Home Право Международното право и мирното регулиране на конфликти

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международното право и мирното регулиране на конфликти ПДФ Печат Е-мейл

Международното право и мирното регулиране на конфликти

Увод

Редът в системата на международните отношения изисква от субектите на отношенията определено поведение. Взаимодействайки, те следва да се съобразяват с реда в системата. Каквито и съперничества, противоречия и борби да съществуват в международните отношения, те не биха  могли да се съхранят без наличие на минимум съгласие. В основата на това изискване е общият интерес, който е не само първопричината за възникването на системата на международното право, но е и един от основните източници на импулсите, поддържащи цялостта на мира. Правилата, определящи какви следва да бъдат отношенията между страните, образуват регулативните подсистеми на отношенията. Това са норми за поведение. В международните отношения такива са правилата, които регулират поведението на държавите, на притежаващите международна субектност групи държави и на други недържавни субекти на трансграничните отношения. Израз са на определени изисквания към субектите на международните отношения. В настоящата разработка ще се  разгледа как се установяват съгласия при определени  конфликти възосновата на мирно регулиране чрез системата на международното право.

1. Същност на международните норми

Нормите винаги изразяват изискуемото, онова което трябва да бъде, а не винаги това, което е. Те са нещо различно от реалното поведение, така както и реалното поведение може да бъде различно от нормите. Въпросът за съвпадането на изискуемото и реалното в отношенията върху световната сцена е изключително важен въпрос. От съответствието между едното и другото зависи преди всичко ефективността на международното право, стабилността на правния ред, предвидимостта в развитието и функционирането на системата.

Правилата на трансграничното общуване не са независими едно от друго. Помежду им има връзки и отношения, има взаимни зависимости и определен ред. Образуват системи. Системността им произтича от системността на самите международни отношения, тъй като отразява и закрепява системния им ред.

Има три нормативно регулиращи международните отношения нормативни подсистеми:

•              Право

•              Морал

•              Религия

Първите две са универсални. Действат по отношение на цялата меж¬дународна общност. Третата има партикуларно действие, тъй като действа само в рамките на общности, които споделят съответната религия.

Юридическата нормативна подсистема,  регулираща  международните отношения е система от принципи и норми, признати от държавите, юридически задължителни за тяхното поведение във взаимните им отношения. Задължителността се изразява в това, че всеки субект на правото трябва да съобразява поведението си с тези принципи и норми, като едновременно с това може да изисква от другите субекти да постъпват като него.

Юридическите норми се основават на единство на права и задължения. На всяко право противостои задължение. Срещу всяко задължение стои право. Нарушаването на единството разрушава действието на правото.

Един от най-древните принципи на международното право е, че международните договори трябва да се спазват. Той следва да се тълкува разширително в смисъл, че трябва да бъдат спазвани всички произтичащи от съгласието на субектите на правото правила. Съглашенията създават нови правила и развиват и обогатяват международноправната система.На съгласие се основават и общоприетите международни обичаи. За разлика от вътрешното право, при което обичаите нямат правно задължаваща сила, в международното право правилата на признатите за общозадължителни международни обичаи имат юридическа сила. Ефективността на международното право се определя от степента, в която поеманите в съответствие с него задължения се спазват.

Страните на тези международни правоотношения, определяни като субекти на международното публично право са:

•              държавите

•              борещите се нации и народи за национално самоопределение чрез създаване на самостоятелна държава (т.е. на държави в процес на образуването им)

•              междудържавните (правителствените) организации и някои държавоподобни формации (напр. свободни градове)

Субектите на международното право са различни от субектите на вътрешните правни системи. За разлика от международното право, за вътрешните правни системи субекти на правоотношенията са физическите лица, юридическите лица, държавата и нейните органи.

2. Същност на международното право

Международното право е право, предназначено да действа в особената социална среда, извън юрисдикцията на която и да е държава. Предназначено е правно да регулира отношения, в които за разлика от вътрешнодържавното правно пространство, над субектите не стои власт, подобна на вътрешнодържавната власт, защото юридически тези субекти са независими едни от други. Те са свободни без външна намеса да вземат решения, както за вътрешния си ред и следваната от тях вътрешна политика, така и за поведението си едни към други в международната среда. Дори тогава, когато субектите на международното право създават едни или други наддържавни структури, на които предоставят правото да вземат задължаващи ги решения, те правят това доброволно, самоограничават се, но запазват възможността си по установения от правото начин да излязат от тях.

Националните правни системи са предназначени да действат в държавните рамки, а не в междудържавните отношения и поради това са изградени преди всичко в съответствие с принципите на субординацията. Във всяка държава съществува единен център на власт, който създава във формата на закони основните правила, определящи поведението на гражданите, групите граждани и държавните органи. Спазването на правния ред в държавите се осигурява от специално предназначени за целта органи: съд, прокуратура, полиция и т.н.

В международната среда отношенията са напълно различни. Спецификата на международното общество, неговият ред и естеството на отношенията в него правят невъзможно юридическото му регулиране да става по начина, по който това се постига от националните правни системи. В него не е възможно юридическо регулиране чрез правна система, изградена по вертикала, съобразно с принципите на субординацията. За разлика от вътрешното право, международното право е юридическа система, която е изградена по хоризонтала. При нея няма единен център на власт, субектите са суверенни и са юридически независими, няма законодателни органи, няма право във формата на закони, няма полиция и няма съд, пред който нарушителите на правото да бъдат заставяни да се явят и да се подчинят на неговите решения и присъди. Поради това е невъзможно с правния ред в това различно общество, социалните отношения между толкова независими субекти да се регулират по същия начин, както това се постига чрез националните правни системи.

Последица от това фундаментално различие е, че никоя национална правна система не може да служи като правен регулатор на отношенията върху световната сцена. Не може да урежда цялостно и пряко международните отношения, защото е съвсем непригодна за това. Тъй като е построена по вертикала, ако бъде приложена да регулира световните отношения, тя би създала държава, една единствена световна държава с общ център на власт, с парламент, притежаващ законодателна функция, с правителство и изпълнителни органи, администрация, съд, полиция и т.н. Това, както по друг повод бе вече посочено, би означавало възникването на формация, чиито граници биха обхванали цялата планета. Така ще се изключи съществуването на отношения, пресичащи държавни граници. Международните отношения и тяхната система незабавно биха престанали да съществуват. Необходимостта е наложила да бъде създадена отделна и много специфична правна система, предназначена само за международните отношения. Тази система е международното право.

Международното право радикално се различава от правото, което действа в държавите - и по предмета на правното регулиране, по начина, по който то се осъществява, по субектите, по структурата на неговата система, и по начина, чрез който се използва принудата, за да се обезпечи спазването на неговите норми.

Възникването на международното право, а с това и появата на международен правен ред се губи далече в историята на античния свят. Станало е след образуването на държави и появилата се вследствие от това потребност да се установят правила за взаимните им отношения. Разбира се, това не е могло да стане преди тези отношения да са се утвърдили като постоянни и трайни. Възникването на първите държави не предполага съществуване на международно право, но възникването на международно право предполага възникването на държави и установяване на отношения между тях. Появата на държавните формации е било неотделимо свързано с установяването на вътрешен правен ред, поддържан с принуда, тъй като това е условие за тяхното съществуване. Международното право няма това качество и затова то е възникнало много по-късно. Елементите на вътрешното право вече са съществували, когато дълго след тях са започнали да се формират наченките на международното право. Възникването на вътрешното право предхожда възникването на международното право. Поради това международното право е заимствало от вътрешното право много от неговите форми и институти. Когато то е възниквало, те вече са съществували.

Международното право не регулира пряко всички международни отношения, а само една, сравнително ограничена част от тях. То е предимно междудържавно право. Основните негови субекти са държавите, но те не са единствените субекти на международните отношения. А и броят им в сравнение с числеността на другите субекти не е голям. Несравнимо по-голяма е масата на пресичащите границите отношения, страни в които са социални формации - партии, организации, движения, граждански съюзи, културни и други асоциации, стопански фирми и други, чиито отношения не се регулират пряко от международноправни норми. Пресичащите границите икономически отношения между две фирми са трансгранични отношения и фирмите са субекти на международни икономически отношения, но това не ги прави субекти на международното право. Отношенията им не се уреждат пряко от него.     Аналогично е положението на субектите на международни отношения и в други подсистеми, например в политическата. Политическите партии, движения и организации развиват разнообразна международна дейност, установяват и поддържат отношения, които пресичат държавни граници и са международни. Обединяват се в световни интернационали, някои от които са много деен фактор в международното общуване. Тези отношения също не се регулират пряко от международното право, защото субектите им не са заедно с това и негови субекти. Субекти са на международните отношения, без да са субекти на международното право. С една дума, множеството на субектите на международното право не съвпада с множеството на субектите на международните отношения. То е значително по-малко и е част от него. Всички субекти на международното право са субекти и на международни отношения, но не всички субекти на международни отношения са субекти на международното право.

От своя страна, регулирайки междудържавните отношения, международното право чрез тях косвено определя съдържанието и правните рамки на трансграничните отношения. Така е, защото пряко регламентираните от него междудържавни отношения са основната, най-дина¬мичната и най-влиятелна подсистема на международни отношения.

Като отразява и брани техния ред, международното право оказва определящо влияние върху всички останали отношения, върху цялата система на международни отношения. Под въздействието на принципите и другите норми на международното право, както и в съответствие с поеманите с договори международни юридически задължения, държавите решават много от проблемите на вътрешното си право, въвеждат правилата на вътрешния си правен ред. Националните правни системи не регулират международните отношения, но се развиват така, че да спомагат за тяхното осъществяване. Участието в международното общуване, развитите международни връзки и активният материален и интелектуален обмен са свързани с твърде съществени техни интереси и те не могат да ги пренебрегват.

3. Регулиране на конфликтите

Като регулативна нормативна подсистема на международни отношения, международното право също очертава специфична сфера на отношения, в които страните действат като правни субекти, поддържат отношенията си като страни на права и задължения, произтичащи от юридически задължителни норми. Както и при другите сфери на международни отношения - политически, икономически, културни и т.н., юридическите отношения са подсистемно обособени. Субектите ги установяват, променят или прекратяват само съобразно с изискванията на правото.

В много случаи политическите, икономическите, военностратегическите и другите отношения се оформят и се регулират непосредствено с международноправни договори и споразумения. Но съвсем не е така във всички случаи и в много от политическите, културните, икономическите и други отношения. Те не се уреждат с инструментите на правото. Трябва да съответстват на изискванията на международния правен ред, но не са юридически отношения. С една дума, юридическата подсистема на международните отношения, правното регулиране прониква, осъществява една своеобразна дифузия и в другите подсистеми на международни отношения, без да обхваща цялата им съвкупност. Международни отношения от всякакво естество могат да бъдат и юридически отношения, но не всички международни отношения са юридически отношения.

Резултат от правотворчеството на всяка държава, нейното вътрешно право отразява и закрепва нейните особености, традиции и интереси. Поради своята всеобщност международното право като универсално право не се гради в съответствие с нечии национални интереси и затова стои най-близко до интересите на цялото човечество, израз е на общочовешки интереси и е единствената общочовешка правна система. Взаимодействайки, международното право и вътрешноправните системи съчетават общите, еднаквите за всички страни и народи правила за общуване с онези юридически правила, които уреждат и защитават вътрешния ред в различните държави.

Редът в световното общуване, необходим за постигане на целите, за които международното право е възникнало, може да бъде поддържан само тогава, когато се поддържа надеждна връзка между него и отделните национални правни системи. И тъй като и в този случай едва ли е разумно да се настоява онова, което е общото, да се подчини на частното, не следва да се допуска общочо¬вешкото да се подчинява на един или друг национален, съсловен, класов или какъвто и да е друг парциален интерес. Условието за надеждността и ефикасността на тази връзка е да се признае и да се спазва неотклонно примат на международното право над националните правни системи. Основание за това е и общодемократично естество на международното право, както и обстоятелството, че то е единствената правна система, която изцяло е основана на общото съгласие.

Международното право е единствената правна система, която изцяло почива на общото съгласие, то е единственото напълно консенсуално право. В сферата на международноправните отношения не е възможно да се създаде съдържаща задължение норма, ако при нейното създаване не се включи положителната воля на правно задължения субект. И двата основни източника на международното право - и международният договор, и международният обичай - изцяло се основават на свободно изразено съгласие. В отличие от вътрешното право, в международните отношения няма норми, които да почиват на воля на някакво мнозинство, а не на съгласието на всички субекти на регулиращото ги право.

Международното право е средството за защита на независимостта и суверенитета на малките и средните държави от всесилието на големите и силни държави, брани ги от възможната поради превъзходство на силата правно несъобразна принуда. Правото на световната общност е единствената сфера, в която е възможно напълно да се осъществява и да се поддържа равенството в отношенията на субекти, които във всички други отношения са неравни. То ще стане напълно неспособно да изпълни тази си функция, ако всяка разполагаща със сила държава, позовавайки се на своя интерес и вътрешното си право може да решава да извършва действия, нарушаващи международното право.

В член 27 на Виенската конвенция от 1969 г. за правото на международните договори категорично е посочено, че никой участник в договорите „не може да се позовава на разпоредби на вътрешното си право, за да оправдава неизпълнението на договор". Тази разпоредба има принципно значение и затова трябва да се тълкува разширително. Никоя държава не може да се позовава на вътрешното си право, за да откаже да изпълнява международноправните си задължения. Смисълът е еднозначен - в случай на колизия между нормите на национално право и нормите на международното право, държавите са длъжни да обезпечават изпълняването на международноправните норми. Уместно е да се припомни, че решението на този проблем в конституцията на Република България е, че в случай на противоречие между норма на националното ни право и норма на международното право, следва да се приложи международноправната норма.

Обобщение

Приоритетът на международното право произтича и от основните начала и принципи на суверенитета, равенството и независимостта на всички държави, произтича от изразеното още в правото на античния Рим начало, че „pacta sunt servanda" (договорите трябва да се спазват). Тези залегнали в международния обичай и в много международни договори принципи не биха могли да имат юридическата си задължаваща сила, ако тази сила бъде поставена в зависимост от вътрешното право на държавите. Това право зависи изключително и напълно само от волята на съответната държава, а не може да съществува юридическо задължение, ако изпълнението му зависи само от неограничаваната воля на длъжника. Тогава международното право би изгубило юридическата си сила, щом вътрешната правосъобразност може да бъде основателно противопоставяна на международната правосъобразност.

Вторият много съществен извод е, че, международното право трябва да има примат над международната политика. Създаването на правото, в тези рамки и на международното право, е винаги и непосредствено един от резултатите на политическия процес. Изработването и приемането на принципите и нормите на правото е политически акт и в този смисъл политиката е родна майка на правото. Но създаването на правните норми заедно с това е акт и на обвързваща юридически държавна воля.

Политиката винаги остава целесъобразно прагматична, докато правото не може да се подчинява на капризната политическа или друга намираща се извън него прагматична целесъобразност. Последицата е, че политически целесъобразното невинаги съвпада с изразяващата реда в международната система правосъобразност. Стабилността на правото е една от основните опори за стабилността на международния ред. Естествено е всяка национална политика да служи преди всичко на националните интереси. Обаче утвърждаването на примата на международното право в международните дела крепи връзката на всяка национална политика с общочовешките начала, с общочовешките ценности и приоритети.

В основата на правото са заложени изискванията за ред в обществото и взаимните зависимости на участниците в него. В основата на международното право са заложени изискванията за реда в международната общност и взаимната зависимост на съставящите я субекти. Поради това, с развитието на цивилизацията, с развитието и усложняването на международните отношения и с увеличаването на взаимозависимостта в нея растат ролята и значението на самото международно право. Израз на тази световна тенденция е промяната в съотношението между международното право и вътрешните процеси в отделните страни. Все повече процесите и вътрешният правен ред в отделните страни зависят от състоянието и реда в международните отношения, а това значи че зависят от международното право.

Успоредно с ръста на ролята и значението на международното право се разширява и кръгът на неговата нормираща функция. Системата му обхваща все по-нови сфери на отношения, развиват се традиционните му отрасли, обогатява се тяхното съдържание и възникват нови отрасли:

•              Право на международните организации

•              Международно административно право

•              Дипломатическо право

•              Международно морско право

•              Международно въздушно право

•              Международно космическо право

•              Защита на основните права на човека

•              Международно наказателно право

•              Международно икономическо право и т.н.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG