Joomla Software solutions Template

Payday loan

Имуществото на едно лице се състои не само от вещи, движими или недвижими, но и от имуществени права, които му принадлежат. Ако тези права могат да са предмет на прехвърляне, те служат за общо обезпечение на креди­торите на притежателя им и следователно, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Най-съществените права са правата на вземания. Безразлично дали те са за престиране на една парична сума, или на една вещ.

Вземанията се делят на две категории: вземания от трудово възнаграждение и други вземания. Изпълнението, насочено върху трудово възнаграждение, ГПК е усвоило в общите правила - чл.341, а останалите вземания в глава. Изпълнения върху вземания на длъжника - чл.390-398а. Тази уредба търпи критика, защото и трудовото възнаг­раждение и другите вземания са всъщност вземания на длъжника и тяхната уредба трябва да бъде на едно място. Аргумент за това е, например, чл.395, който е в глава Изпълнение върху вземания на длъжника, но е усвоил мате­рията за запор върху трудово възнаграждение. Проф.Ста­лев разглежда материята за изпълнение върху трудово възнаграждение, който касае несеквестируеми имуществени права (ц.с., с.652); така разглежда този въпрос и проф. Силяновски (и.с., с. 48). За да отнесат разглеждането на въпроса в материята за несеквестируеми вземания, се приема фактически, че трудовото възнаграждение е от тази категория. Това е вярно дотолкова, доколкото трудовото възнаграждение е частично несеквестируемо, че при нало­жен запор, удръжките са в размер, определен в чл.341. Но като имаме предвид, че трудовото възнаграждение е вид парично вземане следва този начин на изпълнение да отиде на своето място, в главата изпълнение върху вземане на длъжника, което се изисква и от практически съображения.

Трудовото възнаграждение, като обект на при­нудително изпълнение. Според чл.341, ако принудител­ното изпълнение е насочено върху трудово възнагражде­ние, или върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размер е над минималното месечно възнаграждение, може да се удържа една опре­делена секвестируема част. В категорията трудово възнаг­раждение влиза възнаграждение, получавано както от дър­жавен служител, така и от частен служител. Размерите на удръжките са еднакви за трудовото възнаграждение и за пенсията; за последната, обаче се налага запор и се прави удръжка съобразно установените размери само ако пенси­ята е в размер над минималното месечно възнаграждение, установено за страната.

От трудовото възнаграждение и от пенсията може да се удържат определените части в чл.341. С реформата на ГПК (ДВ, бр.124/9) размерите на удръжките са значител­но увеличени:

а. Ако осъденото лице получава месечно 100 хил.лв. -1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които той издържа;

б. Ако осъденото лице получава от 100 хил.лв. до 150 хил.лв. -1/4 част, ако е без деца, 1/5, ако е с деца, които то издържа;

в. Ако осъденото лице получава от 150 хил.лв. до 200 хил.лв. -1/3 част, ако е без деца и 1/4 ако е с деца. които то издържа;

г. Ако осъденото лице получава повече от 200 хил.лв. до 250 хил.лв. -1/2 част, ако е без деца, и 1/3 - ако е с деца, които то издържа;

д. Ако осъденото лице получава над 250 хил.лв. месеч­но - във всички останали случаи 1/2 част.

Основата, върху която се изчислява частта, която подлежи на запор, съответно оная, която се изключва от принудително изпълнение, се определя след като се прис­паднат дължимите върху трудовото възнаграждение данъ­ци. От обсега на принудителното изпълнение законът изк­лючва само части от трудовото възнаграждение, но не и от други доходи от длъжника, като например, наеми и др. Изпълнението срещу такива вземания се извършва въз основа на общите принципи. Трябва да се смятат като трудово възнаграждение, защото са особена форма ма заплащане, премиите, персоналните възнаграждения, рен­тата, които длъжникът получава. Поради това и тези особени възнаграждения трябва да се сумират към основното трудово възнаграждение, когато ще се определя подлежа­щата на запор част от него.

Ограниченията по чл.341/1/ не важат в случаите, кога­то се привежда в изпълнение решение, с което длъжникът е осъден на дължима по закона издръжка. В този случай, съгласно ал.З, присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на длъжника и за задълженията за минало време, се правят върху остатъ­ка от всичките му доходи. Това е твърде обременително за длъжника положение, особено когато трудовото възнаг­раждение е по-малко по размер. При голямо несъответст­вие между размера на получаваното трудово възнагражде­ние и присъдената издръжка, длъжникът ще може да иска от съда намаляване издръжката до поносим размер.

Изпълнението върху трудовото възнаграждение е един основен способ на принудителното изпълнение. Чрез него се осъществяват много от паричните притезания. Тък­мо затова чл.395 предвижда засилена защита при такова изпълнение.

Преди всичко наложеният запор върху трудовото въз­награждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнагражде­ние на длъжника срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие. Например, запора ще важи за получено от длъжника рационализаторско предложение или възнаграждението за вътрешно съвместителство. В този случай, всички видове възнаграждения се сумират и се определя съответната секвестируема част.

Ал.2 на чл.395 създава едно задължение на третото задължено лице. Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получи­ло. В този случай се счита, че запорното съобщение го е изпратил съдията изпълнител; а третото задължено лице трябва да го уведоми за това препращане на запорното съобщение. Освен това, той трябва да съобщи на съдията изпълнител размера на удържаната сума до напускането на нейното привеждане по сметката му или приведена напра­во на взискателя.

При несъобразяване със запора и изискуемата се удръжка бъде изплатена не на съдията изпълнител, а на длъжника, лицето, което изплаща трудовото възнагражде­ние отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице (чл.395/3). За осъществяване на тази отговорност взискателят може да предяви иск съглас­но чл.49 ЗЗД.

Особена закрила предвижда закона за вземанията на държавата и за издръжка (чл.395/4). Запорното съобщение по вземането на държавата се вписва в трудовата книжка на длъжника. А по вземане за издръжка, запорното съоб­щение се вписва в трудовата книжка и в личния паспорт на длъжника. Това вписване в трудовата книжка и в паспорта на длъжника извършва лицето, което му изплаща трудово­то възнаграждение. Тези вписвания играят голяма роля, тъй като се получава непрекъснатост на удръжките от тру­довото възнаграждение, защото когато длъжникът преми­не на работа в друго учреждение, или предприятие, или организация, или при частно лице, удръжките от възнаг­раждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получило друго запорно съобщение. При това съвсем естествено е във вписването в трудовата книж­ка и личния паспорт да се отбелязва номера на изпълнител­ното дело и при кой съдия изпълнител е образувано. Сумите в полза на държавата се внасят в приходната част на дър­жавния бюджет, а издръжката се привежда направо на взискателя. Не е грешка, ако сумите се превеждат по сметката на съдията изпълнител; но във всички случаи за превода трябва да бъде уведомен надлежния съдия изпъл­нител.

Извършеното вписване в трудовата книжка и в личния паспорт на длъжника се заличава по нареждане на надлеж­ния съдия изпълнител, т.е. този, който е наложил запора.

Вписването в трудовата книжка и в личния паспорт отразя ват действието на принципа непрекъснатост в изпълнител­ното производство, когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Ал.6 на чл.395 създава едно ефикасно задължение за длъжника, разбира се, ако той спазва закона. Ако след налагане на запора длъжникът напусне местоработата си и в месечен срок не уведоми съдията изпълнител за мястото на новата си работа, съдията изпълнител му налага глоба до 200 хил.лв.

Както се вижда, запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника, се гарантира двупосочно:

а. Запорното съобщение се препраща на новата работа на длъжника;

Длъжникът е длъжен сам да посочва новата си месторабота.

Принудително изпълнение върху други парич­ни вземания.

Принудителното изпълнение може да бъде насочено върху всяко вземане, от което може да се получи една сума, разбира се, ако е секвестируемо.

Предмет на принудителното изпълнение могат да бъдат не само изискуемите вземания, но също така и неизискуемите вземания. Например, за удовлетворяване на взискателя на него му се предава едно срочно вземане за събиране (чл.393), но след настъпване на срока на плаща­не, длъжникът на длъжника не изпълни дължимата сума на взискателя, последният ще трябва да предяви иск за съби­ране на сумата. Такова е положението и с условните и спорните вземания, поради което и те могат да бъдат обект на принудителното изпълнение.

Налагането на запор върху парични вземания, както и при трудовото възнаграждение, се извършва от съдията изпълнител чрез изпращане на запорно съобще­ние. Това е едно особено съобщение по нарочно изготвен формуляр, което се връчва на третото задължено лице. Какви съставки трябва да съдържа запорното съобщение, посочва чл.390:

а)запорно съобщение се изпраща едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение;

б)запрещава се на третото задължено лице да преда­ва дължимите от него суми или вещи на длъжника;

в)вещите трябва да бъдат посочени точно. Но освен това, в запорното съобщение трябва да бъде посочен съдията изпълнител, който изпраща запорното съобщение, от името на кого и против кого се иска налагане на запора. За тези допълнителни изисквания законът не говори, но в запорното съобщение са напечатани всички необходими реквизити, които трябва то да съдържа. Осо­бено належащо е конкретизиране на подлежащото на за­пор вземане и то трябва така да бъде направено, че да ме възбужда съмнение за кое вземане всъщност се касае. защото не е изключено между длъжника и третото задъл­жено лице да има и други вземания. Според чл.390/1/запор­ното съобщение се изпраща едновременно с призовката за доброволно изпълнение, но не е необходимо третото задъл­жено лице да бъде уведомявано за това.

Когато се иска налагане на запор върху парични взе­мания, съдията изпълнител не влиза в обсъждане дали в действителност длъжникът има такова вземане и дали то съществува; той не може да иска взискателят да представи доказателства в това отношение, а се основава само върху твърдението на взискателя, че такова вземане действител­но съществува и, че то принадлежи на длъжника. Предста­вянето на такива доказателства е излишно, защото трето­то задължено лице има на разположение средства, за да отклони изпълнението, а именно то може в тридневен срок, считан от получаване на запорното съобщение, да отгово­ри на съдията изпълнител признава ли вземането, върху което се налага запора. Ако в срока третото задължено лице направи възражение, че такова вземане длъжникът няма, или пък не направи никакво съобщение, по този начин той отклонява предприетото принудително изпълнение.

Различие има в налагане на запор, когато вземането произтича от запис на заповед и други книжа, които могат да се джиросват, или собствеността на които може да се прехвърли чрез предаване, както и върху изпълнителни листове. В този случай запорът не се персонифицира само със запорното съобщение, а като съдията изпълнител иззе­ме тези книжа в свое владение (чл.398). Както се вижда, при изпълнение върху вземания, основани на запис на заповед и др. ценни книжа, става по реда, предвиден за налагане запор върху движимо имущество.

Последиците от наложения запор върху парични вземания се състоят преди всичко в забраната на третото лице да плаща на длъжника (чл.390/2). Забраната се отнася до пълния размер на вземането, включително и за изтекли­те лихви, както и тези, които занапред ще текат, както и за други акцесорни права. Запорът обхваща и последващите периодически плащания, като например дължимите наеми и за следващите месеци.

Когато е наложен запор върху вземане от съпружеска общност запорът се отнася върху половината от сумата, т.е. тази сума, която принадлежи на съпруга-длъжник (чл.398а). Законът урежда и последиците от изпълнение, насочено върху сумите по влог; то води до разделяне на влога. Половината от него остава изключително на съпру­гът недлъжник (чл.19/1/СК).

Длъжникът може да има в една или повече банки сметки в различна валута; върху тази валута може да бъде насочено изпълнението за вземане в друга валута, защото вземането в чужда валута е също така секвестируемо взе­мане. Например, за вземане в български лева се налага запор върху вземане в щатска валута; третото задължено лице валуризира чуждата валута в български лева и сумата в лева изплаща на съдията изпълнител.

Като особено действие на наложения запор върху вземане, чл.391 предвижда задължения на третото задължено лице да съобщи на съдията изпълнител, признава ли вземането върху което е наложен запор за основателен и готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане и наложен ли е запор по други изпълнител­ни листове. Неизпълнението на това задължение не е снаб­дено с някаква санкция. Ако отговора е отрицателен, или ако такъв не последва, запорът не поражда последици и се приема, че такъв не е наложен. За взискателя се открива възможността да предяви иск срещу третото лице по об­щия ред, с което да установи, че вземането съществува.

Предаване вземането за събиране или вместо плащане.

След налагане на запора, ако вземането не може да бъде удовлетворено с налични пари или вещи, за взискате­ля се откриват две възможности: да му се предостави запорираното вземане за събиране, или по негово искане да му се даде вместо плащане.

Предаване на вземането за събиране. В закона не е посочено с какъв акт трябва да бъде извършено преда­ването на вземане за събиране. Подразбира се, обаче, че това трябва да стане от съдията изпълнител с постановле­ние, защото с такива актове съдията изпълнител си служи при принудителното изпълнение. Например, собствеността на вещите се прехвърля на купувача от деня на постановле­нието за възлагане (чл.371г/1/; чл.384/1); постановлението, с което съдията изпълнител налага глобата може да се обжалва (чл.78).

По силата на постановлението за предаване вземане­то за събиране, взискателят придобива правото да събере вземането от свое име, било по пътя на принудителното изпълнение, било съдебно. Ако длъжникът е разполагал с изпълнителен лист, взискателят може да предприеме из­пълнителни действия срещу третото задължено лице, въз основа на изпълнителния лист. Ако задължението на трето­то задължено лице е удостоверено с признато от закона изпълнително основание, взискателят може да се снабди.

Въз основа на постановлението и на изпълнителното осно­вание, с изпълнителен лист срещу третото задължено лице. Ако липсва изпълнителен лист или изпълнително основа­ние, взискателят трябва да осъществи правата си по реда на осъдителния исков процес. Предяви ли иск срещу трето­то задължено лице, взискателят ще има по делото положе­ние на процесуален субституент, но наред с него като съищец, ще бъде конституиран по служебна инициатива на съда (чл.15/3) и длъжникът (чл.134 ЗЗД).

Предаване вземането за събиране поражда задълже­ния за взискателя. Той е длъжен незабавно да пристъпи към събиране на вземането, защото забавянето ангажира него­вата отговорност за вреди и загуби спрямо длъжника.

Разноските, направени от взискателя за събиране на вземането, остават в негова тежест, а не в тежест на длъжника. Това се обяснява в обстоятелството, че при евентуално уважаване на иска за събиране, съдебните так­си и разноски ще бъдат присъдени на взискателя, а също, че той ще събере разноските когато събере сумата по реда на принудителното изпънение.

Вторият начин за удовлетворяване на взискателя. когато е наложен запор върху парични вземания, е преда­ване вземането вместо плащане. И тук предаването извършва съдията изпълнител с постановление и има за последица удовлетворяване на взискателя до размера на сумата, за която той е приел вземането. Тази последица, обаче настъпва само при условие, че предаденото вземане действително съществува по време на налагане на запора. Обстоятелството, обаче, че предаденото и съществуващо­то вземане не може да бъде събрано, няма никакво значе­ние. Предаването на вземането вместо плащане зависи изключително от волята на взискателя, защото чл.393 пос­тановява, че запорираното вземане се дава за събиране по искане на взискателя. Предаване на вземането вместо плащане се приравнява на цесия.

Предаване вземането вместо плащане наподобява datio in solutum (лат."даване вместо плащане"), но datio in solutum  погасява правото на вземане, докато предаване вземането вместо плащане вземането се погасява, ако предаденото вземане съществува.