Home Право Облигационно право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право ПДФ Печат Е-мейл

Облигационно право.Понятие, предмет, система, източници.

Облигационното право (ОП) е необходим съставен елемент на ГП. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда.

Понятието не съответства на това дадено от римските юристи. ОП изучава договорите, но това не е точно т.к. те са основни но не единствени източници.

ОП го разглеждаме в три смисъла:

1.ОП като ОБЕКТИВНО ПРАВО т.е. като част от действащото ГП на РБ. То включва в себе си всички ПН които са приети от органите с нормотворческа компетентност-НС,МС,министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност.

ОП представлява съвкупност от ПН, които уреждат имуществени и  някои неимуществени отношения между равнопоставените ГПС,свързани с придобиване и ползване на вещи, извършване на работа и услуги, отношения произлезли от причиняване на вреди и неоснователно обогатяване.

2.Учебна дисциплина-изучава всички облигационни отношения, освен тези които се изучават в останалите гражданско правни дисциплини. Така например ВП изучава ПО м\у собственика и владелеца по повод плодове и подобрения; ТП-търговски сделки, банкови, застрахователни, транспортни, спедиционни.

3.Научна дисциплина-има за предмет обективното ОП.Главни нейни средства са анализът и синтезът.Тя се проявява в следните измерения:

3.1.Генезиса на правната уредба, развитие (рецепция от други Д )

3.2.Практика по прилагане-съдебна,арбитражна,административна,доколкото съществува по ЗППДОП.

3.3.Критично отношение и препоръка за доусъвършенстване.

Предмет на ОП-характерно за ОПО , че има две страни-1.кредитор и 2.длъжник

Кредитора има право да вземе от длъжника, който е задължен от своя страна да даде нещо\dare\, да изпълни нещо \facere\.

Правните последици се изразяват в това,че едната страна има права ,а другата задължения , съответстващи по обем. Те се намират във взаимна , корелативна връзка.Когато д-ра е двустранен ,всяка стана се явява кредитор и длъжник.

ОПО има собствено съдържание-пр.на вземане и право на задължение.ОПО имат релативен х-р, те са относителни.

Система на ГП-разпределението на ГПН по институти и тяхното логическо подреждане.ГП като обективно действащо право е съвкупност от ПН ,които уреждат статута на ГП субекти и всички о-я на равнопоставеност м\у тях с изключение на трудовите и търговските.

Исторически са се обособили три системи:

1. Институционална система-произлиза от институциите на Гай и се дели на  три дяла :а\лица; б\имущество ; в\способи за придобиване

2.Пандектна система- възниква в Германия.Уредена е в германския граждански законник.Според нея ГП се дели на: а\Обща част и б\Особена част-ВП,ОП,СП,НП.

По-късно към тях се присъединяват авторското и патентното право.

3.Англо-Американската с-ма- тя почива на съдебния прецедент

В България е приложима пандектната с-ма. ОП е част от ГП . Съвкупност от имуществени о-я между равнопоставени субекти.

Източници на ОП са всички норми , които регулират обл. о-я .Те биват законови и подзаконови.Към първите спадат Конституцията, ЗЗД, ЗОДВПГ, зтсу.Там където закона е делегирал права се издават наредби, правилници, инструкции за приложение на з-ните.

ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.

ЗЗД не дава законово определение на понятието облигационно отношение (ОО).Обикновено определят ОО като правоотношение м\у две лица (страни), по силата на което едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие - според едни автори, един резултат - според други,с който се задоволява негов признат правен интерес.

Обща характеристика на ОО:

1.Налице е връзка м\у два правни субекта, като тази връзка е правна.

2.Едното лице е титуляр, а другото лице дължи определено поведение, това е условно защото по-често връзката е двустранна.

3.ОО съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане.

4.ОО е относително защото удовлетворяването на това право кредиторът може да иска само от длъжника си, само спрямо него той има претенция за осъществяване на определен резултат. Длъжникът пък вижда в ОО правна необходимост да престира. То има за него значението за дълг. В негови очи тази необходимост носи името задължение, обвързаност. Той трябва да извърши това, за което е обвързан (ob-ligatus), за да бъде развързан, освободен от задължението си.

Всъщност и кредиторът, и длъжникът виждат едно и също нещо, но го наблюдават от различни зрителни ъгли. За длъжника съдържанието на ОО съставлява правното задължение за престиране; за кредитора то съставлява неговото субективно право, неговото право да иска да му се престира, т.е. неговата претенция.

Видове облигационни отношения.

Според проф. Кожухаров ОО биха могли да се разгледа в широк и тесен смисъл.

1.В тесен смисъл. всяко ПО предполага право на един и задължение на друг т.е. правото което включва основното право на кредитора да иска определено поведение от длъжника и съответстващото основно задължение.

2.В широк смисъл. Той включва други субективни права и правни задължения, които са свързани или произтичат от ЮФ. Така могат да се обхванат цяла серия странични права, задължения и възможности, които възникват в полза на кредитора или на длъжника върху основата на установената вече между тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея - в зависимостта, в която се намират правни последици към юридически факт.

ОО може да бъде просто и сложно- с едно или няколко СП или ПЗ

Класификация с оглед източника на ОО:

1.С оглед на тези произлезли от д-р - договорни ОПО

2.Произлезли от деликт-  деликтни

3.Произлезли от неоснователно обогатяване

4.Произлезли от водене на чужда работа без пълномощно

2.;3.;4.-се наричат недоговорни.

ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО.ПРЕТЕНЦИЯ, ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ. ИНТЕРЕСЪТ НА КРЕДИТОРА.

ОП или правото на вземане се разбира онова имуществено СП по силата, на което едно лице наречено Кр. може да иска от определено друго лице Дл.една престация т.е.осъществяването на един резултат, ч\з който се задоволява признатия негов законен интерес.

Относителност \релативност\ на ОП.

Абсолютните права имат неограничен кръг правно задължени лица.

ОП обратно , не съдържа такова запрещение, отправено до всички и затова от него не произтичат задължения за всички и за всеки.Следователно Кр. е властен да иска осъществяването на един резултат , но не абсолютно от всеки, а само от определено или определени лица- от Дл.или длъжниците му.Само те му дължат този резултат. Затова и само спрямо тях той разполага с една претенция за престиране и може да иска изпълнение само от тях.

Претенция.

Правото на вземане на Кр.се състои във възможността да иска от Дл.осъществяването на определен резултат. Тази възможност се нарича ПРЕТЕНЦИЯ или ПРИТЕЗАНИЕ. Претенцията е особена форма на съществуване на СП.Проявява се при настъпване на определени у-я . Чрез претенцията СП съществува .Тя е равнозначна на субективно материално право на иск , което не е някакво ново право , а се намира в самото съществуващо СП и се проявява в самия ЮФ.Изпълнение може да се иска НЕ САМО по исков път , а ч\з компенсация и прихващане.

ОП съдържа възможността да се иска престация от самият факт на неизпълнението.

Дълг и отговорност.

На правото на Кредитора съответства задължението на Длъжника .Правото и задължението са корелативно свързани- те не могат едно без друго.При неизпълнение на задължението се поражда института на отговорността.Тя е този институт , който обезпечава вземането на Кр. изхождайки от принципа , че Дл. отговаря с цялото си имущество.

Отговорност- значения:

1.Наследника , който е приел наследството отговаря за задълженията , с които то е обременено, съобразно дела, който получава\чл.60- ЗН\.Наследника се явява универсален правоприемник и в това си к-во е длъжен да изпълни задълженията на починалия.

2.Длъжникът отговаря за последиците от виновното си поведение, за своите умишлени или небрежни д-я .Това означава ,че длъжника трябва да заплати вредите, които с виновното си поведение е причинил другиму.

3.Длъжникът отговаря за последиците на случайното събитие\напр.д-ра за превоз\ или,че ДЗИ отговаря за застрахованите вещи, погинали в следствие на настъпване на застрахователното събитие.

4.Длъжникът въобще отговаря за дълга си -за неговото изпълнение,не само за вредите от неизпълнението му.

Необходимо е длъжника да отговаря не с личността си , но с имуществото си.Вж.член 133 от ЗЗД.

Интересът на кредитора.

Това е целта на самото обл.о-е, да се удовлетворят имуществените и неимуществените интереси на Кр. ,които почиват на законова основа.Кр. интерес се удовлетворява, а обл. интереси се погасяват.

ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЛИГАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ.

Източници на ОО са факти, с проявлението на които ПН свързва възникването на ОО.Източникът е основанието за възникване на правата и задълженията на страните.

Правна уредба- чл.8 до чл.62 ЗЗД.

Класификация:

Дали произтичат от ГП или от друго място.

1.ГПЮФ

2.ЮФ от други правни отрасли с гражданско правно действие

3.Смесени ФС - ЮФ от два правни отрасъла

Според структурата на ЮФ

1.Прости, едностранни правни сделки

2.Сложни, няколко самостоятелни ЮФ

Действия-правомерни\договорна сделка\, неправомерни \деликти\

1.Действия

2.Събития

Източници на ОО по нашето право са:

1.Договорите.Те са най-важните източници на ОО

2.Едностранни волеизявления са също основание за възникване на ОО.

3.АА.Те могат да бъдат източници на ОО.През 50-те и 60-те години са основни под формата на планови задания.Сега отпадат.

4.Съдебни решения- по чл.19(3)от ЗЗД

5.От семейно-правна връзка.Например задължение за издръжка или наследствено разпореждане.

6.От непозволено увреждане също възникват ОО.  В/у всеки гражданин тежи задължението да не вреди другиму.Този, който е увредил другиго с умишлено или небрежното си действие или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда.Този, чиято вещ е причинила другиму вреда, трябва да я поправи.Чл.45;49;50.

7.Неоснователно обогатяване е също основание за възникване на ОО.З-нът не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице.Затова, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне; който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно-чл.55 и сл.

8.От водене на чужда работа без пълномощие също възникват ОО:заинтересованият например е длъжен да изпълни сключени от негово име д-ри да обезщети управителя, да му заплати необходимите и полезните разходи, които е правил ит.н\чл.60--62\

ДОГОВОРЪТ. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ. ВИДОВЕ

ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка.

Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.

Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори

Определение.

В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД

"Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях."

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП.

Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки:

1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди".

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2.Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка".Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35.

Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.

- Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления.

- Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни.

В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на  повелителни ПН.

Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави.

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка)  Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.

Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.

Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.

Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.

6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните .Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие

7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

- да се придобие едно СП

- да се надари едно лице

- да се погаси един дълг

Основанието не е елемент от ФС на д-ра.

8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА.

Сключването на договора е постигане на съгласие между две лица по неговите съществени елементи.

ФС на сключването. Той е сложен,  защото изисква наличието на два прости ЮФ- волеизявлението на предложителя и волеизявлението на адресата.Едната от страните поема инициативата за сключването му и прави оферта. Тази страна се нарича ОФЕРЕНТ.Другата страна е необходимо да изрази съгласие чрез приемане и се нарича приемащ, АДРЕСАТ НА ОФЕРТАТА.

Предложението.То е волеизявление \покана\ за сключване на д-р, което един правен субект отнася до друг. Предложението трябва да отговаря на няколко изисквания:

1. Да съдържа всички съществени условия на договора. Тези условия се определят от закона, от обичаите или от естеството на самото задължение. Освен това предложението трябва да посочва и всички онези ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ДИСПОЗИТИВНИТЕ ПРАВИЛА на закона на които оферентът държи.Следователно приема се, че няма оферта, ако предложението НЕ съдържа всички специални условия. Предложението трябва да е така оформено, че за неговото приемане да е необходимо едно просто ДА на адресата. И още няма да е на лице предложение, ако изявлението НЕ съставлява само покана "за сключване на договор". Няма предложение, ако се задоволя да съобщя на едно трето лице, че съм намислил да продам къщата си, стига да ми бъде предложена изгодна цена. Това е една информация и нищо повече.

Предложението трябва и да е достатъчно пълно- по каква цена, какво предлага и т.н.

2. Предложението трябва да е отправено до друго лице т.е. принципа е, че офертата трябва да е насочена към точно определено лице (адресат). Възможно е обаче то да е насочено към определен кръг адресати. В тази хипотеза този, които пръв е приел предложението- с него се сключва договора. Например излагане на стоки на витрина съставлява предложение за продажба, отправено до неопределени лица; такава оферта може да бъде отправена и чрез вестник.

3. Трябва да съдържа изисквания за намерения (animus на предложението). Има две становища по въпроса дали анимуса е необходим и ако няма такъв- няма оферта, а покана за преговори. Второто становище е, че не е необходим, а е достатъчно само волеизявление. Приоритет се отдава на първото становище.

4. Обвързваща сила на офертата. Предложението е едностранно волеизявление. То се отправя до друго лице, за да бъде узнато и евентуално прието от него.

Нашето право стои на становището, че предложението обвързва предложителя.

а\ Ако предложителят е определил срок, в течение на който предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок без оглед на това, дали предложението се прави на присъстващ или на отсъстващ (чл. 13, ал. 1). Следователно предложителят не може валидно да оттегли офертата си до изтичане на този срок.

б\ Ако няма определен срок, в течение на който предложението може да бъде прието, трябва да различаваме с оглед на това, дали то се прави на отсъстващ или на присъстващ. Предложението, направено на присъстващ, обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане. Предложението губи силата си, ако не бъде незабавно прието, казва чл. 13(3). За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона.

в\ Предложение, направено на отсъстващ, обвързва предложителя за толкова време, колкото е обикновено нужно за пристигане на приемането-чл.13(3).Това е относително определена норма. Тук се включват три компонента:

- време за пристигане на предложението до адресата;

- време необходимо да се провери и обсъди предложението;

- време за достигане на отговора до предложителя.

Оферента може да оттегли офертата, ако съобщението за оттегляне пристигне ПРЕДИ или НАЙ-КЪСНО със самата оферта. Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. За адресата договора е сключен, дори ако самият оферент умре или бъде поставен под запрещение, след като е отправил офертата. Офертата има задължителна сила по смисъла на закона.

Предложението губи силата си:

1. Ако бъде отхвърлено от адресата, до който е отправено. Молбата за продължаване на срока за приемане още не означава отхвърляне. Офертата може да бъде приета в първоначално определения срок.

2. Ако изявлението за приемане не пристигне своевременно.

3. Ако бъде оттеглено съгласно чл. 13(2) ЗЗД

Съпоставка м\у оферта и покана за преговори.

- офертата е задължаваща ;

- офертата трябва да има анимус;

- офертата трябва да съдържа всички съществени условия на договора.

Поканата за преговори не трябва да съдържа тези три изисквания.

Приемане.

Същност. Лицето, на което е направено предложението, има една алтернатива- или да приеме предложението и с това договорът е сключен, или да отхвърли предложението и така да осуети сключването на договора. Приемането също отговаря на няколко изисквания:

1. Да изхожда от лицето, на което предложението е направено, от негов особен представител, евентуално от неговите наследници (ако договорът не е intuitu personae).

2. Да бъде отправено до предложителя, негов представител, респективно неговите наследници.

3. Да е безусловно, т.е. да няма резерви и насрещни условия, защото в такъв случай ще е налице контраоферта или покана за преговори.

Начини на приемане.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи окончателния д-р.Приемането трябва да бъде безусловно.Няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни у-я.Приемането не е направено с резерви, ако представлява разширение на предложението.

Изявлението за приемане може да бъде ИЗРИЧНО или МЪЛЧАЛИВО.

1.Изрично е когато волята за сключване на предложения договор личи от изрични изрази, които приемащия употребява.

2.Мълчаливо е когато от действията на приемащия може да се съди за решението му да сключи предлагания д-р.Това са т.н конклудентни действия.

Оттегляне на приемането .

Предложителят може да оттегли офертата си, стига само известието за това да стигне у лицето, на което се предлага, по-рано или едновременно с предложението(чл.13-ЗЗД)

Късно пристигане на приемането .

От пристигналото приемане се вижда, че то е изпратено навреме, но по независещи от него причини то не е пристигнало навреме. Тогава д-ра се счита сключен, освен ако предложителя незабавно уведоми другата страна, че счита приемането за закъсняло.Чл.13(5).

Сключване на д-ра.

Когато предложението се приеме тогава се постига съгласие м\у двете страни.

Съгласие (consensus) наричаме съвпадането на волеизявлението на двете страни по съдържанието.Липсата наричаме разногласие(dissensus).

То трябва да обхваща всички съществени страни на д-ра. Но, ако трябва да се постигне и съгласие и по несъществените елементи, то тогава съгласието по тях НЕ води до сключване на д-ра.Несъгласието м\у страните може да бъде явно и скрито-волеизявленията се отличават.

Момент на сключване .

Договорът е сключен, когато се постигне пълно съгласие в\у всичко.

Когато предложението е направено на присъстващ д-ра се счита сключен от момента на приемането.

Когато предложението е направено на неприсъстващ има четири теории:

1.В момента на изявлението на адресата- когато неговата воля за приемане бъде външно обективирана.Това е т.н. теория на ИЗЯВЛЕНИЕТО.

2.Д-рът е сключен в момента, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението си на предложителя, че приема офертата.Тази теория е теория на ИЗПРАЩАНЕТО.

3.Договорът се счита сключен , когато е узнал за приемането на офертата. Това е т.н. теория на УЗНАВАНЕТО.

4.Д-рът е сключен в този момент, в който изпратеното съобщение за приемане на офертата е достигнало у предложителя.Това е т.н.теория на ПОЛУЧАВАНЕТО.

Нашият законодател е възприел теорията на узнаването.

Мястото на сключване на договора е том където е било направено предложението.

ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ.

Договорът е сключен, щом страните постигнат съгласие в\у всичко, което е съществено или което се счита за съществено. От този момент нататък м\у тях съществуват договорни отношения. Но това не означава, че до този момент не са съществували никакви прано релевантни отношения. И преди приемането на офертата м\у страните възникват отношения и продължават до приемането на направената оферта.Тези отношения наричаме ПРЕДДОГОВОРНИ.

1.Правно релевантна връзка възниква м\у тях още с получаването на предложението. Сам з-нът е придал задължителна сила на офертата.

Задължения на страните в преддоговорните отношения.

-  ЗЗД определя един общ мащаб за поведение като предвижда, че страните по преговорите и при сключването на д-ра трябва да действат ДОБРОСЪВЕСТНО. Страните трябва да доведат до знанието на другата страна всички обстоятелства, които тя трябва да знае по д-ра. Това са задължения за взаимно уведомяване.

-  Задължение на страните да НЕ прекъсват произволно преговорите.

-  Задължение за полагане на грижа. Всяка от страните трябва да вземе мерки за изпълнение на д-ра, ако той се сключи.

-  Задължение да обезпечи валидността на престирания договор.

Тези задължения са преддоговорни защото все още няма сключен д-р

Неизпълнението на тези задължения може да се вмени във вина на съответната страна.Тя се нарича преддоговорна вина или вина при договаряне.

Това води и до т.н.преддоговорна отговорност. Тя произтича от действията извършени по повод сключването на д-ра. Тя не е деликтна, защото няма деликт като умишлено виновно деяние.

Отговорности.

В чл.12 ЗЗД е точен:"При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.В противен случай те дължат обезщетение".

Какъв ще бъде размера на обезщетението ? Кои вреди се дължат:позитивните или негативните?

Позитивни- претърпените загуби от страната в резултат на недобросъвестното водене на преговорите.

Негативни- които страната претърпява от несключването на д-ра.

В една хипотеза ЗЗД счита, че се дължат негативните вреди.Това е хипотезата на чл.28(3) ЗЗД"Страната, която иска унищожението , е длъжна да обезщети другата страна за, вредите, които й са причинени от сключването на унищожаемия д-р, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или е знаела за грешката".До доказване на противното з-на предполага, че не е извинима грешката на, този, който иска унищожаването на д-ра на това основание, и затова свързва унищожаването на това потестативно право със заплащане на обезщетение на другата страна.Т.е.смята се, че трябва да бъдат поправени само негативни вреди, а това са вредите, които другата страна претърпява от това, че е сключила д-ра, че се е доверила на неговата валидност.Тези вреди съставляват разликата м\у имущественото състояние на увредения преди и след сключване на договора. Този текст би могъл да се приложи и по отношение на нищожност поради невъзможен предмет (вж. стр. 58)

Негативният интерес ще трябва да бъде покрит и в случая, когато преговорите биха били прекъснати без достатъчно основание.

Във всички останали случаи обаче ще важи чл. 12, които не ограничава дължимото обезщетение в границите на негативният интерес. Т.Е. увреденият има право да претендира позитивният си интерес.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ.

Предварителният договор(ПД) е съглашението, с което две лица се задължават да сключат в бъдеще окончателен д-р при условията уговорени предварително. Той се сключва, когато условията за сключвания окончателен не са настъпили за страните, а те искат да запазят качествата си на съконтрахенти. Най-често се сключват при транслативни сделки за недвижими имоти. ПД не е специален договор. Той е уреден в Общата част. По принцип може да се сключва за всички видове д-ри, с две изключения:

а\ ПД за дарение- той е нищожен;

б\ Ако окончателният д-р е нищожен по чл. 26,то и ПД също ще бъде нищожен.

Същност на ПД. ПД бива два вида- едностранни и двустранни.

1. Едностранен ПД ще е налице, ако се задължа да продам апартамента си на определена цена, на който вие сте понастоящем наемател, ако решите да го купите до края на наемния срок. Вие приемате това мое предложение.В резултат по договорен път се установява във ваша полза едно право на предпочитание т.е. едната страна поема задължение да сключи окончателен д-р а другата има право само да иска сключването му.

2. Двустранен ПД ще е налице когато не само едната страна се задължава да продаде апартамента си, но и другата се задължава да го купи т.е. всяка от страните по д-ра поема задължение да сключи окончателен.

Характеристика:

1. Това е НЕНАИМЕНОВАН договор, уреден в общата част.

2. НЕ Е ПРЕСТАЦИОНЕН т.к. не се прехвърля никакво имущество.

3. Договорът е КОНСЕНСУАЛЕН защото е достатъчно постигането на съгласие, за да бъде той сключен.

4. Договорът е КАУЗАЛЕН.

5. Той по принцип е НЕФОРМАЛЕН, но закона предвижда писмена форма за действителност, когато за окончателен д-р се иска нотариална форма чл.19(1)

Приложно поле.

1. ПД за продажба на недвижими имоти са най-често срещаните. Той си е извоювал особеното наименование- обещание за продажба.

2. Продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД.

3. За отстъпване на недвижим имот срещу задължение за издръжка.

4. За замяна на недвижим имот.

5. За наем.

6. За учредяване на вещни права.

7. За заем, за влог, за залог.

Условия за действителност. Всички условия за действителност на един д-р са такива и за ПД.

1) Трябва да съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния д-р.

2) Когато има изискване за писмена форма тя трябва да бъде спазвана.

3) Ако окончателния д-р е нищожен то и ПД ще бъде нищожен независимо от основанието.

Действие на ПД.

ПД създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните по него.Всяка от тях има претенция спрямо другата да иска сключването на окончателен. Други действия той няма. Има само облигационно но не и вещно действие.

Принудително изпълнение.

Чл. 19(3) ЗЗД. "Всяка от страните по ПД може да предяви иск за сключване на окончателен д-р. В такъв случай д-ра се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила." Искът е конститутивен, т.к. правото да се иска принудително изпълнение е потестативно. Тук съдебното решение замества окончателния договор. Съдът дава двуседмичен срок да изпълни своето задължение по окончателния д-р. Ако не изпълни ответника има право да иска отмяна на окончателния д-р.

Исковата молба се вписва, защото всички действия извършени след вписването на исковата молба са недействителни за ищеца.

Съдебното решение също се вписва, защото играе ролята на нотариален акт. То се вписва 6 месеца след влизане на решението в сила. Въз основа на него може да се извади констативен нотариален акт.

ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ. ОБЕЩАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ.

Договорът в пола на трето лице е уреден в чл.22 от ЗЗД.

Опр:Д-р по силата, на който страните обещател (промитент) и уговарящ (стипулант) се съгласяват едно трето лице - бенефициер, което не е страна (не участва пряко, нито чрез представител) да придобие едно право като може да иска изпълнението му от обещателя.

Приложно поле.

1. Договора се среща най-често при застраховките в полза на трето лице- застрахователната сума се получава от задълженото лице.

2. При д-рите за прехвърляне на имот с\у задължение за издръжка и гледане.

3. Д-рът за продажба - правото на собственост преминава в\у задълженото лице.

Страни по договора.

- ОБЕЩАТЕЛ (ПРОМИТЕНТ)- поема задължението да даде нещо или да направи нещо в полза на задълженото лице.

- УГОВАРЯЩ (СТИПУЛАНТ)- уговаря да се престира на трето лице и приема обещанието на обещателя.

- БЕНЕФИЦИЕРЪТ НЕ Е СТРАНА ПО ДОГОВОРА.

Условия за действителност.

Уговорката в полза на трето лице поражда с сключването на д-ра самостоятелно право за третото лице при няколко условия:

1.Уговорката в полза на третото лице преди всичко трябва да е валидна.Ако тя е нищожна третото лице не придобива никакви права.Ако пък е унищожаема правата на третото лице отпадат с обратна сила.

2.Д-рът трябва да бъде действителен.

3.Необходимо е също третото ползващо се лице да е определено или поне определяемо.

Действие на договора.

Стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Третото лице не е правоприемник на уговарящия.

Третото лице придобива веднага, направо и непосредствено уговореното в негова полза. Но това негово придобиване не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Неговото едностранно изявление в този смисъл е напълно достатъчно.

Отношение м\у страните и м\у страните и третото лице:

1) Обещател - трето лице.

Обещателя може да противопостави на третото лице възраженията, който произтичат от договора, но не и личните възражения с\у д-ра.

Третото лице по отношение на обещателя има право на иск за реално изпълнение.

2) Обещател - уговарящ.

Уговарящият може  да иска разваляне на договора поради неизпълнение; за вреди който неизпълнението е причинило; право на иск за реално изпълнение (и за двете страни); обезщетение вместо изпълнение.

3) Уговарящ - трето лице.

Отношенията са най-различни, няма значение за договора. Най-често уговарящия иска да надари третото лице или да изпълни свой дълг по отношение на третото лице.

4) Третото лице и кредиторите на уговарящия.

Кредиторите могат да отменят д-ра в полза на третото лице, ч\з т.н. отменителен (Павлов) иск по чл. 135 ЗЗД. Третото лице дължи да върне само това, което уговарящия е дал по договора.

Обещаване действието на трето лице.

Обещаване действието на трето лице е налице, когато едно лице  А  обещава на друго лице  В , че едно трето лице  С  ще се задължи да извърши нещо в полза на  Б. Поражда д-ие само за обещателя. Ако обаче  С  не изпълни д-ето за което  А  се е задължил, тогава има две възможности:

1. Може да се иска реално изпълнение от  А

2. Когато личните качества на  С  са от значение за изпълнението, тогава от  А  се иска само обезщетение.

ПРЕСТАЦИЯТА.НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО Й. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ.

Престацията е поведението, което е необходимо за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.

Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.

1. Определяне от закона. З-на определя съдържанието на дължимата престация, когато той е източник на обл. о-е.

2. Определяне чрез правна сделка.

3. Определимост на престацията. Добросъвестността като критерий за определяне съдържанието на дължимата престация.

Методът за установяване точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване съдържанието на ония актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото.

4. При неоснователно обогатяване .З-на определя задължение за връщане на недължимо платеното.

5. От административен акт.

6. От съдебно р-е.

Видове престации.

А\ Според вида на поведението- задължение за положителни и отрицателни престации. Задължението е за положителна (действие),за отрицателна престация (за въздържане).

Б\ Според ЗЗД използвайки критерия предмет те се делят на:

1.Задължение да се направи нещо;

2.Задължение да се даде нещо;

3.Задължение да не се прави нещо.

В\ Според времето.

1.Задължения за еднократна престация

2.Задължения за трайна престация

- Задължения с продължително изпълнение. При тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия.

- Задължения с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

Г\ Задължения за делими и неделими престации.

Задължението за положителна престация може да бъде делима или неделима, според това дали маже да се изпълни на части без да се намалява себестойността на цялата престация. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОТРИЦАТЕЛНА ПРЕСТАЦИЯ СА ВИНАГИ НЕДЕЛИМИ.

Д\ Задължения за положителни престации.

Е\ Задължения за заместими и незаместими престации.

1. Заместими.- когато дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.

а)Видове заместими престации.

аа)Задължение за лична заместима престация, когато изпълнението на задължението може да бъде извършено от едно трето лице.

аб)Задълженията за предметна престация са винаги заместими.Когато се дължи предоставянето  една вещ или предоставянето й в полза на длъжника.

2. Незаместими.

Дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника.

Ж\Задължения за отрицателни престации.Дължимият резултат се осъществява ч\з бездействие.Видове.

1.Самостоятелни- когато пряка и непосредствена цел на ЮФ (на д-ра) е да се забрани конкретно действие на длъжника.

2.Несамостоятелни-задължението за отрицателна престация,когато ЮФ(д-рът) няма за пряка и главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретно д-е.

3.Смесени- задължението за бездействие е съчетано със задължение за положителна престация.Вж. чл.280 и чл. 283.

Неизпълнение.При задължения за отрицателна престация имаме или изпълнение или пълно неизпълнение.Следователно тук не можем да говорим за забава т.к.щом веднъж е извършил това, което е бил длъжен да не върши, не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни в бъдеще.

Кредиторът има право, когато задължението за бездействие нарушено да иска възстановяване на положението преди нарушението.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ.

Длъжникът може да е задължен да прехвърли собственост или да уреди (респ. да прехвърли) едно вещно право в полза на кредитора си. За този случай казваме, че длъжникът трябва "да даде нещо", че задължението му е за "dare". Оттук и изводът, че задължението "да даде нещо" е по нашето право задължение да се прехвърли собственост, респ. да се учреди или прехвърли друго вещно право.

Задължението "да се даде нещо" има вещно действие. Тук имаме АВТОМАТИЧНО вещно действие. То се изразява в това, че за да се изпълни това задължение е необходимо да се постигне съгласие м\у страните, а не някакво друго действие. Не е необходимо както в РП длъжникът най-напред да е поел задължение за прехвърляне на собственост, а след това с отделен правен акт да изпълнява същото. Не е необходим някакъв междинен правен акт както манципацията по РП, за да се изпълни задължението за "dare". Такъв междинен правен акт е излишен именно защото това задължение се изпълнява веднага с пораждането му - автоматично, стига длъжникът да е собственик на вещта, която е длъжен да прехвърли. Собствеността преминава по силата на договора.

Вещното действие на задължението да се даде нещо следва от чл. 24(1) ЗЗД, според който: "При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.". Това важи за индивидуално определените вещи. За родово определени вещи прехвърлянето става след индивидуализиране на веща (вж. чл. 186а ЗЗД)

Еднакво е правното положение и при замяната. С този договор страните "се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи" (чл.222). Задължението да се прехвърли собствеността в\у определена вещ се изпълнява автоматично.

Автоматично действие ще липсва когато:

1. Длъжникът не е собственик на веща; когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните.

2. При т.н. родово определени престации. Правото на собственост преминава в един следващ момент, до индивидуализиране на вещта.

3. При алтернативна престация. Извършването е отложено до т.н. концентрация

4. При продажба със запазване на собствеността. Вещното действие е отложено, до изплащане на последващата вноска.

5. Когато е налице едно отлагателно условие.

Вещното действие се изразява в това:

1. Да се прехвърли правото на собственост;

2. Да се прехвърли или учреди друго вещно право.

Това са т.н. транслативна и учредителна сукцесия.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНО И РОДОВО ОПРЕДЕЛЕНА ПРЕСТАЦИЯ.

1.Задължения за индивидуално определена престация.

Предмет на задължението за индивидуално определена престация е нещо конкретно, предварително фиксирано и означено по индивидуалните си белези.Характерно за тези задължения е, че не могат да възникнат, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо.

1.1 Действие на задължението.

Ако задължението е за " dare" и престацията е индивидуално определена, правото на собственост преминава веднага, а заедно с него преминава и рискът от случайно погиване или повреждане на веща т.к. всеки собственик  сам носи последиците от случайното погиване или повреждане на веща. Приобретателя става собственик на определената вещ със сключването на д-ра (чл.24(1) ЗЗД)

1.2 Странични задължения.

Прехвърлителя да предаде прехвърлената определена вещ и затова да я пази с грижата на добър стопанин до нейното предаване (чл.187 и чл.63(2) ). При случайно погиване рискът е за приобретателя.Ако пък прехвърлителя е изпаднал в забава, рискът е за длъжника,освен ако докаже, че веща би погинала дори и ако се е намирала у приобретателя.

2. Задължения за родово определена престация.

Дали веща е индивидуално или родово определена, зависи от волята на страните по д-ра, а това дали са заместими или незаместими от свойствата на веща т.е.дали определено количество от едната вещ е равна, еквивалентна на общото количество от другата вещ.

Родово определените престации се характеризират с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. За да може да породи д-е договора и да се постигне целения резултат е необходимо родово определените престации да се индивидуализират. З-нът предвижда, че индивидуализация се извършва ч\з предаване или по съгласие на страните.

Неопределеността трябва да се премахне, иначе задължението не може да се изпълни. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация.

2.1 Възможни хипотези на индивидуализация.

а) Възможно е страните да са се съгласили длъжника да отдели от рода определено количество, което съответства на неговото задължение.

б) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена в момента в, който бъде предадено определено количество от рода. Единствено възможно, когато страните не са се споразумели за нещо друго.

в) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена, ако е уведомен Кр. като това отделяне е направено.

г) Възможно е Кр. и Дл. заедно да извършат отделянето.

Възможни са изобщо най-различни комбинации, щом има съгласие.По мъчен е въпроса обаче, когато страните нищо не са уговорили за начина по който ще се определи съдържанието на дължимата престация. З-нът казва, че" при липса на съгласие" индивидуализацията настъпва, когато родовите вещи" бъдат предадени".

2.2 Последици на индивидуализацията. Родовата престация се превръща в индивидуална престация.

а) Преминаване на собствеността. Нищо не пречи чл.24(1) да влезе в действие след като дължимите вещи са определени.

б) Преминаване на риска .С преминаването на собствеността в\у определени вещи преминава автоматически и риска от случайното и погиване или повреждане в\у техния приобритател- новият собственик.

За да е налице точно изпълнение е необходимо да се престира вещ от уговореното качество в д-ра, ако не е уговорено дължи се вещ поне от средно качество. Когато се престира вещ от средно качество, налице е още ЛОШО изпълнение, което дава 4 правни възможности на Кр.:

1. Може да се развали д-ра т.е. да се върне веща и да се иска цената;

2. Може да се иска отбив от цената;

3.може да се иска престация на др. вещ.

4. Ако е отстраним недостатъка може да се иска поправка на веща за сметка на другата страна.

-дистанционна продажба и транзитна доставка- вж. лекция.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ИЗБОР.ФАКУЛТАТИВНИ ПРЕСТАЦИИ.

Задължения с право на избор или алтернативни престации са тези, при които Дл. се е задължил за повече от една вещ, но Кр. може да иска да получи само една от тях. Казано с други думи престирайки с един от предметите Дл. се освобождава от своята обвързаност и правото на Кр. се удовлетворява.

Задължението не е определено в смисъл, че е необходимо конкретизация, кой точно от предметите, от вещите ще се престира. Чрез КОНЦЕНТРАЦИЯ задължението се ограничава до една  от дължимите вещи. Т.е.концентрира се върху един от тях.

Концентрацията се извършва ч\з два способа:

А\ Нормален способ.

Той става ч\з изявление за избор на този  комуто това право принадлежи. За да бъде правно релевантен, избора той трябва да бъде съобщен на другата страна, респ. на на едно от лицата от другата страна, ако те са неколцина.Съобщението трябва да бъде направено и на двете страни, ако избора е предоставен на трето лице-чл.130(3). След съобщението изборното право става неотменимо- чл.130(2). По своята правна същност то е едностранна сделка, чието съдържание авторът и не може впоследствие да изменя. Изборът превръща с обратна сила алтернативното задължение с просто. Изборът по начало принадлежи на длъжника, ако друго не е определено- чл.130(1). Възможно е по принцип да бъде уговорено друго:

1. Правото на избор да принадлежи на Кр.

2. Правото на избор да принадлежи на трето лице.

Правото на избор следва да се упражни в предвиден в д-ра срок. Когато правото на избор принадлежи на Дл. и той не го изпълни в определения срок, то автоматично преминава в\у Кр. Ако правото на избор не се упражни от третото лице се дава право на съда да направи този избор- 131(3).

Б\ Анормален способ.

Настъпва, когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, т.е. преди да е настъпила концентрацията по нормален път. Тогава задължението се съсредоточава в\у останалата възможна престация, а  ако са били две или в\у обезщетение или в\у останалият предмет.

Хипотези:

1. Когато невъзможността е настъпила поради случайно събитие, без вина на този който е имал право на избор, концентрацията се извършва от длъжника и се премества в\у останалите възможни предмети (чл. 132(1).

2. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, за другата страна се откриват няколко възможности:

а\ Кр. може да иска изпълнение с възможната престация;

б\ Кр. може да иска обезщетение вместо невъзможната престация

3. Когато невъзможността е по вина на кредитора, длъжника може да иска да се освободи от задължението си, като се откаже от обезщетение, което кр. му дължи.

Задължения с факултативна възможност.

Ако при задълженията с право на избор се дължат няколко вещи, но с престирането на една от тях задължението се погасява, при задълженията с факултативна възможност (така уговорена) нещата са обърнати: дължи се една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга задължението се погасява. Дължи се например велосипед, но с престиране на радиоапарат длъжникът се освобождава от задължението си; "Топливо" дължи въглища, но ако престира дърва, пак се освобождава от задължението.

По друг начин стои проблема с риска при задължения с факултативна престация. Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася в\у тази с която длъжника може - ако иска да погаси задължението си . защото тази друга вещ не се дължи. При алтернативните задължения, обратно, задължението се пренася в\у другите непогинали вещи, защото те се дължат.

ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ЛИХВА.

Предмет на паричните задължения са парите. А пари (парични знаци) са тези заместими вещи, на които з-нът е признал функцията на общ изразител на стойност на платежно средство. Парите са всеобщ паричен еквивалент, при който родът никога не погива.

Левът е обявен у нас за национална монета. Не е позволено да се уговарят сделки в чуждестранна валута или в злато- чл.10 ЗЗД казва, че"Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи."

Парични задължения.

Като особена категория родови задължения те имат някои специфични особености, които произтичат от широкия обхват на "рода" и от особените функции на парите изобщо.

Твърде широкия обхват на "рода" превръща същинските парични задължения в неистински родови задължения. Неистински, защото при тях рода никога не се изчерпва. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойността и на платежно средство. Затова не всички правила относно родовите задължения могат да намерят приложение към паричните задължения:

1. Към тях ще се приложат правилата относно преминаването на собствеността и риска, които важат за чист родовите задължения.

2. Обстоятелството, че паричният дълг е дълг на стойност, изключва приложението на редица други правила:

а\ За паричните задължения не важи правилото, че Дл. трябва да престира вещ поне от средно качество-чл.64

б\ Не ще се приложи и правилото, според което Дл. се освобождава от дълга, ако изпълнението му е станало невъзможно не по негова вина.

Номинализъм и валоризъм.

Паричните задължения са дългове на стойност. А парите имат различна стойност.Две са съществуващите теории:

1. Теория на валоризацията- приема, че паричният дълг следва да бъде преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната стойност на парите е спаднала под номиналната им стойност. Ако парите са се обезценили с 50% , а са се дължали 5000лв. , ще трябва днес да се платят 10000лв.

2. Теория на номинализъм- при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.

Задължения за лихва.

Лихвата е възнаграждение, което Дл. трябва да престира на своя Кр. защото е получавал парите т.е. тя е възнаграждение за ползване.

- Лихви се дължат обикновено само ,ако се дължат пари. Не може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи. Този извод следва от чл.240, който допуска да се уговарят лихви за дадени в заем "пари или други заместими вещи"

- Лихвата се определя обикновено в проценти

- Лихвите са граждански плодове. За разлика от естествените плодове те не са добиви, които се раждат и отделят непосредствено от една вещ. Те са граждански плодове, защото се раждат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или за задължение за заместима вещ.

Лихви се дължат защото Кр. има да взема пари (или заместими вещи) . Лихвата е възнаграждение загдето Кр. ги е предоставил на Дл. Всяко задължение за лихва следователно предполага наличието на друго главно задължение- на "главница" . В този смисъл се казва, че задължението за лихва е АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

Следователно не са лихви:

- Анюлитетите- сума с която се погасява част от дълга и лихвата;

- Дивидентите- тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода получен при дейността. Той не може да се уговаря предварително.

- Наемите - те не са лихви, защото се дължат загдето определена вещ е предоставена за временно ползване.

Относителна самостоятелност на задължението за лихва.

Лихвеното задължение е акцесорно задължение. То предполага главница и образува едно главно задължение. Но в известен смисъл то е относително самостоятелно спрямо главното задължение:

1) Могат да бъдат платени лихви, без да се погасява главното задължение. Ако се плаща част от главницата, платеното се прихваща най- напред към разноските, а след това към вземането за лихви.

2) Може да се предяви иск за лихвите, без да се предявява иск за вземането, от които тези лихви произтичат.

3) Тази възможност следва най- малко от обстоятелството, че искът за вземане се погасява с 5год. давност, а искът за лихвите с 3 год. давност- чл.110 и 111.

Лихвите биват два вида- договорна и законна.

А\ Договорната лихва произтича от д-р м\у страните. Може да възникне и от едностранна правна сделка например от едно завещание. Тя се дължи само, ако е била уговорена в писмен документ- чл.240(2). Тази форма е условие за действителност. Лихвите могат да се определят до размер определен от МС- чл.10(2) ЗЗД.

Б\ Законна лихва. Това е тази лихва, която не е уговорена, но произтича от разпореждане на з-на. Измежду тези лихви най-важно място заемат мораторните (закъснителни) лихви т.е. тези, които се дължат при забавено изпълнение на паричното задължение.

Уговорката, че ще се дължат лихви в\у вече изтекли лихви наричаме АНАТОЦИЗЪМ. Тази уговорка крие немалко опасности на Дл., защото ч\з лихви на лихви (сложни лихви), дългът за кратко време може да нарасне много.

ИЗПЪЛНЕНИЕ. СЪЩНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ. ПРИНЦИПИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Всяко ПО включва и облигационно възниква, за да породи определено действие, определени права и задължения. След като възникнат правата трябва да се упражняват, а задълженията да се изпълняват.

Доброволното осъществяване на дължимия резултат наричаме изпълнение, а изпълнението на паричните задължения- плащане.

Изпълнението на задължението има за последица погасяване на обл. отношение, защото ч\з изпълнението крайната цел на ПО е постигната- задоволяване на интереса на Кр. Изпълнението е най-честия способ за погасяване на задълженията.

Правна същност на изпълнението. Няма единодушие относно правното естество

1. За едни изпълнението е договор, защото погасителният ефект не може да настъпи на кр.

2. За други изпълнението не е правна сделка. Изпълнението не е договор, ако погасителният му ефект настъпва без съдействието на кредитора.

3. Трябва да се прави разлика м\у действия по изпълнението и резултата от изпълнението. Действията по изпълнението могат да изискват съдействието на кредитора - тези действия могат да бъдат правни сделки, но самият резултат (изпълнението) никога не е правна сделка.

По правило изпълнението е юридическа постъпка, която изисква, а в определени хипотези се съчетава с волеизявления и се превръща в сделка.

Намерения за изпълнения.

Необходим ли е анимус ? За да е налице изпълнение трябва да има намерение от длъжника. Възможно е да се отмени погасителният ефект на изпълнението, когато длъжника изрично заяви, че няма намерение за изпълнение. Това е хипотеза за неоснователно обогатяване. По принцип се предполага

Принципи на изпълнението.

1. П-п на точното изпълнение - чл.79 ЗЗД. Необходимо е длъжникът да осъществи престация адекватна на дължимата по време, количество и качество, като добър стопанин, добър търговец. В противен случай се говори за неточно изпълнение.

Неточно във времето означава забавено изпълнение.

Неточно в количествено отношение означава частично изпълнение.

Неточно в качествено отношение означава лошо изпълнение.

2. П-п на реалното изпълнение - необходимо е да се престира поетата от длъжника престация. На реалното изпълнение противостои пълното неизпълнение.

3. П-п на задържането - правото да се откаже изпълнението на задължението на длъжника, ако неговият съконтрахент не изпълни своето насрещно задължение.

4. П-п на икономичност на изпълнението.

КОЙ ТРЯБВА И КОЙ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ. КОМУ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Кой трябва да изпълни.

Облигационното отношение обвързва длъжника и за да се освободи от обвързаността си, той трябва да изпълни. Не винаги обаче за тази цел е необходимо личното д-е на длъжника. Чл.73 - "Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника." Т.е. когато се касае за лична незаместима престация.

Кой може да да изпълни.

Когато престацията е заместима, Дл. може да изпълни задължението си ч\з трето лице.Той може да възложи на третото лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите материални действия.

Нещо повече. Всяко трето лице може да изпълни от свое име и по своя инициатива чуждо задължение. Безразлично е дали третото лице има или не интерес от изпълнението. Кр. е длъжен да приеме изпълнението от третото лице(чл.73)

Противопоставяне.

Може ли Дл. да се противопостави на изпълнението на своето задължение от третото лице? Има две хипотези:

- Противопоставянето на Дл. не може да има никакво значение, ако третото лице има интерес да изпълни чуждия дълг.

- Ако третото лица няма правен интерес и Дл. се противопостави, з-на не дава легално разрешение. По-важно и, че интереса на Кр. заслужава по- голяма защита, отколкото тази на Дл.

Кому трябва да се изпълни?

Принципът: Длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители, ако иска да се освободи от задължението се (чл.75). В противен случай то е действително само ако Кр. се е възползвал от него или го е утвърдил. Изпълнението направено на Кр. осъществява дължимия резултат и погасява задължението. Това става само, ако Кр. е способен да се разпорежда със своите права. Такава способност нямат малолетните и пълно запретените, а техните законни представители или настойници; както и непълнолетните или ограничено запретените- изпълнение получават техните попечители.

Изпълнение направено на неспособен Кр. не погасява дълга.Тук важи правилото," който плаща зле плаща два пъти".

Все пак изпълнението ще е действително и ще има погасителен ефект, ако :

1. Потвърдено е от представителя на неспособния или от самия неспособен, след като е станал дееспособен.

2. Ако престираното е отишло в полза на неспособния Кр.- трябва да се докаже, че този Кр. е реализирал ползи, а не е претърпял вреди.

Изпълнение направено но кредитора.

Дл. се освобождава от задължението си, ако престира на лицата, които са овластени да действат от името и за сметка на Кр. Такова изпълнение се счита направено направо на кредитора(75 ал.1).Имат право да действат от името и за сметка на Кр. :

- договорните му представители, т.е. неговите пълномощници;

- законните му представители. Само недееспособните ФЛ имат зак. п-ли.Това са техните родители или настойници.

- съдебни управители(чл.59 ЗН  и чл.90 ЗЛС).

Изключения от принципа:

1) Изпълнение направено на недееспособен Кр. с погасителен ефект.

а\ Когато Дл. престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнението, но Кр. потвърждава това изпълнение.

б\ Когато Дл. престира на трето неовластено лице, но Кр. се е възползвал от престирането .

в\ Когато Кр. изрично или мълчаливо се е съгласил да се престира на трето лице и з-нът не се е противопоставил.

г\ Плащания направени на приносител на ценна книга ;на запис на заповед са винаги редовни, дори и приносителят да не е истински кредитор.

д\ Изпълнението е действително и има погасителен ефект, когато е направено на легитимен знак (билет за кино , театър и др.).

Плащане без погасително действие.

Понякога изпълнението, макар да е направено на Кр. , не освобождава Дл. Такъв е случаят, когато е наложен запор в\у вземането на Кр. у длъжника.

В\у вземането на Кр. може да бъде наложен запор от неговите Кр., за да се удовлетворят те от това вземане. На Дл. се праща за тази цел запорно съобщение от съдебния изпълнител.Следователно след получаване на запорното съобщение Дл. не бива да плаща на Кр. си , макар същият да е дееспособен и на него да има да му се дължи. Ако след получаване на съобщението Д. изпълни (плати)на Кр., това изпълнение не погасява задължението към Кр.,защото зле е платил- късно.

ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат или дължимото поведение "ТОЧНО". Дл. трябва да престира всичко, което дължи. Не го ли направи изправени сме пред непълно изпълнена престация или т.н. частично изпълнение.Кр. не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото- чл.66.С една реч изпълнението е винаги неделимо.Правилото е установено в интерес на Кр. Той не е длъжен да приеме частично изпълнение и не изпада в забава, ако го откаже. Но това е диспозитивна ПН и Кр. може да се откаже от тази облага. В такъв случай задължението се погасява в онази част от дълга, за която Кр. приема изпълнението.

Приложението на правилото на чл.66 може да бъде изключено:

а\ поради естеството на задължението;

б\ по волята на страните;

в\ от разпорежданията на закона.

Какво трябва и може да се престира.

Длъжника трябва да осъществи дължимия резултат. той трябва да изпълни това, което се дължи.Този извод се прави от текста на чл.79 ЗЗД- "точно изпълнение".

Даване вместо изпълнение.

Това е престиране на нещо различно от дължимото със съгласието на кредитора

В такъв случай не е налице едно истинско изпълнени, а едно даване в изпълнение.

Всичко може да бъде престирано вместо дължимото:

1. Може да се престира вещ вместо пари ;пари вместо вещ ; една вещ вместо друга ; лично действие вместо предметна престация и обратно. Ограничения не съществуват.

2. Може да се престира едно вземане вместо изпълнение, като се прехвърли вземането или извърши една активна съвършена делегация.Обикновено това става ч\з цесия. Цедентът отговаря само за действителното съществуване на вземането, което прехвърля, а не за платежоспособността на длъжника нито за реализиране на вземането- чл.100.Затова Кр., който приема едно вземане в изпълнение, рискува да не получи никакво изпълнение, ако Дл. се окаже неплатежоспособен. За да го предпази от такава опасност, чл.65(3) предвижда, че "когато на Кр. е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането. Цесията следователно ако не е уговорено друго, не се счита направена в изпълнение, а само с оглед изпълнението.

Даването вместо изпълнение изиска:

1) даване на допълнително съгласие от кредитора;

2) има договорен характер, защото има д-е само ако Кр. е съгласен. Кр. не може да сключи д-р, ако е неспособен да използва правата си.

Когато Дл. престира една вещ вместо друга, даването вместо изпълнението прилича на ЗАМЯНА, когато се дължат пари, се престира вещ прилича на ПРОДАЖБА. Друг път пък се открива НОВАЦИЯ, понякога прилича и на един сложен договор.

Ако престираната вещ, вместо изпълнение е чужда и Кр. бъде служебно отстранен от нея, какви ще бъдат последиците?

- Ако видим в Кр. купувач, респ. заменител, трябва да му признаем правата по чл.189-192 ЗЗД с\у Дл., който пък трябва да третираме като продавач.

- Ако пък, обратно видим в даването вместо изпълнение едно истинско плащане

тогава самото плащане е нищожно , първоначалния дълг не е погасен и той съществува с всичките му обезпечения.

Правила:

- Към даването вместо изпълнение ще се приложат съответно правилата относно продажбата и в случая, когато на Кр. е дадена чужда вещ или вещ с недостатъци.Няма никакво основание да бъде лишен Кр.от възможностите, които са дадени на купувача, когато му е престирана вещ с недостатъци. Вж.чл.65(2) от ЗЗД.

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно(чл.79 ), но точното изпълнение не означава само осъществяване на дължимия резултат, но още неговото своевременно изпълнение. А Дл. осъществява своевременно, ако престира на ПАДЕЖА. На падежа вземането е вече изискуемо.Кр. е не само в правото си да иска изпълнение, но то е вече поискано или се счита за поискано. Следователно падежа е онзи момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат.

Изискуемост. Определяне на времето за престиране.

Съгласно чл.69(1) задължението е изискуемо веднага с възникването му. Правилото следователно е, че щом се дължи без срок се дължи веднага. Това означава, че Кр. веднага може да иска изпълнение, а Дл.веднага може да пристъпи към изпълнение. Необходимо е обаче Кр. да покани Дл. да изпълни задължението си като му даде срок за това. Когато задължението е без определен срок Дл. не е длъжен да изпълни без получаване на покана.Поканата му обаче определя вече обвързващ го срок. До този момент Дл. не е в забава, а той изпада едва след като бъде поканен- чл.84 ЗЗД.

Кр.може да иска изпълнението веднага, когато "задължението е без срок".Това правило не може да намери приложение в случаите, когато изрично или мълчаливо е бил определен срок.

- За мълчаливо определен срок говорим, когато за обстоятелствата съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението.Тези о-ва могат да бъдат различни в зависимост от естеството на обл. о-е , от х-ра на задължението, предполагаемата воля на страните.Напр. ангажираните косачи през зимата съвсем естествено ще косят през пролетта и лятото. В такива хипотези мълчаливо установения срок е все неопределен."Определен ден " за престиране (84ал.2) не е фиксиран. За тази цел покана трябва да бъде отправена до Дл.

- За изрично определен срок говорим, когато ЮФ, който дава живот на съдържанието, определя и момента в който Кр. може да изиска осъществяването на дължимия резултат.

Може да е установено изпълнението да се иска на определен ден (посочен в календара или с оглед на определено сигурно събитие). Тогава казваме, че срокът е ОПРЕДЕЛЕН.

Страните могат да уговорят изпълнението да се осъществи на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие. Тогава говорим за ОТНОСИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕН СРОК.

Моментът на изпълнение да бъде определен от една от страните по д-ра.В такъв случай говорим за НЕОПРЕДЕЛЕН СРОК.За него има две хипотези:

= Кр. изявление ще определи срока ;

= Дл. ще определи падежа на задължението.

Значение на срока.

клаузите, относно срока за изпълнение могат да имат различно значение.

1. От субективно отношение, значението може да бъде различно , в зависимост от това, в чий интерес е уговорен срокът:

а) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. В този случай казваме, че срокът е установен в полза на двете страни и че задължението нито е изискуемо, нито е изпълняемо до настъпване на срока (чл.70 ал.1 и 2).

б) разпорежданията относно срока могат да означават още, че длъжникът не може да изпълнява преди срока. Тогава срокът е уговорен в полза на кредитора. Задължението не е изпълняемо преди срока, но е изискуемо (чл.70 ал.2)

в) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но и обратното - длъжникът не може да изпълни задължението си преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника.

- ако кредиторът предяви иск за вземането си преди да е настъпил срокът за изпълнение, искът трябва да бъде отхвърлен.

- ако длъжникът е изпълнил предсрочно, той не може да иска платеното обратно на това основание, защото не е платил нещо недължимо. Чл.70 ал.3 дава възможност на предсрочно платилия длъжник да приспадне лихвите от деня на плащането до края на срока, ако е предплатил тези лихви.

2. Обективно отношение. Съглашенията относно срока също могат да имат различно значение:

а) дължимият резултат може да бъде осъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение. В този случай боравим с т.нар. фикс-сделки.

б) нормално страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа. Макар последващото изпълнение да не възможно, това изпълнение е все пак неточно по отношение на времето. То е забавено изпълнение и съставлява основание да се търсят от длъжника вредите, които са настъпили. Но то може да се превърне и в пълно неизпълнение ако кредиторът междувременно е загубил интерес от изпълнението - чл.79 ал.2 и чл.87(2).

Изгубване преимуществата на срока

Законът е установил оборима презумпция, че срокът е установен в полза на длъжника - чл.70(1). Длъжникът може да загуби това преимущество. В такъв случай изпълнението става веднага изискуемо. Облагите на срока се изгубват от длъжника - чл.71.

1. Когато длъжникът е станал неплатежоспособен. За да е такъв, трябва да се види в какво отношение се намират активът и пасивът му. Трябва да се провери дали той е изпаднал в невъзможност да посреща дълговете си.

2. Когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Тук става дума например за особени обезпечения, които длъжникът е дал и сам е намалил - съборил е ипотекирания имот, заклал е заложения добитък. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, стига това намаление на обезпечението да се дължи на действие на дл.

3. Когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения, напр. обещал е залог или поръчителство, но не дава нито едното нито другото. Вземането става изискуемо.

4. Съдебни отсрочки и разсрочки. Съдът при постановяване на решението, а в изключителни случаи и след това може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства - чл.191 ГПК, вж. и 348 ГПК.

5. Мораториум. Срокът за осъществяване на една престация се отлага в случай на мораториум. Това са отсрочки, които се дават с нормативен акт по отношение на изпълнението на всички задължения, поради особено важни и непреодолими събития - война земетресение, природни бедствия.

ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ-ретинент

Въпреки изискуемостта на задължението Дл. има понякога право да задържи дължимото. З-нът признава на Дл. такова право на задържане, ако той има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича задължението му.Ако такава е обстановката, Дл. може да откаже изпълнение на задължението си до едновременно насрещно изпълнение от страна на Кр.

Като отказва да изпълни, Дл. иска по този начин да обезпечи насрещното си вземане- до гарантира своето вземане към кредитора си със задържането, което има към него.Т.е. обезпечителна  е впрочем функцията на правото на задържане. Намира правна уредба в чл. 90 и чл.91 ЗЗД.

Първият от тях урежда общо предпоставките и действията на института. Той се занимава с правото на задържане в ШИРОК СМИСЪЛ. В този текст четем, че  "Дл., който има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правоотношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си , докато Кр. не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца." Този текст има предвид две хипотези:

1) същинското право на задържане- това е правото на Дл. да задържи това, което дължи, заради онова, което има да вземе по силата на същото недоговорно правоотношение, което го е направило длъжник. В такова положение се намира добросъвестния подобрител в чужд имот, който дължи имота на собственика, но има право да получи стойността на подобренията, които е направил в чуждия имот (вж. чл.72 ал.3 ЗС). М\у тия лица съществува едно ПО но то не е договорно.

2) несъщинско право на задържане т. е. налице е т.н. възражение за неизпълнен д-р. Това възражение представлява едно особено приложение на правото на задържане към двустранните обл. о-я- такива отношения, които са породени от двустранен д-р, решение за жилищно настаняване и др.Тъкмо за двустранните д-ри е характерно правата и задълженията на двете страни да произтичат от едно и също ПО.

Вторият текст- чл.91(1) урежда правото на задържане в ТЕСЕН СМИСЪЛ т.к. е посветен на една по- специална, по-тясна хипотеза на правото на задържане. Това е случая, когато някой има" изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържането или подобрението на чужда движима вещ или за вреди причинени от нея."Това лице " има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен."

Същност на правото на задържане.

Дл. при определени условия, може да не изпълни задължението си , като последиците няма да са , че той ще изпадне в забава. По този начин Дл. косвено влияе в\у Кр. да изпълни той своето задължение.

Характеристика на правото на задържане.

1. Това е едно СП, което дава възможност на своят титуляр да иска удовлетворяване на своите претенции.

2. Това е едно ПОТЕСТАТИВНО СП, защото се упражнява ч\з едностранно волеизявление на Дл.

3. Това е едно АКЦЕСОРНО право .

4. Това е НЕГАТИВНО право, защото се упражнява ч\з възражение, а не ч\з иск.

Предпоставки за възникване на правото на задържане.

1. Да съществува насрещно вземане на Дл.към Кр. То трябва да е възникнало, да не е погасено по давност и да е изискуемо. Необходимо е още предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.

2. Правото на задържане предполага, че нещо се намира във фактическата власт на задържащият Дл., което другата страна може да претендира. Това нещо е дължимата престация. Тя се дължи и е дошло време да се престира, но въпреки това така дължимото се задържа.

3. Лицето, което задържа престацията трябва да е добросъвестно.

4. Вземането и престацията, която задържа да не са еднородни, защото тогава ще се приложи компенсация или прихващане.

Конекситет.

Правото на задържане е допустимо само при условие, че дължимата престация и насрещното вземане ОБРАЗУВАТ ЕДНО ЖИТЕЙСКО ЕДИНСТВО - при услови, че те се намират помежду си в предметна връзка с дължимото. Ако двете вземания произтичат от две отделни и независими ПО, то те имат самостоятелен живот, нямат връзка помежду си и правото на задържане не е допустимо. Ако се допусне то и тогава, би значело да не се поставят никакви рамки на института и да се насърчи превръщането му в произвол.

Такава връзка е налице при двустранните д-ри. Две насрещни престации образуват едно цяло ( КОНЕКСИТЕТ ), КОГАТО МАКАР  да е различен правопораждащият факт, връзката м\у тях е такава, че в зависимост от волята на страните искането да бъде удовлетворено.

Може понякога насрещните вземания да не възникват от едно и също ПО, но те могат да са житейски тясно свързани. А  е построил къща в\у мястото на  В , с когото не се намира в никаква договорна връзка. В ревандикира имота си . А  иска да му бъдат заплатени направените подобрения. Насрещните претенции очевидно не произтичат от един и същ ЮФ. И все пак тия две претенции образуват едно цяло, те са конексни. Извода е:

Две насрещни престации образуват едно цяло, когато, макар различен да е правопораждащият факт- връзката м\у тях е такава, че с оглед естеството на нещата и волята на страните искането да бъде удовлетворена едната претенция без оглед на другата е противно на добросъвестността, почтеността и справедливостта. Тогава казваме, вземанията са конексни, че м\у тях съществува връзка.

Упражняване и действие на правото на задържане.

По своето съдържание правото на задържане се свежда до възможността но Дл. временно да откаже изпълнение на задължението си. Кр. по съдебен или извънсъдебен ред - иска да му бъде престирано. Но с\у това негово искане Дл. възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото дотогава, докато не му бъде престирано. Правото на задържане следователно е едно ВЪЗРАЖЕНИЕ, което Дл. противопоставя на Кр. си, за да отложи неизпълнение на дължимото до насрещно изпълнение. Целта му е да се постигне едновременно изпълнение на двете насрещни вземания.

Пр. на задържане е едно отлагателно (дилаторно) възражение. То не разрушава правото на Кр., а само временно парализира неговата претенция.

В съдебния процес Дл. трябва да докаже своето право на задържане.

Чл.91(5) казва, че "Кр., който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение от стойността на задържаната вещ." Това разпореждане е особено важно. То именно придава на възражението за задържане х-ра на ЗАЛОГОПОДОБНО ПРАВО, противопоставимо на третите лица.

Срещу кого задържането е допустимо.

- Върху самата задържана вещ, той няма никакво вещно, абсолютно право. Неговото право е лично, относително, отправено към неговия Кр. Само от него той може да иска изпълнение или по точно едновременно изпълнение

- Дл. може да задържи дължимата вещ и спрямо всички други лица, които са заели правното положение на Кр.- т.е. неговите универсални правоприемници.

- Частните правоприемници . Едно или няколко права преминават ч\з пр. сделка от имуществото на един правен субект в имуществото на друг правен субект. Новият собственик не е длъжник.

-  Задържащият се ползва с владелческа защита- чл.76 ЗС.

-  С веща не може да се разпорежда

-  Да полага грижите на добрия стопанин

-  Да събира плодовете, без да може да ги прихваща към вземането си.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР.

Възражението за неизпълнен д-р е по своята същност подвид на правото на задържане, приложимо към двустранните обл. о-я. То преследва и същата цел , както правото на задържане, има и същите му обезпечителни функции. Допустимо е при същите условия, при които и правото на задържане: вземане, насрещно вземане, конекситет м\у тях. Има и приблизително същите действия- отлага изпълнението до насрещно едновременно изпълнение.

Възражението за неизпълнен д-р е това възражение, което едната страна по двустранното обл. о-е противопоставя на другата,която иска да и бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно отношение дължи насреща. С това възражение Дл. заявява, че отказва да изпълни задължението си , докато Кр. не изпълни своето и рискува да бъде осъден да изпълни само едновременно с Кр. Правната уредба се намира в чл.90(1). Възражението за неизпълнен договор е едно особено приложение на правото на задържане при двустранните облигационни отношения. От двустранния договор възникват едновременно и по необходимост 2 задължения - по едно в тежест на всяка от договарящите страни. Връзката м/у двете зад. е генетична. Общ е и източникът им. Те и двете са включени е едно ПО. Ако това е така както казва чл.90(1), всяка страна, която едновременно е дл. и кр. може да откаже да изпълни своето задължение докато и другата не изпълни своето. Всяка страна може да противопостави на другата възражение за неизпълнен договор, за да постигне едновременно изпълнението и на двете задължения. И с този текст се дава правен израз на т.нар. функционална зависимост на насрещните задължения по двустранния договор. М/у двете задължения съществува конекситет - връзка.

Смята се, че недобросъвестно постъпва онзи, който иска да му бъде престирано, без сам той да престира това, което другата страна основателно очаква да получи насреща.

Възражението за неизпълнен договор е подвид на правото на задържане. Както последното предполага една дължима престация и едно насрещно вземане -  двете еднакво изискуеми. И двете предполагат конекситет м/у насрещните задължения. При двустранните дог. той следва от функционалната зависимост в която добросъвестността поставя двете насрещни вземания.

Както правото на задържане, така и възражението за неизпълнен договор иска да гарантира длъжника. Те му позволяват без да изпада в забава да откаже изпълнението на изискуемото задължение до едновременното престиране. Противопоставените в съд тия възражения ще доведат до осъждане за едновременно престиране.

Възражението за неизпълнен договор представлява едно квалифицирано право на задържане. То е такова, защото наред с обезпечителната си функция, то трябва да съдейства дължимите насрещни престации да бъдат разменени и страните да бъдат удовлетворени.

Възражението за неточно изпълнен договор  е възражение за непълно изпълнение (качествено или количествено). В такъв случай кредиторът има право да иска точно, респективно пълно изпълнение, освен ако неизпълнената част от престацията е такава, че е противно на добросъвестността да се иска отлагане на изпълнението на дължимото до престиране на незначителния остатък.

МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ДОКАЗВАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО. ПРИХВАЩАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕИЕТО

Всяко задължение трябва ад бъде изпълнено точно. Това означава престиране на местоизпълнението на задължението.

Мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими за да се осъществи дължимият резултат, да счетем, че той точно изпълнява, наричаме местоизпълнение на задължението му. Длъжникът се освобождава от обвързаността си, ако престира на това място, и изпада в забава ако не престира на него. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението ако е на мястото и изпада в забава от своя страна ако не го приеме на него. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето на престацията. Това е така при местните сделки - когато и двете страни имат местожителство в едно и също място. При дистанционните сделки местоизпълнението не съвпада с местодоставянето. Дистанционна сделка е налице, когато с допълнителна уговорка се установява, че длъжникът ще се погрижи престацията да биде доставена на кредитора на място, различно от местоизпълнението. Дл. нарича това място местодоставяне; кр. - местополучаване; за престацията то е местоназначение.

Местоизпълнението е правнорелевантно отнасяне на задължението към определено място. За да се обозначи разликата между местоизпълнение и местодоставяне, се употребяват на практика редица правнотехнически термини:

- франко

- FOB

- CIF

Определяне на местоизпълнението.

Меродавно е на първо място изрично уговореното от страните местоизпълнение. Когато не е уговорено изрично, възможно е местоизпълнението да се определя от естеството на изпълнението, а в някои случаи и законът определя мястото на изпълнение. Местоизп. на едно зад. може да бъде определено и с адм. разпоредби. Възможно е в някои случаи да не може да се приложи нито един от горепосочените критерии. Тогава влиза в действие чл.68 ЗЗД: "Ако местоизп. не е определено в закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при парични задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на зад/то;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението (търсими задължения)."

Местожителство на едно лице е мястото, където то се установило да живее постоянно или преимуществено и в регистрите на населението на което то е вписано.

Правно значение на местоизп.

Проявява се най-често във връзка със забавата. Тогава говорим за носими и за търсими задължения.

1. Когато търсимото задължение е срочно и кредиторът не потърси вземането си на срока, той изпада в забава поради неизпълнение, защото не е направил необходимото за да получи изпълнение. Дл. обратно не изпада във забава.

2. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кред. Не стори ли това, той изпада в забава.

Разноски и доказване на изпълнение.

Принципът е, че разноските по предаване на дължимата престация са поначало в тежест на длъжника. Такива са и разноските с издаване на разписка, всички разноски по предаването, включително меренето и тегленето. Нормата на чл.78 обаче е диспозитивна и страните могат да уговорят друго. Допълнителните разходи са в тежест на този, който ги е причинил.

Доказване на изпълнението.

Принципът е, че длъжникът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си точно (чл.127 ГПК). Не съществува законова, макар и оборима презумпция, че длъжникът е изпълнил точно, но една обикновена презумпция твърде често помага на длъжника - щом кредиторът е приел без възражение - може да се счита, че му е престирано точно (чл.194 и 264 ЗЗД).

Изпълнението може да се доказва с всички доказателствени средства. Все пак чл.133 буква Б на ГПК не допуска свидетелски показания за доказване "погасяване на установени с писмен акт парични задължения".

Нормалният писмен документ е разписката - писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията за получаване на същата. Тя трябва да носи подписа на издателя, дългът датата, мястото на престиране и т.н. Този, който изпълни дълга, има право да иска да му бъде върнат особеният документ, ако такъв бъде издаден. По нашето право връщането на документа за вземането има значение за необоримото предположение за погасяването на дълга - чл.109. Това предположение има действие само тогава, когато е установено, че връщането на частния документ за дълга е станало без измама, насилие и изобщо доброволно.

Правото на разписка е признато в чл.77(1). Този текст има няколко хипотези:

а) пълно плащане - ако плащането е пълно, длъжникът може да иска от кредитора връщане на издадения му за вземането особен документ (чл.77(2)), освен ако документът се отнася и до други права на кредитора (ал.3)

б) при частично плащане, дл. може да иска разписка за станалото частично изпълнение, както и отбелязване на същото върху документа за дълга

в) при загубване на документ - кр. може да твърди, че е изгубил документа за вземането. Тогава той е длъжен ад отбележи и това обстоятелство в разписката - чл.77(4)

г) право на задържане - дл. може да задържи изпълнението, докато му се върне документът за вземането и му се даде разписка.

Прихващане на изпълнението (плащането).

Възможно е един и същ длъжник да има повече еднородни задължения към един и същ кр. Ако той не изпълни всичко изцяло и изведнъж, а престира общо срещу задълженията си, се поставя въпросът кой дълг се е погасил.

Прихващане може да прави само длъжникът. Той заявява кой дълг погасява. Когато такова заявление няма, тогава законът определя как става прихващането. Може да се определи и чрез договор. Ограничение за избора на длъжника има в три направления:

1. ако е уговорен срок в полза на кредитора, дл. нито може да изпълнява преди изтичането му, нито да прихваща изпълнението си към още неизпълняем дълг.

2. ако изпълнението е частично, кр. не е длъжен да го приеме. Дл. трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от зад. си за да може изобщо да се прехваща.

3. когато зад. за лихва и изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, тогава се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата - чл.76(2). Свободата на избора на длъжника е ограничена в тази насока.

Прихващане по силата на закона - по реда на чл.76(2,3) най-напред:

а) върху най-обременения за дл. дълг

б) в/у най-старото задължение, ако всички са еднакво обременителни

в) в/у всички дългове съразмерно, ако те са еднакво обременителни и еднакво стари.

ИЗПЪЛНЕНИЕ С ВСТЪПВАНЕ В ПРАВАТА НА УДОВЛЕТВОРЕНИЯ КРЕДИТОР

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено, но не всяко изпълнение освобождава длъжника по отношение на всички. Изпълнението има такъв погасителен ефект само ако изхожда от самия длъжник - не и когато то изхожда от трето лице. Направеното от третото лице изпълнение има само ограничен погасителен ефект - само по отношение на удовлетворения кр. Дл. остава обвързан не към сегашния кр., а към третото лице. То става кр. на мястото на досегашния като встъпва в неговите права. Това се нарича суброгация. Така напр. ако Иванов дължи на Петров, а на падежа не Иванов, а поръчителят му плати, Петров очевидно получава всичко, което му се дължи. Плащането, което е направил поръчителят погасява вземането, на Петров. Но същото не освобождава Иванов от задължението му. Той сега дължи на поръчителя това, което същия вместо него е платил Петров. За да го получи, той встъпва в правата на Петров - замества го. Така суброгацията е преминаване на правата на кр. в/у едно трето лице, което настъпва защото това трето лице е удовлетворило кредитора. Суброгацията е един изпълнителен процес без пълен погасителен ефект, изразяващо се в заместване на досегашния кредитор с нов.

Когато едно трето лице изпълни вместо длъжника, може да се ползва от всички обезпечения, от които се е ползвал кр. Извод: суброгацията е едно допълнително право, което се поражда за третото лице, изпълнило чуждо задължение като то гарантира вземането към длъжника съобразно вътрешните отношения м/у тях.

Цел на суброгацията.

Третото лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но поради изпълнението, неговото имущество намалява, а длъжниковото имущество остава непокътнато. Поставя се въпросът трябва ли да признаем на третото лице правото да иска дл. да му върне обратно всичко, което е платил за него. Общ отговор не може да се даде, защото това зависи от вътрешните отношения м/у длъжника и третото лице. А те могат да бъдат най-различни:

а) дл. може да е натоварил третото лице да изпълни зад. му. Отношенията им в такъв случай са мандатни. За да си върне платеното, третото лице разполага с/у длъжника (с/у доверителя си) с обратен иск - чл.285.

б) третото лице може би плаща на кредитора защото по този начин дава на длъжника парите, които е обещало да му даде в заем. Третото лице тогава разполага с иск на заемодателя.

в) третото лице може да изпълнява чужд дълг, защото е решило да се грижи за работите на дл., макар последният да не му е възлагал такава работа - чл.60 Тук ще се разполага с обратен иск на управляващия чужда работа без мандат - чл.61.

г) третото лице може да плаща без всякакво оправдано правно основание. Тук се разполага с възможност за иск за неоснователно обогатяване - чл.59.

д) третото лице може да плаща с намерение да надари длъжника. То няма възможност за обратен иск с/у дл.

е) третото лице няма обратен иск с/у длъжника и когато плаща със ср/вата, които дл. му е предоставил за тази цел. Това са т.нар. регресни права на третото лице. В тези случаи третото лице,когато се ползва от обратния си иск не може да иска обезпеченията и привилегиите, които са били установени в полза на установения дълг.

Суброгационен иск.

Вземането на Кр., което третото лице е изпълнило, може да е било обезпечено с привилегия, със залог или ипотека, които са давали пълна сигурност, че ще бъде събрано вземането. Тия обезпечения са погасени вече с погасяването на дълга от третото лице. То затова има всичкия интерес да замести удовлетворения Кр. в правата му- да встъпи в тия негови права, следователно и в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да е съпроводено.Следователно, третото лице, което е изпълнило чуждият дълг за да встъпи в правата на удовлетворения Кр. му позволява да упражни всички права и искове, съпровождащи съответното вземане - залог, поръчителство, лихви и т.н.(чл.146). Това е и всъщност крайната цел.

Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения Кр. не го лишава от личния му обратен иск с\у Дл. - иск, който произтича от вътрешните отношения м\у тях. Например поръчителя, който е изпълнил задължението на Дл., има личен обратен иск с\у него за главницата, лихвите и разноските, които е направил. Суброгационния иск може да му дава по-малко

Допустимост на суброгацията. Хипотези.

1. Правен интерес.

З-нът допуска суброгация не в полза на всеки, който е изпълнил чуждо задължение, макар да има обратен иск (например иск за неоснователно обогатяване, иска на водещия чужда работа без мандат и т.н.), няма да се суброгира в правата на удовлетворения Кр. Изобщо неоправданите вмешателства в чужди обл.о-я е нежелателни(чл.74-ЗЗД).Следователно:

БЕЗ ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НЯМА СУБРОГАЦИЯ.

2. Хипотези.Кои лица имат правен интерес.

а)Лично или реално задължено за дълга.

аа\Лично задължените. Те изпълняват защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят.

- Поръчителите се задължават заради други и ако изпълни, изпълнил е заради главния Дл.И има обратен иск с\у същия. Наедно с това се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.

- Всеки съзадължен дължи с други. Ако той плати всичко, изпълнил е не само своя но и чужд дълг- дългът на тези, които дължат с него и има правото да иска от тях платеното. Това е правното положение на съпоръчителя.

бб)Реално задължените.

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. СЪЩНОСТ И ФОРМИ.

Чл.79(1) ЗЗД урежда принципа на точното изпълнение.Всеки Дл. трябва точно да изпълни задължението си . Само така обл. о-е достига крайната си цел и достига нормалния си край.

Нашето ГП държи на реалното, ефективното и точно изпълнения на задълженията дори ако трябва да се наложи по принудителен ред.

Промяна в съдържанието на облигационното отношение.

Неизпълнението на задължението, неосъществяване на дължимия резултат- изобщо съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение. То представлява една празнина от гл.т на законността т.к. правният ред очаква доброволно да бъде изпълнено задължението. Празнина и от гл.т. на Кр., който е очаквал дължимото му да бъде престирано. Празнина най- сетне и в общостопански мащаб. Затова всяко неизпълнение е не само анормално развитие но обл. о-е, но и едно правно, стопански и социално вредно, нежелано явление с редица неблагоприятни отражения.

Неизпълнение.

Само при точно изпълнение обл. о-е достига до своята крайна цел. Дължимият резултат е осъществен, Кр. е удовлетворен, а Дл. е освободен от своето задължение.

Неизпълнението е патология в развитието на обл. о-е. То е неизпълнение на дължимата престация, на дължимия резултат или дължимо поведение.

Причини за неизпълнението:

1. Може Кр. да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението, когато е необходимо съдействие от страна на Кр. В този случай говорим за забава от страна на кредитора.  Ако купувача не представи спецификация на стоките, доставчика няма да може да му ги достави.

2. Възможно е неизпълнението да се дължи поради някакво случайно събитие или непреодолима сила, причина , която не може да се вмени във вина нито на Дл. нито на Кр. Тогава говорим за обективна невъзможност за неизпълнение и няма да има отговорност за неизпълнението.

3. Причината може да е в Дл. поради неговото виновно поведение, той не е изпълнил дължимата престация.

Форми на неизпълнението.

Неизпълнението изобщо може да се прояви в най- различни форми. Може да не е изпълнено никак или пък само от части, със закъснение, лошо - изобщо неточно.

1. ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ е налице когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация - когото не е извършил нищо от това, което трябва да извърши или даде. Или пък е извършил противно на онова , което е трябвало да не върши. Или пък е изпълнил дължимата престация толкова късно и толкова лошо, че Кр. няма никакъв интерес.

2. НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - то не е адекватно на дължимото по време, количество или качество.

2.1 Частично изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него Дл. е осъществил само част от дължимия резултат.

2.2 Забавено изпълнение. То е неточно във времето . Длъжникът престира но не когато дължи. Понякога дори Кр. вече няма интерес от такова закъсняло изпълнение. В тези случаи то се приравнява на пълно неизпълнение. Това е така при т.н. фикс-сделки.

2.3 Лошо изпълнение. Всякакъв друг вид неточно изпълнение (в качествено отношение), когато то може да премине в пълно, ако несъответствието му е много голямо.

Средства, с които се ликвидират последиците от неизпълнението.

1\ Иск за пряко изпълнение. Чрез него Кр. може да постигне макар и със забава и по принудителен ред , ефективно осъществяване на дължимия резултат

Този иск допринася за осъществяването на ония цели и интереси, заради които обл. о-е е създадено.

2\ Овластяване на кредитора. Кр. маже да бъде овластен от съда да осъществи сам за сметка на Дл. резултата, който последният виновно не е осъществил. Това е възможно, когато задължението е заместима престация.

3\ Договорна отговорност. Когато прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за Кр.  , з-нът възлага вредите от неизпълнението в\у Дл. ако това неизпълнение се дължи на негова вина.

4\ Освобождаване от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които Дл. не отговаря, няма основание да му възложим вредите от неизпълнението. Точно обратното, справедливо е да го освободим от отговорност за неизпълнение на невъзможното, щом не е причинил невъзможността.

НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. ПОСЛЕДИЦИ. ПРОБЛЕМЪТ С РИСКА.СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ.

Начална невъзможност.

Може да се поема задължение само за нещо възможно - за нещо практически и правно осъществимо по време на поемане но задължението. Иначе не възниква обвързаност за Дл. "Нищожни са - казва чл.26(2) д-рите, които имат невъзможен предмет"

Последваща невъзможност.

Това е невъзможността да се изпълни едно вече породено и напълно валидно задължение - обективна невъзможност да се осъществи дължимия резултат, настъпила след възникване на обл. о-е. При това трябва да се различава дали неизпълнението е станало по вина на Дл. или без вина на Дл.

Освобождаваща невъзможност.

Ако неизпълнението не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника, ако то се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, казваме, че е налице невъзможност за изпълнение, която - стига да бъде доказана - освобождава длъжника от всякаква отговорност-чл.81(1).

1. Това е винаги когато става дума за едно случайно по своя произход обстоятелство, чието настъпване длъжникът нито е предизвиквал, нито е могъл, а не е бил и длъжен да предвиди. Пожарът, който е унищожил индивидуално определената вещ, която трябва да се престира; земетръсът който предизвиква срутване на пластове в един рудник и осуетява навременното изпълнение на доставката и т.н. и т.н.

2. Необходимо е не само да е настъпило едно случайно събитие, но и това събитие да създава, да причинява невъзможността т.е. м\у случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение трябва да съществува отношение на причинна зависимост. Така например Х бива повикан на военна служба. Той не е могъл да предвиди това обстоятелство. То не може да му се вмени във вина просто защото не го е предизвикал. Но ако под предлог на повикването му на военна служба Х не изпълни задължението си да прехвърли на У недвижимия имот, който е обещал да му продаде, ще вменим във вина на Х неизпълнението на това задължение. Защото Х може да упълномощи другиго да изповяда продажбата по нотариален ред.

3. В невъзможността не се крие въобще нищо абсолютно. То е относително понятие. То е относително във времето и пространството. Едно събитие е пречка за изпълнение - причинява невъзможност, не поради своето вътрешно естество, но по силата на взаимното отношение на ред условия и конкретни обстоятелства. Това, което лесно може да се предотврати при едни условия, може да бъде неотклонимо на друго място и при други условия.

Можем следователно в заключение да кажем, че едно събитие съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, ако е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността - с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение - всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.

Субективна невъзможност.

Неизпълнението може да се дължи на причина, която съставлява пречка за изпълнение само по отношение Дл.  За този случай казваме, че е налице лична, субективна невъзможност и се питаме какви са последиците й. Обикновено отговора е обективната невъзможност освобождава Дл. , а субективната не го освобождава от задължението му. Всъщност субективната невъзможност за изпълнение не освобождава Дл. от обвързаността му, защото изобщо не съставлява никаква невъзможност. Обратно, тя е възможност за престиране.

Субективната невъзможност е приравнена на обективната възможност за изпълнение. Тя не освобождава Дл. и той ще отговаря за вредите причинени от нея. Например Дл. не може да изпълни своето задължение, защото няма парични средства или се намира в болнично заведение. Изключението е субективната невъзможност ще бъде равна на обективната , само когато задължението е intuito personae.

Чл.81(1) казва, че длъжника не отговаря когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Без вина няма отговорност.

Последици при невиновна невъзможност за изпълнение.

1. Задължението се погасява. От длъжника не може да се иска онова, което е станало невъзможно по причина, която не може да се вмени във вина. Не може да се иска от него обезщетение за неизпълнение.

2. Доказване на невъзможността. Дл. трябва да докаже невъзможността, да докаже причината, която прави усилията му практически безполезни.

3. Отговорност за случайни събития. Възможно е Дл. да е поел рисковете от събитието, което причинява невъзможността. В такъв случай той не се освобождава от задължението си. То се превръща в задължение за парично обезщетение.

4. Заместваща облага. От събитието, което прави изпълнението невъзможно, понякога възникват претенции за обезвреда в полза на длъжника. Той може да се е застраховал срещу това събитие и сега - след настъпване на събитието - му се дължи застрахователно обезщетение. Купил е например някой една индивидуално определена вещ. С това е станал неин собственик (чл.24(1). Продавачът трябва да му я предаде. Но по вина на трето лице той не може да стори това. По вина на трето лице вещта е погинала. Това трето лице очевидно дължи обезщетение. Но това обезщетение дължи не на продавача, а на купувача - на новия собственик на вещта. Щом "рискът е за собственика", а купувачът е вече собственик на продадената и непредадена му вещ, нему се пада облагата - обезщетението, което идва на място на дължимата престация. Комуто рискът, нему и облагата.

Но купената вещ може да е погинала не по вина на трето лице, а в резултат на едно случайно събитие. Била е обаче застрахована от продавача. Кой ще получи застрахователното обезщетение: купувачът или продавачът? Отговорът е, че застрахователното обезщетение принадлежи на купувача.

Рисковете.

1. Зависи от това какъв е договора. При едностранните договори рискът е за кредитора. При тях само едната страна е задължена към другата. Другата има само права. Невъзможността да се изпълни това единствено задължение освобождава Дл.

2. При двустранните договори права и задължения възникват и за двете страни, всеки се задължава, защото ще получи нещо насреща. Ако една от страните се освободи от задължението си поради невъзможното му изпълнение, другата ще трябва ли да изпълни насрещното си задължение, щом то е изпълнимо? Ако трябва да изпълни, тя ще даде нещо и нищо няма да получи насреща - рискът ще тежи върху кредитора. Ако пък освободим и нея от задължението, рискът ще легне върху длъжника, чиято престация е станала неизпълнима.

Законодателствата обикновено въвеждат правилото, че рискът тежи върху Дл.

Това е общото правило. Рискът тежи върху Кр. това е изключението. Но това изключение има много широко приложение и голямо практическо значение, че мнозина са склонни да считат изключението за общо правило.

У нас законодателя постъпва точно по същият начин. Общото правило е установено в чл.89 ЗЗД."При двустранните д-ри , ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, д-рът се разваля по право." Все едно, че не е сключван. Задължението на Дл. се погасява. Заедно с това се погасява и задължението на другата страна. Никой никому няма да даде нищо. Правилото може да се формулира така: рискът тежи в\у Дл., чието задължение е станало неизпълнимо.

Изключението.

По правило рискът тежи в\у длъжника, чиято престация е станала невъзможна. От това правило съществува едно важно изключение - рискът е за кредитора, за купувача т.е. риска е за собственика (res perit domino). Няма такъв текст в ЗЗД, поради пропуск, а той гласи: "При липса на противно съглашение рискът от случайното погиване или повреждане на прехвърлената в собственост вещ преминава върху приобретателя с преминаването на собствеността".

При задължения за прехвърляне на собственост в\у определена вещ собствеността преминава върху приобретателя по силата на самия договор - със самото му сключване. От този момент приобретателят е собственик, макар вещта да не му е предадена. И понеже е собственик, като всеки собственик той понася последиците на случайното погиване или повреждане на собствената си вещ (res perit domino). От това, че правилото не е възприето не означава, че правилото липсва. То е упоменато в чл.196(1),205,263.

Частична невъзможност за изпълнение.

Когато престацията е станала отчасти невъзможна, тогава Дл. се освобождава да престира невъзможните части, но е длъжен да престира възможните.

При двустранните договори кр. може да поиска съответно намаляване на насрещната престация т.е. задължението се трансформира в адекватно на частично възможната част, но само когато кредитора има интерес от това.

ПРИЧИНИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО, ЗА КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ НЕ ОТГОВАРЯ.

Неизпълнението не винаги се дължи на невиновна невъзможност за изпълнението. По-често то се дължи на поведението на самия Дл.- на неговият умисъл, на неговата небрежност, на неговата вина изобщо. Ако в първият случай казваме, че неизпълнението се дължи на причина, за която Дл. не отговаря, във втория случай обратно, казваме, че то се дължи на причина, за която той отговаря. За такъв Дл. възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите, причинени от неизпълнението.И така Дл. отговаря за своята вина.

Условия за отговорност на длъжника.

ВИНА- психическото о-е , което извършителя на неправомерното действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати

Вината има отношение към отговорността в двете си проявни форми- умисъл и небрежност.

1. Умисълът е налице, когато деецът ясно съзнава, че с неизпълнението си причинява вреди на отсрещната страна. Умишлено - със зла воля действа оня длъжник, който макар ясно да съзнава, че ако не изпълни задължението си, ще причини вреди на своя кредитор - иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат.

а) Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, казваме, че длъжникът действа с пряк умисъл.

б) Ако пък се надява, че тия последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуща, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него (правомерен или неправомерен) резултат, казваме, че длъжникът действа с евентуален умисъл.

Така например умишлено действа оня длъжник, който не ми доставя уговореното семе, за да не мога да засея, макар да знае, че така ще понеса вреди. Или ми достави семе, което е загубило кълняемостта си. Умишлено действа и оня длъжник, който не ми доставя семето, като се надява, че все някак ще се справя с положението и няма да понеса вреди, но допуща, че такива вреди мога и да претърпя, и се съгласява в себе си и това да стане, стига само да може да продаде семето другиму на двойно по-висока цена. Зла воля проявяват явно и двамата - единият иска непременно да загубя; другият не иска непременно да загубя, но е съгласен евентуално и това да стане, стига само той за спечели. Снизхождение не заслужава нито първият, нито вторият.

2. Небрежност. Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той бе длъжен да положи. Но не я полага. Затова е виновен. Упрекваме го в слаба активност - за бездейната му воля. Неговата небрежност може да се прояви в две форми. Дл. може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си - да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеше и щеше да ги предвиди, ако бе положил необходимата грижа. В този случай говорим за несъзнавана небрежност. Но може, обратно, да си е представил последиците на своето неизпълнение, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят: съзнавана небрежност.

Дължимата грижа - чл.63(2) ЗЗД

"Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа."

Грижата на добър стопанин е следователно необходимата и дължима грижа. Ако Дл. не я положи, тай е във вина. Неговото бездействие става причина дължимият резултат да не бъде осъществен. И понеже това бездействие е виновно, Дл. отговаря за последиците му, за неизпълнението. Дължи се поначало грижата на добър стопанин. В известни случаи обаче се изисква Дл. да положи "друга грижа" - по-голяма или по-малка от тая на добрия стопанин.

1. Грижа, по-малка от тая на добрия стопанин, се изисква обикновено, когото Дл. няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Влогоприемателят трябва да се грижи за вложената вещ като добър стопанин, макар да не получава поначало възнаграждение за труда си - чл.253(2). Но той отговаря само за умисъл и груба небрежност след изтичане на срока, в който влогодотеля е трябвало да си вземе вложената вещ обратно. Влогоприемателят отговаря следователно само за неполагане на онази грижа, която и най-небрежния стопанин би положил. Управляващият чужда работа трябва да положи в тази си дейност грижата на добър стопанин, щом се е заел с чуждата работа (чл.60 ал.2 във вр. чл.281). Но неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чуждата работа - чл.60(3).

2. В други случаи з-на изисква да се положи грижа, по- голяма от тая на добрия стопанин. Така е при заема за послужване. Понеже само Дл. има интерес от този д-р, изисква се той да положи за чуждата вещ не само грижата на добър стопанин, но и да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи - чл. 244(1). Това значи, че той отговаря, ако е могъл да спаси заетата вещ от случайно погиване, като жертва своята; че отговаря, ако не е положил тази грижа, която полага и най-грижливият човек.

3. Съдържание на дължимата грижа. Законът изисква задължението да бъде изпълнено е грижата на добър стопанин. Но той не определя съдържанието на тази грижа. Мащабът на законодателят е относителен, както по отношение на мястото така и по отношение на лицата. Индивидуализирането поставя въпроса за личните качества на лицата. Липсата на определени интелектуални или физически качества на лицата имат по-малко или по-голямо значение в различните случаи.

Клаузи за неотговорност.

По начало са допустими уговорки, чрез които Дл. се задължава да положи по-голяма или по-малка грижа от установената от закона. Има хипотези, във които те не са допустими. Напр. при договора за продажба - чл.193(3), не може да се уговаря че продавачът няма да отговаря за недостатъците на вещта. Принципно е положението, че предварителното освобождаване от отговорност или нейното ограничаване се изключва във всички случаи, когато с тях предварително се уговаря, че длъжника няма да отговаря за своя умисъл или за грубата небрежност - чл.94 ЗЗД.

Отговорност за чужди действия.

1. Длъжникът няма да отговаря за действията на трети лица, които са се вместили в облигационното отношение без негово знание или съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл.45 ЗЗД - деликтна отговорност, а не договорна.

2. Длъжникът отговаря обаче за действията на трети лица, които сам е привлякъл към изпълнение на задължението си. Така:

- Довереникът, който не имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си, като за свои; а ако е имал това право - за вредите причинени от лошия избор на заместника си - чл.283(4).

- Спедиторът може да натовари следващия спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това. Той носи отговорност за действията на следващия спедитор.

- Превозвачът може да предаде товара на другиго за извършване на превоза, но той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара.

- Пълномощникът отговаря, както за свои действия, за действията на лицето, което е преупълномощил - чл.43(3).

Всички тези заключения важат за т.н. договорна отговорност. При деликтите отговорността за чужди действия е допустима само в изрично посочените от закона случаи: чл.47 - 49 ЗЗД.

Последици от виновната невъзможност за изпълнение.

1. Кредиторът може да иска обезщетение, което да покрива неговите компесаторни вреди, причинени от неизпълнението. Претенцията на кредитора за реално изпълнение на задължението вече не може да бъде удовлетворена.

2. Кредиторът може да иска заместващата облага - иск с\у трети лица, които е привлякъл при изпълнението, ако то е станало невъзможно по тяхна вина; Дл. има иск с\у застрахователя ако се е застраховал.

3. Кредиторът може да не престира насреща дължимото. Ако неизпълнимото задължение произтича от двустранен д-р, Кр може да предпочете просто сам да не престира това, което дължи насреща - да предпочете това пасивно свое поведение.

4. Кр. може да иска да се развали д-ра, поради неизпълнение. Това не го лишава от възможността да търси обезщетение, което представлява разликата, с която той обеднява, а не пълна компенсация. Т.е. Кр. ще може да претендира само тези вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.

Частична виновна невъзможност.

1. Кр. може да иска реално изпълнение на възможната част + обезщетение за невъзможната част.

2. Кр. може да иска заместващата облага, съответстваща на невъзможната част.

3.  Може да иска реално изпълнение само за възможната част, като и тай престира насрещно дължимото.

4.  Може да развали д-ра, без да е длъжен да дава срок на Дл. да изпълни възможната част на престацията - по принцип д-ра се разваля съдебно.

ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Едно изпълнение може да е напълно възможно, но да не е реализирано още, макар задължението да е вече изискуемо. Налице е едно закъснение. Ако то се дължи на вината на Дл. - по точно на причина, за която той отговаря, казваме, че Дл. е в забава. Той не е престирал своевременно, без да има извинителни причини за това. Следователно забавата може да се дефинира като противоправно закъснение на престацията, за която Дл. отговаря.

Забавата е една от формите на неизпълнението. За забава можем да говорим само при още възможно изпълнение. Тя следва да се отграничава от невъзможността за изпълнение.

Предпоставки за забавено изпълнение.

1. Изискуемостта на вземането - падежът да е настъпил.

2. Покана за изпълнение- изискуемостта е предпоставка за валидността на поканата. Поканата не е правно релевантна преди вземането да е станало изискуемо.

По своята правна същност поканата представлява изявление на Кр. , отправено до Дл., с което той му обявява, че иска да получи дължимата престация веднага или в определен срок. Следователно простата изискуемост на вземането поначало не поставя Дл. автоматично в закъснение, а е необходимо Кр. да го покани да изпълни задължението си.

-  Никаква форма не е необходима за валидността на поканата. Тя може да бъде направена по какъвто и да е начин - устно или писмено.

-  Поканата за всеки случай трябва да бъде недвусмислен израз на желанието на кредитора да получи изпълнение. Тя е такава и когато самият кредитор трябва да престира с\у изпълнението. Тя е действителна и когато в нея се изявява готовност за насрещно престиране.

-  Поканата трябва да дава на длъжника един срок за изпълнение. Той трябва да бъде подходящ и достатъчен. Въпреки дадения срок длъжника няма да изпадне в забава, ако кредитора дължи известно съдействие за осъществяване на дължимия резултат.

В някои изключителни случаи простата изискуемост на вземането автоматично повлича забавата на длъжника. Забавата настъпва и без покана.

а) Чл.84(1) "Когато денят за изпълнение на задължението е определен, Дл. изпада в забава след изтичането му..." Определеният срок кани длъжника да изпълни. "...Но ако този ден е изтекъл след смъртта на Дл., неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата." Това е разбираемо т.к. длъжниковият наследник може дори да не знае за съществуването на дълга.

б) Покана за изпълнение не е необходима и когато задължението произтича от непозволено увреждане - чл.84(3). Изискуемостта настъпва със самото увреждане. Ако например  Х събори оградата на  У , задължението да я възстанови възниква със самото събаряне.

3. Вина на длъжника - забавата трябва да се дължи на причини, за които Дл. отговаря, защото в противен случай закона освобождава Дл. от отговорност. Вината се предполага до доказване на противното. Негова работа е да се оневини. Затова ако са налице други елементи за забавата, Дл. трябва да доказва, че причините за забавата не могат да му се вменят във вина.

Кредиторът може да изисква,, но и трябва да приеме забавената не по вина на Дл. престация и не може да претендира закъснителни вреди. Изпълнението е за длъжника всъщност отложено до изчезване на причината, която пречи на престирането.

При фикс-сделките кредитора има интерес от изпълнение само на падежа и не е длъжен да приеме забавено изпълнение. От това дали е на лице вина у Дл. за забавата зависи дали ще се освободи от отговорност или няма. Когато няма вина договора се развала по право, а рискът си остава за Дл.

Действие на забавата - неблагоприятни последици за Дл.

1. Рискът. Върху него преминава най-напред рискът от случайната последваща невъзможност на изпълнението. Това следва от изричното разпореждане на чл.85, според който, "когато Дл. е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не е отговарял..." Преминаването на риска от кредитора в\у Дл. се обяснява с едно предположение в полза на кредитора. Законът предполага, че случайното събитие сигурно не щеше да засегне кредитора, ако му бе престирано навреме.

2. Искът за изпълнение. Кредитора може да иска по съдебен ред реално изпълнение. За да може искът да се предяви, необходими са следните предпоставки:

- Изпълнението да е още възможно;

- Дл. да не го е осъществил, макар срокът да е настъпил.

Завеждането на иска за изпълнение открива м\у страните по обл. о-е едно съдебно производство, което завършва със съдебно решение и издаването на изпълнителен иск за принудително изпълнение на задължението. Кр. получава съдействието на съдия-изпълнител, за да бъде осъществена дължимата престация.

3. Средствата за принудително изпълнение варират в зависимост от съдържанието на престацията:

- Задължение за лична заместима престация - Кр. може да бъде овластен от съда да изпълни - да извърши действия за сметка на Дл. (чл.81(1)ЗЗД  и чл.419 и 420 ГПК);

- При задължения за лични незаместими престации Дл. се задължава към престиране ч\з глоби(чл.421 ГПК)

- При задължения за сключване на сделки ще се приложи чл.19(3);

- При задължения за отрицателни престации, Дл. може да бъде принуден да изпълни ч\з глоби за всяко нарушение(чл.422ГПК);

- При парични задължения принудително изпълнение може да бъде насочено към движимостите, недвижимостите и вземанията на Дл.

4. Иск за обезщетение. Кр. освен иска за реално изпълнение може да предяви и иск за обезщетение. Той има право да иска всички вреди претърпени от забавеното изпълнение (закъснителни вреди)

5. Кр. може да развали д-ра ч\з едностранно волеизявление по съдебен ред, когато е изгубил интерес от изпълнението.

Прекратяване на забавата.

- когато е налице изпълнение на задължението;

- когато е опростен дълга;

- когато Кр. изпадне в забава.

Лошо изпълнение.

Изпълнението е лошо ако то не съответства на дължимото. То е неизпълнение на задължението в качествено отношение. По начало закона дава право на страните сами да определят съдържанието на дължимата престация, сами да посочат кое изпълнение те ще считат за точно в качествено отношение. Когато се дължат родово определени вещи, законът определя, че трябва да се даде вещ поне от средно качество - чл.64.

Приема се, че има установени стандарти във връзка с качеството. Когато веща се отклонява от стандартите, се говори за нестандартна вещ. Повече внимание се обръща на този въпрос в особената част. Д-р за продажба - чл.193 - 197, 217,218,221. Д-р за изработка - чл.261; 264; 265.

Последици от лошото изпълнение.

Гражданскоправните последици на лошото изпълнение не са еднакви във всички случаи. Те са различни при отделните видове облигационни отношения.

- Кр. може да иска да му бъде престирано добре, когато вещта е родово определена;

- Когато не се касае за лична незаместима престация е възможно, кредитора сам да изпълни вместо Дл., но за негова сметка;

- Възможно е кредитора да иска намаляване на своята престация (или отбив от цената);

- Кр. може да развали д-ра, когато няма интерес от изпълнение или когато е налице пълно неизпълнение.

При всички случаи, кр. може да иска обезщетение за вредите от лошото изпълн.

ВРЕДАТА. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.

Неизпълнението причинява една празнина в чужд кръг на интереси. Отговорността като санкция за неизпълнението цели да запълни тази празнина, предизвикана от длъжника. Целта е да се отстранят настъпилите неблагоприятни последици, като се обезщети ощетения. Предмет на обезщетяването е всичко което съставлява вреда.

Вреда са всички неблагоприятни последици, които настъпват в правната сфера на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение и засягат неговите права и интереси.

Говорим за два вида вреди 1. Нематериални (неимуществени) 2. Материални (имуществени).

1. Неимуществени вреди са такива, които не засягат имуществото на кредитора, респ. на увреденото лице, а накърнява техни чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

За морални вреди се говори най-често в областта на деликтната отговорност (непозволено увреждане). Морална е вредата, която претърпява девицата, която доверявайки се на обещанието за встъпване в брак, се е съгласила на извънбрачни полови връзки, от които забременяла, след което била изоставена - нещо, което и "причинило морални страдания и болки".

Но за морални вреди може да се говори и в областта на т. нар. договорна отговорност. Морална е отговорността на оня професор, чийто труд се издава от дадено издателство, с такива грешки, които го излагат, или с такова закъснение, че трудът загубва актуалността си.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди? Съществуват правни теории даващи отрицателен отговор на този въпрос. Те изхождат от това, че е невъзможно да се оцени в пари засягането на личните неимуществени интереси и макар да е на лице увреждане, не предвиждат възможност за обезщетяване на кредитора (увреденото лице).

Закона трябва да охранява не само имуществените, но и неимуществените. Чл.52 ЗЗД казва: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост". Следователно по нашето право се дължи обезщетение за морални вреди.

Трайната практика на ВС не допуска обезщетение при неизпълнение на задължение, произтичащо от договора.

2. Имуществени - засягат материалните интереси (имуществения патримониум) на кредитора респ. на увреденото лице. Има две проявни форми:

а) Претърпени загуби - изразява се в намаляване на сегашното имуществено състояние на кредитора в резултат на неизпълнение.

б) Пропуснати ползи - кредиторът пропуска да реализира печалба и да увеличи имуществото си, макар, че са съществували всички изгледи за това, ако правно задълженото лице би изпълнило задължението си.

Имуществените вреди представляват разликата в имущественото състояние на кредитора след изпълнение на задължението и имущественото състояние, което би имал, ако задължението е изпълнено точно. Разликата м\у тези две величини образува имущественият интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението.

Компенсация на ползи и вреди - горната разлика е и претенцията на кредитора за обезщетяване. Възможно е неизпълнението на задължението да дава облага на кредитора - той трябва да приспадне от своята вреда. Следователно стойностния израз на вредата е разликата м\у паричната оценка от неблагоприятния резултат и този на благоприятните последици от неизпълнението. Задължително е необходимо причинната връзка м\у благоприятната последица от неизпълнението и самото изпълнение.

ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ.ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА              ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните правни последици, които Кр. е претърпял вследствие на неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина:

1. З-нът може да предвижда, че дължащият поправяне на вредите трябва да изравни в пари имотното увреждане, претърпяно от Кр. Тогава говорим за парично или еквивалентно обезщетяване. Защото Дл. трябва да заплати паричния еквивалент на причинената от него вреда.

2. Но з-нът може да предвижда, че причинителят на вредата трябва да възстанови нещата в това състояние, в което те са се намирали преди това, преди да бъде посегнато на тях. Тогава казваме, законът е възприел принципът на натуралното обезщетяване.

Натурално обезщетяване.

Истинското приложно поле на принципа на обезщетяването в натура всъщност е областта на непозволеното увреждане. Целта е да се възстанови това положение което е било преди нанасянето на вредата. При договорната отговорност то е свързано най-вече със задължението да се даде или направи нещо. Следователно касае се за онези способи за принудително изпълнение, които кредитора има на разположение, за да получи реално изпълнение доколкото то е възможно и той има интерес от това. При деликтното увреждане е по приемливо натуралното обезщетение.

При договорната отговорност ако кредитора е загубил интерес от натурално обезщетение, приоритет ще се даде на паричното. То се осъществява чрез еднократно или периодично престиране на една парична сума равна на паричната сума на вредата. Има три възможни стойности.

1. Афектационна стойност - тя е по усмотрение, когато той държи особено много на вещта. Тази стойност е по начало без значение при паричното оценяване на претърпяната вреда. Тя може да се вземе под внимание от съдът при определяне на вредата.

2. Пазарна - благото, за което се дължи обезщетение, обикновено има една обективно определима обща стойност, изразявана в пари. Тя е обща защото има за всички еднакви критерий и не се обуславя от това, кой е конкретния притежател на вещта.

3. Относителна - Позволява да се вземат под внимание особено неблагоприят- ните отражения на неизпълнението в имуществото на конкретния кредитор.

Извод: Паричното обезщетение трябва да е равна на относителната ст-ст на престацията, която е равна на субективният интерес на кредитора от ненастъпването на вредата.

Меродавен момент.

1. Според едно от схващанията паричната оценка на вредата трябва да се извърши към момента на настъпването й.

2. Според други меродавен е момента на предявяване на иска.

3. Според трети оценката на вредите в пари трябва да стане към момента на съдебното решение. Само тогава обезщетението е пълно.

Обезщетение при неизпълнение на парични задължения.

1. При тях никога не може да настъпи последваща невъзможност за изпълнение на паричен дълг и за това никога не се дължат компесаторни вреди при неизпълнение на паричен дълг. Всяко неизпълнение на парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди.

2. При неизпълнение на паричен дълг, кредитора винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то от деня на забавата - чл.86(1)

3. Когато претърпените вреди са в по-висок размер от лихвата, кредитора може да иска обезщетение в по-голям размер, но той трябва да докаже тези вреди и че те са в резултат от неизпълнението - чл.86(1).

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА И ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ.

Когато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.

Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място - само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.

Договорна и деликтна отговорност

Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)

1. Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан - той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.

2. Деликтна отговорност. При нея е налице едни обл. отношение, което да обвързва дл. спрямо кр. за осъществяването на един р-тат, та неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шоф╝орът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. - всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква, в някаква обл. вр/ка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има с/у всички останали. Това зад. е общо за всички към всички.

Практическо значение на разграничението

Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.

1. Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.

2. И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина - чл.81(1).

3. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.

4. Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:

а) поведение

б) вреда

в) причинна връзка м/у поведение и вреда

г) противоправност

д) вина

Разлики м/у деликтна и договорна отговорност:

1. Дог. отг/ст произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.

2. При дог. отг/ст законът допуща степенуване на отговорността съобразно със вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.

3. При дог. отг/ст се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за вс. вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.

4. При дог. отг/ст в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.

5. Длъжникът при обл. отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.

6. Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при дог. отгов/ст всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.

7. Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зав. от х/ра на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.

Кумулиране на деликтна и договорна отг.

Съдебната практика се колебае по този въпрос. С едно решение ВС е приел, че дог. отг/ст не изключва деликтната, че двете не са несъвместими и че увреденият може да търси обезщетението си по свой избор както с деликтен, така и с договорния си иск.

ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ВИНИ

Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той не отговаря в случай, че преди да се събори, къщата изгори при пожар. Между вредата и виновното неизпълнение трябва да има причинна връзка.

Авторемонтният завод А не поправя в срок камионите на УАТ - Самоков. За да не спре превоза, УАТ наема камиони от СОАТ. Докато се спазари, шоф╝орите на УАТ бездействат, но им тече заплата. С платения наем и платените заплати оборотното имущество на УАТ очевидно намалява. С тези разходи то обеднява. Тази му загуба се дължи на виновното поведение на авторемонтния завод - на неизпълнението на поетото от него задължение. Но нещата не свършват дотук. УАТ е трябвало да превози цимент от гара Ихтиман до язовир Сталин. Транспортът се забавя. Поради липсата на цимент работниците бездействат, но им се плаща. На гара Ихтиман циментът стои на открито намокря се и т.н. Организацията, която строи язовира претендира от УАТ всичките си щети - надници повреден цимент, разноски по изхвърлянето му и т.н. И не само претендира тези вреди, но и предявява иск за тях с/у УАТ, осъжда го да ги заплати като събира тази сума от оборотните средства на УАТ. Цялата работа на УАТ е разстроена. Но първопричината за тези беди е несвоевременното поправяне на камионите от авторемонтния завод. Въпросът е наистина ли той ще отговаря за всички тези последици просто защото се намира в причинна връзка с неизпълнението му. Отговорът е в чл.82 ЗЗД:"Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди." Анализът на този текст ни дава два извода: 1. Всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка м/у изпълнението и вредата. Авторемонтният завод в нашия пример ще отговаря за вредите, защото ги е причинил. 2. Длъжникът отговаря не за всички причинени вреди, а само в известни граници. Съществуват две основни ограничения на отговорността.

1. Длъжникът отговаря само за преките и непосредствени вреди, настъпили от виновното му поведение. Този предел е максималната граница, до която изобщо се простира всяка гражданска отговорност - безразлично дали е договорна (чл.82) или деликтна (чл.51). Над този предел обезщетение не се дължи, та макар и кредиторът да е претърпял вреди. Тях ще трябва да понесе сам.

2. Чл.82 предвижда, че длъжникът не отговаря дори за всички преки и непосредствени вреди, а само за тези "които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението". Коя вреда е предвидима и коя не е е чисто фактически въпрос, но все пак приема се, че предвидима е всяка вреда, която човек със здрав разум и нормален интелект лесно би могъл и би трябвало да си представи като нормална и затова и вероятна последица на неизпълнението си.

Може ли да се претендира за морални вреди - ВС счита че е недопустимо, защото приема, че може да се стигне до злоупотреба с право.

При деликтната отг/ст може да се претендира за имуществени и неимуществени вреди. Кои лица могат да претендират за неимуществени вреди? Първоначално ВС счита, че това са низходящите, съпруга, родителите на увредено от деликт лице (починало). В последствие: - детето, което е било фактически отглеждано от пострадалия, макар и да не е било осиновено; - лицето което е живеело фактически с пострадалия без да е сключило брак.

Вина и причинна връзка

Чл.82 очевидно обуславя отг/стта на дл. от степента на неговата вина - от това дали тя се проявява във формата на умисъл или на небрежност. Степента на тази вина определя кои звена от причинната връзка ще се считат за правно релевантни. Така постъпва и законът, като смята, че не може да се постави на една и съща плоскост длъжникът, който е проявил небрежност и този, чиято вина е приела формата на умисъл. В защита на длъжника, който не е положил грижата на добър стопанин, за да не го претовари с отговорност, законът се задоволява да го държи отговорен само за вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Към недобросъвестният длъжник пък няма никакво снизхождение. Той трябва да отговаря и за предвидимите и за непредвидимите вреди, стига те пряко да следват от виновното му поведение.

Преки вреди

Пряка е тази вреда, която неизпълнението адекватно причинява. Тази теория се поддържа главно от германската цивилистика, но си е пробила път и във френската правна теория. Според тази тория правно релевантната причинна връзка м/у неизпълнението и вредата е налице само когато според досегашния ни опит такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния случай пораждането на един и същ резултат.

Теория за причината. Причинността е една от формите на всеобщата взаимозависимост на явленията в обективния свят. Причинност значи, че всяко явление е обусловено от друго, че всяко явление има своите естествени основи и произтича от тях като тяхно следствие. Когато съдът търси причината на конкретна вреда, той изолира само един факт от цялата причинна верига, която я обуславя. Този факт е едно човешко поведение - едно действие или бездействие. Съдът иска да установи дали една човешка постъпка е изиграла съществена роля за настъпване на конкретен резултат.

Компенсация за вини

Длъжникът отговаря за вредите, които виновното му неизпълнение причинява на кредитора. Всеки въобще отговаря за вредите, които виновно причинява другиму.

Възможно е и нещо друго. Претърпяната от Х вреда да изглежда причинена от У, а всъщност да се дължи на изключителната вина на самия Х - на самия увреден, на кредитора. В такъв случай поведението на У (длъжникът) очевидно не е каузално по отношение на настъпилата вреда, докато обратно - поведението на самия увреден Х се намира в причинна зависимост с постигналата го вреда.

Възможно е вредата да е съпричинена от увредения и вредителя - от кр. и дл. и то че да не може да с установи какъв дял от вредата е причинил всеки един от тях. Тогава тя е законна последица на две успоредно действащи причини. Така содата се е повредила, защото е била превозвана в открит вагон, но не е била и подходящо опакована от изпращача.

Длъжникът отговаря за преките вреди на поведението си, ако той единствено ги е причинил. Не можем да направим същия извод ако за настъпването на вредата е допринесъл и самият увреден. Той самия е проявил вина и към себе си. Без неговото поведение вредата не би била настъпила или не би била настъпила в този размер.

Разпределяне на отговорността при обща вина

Познати са две системи на разпределение: 1. допуща поначало разпределяне на отговорността спрямо степента на вината на съпричинителите, допуща пълното отпадане на отговорността на длъжника, ако вината на потърпевшия е особено тежка - ако тази вина е приела формата на умисъл или груба небрежност.

2. Другата система също степенува отговорността на съпричинителите на вредата според вината на всеки от тях. Тя не достига до възможността да изключи изцяло отговорността на длъжника - увреждащия. Общата вина може да съставлява основание само за едно разделяне на отговорността - за намаляване размера на дължимото от потърпевшия обезщетение.

ЗЗД приема и двете системи. Относно деликтната отговорност з/нът предвижда:"ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали" (чл.51(2)). Следователно не може изцяло да отпадне.

Обратно, ако се касае за неизпълнение на задължение от съществуващо облигационно отношение, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност "...ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен" (чл.83(1)).

Последваща вина на пострадалия

Нормално вината на увредения (кредитора) предхожда вредата. Но вина на увредения е налице и когато през време на настъпването на вредата или след настъпването и, той не е взел мерки за ограничаване на нейния размер "длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин" - чл.83(2).

РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

Неизпълнението на задълженията, което е причинено от виновното поведение на една от страните по двустранните д-ри е свързана с една специфична последица, а именно правната възможност да се развали д-ра. Виновното неизпълнение не прекратява обл. о-е . Дл. не се освобождава от задължението си, само за това, че не го е изпълнила. А Кр.не загубва това си качество затова, Дл. не му е престирал.

Строежът на обл. връзка е по особен при двустранните д-ри.Там и двете страни са Кр. и Дл. една спрямо друга;задължение за едната страна възниква само защото такова възниква и за другата. Връзката м\у насрещните задължения е генетична; основание за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата- връзката м\у тях е задължително и функционална.

Изрично съгласие за разваляне.

Възможно е още при договарянето страните да са се споразумели, че всяка има право да развали д-ра, ако другата не е изпълнила задължението си по него. Такава договорна клауза не е предвидена изрично в з-на, но тя е допустима на основание чл.9 ЗЗД. Смисълът е, че с това упражняване на това договорно установено право д-ра се заличава с обратна сила без всякаква съдебна намеса от деня на сключването; все едно, че не е бил никога сключван. Допълнение на всичко това е и разпоредбите на чл.205 и 206 ЗЗД.

Нормативна уредба.

Обикновено страните нищо не уговарят относно последиците, които ще настъпят в случай, че задълженията по двустранния д-р не бъдат изпълнени. Очевидно е, че изправната страна не може да бъде изоставена на собствената си съдба. З-нът въвежда правилата на чл.87 и 88. Тези текстове определят предпоставките, при които изправната страна по двустранния д-р може да го развали, за да се освободи от обвързаността си към неизправната страна. Тези два текста уреждат изобщо режима на разваляне на двустранните д-ри.

Основни начала на режима на разваляне.

1. Изпълнението трябва да бъде реално осъществено; разваляне поради неизпълнение е допустимо само като крайно средство за ликвидиране на висящите отношения;

2. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция- ч\з едностранно изявление на изправната.

Правото на изправната страна да развали д-ра не е алтернативна възможност. Той е длъжен да даде на Дл. подходящ срок за изпълнение и след изтичането му да разпали д-ра. Разваляне не се допуска при неточно изпълнение в количествено отношение, но все пак то е допустимо с оглед интересите на Кр. Развалянето по принцип става без съдебна намеса, ч\з едностранно волеизявление. Това е ПОТЕСТАТИВНО право на изправната страна. В някои случаи се разваля ч\з конститутивен иск отправен до съда. З-нът познава и т.н. мълчаливо разваляне- чл.201 ЗЗД.

Има случаи, когато правото на разваляне маже да бъде упражнено само по съдебен ред. Така се развалят д-рите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот - чл.87(3)

Предпоставки за развалянето.

1. Трябва да е налице НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на задължението от едната страна, пълно неизпълнение, забавена, лошо, несъответно на уговореното или частично изпълнение. Неизпълнение има сама, когато д-рът е съществено нарушен. Иначе би се стигнало до злоупотреба с право.

2. Неизпълнението трябва да е ВИНОВНО "Когато ДЛ по един двустранен д-р не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, Кр. може да развали д-ра.."-чл.87(1)

3. Кредиторът трябва да бъде изправен. Правото на разваляне може да се упражни само от "изправната страна". Изправна страна е тази, която е изпълнила задължението си или е била готова да го изпълни.

Възможно е неизпълнение да е налице и от двете страни . В тази хипотеза на двустранно неизпълнение на д-ра не води до отпадане или погасяване на обл.о-е. Всяка страна е еднакво неизправна и може да иска разваляне. Не може да се иска обезщетение.

Способи за разваляне на договорите.

1. Едностранно изявление за разваляне.

То съставлява нормалния способ за упражняване на правото на разваляне.

Опр. Едностранното изявление за разваляне е това изявление на изправната страна по двустранен договор, което тя отправя на неизправния си контрахент

за да му заяви, че смята вече или ще смята в бъдеще, след изтичане на определения от нея подходящ срок за изпълнение - сключеният от тях договор за развален.

Едностранното изявление за разваляне на двустранния договор трябва да се различава от някои сродни институти:

- Не трябва да се смесва с предизвестието, което служи за прекратяване на облигационни отношения за в бъдеще и няма обратни действия. С предизвестие се прекратява д-р за наем (чл.238), договор за влог (чл.255), договор за дружество.

- Изявлението за разваляне трябва да се отличава от отмяната. Тя е обикновено изявление, с което се оттегля направеното волеизявление, докато сделката още не е сключена. Отменява се например уговорка в полза на трето лице, докато то не я е приело (чл.22(1); предложение за договор, докато не е пристигнало (чл.13); съгласието за встъпване в чужд дълг, докато не е прието от кредитора (чл.101). Развалянето премахва нещо вече създадено.

По своята правна същност възможността да се развали договорът чрез едностранно волеизявление съставлява едно СУБЕКТИВНО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО.

Кредиторът ще го упражни ако иска. В резултат на това настъпва едно ново правно положение, досега съществуващите правни отношения добиват друг облик. На мястото на взаимните задължения за престиране възникват взаимни задължения за възвръщане на вече престираното по двустранния договор и задължение за поправяне на вреди в тежест на неизправната страна. Самото упражняване на това потестативно право е по същество едностранна правна сделка с развалящ ефект.

= Форма. За валидността на изявлението за разваляне не е необходимо спазването на някаква форма. Ако д-рът който се разваля е писмен, писмено трябва да бъде и предупреждението за разваляне - чл.87(1). Тази форма не е предвидена за действителност, а като средство за доказване.

= Давност. Правото на разваляне се погасява с петгодишна давност - чл.87(6)

Срокът е давностен и към него намират съответно приложение правилата за спиране и продължение на давността.

Едностранното волеизявление за разваляне може да бъде условно и безусловно

а) Изявление за условно разваляне. Законът го нарича предупреждение - че той ще смята д-ра за развален, има прекратяващо действие по отношение на неизпълнения д-р, само ако е съпроводено с една покана до неизправния Дл. да изпълни задължението си в течение на определен от кредитора срок. Ако неизпълнение не последва, д-ра се счита развален. Изявлението на кредитора е изявление за условно разваляне.

аа) Поканата (предупреждението) с допълнителен срок за изпълнение е задължителна за кредитора, който иска да развали двустранния д-р с едностр. волеизявление.

бб) Поканата с допълнителен срок на изпълнение, придружена със заплаха за разваляне, трябва ясно да определя този срок за изпълнение.

вв) Даденият допълнителен срок за изпълнение трябва да бъде подходящ. Неподходящ срок (кратък) е ирелевантен.

б) Изявление за безусловно разваляне. То може да гласи чисто и просто, че той вече смята д-ра за развален. Самото едностранно волеизявление прекратява, разваля неизпълнения договор. Това може да се направи само на основание на чл.87(2).

аа) Изпълнението на задължението може да е станало изцяло или отчасти невъзможно по причина, за която Дл. отговаря.

бб) Изявлението за разваляне няма нужда да бъде придружено с покана за изпълнение в течение на допълнителен срок. Такъв е случая при т.н. фикс- сделки. При тях забавеното изпълнение е приравнено на пълното неизпълнение.

вв)Няма нужда от допълнителен срок за изпълнение и когато Дл. е изпаднал в забава, а престираното след забавата е вече безполезно за Кр.

2. Разваляне по съдебен ред.

В някои случаи развалянето не може да настъпи в резултат на изявление на изправната страна. В тези случаи развалянето става по съдебен ред.

Този способ за упражняване на правото на разваляне е предвиден на първо място, за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот-чл.87(3).

Такива са д-рите за продажба, замяна на недвижим имот, учредяване на суперфиция, право на ползване, сервитути, ипотеки и т.н. Всички тези д-ри обикновено са действителни само, ако по отношение на тях бъде спазена формата на нотариален акт(чл.18), респ. на нотариална заверка (чл.212(2) ).

Развалянето по съдебен ред трябва да стане още и когато е настъпила частична невъзможност за изпълнение, но само ако за нея Дл. не отговаря-чл.89 изр.2 .

Предявяването на иск за разваляне също представлява упражняването на едно субективно потестативно право. Но то самото не осъществява развалянето, а е предпоставка за развалянето. Упражняването на това право се погасява с 5 год. давност.

Този съдебен ред е исковия ред. Предявяващият иска трябва да докаже своя иск. Той трябва да докаже наличността на д-р, своето изпълнение или готовност за изпълнение. Не е длъжен да доказва неизпълнението на другата страна.

Въпреки предявеният иск за разваляне съдът може да даде на Дл. според обстоятелствата един срок за изпълнение. Това става обикновено, когато в хода на процеса "ответникът предложи изпълнение".

Развалянето настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното решение. Искът е конститутивен.

Недопустимост на развалянето.

1. Когато неизпълнената част на задължението е незначителна с оглед интереса на Кр.- чл.87(4)

3. Когато неизпълнението се дължи на невиновна невъзможност. Тогава д-ра се разваля по право- чл.89.

Последици на развалянето.

Развалянето има обратно действие. Негова последица е страните да си възвърнат престациите. Това става понеже д-рът като правно основание на разменените престации отпада- чл.55.

Изключения от принципа.

Обратно действие на развалянето е практически неприложимо при д-ри с периодично или продължително изпълнение. Развалянето има само действие за в бъдеще.

Развалянето подлежи на вписване. Най напред се вписва исковата молба за разваляне. В последствие и съд. решение. В тези случаи правата  на трети лица се запазват, ако те са придобити преди вписването т.к. те са добросъвестни. Могат да се противопоставят на Кр.

Кр. има право на обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението на д-ра.

НЕУСТОЙКА. СЪЩНОСТ. ФУНКЦИИ. ВИДОВЕ.

Често самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение. Споразумяват се, че Дл. ще направи една специална престация на Кр. - че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност наред или вместо първоначално дължимото..

Неустойката е установена предварително ч\з договорно съглашение м\у страните или с нормативно разпореждане - отговорност но Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Неустойката има огромно практическо значение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварителна на Дл. да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси.

Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно т.к. главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА - да осигури точното изпълнение на задължението.

Чрез гражданско правна заплаха се цели навременно изпълнение на поетите задължения. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА е следователно пряката задача на неустойката. Тази нейна задача е изрично изведена в чл.92(1)-"Неустойката обезпечава изпълнение на задължението..." но текста не свършва до тук "и служи като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за вредите от неизпълнението...". С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреда на Кр. Споразумяват се, Кр. ще може да претендира вредите в размера на уговорената неустойка - "...без да е нужно да се доказват"

Ако неустойката е прекалено голяма "съдът може да намали нейния размер"-  чл92(2).

Неустойката има има още една наказателна функция. Наказателен х-р има, когато пряко цели да накаже неизправния Дл.- да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети Кр. за вредите му.

Характерни белези на неустойката.

1. Тя е отговорност на Дл. и конкретна правна възможност за Кр.;

2. Предмета на неустойката е предварително определен в д-ра. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност. Ч\з нея се извършва предварителна оценка на вредите, които би претърпял Кр. от неизпълнението, а в някои случаи играе ролята на наказание;

3. Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, заради самото неизпълнение;

4. Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по  д-ра. Ако д-ра е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката.

- При унищожаемост. Задължението, което е поето при порок на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му е то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка.

- При невиновна невъзможност. Дл. се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Предпоставки на неустойката.

1. Тя да е уговорена м\у страните или да е установена от НА.

2. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да га изпълни

3. Длъжникът да е нарушил д-ра, виновно да не то е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава.

За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно.

Разграничаване на неустойката от други институти на ГП.

- Условия- бъдещо несигурно събитие свързано с предварителното действие на д-ра. Неустойката се дължи безусловно.

- Алтернативни задължения- дължат се няколко алтернативно дадени вещи . Неустойката е акцесорно задължение, алтернативните са основни задължения.

- Факултативни задължения- дължи се една вещ по избор на Дл.

- Отметнина- дава се възможност на Дл. да откаже да изпълни задължението си по д-ра, но губи това, което е дал предварително. При неустойката не може да се откаже.

- Обезщетение за вреди- дължат се реално настъпилите вреди следствие на неизпълнението. А неустойка се дължи независимо от вредата.

Видове неустойки.

Задължение за неустойка може да възникне било въз основа на д-р, било непосредствено по силата на з-на. Тя бива 1)договорна или 2)законна.

Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на   1)пълно неизпълнение  или 2) за неточно неизпълнение, респ.забавено изпълнение.

В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението- да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна   или 2)кумулативна.

I.Договорна и законна неустойка.

1.Договорна неустойка е това добавъчно съглашение, постигнато м\у страните при или след договарянето, по силата на което Дл. се задължава да даде на Кр. една парична сума или друга ценност, ако не изпълни надлежно задължението си. Тази неустойка има обезпечителна и обезщетителна роля.

2.Законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договорно съглашение м\у Кр. и Дл. , но по силата на закона или друг нормативен акт.

а) Тя има предимно наказателна функция.\глоба\

б) В други случаи законната неустойка - глоба  като запазва наказателно- обезпечителната си роля, проявява още една обезщетителна функция.

II.Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено неизпълнение.

По силата на клауза за неустойка Дл. може да е задължен да престира на Кр. нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно респ. за забавено изпълнение.

Неустойка за забава се определя обикновено в процентно отношение към стойността на просрочената престация и се дължи за всеки просрочен ден, но само до определен ден, след което изчисляването на неустойката се прекратява. След това се дължи еднократна неустойка в по- голям размер.

III.Алтернативна и кумулативна неустойка.

1.Алтернативна или оценителна неустойка.

Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне на размера на вредите, която едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. На Кр. се дължи алтернативно по негов избор: или неустойка или действителните му вреди.

а) Алтернативна неустойка за забава. Когато тя е уговорена  за неточно изпълнение, главно за забавено изпълнение, Кр. маже да претендира самото изпълнение (или обезщетение вместо изпълнение) и по свой избор 1.или уговорената мораторна неустойка  или 2. действителните си по- високи вреди от закъснението, стига да ги докаже.

б)Алтернативна неустойка за неизпълнение. Тя е такава, защото изправният Кр. може при неизпълнение да иска от неизправния Дл. 1.или неустойката ,2.или доказване на действителните си вреди.

2.Кумулативна е само в миналото при отношения м\у социалистически организации.

ЗАДАТЪК. ОТМЕТНИНА.

Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение.

Функции на задатъка.

1. ПОТВЪРДИТЕЛНА - задатъка е знак, белег, доказателство, че д-рът е сключен. Щом задатъкът е бил даден, д-ра е вече сключен. А ако е бил уговорен, но не е бил даден, д-рът не е сключен.

2. ГАРАНЦИОННА - з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си- чл.93(2). Страхът, че изправната страна ще упражни тия си права, подтиква и двете страни към изпълнение.

3. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Страните могат да придават на задатъка най- напред значението на пишманлък- да уговарят, че всяка страна може да се откаже от д-ра до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респ. да върне полученият в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на "пишманлък", на "отметнина".

Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък.

Сраните могат да уговорят, че и даденото след сключване на д-ра ще съставлява задатък; и обратно- че даденото при сключване на д-ра няма да съставлява задатък, а аванс, който не обезпечава изпълнението и който изправната страна не маже да задържи или иска обратно в двоен размер при неизпълнение.

Действие на задатъка.

Задатъка се дава обикновено при двустранните д-ри.Той функционира така:

1. При изпълнение. Когато задълженията по д-ра са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил.

2. При невиновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която Дл. не отговаря, задатъка се връща и отношенията м\у страните се уреждат по правилата на риска.

3. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които Дл. отговаря изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи:

а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по- големи отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди.

4. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и Дл. е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:

а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка.

б) Може да развали д-ра като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай д-ра следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление.

ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА.

Съществуват такива облигационни отношения, при които за да се изпълни задължението по тях от страна на длъжника се изисква съдействието на кр. Ако той не стори това, се казва, че изпада във забава. Кредиторовата забава е по-малко опасна от длъжниковата.

Кр. е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от дл. изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на дл. Нормативната уредба - чл.95-98 ЗЗД.

Предпоставки

Кр. изпада в забава: 1. или когато не даде онова необходимо съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни зад. си; 2. когато неоправдано не приема предложеното му от дл. изпълнение.

1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато дл . завършва изпълнителната си дейност - при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.

2. Неприемане. За да кажем, че кр. изпада в забава поради неприемане, наложително е:

а) изпълнението да му е предложено - дл. трябва да е предложил изпълнение съгласно договора - чл.95 ЗЗД. това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение - количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.

б) Щом изпълнението е предложено на кр. съгласно д-ра и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на кр., за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника - чл.98 ЗЗД.

Общо можем да кажем, че кр. е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение.

Последици на забавата

1. Отговорността на дл. се намалява при забавата на кр. Дл. отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава дл. престава да дължи лихвите ако тя с парична. Забавата на кр. освобождава дл. от неговата забава. Рискът преминава в/у кр. Това е пряка последица на чл.96(1).

Дл. може да се освободи от зад. си - чл.97,98.

- Ако зад. е да се предаде нещо, дл. се освобождава от зад. си, стига да предаде дължимото да се пази на подходящо място, определено от РС по негово искане - чл.97(1).

- Ако се дължат пари, ценни книги или др. ценности, дл. се освобождава от зад. си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението си. Той не се нуждае от това от разрешение на съда.

- Дължимото може да подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, дл. след като предизвести кр., може да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да вложи в банка на името на кр. - чл.97(3).

- Ако длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кр., предаването за пазене няма погасителен ефект - чл.97(4).

- Ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забавата на кр. дава право на дл. да се откаже от д-ра - да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесените вреди - чл.98.

Разноските направени вследствие забавата, са в тежест на кр. Това следва от чл.96(1) и чл.98. Това е естествено. За направените разноски, както и за претърпените вреди от дължимата вещ дл. има и едно право на задържане - чл.91(1).

Забавата отпада ако кр. впоследствие приеме дължимото или се постигне съгласие, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането.

ПРИХВАЩАНЕ НА НАСРЕЩНИ ДЪЛГОВЕ

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично - ако няма такъв.

Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. И това наистина е така. Ако А дължи на Б 1000 лв. и Б дължи толкова на А, не ще е необходимо и двете лица да си броят тези пари. Ще е достатъчно едното лице да заяви, че прихваща въпросната сума. Това е при т.нар. пълна компенсация. При частичната компенсация сумите не са еднакви, а са различни като се погасява по-малкото от тях.

Правна същност на компенсацията. Тя съществува за да може да се избегне едно основно плащане. Компенсацията дава гаранция на всеки от насрещните кредитори с/у евентуалната неплатежоспособност на другия. Ако ви платя 1000 лв., които ви дължа, сигурен ли съм, че ще получа от вас 2-те хиляди лв., които ми дължите? Не е ли по-добре да задържа стойностите, които дължа, за да обезпеча с тях за стойностите, които ми дължите - да гарантирам с моето задължение моето вземане? Така всякакъв риск е изключен.

Компенсацията функционира още като средство за погасяване на насрещни задължения. Когато компенсирам, не изпълнявам насрещното си задължение не толкова и не само за да гарантирам своето вземане с насрещното си задължение,  а за да се освободя от това си задължение чрез насрещно вземане. Искам сам да си платя с това, което дължа.

По стария ни ЗЗД компенсацията действаше автоматично. В момента, в който 2 лица се окажат насрещни длъжници, вземанията им се погасяват автоматично до размера на по-малкото от тях.

По днес действащия ЗЗД компенсацията не настъпва автоматично. Тя е р-тат от едностранното волеизявление на един от двамата длъжници. "Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата" - чл.104(1). Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсирания. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по силата на з/на или без знанието на длъжниците, а по волята на един от насрещните длъжници. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни дл. - чл.103(1). Прихващането по нашето право съставлява едно суб. право от категорията на погасителните потестативни права.

Погасителният ефект на това изявление логически би трябвало да настъпи за в бъдеще.

Предпоставки на компенсацията

Чл.103 ЗЗД предвижда 6 предпоставки за да бъде допусната компенсацията:

1. Необходимо е да съществуват 2 дълга. Трябва 2 лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, без значение на какво основание двете лица си ги дължат.

2. Идентичност на субектите по двете правоотношения.

а) 2 лица си дължат взаимно - чл.103(1) - компенсацията е допустима само при насрещни вземания, само при дълг и вземане м/у едни и същи лица. Компенсацията е погасително потестативно право, което може да се упражни само от титуляра на правото. Има хипотези при които тя е недопустима от титуляра - това е при поръчителството. Поръчителят може да иска прихващане на това, което кр. дължи на дл. - чл.142 ЗЗД.

б) залогодателят за чужд дълг, както и ипотекарният дл. за чужд дълг, дл-кът по цедираното вземане също могат да извършват компенсации ако прихващането е било възможно

3. Еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Това са пари или еднородно заместими вещи. Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга за да мога да се прихванат. Не може да се прихваща задължение за индивидуално определена вещ със задължение за заместима вещ. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тия вещи се представляват и заместват една с друга.

4. Изискуемост на активното вземане. Кр. не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Дл. не може да компенсира зад. си с такова свое вземане, чието изпълнение той още не може да иска, което не е още изискуемо.

5. Ликвидност. Необходимо е насрещните вземания да са ликвидни - т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно. Те са установени по размер когато доказването на същите не трябва тепърва да става в един процес.

6. Действителност на двете вземания. Вземането, с което се компенсира (активно, насрещно вземане, трябва да бъде действително).

- не може да се извършва компенсация със вземане, което е лишено от правно основание или което произтича от договор, противен на закона

- комп. не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се постави едно възражение

- въпреки това може да се компенсира със вземане, което е погасено със давност при условие, че е съществувала възможността компенсацията да се извърши и преди изтичане на давностния срок. Комп. се извършва чрез компенсаторно волеизявление. Това е едностранна правна сделка. Няма изискване за форма за валидност. То е неоттеглимо.

Действие на компенсацията

Чрез компенсацията двете насрещни зад. се считат за погасени до размера на по-голямото от тях. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. То наред с конститутивния си (погасителен) ефект има и декларативно действие - обявява, че насрещните действия всъщност са погасени вече в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсация.

Комп. не е допустима когато може да се приложи възражение за неизпълнен договор или не са еднородни и заместими престациите.

Недопустимост на компенсацията

Комп. се извършва чрез едностранно волеизявление. Има обаче случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното волеизявление на насрещния кр. няма погасително действие. Това действително може да настъпи ако закриляният от з/на кр. даде съгласието си за него. Тогава комп. се превръща във факултативна. Тя е такава защото е необходимо кр., в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Кои са тези случаи?

1. Умишлени непозволени деяния. Дл. не може без съгласието на насрещния кр. да компенсира своето вземане с онова свое зад., което е породено от умишлено непозволено деяние. Този, който умишлено е напакостил другиму, трябва да поправи вредата, а не да да се опитва да компенсира с това, което има да взема - чл.105.

2. Несеквестируеми вземания. Комп. е една форма на принудително изпълнение. От тук следва, че с/у вземания, с/у които не се допуска изцяло или отчасти прин. изпълнение, не се допуща и комп. Не може да се налага запор в/у вземания за издръжка, в/у трудови възнаграждения и др.

3. Чл.105 не допуска комп. с/у вземания на държавата за данъци. Тази комп. може да стане само със съгласието на финансовата администрация. Тя е една факултативна компенсация.

4. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че комп. изявление на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие.

Видове компенсации

1. Погасителното действие на комп. настъпва като резултат от едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници. Това е т.нар. обикновена комп. При нея погасяването на двете насрещни ликвидни изискуеми зад/я до размера на по-малкото настъпва с обратно действие. Погас ефект на това действие се проявява извънсъдебно.

2. Съдебна или евентуална комп. Иначе стоят нещата, когато вземането на насрещния кр. не е ликвидно - когато то е оспорено в съществуването или в размера си. Извънсъдебно изявление на това спорно вземане не ще може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Не ще има такава последица и възражението за прихващане, противопоставено на иска на кр. по пасивното вземане. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение само ако неговото вземане бъде уважено от съда - чл.104(1). За тази цел той ще трябва да предяви насрещен иск в предявени с/у него иск за насрещното му задължение.

3. Договорна компенсация. Когато липсват законови условия за компен-сиране, страните може да са се отказали от компенсиране. И въпреки липсата на законовите условия, въпреки противната им уговорка, насрещните длъжници се задължават да прихванат насрещните си вземания. Една от страните дължи например опр. вещ, а другата - пари, компенсация не е възможна. Но страните въпреки това я уговарят.

4. Факултативна компенсация. За нея говори чл.105. Кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник и компенсира с изискуемото си вземане.

П О Д Н О В Я В А Н Е .

Подновяване или новация, наричаме договорно, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Следователно новацията има двойна действие:

1. Тя създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. Тя е способ за възникване на облигационно отношение.

2. Тя погасява едно задължение. Това второ действие на новацията е основанието тя да се зачисли способите за погасяване на задълженията.

Предпоставки.

1) Наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява.

а\ Всеки новационен д-р предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. Би липсвало основание на новационен д-р, ако този дълг е нищожен, нищожен ще бъде новационния д-р.

б\ Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано - например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на Дл. Но новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако пък новацията е последвала, след като този, който е имал право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се счита, че той мълчаливо се е отказал от иска си за унищожение.

в\ Може да бъде новирано и едно условно задължение. Но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие. Но страните могат да дадат на новационното си съгласие и друго значение- те са властни да заменят едно условно задължение с едно безусловно.

г\ Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение. Щом такова задължение може да бъде валидно платено, то може да бъде и валидно новирано. Няма никаква пречка да се новира задължение, станала "естествено" вследствие на това, че е покрито с давност.

2. Възникване на нов дълг на мястото на стария. За да имаме новация, необходимо е новационния д-р да да поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява.

а\ Няма новация, ако новото задължение е нищожно. В този случай старото задължение не може да се счита погасено, то не е заместено с ново.

б\ Няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него.

в\ Ако пък новото задължение е условно, новацията ще бъде подчинена на същото условие, на което е подчинено и това задължение.Настъпването на това условие води до отпадане на нововъзникналото задължение и едновременно възкресява (условно) погасения стар дълг.

3. Разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е м\у стария дълг, който се погасява и новия дълг, който се създава, да съществува една отлика. Новацията по естеството си предполага един нов елемент в състава на облигационното отношение. Отликата м\у старото и новото обл. о-е трябва да засяга някои от съществените му  елементи. Новият елемент в новото облигационно отношение трябва да се отнася или до предмета на задължението, или до личността на Дл. или до тази на Кр. Затова няма новация, ако е само продължен срокът за изпълнение на задължението. Срокът е несъществен елемент на задължението и неговото продължаване не внася никакво съществено изменение в старото обл.о-е.

4. Способност на страните. Новацията по естеството си съставлява отказ от право. Оттук следва, че валиден новационен д-р може да сключи само онзи Кр  който може валидно да се отказва от правото си- който е способен да се разпорежда с него. Същото важи и за Дл. Щом той поема ново задължение на мястото на старото, необходимо е да е способен да поема задължения.

5. Намерение за новация. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не маже да се предполага. Всяка новация предполага отказ от вече придобити права.

Видове новация.

1. Обективна новация, при която Дл. поема по съглашение с Кр. нов дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на стария дълг- чл.107(1)

В този текст нашият ЗЗД урежда само обективната новация- не и субективната със смяна на субектите по обл. о-е. "задължението се подновява, когато се замени с друго". Това е именно същественото при обективната новация. При нея Дл. и Кр. остават същите. Разликата м\у старото обл. о-е , което се погасява и новото, което възниква на мястото на старото, не се отнася до субектите му.

Обективната новация е това съглашение, с което се погасява едно облигационно отношение, като се създава на негово място ново, различно от досегашното по предмета на престацията или основанието на задължението.

-  Разлика в предмета е например налице, когато на мястото на задължението да плати цената (в пари) купувачът на един имот се задължи да се грижи пожизнено за издръжката на продавача на същия или когато се постигне съгласие за престиране на друга вещ вместо дължимата.

-  Разлика в основанието. И тук Дл. и Кр. са същите лица. Новият елемент се заключава в промененото основание на задължението. Уговаря се например сумата, вложена у Дл. да остане у нега като получена в заем.

2. Субективна новация. Обл. о-е е трансформирано и когато, макар и дължимата престация да остава същата, настъпва промяна в субектите на отношението.

Възможно е Дл. да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на Кр. се е задължил на негово място. Възможно е Кр. да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие Дл. се е задължил към друго лице.

И в двата случая говорим за субективна новация. В първия- пасивна субективна новация, а във втория случай- активна субективна новация. И в двата случая настъпва погасяване на задължението.

а\Пасивна субективна новация:

- Когато Кр. се съгласи да освободи досегашния си Дл. , защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния Дл., казваме, че е налице субективна новация със смяна на длъжника.

- Тази смяна не може да стане без съгласието на Кр. Той трябва да приеме новия Дл. и да освободи стария. Няма новация, ако Кр. приема нов Дл. , без да освобождава стария.

- Смяната на Дл. може да настъпи:

= Без съгласието и знанието на Дл. , когато трето лице (новия длъжник) дарствено интервенира. Тогава е налице експромисия. Например Христов предлага на Петров, наемодател на племенника му Василев - без знанието на Василев, да приеме него Христов за Дл. на наема, който Василев му дължи, като едновременно освободи Василев от този дълг. Петров приема, Василев се освобождава от дълга, а Христов става единственият Дл. на Петров.

= Смяната на Дл. може да стане и със съгласието и участието на стария Дл. Тогава новацията е предизвикана от този Дл. Той е натоварил третото лице да се задължи на негово място и Кр. е приел. В този случай говорим за делегация, която от своя страна може да бъде съвършена и несъвършена.

б\ Активна субективна новация.. Такава настъпва, когато Кр. отстъпи на третото лице качеството си на Кр. и Дл. се задължи спрямо тази нов Кр. за това, което е дължал на досегашния кредитор. Тя е обикновено придружена с активна делегация: Кр. Иван нарежда на Дл. си Христо, да заплати на Петър това, което му дължи. М\у Петър и Христо се постига съглашение в този смисъл. Практическите резултати на активната новация се постигат по- лесно ч\з цесията. Затова тя се среща рядко в практиката.

Последици на новацията- две корелативни последици:

1. Погасително действие на новацията- тя е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен ч\з нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува.

2. Възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение.

ДЕЛЕГАЦИЯ

Нашето зак\во никъде не се занимава изрично с делегацията. Мълчанието обаче не трябва да се схваща като че ли институтът е отпаднал. Нещо повече той има широко приложение.

Най-често делегацията се извършва м\у лица, които помежду си са обвързани със задължения. Обикновено делегантът е Кр. на делегата. В повечето случаи на приложението си делегацията има погасително действие.

Делегацията може да бъде дефинирана като изявление, което едно лице - ДЕЛЕГАНТ, нарежда на друго лице ДЕЛЕГАТ да престира или да се задължи да престира на едно трето лице - ДЕЛЕГАТОР.

Делегатът нарежда на Дл. си (делегата) да плати или да се задължи спрямо кредитора му (делегатаря). С реализиране на престацията двете задължения се погасяват. Благодарение на делегацията с едно плащане се погасяват стопанските и правните резултати на две плащания: от делегата на делеганта и от делеганта на делегатаря.

Не всяка делегация обаче има погасително действие. Тя маже да има погасително действие само ако има дълг за погасяване.

Делегацията не е новация. Ако делегацията понякога повлича новацията, този резултат не е нейна необходима, а само възможна последица.

1. Делегация за плащане.

Кр. (делегант) нарежда на Дл. си (делегат) да престира дължимото на трето лице (делегатор) - обикновено негов кредитор. С други думи Кр. отправя една заповед за плащане на Дл. С изпълнението на тази заповед делегатът се освобождава спрямо делеганта, а делегантът спрямо делегатаря. Това е делегация за плащане и при нея нямаме новация, защото не възниква никакво ново задължение на мястото на досегашното.

Чекът е най-изтъкнатият представител на делегацията за плащане. Чекът е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на едно лице (делегат), у когото има пари, да заплати на посоченото в документа лице (делегатор) определена сума пари (чл.423 ТЗ)

2. Делегация за задължаване - към делегата може да бъде отправена една заповед да поеме едно задължение към делегатаря. Това е делегация за задължаване. Тя може да бъде активна и пасивна в зависимост от това, от кого изхожда заповедта.

а) Активна делегация - Кр. нарежда на Дл. да се задължи да престира на едно трето лице и с\у това го освобождава от задължението му към него. Налице е смяна на Кр. Задължението на Дл. към Кр. се погасява. Тази делегация е новативна, защото задължението на делегата към делеганта се погасява и на негово място възниква ново задължение на делегата към делегатаря.

б) Пасивна делегация - Дл. (делегант) нарежда на трето лице (делегат) да се задължи да престира на Кр. (делегатор). Дл. предлага на Кр. нов Дл. Тази делегация ще е възможна само, ако Кр.се съгласи да приеме новия Дл. като има две възможности:

- кредиторът може да се съгласи да приеме нов длъжник в замяна на стария, когото освобождава. Налице е съвършена делегация, която има новативно действие (чл.107(1) изр.1);

- кредиторът да е приел нов длъжник наред със стария. Налице е пасивна, несъвършена делегация. Първоначалното задължение остава в сила. Няма новация.

в) Делегацията може да бъде едновременно и пасивна и активна. Възможно е Дл. (делегант) да заповяда на собствения си Дл. (делегат) да се задължи към новия Кр.(делегатор) и с това се уговори, че погасява дълга на делеганта към делегатаря, но и тази на делегата към делеганта.

Представител на делегацията за задължаване е менителницата. Тя е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на друго лице (делегат) да се задължи да плати определена сума пари на посоченото в документа лице (делегатор) или на лице, на което посоченият ще нареди с джирото си.

Възникват два вида отношения:

1) Вътрешно отношение м\у делеганта и делегатаря - на това отношение се основава нареждането. То може да е от различно естество. Това отношение е неизвестно и правото не се интересува от него за действителността на делегацията. То се нарича още валутно отношение. Затова се казва, че делегацията е абстрактна сделка.

2) Външно отношение (отношение на покритие) - м\у делегант и делегат. То определя дали делегатът е длъжен да престира или да се задължи да престира.

Правна същност на делегацията- абстрактна сделка т.к. липсва основанието като елемент от ФС на сделката. Веднъж поел задължението да престира на делегатаря, делегатът не може да му противопоставя възражения, които би черпил от отношенията си с делеганта - в отношението си на покритие, макар и основанието за неговото задължаване към делегатаря да се корени в това отношение. Отношенията м\у делегат и делегатор са откъслечни и пораждат т.н. абстрактност.

ОПРОЩАВАНЕ. СЛИВАНЕ.

Правна уредба - чл.108 и 109 ЗЗД.

Задължението може да бъде погасено и ч\з опрощаване. Опрощаването е д-р м\у длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си. Едностранното изявление на Кр. , че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга.

ЕЛЕМЕНТИ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1. Съгласие. Необходимо е волята на Кр. да е изразена без колебание. Опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага.Особена форма за изразяване волята на Кр. не е необходима. Необходимо е обаче Дл. да приеме изрично или мълчаливо опрощаването. Опрощаването се извършва като се постига съгласие т.е. от момента на съвпадане на волеизявленията на Кр. и Дл.

2. Дееспособност. Страните по д-ра за опрощаване трябва да бъдат дееспособни. В противен случай ще е налице нищожна правна сделка.

3. Основание. Най-често опрощаването е акт щедрост на Кр., намерение да надари Дл. Но е възможно Кр. да плати свой дълг към Дл. Този елемент означава, че д-рът за опрощаване е каузален.

4. Предмет. Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане - условно или срочно; настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае до такива обекти на правото, по отношение на които разпореждане за в бъдеще да не е позволено. Напр. вземането от неоткрито наследство или вземане за издръжка за бъдещо време.

ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1) Дългът се погасява напълно както при изпълнението;

2) Погасяват се обезпеченията, с които е бил гарантиран този дълг.

Когато са налице солидарни Дл. , а опрощаването е в полза на един от тях - принципът е, че се освобождават и останалите, освен ако изрично Кр. не е запазил правата си с\у тях. Ако е изгубил тези права, задълженията на останалите длъжници се намалява с частта на Дл., комуто е опростено - чл.124(2).

3) Чл.109 ЗЗД - "Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно". Този текст съдържа две презумпции - една оборима и една необорима.

а\ оборима презумпция - че документът е върнат доброволно на Дл. , щом се намира у негови ръце;

б\ необорима - че оня, който връща на Дл.частният документ за него, го освобождава от дълга.

Трябва да се подчертае, че се касае до частен документ, а не до официален документ. Текстът на чл. 109 изхожда от мисълта, че щом Кр. се е лишил сам от единственото доказателство за своето право, може да се прилага, че той не възнамерява да търси вземането си.

Няма опрощаване:

- когато доказателството за дълга е отнето на сила;

- когато предаването не е станало от Кр.;

- когато предаването не е станало на Дл. , макар и от кредитора.

За да се ползва от установеното в негова полза предположение, Дл. ще трябва да представи върнатия му частен документ. Трябва да се счита, че този документ е преминал в негови ръце по редовен начин. Ако Кр. твърди противното, той ще трябва да докаже ония обстоятелства, които изключват приложението на предположението  - доброволното връщане.

СЛИВАНЕ.

Сливането е съединението в едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на Дл. и Кр. - едновременно на активен и пасивен правен субект на едно и също ПО.

Резултатът е, че облигационното отношение се погасява поради правната невъзможност някой да бъде Кр. и Дл. на самият себе си.

Причини.

1. На наследяване. Това е най-честия случай. Ако наследникът е Кр. на наследодателя или обратно, ако наследодателя е Кр. на наследника. С приемането на наследството патримониумът на наследодателя се влива в имуществото на наследника. Затова е необходимо наследникът да приеме наследството направо и изцяло. Ако го е приел по опис - имуществото на наследодателя се отделя. Наследникът запазва своите вземания с\у наследството и остава отговорен за дълговете си към същото наследство.

2. При универсално правоприемство на частно основание също може да настъпи сливане. Например при сливане на ЮЛ. Държавно предприятие (Кр.) се влива в държ. предприятие (Дл.)

3. При частно основание (правоприемство). Например, когато държавата изкупи издадените от нея облигации.

Действие на сливането.

1. Погасяване. Когато качеството на Дл. и Кр. в едно и също облигационно отношение се слеят в едно и също лице, задължението се погасява.

2. Възстановяване на вземането. Тази същност на сливането особено ясно проличава, когато отпадне основанието му с обратна сила. Щом отпадне причината, която съединява в едно и също лице качеството на Дл. и Кр. погасеното вземане се възстановява. Напр. А наследява брат си Б, спрямо когото има вземане. С приемането на наследството вземането на А спрямо Б се погасява ч\з сливане. В последствие се открива завещание: Б завещал цялото си имущество на държавата. Отпада в резултат причината, поради която А не може да събере принудително вземането си. В резултат погасеното му вземане се възстановява и той ще може да търси изпълнение от другите наследници на Б.

3. Сливане без погасяване.

а\ когато се приема наследството по опис;

б\ чл.67 ЗН когато Кр. на наследството поискат да се отдели имуществото на наследника от това на наследодателя - поради тежко обременяване на задължения;

в\ чл.178 ЗЗД - ипотека в\у собствен имот - законна суброгация. При нея не настъпва сливане в полза на оня, който е купил един ипотекиран имот от Дл. по ипотеката и е платил на ипотекарния Кр. цената която дължи. За да получи така платената цена чл.178 признава на купувача една ипотека в\у собствения му имот. Платеното задължение (към Кр.) се счита, че съществува, за да се отблъснат с него правата на други ипотекарни кредитори - от преди покупката.

г\ чл.376(3) Издателят на запис на заповед е Дл. по него. Записът му може да се джироса. Нормално би било задължението по записа му да се погаси, но з-на му позволява той на свой ред да джироса издаденият от него запис. В резултат сливането се погасява.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ.

Титулярите на правата могат да се сменят на различни основания. Те могат да се сменят по силата на з-на. Така напр. наследникът става титуляр на правата на починалия по силата на з-на. Пак по силата на з-на встъпва в правата на Кр. този който е изпълнил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това.

Д-рът, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, наричаме цесия или прехвърляне на вземане.

За разлика от новацията при цесията старото задължение не се погасява и не се променя. Имаме отношения м\у три лица:

1. Този, който отстъпва вземането си - наричаме го цедент или прехвърляч или предишен Кр. ;

2. Третото лице, на когото цедентът договорно отстъпва вземането си - наричаме го цесионер или приемател или още новият Кр. ;

3. Длъжника, спрямо когото вземането се прехвърля и който не участва в цесионния д-р. Него наричаме само Дл.

Особености.

Цесията като всеки д-р трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Съществуват обаче и някои особености отнасящи се до основанието, формата и предмета на цесията.

1) Правно основание. Цесията е КАУЗАЛЕН д-р. Това означава, че неговата валидност зависи от наличността на правното основание. Това означава, че цесията е нищожна, ако и липсва правно основание или ако то е противно на з-на. Цесията може да бъде направено на различни правни основания. Тя може да съставлява една продажба - да е сключена с придобивна цел (чл.183). Цесията маже обаче да съставлява и дарение - да е извършена с дарствена цел.

Обстоятелството, че цесията може да обслужва различни правни основания, налага да се подчертае дебело, че никога не може да бъде обявена за абстрактна сделка.

2) Съгласие и форма. Д-рът за прехвърляне на вземане става перфектен, щом се постигне съгласие м\у цедента и цесионера.

Цесията може да бъде уговаряна и под условие - правните последици няма да настъпят, ако отлагателното условие не се сбъдне, ако прекратителното условие се сбъдне.

Форма. Д-рът за цесия е неформален д-р. За да породи правно действие не е необходимо д-рът да е облечен в писмена форма. Писмената форма има само доказателствено действие. Когато цесията е с дарствена цел необходима е формата за дарение.

Предмет на цесията.

Предмет на цесията могат да бъдат не само вземания, но и права. Наистина текстовете (чл.99 и сл.) говорят само за прехвърляне на вземания, но не бива да има съмнение, че могат да се цедират правата, щом чл.183 позволява да се продават вещи и други права. Могат да се цедират права, които по принцип са прехвърлими - всички имуществени права, права в\у нематериални блага, спорни блага (обект на правен спор).

Има и такива права и вземания, които по разпореждане на з-на, на д-ра или поради естеството си не могат да бъдат прехвърлени (чл.99(1) ЗЗД).

1. Непрехвърлими по естество.

- личните права (членство в кооперация);

- семейни права (родителските или съпружеските);

- несамостоятелни имуществени права - залог, ипотека, поръчителство;

2. Непрехвърлимост по силата на з-на.

- права свързани с личността на цедента - чл.56 ЗС - забрана за ползвателя да отчуждава своето право на ползване;

3. Договорна непрехвърлимост на едно вземане - чл.99.

Действие на цесията.

Действието на цесията се заключава в това, че вземането преминава от предишния Кр. в\у новия кредитор. От това следват няколко извода:

1) Кредиторите на цедента нямат вече право да се удовлетворяват от вземането от момента на сключване на д-ра. И обратно кредиторите на цесионера могат да запорират вземането му.

2) Цедента не може да прехвърли на друго лице за втори път вземането. Вторият цесионер не може да стане Кр. дори ако е добросъвестен, защото цедентът не е вече Кр. а никой не може да прехвърли права които не притежава.

Състав и обем на цедираното право.

Вземането преминава в\у цесионера такова, каквото цедентът го е притежавал. Следователно цесионерът го придобива с всичките му предимства и недостатъци.

1. Цедираното вземане. Ако следователно не е условено нищо друго, счита се че страните са възнамерявали да премине в\у цесионера всичко което стопански принадлежи към вземането. Затова преминават в\у цесионера претенциите на цедента за плащане на лихви, чийто падеж настъпва след цесията, доходи и вече изтекли доходи и лихви (чл.99(2)ЗЗД).

2. Обезпеченията. Прехвърленото вземане преминава в\у новия Кр. с привилегиите, обезпеченията и др. му принадлежности - чл.99(2).

а) Привилегиите - с цедирането на едно вземане с него преминават в\у цесионера общите привилегии и особените привилегии на това вземане.

б) Залозите - щом в\у цесионера преминават обезпеченията, следователно преминават в\у него и заложните права. Остава въпроса, трябва ли да му бъде предадена заложената вещ, след като Дл. се е доверил на цедента ? Отговорът е, че заложената вещ трябва да остане у цедента и той ще действа в бъдеще като трето лице - държател на заложената вещ, с всички права и задължения на такова лице.

в) Ипотеките - вземането обезпечено с ипотека трябва да бъде извършено или с нотариален акт или в писмена форма с нотариално заверено съдържание, като цесионният д-р бъде отбелязан към вписването, с което ипотеката е била на времето учредена (чл.171).

г) Право на задържане, което цедентът е имал, преминава в\у цесионера, стига само задържаната вещ да се предаде на цесионера.

3. Възраженията.

Цесионерът придобива вземането с всички недостатъци, с които е обременено. Следователно нему могат да се правят всички възражения, които Дл. е могъл да прави на цедента по време, когато цесионният д-р е бил сключен. Това важи за всички възражения:

- както за отлагателните (дилаторни) възражения, като напр. възражението за неизпълнен д-р или правото на задържане;

- така и за перемпторните (отменителни), като възражението за давност, за извършена компенсация, за сливане, за опрощаване и др.

Цесията не лишава Дл. от правото му да иска унищожение на д-ра, от който произтича вземането, поради порок на волята или да иска развалянето му, поради неизпълнение задълженията на цедента.

Цесионерът няма право да иска сам унищожаване или разваляне на д-ра, защото в\у него се прехвърля единствено Обл. право.

За да се обезпечи с\у всички опасности цесионерът има възможност да иска от цедирания Дл. да приеме цесията.

Помощни права на цесионера.

Цедентът е длъжен да помогне на цесионера да събере цедираното вземане. Той е длъжен:

- да му предаде документите, които установяват вземането му, стига да се намират у него;

- да потвърди писмено на цесионера станалата цесия, нотариална заверка на  това потвърждаване;

- да даде и дава при поискване всички сведения относно вземането.

Съобщаване на цесията.

За да премине едно вземане от досегашния му носител в\у нов Кр. , достатъчно е да бъде постигнато съгласие м\у тия две лица. Но в интерес на Дл. и третите лица това действие на цесията е значително ограничено от правилото на чл.99(4), според което: "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор". Ограничения:

1) По отношение на длъжника - докато цесията не му е съобщена, той може да плати на стария кредитор и това да го освободи от дълга. Сделките м\у длъжника и цедента до момента на съобщаването на цесията са напълно валидни и могат да бъдат противопоставени на цесионера от длъжника.

2) По отношение на третите лица. До съобщаването на цесията, цесионерът притежава едно неконсолидирано право. От една страна цесията не може да вреди на онези кредитори на цедента, които са наложили запор в\у вземането преди съобщението на вземането - чл.346ГПК. Едва след съобщаването вземането е напуснало патримониума на цедента.

За съобщаването не е предвидена никаква форма. То трябва да бъде направено от цедента. Чл.99(4). Валидно ли е, ако е направено от цесионера - проф. Кожухаров отговаря положително на въпроса - релевантно е, ако е направено с представяне на документа.

Отговорност на цедента.

По начало цедентът не отговаря нито за бъдещата, нито за настоящата платежоспособност на Дл. Отговорността на цедента е свързана със съществуването на вземането, неговият размер и принадлежностите към него, при условие, че цесията е възмездна.

Страните могат да уговорят по-малка или по-голяма отговорност на цедента.

ПОЕМАНЕ НА ДЪЛГ.

Чрез новацията не може да се смени пасивният правен субект (длъжника), без да има промяна в самото облигационно отношение. Често пъти е необходимо да може да се прехвърли един дълг - да се промени длъжника, без да настъпва погасителният ефект на новацията т.е. промяната на длъжника да се свързва със стария дълг и всички негови особености - основание, модалитети, възражения, обезпечения, течащите давностни срокове и други.

Правната уредба се намира в чл.101 и 102 ЗЗД.

Случаи на поемане на дълг.

1) Поемане на изпълнение - когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Това е едно вътрешно задължение. Тази вътрешна сделка не създава права и задължения на Кр. и не променя нищо в отношението на същият и длъжника.

2) Кумулативно поемане на дълг (присъединяване на дълг). Дадено трето лице може да встъпи като съдлъжник в едно ПО по съгласие на Кр. или Дл. По този начин Кр. запазва претенцията си към стария Дл. и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Вж. чл.101 ЗЗД.

Третото встъпило в дълг лице отговаря солидарно. Когато д-рът е сключен м\у Кр. и третото лице той не представлява никаква особеност. Това е д-р в полза на трето лице, по силата на който Кр. може да иска изпълнение на дълга от третото встъпило в дълга лице.

Заместване в дълг.

Това е истинското поемане на дълг. Тук едно трето лице (нов длъжник) идва на мястото на досегашният длъжник, който се освобождава от дълга - чл.102(1). Това става с изричното съгласие на кредитора. Той се лишава от досегашният си Дл. като на негово място идва нов. Лишава се от него по своя воля. Една цесия може да стане без съгласието на Дл. но едно поемане на дълг не може да стане без участието на Кр. За Дл. е безразлично кому ще плати, но за Кр. не е безразлична кой ще бъде длъжник.

Облигационното отношение се запазва при едностранно поемане на дълг. Договорът за заместване на досегашният длъжник се сключва м\у Кр. и трето лице. Този д-р може да се сключи и без да бъде уведомен Дл.

При двустранното поемане на дълг имаме предварително уговаряне м\у Дл. и третото лице. То има действие за кредитора, ако той изрично се съгласи. Съглашението добива действие за Кр. с обратна сила (от деня на сключването му) едва ако той го одобри. Дотогава съглашението м\у третото лице и Дл. се намира във висящо състояние. Ако кредиторът не се съгласи, съглашението ще се трансформира в поемане на задължение.

Основания за поемане на дълг.

Най-различни могат да бъдат основанията, поради които трето лице поема чужд дълг. Те могат да бъдат дарствени, с цел да се погаси един дълг, придобивни. Тези основания въобще не интересуват кредитора. Поемането на дълг е абстрактна правна сделка.

Действие на заместването в дълг.

а) Кр. вече не може да предявява претенция спрямо досегашния Дл. - а може само от новия. Макар Дл. да е нов обл. отношение е старо.

б) Кр. не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария Дл. Нито заложните права и ипотеките. Не ги запазва, защото Дл. е нов. Лицата, които са дали тези гаранции, са поели акцесорно задължение с оглед определен Дл. С тия обезпечения Кр. може да разполага само, ако поръчителя или собственика на заложената вещ или ипотекарният имот се съгласи те да служат за гаранция и на новия Дл.

СОЛИДАРНОСТ И НЕДЕЛИМОСТ.

Според това, дали един от многото кредитори може да изисква сам цялото вземане от длъжника, или пък дали кредиторът може да изисква цялото вземане от всеки от няколкото длъжници, налице е актива или пасивна солидарност.

Активна солидарност.

Опр: Активна солидарност, или солидарност м\у кредиторите, е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо, като направеното  изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори.

Активната солидарност, за разлика от пасивната солидарност никога не произтича от закона. Неин източник винаги е правна сделка. При активната солидарност няколко лица могат да претендират от длъжника едно и също нещо. Налице са множество правни връзки относно една и съща престация. Щом се погаси една от всички, и останалите се погасяват.

1.             М\у кредиторите и длъжника тази особеност на активна солидарност се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите.

а) Счита се, че всеки от солидарните кредитори представлява съкредиторите си:

- когато предявява иск за изпълнение с\у длъжника за събиране на цялото вземане;

- когато събира цялото вземане - всеки от тях може да събере цялото вземане, а длъжника може да престира на всеки един от солидарните съкредитори по свой избор;

- когато извършва действия, с които прекъсва давността на вземането.

б) Но солидарният кредитор не представлява съкредиторите си винаги, когато извършва действия, които не могат да ги ползват - които намаляват вземането или биха го погасили. Така един от солидарните кредитори не може опрости целия дълг, нито да го новира.

в) Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с дълга, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. Всеки един от останалите солидарни кредитори може да претендира пак цялото вземане.

2. За самите останали кредитори пък са меродавни техните вътрешни отношения. Този, който е събрал цялото вземане, е действал като представител на всички. Той им дължи частта, която им се пада. За да я получат, те имат обратен иск с\у него в съобразеност с тези техни вътрешни отношения.

Практическа цел.

Активната солидарност не се среща често. Ако е необходимо един от кредиторите да събере вземането на всички, лесно е да бъде упълномощен за това. А пълномощието е отменим акт, докато солидарността може да бъде премахната само по общо съгласие. Активната солидарност е непрактична и за длъжника. Тя го принуждава да проверява легитимацията на кредитора, с която иска да му бъде престирано всичко и го излага на риска да изпълни повторно, ако проверката му се окаже неправилна.

ЗЗД не урежда активната солидарност. Но липсата на текстове не може да се счита, че активната солидарност не може да бъде уговаряна.

Пасивна солидарност.

Опр: Когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници.

Особености.

1. Единство на престацията. Особеното при нея е преди всичко това, че една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица. Той може да я иска от всеки един от длъжниците си. И да я иска изцяло, защото всеки се смята за единствен негов длъжник. Кредиторът може да я получи само веднъж, защото една единствена престация му се дължи - макар от мнозина.

2. Множество на облигационните връзки. Кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината все за същата престация. Броят на връзките е равен на броят на длъжниците. Не е необходимо тия облигационни връзки да имат едно и също правопораждащо основание.

3. Общност на целта. Необходимо е множеството облигационни отношения да са обединени в общата си цел - един и същ интерес на кредитора да бъде обезпечен и осигурен. Това единство в целта поставя отделните обл. отношения в една фактическа зависимост, която е основание да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата цел е постигната ч\з една от облигационните връзки.

Неистинска солидарност.

Няма солидарност винаги когато макар две лица да дължат една и съща престация, тя се дължи по обл. отношения, които помежду си нямат нищо общо, които са възникнали самостоятелно и без всякаква връзка едно спрямо друго. И тогава две (или повече) лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднамерено установена (от страните или з-на), а чисто случайно съвпадение. Такива съвпадения срещаме най-често в областта на обезщетяванията. Така пострадалият от умишлен пожар има иск за обезщетение с\у причинителя на пожара, но и с\у застрахователя на къщата. В този случай все същото ще се претендира - от причинителя на пожара или от застрахователното дружество. Всъщност няма солидарност, а нещо което много прилича на солидарността - една неистинска солидарност. Неистинска, защото за никаква спойка, за никакво сцепление не може да се говори м\у отделните облигационни отношения.

Когато длъжниците са солидарно задължени към кредитора, то той може да преследва всеки от тях за изпълнение на задължението. Ако един от солидарните длъжници не може да изпълни престацията, кредиторът може да се обърне към друг. Всеки от солидарните длъжници се явява поръчител на другите.

Източници на солидарността.

1. Първият източник е правната сделка. Тя може да бъде едностранна или двустранна. При двустранните сделки е необходима изрична уговорка за солидарност, т.е. солидарността не се предполага. При едностранните - напр. едно завещание, което може да бъде източник на солидарност, е достатъчно завещателят да възложи изпълнението на определен завет на всички свои наследници и да ги обяви за солидарно отговорни за изпълнението на същия.

2. Вторият източник е законът. Случаите, при които законът предвижда солидарна отг/ст са многобройни и изчерпателно не могат да се посочат. Най-често предполагаемата воля на страните е основанието на закона да установи солидарност м/у съдлъжници.

- Такъв е примерът, когато поръчител сключи д/р с кредитор, той става солидарен длъжник за дълга на главния длъжник.

- Ако няколко съпоръчители са се задължили солидарно с поръчителя, те не могат да искат разделяне на дълга за в бъдеще.

- Чл.261(3) ЗЗД - д/р за изработка

- когато една вещ е дадена в заем за послужване на 2 лица, счита се че те са солидарни длъжници спрямо заемодателя

- няколко превозвачи в д/ра за превоз

Правните действия на солидарността се разделят на главни и второстепенни. Главните действия на пасивната солидарност произтичат от това, че един и същ е предметът на дължимата престация и че едно множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Главните действия на солидарността са обективни - засягат еднакво всички длъжници или субективни - те се проявяват само в отношението на един от съдлъжниците.

1. Обективни действия.

а) Те произтичат от това, че се дължи една и съща престация. От това следва, че всеки може да бъде преследван като единствен длъжник и той отговаря за цялата престация. По правило дългът на няколко лица се разделя м/у тях. Всеки отговаря за своята част. Солидарните длъжници обратно отговарят пред кредитора за целия дълг. Той може да преследва който си иска от тях.

б) изпълнение от едного. Понеже всички солидарни длъжници дължат едно и също нещо, те всички се освобождават ако един от тях изпълни задължението. Това е така, защото всеки от тях дължи същото, което един от тях е престирал.

в) общи възражения. Понеже дългът е един, всеки съдружник може да противопостави на кредитора т.нар. общи възражения. Те могат да бъдат свързани с възникването на дълга или с погасяването му.

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА ОТ КРЕДИТОРИТЕ МУ

Всички имоти на дл. съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но дл. може с бездействието си да намали своето обезпечение на кредиторите си, да застраши тяхното удовлетворяване. Той може да не проявява никакъв стремеж да реализира или запази правата си. Тази небрежност на дл. към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тия права от свое име - чрез иск или суброгация. С решението на тоя иск ще се внесе в длъжниковото имущество онова, на което дл. има право. От това имущество пък кр. ще получи онова, което има да взема.

Искът има 2 ф/ии: 1. предохранителна - със цел запазване на длъжниковото имущество в неговата цялост и 2. подготвителна - да се подготви за ефикасно удовлетворяване правата на кр. (чл.134).

Кр. може да упражнява вс. имуществени права на дл. освен тези права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на същия.

1. Вещни права - кр. може да упражни вс. вещни права и искове на длъжника си, по-особено неговият ревандикационен или негаторен иск, иск за делба на наследство и др.

2. Облигационни права - всички права на вземане на дл., произтичащи от неоснователно обогатяване.

3. Други имуществени права - кр. може да прави изявление за разваляне на д/р поради неизпълнение, да реализира длъжниковото право на изкупуване.

Кр. не може да упражнява от името на своя дл.:

1. Неимуществени права на дл. - кр. не може да ги упражнява, защото тези права не служат за обезпечение на кредиторовия интерес. Те не са оценими в пари. Такива са исковете за гр. състояние, брачни искове и иск за отмяна на осиновяване.

2. Др. права, макар имащи имуществен х/р, които единствено дл. би могъл да прецени дали да упражнява или не. Това са права от чисто личен х/р. Затова кр. не би могъл да предяви иск за отмяна на дарение по чл.227б и по чл.25 СК.

3. Иск за морални вреди - чл.52.

4. Имуществени несеквестируеми права на дл. - това са права, с/у които не може да се насочи принудително изпълнение - не се включват в общото обезпечение на кредиторите.

УСЛОВИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЛЪЖНИКОВИТЕ ПРАВА

1. Едно вземане. Необходимо е да се установи, че наистина кредиторът е такъв и че има каквото и да е вземане към дл.

2. Интерес. Трябва да бъде установено, че кредиторът има интерес да упражни правата на длъжника си. Трябва да са налице кумулативно 2 обстоятелства - че неговият дл. бездейства и че дл. не може да удовлетвори своите кр. от наличното си имущество. Кр. не е длъжен да доказва това обстоятелство. Този, който смята, че правата на дл. се упражняват неоснователно, трябва да докаже, че дл. има достатъчно имоти за удовлетворяване на кр.

От чие име действа кр. - от свое име или от името на дл.? Според проф. Кожухаров, кр. упражнява чуждо материално право от свое име и на свое самостоятелно правно основание. Кр. не действа като представител.

СТРАНИ ПО ИСКА

Когато длъниковото право се упражнява чрез иск, той се предявява от кр., който е ищец в процеса - самостоятелна страна. Кр. предявява длъжниковото материално правно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, като брани свои собствени интереси. Кр. е активно легитимиран в процеса.

Ответник по иска е трето лице - дл. на длъжника му. Правното положение на третото лице не се променя от това, че искът с/у него е предявен не от неговия кр., а от кредитора на кредитора му. Затова третото лице може да противопостави на кр. всички възражения, които би могъл да противопостави на дл.

Съгласно чл.134(2) в процеса задължително се призовава и дл. като съищец. Кр. не предявява иска си с/у дл., а наред с него - за правото на длъжника си. Иначе съдебното решение не би имало действие спрямо него.

Процесуалните права на кр. са по-ограничени по обем от тези на дл., играещ ролята на съищец. Не може да се разпорежда с предмета на спора, не може да се договаря с длъжника.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО СУБРОГАЦИОННИЯ ИСК.

1. По отношение на кр. В резултат на уважаване на иска, кр. не може просто да прибере присъденото на длъжника. Той може да се удовлетвори от присъденото по установения в закона ред, важащ за всеки кр. Правилата са предвидени в ГПК.

2. По отношение на останалите кредитори. Дл. може да има и др. кредитори. Съдебните решения имат относително действие спрямо неучастващите в процеса. Те имат задължение само за страните, участвали в процеса, техните наследници или правоприемници - чл.220 ГПК. Т.е. сила на присъдено нещо има само за участвалите в процеса лица. Останалите кредитори се изключват от кръга на лицата, за които решението има сила. Този извод е логичен, но не и верен, тъй като всички кредитори имат еднакви права в/у имуществото на дл. Затова от уважаването на суброгационния иск се ползват и др. неучаствали в процеса кредитори. С предпочитане ще се удовлетворят направените разноски по делото на предявилия иска кредитор.

3. По отношение на длъжника - той е обвързан със силата на присъдено нещо ако искът е уважен. Ако искът бъде отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищеца, решението няма да има сила на присъдено нещо.

4. По отношение длъжника на длъжника (ответника). С/у него се води процесът. Той има същото пр. положение ако искът би бил отправен от неговия кр. Именно затова в процеса той може да отправи вс. възражения, които би имал с/у своя кр. (съищец в процеса).

Искът по чл.134 не се прилага често. З/нът предвижда др., по-ефикасни правни ср/ва, като запор в/у вземане.

Има и такива права, които се упражняват извънсъдебно:

- разваляне на д/р по чл.87;

- волеизявление за прихващане;

- овластяване от съда за упражняването по реда на обезпечителния процес - чл.134(3);

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК

Чл.134 ЗЗД поставя на разположение на кр. правно средство с/у бездействието на неговия дл. Но дл. може не само да бездейства, той може да се насочи към извършване на такива действия, които са насочени към увреждане на неговия кр. С/у бездействието на дл. е достатъчно да се открие възможност за кр. да вземе предохр. мерки за запазване на имуществото му. С/у увреждащите ги правни действия на дл., кр. трябва да разполага със ср/во да ги атакува и отменя - да ги обявява за недействителни. Чл.135 ЗЗД предоставя тази възможност на кредиторите. Това е т.нар. отменителен или Павлов иск (известен от римското право като actio Pauliana).

Кр. може са иска да бъдат обявени за недействителни действията, с които дл. го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането. Под термина "действия, с които длъжникът го уврежда" трябва да се разбират всякакви пр. действия на дл. Могат да бъдат атакувани:

- всякакви д/ри на дл. - възмездни и безвъзмездни;

- всякакви едностранни пр. сделки - отказ от наследство, отказ от изкупуване право на собственост  в съсобствени имот и др.;

- всички др. правни действия, които не са сделки, но последицата е уврежда не на кредиторовия интерес - напр. плащане.

Не могат да бъдат атакувани от кр. онези сделки на дл., които нямат имуществен х/р; нито сделките му с такива имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на дл.; нито сделките му относно негови несевестируеми права.

ЛЕГИТИМИРАНИ КРЕДИТОРИ

Всеки кредитор - хирографен или обезпечен може да води иска по чл.135. Принципът е, че кр. може да атакува действия на дл. само ако те са извършени като е придобил качеството "кредитор", т.е. отменителният иск не принадлежи на оня кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска сделка.

Има едно изключение - отменителният иск е допустим, когато сделката е сключена, преди кредитора да е придобил това качество, ако тя е извършена С ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ ДА БЪДЕ ЛИШЕН КРЕДИТОРЪТ ОТ ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО НА КОЕТО Е МОГЪЛ ДА РАЗЧИТА.Тази цел трябва да е съзнавана както от дл., така и от лицето с което е сключвана сделката. Доказването на вредата и общото искане за увреждане е изцяло в тежест на кр.

Отменителният иск се предявява както с/у дл., така и с/у третото лице едновременно.

За да бъде уважен искът е необходимо кр. да докаже вс. предпоставки за Павловия иск, които се групират в:

1. Обективно условие - увреждане. Кр. трябва да докаже, че от сделката е настъпило увреждане на неговия интерес, т.е. дл. със своите пр. действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Това трябва да се докаже във всички случаи, иначе отменителният иск е недопустим. Трябва да се докаже, че длъжникът въпреки извършените от него действия има достатъчно имоти за да удовлетвори искането на кр. Хипотезите, при които дл. увеличава или създава своята неплатежоспособност са:

а) длъжникът със своите действия намалява имуществото си - ако е сключил д/р за дарение с трето лице; ипотекирал е свой имот; опростил е дарствено едно вземане;

б) за увреждане ще говорим и когато дл. с действията си затруднява удовлетворяването на кр., чрез намаляване на своето общо обезпечение.

2. Субективно условие - знание за увреждане. За да бъде уважен отменителния иск е необходимо да се установи, че дл. е осъзнавал по време на извършване на пр. действие, че с него се ощетява кр, като затруднява удовлетворяването на неговите интереси. Не е необходимо никакво намерение да се вреди. З/нът иска само дл. да знае за увреждането.

а) ако правната сделка е едностранна - отказ от наследство, отказ от вещно право - само дл. трябва да има съзнание, че с нея уврежда кредитора си.

б) когато е налице двустранна пр. сделка трябва да се направят следните разграничения:

- ако д/рът е безвъзмезден е достатъчно дл. да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кр. си за да може тази сделка да бъде обявена за недействителна. Няма значение че третото (надарено) лице знае това, макар и добросъвестно;

- когато д/рът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрагент също да знае, че д/рът уврежда кр.

Субективният и обективният момент трябва да бъдат доказани от ищеца.

ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗНАНИЕ

В чл.135(2) се казва, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се следователно, че тези категории лица, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кр. Счита се, че и кр. знае това. Предполага се знанието - субективна предпоставка на иска. Презумпцията поставя кр. в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че дл. и контрагентите му знаят, че извършената м/у тях сделка уврежда кр. Презумпцията е оборима. Както дл., така и неговите роднини-контрагенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика. Следователно, обърната е тежестта на доказване - вместо ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК, ПРЕДЯВЕН ЧРЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ

Освен правото на иск, кр. може да предяви правото си и във формата на възражение. Напр. кредиторът е насочил принудителното си изпълнение с/у конкретен длъжников имот. Трето лице твърди, че преди започването на принудителното изпълнение е купило този имот от държавата и на това основание предявява иск с/у кр. - за освобождаване на имота от принудително изпълнение. Взискателят (кредиторът) може да му противопостави възражението, че сделката, на която третото лице се позовава е сключена при условията на чл.135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО

Искът по чл.135 не е вещен или обезщетителен. Кр. не придобива никакви вещни права над вещите или имуществата - предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вреди и загуби. Кр. няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключената атакувана сделка.

Отменителният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка.

Искът не променя правното положение м/у кредитора и дл. С обявяване на тяхното атакувано пр. действие за недействително, излязлата част от патримониума на дл. все едно се завръща в това имущество и кр. може да се удовлетвори по реда на изпълнителното производство.

Обявената недействителност ползва само оня кредитор, в чиято полза тя е обявена. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кр., който атакува. Другите кредитори не се ползват от недействителността - за тях длъжниковото пр. действие е валидно.

М/у кредитора и третото лице атакуваното пр. действие е относително недействително само относно кредитора, който е предявил иск и само до размера на неговото вземане. Третото лице е знаели, че сделката уврежда кр. и не е проявило добросъвестност и почтеност. Затова третото лице трябва да понесе известни неблагоприятни пр. последици. Пр принудително изпълнение в/у имота кр. се удовлетворява предпочитително.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК И ИСК ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА СИМУЛАЦИЯ

1. С отменителния иск се атакува една действително съществуваща сделка. При симулацията сключената сделка е привидна, несъществуваща.

2. Отменителният иск принадлежи само на кр., който е станал такъв преди сключване на атакуваната сделка. Искът за разваляне на симулацията може да се предяви от всеки заинтересован.

3. Решението по отменителния иск връща имота в имуществото на дл., но само по отношение на кр., който е предявил иск. Решението по иска за разваляне на симулацията ползва всички кредитори.

ПОРЪЧИТЕЛСТВО. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. СКЛЮЧВАНЕ

Поръчителството е д/р, с който поръчителят се задължава спрямо кр. на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице - чл.138(1). От това определение е видно, че поръчителството е вид д/р и че с него се обезпечава едно чуждо вземане.

Обезпеченията, с които може да се гарантира едно задължение може да са лични и реални.

Лично обезпечение е когато едно или няколко лица гарантират на кр., че дл. ще изпълни зад. си. По този начин те стават дл. на кредитора (поръчителство).

Реално (вещно) обезпечение имаме когато гаранцията се отъждествява с една вещ или имуществено право. Не се отговаря общо с имуществото, а с тази движима или недвижима вещ (залог, ипотека.

Поръчителството има 2 смислови значения - като институт на обл. право и като ЮФ и произтичащото от него правоотношение.

Както бе казано в чл.138(1) е дадено легално определение на този институт. С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кр. на др. лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този д/р трябва да бъде сключен в писмена ф/ма.

Чл.138(2) - поръчителството може да съществува само за действителни задължения. То може да се поеме и за бъдещо и за условно задължение.

УСЛОВИЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

М/у страните трябва да се постигне съгласие - кр. трябва да приеме поръчителя за такъв; поръчителят трябва да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Освен това, д/рът е формален, тъй като з/нът изисква той да е сключен в писм. ф/ма.

Всеки дееспособен може да поръчителства, стига да му е позволено да се разпорежда с имуществото си. Законният представител не може да поръчителства от името на недееспособния. Непълнолетният и ограничено запретеният не могат да поръчителстват дори със съгласие на родителя или попечителя им.

С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Не може да се поръчителства валидно за несъществуващо или нищожно задължение.

Основанието на д/ра за поръчителство е в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение. Д/рът е каузален, а не абстрактен.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. Д/рът за поръчителство е едностранен д/р. Поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чужд дълг. Задължение възниква само за поръчителя, а за кр. - не. По волята на страните този д/р може да се превърне в несъвършен двустранен, ако е уговорено някакво задължение за кредитора (напр. че е възнаградил поръчителя).

2. Безвъзмезден д/р, защото липсва насрещно задължение. Акад. Василев смята, че той е възмезден д/р, тъй като поръчителят може да получи обратно това, което е дал на кр. от името на длъжника (това не винаги е така, дл. не участва в д/ра - това е друго ПО). Съдебната практика на ВС приема, че поръчителството е безвъзмезден д/р.

3. Акцесорен д/р - отговорността на поръчителя е в синалагматичната връзка с отговорността на дл. Затова този д/р ще е валиден ако съществува предшестващ д/р.

4. Д/рът е формален, тъй като з/нът изисква писмена ф/ма за действителност.

5. Д/рът е каузален с намерение да се обезпечи едно чуждо задължение.

ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ

Кредиторът не поема никакво задължение към поръчителя. Този д/р не носи никакви облаги на поръчителя - обратно - той му носи само опасности и вреди, защото той с него подчинява имуществото си на принудително изпълнение. Поръчителят може да се е задължил да отговаря за чуждия дълг дори без съгласието на главния дл. - за да му услужи. Той може да се е задължил и въпреки волята на дл. Той може и да се е задължил да отговаря, защото дл. му е поръчал.

ПОРЪЧИТЕЛСТВО И ДРУГИ СХОДНИ ПРАВНИ ФИГУРИ

1. Поръчителство и обещаване действията на трето лице. Поръчителят гарантира изпълнението на задължението, а обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи и задължение възниква само за обещателя, дори третото лице да се задължи, обещателят не гарантира изпълнение на задължението. Следователно, докато поръчителят гарантира изпълнението на задължението на едно трето лице, обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи за нещо, но не и че ще изпълни това, за което се е задължило.

2. Поръчителство и встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено пр. основание. Встъпилият в чужд дълг винаги и по необходимост дължи на същото пр. основание, по силата на което дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него. Встъпилият в чужд дълг е наистина зависим от този дълг, но задължението не е акцесорно спрямо него.

3. Поръчителство и заместване в дълг. Д/рът за поръчителство се сключва винаги м/у поръчителя и кредитора. Д/рът за заместване в дълг се сключва м/у кредитора и третото лице - поемател на чуждия дълг. Но той може да бъде сключен и м/у първоначалния дл. и заместника му и ще има действие и за кредитора ако го одобри.

4. Поръчителство del credere. Клаузата del credere е типична при комисионния д/р. Комисионерът може да гарантира изпълнение на задълженията на лицето, с което е договарял. Тогава той отговаря за изпълнението на същите. Но в този случай комисионерът не е поръчител, а главен длъжник. Р/ката е, че задълженото лице не е длъжник на комитента, м/у тях няма ПО. Комисионерът се задължава да сключи една пр. сделка от свое има, но за чужда сметка - косвено представителство. При клаузата del credere независимо от изпълнението на третото лице, комисионерът ще е длъжен да престира на комитента.

5. Поръчителство и солидарна съзадълженост. Това е др. вид лично обезпечение. Поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник. Когато обаче изпълни задължението, той ще може да иска цялото изпълнение от дл. Докато при солидарното задължение само до частта, с която отговаря пред кр.

6. Несъвършена делегация и поръчителство. Един втори дл. се оказва задължен пред кр. паралелно с досегашния дл. Кр. може да преследва единия или другия по свой избор. Но удовлетворен от единия, погасява се правото му спрямо дугия. Новият дл. при несъвършената делегация не е акцесорно задължен, а на собствено основание - това е р/ката.

7. Поръчителство и авал (менителнично поръчителство). Авалът е поръчителство по запис на заповед. Авалът е едностранно волеизявление на менителничния поръчител, изразено с думите "като поръчител" или др. равнозначен термин, поставен в/у записа на заповед или менителницата и подписан от авалиста. За р/ка от обикновеното поръчителство, задължението на авалиста не е акцесорно и каузално, а самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчител може да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния дл.

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ. ПРАВА НА ПОРЪЧИТЕЛЯ

Поръчителят се е задължил спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на задължението на това друго лице, т.е. за изпълнение на едно чуждо задължение. Следователно 2 фактора определят съдържанието на отговорността на поръчителя:

1. Чуждият дълг, чието изпълнение се обезпечава.

2. Уговореното м/у страните.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧУЖДИЯ ДЪЛГ

Съдържанието на задължението на поръчителя е идентично със съдържанието на главното задължение.

1. Главният дълг определя отговорността на поръчителя в следните отношения:

а) каквото и колкото дължи главния длъжник, такова и толкова дължи и поръчителят. Може да бъде уговорено и друго, напр. когато престацията на главния длъжник е лична и незаместима.

б) поръчителят не може да бъде отговорен за нещо повече от това, което дължи главният длъжник.

в) поръчителят отговаря за дължимото от длъжника при сключване на д/ра (чл.140) и за всичко последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането му.

г) поръчителят отговаря солидарно с длъжника - следователно поръчителят няма право да иска от кредитора да предяви иска си най-напред с/у главния длъжник, а след това към него.

д) за да се обезпечи еднаквата отговорност на поръчителя и главния длъжник спрямо кредитора, м/у тях съществува т.нар. необходимо другарство в процеса - следователно съд. решение има еднакво действие и за двамата.

2. Модалитетите на главния дълг са модалитети и на отговорността на поръчителя. Ако задължението е срочно - когато е изискуемо за длъжника, е изискуемо и за поръчителя. Но ако кредиторът продължи срока, даден на длъжника, това продължение няма действие спрямо поръчителя, освен ако поръчителят не е дал съгласието си за това - чл.147(2). От тук следва да се направи следния извод - поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иска в течение на 6 мес. от изтичането на срока за изпълнение на задължението, за който поръчителят е поръчителствал. Това важи и за случаите, когато той е отказал да поръчителства при едно евентуално удължаване на срока - чл.147(1).

3. Разпореждането с главния дълг е разпореждане и с поръчителството - това произхожда от акцесорния характер на поръчителството. Ако длъжникът бъде заместен от друго лице, поръчителството се прекратява, освен ако поръчителят не се съгласи изрично да гарантира дълга и на новия длъжник.

4. Възраженията на главния длъжник са възражения и на поръчителя - поръчителят не губи правото да противопоставя на кредитора възражения, дори и ако дл. се е отказал от тях или е признал унищожаем дълг - чл.142(2).

а) лични възражения - по принцип всеки сам упражнява правата си. Никой не може да черпи възражения от чужди права. За поръчителя обаче трябва да важи обратното, тъй като се е задължил да отговаря за изпълнението на чужд дълг. Поръчителят може да противопостави на кр. всички лични възражения на главния дл., както и да му предяви за прихващане на вземания дл. към кр.

б) свързани с дълга възражения - поръчителят може да противопостави на кр. всички погасяващи дълга основания.

в) погасяването на главния дълг погасява отговорността на поръчителя, без оглед на това, на какво основание е погасен главния дълг. По-особено е положението за погасяване и на правото на иск - поръчителят може да се позове на изтекла за главния длъжник давност само ако тя е изтекла и за него. Това е един много спорен въпрос, тъй като прави допустим иск с/у поръчителя, когато такъв е недопустим с/у длъжника.

ЗНАЧЕНИЕ НА УГОВОРЕНОТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ.

Обемът на отговорността на поръчителя се определя не само от главния дълг, тъй като поръчителството е д/р. Поръчителството може да се уговори за част от дълга или при по-леки условия. Действителна е уговорката, че поръчителят няма да отговаря солидарно с длъжника, няма да отговаря за лихвите. Могат да се уговарят по-леки условия с оглед на обезпеченията, напр. поръчителят е уговорил, че няма да отговаря за закъснителните лихви.

Ако поръчителят се е уговорил за повече или за по-тежки условия, задължението му се намалява до размера на главното задължение - чл.139.

ПРАВА НА ПОРЪЧИТЕЛЯ.

Поръчител, който е удовлетворил кредитор за вземането му, разполага с два иска, за да си върне това, което е излязло от имуществото му в чужд интерес.

1. Личен обратен иск (регресен) - основание за него са личните отношения м/у дл. и поръчителя. Условия:

а) поръчителят да е платил задължението. Ако кредиторът е опростил дълга, поръчителят няма право на обратен иск.

б) изпълнението трябва да е реално, т.е. да има погасителен ефект спрямо главния дл.

в) необходимо е поръчителят да уведоми главния дл., че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнение с/у него - чл.143(1).

С обратния иск може да се иска:

- главницата, т.е. заплатеният първоначален размер на дълга;

- законните лихви в/у платените суми от деня на тяхното плащане - чл.143(1);

- направените разноски по изпълнение и водене на евентуален процес;

- вредите, които понася поръчителя вследствие на това, че е принуден да плати чужд дълг - чл.79 и сл.

Ответник по този регресен иск е длъжникът. Този иск е лишен от всякакви специални обезпечения и придава на поръчителя само качеството на хирографен кредитор, т.е. ползва се от общото обезпечение от цялото длъжниково имущество.

2. Суброгаторен иск - поръчителят встъпва изцяло в правата на кр. с/у дл. и отчасти в правата на кр. с/у трети лица (учредили залог или ипотека за задължението), т.е. счита се, че погасеното от поръчителя вземане продължава да съществува в полза на поръчителя за да се обезпечи обратният му иск. Суброгаторен иск е допустим само ако поръчителят е имал правен интерес да сключи д/ра и да изпълни чужд дълг.

Възможна е хипотезата, при която поръчителят няма никакви права спрямо дл. Това е в случаите, когато от вътрешните отношения м/у поръчител и дл. е видно, че основанието на д/ра е дарствено.

ПРИВИЛЕГИИ.

Привилегията е облага, призната от закона на едно вземане, по силата на която то при принудително изпълнение се удовлетворява по предпочитание от цялото имущество на длъжника или от конкретно определен обект на същото.

Характеристика:

1) Привилегията е призната от з-на облага на едно вземане. Няма привилегия без законно разпореждане. Страните не могат да създават привилегия с д-р.

2) Привилегията е облага на определено вземане - облага, която не е призната на други вземания.

3) Привилегията се простира в\у всички имоти или в\у конкретен негов имот. И според това привилегиите се разделят на общи и особени.

4) Привилегията дава право да се платят съответните вземания преди всички други от цената на имотите, над които тежи привилегията.

Естество.

1. Привилегията проявява своето действие едва когато се достигне до принудително изпълнение спрямо длъжника. До тогава тя е латентно дадена възможност.

2. Привилегията е едно неделимо право на предпочитание. Ако вземането се раздели м\у няколко лица (напр. наследници), всяко от тях може за своята част от вземането да иска удовлетворяването си по предпочитание от имуществото, които привилегировано обезпечава цялото вземане.

Видове привилегии.

1. Общи. Простират се в/у цялото дл. имущество и дават право на кр. на предпочитателно удовлетворяване при разпределяне на стойността от принудителното изпълнение в/у който и да е обект от имуществото на дл. - чл.136,т.1-5.

2. Особени - те се простират само в/у определена движима вещ или имот на дл. и дават право на кр. на предпочитателно удовлетворяване при разпределяне на стойността от принудителното изпълнение само в/у определените движими или недвижими вещи.

3. Извън ЗЗД привилегия съществува по чл.67 ЗН. Тя е установена в полза на кредиторите на наследството и заветниците. В тримесечен срок те могат да искат отделяне на имуществото на наследника от това на наследодателя. Кредиторите и заветниците, които са поискали отделянето, ще се удовлетворяват предпочитателно пред тези, които не са го поискали. Ако отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, законът дава предпочитание на кред. пред заветниците.

4. Особени привилегии, произтичащи от особената несеквестируемост - това са особени привилегии в полза на кр., който може да секвестира една иначе несеквестируема вещ. Напр. единственото жилище на дл. е несеквестируемо (с/у него не може да се насочи принудително изпълнение), ако обаче вземането на кр. е обезпечено с ипотека в/у това жилище, той може да го изнесе на публична продан и да се удовлетвори - чл.340,б.А ГПК.

5. Привилегии на лихвоносните вземания - те се разпростират в/у присъдените лихви, както изтеклите до една година преди започване на принудителното изпълнение.

Ред за удовлетворяване.

Редът, по който вземанията трябва да бъдат платени е този, по който са изброени. Вземанията от по-предна група трябва да бъдат удовлетворени преди тези от следващата група.

1. Особените привилегии пререждат общите, а помежду си те се подреждат по реда на чл. 136.

2. Когато съществуват вземания, които се намират на един и същи ред, те се удовлетворяват съразмерно.

3. Особените привилегии на този, който може да се удовлетвори от несеквестируема вещ, предхождат всички привилегии по чл.136.

4. Когато привилегията е в особен закон (извън ЗЗД), следват 3 хипотези:

- з/нът определя мястото на тази привилегия;

- ако самият з/н не  е определил мястото, счита се, че тя е по т.9 на чл.136;

- ако самият з/н постановява, че едно вземане ще се изплати преди всички други, това вземане идва на второ по ред място.

ЗАЛОГ чл.156-165.

Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ, така че кр. да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кр. на същия дл. Това обезпечение на кр. съставлява неговото заложно право.

Както е известно, цялото имущество на дл. служи за общо обезпечение на всичките му кр. Кр. обаче не са сигурни, че имуществото на дл. ще остане същото до падежа на вземанията им. Понеже те имат еднакво право на удовлетворяване, рискуват всички да останат неудовлетворени. Залогът решава тази опасност. Ако една вещ обезпечава кр., той предпочитателно се удовлетворява от цената й и тези опасения отпадат.

СЪЩНОСТ НА ЗАЛОЖНОТО ПРАВО.

1. Заложното право е едно потестативно право, даващо възможност на кредитора по залога да създаде ново правно положение с волеизявлението си, че упражнява заложното си право. С това волеизявление той предизвиква принудителна продан на заложената вещ и се удовлетворява от цената й.

Според проф. Кожухаров следва да се приеме, че заложното право в/у вещ е вещно право, защото възниква по повод на конкретна вещ и поражда правоотношения между кредитора и всяко трето лице, в чието владение би се намирала вещта - следователно заложното право е абсолютно право.

Това становище не би трябвало да се споделя, тъй като при залога липсват ВП правомощия, типични за всяко вещно право.

ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЛОГА КЪМ ВЗЕМАНЕТО.

Заложното право предпоставя едно вземане, защото обезпечава удовлетворяването му. Следователно заложното право е винаги едно несамостоятелно, акцесорно, добавъчно право.

1. Без вземане заложно право не може да възникне. Ако вземането е недействително, недействително ще бъде и заложното право.

2. Заложното право се погасява заедно с  обезпеченото вземане - чл.150(1), без оглед на основанията за погасяване на последното.

3. Прехвърлянето на вземането прехвърля и обезпечаващото го заложно право. Залогът следва обезпеченото вземане в качеството си на негова принадлежност.

4. Всяко нарастване или намаляване на дълга се отразява и на заложното право.

Извод: заложното право е акцесорно, неделимо, потестативно, субективно право, обезпечаващо кр. за цялото му вземане.

УЧРЕДЯВАНЕ НА ЗАЛОГА.

Заложното право може да възникне или чрез договор или непосредствено по разпореждане на закона. В първия случай говорим за договорно, а във втория - за законно заложно право.

Заложното право, което възниква по непосредствено разпореждане на закона бе допустимо у нас в полза на банките по ЗБКД.

Заложното право се учредява чрез д/р. Страни по този д/р са залогодателят (длъжник или някое трето лице) и кредиторът - залогоприемател. Често той се нарича залогодържател. Това не е съвсем правилно, тъй като не винаги кр. държи заложената вещ.

За да бъде действителен д/рът, страните тр. да бъдат дееспособни.

Д/рът за залог е НЕФОРМАЛЕН. Изискването за форма по чл.156 ал.2 е за да може заложното право да бъде противопоставено на третите лица. Залогът обаче е факт и без този документ. Но и без тази форма залогът ще е действителна сделка и ще може да се противопостави на трети лица когато обезпеченото вземане не надхвърля сумата определена в чл.133 ГПК.

Залогът е РЕАЛЕН договор. Постигането на съгласие не е достатъчно за сключване на д/ра, а е необходимо заложената вещ да бъде предадена на кредитора или на друго лице - залогоприемател. Съществуват различни начини за предаване на вещта:

- с преминаването й в държане на кредитора или трето лице (ефективно връчване);

- с поставянето й под общо владение - на залогодателя и на залогоприемателя, т.е. кредиторът да бъде поставен в състояние да упражни фактическата си власт на заложената вещ когато поиска това, напр. на кр. се предават ключовете от помещение, където се намират заложените вещи.

При особените залози заложното право възниква без предаване на вещта.

Този д/р е и ЕДНОСТРАНЕН, защото възникват задължения само за залогоприемателя. Залогодателят има само права - да иска връщане на заложената вещ и плодовете, които тя е дала след удовлетворяване на вземането. Той няма задължения.

ПРЕДМЕТ НА ЗАЛОГА.

Предмет на залога могат да бъдат всички движими вещи, освен онези, които са забранени изрично да се залагат. Вещите, които са предмет на залога, трябва да имат самостоятелно съществуване. Не могат да се залагат принадлежности към недвижимости. Заложените вещи трябва да имат имуществена стойност. Затова не може да се залага личен паспорт, грамота, орден и др.

Може да бъде залагана и част от съсобствена движима вещ или вещни съвкупности. Могат да бъдат залагани и бъдещи движимости - напр. материалите, които ще бъдат добити при развалянето на една къща.

Парите също могат да бъдат предмет на залог - чл.158. Ако парите се предадат на кр. - налице е неправилен залог.

Може да бъде залагана и несобствена вещ по см. на чл.78 ЗС. Който придобие владението на движима вещ въз основа на д/р за залог, сключен с несобственик, но без да знае това, придобива заложното право над тази вещ.

Една вещ може да бъде предмет на няколко договора за залог. За действителността на договора е необходимо предаването на заложената вещ. Залогът е възможен в 2 случая: когато вещта е предадена на трето лице, което се задължава да я върне на залогодателя след като се изпълнят и двете задължения; когато вещта е предадена на първия кред. по залога, а той се задължава да я предаде на втория след удовлетворяването си. Вземанията на кредиторите се удовлетворяват по реда на учредяване на залозите.

ОСОБЕНИ ЗАЛОЗИ

В чл.161 ЗЗД се казва, че разпорежданията му относно залога не отменят особените разпореждания на др. закони за учредяването и действието на залога. Особените разпоредби предвиждат:

1. Особен ред за учредяване на заложното право - напр по непосредствена разпоредба на закона, без предаване на заложената вещ.

2. Особен начин на действие на заложното право - особен начин за реализирането му.

Тези особености оправдават обхващането на тези залози под общото наименование особени залози. Повечето особени залози са банкови залози - учредяват се в полза на банките. Предмет на банковите залози могат да бъдат:

1. Стоки и материали в обработка - най-често те са закупени със заем от банката, заложени са там, но се намират във фактическата власт на залогодателя, който може да ги обработва. В този случай залогът преминава в/у новополучените вещи;

2. Стоки в оборот - те могат да се продават като същевременно с това се погасява заемът. Ако заемът не се погаси в съответния срок, банката може да запорира стоките.

И в двата случая залогодателят трябва да уговори с банката условията, при които ще има право да обработва и реализира заложените вещи.

ХАРАКТЕРНИ БЕЛЕЗИ НА ОСОБЕНИТЕ (БАНКОВИ) ЗАЛОЗИ

1. Възникват по силата на закона - т.е. липсва съгласуваност на волеизявленията на залогодателят и кредиторът - това е законно заложно право.

2. Предаването на заложените вещи не е условие за пораждане на заложното право. Заложените вещи могат да останат на отговорно пазене у лицето, даващо залога, при специално уговорени с банката условия...

3. Реализирането на залога (продажба на заложените вещи) може да стане без съдебна намеса. Ако е предвидено в д/ра със залогодателя заложената вещ да се продаде при неизпълнение, търгът се провежда по ред, установен с наредба на мин/вото на правосъдието и УС на БНБ.

ДРУГИ ОСОБЕНИ ЗАЛОЗИ

1. Залог в/у вземания. Учредява се с договор. Негов предмет е не вещ, а право на вземане. Могат да се залагат само прехвърлими вземания. Такива са всички вземания - условни, срочни, за заместими и незаместими престации и т.н. освен тези, които по разпореждане на закона, на договор или по естеството си не могат да съставляват предмет на цесия. Следователно не могат да се залагат правото на пенсия, на издръжка.

Залогът на вземане прилича твърде много на цесията. Цесионерът прехвърля, а цесионерът залага вземането си. Залогът на вземане е всъщност една частична цесия.

Този д/р е неформален и консенсуален - сключен е в момента, в който се постига съгласие м/у залогодателя и залогоприемателя.

Д/рът за залог на вземане се сключва м/у залогоприемателя и заложителя - кредитор по вземането, което се залага. Длъжникът по залаганото вземане не участва в този д/р и е трето лице по отношение на същия. Той често дори не знае за неговото сключване.

Залогодателят е длъжен да предаде на кр. документите (ако има такива), които доказват заложното вземане. Кр. е длъжен да извърши всички действия за запазване на това вземане, да събира лихвите по него, ако стане изискуемо и главницата и да вложи получените от това вземане суми в банка.

2. Твърд залог - вещите се пазят от залогодателя такива, каквито са заложени. Този залог се учредява без съгласието на залогодателя за конкретните вещи, за които е учреден залогът.

3. Залог на стоки в оборот и в преработка. Заложените вещи в оборот на едно ЮЛ остават на отговорно пазене в лицето, което е залогодател. Залогът възниква по силата на закона, но се вписва. Условията, по които ще бъдат преработено стоките се уговарят м/у банката и залогодателя. Залогът на сурови материали се пренася в/у готовия продукт, получен при преработката на стоката и материалите. Залогодателят може да се разпорежда с тях, но в този случай тези стоки е необходимо да се заменят с други за да се обезпечи вземането, което има банката. Банката по определен ред може да изнесе на търг заложените вещи и да се удовлетвори от тяхната цена.

ИПОТЕКА - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ, СЪДЪРЖАНИЕ И СЪЩНОСТ. ВПИСВАНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИПОТЕКАТА

Когато изпълнението на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник, казваме, че този кредитор разполага с едно ипотечно право.

Ипотеката е право, по силата на което кр. може при неизпълнение да се удовлетвори предпочитателно за своето вземане от цената на един недвижим имот, независимо кой е негов собственик или владелец.

Тази дефиниция сочи редица особености на ипотеката. Понеже в закона не съществува легално определение, характерните й особености се извличат на базата на тълкуване.

Особености:

1. Ипотеката е едно обезпечително право. Целта е да се обезпечи един дълг по отношение на кредитора.

2. Ипотеката е едно акцесорно право - обезпечава интересите на кр.

3. Тя е едно недвижимо право - предмет са винаги недвижими имоти. Съгласно кодекса на търговското мореплаване предмет могат да бъдат и морските кораби.

4. Ипотеката е едно неделимо право.

Ипотеката е едно обезпечение, вещна тежест, но не е вещно право, тъй като ипотекарния кредитор няма никакъв достъп до имота - и дума не може да става за ползване или владеене. Възниква едно облигационно правоотношение.

Ипотеката е едно акцесорно право - едно право добавено към вземането. Титулярът на ипотечното право е преди всичко кредитор. Той е двуяко обезпечен. Обезпечава го най-напред цялото имущество на дл. - обезпечение, с които разполага всеки кр. по силата на чл.133. Но вземането му е обезпечено още и особено от ипотекирания недвижим имот. Ипотечното право не може да възникне преди да е възникнало вземането, което то обезпечава.

Ипотекарното право е неделимо и това означава, е плащането на една част от дълга не освобождава имота от ипотеката. Тя продължава да тежи в/у целия имот. Евентуалното разделяне на дълга м/у няколко длъжници (напр. сънаследници) не води до раздробяване на ипотечното право. Евентуалната продажба на част от ипотекиран имот не освобождава тази част от ипотечната тежест.

Ипотеката се учредява само в/у недвижим имот. Могат да се ипотекират всички недвижими вещи по смисъла на чл.110(1) ЗС. Могат да се ипотекират и постройки, които са суперфициарна собственост в/у чужда земя - чл.63 ЗС. Могат да се ипотекират етажи от етажна собственост или идеална част от съсобствен имот. Не могат да се ипотекират недвижими вещи и вещни права в/у недв. имоти, които са извън гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани. Не могат да бъдат ипотекирани сервитутите отделно от недвижимите имоти защото нямат самостоятелно съществуване и ипотека в/у тях не би могла да бъде реализирана.

ВИДОВЕ ИПОТЕКИ

1. Договорна ипотека. Договорна е тази ипотека, която възниква чрез вписване на договор за ипотека, съставен във формата на нотариален акт. Тази ипотека е възможна само между дееспособни лица - д/р за ипотека за обезпечаване на един чужд дълг не може да бъде сключен от представители на недееспособни, а за дълг на самите недееспособни - само с решение на РС.

Ипотека може да се учреди само от този, който в момента на сключване на д/ра е собственик на имота в/у който се учредява ипотеката. Ипотека, сключена от несобственик е абсолютно недействителна.

Д/рът за ипотека се съставя във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота.

Нотариалният акт трябва да съдържа определени данни:

- име на кредитора;

- име на длъжника и име респ. на собственика на имота;

- описание на конкретния имот, в/у който се учредява ипотеката;

- вземането, за което се учредява;

- сумата, за която се учредява ипотеката.

Ипотеката трябва да отговаря на изискванията за специалност - т.е. тя трябва да бъде учредена само върху конкретно определени имоти, като се посочва местонахождението, видът, границите, стойността на всеки един от тях.

Ипотеката може да бъде пренесена в/у друг имот ако ипотекарният имот е отчужден за държавни нужди и е отстъпен друг в замяна.

Ипотеката може да бъде учредена само за определено вземане (срочно, условно, бъдещо), като при вписването трябва да бъде определен размерът и лихвите.

Нотариалният акт за учредяване на ипотеката трябва да бъде вписан - без това не възниква ипотечно право. В/у един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки, като редът за удовлетворяване на кредиторите е редът по вписването. Вписването има учредителна, доказателствена и информационна функция.

Вписването на договорната ипотека се вписва служебно от нотариуса по местонахождение на имота, а законната - по молба на кредитора. Действието на вписването трае 10 год. и може да бъде подновено преди изтичането на този период. Не се нуждаят от подновяване ипотеки, по които кредитор е държавата.

2. Законна ипотека. Законът допуска в изрично посочени от него случаи и като изключителна облага за известна категория кредитори да се извърши направо по силата на закона вписване на ипотека за обезпечаване на едно тяхно вземане. ЗЗД урежда 2 вида законни ипотеки:

а) ипотека на отчуждителя (продавача) - чл.168 ЗЗД. Този, който отчуждава недвижимия си имот може да не получи всичко, което му се дължи. От отчуждителната сделка той може да има едно вземане. То е обезпечено с ипотека в/у имота, който се отчуждава. Ипотеката не възниква по право, а трябва да се впише по молба на кредитора въз основа на отчуждителния договор. Следователно ФС по чл.168 е следният:

- продажба на имот;

- купувачът да не е платил цената изцяло;

- молба на продавача до нотариуса, включваща специализация на имота. Към тази молба задължително трябва да е приложен и договорът за продажба, даващ основание за учредяване на ипотека.

- вписването на ипотеката трае докато купувачът изплати цената.

б) ипотека на съделителя. Тя възниква при делба (доброволна или съдебна) на сънаследствен или съсобствен имот, когато някой от съделителите получава по-малък дял от този, който му се полага. Вж. примера от учебник т.II стр.210.

ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКАТА

Ипотека се учредява чрез вписване. Без него не може да възникне ипотека. Вписването следователно е учредителен елемент за ипотеката. Вписването има няколко функции:

1. То е елемент от ФС на ипотечното право.

2. То дава публичност и гласност за ипотеката на трети лица и други хирографни кредитори на длъжника, които имат интерес от имота.

3. Определя реда на ипотеките - ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда на вписването.

Вписването се извършва служебно от нотариуса по местонахождение на имота в особена ипотечна книга.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, като към нея се прилага документа, който му дава право да иска вписването - акта за отчуждаване, договор за делба и др.

Вписването трае 10 години от деня на който е извършено - чл.172. След това вземането губи ипотечното си обезпечение, освен ако вписването не бъде подновено преди изтичането на този срок.

Обезпеченото с ипотека вземане може да претърпи изменение не по отношение на състава си, а по отношение на кр. или дл. Може кр. да се смени чрез цесия, новация, а дл. да се смени с новация или заместване. В тези случаи говорим за отбелязване към вписването. Може да се прави по искане на заинтересованите в случай, че се смени кредиторът или длъжникът или към дълга се присъедини още един дл. За да имат действие тези изменения, трябва да бъдат отбелязани към д/ра или към молбата за учредяването на ипотеката.

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВПИСВАНЕТО.

То е операция, която се заключава встрани на вписания д/р или молба за учредяване на ипотеката, че станалото вписване не трябва ада се счита вече за съществуващо. То погасява ипотеката. Обикновено заличаването е в резултат на погасяването на задължението чрез изпълнение. Но то може да бъде направено и с дарствено намерение. Заличаването на ипотеката може да стане по съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение. То може да стане и по искане на купувача на имота при публична продан, тъй като тя погасява всички ипотеки. Заличаването може да бъде поискано от всеки заинтересован ако тя не бъде подновена.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ИПОТЕЧНОТО ПРАВО.

То се определя в чл.173(1) - правото на кредитора на предпочитателно удовлетворение от цената на ипотекирания имот. Кр обаче разполага и с едно допълнително право: право да не допуска влошаване на ипотекирания имот. Собственикът може да упражнява всички свои правомощия, които не увреждат кредитора, не стесняват правото му на предпочитателно удовлетворяване. Кр. има интерес имотът да бъде запазен в добро състояние, защото в противен случай се намалява евентуалната му цена и кредиторовото удовлетворение става проблематично. Това право на кр. да не допуска влошаване на имота е вещно и може да бъде упражнено чрез иск за запазване целостта на ипотекарния имот, който може да бъде предявен с/у:

1. Всяко трето лице, посегнало в/у ипотекарния имот.

2. Трето лице, държател на ипотекарния имот - това е собственикът на имота, ипотекиран за чуждо задължение, който е носител на пълно вещно право.

3. Самият дл. отговаря на общо основание за вредите, които е причинил. При тази хипотеза ипотекарният кредитор разполага със следните 3 иска:

- иск за обезщетение;

- иск за запазване на ипотекирания имот;

- ако длъжникът е влошил имота, кр. може да иска изпълнение и преди изтичане на уговорения в полза на дл. срок, ако последният с неправомерните си действия е намалил кредиторовото обезпечение.

Ипотеката следва имота и кредиторът може да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори предпочитателно от него. Удовлетворението става само чрез публична продан. Публичната продан може да бъде осуетена при удовлетворяване на кредитора чрез плащане на дължимата сума. Тя може да се иска от всеки кредитор, дори хирографен.

ПРОДАЖБА. ХАРАКТЕРИСТИКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ВИДОВЕ

Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага, за реализиране на стопанския оборот. Тя е една от най-разпространените сделки и е основно средство, възникнало още в древността за осъществяване на разменните отношения.

С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът да плати на продавача нейната цена.

В чл.183(1) ЗЗД е дадено легално определение на продажбата - договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача една вещ или собствеността на една вещ или др. право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. Нормативната уредба се съдържа основно в ЗЗД, но има отделни разпоредби в ЗС и ТЗ и наредбата за държавни имоти.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРОДАЖБАТА

1. Продажбата е винаги двустранен д/р - възникват права и задължения и за двете страни. Затова всички общи правила за двустранните договори ще се прилагат и към д/ра за продажба. Става въпрос относно развалянето, риска, възражението за неизпълнен д/р и др.

2. Синалагматичен д/р - тук правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани.

3. Възмезден д/р, защото е налице еквивалентно разместване на имуществени ценности.

4. По принцип е комутативен д/р - обикновено още в момента на сключването му страните знаят каква е облагата, която ще получат от него, знаят насрещните си задължения. В някои случаи обаче продажбата е алеаторен д/р - когато облагата, която ще получи купувачът и продавачът зависи от едно бъдещо несигурно събитие.

5. Консенсуален д/р - става валиден ЮФ с постигането на съгласие м/у страните относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да му плати. Дори вещта да е само родово определена, д/рът е пак консенсуален. Индивидуализация е необходима за преминаване собствеността на вещта.

6. Неформален, но има хипотези, в които за определени вещи се изисква ф/ма за действителност.

7. Каузален - има намерение да се придобие едно право или вещ.

Продажбата се характеризира с облигационно-вещно действие. Облигационното и действие се изразява в това, че от момента на сключване на д/ра двете страни са обвързани и всяка е длъжна да престира на другата за да се освободи от тази обвързаност.

Вещно действие - с д/ра да продажба се поема задължение да се прехвърли право на собственост или др. вещно право в/у определена вещ. При тези д/ри, при които се поема такова задължение, прехвърлянето се извършва автоматично - и без заплащане на цената купувачът става соб/к на вещта или титуляр на правото ако продавачът е бил собственик на вещта или титуляр на правото. Ако вещта е била чужда - няма вещно действие, но продажбата на чужда вещ е действителен д/р, защото е породил облигаторното си действие.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОДАЖБЕНИ ОТНОШЕНИЯ

1. Договорът е основен източник за продажбените отношения.

2. Съдебно решение по предварителен д/р - става въпрос за конститутивно съдебни решения по чл.19 ЗЗД и чл.33 ЗС (продажба на съсобствен имот). С предварителния д/р се поема задължение в бъдеще да се сключи окончателен. Всяка от страните по предварителния д/р може да предяви с/у другата иск за сключване на окончателен д/р - този, който е обещал да купи с/у този, който е обещал да продаде. Окончателният д/р се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук по делото от съдебно решение, по силата на което окончателния д/р се счита сключен.

Собственикът, който отчуждава своята част от общата вещ е длъжен да я предложи най-напред на останалите съсобственици. Ако той не стори това, или ако е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, от тези при които я е продал впоследствие, съсобствениците имат потестативно право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява по съдебен иск и съдебното решение създава м/у страните едно истинско продажбено отношение - чл.33(3) ЗС.

Чл. 288 ГПК предвижда, че при съдебна делба ако неподеляемият имот е жилище, съдът по молба на сънаследника поставя жилището в негов дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с др. имоти. Ако уравняване е невъзможно, наследникът се осъжда да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойната вещ. И в този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбеното.

ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ

1. Обикновена - правно регулирана в ЗЗД чл.183-200.

2. Търговска - чл.318-328 ТЗ.

а) поне едната страна да е търговец по занятие или сделката да сключена с цел печалба.

б) предмет - движими вещи, предмет на търговския обмен или ЦК. ТЗ определя като търговска сделка, т.е. сключена с цел печалба и спекулативната покупка на недв. имот с цел следваща продажба.

3. Външнотърговска - отличава се от другите продажбени отношения по наличието на международен елемент и материалноправния режим, който я регулира.

Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби.

 

WWW.POCHIVKA.ORG