Joomla Software solutions Template

Payday loan

Международно- правни изисквания за морска безопасност

Увод

Морската безопасност се гарантира от прилагането на правилата на морското право, което от своя страна се определя като съвкупност от правни норми, принципно отразяващи волята на субектите на морското право с цел развитие на международните отношения, усвояване на морските ресурси в полза на цялото човечество и опазване на морската среда.

В международен план, принципите на международно право са отразени в ООН и като универсални такива се прилагат и в морското право, като то в постоянна връзка с други клонове на международно право: дипломатическо,   икономическо, договорно, трудово и др.

Гарантирането на националните интереси на море се реализира чрез провеждане на активен контрол в националните морски пространства, като в този смисъл, контрола се определя като:

- съвкупност от адекватни на обстановката в света и региона мероприятия и действия, съгласувани и взаимосвързани по цели, време, задачи и място, провеждани по единен замисъл и план на държавното ръководство от специално създадена система за защита на морските интересите на страна и противодействие на заплахите в морето;

- непрекъсната дейност на оторизирани от закона структури за наблюдение, следене, проверка, а при необходимост - и налагане на санкции, с цел осигуряване на спазването на суверенните права на Р. България и прилагането на нормите на международните морски конвенции.

Контролът за националните морски пространства, от гледна точка на налагането на система за безопасност, обхваща група от дейности, които се намират в непосредствена функционална и организационна връзка:

- управление (от гледна точка на безопасността и сигурността) на морския транспорт;

- управление (от гледна точка на безопасността и сигурността) на експлоатацията на ресурсите на морето;

- управление (от гледна точка на безопасността и сигурността) на дейностите в крайбрежната зона;

- управление на риска на море;

- оказване на «критични услуги» на море, необходимостта от които възниква в резултат на използването на морето и от природните и техногенни рискове;

- управление на кризи от невоенен характер в НМП;

- специализиран контрол в НМП.

В настоящата разработка  ще  се направи анализ на някои принципи, свързани с развитието на  правото по отношение на безопасността при осъществяване на различни морски дейности.

1. Правни  принципи  на морското право

Основни източници на морското право  са международни договори и обичаи. Договори за търговия и мореплаване са били сключвани още през IV век пр н.е. м/у Рим и Картаген.

Съгласно чл 8 от Конвенцията на ООН по морско право,  вътрешни води са част от територията на крайбрежна  държава, разположени между сушата и териториалното й море. Към вътрешни води се отнасят: море,  напълно оградено от сушата на една държава или чието цяло крайбрежие принадлежи на една държава.

Основно понятие в правото е правния режим за пребиваване в чуждо пристанище-  всеки кораб първоначално се подлага на санитарен контрол.           Където и да се намира кораба той се подчинява на законите на държавата на знамето. Влизайки в чуждо пристанище,  той попада под юрисдикцията на държавата и се подчинява на нейните закони и правила,  доколкото те не противоречат на международните права.

Законите на прибрежната държава задължително за кораба са например: от навигационен характер (движение, използване на радиостанции и др) митнически санитарни и др. Компетентните органи имат право при достатъчно основания да извършат действия в интерес на следствието: обиск,  оглед,  арест и др. По молба на капитана са длъжни да уведомят консулските органи и да съдействат за установяване на контакт. Консулските органи могат да присъстват при извършване на следствено действие. Не се прилага националната юрисдикция на крайбрежната държава,  ако с действията  се засяга само чуждестранния кораб и не се нарушава безопасността на държавата.

Според чл 3 от Конвенцията  на ООН по морско право,  ширината на териториалното море не надхвърля 12 nm измервани от изходни линии. За такива служат двете  крайни точки на заливите или най-големия отлив покрай брега. Нито една държава и нито едно лице няма право да нарушава териториалното върховенство и териториалната цялост на друга държава. Крайбрежната държава  има изключително право да издава актове . за регламентиране на режима в териториалното си море.

Принципът  на преминаване през териториалното море е възникнал и се е развивал като международен обичай. Първа договорна норма в тази насока е Конвенцията за териториално море и прилежащата зона. Тази норма е запазена в Кодекса на ООН. Под преминаване се разбира плаване през териториалното море с цел да се пресече това море без да се влиза във вътрешните води или да се спира на котва. Преминаването включва спиране само поради непреодолима сила или бедствие, авария и др. Под мирно преминаване се разбира  такова преминаване,   което не нарушава  мира,  добрия ред или сигурност на крайбрежната държава.

В териториалното море подводните средства са длъжни да се движат на повърхността и с издигнат флаг. Крайбрежната държава може да приема закони и права във връзка с безопасността на корабоплаването защита на кабели и тръбопроводи, опазване на природна среда и др.

Крайбрежната държава може да приема мерки за осигуряване изпълнението на издадените закони и правила – оглед, инспекция, съдебно преследване. Наказанията не могат да предвиждат лишаване от свобода, а задържаните кораби и екипажа им незабавно се освобождават след внасяне на разумна гаранция.

Крайбрежната държава упражнява суверенни права върху континенталния шелф  по отношение на проучвания и експлоатация на неговите ресурси. Правата на крайбрежната държава  върху континенталния шелф не включват покриващите води или въздушно пространство. Те са за общо ползване на всички страни. Морските научни изследвания се провеждат със съгласие на крайбрежната държава.

Открито море е част от морското пространство,  която започва от външната граница на териториалното море на крайбрежната държава.  Като открито море  може да се определят  всички части на морето,  които не са включени в териториалното море, прилежащата зона, вътрешните  и архипелажни води. Съгласно Конвенцията на ООН,  никоя държава не може да претендира за подчиняване на която и да е част от откритото море  на своя суверенитет. Провъзгласен е принцип,  че откритото море  се запазва за мирни цели и държавите да се въздържат от заплахи със сила или употребяване на сила против териториалната цялост или политическо състояние на коя да е държава.

Съществува  принцип за свобода на откритото море, който е жизнена необходимост и условие за нормално икономическо равновесие и управление на икономически отношения между държавите  в света.

В Конвенцията на ООН е закрепен принципът за изключителната юрисдикция на държава  над корабите,  плаващи под неин флаг в открито море. Държавата може по всяко време да упражнява контрол и да отправя разпореждания към компетентни органи, управляващи кораба, да проверяват тяхното състояние и плавателната годност на кораба.

2. Източници на морското право като основа на морска безопасност

Женевските конвенции по морско право са доразвитие на подписания по време на първата конференция на ООН по морско право на 29 април 1958 г. международен договор.

Към настоящия момент са подписани 4 конвенции - за териториалното море и крайбрежната зона; за откритото море; за континанталния шелф; за риболова и опазването на живите ресурси на откритото море.

Всяка държава е длъжна да взема необходими мерки за осигуряване в морето на безопасността на съдовете, плаващи под неин флаг - по-специално що се отнася:

а) до използуването на сигнали, поддържането на връзка и предпазването от сблъсквания;

б) до комплектуването и условията на труда на екипажите на плавателните съдове с оглед на подлежащите за прилагане международни актове по въпросите на труда;

в) до конструкцията, екипировката на плавателните съдове и мореходните им качества.

Предписвайки тези мерки, държавата е длъжна да спазва общоприетите международни норми и да взема всички необходими мерки за осигуряване на тяхното спазване.

3. Безопасност при пристанищната дейност

Пристанищните води са част от територията на дадена държава, т.е. те се считат като вътрешни води, поради което държавата упражнява върху тях своя суверенитет и ги подчинява изцяло на своята юрисдикция. Грижа на всяка държава, на чиято територия са разположени морски пристанища е да обяви официално кои пристанища са затворени и кои — открити, т.е. свободни за посещаване на търговски кораби. Тези и други транспортни организации и клиенти се регламентират от редица документи.

През 1923 г. в Женева е сключена конвенция, уреждаща режима на откритите търговски пристанища и режима за посещаването им от чужди кораби. Основна цел на конвенцията е да създаде еднакъв и равноправен режим за национални и чужди кораби, посещаващи откритите търговски пристанища.

Всяка страна има своите пристанищни обичаи, които не са нормативен акт, а са правила, създали се в резултат на многовековна практическа дейност на дадено пристанище и прилагането им не се оспорва. Пристанищните обичаи се издават в писмена форма от съответните компетентни органи и се публикуват за всеобщо ползване. Повечето от издадените пристанищни обичаи се отнасят до:

— тълкуване деня на пристигане и заминаване на корабите;

— определят за чия сметка са разходите по преместването на корабите през време на товаро-разтоварните операции;

— определят сроковете и реда за подаване на нотисите за готовност;

— определят началото, от което започват да текат сталийните дни в пристанището (това е времето, което се получава като се раздели количеството товар на нормата за товарене или разтоварване);

Особено съществено значение имат пристанищните обичаи по въпроса за товаренето или разтоварването. Когато тези операции се извършват съобразно някой местен обичай, често това е неизгодно за корабо-собствениците и обратно. Трябва добре да се познават местните пристанищни обичаи, за да може добре да се използват преимуществата.

4. Безопасност  в рамките на ЕС  и контрол на морската безопасност

Политиката на Европейския  съюз /ЕС/ за постигане на целите на европейската транспортна система е насочена преди всичко към осигуряване на по-ефективно функциониране на европейската транспортна система на базата на вътрешния пазар.

Първостепенна задача на европейската транспортна политика през последното десетилетие е прилагането на строги технически норми, съчетано с използването на икономически лостове, насочени към най-пълното опазване на морската  среда. Това е крайно необходимо, доколкото увеличаването на транспортната дейност е съпроводено с неблагоприятни последици, свързани със замърсяването на моретата.

Още през 1989 г. Европейската комисия представя доклад относно бъдещето на морския транспорт, в който се предвижда:

• създаване на морски регистър на общността, допълващ националните корабни регистри, и предоставящ възможност на регистрираните кораби да плават под европейски флаг и да се ползват от редица предимства, намаляващи експлоатационните им разходи;
• наблюдение и контрол от страна на общността върху държавните помощи в сектора и др.

Много важен принцип, залегнал в посочения доклад, е свободата на морския каботаж. Във връзка с това по-късно се осъществява постепенна либерализация на морския каботаж за собственици от ЕС, чиито плавателни съдове са регистрирани в страна членка и плават под нейно знаме. За корабособственици на общността се считат също и параходните компании извън ЕС, но регистрирали корабите си в страна членка.

Следва да се посочи, че политиката на ЕС по отношение на морската безопасност обхваща следните категории,  регламентирани с различни структурни правни принципи:

• европейско пространство за морски транспорт без граници;
• европейска стратегия за морски изследвания;
• национални интегрирани политики в областта на морското дело, които да бъдат разработени от държавите-членки;
• интегрирана мрежа за морско наблюдение;
• пътна карта за морско пространствено планиране на държавите-членки;
• премахване на незаконния риболов и на разрушителната практика на дънно тралене в открито море;
• създаване на европейска мрежа от морски клъстери;
• преразглеждане на изключенията от трудовото право на Европейския съюз за секторите на корабоплаването и рибарството;
• европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда;
• стратегия за смекчаване на последиците от измененията в климата в крайбрежните райони.

Обща характеристика на контрола на морската безопасност и контрола на националните морски пространства /КНМП/  е неговата универсалност и широк спектър на приложение във времето, пространството, степента и начините на провеждане. Той е постоянен по време и ефективен при достигане на целите. Анализът на факторите, влияещи на сигурността в националните морски пространства, както и на практиката на водещите морски държави, позволява да се разкрият следните характерни черти, свързани с налагането на система за морска безопасност:

- Комплексен характер - проявява се чрез съчетаването на всички възможни видове контрол; обхванатите видове пространства; вида на използваните средства и многообразието на контролираните параметри. Пратиката показва, че за осъществяването на надежден контрол е необходимо да се използват разнородни средства и платформи, които могат да действат и да оказват необходимото съдействие при необходимост в различна природни условия и среда.

--Многообразието от контролираните параметри произтича от голямата динамика в развитието на всички дейности на море. Това определя практическото значение за организиране на ефикасен КНМП - къде да се насочат основните усилия на контрола и с каква интензивност да се провежда.

- Интегритет между участващите в контрола институции – участващи с отделни единици, независимо от тяхната ведомствена (и дори национална) принадлежност. В ефективните системи за контрол се наблюдава много висока степен на интегриране на разнородни субекти с високите оперативни възможности.

- Информационно- електронен характер на контрола на море - по-голямата част от информацията се добива, анализира, разпределя, разпространява и съхранява предимно по електронен път.

- Високата активност и динамичност на всички форми на контрол - нейното проявление произтича от необходимостта контролът да бъде постоянен по време, всеобхватен в пространството, ефективен при постигане на целите

- Международно сътрудничество по въпросите на контрола на морските пространства в глобален, регионален и субрегионален аспект. Като важен инструмент на държавата в общата система за безопасно корабоплаване се търсят възможности организацията и изпълнението на контрол да се гради на базата на широко международно сътрудничество. Освен това и високите разходи, свързани с неговото провеждане, налагат прилагането на подобен прагматичен подход.

Правните основания за организиране и провеждане на КНМП са международните конвенции и националните закони, свързани с морето. Контролът на море е реализация на правата на държавата и на нейните задължения пред международната общественост да управлява използването на своите морски пространства.

Ядро на контрола на НМП са мероприятията и действията, провеждани от всички органи и средства, контролирани от държавата и притежаващи адекватни способности за посочените дейности.

Заключение

Критично условие за функционирането на корабоплаването като система, обслужваща стопански, научни, културни и редица други нужди на човечеството, е осигуряването на приемливо ниво на безопасност. Като най-общо, работно определение за безопасност може да се възприеме степента на защитеност на корабите (плаващите средства), здравето и живота на пътниците и персонала, съоръженията и природната среда от въздействията на фактори, представляващи някакъв риск за тях. Една от насоките за повишаване нивото на безопасност е по-широкото внедряване на достиженията на техническия прогрес и високите технологии, както в морската практика, така и в подготовката на персонала, и изследователската работа в този дух. Световна тенденция е интеграцията в рамките на налагането на комплексна морска и брегова безопасност. Тя предполага безопасността на плаващите средства да се осигурява едновременно най-малко в три направления – по-добро корабно оборудване, надеждни брегови системи, осигуряващи елементи на безопасност и високотехнологични и методически осигурени тренажорни комплекси за подготовка на персонал. Друга тенденция, свързана с безопасността е формулирането на международни правни институти, регламентиращи морските дейности.  Понятието ”безопасност на корабоплаването” носи значително по-широк смисъл от понятието „безаварийност”. То съдържа цялата широко гама от условия и дейности, свързани системно и осигуряващи гарантиране на човешкия живот, и оцеляването на море, съхраняване на добра работна кондиция за продължителен срок, микроклимата и условията за живот на борда, гарантиране на добрите морски практики, защита на морската среда от замърсяване и др. Сърцевина на международния правен статут на откритото море е принципът за свобода на откритото море. Това означава че всяка държава въз основа на пълното равенство има право да се възползва от свободите предвидени в конвенцията от 1982 г независимо дали тя има излаз на море или не. Имат се в предвид свободата на корабоплаване, полети, прекарване на тръбопроводи и кабели, риболов, създаване на изкуствени острови и други съоръжения, научни изследвания.    Всяка държава била крайбрежна или без излаз на море има право да упражнява корабоплаване в открито море с кораби под нейно знаме на които издава документи удостоверяващи това. Корабът плава само под знамето на една държава и се подчинява в открито море на нейната изключителна юрисдикция. Никой кораб не може да променя своето знаме по време на плаването или при престои в пристанище или на котвена стоянка, освен в случаите на действителна промяна на собственост и регистрация.   Това не засяга корабите на официална служба към ООН, нейните организации, международната агенция за атомна енергия, плаващи под знамето на организацията. Всяка държава води корабен регистър съдържащ имената на корабите, техните данни, осъществява своя юрисдикция върху всеки кораб, капитан и екипаж, взема мерки по осигуряване на безопасността на море. Държавите си сътрудничат при преследване на пиратството в открито море, незаконна търговия с наркотици извършвана в открито море, при съхраняване на живите ресурси в района на открито море.