Home Право Неизбежна отбрана

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Неизбежна отбрана ПДФ Печат Е-мейл

1. Същност на неизбежната отбрана

Неизбежната отбрана е най-типичното обстоятелство, при което извър­ше­ното вредоносно деяние не е общественоопасно. Нейната същност се за­клю­­чава в разрешеното от закона увреждане на едно лице - нападател, с цел пре­сичане на отрицателното му поведение. По този начин, като дава въз­мож­ност на гражданите да отблъскват всяко непосредствено и противо­прав­но на­падение чрез причиняване вреди нападателя, неизбежната отбрана се явя­­ва своеобразно средство за защита на съществуващите обществени отно­ше­ния.

Според чл. 46 от Закона за задълженията и договорите, вредите при­чи­­не­ни на нападателя при неизбежна отбрана не подлежат на възстановяване.

Неизбежната отбрана се състои от два взаимно свързани елемента - на­па­­дение и защита, които имат свои характерни особености.

1.1. Нападението при неизбежна отбрана

1.1.1. Същност на нападението

По смисъла на чл. 12, ал. 1 НК нападение е всяка човешка проява, коя­то създава опасност от увреждане на правно защитени интереси. Не е необхо­ди­мо проявата да бъде осъществена по волята на своя субект, т.е. да състав-ля­ва деяние. Дори неволните човешки прояви се определят като нападение, щом като са от естество да увредят съществуващите обществени отношения.

Обикновено нападението се осъществява чрез активно човешко пове­де­ние, изразяващо се в нахвърляне, връхлитане върху някого или върху нещо, с цел да бъде унищожено, ограбено и пр. Макар и по изключение, пасив­но­то човешко поведение също може да се оцени като нападение. Това са слу­чаи­те, в които “нападателят” е бил длъжен да действа (лекар да окаже помощ на болен или родилка, водач на превозно средство да окаже помощ на по­стра­да­лите от транспортна злополука, в която е участвал и др.) и неговото без­дейс­твие създава непосредствена опасност от отрицателни изменения в дейс­тви­телността. Когато обаче такава опасност липсва, бездействието не мо­же да се третира като нападение.

В по-голямата си част нападенията се извършват умишлено, но някои не­пред­пазливи деяния също налагат използването на активна защита. Ето за­що неизбежната отбрана е допустима и срещу деяния, извършени по непред­пазливост.                Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от за­ко­на. Затова, когато “отбраняващият се” съзнателно провокира с активни дейс­твия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана. От друга стра­на, на деянията, извършени при неизбежна отбрана не може да се отго­во­ри с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и не­говото деяние не може да се третира като нападение.

Деянието, извършено в състояние на крайна необходимост е обществе­но­полезно. Засегнатите от него са длъжни да го търпят и не могат да му се про­ти­во­поставят, т.е. това деяние макар и вредоносно, също не е нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК.

Видно е, че особеностите на нападението могат да бъдат различни. То мо­же да е или да не е деяние, да е действие или бездействие, да е умишлено или непредпазливо.

1.1.2. Обект на нападението

Обект на нападението при неизбежната отбрана може да бъде не само жи­вотът на граж­даните, но и всички държавни, обществени и лични правно­за­щитими ин­те­­­­­­ре­си - външната и вътрешната сигурност, собствеността, здра­вето, свобода­та, честта, половата неприкосновеност на личността, личните иму­­ществени пра­ва, общественият ред и спокойствие и др.

1.1.3. Субект на нападението

Субект на нападението при неизбежна отбрана може да бъде всяко фи­зи­ческо лице. Не е необходимо то да е достигнало определена възраст или да действа в състояние на вменяемост, т.е. нападателят може да бъде и наказа­тел­нонеотговорно лице.

1.1.4. Непосредственост на нападението

Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е не­посредствено, а то е такова от момента на започването му до момента на не­говото приключване. Това са времевите граници, в които причинените на на­падателя вреди ще са при неизбежна отбрана. Ето защо е необходимо посо­че­ните два момента да бъдат точно определени във времето.

а. Започване на нападението

В практиката се приема, че нападението е започнало, не само когато е започнало самото увреждане на съществуващите обществени отношения, но и когато е създадена реална опасност от увреждането им. Така например, ако на­па­дателят действа с огнестрелно оръжие или нож, не е необходимо отбра­няващият се да изчаква насочването на пистолета или замахването с ножа от близко разстояние, за да предприеме действия в своя защита.

б. Приключване на нападението

Нападението е приключило при няколко хипотези. Общото за всички тях е, че опасността от увреждане на обществените отношения е отминала, по­ради което вредите, причинени на нападателя, няма да са при неизбежна от­­бра­на.

На първо място, нападението е приключило, когато неговият обект е окон­чателно увреден и няма какво повече да се защитава чрез неизбежна от­бра­на.

На второ място, нападението е приключило, когато нападателят го е пре­кратил. Прекратяване ще е налице, когато по собствени подбуди или обек­тивна невъзможност да го продължи, нападателят е дал външен израз на от­каз от по-нататъшните действия, застрашаващи живота и здравето на на­пад­натия - захвърляне на оръдието, с което се осъществява нападението, на­пус­кане на местоизвършване на деянието и др.

На трето място, нападението е приключило, когато нападателят е при­ве­ден в състояние, в което не може да го продължи.

След като нападението е вече приключено, деянията на нападнатия мо­гат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение, но не и като извършени при неизбежна отбрана. Общото между тях е, че и в два­та случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие. При неизбежната отбрана обаче, отбраняващият се уврежда нападателя в мо­­мент, когато нападението продължава, и целта му е да го отблъсне. В усло­вия­та на чл. 118 и 132 НК деецът, в състояние на силно раздразнение, из­върш­ва убийството или нанася телесната повре­да, след като нападението е вече прекратено.

1.1.5. Противоправност на нападението

От значение за наличието на неизбежна отбрана е онова непос­ред­стве­но нападение, което е и противоправно.

Противоправно е нападението, с което се засягат правно защитени ин­те­реси. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК не уточнява дали става дума за проти­во­­­правност въобще или само за наказателна противправност. В съдеб­на­­та прак­­­тика се приема, че не е необходимо нападението да осъществява и състав на престъпление. Това означава, че като нападение може да се опреде­ли и по­ве­дение, което не е наказателнопротивоправно. Така например, напа­де­нието, осъществено от малолетен или невменяем не е престъпно, но е про­тиво­прав­но. Накратко - противоправно е всяко нападение, което нападателят няма пра­во да извърши, а нападнатият не е длъжен да претърпи.

1.2. Защитата при неизбежна отбрана

1.2.1. Същност на защитата

Същността на защитата при неизбежна отбрана се изразява в причи­ня­ва­не вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Така, чрез увреж­дане на самия нападател или на негови права и интереси, се създава фак­тическа невъзможност той да продължи нападението или у него се съз­да­ва мотив да го преустанови. Най-често нанесените вреди имат личен харак­тер, като се уврежда живота или здравето на нападателя, или се засяга свобо­да­та му. Възможно е обаче и всякакво друго увреждане на неговите права.

Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само личността или правата на нападателя. Недопустимо е при неизбежна отбрана да се при­чи­няват вреди на трети лица. Само в случай, че нападението се извършва в усло­вията на посредствено извършителство, вреди могат да се причиняват и на посредствения извършител, и на използваното като оръдие лице, което пря­­ко осъществява изпълнението на нападението.

Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. На­пад­натият може, но не е длъжен да се откаже от активна защита, да бяга или да търси помощ от трети лица или от държавни органи. Когато обаче на­па­де­нието се извършва от невменяеми или ма­лолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждане­то им.

1.2.2. Субект на защитата

Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която както на­пад­на­тият, така и всяко друго лице, могат да причинят вреди на нападателя с цел отблъс­ква­не на неговото нападение. Законът предоставя това право на все­­ки гражданин, без да е не­об­хо­димо да се търси намесата на спе­циа­лизи­раните държавни органи. Що се от­нася до длъжностните лица, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението, а без­действието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.

2. Превишаване на пределите на неизбежната отбрана

Неизбежната отбрана изключва обществената опасност на извърше­но­то при условията й деяние и дава възможност за защита чрез причиняване вре­­ди на нападателя. Тя обаче не е право за неограниченото му увреждане. Лич­ността и правата на последния продължават да са обект на правна защита и след като той е предприел непосредствено и противоправно нападение. Не мо­же например пазачът на овощната градина да убие крадец, когото е видял да пълни багажника на автомобила си с ябълки. В чл. 12, ал. 2 НК е уста­но­ве­но изискване, според което не трябва да има явно несъответствие между ха­рак­тера и опасността на нападението и тези на защитата. В противен случай е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при което отбра­ня­ващият се носи наказателна отговорност и е длъжен да възста­но­ви причи­не­­ните с деянието си вреди.

За превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да става ду­ма, само когато са налице останалите й елементи - непосредствено и про­ти­­воправно нападение, което се отблъсква чрез причиняване вреди на напа­да­теля. В противен случай няма да е налице положение на неизбежна отбрана и следователно няма как да бъдат превишени нейните предели.

Същността на превишаването на пределите на неизбежната отбрана се състои в това, че на нападателя са нанесени ненужно големи вреди, които чув­ствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението.

Предварителното разрешаване на въпроса, относно превишаването на пределите на неизбежната отбрана за всеки конкретен случай е невъзможно. Поради това в чл. 12, ал. 2 НК е използвана обща формулировка - явно не­съ­от­­ветствие между характера и опасността на нападението и на защитата.

Характерът на нападението се определя от социалната значимост на обек­та, срещу който то е насочено, а неговата опасност от това, дали съот­вет­ният обект е само застрашен или е започнало неговото увреждане, до ка­к­ва степен е достигнало последното, каква е вероятността да се стигне до окон­­­­­­­чателно увреждане на този обект.

Изискването за съответствие между нападение и защита не трябва да се раз­бира в смисъл, че защитните действия не трябва да се насочват към места, уяз­вими за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил та­ко­ва изискване, тъй като то води до намаляване ефективността на неиз­беж­на­та отбрана. Освен това, нападнатият не е длъжен да се защитава със средства и по начин, съразмерни на средствата и начина на нападението. Това в пове­че­то случаи е невъзможно, също намалява ефективността на не­из­беж­ната от­бра­на и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Както вече се из­тък­на, важ­но­то е да няма явно несъответствие между защитата и нападе­ние­то, а не на кое място и с какво ще бъде засегнат нападателят.

Превишаване на пределите на неизбежната отбрана е налице, само ако не­съот­ветствието между нападение и защита е явно, а то е та­кова, когато е яс­но изразено и не буди никакво съмнение. Това означава, че вся­ко колеба­ние по въпроса за превишаване на пределите на неизбежната от­бра­на следва да се решава в полза на субекта на защитата.

3. Случаи, в които няма превишаване на пределите на не­из­беж­ната отбрана

3.1. Ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище - чл. 12, ал. 3, т. 3 НК

Под “насилие” в случая следва да се разбира всяко физическо въздейс­твие върху нападнатия, независимо дали това е отбраняващият се или друго присъстващо лице. Насилието може да приеме различни форми - от брутално физическо блъскане до опит за убийство.

Понятието “взлом” включва всяко преодоляване на преграда, здраво на­­правена за защита на лица или имот.

“Жилище” по смисъла на тази разпоредба е всеки обект, който се из­полз­ва за обитаване, независимо от това какво представлява (самостоятелна ед­нофамилна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, из­полз­ван за вила или за обитаване от работници при строеж, палатка и т.н.), къде се на­ми­ра (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях -  хижа, фургон за работници и т.н.), дали е напълно завършен, отго­ва­ря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания и дали се оби­та­ва вре­менно (стая в хотел, вила, палатка) или постоянно. Не са жилище по сми­съ­ла на тази разпоредба гаражът и дворът на къщата.

Очертаното в чл. 12, ал. 3, т. 3 НК нападение се характеризира с осо­бе­на интензивност. Наред с това то пряко и грубо нарушава неприкосновеност­та на жилището, която е изрично прогласена от чл. 33, ал. 1 от Конституция­та. Нещо повече, нападнатият не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне насилствено или с взлом в жилището. Тази цел може да бъде убийство или жестоко изтезание, за да бъде принуден нападнатият да посочи къде има скрити пари или други ценности. “При тези условия отбраната на на­пад­­натия, включително чрез убийство на нападателя, не може да бъде ока­чест­вена като превишаване на пределите на неизбежната отбрана.” (Р. 19/97 на КС на РБ).

3.2. Ако нападението не може да бъде отблъснато по друг начин - чл. 12, ал. 3, т. 6 НК

Посочената разпоредба изразява самата същност на неизбежната от­бра­на, а именно, че тя е винаги позволена, когато противоправното нападение не е могло да бъде отблъснато по друг начин освен този, който отбраняващият се е използвал. Когато има само една възможност за защита, не съществува друг какъвто и да е способ за отблъскване на нападението и отбраняващият се не разполага с по-меки средства за опазване и охраняване на обекта на на­па­дение, отбраната е всякога необходима и в пределите на действително причинените вреди. Ето защо, дори ако тези вреди съставляват убийство пак няма да е налице превишаване на пределите на не­из­беж­ната отбрана.

4. Ненаказуемост на превишаването на пределите на неиз­беж­­ната отбрана

Съгласно чл. 12, ал. 4 НК при превишаване пределите на неизбежната от­брана, поради уплаха или смущение, деянието е ненаказуемо. Това е така, за­щото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние - упла­ха (силен страх) или смущение (дезориентиране и объркване), което огра­ничава в значителна степен възможността му правилно да прецени об­ста­­новката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Деецът оба­че ще отговаря иму­щест­вено за причинените вреди на нападателя, при усло­вие, че е действал виновно.

Уплахата и смущението са психически състояния, които възникват вне­зап­но. Поради това разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК не намира приложение в слу­чаите, когато отбраняващият се е очаквал нападението и се е подготвил да го отблъсне - въоръжил се е, намерил е помощници и др.

5. Правно положение на лицата, задължени да осъществя­ват неизбежна отбрана

При неизбежна отбрана е по-особено положението на лицата, които по за­кон, правилник или разпореждане са натоварени да бдят за опазване на жи­во­та или правата на гражданите, обществения ред, собствеността. Такива са съ­ответните служители в МВР, МО и др. Когато тези лица осъществяват не­из­бежна отбрана, трябва да имат предвид разгледаните до тук правила, които ва­жат и за тях. Едновременно с това обаче, посочените категории служители следва да съобразяват поведението си и със законовите и подзаконови нор­ма­тив­ни актове, които уреждат правилата за тяхната дейност. Така например, докато при отблъскване на нападението гражданите поначало са само морал­но задължени да участват, служителите на МВР, по силата на своето служеб­но положение, са винаги задължени да сторят това. Ако те не действат доста­тъч­но активно или бездействат, може да отговарят по чл. 387 НК.

При неизбежна отбрана гражданите не са длъжни да подбират средст­ва­та и начините за отблъскване на нападението, стига това да не води до пре­ви­шаване на пределите на неизбежната отбрана. Съответните служители оба­че са длъжни да действат така и с такива средства, че да причинят възможно най-малки вреди на нападателя. В чл. 78 и 79 ЗМВР е изрично указано, че полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства в точно определени случаи, само ако служебните им функции не могат да бъ­дат осъществени по друг начин. Освен това използването на физическа сила и помощни средства поначало е допустимо след предупреждение и трябва да бъ­де съобразено с конкретната обстановка, характера на нарушението на об­щест­вения ред и личността на правонарушителя. При използването им поли­цей­ските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всич­ки мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени. Що се касае до из­полз­ва­нето на оръжие, разпоредбата на чл. 80 ЗМВР  постановява, че това е край­на мярка.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG