Joomla Software solutions Template

Payday loan

Компютърни престъпления

Увод

Развитието на информационните технологии и Интернет са основна предпоставка за извършването на съвременните компютърни престъпления. Като цяло обаче ,освен с доказуемостта на тези престъпления, съществуват и проблеми по отношение на  дефинирането на основните понятия с тях.

Основните проблеми при компютърните престъпления, могат да се разгледат в следния план:

На първо място, Интернет организационно не се явява едно цяло. Той няма собственик, респективно собственици, продаващи съдържащата се в него информация. С това се занимава особена категория лица - производители на информация, имащи възможност на достъп до Интернет при практически същите  условия като потребителите на информация.

На второ място, Интернет притежава далеч по глобални мащаби от локалните мрежи - той обединява компютърните мрежи на болшинството страни от света. Всеки желаещ може да стане ползвател на интернет при определени условия.

На трето място за разлика от локалните мрежи само интернет постоянно прогресира в своето развитие не само в “широчина” (за сметка на постоянно увеличаващия се брой ползватели), но и в “дълбочина” (по пътя на увеличаването на количеството оказвани услуги и обема на циркулиращата по мрежата информация).

Интернет все още не е достатъчно изследван от юридическа гледна точка по отношение на отношенията, възникващи във връзка с неговото съществуване и практическо използване. Преди всичко предстоят да се решат два въпроса.

Първи въпрос - каква е юридическата природа на интернет. В случая какво представлява интернет - субект на правото, встъпващ в различни отношения със своите клиенти, или обект на правоотношения, чиято природа тепърва предстои да се уточни?

Втори въпрос - правото, което се прилага при регулирането на тези правоотношения. Въпросът се състои в това какви правни норми и от кой правен отрасъл трябва да се прилагат при регулирането на тези правоотношения.

1. Основни гледни точки по отношение на правното регулиране в интернет във връзка с компютърните престъпления.

В настоящия момент може да се отделят следните основни гледни точки по повод правното регулиране в интернет във връзка с компютърните престъпления:

а) проблеми не съществуват - има законодателство, регулиращо отношенията по повод обектите на интелектуална собственост, както и всички обекти в Интернет и по тази причина новите информационни технологии не променят нищо, трябва само да се съблюдава наличното законодателство;

б) отношенията възникващи при глобалната информационна мрежа, имат определена специфика и следователно трябва да получат особено правно регулиране . Предлага се например приемането на “рамков” закон за Интернет, регулиращ указаните отношения с помощта на специални международни договори;

в) новите информационни технологии довеждат до коренното изменение на определени обществени отношения, в това число и на отношенията, възникнали в резултат от творчески труд (правото на интелектуална собственост). В този случай, съдържанието на сега действащото позитивно право ще трябва да се променя под влияние на тези изменения;

г)  мрежата на Интернет е създавана като механизъм на свободен обмен на данни и, следователно, няма смисъл да се екстраполират старите закони върху отношения, възникнали в Мрежата и посредством нея. Съществува възможност за саморегулация на отношенията в Интернет, и това е единствения способ за регламентация на отношенията в мрежата.

2. Компютърните престъпления като кражба на интелектуална собственост

Правото на интелектуална собственост е приведена в система съвкупност от правни норми, които регулират обществени отношения във връзка със създаване, признаване на правната закрила и използване на интелектуални резултати от човешката дейност. Понятието интелектуална собственост е тясно свързано с умствената дейност на човека, защото поначало именно човекът се явява притежател и разпоредител на тези идеи, които се раждат в процеса на тази дейност. Резултатите от умствената дейност могат да се реализират в следните обекти, определени в Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС):

а) литературни, художествени и научни произведения;

б) изпълнителна дейност на артисти, звукозапис, радио и телевизионни предавания;

в) изобретения в всички области на човешката дейност;

г) научни открития;

д) промишлени образци;

е) запазени марки, знаци на обслужване, фирмени наименования и търговски обозначения;

ж) други обекти, възникващи в процеса на умствената дейност, такива като производствен и търговски опит.

Всички тези обекти, създадени от човека, могат активно да се използват в дейността на организации и сдружения при производството на стоки, услуги, в рекламата и т.н. Затова интелектуална собственост притежават не само физически,  но и юридически лица. Правото на интелектуална собственост се явява институт на гражданското право, който регулира отношенията, свързани с използването на резултатите от умствена дейност.

Или, интелектуалната собственост - това е изключително право на гражданин или юридическо лице върху резултатите от интелектуална дейност и приравнените към тях средства за индивидуализация на юридическите лица, индивидуализация на продукция, изпълнение на работа или услуга ( фирмено наименование, запазена марка, знак за обслужване). При това изключително право означава, че използването на резултатите на интелектуалната дейност и средствата за индивидуализация може да се ползва от трето лице, само със съгласието на патентодържателя, носителя на авторското право, съответно собственика на запазената марка и т.н..

Правото на интелектуална собственост включва:

1. Авторски права - права, свързани с литературни, художествени или научни произведения, изпълнения на артисти, звукозаписи, радио-телевизионни предавания.

2. Права на индустриална собственост - права върху научни открития, изобретения във всички области, промишлени образци, търговски марки, фирми и други означения.

3. Всички други права, отнасящи се до интелектуалната дейност (напр. ноу-хау, шоу-хау и др.).

Основните принципи на правото на интелектуална собственост са два. На първо място правната закрила се основава на балансиране на интересите на държавата и притежателя на обекта на интелектуална собственост. Във връзка с това се наблюдава нарушение на принципа за неприкосновеност в областта на патентните права - един патентодържател може принудително да бъде накаран да даде разрешение за ползването на негово изобретение (принудителна лицензия), като се посочи неговото право на интелектуална собственост. Вторият принцип се състои в това, че след изтичане на срока на закрила на правото на интелектуална собственост, обществото може да ползва свободно съответния обект на патентно или авторско право. Обектите на интелектуална собственост не се продават, а се лицензират или се преотстъпва правото на ползването им. Лицензията е даване на разрешение за ползване на обекта

Разглеждайки проблемите с интелектуалните права е необходимо да се анализира интелектуалната собственост в съвременното й разбиране, отчитайки нейното трансформиране във връзка с появата на компютърните технологии и средствата за глобална връзка и разпространение на информацията.

Поначало обектите на интелектуална собственост се явяват като обекти на творчески отношения. В своята същност на “идеалност”, бидейки непотребляеми, тези резултати на мисловния процес се съдържат само на материален носител. Това е така защото авторското право охранява само формата на интелектуалната собственост, а не съдържанието (за разлика от патентното право).  Основният проблем на авторското право в компютърните технологии се състои в това, че се появиха такива форми на обективирането му, които е трудно или невъзможно, а на практика и безсмислено да се охраняват.  В наши дни в резултат на евтините оптическите носители и простотата на записа, лесното и бързо копиране в мрежата на глобалните информационни комуникации обектите на авторското право плавно се преобразуват в информационни ресурси, безплатни и общодостъпни. Известно е, че в случай на нелицензирано копиране и разпространение на информация е много трудно да се открие истинския нарушител на правото, а още по - трудно да се накаже. В случай на разпространение на тази информация чрез Интернет това е въобще невъзможно да се направи, защото опитът да се проследи и уличи някого се натъква на яростна съпротива на поборниците на свобода на словото, свобода на информационното пространство и други “ права на човека”.

В такъв случай,  именно използването на интелектуална собственост без разрешението на автора й се явява престъпление. Ето защо, нерегламентираното използване на компютърни програми, които безспорно са интелектуална собственост се явява кражба или престъпление.

2. Видове   компютърни престъпления

Може да се обобщи: компютърни престъпления са всички престъпления, които по един или друг начин са свързани с използването на информационна технология. Съществуват най – общо следните видове престъпления:

• Computer crime или Computer-related crime – престъпления свързани с компютър
• Hi tech crime – престъпления свързани с високите технологии
• Cyber crime  – кибер престъпления

Може да се направи разлика между компютърни престъпления в строгия смисъл на думата и традиционни престъпления, извършвани с помощта на компютърна технология.

Компютърните престъпления в строгия смисъл изискват осъвременяване на определенията за престъпление в националните наказателни кодекси, докато конвенционалните престъпления, извършени с помощта на компютри, изискват по-добро сътрудничество и процесуални мерки.

Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство разделя престъпленията  на няколко категории:

• Срещу тайната, неприкосновеността и възможността за ползване на компютърни данни и системи
• Компютърни престъпления
• Свързани със съдържанието
• Свързани с посегателства срещу авторското право и сродните му права

В този смисъл, процесуално правните  проблеми, които съществуват са:

• Прехващане на съобщенията
• Запазване на данни за трафик
• Анонимен достъп и ползване
• Доказателствена сила на компютърни данни

3. Практически проблеми, свързани с компютърните престъпления

До 2000 г. в нито една от страните от ЕС  не приема нормативни актове, които да са насочени срещу компютърни престъпления и чиято цел е да защитят от хакерски посегателства компютрите на физически и юридически лица. В малко европейски държави някои престъпления се регулират от Наказателните кодекси.  Единствените актове свързани с INTRNET са тези регулиращи доставянето на тази услуга, електронната търговия, електронния подпис и други , но не и престъпленията. Причина за това е, че до 1996-1997 г. процентът на потребителите на Мрежата в Европа е много по-нисък от този в САЩ.          След 1997 г. броят на европейците работещи в Мрежата рязко се увеличава. Статистиката показва, че в края на 2000 г. едно от всеки три семейства в Германия разполага в дома си с възможност да работи в Интернет. Успоредно с това обаче и нарастват многократно кибер престъпленията. Особена роля за това имат компютърните специалисти от държавите в Източна Европа и тези от бившия СССР. Малките възможности и ниският социален стандарт в собствените им страни ги кара да се изявят, и в някои случаи да спечелят финансови средства, чрез осъществяването на компютърни престъпления.

Подобно на останалите европейски държави, в България не са приети нормативни актове ограничаващи компютърните престъпления. До този
момент единствено са приемани наредби, и правилници регулиращи частично доставките и начините на разпространение на Интернет. В края
на март 2001 г. 38-то Народно събрание прие първия законов акт отнасящ се до Интернет - Закон за електронния документ и електронния подпис, но той е насочен преди всичко към облигационните отношения.  В България Интернет съществува от 1993 г. Глобалната мрежа обаче започва да се развива изключително бавно. Причина за това е тежкото  социално икономическо положение в страната в началото на 90-те години на ХХ в. и ниският стандарт на живот ограничаващ достъпа до  компютърните технологии като цяло. До 1997 г. потребителите са едва 20 000 - 25 000, 75 % от които са от София.  След 1998 г. в резултат от икономическата стабилизация и увеличаващото се значение на Мрежата като социален фактор, броят на  потребителите в България рязко се увеличава. Особеният бум е в края на 2000 и началото на 2001 г.

Въпреки малкият брой потребители в България, компютърните престъпления не са малко. Първият голям удар, който стана публично достояние и предизвика голям обществен интерес бе през 1995 г., когато хакери от град Варна, чрез чужди номера на кредитни карти, извършиха множество покупки чрез виртуалните магазини на стойност няколко стотин хиляди долара.

След този случай българските кибер престъпници се ограничиха само с показни пробивания чрез DoS атаки и промяната на информацията на известни уеб страници. През 1999 г. българско дело беше "хакването" на сайта на американския Сенат и на ФБР. В края на 2000 и началото на 2001 г. започнаха и масови атаки и срещу сървърите на българските държавни органи. Последователно бяха пробити сайтовете на Националната електрическа компания, на Българската телекомуникационна компания, на летище "София", на Пловдивския технически университет, на Русенския университет, на Социалното министерство, на Министерството на вътрешните работи и други.           На 5.ХII.2000 г. бе пробита защитата на сървъра на Министерството на
отбраната и в пресата се появиха публикации, че са откраднати данни свързани с националната сигурност. От пресцентъра на министерството
информацията бе отречена.

По тази тема и като цяло относно намесата на правото в Интернет в края на април 2001 г. в гр. Велико Търново бе проведен международен
симпозиум. На него бе изложена една нова теза, според която намесата на правото в Глобалната мрежа трябва да стане изцяло на международно
ниво под егидата на ООН. От там да се създаде и международна правозащитна институция, с организация подобна на Съдът на справедливостта в Люксембург или на Европейския съд по правата на  човека в Страсбург, в която да се разглеждат делата за престъпления в Мрежата. При това положение би трябвало в известна степен да се синхронизира част от законодателствата на отделните страни. Причина за това е, че има редица действия, които в една държава са класифицирани като престъпления, а в други не са обявени като цяло за правонарушения.
Заключение
Обвързването на Глобалната мрежа с правото е един неминуем етап от човешкото развитие. Необходимо е законодателство чрез което да се ограничи компютърната престъпност. Според някои автори дори ще се обособи един нов правен отрасъл наречен Право на Интернет. Това  безспорно е нужно, защото Мрежата се превръща в част от ежедневието на обществото.