икономически. Колонистите били принудени да плащат допълнителни данъци без да се е съгласувало с тях, приходите от които били използвани за подпомагане на военните операции на Британската империя предимно в Европа. До налагането на допълнително парично облагане колонистите не били обединени, но наложените несправедливи мерки според тях ги обединило както никога преди това срещу Британската корона. Първоначално в знак на несъгласие с политиката на империята започва бойкот на британски стоки, впоследствие се стига до активни действия като известното изхвърляне на британски чай в Бостънското пристанище.

Един от главните принципи в конституцията е, че всички хора са равни пред закона и са защитени от него по един и същ начин. Също така, всички щати са равни и никой от тях не може да иска по-специално отношение от управляващите.  Конституцията е официално приета през септември същата година, а е обнародвана 2 години по-късно (през 1789 г.).

Конституцията на Съединените щати е приета на 17 септември 1787 г. от Конституционен конгрес, на който са присъствали представители на 12  от първоначалните 13 щата.

Конституцията влиза в сила на 4 март 1789 г. и е ратифицирана най-напред от 9 щата, като последователно е подписана и от останалите 4 по това време.

Началните думи на Конституцията са основни  за конституционното право:  „ Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.” [1]

2.  Държавно устройство и конституционна уредба на САЩ

Съединените американски щати /САЩ/ са федерална република. Държавното устройство на САЩ обхваща държавното устройство на федералната държава и държавното устройство на отделните щати, всеки от които има своя щатска конституция.

Федералната държава е регламентирана в Конституцията и е създадена първоначално от 13 щата.[2]

Според Конституцията, държавното управление в САЩ е организирано и функционира на конституционния принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Държавен глава е президентът на Съединените американски щати. Президентът заедно с вицепрезидента се избират от гражданите, на всеки четири години чрез непреки избори посредством система на избирателни колегии. Кандидатите за президент и вицепрезидент се избират от големите политически партии чрез процедура на щатски първични избори и национални партийни конгреси. Президентските избори се провеждат по отделни щати и пропорционалният характер на системата на избирателните колегии допуска да бъде избран за президент кандидат, който не е получил непременно мнозинство на национално ниво. [3]

Избори за президент и вицепрезидент се провеждат на четири години и този интервал не може да бъде променян по никакви причини. Поради това Конституцията регламентира кой има право да замества Президента в случаи на смърт, невъзможност на изпълнява функциите си, оставка или импийчмънт (оттегляне на доверие).

Ако постът на Президента се оваканти, Президентът определя нов вицепрезидент, който поема длъжността след като бъде одобрен с мнозинство от двете камари на Конгреса.

Правомощията и отговорностите на Президента са определени в Конституцията.

В конституцията, също така е отразено:

„..6. Сенатът притежава изключителното право да води всички съдебни процеси по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, сенаторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателствува Върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съгласието на две трети от присъствуващите сенатори.7. Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от право за заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съединените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-нататъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и наказание в съответствие със закона.......”

Президентът полага клетва честно да изпълнява поста си на президент и да спазва, отстоява и защищава Конституцията на Съединените щати. Президентът е едновременно държавен глава и ръководител на изпълнителната власт. Той стои начело на държавния изпълнителен апарат. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Със съгласието на две трети от Сената той може да сключва международни договори и съглашения и да назначава дипломатическите посланици, федералните съдии и някои други висши длъжности във федералната държава. Президентът има право на вето по отношение на законодателството, прието от Конгреса. Това вето може да бъде преодоляно при повторно гласуване с две трети от гласовете на всяка камара.

Вицепрезидентът се избира в двойка заедно с Президента. Той изпълнява функции, които Президентът може да му възложи. Вицепрезидентът, според Конституцията, е Председател на Сената в Конгреса, но на практика той много рядко изпълнява тази роля.

В Конституцията е записано, че:

„....1. Изпълнителната власт се осъществява от президента на Съединените американски щати. Той заема поста си в продължение на четири години и неговият избор, както и този на вицепрезидента, избиран за същия срок, се провежда, както следва: 2. Всеки щат назначава според установения от своя законодателен орган ред определен брой електори, равен на общия брой сенатори и представители, определен за даден щат в Конгреса. За електори не могат да бъдат назначавани сенатори, представители и лица, заемащи платена или почетна длъжност на служба на Съединените щати. 3. Електорите се събират в съответните щати и избират с тайно гласуване две лица, от които поне едното не трябва да бъде жител на техния щат. След това те правят списък на всички лица, за които са били подадени гласове, с посочване на броя на гласовете, подадени за всяко от тях; този списък се подписва и се заверява, след което в запечатан вид се изпраща в седалището на правителството на Съединените щати на името на председателя на Сената. Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всичките заверени списъци, след което се извършва преброяване на гласовете. Лицето, получило най-голям брой гласове, става президент, ако този брой представлява мнозинство от общия брой на назначените електори; ако се окаже, че такова мнозинство е получено от повече от едно лице и ако тези лица имат еднакъв брой гласове, тогава Камарата на представителите незабавно избира с тайно гласуване едно от тях за президент, а ако нито едно от тези лица не получи мнозинство, тогава Камарата на представителите избира за президент по същия начин с тайно гласуване едно от петте лица, получили най-голям брой гласове. Гласуването при избирането на президента става по щати като всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от представители на две трети от щатите, като за избирането на президента е необходимо мнозинство от общия брой на щатите. Във всички случаи лицето, получило след избирането на президента най-голям брой гласове на електорите, става вицепрезидент. Ако се окаже, че двама или повече от останалите лица имат еднакъв брой гласове, едно от тях се избира за вицепрезидент от Сената с тайно гласуване.”

3. Законодателна власт според Конституцията

Законодателната власт в САЩ принадлежи на Конгреса. Конгресът е законодателният орган, според Конституцията.

Конгресът има право:

”.......1. да определя и събира данъци, мита, акцизи и такси, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съединените щати, като всички данъци, такси и акцизи трябва да бъдат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати;

2. да сключва заеми от името на Съединените щати;

3. да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;

4. да установява еднообразни правила за натурализация и еднообразни закони за фалит на цялата територия на Съединените щати;

5. да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети, и да установява стандарта за мерки и теглилки;

6. да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обръщение монети на Съединените щати;

7. да създава пощенски служби и определя пощенски маршрути;
8. да насърчава прогреса на науките и полезните художествени занаяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития;

9. да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;

10. да определя и наказва пиратството и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното право;

11. да обявява война, да издава позволителни за каперство и за репресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море;

12. да набира и издържа армия, като предназначените парични средства за тази цел не могат да се отпускат за срок по-дълъг от две години;

13. да осигурява и издържа флота;

14. да издава правила за ръководство и организация на сухопътните и морските сили;
15. да свиква народно опълчение за изпълнение на законите на съюза, потушаване на въстания и отблъскване на нападение отвън;

16. да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командуването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, запазвайки правото на щатите да назначават съответно офицери и да осигуряват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;

17. да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга /чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили/, който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съответните щатски законодателни органи за строителството на укрепления, държавни складове, арсенали, докове и други необходими съоръжения; 18. да издава всички закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените правомощия, така и на всички други правомощия, които настоящата Конституция предоставя на правителството на Съединените щати или на департаментите и длъжностните им лица.”[4]

Конгресът  се състои от две камари: Сенат и Камара на представителите. Членовете на Сената се наричат сенатори, а членовете на Камарата на представителите - представители. Конституцията забранява членовете на конгреса да заемат длъжности в изпълнителната или съдебната власт.

Сенатът се състои от 100 члена - по 2-ма представители за всеки един от 50-те щата. Те се избират за срок от 6 години. Камарата на представителите има 453 члена, разпределени пропорционално между щатите, на основа на броя на населението на отделния щат. Те се избират за срок от 2 години. Всеки щат трябва да има най-малко един представител в камарата на представителите. Броят на представителите на щата се изменят в резултат на промени в броя на населението.

Сенаторите и представителите получават възнаграждение, установено със закон и изплащано от държавната хазна на Съединените щати. Във всички случаи освен държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.[5]

Конгресът обсъжда и приема закони и други нормативни актове. По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не може да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари. Той има право на законодателна инициатива, може да анализира и оценява приети закони, с оглед тяхното изменение. Конгресът обсъжда, оценява и може да изменя предложени от Президента проектозакони. Конгресът има широки правомощия в сферата на общата отбрана и на благосъстоянието на народа на Съединените щати. Конгресът има право да определя и да намалява данъци, такси и други финансови задължения; да отпуска заеми и да плаща дългове. Камарата на представителите е натоварена със специални правомощия относно инициирането на всеки и всички законодателни актове за повишаване на приходите на федералната държава.

Конгресът има важни правомощия и по отношение на висши длъжности във федералната държава. Конгресът е овластен да може да отстранява от поста Президента, вицепрезидента и някои други висши ръководни служители, като се следва последователна процедура на импийчмънт от Камарата на представителите и съд пред Сената, който взема решение с две трети от гласовете на сенаторите. Досега процедурата на импийчмънт и последващ съд и отстраняване от поста се е използвала няколко пъти при федерални съдии, извършили определени престъпления. Сенатът има изричното право да дава „съвет и съгласие" за назначенията от Президента на федералните съдии, дипломатическите посланици и висшите длъжности в изпълнителната власт.

Конгресът има изградени и активно функциониращи комисии (комитети) и към двете камари - 16 постоянни комисии в Сената и 22 - в Камарата на представителите.[6] Броят на комисиите и предметът на тяхната дейност може да се изменя. Подготовката и първоначалното обсъждане на законопроекти се извършва от комисиите при Конгреса. Комисиите, съставени от сенатори или представители, имат някои контролни правомощия върху актовете и действията на изпълнителни органи, като федерални ведомства и служби. Те подготвят, проучват и оценяват политиката в дадената сфера или отрасъл на федералното управление. Много често обхватът и предметът на дейност на комисиите съответства на държавните департаменти в изпълнителния апарат.

Освен постоянните комисии, към всяка камара могат да функционират и специални временни комисии. Те се създават за определен и ограничен непродължителен период от време, не участват в законодателния процес и обикновено имат за цел проучване на много специфична материя. В Конгреса има създадени и няколко междукамарни комисии, които се занимават с въпроси от взаимен интерес и на двете камари. Такива комисии са Комисията по икономика, Библиотеката, Комисията за печата и Комисията по данъчното облагане.

Членовете на Камарата на представителите по принцип участват в две или три комисии, сенаторите участват в четири или пет комисии. Всички комисии имат многобройни подкомисии, които се занимават с определени специализирани групи въпроси от компетентността на комисиите.

Всеки член на Конгреса има назначен от него професионален, административен и чиновнически персонал. Сенаторите имат персонал между 25 до 60 души, в зависимост от големината на щата, от който са избрани; членовете на Камарата на представителите имат персонал между 10 и 15 души.

4. Съдебна власт

.Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат периодично да се учредяват от Конгреса.    Съдиите както на Върховния съд, така и на низшите съдилища заемат длъжността си докато поведението им е безупречно и получават в установени срокове възнаграждение за службата си.

Съдебната власт се разпростира върху всички дела и по общото право, и по правото на справедливостта, възникващи при действието на Конституцията, законите на САЩ , както и всички настоящи и бъдещи международни договори, сключвани от името на Съединените щати; върху всички дела, засягащи посланиците, другите пълномощни представители и консулите; върху всички дела, засягащи адмиралтейството и морските дела; върху всички спорове, в които Съединените щати са страна; върху всички спорове между два или повече щата,  между един щат и гражданите на друг щат, между гражданите на различни щати, между гражданите на един и същ щат по исковете за земите, предоставяни безплатно от различни щати, и между отделни щати или техни граждани и чуждестранни държави, граждани или поданици.

Във всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и в делата, едната страна по които е някой от щатите, Върховният съд се явява като първа инстанция. Във всички други дела, споменати по-горе, Върховният съд упражнява апелативна юрисдикция по отношение както на закона, така и на факта, с такива изключения й В съответствие с такива правила, каквито бъдат установени от Конгреса.

Делата по всички престъпления, с изключение на разглежданите по реда на импийчмънт, се решават от съда на съдебните заседатели. Съдебните процеси по такива дела се водят в щатите, където са извършени престъпленията, а ако престъплението е извършено извън границите на който и да е щат, съдебният процес се води на място или места, които се определят със закон от Конгреса.