Joomla Software solutions Template

Payday loan

Резюме:Тероризмът е явление със сложен политико-правен характер, съдържащ елементи, както на вътрешна и мeждународна политика, така и на вътрешното и международното право.Това е глобален проблем, особено актуален в наши дни, изискващ обединени усилия на всички държави за неговото решаване.

Ключови думи: тероризъм, престъпление, насилие.

От десетилетия насам мнозина автори се опитват да дадат легално определение на явлението тероризъм, но поради сложния му характер все още в международноправната доктрина няма утвърдена легална дефиниция.ОС на ООН прие над 10 резолюции за националния, регионалния и международен тероризъм, без да даде определение на понятието “тероризъм”.За това ще използвам дефинициите, които са дадени в гл. 22 от Наказателния кодекс на САЩ, чл. 2656 f /d/ :

а/ Терминът “тероризъм”, означава: “предварително планирано, политически мотивирано насилие, извършено срещу цивилни обекти от подгрупи или тайни агенти, обикновено за оказване на натиск върху населението”.

б/ Терминът “международен тероризъм” означава: “тероризъм включващ граждани от или на територии на повече от еднa  държава”.

Политическият характер на тероризма се изразява в това, че не се прави ясно разграничение на отделните терористични актове. За едни държави и органи на държавна власт те са политически оправдани, тъй като чрез тези актове се цели “защита на законни права и интереси”, които са засегнати или отнети от държавната власт, на чиято територия е извършен терористичният акт. От друга страна,някои други фактори ги определят като чист вид терористични действия, понеже с това се цели отслабване на властта на дадена държава или поставяне на политически условия. Независимо от коя гледна точка ще се погледне това явление, крайният резултат е един: унищожаване на обекти със или без стратегическо значение, отнемане на живота на невинни граждани и т. н.

Важен белег за разкриване на юридическия аспект на тероризма е неправомерността на това явление. По този въпрос се произнася вътрешното и международно право, респ. съответните компетентни органи, които преценяват дали действията  на терористите са в нарушение на закона и на международните правни норми. В тази връзка съществуват редица международноправни актове: Конвенция за борба с незаконното завладяване на самолети – 1970, Конвенция за преследване на незаконните актове, насочени против безопасноста на гражданската авиация – 1971, Конвенция за откритото море – 1958, Конвенция на ООН по морско право – 1982, Конвенция за физическа защита на ядрени материали – 1980, Конвенция за ядрена безопасност – 1994, Международен пакт за граждански и политически права – 1966, Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация – 1966 и др.

Нормите на тези конвенции определят различните състави на престъпленията, съдържат дефиниции на понятия, така също  съдържат и бланкетни норми, които насочват  към вътрешното право на държавата, която е компетентна да наложи наказание за извършеното престъпление. Компетентна държава за налагане на наказателна отговорност се определя според това, чии са гражданите извършили терористичния акт, на чия територия е извършено престъпление и къде се намира обектът по време на извършване на престъплението.

В международноправната теория са изведени следните форми на територистична дейност: тероризъм по политически мотиви, организиран международен тероризъм, тероризъм с национални мотиви, тероризъм с религиозни екстремистки мотиви, въздушен тероризъм, тероризъм срещу дипломатически агенти.

От аспекта на поставените за постигане терористични цели , можем да диференцираме тероризма като, тероризъм против държавните органи на своята страна, тероризъм за национално самоопределяне и самоуправление, диверсионни актове против ядрени обекти (ядрен тероризъм), фундаментализъм, морски тероризъм.

В Наказателният кодекс на РБ доскоро липсваше състав за престъпление “тероризъм”.Досега в подобни случаи единствено приложими бяха нормите от глава първа –96, 97, 97а, 99, 106 и 107. С ЗИДНК (ДВ бр.92 от 2002г.) беше приет чл.108а, криминализиращ тероризма.

Основни видове тероризъм са:

Въздушен тероризъм.

Този вид тероризъм е един от най-разпространените. Нарушават се нормите на международното въздушно право. С действията за незаконно завладяване или осъществяване на контрол над самолет, намиращ се в полет, се застрашава безопасността на лица и имущества. Самолетът се счита в полет по всяко време, от момента на затварянето на всички външни врати след натоварването, до момента на отварянето, на която и да е от тези врати за разтоварване. В случай на принудително кацане се счита, че полета продължава, до тогава до когато компетентните власти не поемат отговорността за самолета, както и за лицата и имуществата намиращи се на борда.

Предмет на това престъпление е всяко въздухоплавателно средство, както и лицата и имуществата, намиращо се в него.

Обективна страна. Деянията, с които се осъществява терористичният акт – въздушен тероризъм, са с висока степен на обществена опасност.

Изразяват се на първо място със завладяване или осъществяване на контрол над самолета. Това е процес, при който едно лице или група лица, също така и членове на екипажа завладяват или поставят под контрол пътниците или екипажа на самолета. Често тези действия са съпроводени и с политически искания, отклоняване от курса на полета към държава, в която се търси политическо убежище или политически съюзник. Разрушаването е втори вид изпълнително деяние, изразява се в причиняване на повреди върху въздухоплавателното средство, с което то се прави негодно за използване или с това се застрашава сигурността на полета. Третата форма на изпълнително деяние е поставяне на устройство или вещество, което може да разруши въздухоплавателното средство, тук спадат всички видове взривни устройства, които могат да причинят непоправими вреди, както и отнемането на живота или причиняване на тежки телесни повреди на пътниците. Четвъртата форма на изпълнителното деяние е съобщаване на невярна информация, като с това се цели застрашаване сигурността на самолета в полет. Пета форма на изпълнителното деяние е акт на насилие срещу лице, което се намира на борда на въздухоплавателното средство в полет, като този акт застрашава сигурността на полета. Актът на насилие може да се изрази чрез заплашване с оръжие, причиняване на телесна повреда, убийство и т.н. Всеки един от тези актове е в състояние да застраши сигурността на полета и на лицата намиращи се на борда на въздухоплавателното средство.

Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има за цел, да разруши самолет, да го отклони от курса му или да държи като заложници всички пътници, които се намират на борда.

Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл. Деецът иска и предвижда настъпване на общественоопасни последици от извършеното деяние.

Един от примерите за жестокостта на въздушните терористи е случаят “Локърби”. На 21.12.1988 г. от Франкфурт на Майн излита Боинг 747 на авиокомпания “ПанАмерикан” с 259 души на борда. След междинно кацане на летище Хийтроу, самолетът излита, достига около 9000 м. височина и секунди след като екипажът иска разрешение за прелитане над океана, самолетът бива взривен. Крилата на самолета се врязват в къщите, предизвиквайки разрушения и палежи, а на мястото където се забиват двигателите се образуват огромни кратери. Телата на жертвите са намерени неузнаваеми. Загиват 11 жители от Локърби и всички, които се намират на борда на самолета.

От Балканските страни, Гърция е пострадала най-много от терористични актове, насочени срещу гражданската авиация, понеже международните гръцки летища са възлови пунктове между Европа и Арабските страни. Големият приток на бежанци от Близкия изток, също така ги прави уязвими за терористични актове. Истанбулското международно летище също е едно от летищата, които не са пощадени от този вид инциденти. Международните летища в бившата Съюзна Република Югославия, както и Бургаското летище често са били “домакини” на отвлечени самолети на чужди авиокомпании. През месец март 1996 г. на летище София, направи междинно кацане отвлечен самолет на Севернокипърската Турска Република. Случаят се разрешава от властите в Германия. Няколко месеца по-късно турски еърбъс е принуден да се приземи аварийно на същото летище поради бомбена заплаха. Една от най-малко засегнатите страни в нашия регион от въздушния тероризъм е Румъния.

Морски тероризъм.

Според някои автори този вид тероризъм е познат още от дълбока древност.Всъщност се има в предвид пиратството, където целта на престъплението е грабеж на вещи,пари,оборудване и техника,превозваният товар.Понякога пиратските действия са свързани с откуп относно плененият кораб или товар.Пиратството се проявява в различни форми - убийства,грабежи,подпалвания,залавяне и предаване в робство.Затова и често се бъркат с тероризъм. При извършване на такива актове на лице е нарушение на нормите на международното морско право.

Предмет на пресъпление е всеки плавателен съд, както и лицата и имуществата, които се намират на борда на плавателния съд.

Обективна страна на престъплението. Първата форма на изпълнително деяние се изразява в нападение на един плавателен съд срещу друг, като с това се цели отнемане живота на екипажа или пътниците, ограбване на имуществото им или задържането им като заложници, като с този акт се търси получаване на откуп или преследване на политически цели (освобождаване на политически затворници и др.). Втората форма на изпълнителното деяние е отвличане на плавателно средство. Изразява се в отклоняване на морския съд от курса му, чрез принудителни мерки. Трета форма на изпълнителното деяние е задържането на плавателен съд, но само това “задържане”, което е неправомерно и е извършено от органи, които не са оторизирани за такъв вид действие. Четвъртата форма на изпълнителното деяние е поставяне и задействане на взривни устройства на плавателен съд (така наречените бомбени атентати), като чрез този вид изпълнително деяние се нанасят най-големи материални щети и причиняват най-много човешки жертви.

Субект на престъпленията може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо дали е член на екипажа, стига извършените неправомерни действия да са насочени срещу плавателно средство или лицата и имуществата, които се намират на него.

Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.

Като типичен пример може да се посочи драмата с луксозният пасажерски кораб “Аку Мару”,завладян от ислямистки фундаменталисти.

Ядрен тероризъм.

Този вид тероризъм е една от последните разновидности на това явление. Правонарушенията по отношение на ядрения материал, предизвикват сериозна заплаха за международната сигурност. Поради тази причина, съществува необходимост от вземане на ефективни мерки, предвиждащи предотвратяване, разкриване и пресичане на такива правонарушения, както и наказания за тях. Стремежът на някои страни, които “не притежават” ядрено оръжие – да се сдобият с такова, увеличава риска от възникване на незаконна търговия с ядрени материали, които могат да бъдат използвани и от терористични организации за техни цели. След разпадането на СССР, която има сериозен ядрен потенциал, възможносите за изнасяне на ядрени материали от бившите съветски републики се увеличи. Не е за пренебрегване и фактът, че са останали голям брой “безработни” ядрени специалисти, които срещу “скромно” заплащане са готови да създадат ядрено оръжие.

Характерно за предмета на това престъпление е неговата широкомащабност. Не може да бъде локализиран на ограничена територия (сграда, самолет, кораб и т.н.) и жертвите могат да бъдат изключително многобройни.

Обективна страна. Изпълнителните деяния са разнообразни – кражба, грабеж, присвояване. Други форми на изпълнителното деяние са: заплаха и прилагане на сила. Заплахата от използване на ядрен материал, също е изпълнително деяние, което се характеризира с пораждане на основателен страх у обществеността. Самото използване на ядрени материали за постигане на политически цели е най-тежката форма на престъплението. Последиците от това деяние са непоправими.

Субект – всяко наказателноотговорно лице или група лица.

Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.

Според някои източници, през периода 1992 – 1995 г. са били задържани 1288 ядрени контрабандисти в различни краища на света, сред които и 9 гръцки, 29 югославски и 19 турски граждани.

Военен тероризъм.

Този вид тероризъм не е регламентиран в международноправната доктрина и условно го наричам “военен”. Характерен е за бивши федеративни републики, както и за републики, където съществуват отделни нации, борещи се за независимост. Съществува огромно затруднение при разграничаване на тези действия. Едни субекти на международното право ги считат за нации, борещи се за самоопределение, като в тази връзка те им оказват помощ и ги снабдяват с оръжие, боеприпаси, дори с модерни технологии, или им оказват само политическа подкрепа. За други субекти на международното право те са терористични организации. От която и гледна точка да се погледнат техните действия, често те ескалират и сериозно застрашават мира в съответните райони, както във вътрешен, така и в международен план. Каквито и да бъдат целите на самоопределящите се нации, те трябва да бъдат съобразени, както с вътрешното, така и с международното право.

Предмет на това престъпление е държавната власт.

Обективна страна – изразява се в предприемане на всякакви мерки от военен характер, с които се цели свалянето на държавната власт. Едната форма на изпълнително деяние се изразява в отнемане на държавната власт в определен район, в който живеят предимно представители от една етническа общност. Другата форма е предприемане на действия по прочистване на тази област от представители на други нации. Третата форма е разрушаване на инфраструктурата. Четвъртата форма е създаване,организиране или използване на полувоенизирани формирования в сблъсъци с представители на въоръжените сили на държавата, на чиято територия действат.

Субект – може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като се има предвид, че тук става дума за военнизирана група. Характерно за тези субекти, е че те са снабдени с оръжие (конвенционално или специално), което носят открито, имат униформи, отличителни знаци, спазват строго определена йерархия, характерна за военно формирование.

Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.

В различни точки по света непрекъснато избухват локални въоръжени конфликти, които представляват сериозна заплаха за регионалната и международна сигурност. Ескалацията на тези конфликти може да доведе до разрастването им в регионален мащаб и с това сериозно да застраши мира и спокойствието.Трябва да се предприемат сериозни мерки, както за предотвратяване на самия конфликт, така и за ограничаването му, както на участниците в конфликта, така и в  разпростирането му въху други райони.

Балканският регион е един от регионите, в които съществуват благоприятнти условия за извършване на тези престъпления. От една страна поради това, че се намира на кръстопътя Изток-Запад, а от друга страна поради последните политически промени настъпили след Студената война. Тези престъпленията засягат редица  държавноправни и международноправни институти: държавен суверенитет, териториална цялост, основните принципи на международното право, наказателноправната юрисдикция и други. Поради тази причина е необходимо съгласуване на волите на държавите в определени райони да създадат стабилна юридическа база, както за превенцията на тези престъпления, така и за налагането на наказания.  Не на последно място се поставя и въпросът за сътрудничеството и взаимодействието между държавите в определен регион за постигане на ефективност в борбата срещу престъпленията, които засягат световния мир. По принцип борбата с престъпността е от вътрешната компетентност на една държава, но редица престъпления като горепосочените излизат извън националните граници и това налага тяхното регулиране посредством сътрудничество между две или повече държави, или в рамките на един регион.

Необходимост е всички Балкански дьржави да съгласуват волите си, за създаване на обща юридическа база, на която основа да бъдат сьздадени правила и норми, както за превенцията, така и за наказанията на тези престъпления. Желателно е усилията да бъдат насочени към уеднаквяване на съставите на престъпления и размерите на наказания, както и определянето на компетентния съд за правоприлагане.