Home Право Основни предизвикателства пред ефикасното правно регулиране на юридическите лица с нестопанска цел

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни предизвикателства пред ефикасното правно регулиране на юридическите лица с нестопанска цел ПДФ Печат Е-мейл

Основни предизвикателства пред ефикасното правно регулиране на юридическите лица с нестопанска цел – сдружения  и фондации

  1. 1. Въведение

Предпоставките  за развитие на лица с нестопанска цел  в България възникнаха още по време на социалистическия период от най-новата ни история.

В навечерието на демократичните промени у нас, то обаче бе твърде слабо и парализирано от тоталния държавен контрол. В него рефлексите към комформизъм и неактивност спрямо актуалната обществена ситуация бяха изключително силни. Затова през 1989, когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.

Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция. Първото необходимо условие в това отношение бе промяната на собствеността.                 Дълго време,  българското гражданско общество бе  слабо и неукрепнало. Политико- икономическата среда, в която съществуваше българското гражданско общество през последните десет години не благоприятстваше излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”.

След интеграцията на страната обаче, нестопанските  организации у нас  получиха  тласък на развитие.

Нестопанските  организации са  онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата - духовната. Социални регулатори в нестопанските  организации са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на нестопанските  организации възможност да се саморегулират.

Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някой от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и нестопанския сектор  се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.

  1. 2. Значение на юридическите лица с нестопанска цел

Както е известно, основните фактори на околната среда на публичния сектор, които налагат необходимостта от прилагане на методите на стратегическо управление в етапа на глобализацията, са:

-            Интернационализация на промишлените и финансови пазари, която създава проблеми в транснационалната или трансграничната административна координация и предизвиква в някои сектори несъответствие между националните административни структури, процедури и персонал и административното прилагане на новите интернационализирани регулативни изисквания. Това замъглява не само идентичността, но също и границите на отговорностите на публичните администратори.

-            Смяна на общата парадигма с нейното силно идеологическо предубеждение срещу държавата, разширеното правителство, раздутите бюрокрации. Поставят се под въпрос традиционните процедури, техники и стилове на управление, като в същото време се залага на ефективността в по-малки, по-децентрализирани, по-гъвкави, по-специализирани и по-автономни мениджърски единици, управлявани чрез йерархия с по-малък брой равнища с по-висока степен на участие на долните ешалони.

-            Повишаване на взискателността и информираността на обществото. Новият ефективен мениджър в публичния сектор е изправен пред нелеката задача да докаже на обществото, че услугата, която му се предоставя, е привлекателна, леснодостъпна, и че цената, която се заплаща за услугата, е „справедлива и подходяща”. Това придвижване от „епохата на зависимия клиент към епохата на консуматорството” изпълва с последици публичния сектор.

-            Технологичен напредък – бързото развитие на информационните технологии включва все по-пряка връзка между телекомуникациите, компютърната обработка на данни и автоматизацията на офисите.

-            Политически промени, процеси и фактори. Нараства политическата очебийност на проблеми като околната среда, трафика на наркотици, законността и реда, много от които изискват нови национални, трансгранични или международни административни органи и сътрудничество и много от които се нуждаят от разширение на бюрокрацията.

-            Натискът на демокрацията с неговите многобройни и потенциално противоречиви стандарти и изисквания: повече, по-добри и същевременно по-евтини услуги; по-висока ефективност и същевременно прозрачност и достъп; по-бързи решения и същевременно по-голямо участие на гражданите и консултиране; по-широко представителство и същевременно назначаване и повишаване в администрацията според приноса.

Съвременната  държава има нужда от „трети сектор” като допълнение към двата, всепризнати вече – „частния сектор” на бизнеса и „публичния сектор” на правителството.

  1. 3. Правно регулиране на юридическите лица с нестопанска цел

Неправителствените организации (НПО) са уредени нормативно в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) . НПО се учредяват с определена нестопанска цел, като дейността им е подчинена изцяло на осъществяването на тази цел.     Законът допуска извършването и на определена стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната дейност на НПО, за която са регистрирани, като приходите от тази дейност се използват от организацията за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, и не може да се разпределя печалба от тази стопанска дейност.

ЗЮЛНЦ регламентира нормативно два вида НПО - сдружения и фондации, като това деление е свързано преди всичко с наличието или не на членствени правоотношения и във връзка с това и с начина на формиране на имуществото и органите на организацията, както и особеностите при възникване, преобразуване или прекратяването им. Неправителствените организации могат да бъдат както корпоративни образувания (сдружения) с членствен състав, така и юридически лица учреждения (фондации).

С приемането на ЗЮЛНЦ бяха отменени разпоредбите на Закона за лицата и семейството, регламентиращи юридическите лица с нестопанска цел, като прие делението на НПО в зависимост от характера на нестопанските цели (ползата), които се преследва от учредителите им - организации за осъществяване на дейност в обществена и в частна полза. Това разграничение в етапа на съдебна регистрация на НПО не води до специфични изисквания за различно самоопределилите се организации, в обществена или частна полза, а е свързано с различни правни последици след постановяване на съдебното решение. Независимо от определянето на дейността им организациите преминават през една и съща съдебна процедура при учредяването си и вписването си в регистрите за юридическите лица с нестопанска цел при окръжния (градския) съд по седалището на дружеството.

Сдруженията  са юридически лица с нестопанска цел, които имат членове - физически и/или юридически лица, като членските им правоотношения се регламентират от устава на организацията и императивните разпоредби на закона. Сдружението се учредява от три или повече лица, а когато сдружението е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко седем дееспособни физически лица или три юридически лица, които приемат устав и избират органи на сдружението. Основните имуществени задължения на членовете на сдружението са да правят определените от устава имуществени вноски и да внасят приетия от общото събрание размер на членски внос. ЗЮЛНЦ предвижда, че членовете на сдружението не отговарят лично за задълженията на сдружението, като отговорността им се ограничава само до размера на предвидените в устава имуществени вноски, а невнасянето им може да доведе до прекратяване на членството чрез отпадане. За да възникне като самостоятелен правен субект сдружението подобно на другите юридически лица, следва да бъде вписано в съответния съд по седалището си с нарочен за целта съдебен акт - съдебно решение. За постановяването на такова решение от компетентния съд е необходимо да се проведе самостоятелна процедура по регистрация на сдружението - охранително производство по реда на глава петдесет и втора от Гражданския процесуален кодекс - "Вписване на юридически лица и еднолични търговци". Процедурата започва с писмено искане от оправомощено лице до надлежния съд за вписване на сдружението, като за целта се прилагат съответните писмени доказателства, че са изпълнени императивните изисквания на ЗЮЛНЦ, а именно - спазена е процедурата по регистрация на сдружението и са съставени необходимите документи в изискуемата форма.

За създаването на всяко едно юридическо лице, включително и сдруженията е необходима инициатива от неговите учредители, които на нарочно за целта събрание да вземат недвусмислено решение за учредяване на ново юридическо лице с нестопанска цел - сдружение. Волята на тези лица се обективира в съставен за целта документ - учредителен протокол.

Фондациите  са юридически лица учреждения, за осъществяване на дейност с нестопанска цел и нямат членове. Особеното при тях е, че те възникват в правния мир посредством едностранен учредителен акт, с който едно или повече лица предоставят безвъзмездно имущество за постигане на определена нестопанска цел. Актът, с който се учредява фондация е дарение или завещание, с което се обособява определено имущество (фонд) за постигане на набелязаните цели. Учредителят определя и органите на фондацията, включително реда и начина за избирането и освобождаването им. Фондацията се подчинява на същия режим както сдружението, със съобразяване на съответните особености, характерни за правно- организационната му структура. Имуществото на фондацията предоставено й с този акт се счита за нейно при възникването й (съдебно решение) от датата на извършване на дарението или на откриване на наследството на учредителя. На учредителя е предоставена възможност да отмени акта си до възникването на фондацията. Заявлението за вписване пред надлежния съд се прави от учредителя или от овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт. Процедурата, таксите, съдържанието на заявлението, както приложенията към заявлението за вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел са същите като при сдружението, със следните разлики: липсва учредителен протокол; при учредяване чрез завещание се прилага акт за смърт на учредителя и вместо устав фондацията има учредителен акт.

Учредителният акт на фондацията е едностранен акт (дарение или завещание) с определена от закона форма за действителност. Законодателят е регламентирал по повод на учредяването приживе - с дарение, учредителният акт да е с нотариално заверени подписи на учредителя/ите, а в случай на предоставяне на имуществото чрез завещание, формата за действителност да бъде съобразена с тази предвидена в Закона за наследството - писмена. Законодателят е предвидил определени реквизити и съдържание на учредителния акт: наименованието; седалището; целите; определяне видът на дейност - в обществена или частна полза; предоставеното имущество; органите на фондацията; клоновете; правилата относно правомощията на органите; правилата относно начина на представляване; срокът, за който е учредена фондацията. Това съдържание не е императивно изискване за действителност на учредителния акт, а диспозитивна норма по-скоро служеща за ориентация. Необходимото съдържание на учредителния акт това са целите на фондацията, която се учредява и предоставеното от учредителя имущество за осъществяването на тези цели. Счита се, че всички други реквизити са определяеми, като това може да се извърши от съда или учредителят сам да определи редът и условията за подпълването на реквизитите.

Органите на фондацията също се различават от тези на сдружението. Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. В случай че този орган е колективен следва да се опише редът за вземане на решения, кворум и мнозинство, начин на протоколиране и пр. Възможно е учредителният акт да предвижда повече от един орган, тогава за органите на фондацията се прилагат разпоредбите за общото събрание и управителния съвет на сдружение. При фондацията управителният орган също може да излъчи от състава си председател, на който да бъде възложено и представителството на организацията.

4. НПО за осъществяване на дейност в обществена полза - особености.

За НПО за осъществяване на общественополезна дейност е предвидено задължението за допълнителна регистрация в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Тази допълнителна регистрация, макар да не е елемент от сложния фактически състав за учредяване на НПО и да няма конститутивно действие спрямо новообразувания субект, е вменена като императивно задължение за този тип организации и невписването на НПО е свързано с определени негативни правни последици. Организациите учредени за осъществяване на обществено полезна дейност до вписването си в регистъра не могат да се ползват от облекченията предвидени от закона за тях до вписването си в Централния регистър, което е и своеобразна санкция към управителния орган за своевременна и бърза регистрация.

Чуждестранните НПО, които искат да осъществяват дейност на територията на страната могат да учредят свои клонове, стига дейността им и целите, за които са създадени да не противоречат на обществения ред и законите на страната. ЗЮЛНЦ съдържа специални разпоредби, които определят приложимият закон по отношение на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел и техните клонове, като определя учредяването на клонове в страната, както и дейността им да се уреждат от местното законодателство.

5. Контролиране  на отношенията между НПО и държавния сектор / публично  - частните партньорства/

В Европейския съюз публично-частните партньорства (ПЧП) се възприемат предимно като нова форма на организиране на обществени поръчки, която обхваща провеждането на тръжната процедура и следенето на изпълнението на поетите ангажименти от партньорите до завършването на обекта по проекта. Липсата на опит в подобни проекти е едно от основните предизвикателства пред публичния сектор, което изисква укрепване на административния капацитет, по-конкретно инвестиции от страна на публичния сектор за запознаване с принципите на ПЧП и развитие на умения за работа със съответните тръжни процедури.

Съществуват доказателства, че организирането на обществени поръчки на принципа на ПЧП осигурява по-добри резултати в сравнение с възлагането на обществени поръчки посредством традиционните тръжни процедури. От друга страна, не бива да се приема и тезата, че ПЧП е панацея, защото това партньорство не е подходящо за всички случаи. Приложението на ПЧП в ЕС се е утвърдило при изпълнението главно на обществените поръчки в определени сфери като: изграждане на физическа инфраструктура, изпълнение на сложни инвестиционни проекти и публични услуги.

Отчитайки тази тенденция, особено важни за развитието на публично-частните партньорства, регионалната политика и секторните политики в България са Методическите указания за попълване на проектна документация, оценка и управление на инвестиционните проекти, които са допълнение към „Указанията относно съставяне на проектобюджета за 2006 година”, издадени от Министерство на финансите (ДР № 4/ 28.06.2005 г.). Тяхната цел е да подпомогнат експертите от първостепенните, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ПРБК, ВРБК) и общините в Република България при попълването на проектната документация, регламентирана в Приложение № 8а, 8б и 8в от „Указанията относно съставяне на проектобюджета за 2006 година”, както и при оценката, приоритизирането и управлението на инвестиционните проекти, които ще кандидатстват за финансиране със средства от Републиканския бюджет.

Друг документ, контролиращ отношенията между НПО и държавата  в държавния сектор, са Вътрешните правила за публично-частните партньори на Министерството на икономиката и енергетиката, публикувани в средата на 2005 г. Те са разработени с цел определяне на вътрешния ред и организацията на работа на Министерството на икономиката и енергетиката във връзка с прилагането на различни форми на публично-частно партньорство.

Посочените два документа са сериозна крачка напред, защото те определят в голяма степен механизмите за създаване на конкретните публично-частни партньорства.

Въпреки това, може да се каже, че у нас липсва комплексна публична политика в областта на партньорствата между държавата и НПО.

Проблемът се мултиплицира от „несъзнателните” пропуски относно: осигуряването на предварителен задълбочен анализ от независими експерти, осигуряване на условията за провеждане на коректна тръжна процедура за избор на изпълнител, защита на публичните интереси в договорните споразумения, прозрачност на информацията и прецизен последващ контрол на сделката. Всичко това, допълнено със слабото познаване на европейския и световен опит, липсата на достатъчно систематизирана информация и анализи по темата за партньорствата, създава доста препятствия и притеснения за успешното  приложение  на комплексните отношения между НПО  и държавния  сектор.


 

WWW.POCHIVKA.ORG