Joomla Software solutions Template

Payday loan

Митническия режим е родово понятие, което въз основа на вида и характера на обществено икономическите отношения които регулира може да бъде разделено на няколко вида, а именно внос, транзит, митническо складиране, износ и временен износ и др.

Обект на настоящото изложение е митническия режим “Транзит”, който е регулиран съобразно разпоредбите на закона за митниците и правилника за неговото приложение, и по своята същност е от категорията на режим с отложено плащане, тъй като позволява превозването на чужди стоки от едно място на митническата територия на Република България до друго без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерки на търговска политика като и местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности – чл.97, ал.1, т.1 и 2 от ЗМ. Съгласно разпоредбите на чл. 219, ал.1, т.8 – 11 от ППЗМ разграничаваме следните видове транзит:

1. “входен транзит” обозначава се с абревиетура /Тв/ и е транзит от входно митническо учреждение до вътрешно митническо учреждение;

1. “изходен транзит” обозначава се с абревиетура /Ти/ представлява транзит от вътрешно митническо учреждение до изходно митническо учреждение;

1. “директен транзит” обозначава се с абревиетура /Тд/ и е транзит от входно митническо до изходно митническо учреждение;

1. “транзит в страната” се обозначава с /Тс/ и по своята същност е транзит между две вътрешни митнически учреждения;

Във връзка посочените видове “транзит” следва да бъдат изяснени и определени понятия посочени в Правилника за приложение на закона за митницте с цел задълбочен анализ на реглежданата проблематика.

В чл. 219, ал.1 от ППЗМ законодателя дава легално определение на понятията “отправно митническо учреждение”, което е митническото учреждение, където започва транзитната операция и “получаващо митническо учреждение”, което по своята същност е митническото учреждение, където поставените под режим транзит стоки трябва да бъдат представени, за да се завърши транзитната операция.

Съобразно същият член от ППЗМ “входно митническо учреждение” е граничното митническо учреждение, през което стоките се въвеждат на митническата територия на Република България, а “изходно митническо учреждение” е граничното митническо учреждение, през което стоките напускат митническата територия на Република България;

Пренасянето на стоките под режим “транзит” се осъществява съгласно:

1. разпоредбите за режим “Транзит” в Република България;
2. под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975), в случаите, когато:

-          пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната;  или

-          пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

1. под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки (Конвенция АТА 1961), както и на други конвенции, по които Република България е страна;
2. чрез пощенски пратки, включително колети.

Следва да се отбележи, че Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим. Възможно е режима Транзит  да бъде приложен и при пренасянето на стоки на митническата територия на друга държава, тогава когато това се осъществява по по ред, определен в международно споразумение или под покритието на транзитен документ, издаден на митническата територия на Република България.

Титуляр за режима “Транзит”

Съгласно разпоредбите на Закона за Митниците и Правилника за неговото приложение отговорното лице, което всъщност е титулярят на режим “Транзит”, е натоварено с определени задължения. Така например той е длъжен да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране, както и да спазва разпоредбите за режима транзит. Независимо от задължения на титуляря на режима “Транзит”, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режима, също ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Законодателя е вменил в задължение на тутуляра да да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката. Такова обезпечение не се иска от титуляра на режим “Транзит”, когато се касае до превози по вода и по въздух, пренасяне по електропроводи и тръбопроводи; превози, осъществявани от Национална компания "БДЖ", и превози на пощенски пратки, включително колети;

Съобразно разпоредбите на ППЗМ и ЗМ може да разграничим следните видове обезпечения:

-          общо обезпечение е това обезпечение което покрива няколко транзитни операции и

-          еднократно обечпечение което покрива само една транзитна операция. учреди в отправното митническо учреждение и с паричен депозит, чийто размер се определя от началника на отправното митническо учреждение.

Съобразно вида на обезпечението, същото може да разграничим и на:

-          обезпечение дадено чрез паричен депозит или

-          обезпечение дадено чрез местна банка, под формата на гаранция.

Какъв вид обезпечение да използва е въпрос на лична преценка на титуляра, но основното предназначение на обезпечението е да направи плащането сигурно, т.е да гарантира безспорно и изцяло заплащането на митните сборове, както и на другите държавни вземания които биха възникнали за стоката предмет на режим “Транзит”. Важното е да се отбележи, че митническите органи могат да изискват учредяването само на едно обезпечение за едно митническо задължение. Съгласно чл.102, ал.1 от ЗМ всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово състояние, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение.

Обезпечение – Банкова гаранция.

Банковата гаранция за митнически цели е договор за поръчителство сключен между митническото учреждение и гарантиращата банка, с който банката се задължава да заплати безусловно и неотменимо, солидарно със съответния длъжник, сумата определена по размер и платима след определен срок в гаранцията. Видовете банкова гаранция са:

1. Обща банкова гаранция, тя обезпечава и покрива няколко транзитни операции;
2. Фиксирана банкова гаранция, е тази която се ограничава до определена сума, а именно 14000 лв., фиксирана за всеки издаден от банката сертификат за фиксирана гаранция, независимо от размера на митните сборове.
3. Еднократна банкова гаранция. Тя покрива пълният размер на митните сборове за  една единствена транзитна декларация.

Банковата гаранция се дава в писмена форма, и влиза в сила от деня на приемането и от митническото учреждение.

Митническите органи приемат банкова гаранция само от Търговски Банки със съдебна регистрация в Република България. Общата и фиксираната банкова гаранция могат да бъдат прекратени по всяко време както от Банката така и от гарантираното митническо учреждение. Прекратяването влиза в сила шестнадесет дни, след получаването на уведомлението за прекратяване.

Обезпечение не се изисква при хипотезата на чл.219, ал.3 от ППЗМ, а именно когато по свое желание деклараторът на режим транзит отбележи в съответния транзитен документ, че превозваната стока има местен статут, за доказването на което деклараторът трябва да представи документи, потвърждаващи, че стоката е местна.

В случаите когато се иска разрешаване за извършване на транзитни операции без обезпечението което е необходимо съобразно разподебите на закона за митниците заинтересуваното отговорно лице трябва да бъде вписано в “Декларация за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение”, като заинтересованият търговец трябва  да предостави следните документи:

-          мотивирано искане, в което да бъде указан броят на транзитните операции, извършени за изминалия 3-годишен период, както и на очакваните операции за бъдещ 6-месечен период;

-          удостоверение на актуалната съдебна регистрация; заверено копие на документа за Единния идентификационен код по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "БУЛСТАТ" в Република България; счетоводния баланс за последната финансова година; удостоверение от данъчния орган, където е регистриран търговецът, че той няма задължения към държавата и не е извършвал данъчни нарушения;

-           попълнени 2 оригинални екземпляра на декларацията за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение; толкова екземпляра на сертификата по приложение № 28, колкото смята, че ще му бъдат необходими;

-          опис на вида стоки и най-голямата им очаквана стойност на една превозвана пратка.

Разрешението се издава в двумесечен срок от датата на заведеното в Централното митническо управление искане, като митническото управлението може да изисква и други документи във връзка с искането за разрешаване на транзит без обезпечение, когато счете това за необходимо. След разрешаването на транзит без обезпечение Централното митническо управление издава на отговорното лице сертификати в толкова броя екземпляри, колкото са му необходими.

Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение. Следва да се има в предвид обаче, че по предложение на директора на Агенция "Митници" министърът на финансите може временно да определя различен от заложения в правилника за приложение на закона за митниците ред за транзитиране на стоки, когато във връзка с присъединяването на Република България към международен договор предварителното прилагане на такъв различен ред изрично произтича от разпоредби на договора. В тези случаи министърът на финансите предварително съгласува със заинтересуваните лица предвижданата процедура на различния ред за транзитирането на стоките, след което съответният акт подлежи на обнародване.