Home Право Основи на правото 1

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основи на правото 1 ПДФ Печат Е-мейл

Същност на правото

При възникване на правото са се оформили 2 тенденции

1)       1 Идиалистическа

2)       2 Позитивна

По-рано е възникнала идиалистическата за нея е характерно ,че изяснява естественото право и разкрива мястото му до позитивното право

Позитивната е съвкупност от правни норми и категории. Най-старото определение е,че правото е изкуство за справедливото и доброто. Справедливостта и законността намират приложение и в двете тенденции. Характирно за идиалистическата е превес на справедливостта в сравнение с законността. Под естествено право се разбира съвкупност от норми извън човека,подчинени на външни принципи,които установяват справедливост между хората. Постепенно се изравнява естественото право с божия закон. Стоиците приемат, че между естественото право, позитивното право и божия закон трябва да има баланс. Тома смята, че  естественото право е между божия закон и позитивното право.

Хуго Троци критикува и отрича естественото право и приема,че правото е плод на човека.

Правото не може да е извън отношенията между хората. Тази теория я има и до днес.

Позитивното право е съвкупност от правни норми. То има две разклонения:

  1. 1 Юридически позитивизъм- Изясняване на правото само за себе си, без други явления. Паскал разкрива друга черта –връзката на правото с държавата.
  2. 2 Научен позитивизъм- Характерно за него е връзката с другите сфери на живота.

Правото се разглежда обективно и субективно.

ü       Обективно –Правото е правни норми, които регулират обществените отношения и чието изпълнение е гарантирано с държавна принуда.

ü       Субективно – Правна възможност,която субектите претежават в рамките на правните отношения.

В системата на правото се наблюдават правни отрасли и институти.Отраслите са: гражданско,конституционно,търговско. Всеки отрасъл се характеризира като тъкъв въз основа на два критерия:

  1. 1 Предмета на правно регулиране. Под предмет се разбира –Съвкупност от отношения, които се регулират с определен род правни норми. За всеки отрасъл той е различен.
  2. 2 Метод на правно регулиране – разбира се способи, средства и начини на въздействие, посредтвом които се регулират отношенията. Има два метода.

v      Властнически-административен метод- Характеризира се с неравенство между страните.

v      Равнопоставеност – гражданско- правен метод. Характерно е равното отношение на субектите.

Освен отраслите има и институти . Те са съвкупност от правни норми , с които се регулират определен вид отношения.

Публично и частно право – критерии за това е чие право защитава . В момента критерий е дали се използва държавната власт

Източници на правото -  Разгежда се в материален и формален смисъл.

  • Материален – материалните условия на живот.
  • Формален- юридически форми – волята на законодателя.
  1. Конституция.
  2. Закони. Те са:
  • Общи
  • Устройствени
  • Материално-правни.
  1. Постановление.
  2. Правилници.
  3. Наредби
  4. Инструкции.

Не са източник на правото:

  1. д Обичаят
  2. .
  1. Устав
  2. Съдебен прецедент

Правни норми – понятие, видове, структора и тълкуване

За първообраз на нормите се смятат табутата. Тези забрани ги има и до днес.Нормата възниква с появата на държавата.

Нормата е най-малката градивна частица на правото. Тя е модела на поведение. Общо,абстрактно правило за поведение,регулатор на отношенията, чието изпълнение е гарантирано със силата на държавата. Тя е общо правило за поведение тъй като се отнася за всички. Тя е абстрактно правило за поведение тъй като е формолирано по начин за многократно прилагане. Изградена е по модела”Ако – то”

Правната норма има три елемента:

  1. Хипотеза-онази част от нормата, в която се съдържат фактите и обстоятелствата при настъпвани, на които страните трябва да имат определено поведение.
  2. Дизпозиция-самото правило.
  3. Санкция

Обикновенно ги няма и трите.

Видове:

1)       Според отраслите:

q       Граждански

q       Административни

2)       Според дизпозицията:

q       Задължаващи

q       Забраняващи

q       Опълномощаващи

q       Инперативни

q       Дизпозитивни

3)       Според санкцията

q       Фиксирани

q       Алтернативна санкция

q       Комолативни

Действие на нормите-разглежда се в два аспекта:

Юридическа и обвързваща сила. Под юридическа сила се разбира действието на актовете един спрямо друг. Тя е различна и се определя от мястото,което заема авторът на акта в държавата. Под обвързваща сила се разбира действието на актовете по отношение на адресата,тя е еднаква.

Действие по време,по място и по отношение на лицето.

  • Действие по време различава се:

ü       Начален момент

ü       Краен момент

  • Действие по място:

ü       На цялата страна

ü       На част от нея

  • Действие по отношение но лицето.

Тълкуването на нормите е дейност по разкриване на съдържанието и.

Същност и характеристика на правните отношения. Съдържание и видове.

Правните отношения са правните норми в действие. Те са връзката между субектите,чрез тяхните права и задължения. За правните отношения има две тези.

1)       Тичер-правните и обществените отношения са нещо различно. Тази теза е вярна,но само в гражданското и семейното право. Тя не обяснява защо отношенията са винаги правни. Тази теза не е господстваща.

2)       Правното отношение е самото обществено отношение,но регулирано с правна норма.

Видове правни отношения:

  1. Общи –Те са всеки срещу всеки,на ниво конституция.
  2. Конкретни:

q       Абсолютни

q       Облигационни

  1. Регулативни
  2. Защитни
  3. Материално-правни
  4. Процесоално-правни

Елементи на правните отношения:

  1. Субекти-За да бъдат субекти трябва да имат:

ü       Правоспособност-тя е основно своиство на личноста,и е способноста но лицата да са носители на права и задължения

ü       Дееспособност- тя е личността с лични деиствия да осъществява правата и задълженията си.

Такива субекти са:

q      Физическите лица

q      Юридическите лица

q      Държавата

  1. Субективни права и задължения-призната и гарантирана възможност да има поведение и да иска от друго лице спазването на определено поведение с оглед одовлетворяването на своя интерес.
  2. Обект –той е онова по повод на което страните влизат в правна връзка.

Юридически факти-Те факти и явления от деиствителноста,които са визирани в хипотезата. Те се делят на:

  1. Действия или бездействия- характерно за тях е наличието на воля на субектите за правните отношения.
  2. Юридически събития-при тях няма воля за правните последици.

Делят се още на:

1)       Право-пораждащи

2)       Изменящи

3)       Прекратяващи

4)       Погасяващи

5)       Прости

6)       Сложни

Предмет,система и източници на конституционното право

Конституционното право е отрасъл характеризиращ се със собствен предмет и метод. В предмета се включват обществените отношения свързани с формата на управление,устройството,политичесният режим,коституиране на властите и определяне на компетентностите. Метода е властнически.

форми на управление:

  1. Монокрация
  2. Аристокрация
  3. Демокрация
  4. Монархия
  5. Република
  6. Унитарна държава
  7. Федерация

Източници:

  1. Конституция
  2. Закон за избор на президент
  3. Закон за избор на парламент
  4. Закон за избор на общински съветници и кметове

Принципи:

  1. Разделение на властите
  2. Местно самоуправление
  3. Демокрация

Система на държавните органи

Под държавен орган разбираме еднолично или колективно звено от системата на държавния апарат,което има държавно-властнически правомощия. В своята съвкупност държавните органи образуват система,в която има президент и органи на закона.

Президент-За президент може да бъде избран всеки български гражданин по рождение и е над 40 години.

Функции:

  1. Представлява държавата
  2. Върховен главнокомандващ на армията
  3. Назначава висши служители и посланници
  4. Дава и отнема българско гражданство
  5. Награждава
  6. Утвърждава териториални еденици
  7. Помилва
  8. Дава обежище
  9. Разпуска народното събрание и насрочва избори зо ново
  10. Свиква народното събрание
  11. Упражнява вето
  12. Назначава служебно правителство
  13. Отправя декларации
  14. Отправя обръщения към ноцията
  15. Издава укази

Законодателна власт.В България това е народното събрание. То се състои от 240 човека,прецедател,заместници,комисии.

Функции:

  1. Приема закони
  2. Приема бюджет
  3. Ратифицира договори
  4. Открива и закрива министерства
  5. Решава въпросите свързани с войната и мирът
  6. Решава въпросите свързани с пълната и частична мобилизация
  7. Очредява ордени и медали
  8. Дава амнистия

Изпълнителна власт:Включва:

  • Министерски съвет. Характерно за него е: Непряк избор+клетва+клетвена декларация. Той развива политиката,заседанията са публични. Издава:

ü       Постановления

ü       Правилници

ü       Наредби

ü       Решения

  • Областен управител
  • Кмет

Съдебна власт включва:

  • Районен съд
  • Апелативен съд
  • Върховен касационен съд
  • Върховен административен съд

Административнно право,административнно отношение,административен акт.

Администрация- Съвкупност от всички административни органи на страната,а във функционален аспект разбираме държавна подзаконова юридико-властническа дейност по общо ръководство,организация и контрол на всички сфери на живота.

Като отрасъл административното право има собствен обект и субект-Обществените отнношения възникващи при разгръщането на управлението на страната.

Източници:

Конституция

  1. ЗАП

Административно-правни отношения.Те са обществени отношения,възникващи при управлението на държавата.

Тези отношения имат специфика,която се проявява в различни направления:

  1. Приложното поле-те се наблюдават само в държавното управление.
  2. Обстоятелството- означава,че инициативата за разгръщане може да е на която и да е страна.

Видове:

  1. Вертикални
  2. Хоризонтални
  3. Материално-правни
  4. Процесуални

Административни актове-Административен акт е най-честият факт,които води до възникване или прекратяване на административно правоотношение. Автор на акта е държавен орган. На лице е волеизявление.

Видове:

  1. Според начина на индивидуализация

v      Нормативни-актовете,които съдържат норми

v      Индивидуални-съдържат конкретно предписание насочено към определен адресат-заповеди.

v      Общи ненормативни актове- характерно е,че имат конкретно предписание,което е насочено към по-вече от един адресат,но обединени от някъкъв признак.

  1. Според съдържанието

v      Отежняващи

v      Облекчаващи

  1. Според интензитета

v      Силен

v      Слаб

  1. Според начина на пораждане

v      Конститоирни

v      Декоративни- признават се права и задължения надолу по посоката на управление.

Административно- наказателна отговорност,нарушения и наказания.

Административно-наказателната отговорност е основен вид отговорност наред с дисциплинарната.Тя се различава по това,че при гражданската винаги има вреда,а от дисциплинарната се различава по това,че дисциплинарната е по служебен път,а административната по извън служебен път. От наказателнатата отговорност се различава по това,че наказателнатата отговорност е от съда а административната по административен ред.

Административно нарушение.Това е деание извършено виновно,с което се накърнява редът на държавното управление,и което се наказва с административна санкция наложена по определен ред.

Приготовлението не се наказва.

Опитът не се наказва освен ако в закона пише друго.

Вина-Психологическото отношение на дееца към извършеното деание.

Видове вина:

  1. Непредпазливост
  2. Умишлена

Наказания:

  1. Глоба
  2. Лишаване от права
  3. Конфискация

Административен процес. Производство по издаване на индивидуални административни актове.

Административен процес-Разглежда се в три аспекта:

Разбира се самостоятелен отрасъл съвкупност от административни норми,въз основа на които се разгръща държавното управление в страната,при безспорните производства. Метод на неравенството. При спорните случаи може и метод на равенството.

Процес с производство- цяло към част,означава че процесът се състои от много производства.

Разглежда се в :

Тесен смисъл на думата-разбира се разглеждането на спорове от съда.

q       Широк смисъл на думата-разбираме:

ü       Понятието в тесен смисъл на думата.

ü       Производство по издаване,обжалване и изпълнение на индивидоалните актове по ЗАП.

ü       Производство по установяване на административните нарушения,наказателни постановления и изпълнение на наказанията.

ü       Производство по издаване на нормативни и общи ненормативни актове.

ü       Производство по издаване на протести,предложения и постановления от прокуратурата при упражняване на закона.

Източници:

  1. Конституция.
  2. ЗАП.
  3. ЗАН.

ЗАП орежда само индивидоалните административни актове.

Член 6 от ЗАП- административният акт се издава от компетентен орган,като горестоящият орган няма право да изземва функциите на долостоящия. Инициативата за издаването може да е на автора на акта,на адресата,на по горестоящия орган,на прокурора или на заинтересованите страни.

Преди да се издаде акта органът е длъжен да събере мнения. Той се издава в кратък срок,7 дни ако органът е едноличен,или на първото заседание ако е колективен.

Актът е в писменна форма,като се посочва основание и мотив. Той има следния реквизит:

  1. Наименование.
  2. Автор.
  3. Адресат.
  4. Съдържание.
  5. Каде да се обжалва.
  6. Подпис.
  7. Печат.
  8. Клауза за предварително изпълнение.

Акта задължително се съобщава на адресата.

Финансово право-предмет,субект,източници и финансови отношения.

Нов отрасъл-30-40 те години,води началото си от административното право. Като отрасъл то също се характеризира с предмет и метод на регулиране.

Предмета-Обществени отношения,в които централно място заемат финансите.

Икономическите финанси се различават от правнните. Според икономистите финансите са пари и не винаги е ясна разликата. От икономическата теориясе заражда така наречената правна концепция. Според нея те са основата на държавната система от парични отношения. Задължителен участнник е държавата.

Метод-Властннически със следните особенности:

  1. Има задължения и плащане.
  2. Наказанията са глоби в %.

Въз основа на предмета и метода финансовото право е съвкупност от финансово-правни норми,които регулират с властнически метод. По този критерии финансовото право се разграничава от другите отрасли.

Източници:

  1. Конституцията.
  2. Закон за даначната администрация-ЗДА.

Система-Обща и специфична част. Особенност е участието на министерският съвет.

Наказателно право.

Съвкупност от наказателно-правни норми,които с властнически метод регулират отношенията свързани с престапленията и наказанията. Като отрасъл има свои принципи:

  1. Законност.
  2. Невинност до доказване на противното.

Изтоцници:

  1. Конституцията.
  2. Наказателен кодекс.

Система-Обща и специфична част.

Член 9 от наказателния кодекс- Престъплението е обществено опасно деание извършено виновно,което се наказва.

Член 10 от наказателния кодекс- Деанието е обществено опасно ако се накърняват правата на другите.

Видове престъпления:

  1. Срещу държавата.
  2. Срещу собствеността.
  3. Срещу личността.

Гражданско право . Предмет, система, източници и видове.

Предмет:Две групи отношения:

  1. Имуществени.
  2. Лични неимуществени.

Метод-Равнопоставенност.

Източници:

  1. Конституцията.
  2. Закон за лицата и семействата.
  3. Закон за собственоста.
  4. Закон за задълженията и договорите.

Правоотношенията имат три елемента:

  1. Субекти- разбира се лице или социална общност, които по силата на правна норма могат да са носители на права и задължения.
  2. Субективни права и задължения.
  3. Обект.

Физически лица

Характеризират се със следните елементи:

  1. Име.
  2. Гражданство.
  3. Местожителство.
  4. Акт за раждане.
  5. Акт за смърт.
  6. Акт за брак.

Юридически лица, понятие и видове.

Основен субект на гражданското правоотношение наред с физическите са и юридическите лица. Първите прояви прояви на юридическите лица се наблюдават в Италия. Първите уредби се появяват през 19-ти век с френския търговски кодекс през 1807 година. За същността им има няколко теории:

  1. Най-старата е на папата 1245година-според него юридическите лица не съществуват.
  2. Те са фикция, но в обективната реалност, но в правото ги има.
  3. Йеринг-приема, че юридическите лица ги има и са изградени за защита на определени интереси.
  4. Днес юридическите лица са правна реалност, лица или общност, които по силата на нормата могат да са носители на права и задължения.

Юридическите лица притежават белези аналогични на физическите лица.

  1. Име.
  2. Имущество.
  3. Седалище.
  4. Органи за управление.
  5. Юридическа отговорност.

Юридическите лица възникват по три способа:

  1. Нормативен- по силата на нормата.
  2. Разпоредителен.
  3. Разрешителен.

Юридическите лица имат:

  1. Правоспособност-способността да са носители на права и задължения от момента на възникване
  2. Дееспособност- могат с лични деиствия да осъществяват права и задължения.

Видове:

  1. Корпорация.
  2. Фондация.
  3. Юридическите лица с идеална цел.
  4. Самостоятелни.
  5. Изпълняващи държавна функция.

Понятие, видове и форми на сделките.

Сделката е изваждане пред скоби на всичко онова, което е типично за договорите.

Не всички договори имат правна уредба за сделки. У нас няма специален закон за сделките използва се закона за задълженията и договорите.

Сделката е юридически факт, който има за съществена част волеизявлението на едно или повече лица насочено към пораждане на последици. Има две части:

  1. Воля- Потребността на лицето.
  2. Изявление-Нейното външно обективиране.

Волеизявленията са:

  1. Адресирани.
  2. Неадресирани.
  3. Срочни.
  4. Безсрочни.

Форма-Има три форми:

  1. Устна.
  2. Пистменна.
  3. Конклудентна.

Съдържание:

  1. Съществени елементи.
  2. Несъществени елементи.
  3. Тежести.
  4. Случайни елементи.
  5. Отговорност на страните при сэдебна инвикция.

Видове:

  1. Според броя на волеизявленията:

v      Едностранни-завещание.

v      Двустранни-продажба, замяна.

v      Многостранни.

  1. В зависимост дали закона изисква за валидността им спазването на форма.

v      Формални.

v      Неформални.

  1. В зависимост от момента на сключването.

v      Концесуални-нужно е само съгласие.

v      Реални-съгласие+връчване.

  1. В зависимост от това дали има еквивалентнно разместване на имуществени стойностти.

v      Възмезнни.

v      Безвъзмезни.

v      Главни.

v      Допълнителни.

Недействителност на сделките-Правната уредба за недействителността се съдържа в член 26 от закона за задълженията и договорите.  Недействителността е, че сделката има порок поради, което въобще не поражда правни последици, или ако поражда такива те могат да се заличат с обратна сила. Два вида:

  1. Нищожност-Не поражда правни последици. Деиства не само върху страните. Не може да се поправи. Член 26 от закона за задълженията и договорите-сделката е нищожна когато:
  • Противоречи на законна.
  • Противоречи на добрите нрави.
  • Сделки върху неоткрити наследства.
  1. Унищожаемост-Пораждат за определен период правни последици, но те могат да се заличат с обратна сила,тя деиства само върху страните. Само засегнатото лице може да има иск до съда в 3 годишен срок. Тя може да се поправи. Сделката е унищожаема, когато :
  • Сключена е от недееспособно лице.
  • Грешка.
  • Измама.
  • Насилие.
  • Грешката е неадекватна представа за фактите.
  • Грешката е в смяната на лицата.
  • Измамата е заблуждение на отсрещната страна.
  • Насилие-физическо или психическо с цел да се сключи сделката.
  • Крайна необходимост.

Представителство

То е в закона за задълженията и договорите. Сложна конструкция, която включва две отношения и три субекта.

  1. Отношение-представляван –представител. Представляван може да е всеки.Представителя трябва да е дееспособен. Това отношение е вътрешно. Упълномощаване то е едностранна сделка, която има за цел да създаде определен обем представителна власт.Тя е съвкупност от правомощия за определени действия в полза на представлявания. То се реализира, чрез пълнопощно.
  2. Външно отношение- представителя и третото лице.

Погасителна давност. Тя е срок установен в член 110 от закона за задълженията и договорите-Срок на бездействие с изтичането на който носителя на вземането не може да има иск до съда, но вземането остава. Ако длъжникът плати след този срок, ние не считаме, че е извършил недължимо плащане. Тя не се прилага служебно от съда. Тя е институт на гражданското право и се различава от придобивната довност. Прекъсване надавноста означава, че е настъпил някъкъв факт.

Вещнно право

То е самостоятелен отрасъл, водещ началото си от гражданското право. Занимава се с имущественни отношения. Разглежда се обективно и субективно.

  1. Обективно- съвкупност от правни норми посредством, които се регулират имуществените отношения. В този аспект вещното право е самостоятелен отрасъл.
  2. Субективно-правна възможност на собственика да иска от другите определено поведение.

Източници:

  1. Конституция.
  2. Закон за собствеността.

Вещите са предмети от действителноста и не са извадини от оборот. Те се делят на:

  1. Движими и недвижими.
  2. Индивидоални и родово определени.
  3. Потребими и непотребими.
  4. Делими и неделими.
  5. Главни и допълнителни.

Право на собственост. Собствеността се разглежда като икономическа и като юридическа категория.

Като икономическа категория тя е стоково-парична размяна.

Като юридическа категория Тя се разглежда в два аспекта.

  1. Правен институт. Съвкупност от правни норми, с които се урежда статута на собственика на вещите и режима на сделките по повод на вещете.
  2. Основно субективно право. Основното субективно право в конституцията е правото на собственост. Като субективно право то е мяра на дължимо и възможно поведение на собственика. Властта му произтича от закона. Той може да прави следното:
  • Да владее-означава, че собственикът има фактическо държане на вещта.
  • Да ползва-има право да извлича полезните свойства на вещта.
  • Да се разпорежда-със своите действия може да определи бъдещата съдба на вещта.

Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на собственика да владее, ползва и да се разпорежда със собствеността си.

Има два способа за придобиване:

  1. Първични:

q       Прираждение. Всичко онова, което прирастне към вещта е собственост на собственика на вещта.

q       Преработка. Пре нея има чужд материал и чужд вложен труд. Ако материала е на по-висока стойност, то собственикът му е собственик и на вещта, но дължи обещетение. И обратното.

q       Присъединяване. Прави се нова вещ от две други. Собственик става собственикът на главната вещ но дължи обещетение.

q       Придобивна давност.

  1. Производни. Това са договорите.

Член 17 от конституцията. Собствеността е :

  1. Публична:

q       Публична държявна.

q       Публична общинска.

  1. Частна:

q      Частна.

q      Частна държавна.

q      Частна общинска.

Съсобственост-Модификация на собствеността, но има една вещ и няколко собственика. Дяловете са равни до доказване на противното. Ако дяловете са равни, то всеки съсобственик има право да се разпорежда. Ако не са равни, то това право има този с най-големият дял, но дължи обещетение. Една съсобственост може да се прекрати. Всеки съсобственик има право да отчожди своята част,но е длъжен да я предложи първо на другите съсорственици.

Ограничени вещни права.Касае се за чужда вещ.

  1. Право на ползване.

q       Неучождаемо.

q       Ненаследимо.

q       Нотариална заверка.

  1. Право на строеж. Ако правото не се използва пет години може да се прекрати.
  2. Право на преминаване.

Облигационно право

Облигация-Латински произход-обвързан за да се развърже длъжникът трябва да се издължи.

Облигационното право се разглежда в два аспекта:

  1. Самостоятелен отрасъл, водещ началото си от гражданското право и се характеризира с предмет и метод.

Предмет-Стоково-парични отношения и отношения свързани с работа и услуги. В правото тези отношения са обвързани с договори, затова този отрасъл се нарича още договорно право.

Метод-Равнопоставеност.

Като правен отрасъл облигационното право почива на специфични принципи:

q      Автономия на волята.

q      Свобода на договарянето.

q      Реално изпълнение.

q      Без вина няма отговорност.

q      Уеднаквяване на закона с международното право.

Източници:

¨       Конституция.

¨       Закон за задълженията и договорите.

¨       Закон за Чуждите инвестиции.

¨       Закон за защита на конкуренцията.

¨       Закон за концесиите.

¨       Закон за банките и банковото дело.

¨       Закон за защита на материалните производства.

  1. Разбира се себективното право на кредитора в рамките на връзката. В този аспект облигационното право се различава от вещтните права. Кредитора има конкритнни права, да си получи дължимото на падежа.

Облигационни отношения. Разглеждат се в два аспекта:

  1. Тесен смисъл-Изчерпват се с кредиторовата претенция.
  2. Широк смисъл-Освен кредиторовата претенция са и всички правни възможностти, които са дадени на кридитора.

Облигационното отношение е правна връзка между две страни, кредитор и длъжник, по силата на която кредитора има право да си иска от длъжника дължимото.

Договори. Договора е най-чистия юридически факт. Той е съглашение между две страни,насочено към възникване, изменение или прекратяване на последици. Член 8 от закона за задълженията и договорите-Договора е закон за тези, които са го сключили. Волеизявлението е офертата и трябва да я е отправило дееспособно лице. На другата страна стои акципта. Тя не е контра оферта, а дава отговор на клаузите.

Пред договорнити отношения също пораждат права и задължения.

Оттеглянето на офертата или акцептата може да е преди или едновременно с получаването им.

Договорите се сключват по реда на член 11-13 от закона за задълженията и договорите. Прави се разлика дали има срок за сключване или не. Ако има договорът се счита за сключен в този срок. Ако няма такъв срок правим разлика дали страните са присъстващи или отсъстващи. Ако са присъстващи договорът е сключен, когато офертата се приеме. Ако страните са отсъстващи договора е сключен, когато приемането престигне при предложителя.

Видове договори.

  1. Едностранни.
  2. Двустранни.
  3. Многостранни.
  4. Предварителни. В член 19 от закона за задълженията и договорите, кадето се казва, че страните могат да си  обещаят,че ще сключат до говор.
  5. Окончателни.

Изпълнение. То трябва да стане на падежа, ако няма падеж-веднага.

Неизпълнение. От него не се пораждат отношения, поради което то трябва да е извън правото. В хада на изпълнението се пораждат много правни норми. Относно правната същност се застъпват две теории.

  1. Според първата трябва да има нов договор между кредитора и длъжника, от който да произтичат последици.
  2. Приема се, че неизпълнението е факт. Той е предпоставка за възникване на вторична облигационна връзка между същите страни по договора.

Неизпълнението като факт може да се представи в няколко форми.

  1. Пълно неизпълнение.
  2. Частично неизпълнение.
  3. Забавено изпълнение.
  4. Лошо качество.
  5. Неточно количество.
  6. Виновно.
  7. Невиновно.

Гражданска отговорност. Тя е основен вид отговорност заедно с наказателната и административната и  настъпва когато са на лице:

  1. Вреда.
  2. Вина.
  3. Противозаконност.
  4. Причинно следствена връзка.

Вредата е два вида:

  1. Имуществена. Тя има две форми:

¨       Претърпени загуби. Това е онова, с което се е намалило имуществото на кредитора от неизпълнението.

¨       Пропуснати ползи-онова, с което би си увеличило имуществото на кредитора от изпълнението.

  1. Неимуществени.

Вината има две форми:

  1. Добросъвестна-ако виновният е положил грижи.
  2. Недобросъвестна-тя се дели на две:

¨       Пряка.

¨       Косвенна.

Противоправността е когато с неизпълнението на договора се нарушават правните норми.

Причинно-следствената връзка е когато причина за вредата е неизпълнението на договора.

Гражданската атговорност се дели на:

  1. Договорна. Винаги когато има договор и не е изпълнен. Тя е вторична облигационна връзка между същите страни по договора, която води до претърпяване от страна на длъжника на негативни последици, поради факта на неизпълнение. Тя се дели на:

v      Неостоика. Тя е по-лека форма и е сума, която винаги е посочена в закона и договора. Тя е в % или точна сума. Кредитора има право да претендира неустоиката. В договора тя е:

ü       Законова.

ü       Договорна.

ü       Зачетна.

ü       Наказателна.

Неустоиката има три функции:

ü       Обещетителна.

ü       Наказателна.

ü       Гаранционна.

v      Обещетение. То също е сума но не е предварително установена.

  1. Деликтна. Тя е регламентирана в член 49 от закона за задълженията и договорите. Всеки, който умишлено увреди другиго е длъжен да го обещети. Ако лицето е под 16 години, то сумата се иска от настоиника му.

Обезпечаване

В правото има различни способи за обизпечаване на кредитора, като те се делят на две групи:

  1. Лични.
  2. Веществени.

Порачителство.То е договор между кредитора и порачителя по силата, на който порачителя поема същият дълг като длъжнника, но не може да се обвърже с по-тежак.

Залог.Той е вещнно право. Залогът може да е върху вещи или върху взимане. Той е договор между две страни наречени залогодател и залоговземател. Залогодателят предава своя вещ на залогополучателя, от стойността на, която залогополучателя има право да се удовлетвори в случай на неизпълнение.

Ипотека. Ипотеката е вещнно право-акцесорнно-недвижимо-неделимо. Има два вида ипотека:

  1. Законни. В полза на държавата или бонките.
  2. Договорнни. Очредява се с нотариален акт.

Ипотеката поражда действие след вписване в специален регистър.

Договори

Договор за продажба. Той е регламентиран в закона за задълженията и договорите. Той е съглашение между две страни наречени продавач и куповач. По силата на този договор продавача предава една вещ и прехвърля собствеността и на куповача, а последният е длъжен да получи вещта и да плати цената и. Страни по договора могат да са български или чужди дееспособни лица. Предмет на договора е движима или недвижима вещ.

Характеристика. Двустранен, възмезден, консесуален, формален, (неформален), транслативен.

Задължения на продавача:

  1. Да предаде вещта.
  2. Да прехвърли собственността върху вещта на куповача. Моментта на прехвърлянето се определя от вида на вещта. Ако е индивидоалнна собственността се прехвърля в моментта на постигане на съгласие между страните. Ако вещта е родово определенна, прехвърлянето е в моментта в който вещта се задели от общото количество и се предаде. В същия момент в който собственността преминава в куповача и рискът преминава в него. Това е така, защото вещта погива за собственника.
  3. Да получи цената.

Задължения на куповача.

  1. Да получи вещта.
  2. Да получи собственността.
  3. Да плати цената.

Има два вида отговорност на продавача.

  1. Отговаря за недостатаци на вещта. Недостатък е всяко отклонение от свойствата на вещта, което не позволява вещта да се използва. Има два вида.

¨       Явни.

¨       Скрити.

  1. Съдебно отстранение.

Договор за изработка. Съглашение между две страни, наречени възложител и измълнител.

Характеристика –двустранен, възмезден, концесуален.

Права и задължения на възложителя.

  1. Да съдейства за изработката.
  2. Да плати възнаграждение.

Договор за поръчка. Съглашение между две страни, наречени доверенник и доверител. Доверителя възлага определенни действия на доверенника, а последния се задължава да ги осъществи от свое име или от името на доверителя.

Страните са дееспособнни юизически или юридически лица.

Предмет-извършването на правнни действия.

Характеристика-безвъзмезден,формален.

Права и задължения на доверенника:

  1. Да изпълни качественно и в срок действието.
  2. Да се отчете.

Договор за наем. Съглашение между две страни, наречени наемател и наемодател. Наемодателя предава една вещ за времменно ползвоне на наемателя, а последният е длъжен да плати.

Предмет-временно ползване на дадена вещ.

Характеристика-двустранен,възмезден,концесуален,неформален.

Права и задължения на наемодателя:

  1. Да предаде вещта.
  2. Да не пречи да се използва.

Договор за заем. Има две форми:

  1. Заем за послужване. Съглашение между две страни, наречени заемодател и заемател. Заемодателя предава една вещ за временно ползване.

Страни-дееспособни физическе или юридически лица.

Предмет е използването на индивидоална вещ.

Характеристика-едностранен, безвъзмезден, неформален.

Заемателя е длъжен да върне веща.

  1. Заем за потребление. Съглашение между две страни, наречени заемодател и заемател. Заемодателя една вещ на заемателя, като последният е длъжен да върне от същия род,количество и качество.

Договор за влог. Съглашение между две страни, наречени влогодател и влогоприемател. Влогодателя предава вещ за пазене при влогоприемателя, а последния е длъжен да я върне.

Предмет-пазене на вещ.

Характеристика-безвъзмезден.

Семейно право

Характеризира се със собствен предмет и метод.

Предмет. Отношенията свързани с брака.

Метод. Равнопоставенност.

Източници:

  1. Конституцията.
  2. Семеен кодекс.

Търговско право

Има няколко теории за същноста му.

Палов-няма характера на правен отрасъл, а е част от гражданското право.

Диков-в търговското право има норми от различен порядък-публични и частни.

Ачев-правен отрасъл,който орежда търговските сделки.

Герджиков-правен отрасъл имащ за основа търговията.

Метод. Равнопоставенност.

Принципи:

  1. Автономия на волята.
  2. Свобода на договарянето.
  3. Търговска тайна.
  4. Предимство на клиента.
  5. Висок професионализъм.
  6. Пълна имуществена отговорност.
  7. Уеднаквяване на търговския закон с международното право.

Източници:

  1. Конституцията.
  2. Търговския закон.

Система. Това е системата на търговския закон. Има три раздела:

  1. Търговци.
  2. Търговски сделки.
  3. Търговска несъстоятелност.

Търговско правоотношение. Правна връзка между две страни, идна от които е търговец очредена на базата на търговско-правни норми, насочена към възникване на последици. Има три елемента:

  1. Субекти.
  2. Субективни права и задалжения.
  3. Обекти.
    1. Вертикално.
    2. Хоризонтално.
    3. Процесуално-правни.
    4. Материално-правни.
    5. Видове търговски правоотношения:
Трудово право

Трудовото право е самостоятелен отрасъл,който се характеризира със свой предмет. Той е специфични отношения между хората и уръдията на труда. Те се казват още технически трудови отношения и остават извън трудовото право.

Трудовото право урежда отношенията възникващи при и по повод полагането на живия труд, който се прилага спрямо средствата на труда.

Единствено трудовото право претендира, че използва комплексен метод съчетание между равнопоставеност и властнически. Има равнопоставеност при сключването на договора. След това обаче се използва властническият метод. Властта не винаги е държавна.

Въз основа на предмета и метода трудовото право е съвкупност от трудово-правни норми,които предимно с метода на равнопоставеност регулират трудовите отношения.

Система. Обща и специална част.

Източници:

  1. Конституцията.
  2. Кодекса на труда.

Централна категория е трудовото правоотношение. Под трудово правоотношение се разбира обществено отношение регулирано с трудово-правна норма,с което възниква,изменя или се прекратява трудово-правно отношение.

Видове трудови правоотношения:

  1. Индивидоалнни.
  2. Колективнни.

Съгласно кодекса на труда работника е човек, който прилага труд.

Индивидоалните трудови правоотношения възнникват, когато са налице следнните фактори:

  1. Конкурс.
  2. Избор.
  3. Договор.

Те имат специфика, която е в различни посоки:

  1. Лично.
  2. Възмезден.
  3. Продължаващо се.

Трудов договор

Съглашение между две страни наречени работодател и работник,по силата на което работника се задължава да престира живия си труд в рамките на работното време, а работодателя е длъжен да осигори здравословни условия на работа и възнаграждение.

Страни са дееспособни физически или юридически лица.

Предмета е изпълнение на трудова функция. Тя е съвкупност от дейностти,които работника трябва да осъществи в хода на производствения процес. В договора трябва да се дефинира мястото и характера на работата. Договора има три елемента:

  1. Характер на работата.
  2. Възнаграждение.
  3. Работно време.

Трудовите договори са:

  1. Безсрочнни.
  2. Срочнни.
  3. Изпитателен срок.

Основание за прекратяване на трудовия договор:

  1. Смърт.
  2. Пенсиониране.
  3. Изтичане на договора.
  4. Връщане на титоляра.
  5. По взаимно съгласие.

Предизвестие. То е изявление, с което се съобщава, че се прекратява договора.

Трудова дисциплина

Разглежда се в два аспекта:

  1. Обективен-разбира се правила, които трябва да се спазват.
  2. Субективен-подчинението на работника на трудовият ред.

Не спазването и води до отговорност от страна на работника или служителя. Тя е негативната последица от постъпката. Особенност на тази отговорност е, че се прилага по вътрешен ред,няма вреда. Дисциплинарната власт е правомощие по санкциониране на работника с оглед неспазването на трудовия договор. Дисциплинарната отговорност се носи за следните нарушения:

  1. Неявяване на работа.
  2. Напускане без пречина.
  3. Пиянство.
  4. Накърняване на имуществото.
  5. Неизпълнение на заповеди.
  6. Накърняване на имиджа.

Има три вида наказания:

  1. Забележка.
  2. Предупреждение за уволнение.
  3. Дисциплинарно уволнение.

Имуществена отговорност

Работника носи два вида имуществена отговорност:

  1. Пълна-когато вредата е настъпила при липса. Когато има престъпление и умисъл. Тя се предявява с иск от работодателя.
  2. Ограничена. Когато вредата е по непредпазливост. Тя се реализира по вътрешен ред със заповед на раководителя. Работника отговаря за вредата, но не по-вече от една заплата. И раководителя може да носи отговорност при злополука.

Трудови спорове

Два вида трудови спорове:

  1. Индивидоални-те се решават по кодекса на труда. Решават се само по съдебен път.
  2. Колективни-разглеждат се в закона за решаване на колективните трудови спорове.

Има няколко вида стачки:

¨  Законни.

¨  Незаконни.

¨  Символични.

¨  Ефективни.

Два пътя за решаване:

  1. Диалог.
  2. Арбитражен съд.

Граждански процес

Правила следващи едно след друго въз основа, на които се решават споровете.

Източници:

  1. Конституцията.
  1. Гражданско-процесоален кодекс.

Има две инстанции.

  1. Граждански съд. Разглежда се от един съдия. Исков-ищец и ответник.
  2. Разглежда се от трима съдии. Жалбоподател и ответник.

 

 

 

 

 

3.

 

 

 

-----дд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG