Joomla Software solutions Template

Payday loan

Международното космическо право е съвкупност от принципи и норми, които установяват правния режим на космическото пространство, Луната и другите небесни тела и уреждат сътрудничеството на държавите за мирното изследване и използване на космоса.

Предмет на международното космическо право е космическото пространство, заедно с Луната и другите небесни тела, както и дейността на държавите по мирното им изследване и използване. Определени правомощия  в тази област са предоставени от държавите на международни междуправителствени организации. Упражняването на споменатите правомощия също се обхваща от международното комсическо право.

В космическата дейност вземат участие международни организации от системата на ООН, както и специализирани международни организации:

Международната оранизация за спътникова система, за морски връзки и “ИНМАРСАТ”, Европейската космическа агенция и други.

Голяма заслуга в практическото разработване правните основи на космическото сътрудничество принадлежи на ООН и органите и: Общото събрание и Комитета на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели, както и на специализираните инсттитути на ООН: ИМО, ИКАО, ЮНЕСКО, МСД, СМО. Именно в рамките на ООН бяха разработени най – важните междуправни актове, които  станаха източници на международното космическо право.

Особена роля сред източниците на международното космическо право играе Договорът за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическо пространство, включително Луната и другите небесни тела, от 27 януари 1967г. Нормите, които се съдържат в него въведоха новият вид сътрудничество, установени с Устава на ООН и общопризнатите принципи на съвременното международно право. Те създадоха специални принципи на новия отрасъл на международното право и определиха особеностите му, които се заключават в спецификата на обекта на регулиране, правното положение на международните, междуправителствени организации в процеса на космическото сътрудничество и решаването на въпроса за отговорността. Освен това договорът от 1967г. закрепи  главните правни институти на споменатия отрасъл, които получиха по – нататъшна реграментация в следните международно – правни актове : Спогодбата за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство от 22 април 1968г., Конвенцията на международна отговорност за щета, причинена от космически обекти от  29 март 1972г., Конвенцията за регистрацията на обектите, изстрелвани в космическото пространство от 1975г., Спогодбата за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела от 18 декември 1979г.

Изброенит международноправни актове и уставите на международните междуправителствени организации регламентират отношенията в областта на космическата дейност в съответствие с общопризнатите принципи на международното право. Те осигуряват прогресивно развитие на целия отрасъл съобразно глобалните проблеми – борбата за мир, за всеобща безопасност и опазване на околната среда.

Междуправният режим на космическото пространство, небесните тела, космическите обекти и правното положение на космонавтите са съответно регламентирани.

Външните и вътрешните граници на космическото пространство не са определени по договорен ред. Анализът на практиката на сътрудничеството на държавите в космоса позволява да се направи извод за наличността на обичаи, според който космическото пространство се разглежда като обширен район, започващ от външната граница на въздушното пространство / примерно 100 – 110км от повърхността на земята / и ппростиращ се отвъд пределите на Лунната орбита. Пространството между вътрешната граница на космическото пространство и орбитата на Луната, т.е. в границите на 384 000км от повърхността на земята е прието да се нарича близкият космос, а отвъд пределите на орбитата на Луната – далечният.

Правният режим на космическото пространство и небесните тела се определя от общопризнатите принципи на международното право и от специалните принципи на космическото право, предвидени в договорни и обичайни норми.

Държавите и другите субекти на международното право при изследването и използването на космическото пространство трябва да се съобразяват с обстоятелството, че космическото пространство и небесните тела се намират в общо ползване на всички държави, които имат равни права на изследване и използване на космоса за мирни цели / член I и III на договора от 1967г. /.  Принципът на сътрудничеството, който лежи в основата на космическото право, дава право на така наречените некосмически държави да се ползват от резултатите на усвояването на  космоса. Така, около 150 държави се ползват от услугите на космическите свръзки, а повече от 100 използват данните от дистанционното сондиране на Земята от космоса.

Всички въпроси, свързани с усвояването на космоса се решават изключително с мирни средства. За тази цел във договора от 1967г. е предвидено задължение на държавите да използват взаимни консултации и преговори по всички спорни въпроси, а при необходимост – организациите за сътрудничество в космоса, които дейнства в системата на ООН / член IX /.

С договора от 1967г. е забранено националното присвояване на космическото пространство, Луната и другите небесни тела, както чрез разпространяване на суверинитет, окупация, така и с всякакви други средства / член II /.

Особено значение за космоса има принципа за неприлагане на сила или заплаха със сила. В космическото пространство и на небесните тела се забранява воденето на военни действия, разместването на военни бази, провежгдането на военни маневри / член IV /. Установена е пълна демилитаризация на Луната и другите небесни тела, като на тях се забранява всякакъв вид военна дейност, както и частична демилитаризация на космическото пространство, която се свежда до забрана на извеждането в орбита на Земята обекти с ядрено оръжие и други видове оръжия за масово унищожаване. В съответствие с член III на договора от 1967г. задължаващ държавите  да сътрудничат в космоса в интерес на подържането на общия мир и сигурност, разпоредбата за частична демилитаризация не може да се разглежда като разрешение на всякаква друга, незабранена от споменатия договор дейност, нарушение на принципите за забрана на прилагането на сила или заплаха със сила и за разоражавяне.

Като изсизат от общата задача за опазване на околната среда и за запазване на космоса за бъдещите поколения, с договора от 1967г. държавите се задължиха да осъществяват дейнст в космоса така, че да се избягнат замърсяването му и неблагоприятните изменения в средата. За да се предотврати замърсяването на космоса, задължение на държавите е да вземат съответни национални и международни мерки за унищожаване на излезлите от строя космически обекти, за свеждане до минимум вредните последици от използването на космическа техника и от научно – техническите експерименти. За тази цел държавите трябва да провеждат консултации и при необходимост да прекратяват експериментите и всякакви деяствия, които създават или могат да създадат потенциално вредни пречки за мирното използване на космоса или за живота на земята.

Конкретизация на споменатите принципи за дейността на държавите в космоса се съръжда в Спогодбата на дейността на държавите на Луната и другите небесни тела от 1979г.

При усвояването на Луната и другите небесни тела държавите не бива да прибягват до сила, заплаха със сила или всякакви други враждебни действия, включително по отношение на Земята, изкуствените и спътници, космическите кораби и персонала им в космоса. Забрането е да се извеждат в орбита около Луната или на всякаква траектория на полета към Луната или около нея обекти с ядрено или с какъвто и да било друг вид оръжие за масово унищожаване. Забраната обхваща установяването и използването на такова оръжие на повърхността на Луната или в недрата и, създаването там на военни бази, съоръжения, укрепления, провеждането на военни маневри и изпитването на всякакви видове оръжия / член III /. Както космическото пространство, небесните тела трябва да се изследват и използват от държавите свободно, на равноправни начала / член IV/. Държавите са длъжни да се информират взаимно и да информират Генералния секретар на ООН за изпращаните на небесните тела експедиции, за откритите там природни ресурси / при запазване правото на собственост върху образците, намерени на набесни тела /. Те носят отговорност за опазване на околната среда и за всякаква друга дейност на небесните тела.

Космическите обекти са изкуствени небесни тела заедно със средствата за доставянето и частите му, изстреляно или изградено от държава или група държави в космическото пространство или на небесни тела за изследване и използване на космоса за мирни цели.

За успешно сътрудничество в усвояването на космоса, заимопомощ при издирването и идентификацията на космически обекти и за обезщетяване на причинена вреда държавите водят национална регистрация на изстреляните обекти, а от 1962г. по препоръка на XVI сесия на Общото събрание на ООН ги регистрират в световната организация.

В Конвенцията за регистрацията на обектите, изстрелване в космическото пространство от 14 януари 1975г. са установени редът за регистрацията  и обемът на необходимата информация, представена на Генералния секретар на ООН за вписване в регистъра. С Конвенцията е въведено понятието държава на регистрацията, като държава, в чийто национален регистър е вписан космическият обект при условие, че тя осъществява изстрелването или предоставя територията си или инсталация за изстрелването. В Конвенцията е предвидено, че при наличността на няколко изстрелващи държави космическият обект има само една държава на регистрацията. Тя нанася върху космическия обект обозначение или регистрационене номер, вписва го в националния регистър и в регистъра на Генералния секретар на ООН, иска предаването на космическия обект или съставните му части, намерени отвъд пределите на територията и, сътрудничи с други държани за спасяване и връщане на обекта, носи отговорност за вредата, причинена от космическия обект на трети държави, осъществява юрисдикция спрямо екипажа, който се намира на космическия обект. Юрисдикцията на държавата спрямо регистрирания от нея обект се запазва през целия период, през който той се намира в космоса.

Възможно е правото на собственост върху космическия обект, части от него и инсталираната на него апаратура да принадлежи на няколко държави, поради което те съмвестно използват произтичащите от това предимства. Отговорността им за вреда, причинена от космическия обект е солидарна.

Правното положение на космонавтите в космическото право е с установен особен режим. Той се отнася за космонавтите на космическите пилотирани кораби, орбиталните станции и други съоръжения в космоса. Космонавт / член на космически екипаж / се смята гражданинът на една от държавите, участнички в изсктелването, който се намира в космическото пространство и изпълнява функционални задължения през време на пребиваването в космическото пространство, естествено небесно тяло или на космическия обект. Космонавтът или екипажът на космическия кораб независимо от гражданството на космонавтите се намира под юрисдикцията на държавата на регистрацията.

В Договора за космоса от 1967г. и Спогодбата за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти и стреляне в космическото пространство от 1968г. космонавтите са обявени за пратеници на цялото човечество и на държавите са възложени определени задължения :  да им се оказва всякаква помощ в случай на авария, бедствие

или принудително кацване на тяхна територия или на територии, открити за всички държави / открито море, Антрактида и др./, да информират Генералния секретар на ООН и държавата на регистрацията за откриването на космонавтите и за предприетите от тях за спасяването мерки, незабавно да вземат мерки за връщането на космонавтите да сътрудничат с други държави, на първо място – с държавата на регистрацията в предприемането на необходимите мерки за запазването на живота и здравето на космонавтите и за тяхното връщане, да информират Генералния секретар на ООН, другите държави за установените от тях явления в космическото пространство и на небесните тела, които биха могли да представляват опасност за живота и здравето на космонавтите.

Държавите, които са осъществили истрелването, имат право да изискват изпълнението на посочените задължения.

Международното сътрудничество в изследването и използването на космоса се основава на развитието на изследванията за използване на уникалните свойства на космоса. Това представлява нов и извънредно перспективен вид сътрудничество на държавите. Във връзка с изследването и използването на космоса се появиха нови отрасли на човешките знания – космически съобщения, навигация, метеорология, геодезия, биология, медицина, енергетика и други.

Сътрудничеството  на държавите в областта на космическите съобщения е обусловено както от нарастващите потребности на човечеството от средства за съобщения на земята, така и от задачите за поддържане на съобщения в космоса между надземните станции и изкуствените спътници на земята, между самите изкуствени спътници, между орбиталните станции и т.н. Държавите си сътрудничет в областта на космическите съобщения чрез международни междуправителствени организации, като “Интелсат” и др. Широко се използват национални системи за спътникови свръзки.

През 1982г. Общото събрание на ООН прие резолюция за принципите за използване от държавите изкуствени спътници на земята за международно пряко телевизионно предаване. Резолюцията почива върху принципите на международното право, по – специално на договора от 1967г.. Държавите имат право да осъществяват международно пряко телевизионно предаване и да се ползват от благата му в интереса на мира, сътрудничеството и прогреса. Те са длъжни да се въздържат от предаване, които могат да нанесат вреда на делого Те са длъжни да се въздържат от предаване, които могат да нанесат вреда на делото на общия мир, сътрудничеството между държавите или имат антихуманен характер. Държавата носи отговорност за цялата национална дейност за международно пряко телевизионно предаване, включително дейността на правителствените и органи, организации и обединениая на частни лица.

Космическата навигация е извънредно перспективна и хуманна област на сътрудничество между държавите за оказване помощ на морлски кораби и въздухоплавателни средства, които търпят бедствия в което и да е било място на повърхността на земята.

Сътрудничеството на държавите в използването на космическата техника за по – ефективно управление на морските кораби, за свръзките между тях, както и за своевременно известяване на бедствията и за опазване на човешкия живот в морето се осъществява чрез създадената през  1976г. Международна организация за сдпътникова система за морски свръзки “Инмарсат”, чийто учредителен акт е едноименната конвенция. Търговските отношения между участниците се изграждат въз основа на Експлоатационния договор. Участници в него могат да бъдат както правителствата на държавите, които са ратифицирали конвенцията от 1976г., така и компетентните национални организации, които носят самостоятелна материална отговорност.

От 1982г. започна да действа още една организация по спасяване не само на морски кораби, но и на въздухоплавателни средства – Глобалната спътникова система за търсене и спасяване на търпящи бедствие кораби и самолети “КОСПАС – САРСАТ”, учредена през 1972г. от Канада, САЩ, Русия и Франция.

Сътрудничеството на държавите в областта на космическата метеорология се осъществява чрез Комитета на ООН за изследване и използване на космическото пространство за мирни цели, Световната метеорологична организация, Международната организация “ Интелсат “ и др. Изкуствени спътници на земята се използват за прогнозиране на времето и предсказване на стихийни бедствия. В съответствие с принципите на космическото право е установен свободен достъп на държавите до информацията, получавана от метеорологичнит спътници.

При изследването и използването на космоса държавите и международните организации са длъжни да спазват общоприетите принципи на международното право и принципите на космическото право, забраняващи действия, които могат да бъдат квалифицирани като международни престъпления – започване и водене на агресивна война, извеждане на околоземна и окололунна орбита на обекти с ядрено оръжие, използване на космоса за водене на военни действия на Земята и други. В тези случаи субектите на международното право носят политическа и материална отговорност.

Матерална отговорност за причиняване на щета в резултат на правомерна дейност в космоса е предвидена общо в договора от 1967г. и конкретизирана в Конвенцията за международната отговорност за щета, причинена от космически обекти, от 1972г. Особеното решение на проблема за отговорността в космическото право е обусловено от спецификата на космоса като сфера на дейност, свързана с източници на повшена опасност, а в някои случаи представляваща заплаха за съществуването на човечеството.

Основен субект на отговорността на космичска дейност е държавата / чл.IV на договора от 1967г. /. Когато в космическа дейност участва международна организация, отговорност наравно с нея носят нейните членове – държавите. Върху държавата лежи отговорността за дейността в космоса, която нейни граждани и организации извършват.

Когато две или повече държави или държава и международна организация участват в космическа дейност, отговорността зависи от наличността на вина на всеки участник.

Принципът на абсолютната отговорност, закрепен върху космическото право включва не само право на пострадалата държава на обезщетение за причинената вреда, но и право да иска помощ от държавите – ответнички и дори от трети държави, ако вредата причинена от космическия обект представлява в големи мащаби заплаха за живота на хората или сериозно се отразява върху условията на живот на населението или на жизнено важни центрове / чл. XXI на Конвенцията от 1972г. /

При пораждане право на иск държавата – ищец може да насочи притенцията си срещу всяка от държавите – участнички в изстрелването или срещу няколко от тях. Разпределението на сумите, изплатени от държавата – ответник за причинената щета се извършва между държавите – участнички в изстрелването съобразно със степента на вината на всяка от тях.

Когато щетата е причинена от международна междуправителствена организация, отговорност носят организацията и членовете и. Това осигурява интересите на пострадалата държава, включително при прекратяване на международната организация или при отказа и да заплати обещетение за вредата.

Ако пострадала е самата международна организация, иск от нейно име предявява една от държавите – членки.