Joomla Software solutions Template

Payday loan

Класификация на  съдебните експертизи

Съществуват различни виждания относно обяснението на същността и юридическата природа на съдебната експертиза.

Исторически те могат да се обособят в следните основни групи:

• едно от най-старите становища определя експертизата като разновидност на огледа;
• в англосаксонската правна система експертизата се приема като особен вид свидетелски показания;
• в континенталната правна система по-късно експертизата се приема като научен съдия в процеса.

Класификацията на видовете експертизи може да бъде извършена в зависимост от множество критерии. Разграничават се класове и видове експертизи. Основополагащо значение има делението на експертизите по класове съобразно вида на използваните специални знания.

В зависимост от това се разграничават следните експертизи:

1) Криминалистични експертизи.

Те се подразделят на:

а) експертизи на писмени доказателства: за изследване материалите на писмените доказателства; на почерка и подписа; на писмената реч;

б) Трасологични експертизи: на хомоскопни следи; на механоскопни следи; в) Съдебно- балистична експертиза: на оръжието, на боеприпаси;

2) Съдебномедицински;

3) Съдебно психофизиологични;

4) Съдебно икономически;

5) Съдебно инженерно-технически;

6) Съдебно биологични;

7) На материали, вещества и изделия;

8) Съдебни селско-стопански;

9) Съдебно изкуствоведски.

10) Биометрични криминалистични експертизи: дактилоскопна, фоноскопна, фотопортретна експертиза;

Допълнителни класификационни критерии са:

-              в зависимост от характера и обема на използваните специални знания: еднородни и комплексни експертизи;

-              в зависимост от броя на участващите експерти: еднолични и колективни експертизи;

-              в зависимост от поредността на назначаването им: първоначални, последващи и нови експертизи;

-              в зависимост от годността на изводите в експертното заключение: допълнителни и повторни;

-              в зависимост от задължителността им: задължителни и незадължителни;

-              в зависимост от характера на решаваните задачи: идентификационни и          неидентификационни експертизи.

Идентификационни са предимно криминалистичните експертизи;

-              в зависимост от неотложността на извършването им: ситуационни и неситуационни  експертизи;

-              в практиката обикновено преобладават първоначалните, еднолични, еднородни, неситуационни експертизи.

Независимо от класификацията, приемането на експертизата трябва да отговаря на някои обши изисквания: да не е формално; да не се извършва на доверие; да е критично; да не е едностранно.

Субект на приемането е органът, назначил експертизата. Той притежава процесуалното право и задължението да прецени дали да отхвърли или да приеме като доказателство фактите, установени в изводите на експертизата, независимо от нейния вид. Едновременно с това трябва да се има предвид участието на заинтересованите страни в процеса с оглед състезателното начало в съдопроизводство. Страните са ограничени до възможността да направят възражения срещу извършената експертиза и в най-добрия случай - да искат назначаване на допълнителна или повторна експертиза.

Приемането на експертизата и решението, кой вид експертиза ще се използва предполага решаването на две групи задачи: задачи от формално-процесуален характер и задачи от познавателно-доказателствен характер. Взаимната връзка и обусловеност между тях произтича от единството на процесуална и мисловно-логическа дейност. Компетентният орган следва да оцени достоверността и научната обоснованост на направените изводи в протокола за експертизата и да ги приеме или не като доказателство.

Дейността по приемане на вида  експертиза може да има различен резултат, който трябва да бъде изрично изразен от органа, назначил експертизата:

-              одобрение на процесуалната организация и условия на експертизата;

-              констатиране на процесуални нарушения в организацията на експертизата;

-              съгласие с изводите на експертизата по отношение на поставените задачи;

-              несъгласие с изводите на експертизата.

В зависимост от пороците на експертизата компетентният орган има възможност да назначи допълнителна, повторна или нова експертиза или да предприеме други следствени действия, за да изясни въпросите от значение за делото.

Назначаването на допълнителна експертиза има за цел да преодолее някои от недостатъците на експертното заключение и да изясни в по-голяма степен и по-задълбочено въпросите, за които е назначена първоначалната експертиза. Недопустимо е назначаване на допълнителна експертиза със задача да се установи правилността на експертното заключение по предходната.

Законодателят е предвидил в чл. 153 от НПК две основания, свързани с качеството на заключението по вече извършена експертиза, които водят до назначаване на допълнителна експертиза:

1) недостатъчна пълнота на заключението. Конкретните обстоятелства, които могат да послужат като основание за назначаване на допълнителна експертиза поради липса на пълнота могат да се отнасят до:

-              нерешаване на поставените в първоначалната експертиза задачи:

-              решаване на задачи, които вещото лице не би могло да реши при условията на първоначалната експертиза;

-             проверка на нови следствени и съдебни версии при новонастъпили обстоятелства, отнасящи се до експертизата;

-              допълнително изследване на признаци на обекта на експертизата, което не е било сторено при предходната експертиза;

-              предоставянето и изследването на допълнителни сравнителни образци и/или други обекти във връзка с обекта на експертизата.

2) недостатъчна яснота на заключението. Обстоятелствата, пораждащи неяснота, които биха могли да послужат за основание за назначаване на допълнителна експертиза могат да се отнасят до неясноти по отношение на:

-              разкриване на произхода на признаците на изследвания обект;

-              начина на обосноваване на връзките между обекта на експертизата и другите обекти;

-              начина на формулиране на изводите в експертното заключение;

-              начина на интерпретиране и анализ на констатациите в изследователската част на експертизата.

Във всички случаи е задължително компетентният орган да изложи достатъчно обосновани мотиви за назначаването на допълнителната експертиза, като посочи конкретно кои положения от експертното заключение са непълни и/или неясни.

Повторната експертиза е от категорията на последващите. Назначава се при наличието на два недостатъка на експертното заключение, които могат да са в отношение на кумулативност или алтернативност: необоснованост на експертното заключение; съмнение за правилността на експертното заключение.

Необходима предпоставка за назначаването на повторна експертиза е извършването на проверка и оценка на експертното заключение. Оценката на доказателствената стойност на експертното заключение е приоритет и задължение на компетентния орган.

Признаци, по които може да се установи необосноваността на заключението са:

-              липса на анализ на признаците на обекта на експертизата – по отделно и в тяхната съвкупност;

-              неправилна оценка на извършените експертни изследвания;

-              декларативно изложение на изводите;

-         противоречие между изводите по отделните задачи на експертизата.

Назначаването на експертизата се оформя в самостоятелен процесуален акт на компетентния орган на процеса, като се отразяват следните обстоятелства: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.

В зависимост от степента на общност на съвкупността от методите се разграничават обща (типова) методика и индивидуална (конкретна) методика на експертното изследване. Първата се отнася до отделен вид съдебни експертизи (например: криминалистични -трасологични, почеркови, съдебномедицински, съдебно психофизиологични и т.н.). Втората до конкретно експертно изследване.

В теорията има виждане за създаване на единна обща методика на експертизите, независимо от вида на експертизата. Понастоящем най-добре е развита общата методика на криминалистичните експертизи, която е определяща в това направление и се възприема и в други видове експертизи.

Определянето  на вида на експертизата - еднолична (колективна), еднородна (комплексна)   се извършва на основата на уточнените специални знания и с оглед особеностите на обекта, състоянието и възможностите на методиката на изследване, характера на решаваните задачи.