Joomla Software solutions Template

Payday loan

Емоционален коефициент на интелигентност;

v      Необходимо е детето да се хвали за конкретно поведение “Каква огромна кула строиш.”Изразът на похвала е нужно да бъде конкретен и точен. Да се избягват излишни ласкателства

v      Необходимо е да се демонстрира интерес от страна на възрастния към това, което детето прави, като се опише  видяното, и чрез това описание се отразят чувствата и емоциите, които детето изпитва: Като че ли ти харесва тези двама мъже да се борят /да се бият/ Но ти не си ядосан и не искаш да набиеш някого. Забавляваш ли се?”

v      Не е полезно да се издават команди и забрани, необходимо е да се наблюдава и анализира онова, което се демонстрира като поведение от детето. Да се анализира, но не да се категоризира като лошо, или неправилно.

v      Според психологията на поведението повечето проблеми са резултат на специфични, неосмислени, т.е. не преработени подбуди, останали във фазата на неосъзнатото. Тяхното разбиране и елиминиране помага избягването на ситуациите, които отключват отрицателното поведение

v      Когато проявява отегчение и незаинтересованост към действието, което възрастните изискват от детето да извърши е необходимо преди всичко да се помисли какво тревожи детето в този момент. То по този начин изразява свой страх, тревожност или несигурност.

Умения за мислене с ЕК /емоционален коефициент/

v      Реалистично мислене

Съвременните деца се нуждаят от умения за оцеляване. Необходимо е да бъдат научени как да  използват своя интелект, емоционалните и социалните си умения, за да се справят с непрекъснато нарастващия стрес от лично, семейно и обществено естество.

На детето е необходимо съответната критична ситуация да бъде обяснена в подробности, като фактите са подкрепени от адекватни емоции. Чрез такоъв подход даваме информация на детето, за емоционалната ни  устойчивост и косвено го учим на същото.

Примерна ситуация:

Марияна мрази новото си училище. Учителите й знаят, че Марияна няма мотив и я оценяват по подобаващ начин. Тя знае , че родителите й ще бъдат много разочаровани,когато видят оценките й и тя взема просто решение; скрива известието от директора на училището до родителите си. Това действие сякаш решава проблема. С три деца в три различни училища и с  отговорни, изпълнени с напрежение професии ,родителите на Марияна пропускат факта, че не са получили информация за нейния успех в училище. Един месец преди края на учебната година директорът на училището извиква родителите на Марияна, защо не отговарят на писмата.

Срещата е шок за родителите и сигнал за................................................

липсващо доверие в семейството,

за страх в Марияна,

за отрицателна ценностна система в Марияна,

за неангажираност на родителите

...............................................................................

Реалистично мислене и личностни интереси у детето чрез положително моделирани приказки, в които естествена  среда на действието се явяват истинските проблеми и грижи в живота.

Главното действащо лице има сходни черти с детето, моделира реалистично мислене и разрешава проблемите в мислите, чувствата си и поведението. При деца до 7 годишна възраст могат като главни персонажи да бъдат използвани и любими на детето животни.

Главният герой е необходимо да бъде възнаграден за мотивацията си.

При създаването на положителна приказка е необходимо да се избират теми с познати на детето елементи.

Това е най-простият, и най-ефективен начин да се научат децата на реалистично мислене.

Пример:Ани, 6 годишна. Страхува се от кучета

“Петьо живее до едно много лошо куче.То лае по цял ден, а понякога лае дори нощем. Петьо чул от баба си, че кучето хапе деца и дори се опитало да ухапе едно бебе! Петьо взел една книжка за кучета. Той направил това, защото би умно дете и искал да разбере защо кучетата хапят хора. В книжката пишело, че кучетата лаят много когато се страхуват, и когато стоят сами в къщи.

Петьо много се учудил когато разбрал, че кучетата хапят от страх

На следващия ден той срещнал в градинката пред техния блок, кучето, когато стопанинът му го разхождал. Петьо се приближил, попитал стопанина  на кучето дали може да го погали и след като човекът му казал че може, Петьо го погалил без да изпитва страх. В знак на приятелство кучето го близнало по ръката.”

Пример: Наталия 11 г Наднормено тегло и децата я отхвърлят

“Вили, Нина и Иван се срещнали на една автобусна спирка.Вили и Иван имали сериозен проблем със зрението. Иван виждал само с едното око, а Вили почти не виждала нищо.Тримата се познавали от стария си квартал, където живеели до преди една година. Семейството на Вили сменило своето жилище и от тогава децата не се били срещали.

И за тримата срещата била много приятна. Те си говорили за това как възприемат света. Нина им разказвала как възприема цветовете на деня и нощта, колко обича златното на есента и синьото пролетно небе, а Вили и Иван и разказвали как познават сезоните по аромата на дърветата и на въздуха, колко се радват, че могат да работят на компютър като си служат с говореща програма. Споделяли разпалено спомените си за трудните моменти, които са изживели след като са се разделили. Толкова разпалено и чистосърдечно си говорили за тези неща, че се увлекли и забравили да се качат на автобуса. Не се ядосали, нито се разтревожили, не се обвинявали един друг, във вина за пропуснатия автобус. Били щастливи, че са такива добри приятели и могат да говорят за проблемите си открито.”

Тази техника е подходяща за деца до 10-11 годишна възраст.

Забележка: Висок коефициент на полезно действие при този метод се постига, когато правим предложение на детето да промени края на приказката.

v      Положителни мисловно-емоционални нагласи и оптимизъм - гаранция за успешна реализация в бъдеще

Изходна философска позиция: оптимистът поема съответната отговорност да се случват добри неща. Неуспехите, и лошите събития в живота оптимистът вижда като временно и специфично само за дадената ситуация и обективно преценява дали той има вина за лошото събитие.

Пример:Андрей, 10 г. преместване в друг град /смяна на социалната среда/

Андрей е изпълнено с оптимизъм дете.Когато разбира, че семейството му ще се мести за трети път в друг град за последните три години, той естествено е разстроен и разтревожен. Той харесва училището си, приятелите, дома си.Живее близо до парка и в близост до стадиона.

Бързо обаче се настройва на положителна вълна. Представя си преместването, новия дом и своята нова стая с балкон към планината и зимна пързалка в близост до дома им.

Андрей знае, че преместването е свързано с работата на баща му, а не защото някой е направил нещо. Знае също, че “семейството им го бива в местенето”/Какво влага детето в този израз” и какви социални и лични умения се подразбират зад този израз/

Андрей знае, че ще поддържат контакт със старите си приятели. Представя си, как ще седи на компютъра в новата си стая и ще си “чати” с приятелите от старото училище.”

Разликите между песимистичното мислене в  оценктаа на събитието и мисловно-емоционалната нагласа  на Андрей

Теми за упражнение:

Детето, което плаче или е намръщено, защото не участва във футболния отбор, или защото родителите не му разрешават да си продупчи ушите или да отиде на дискотека, нарочно изопачава значението на тези събития. Синхронизира емоционалната си реакция с изопачаването, а не с действителността.

Каква би трябвало да бъде адекватната реакция на възрастния човек:

1. откликване на песимистичния възглед на детето за света;
2. логичен анализ на причинно –следсвените връзки на събитиятаи преоценка на отрицателните емоции на неудовлетворение на детето.

Роля на оптимистичната нагласа:

Песимизмът е симптом-сигнал за евентуална бъдеща депресия, при благоприятно за появата й стечение на обективни и субективно-преценени ситуации в живота на бъдещия възрастен човек.

В сравнение с хората, родени през първата третина на ХХ век рискът за съвременните деца да изпаднат в даден житейски период в състояние на депресия е няколко пъти по-голям.

Оптимистичният начин на мислене и оценка на житейските събития се явява естествена превенция на депресията и нейните разнородни проявления,дори в детско-юношеска възраст.

Желателни правила за възпитание в оптимизъм:

v      Критикуваме но” оптимистично”.- Преувеличеното критикуване и / или обвинение  поражда срам, чувство за вина и създава предпоставки за развитие на комплекс за малоценност и ниско самочувствие. Това в никакъв случай не стимулира детето към промяна.В никакъв случай не бива да се допуска чувството за вина да снеме отговорността и да унищожи мотивацията за промяна”.

v      Проблемите трябва да се обясняват на детето реалистично, да не се преувеличава тяхната значимост и да не се прехвърля върху цялостната личност на детето, Причината на проблема е необходимо да се разбира като конкретна и задължително променима.

Методическа игра за обучение в оптимистично мислене /”Пинг-понг мислене”

Развитие и възпитание на въображението;

v      Създаване на мисловни образи /Саморегулираща техника/

Между три и пет-годишна възраст децата придобиват способност да създават миловни образи, картини във въображението, които дори могат да движат като филм /Шапиро/.

Способността за визуализация е стадий в прогностичното мислене. Тя би могла да бъде “терапевтично” средство за намляване на болка, страх, тревога и пр. отрицателни емоции.

Формирането на мисловни образи се използва от психотерапевтите като естествен природосъобразен метод за преодоляване на вредното за личността въздействие на на широк диапазон от ситуации.

“Ако детето се оплаква от болка в стмаха, при мисълта, че ще има класно упражнение или ще чете стихотворение пред целия клас, то може да ъбде стимулирано да си представи как въздухът се изпълва с невидими магически звездички , които се сипят над главата му, докосват го  и го “зареждат” с увереност. Колкото повече си мисли за тяхтолкова по-малко го боли стомахът”

Представите имат по-силно влияние върху децата, ако са създадени с елементи от минали събития в живота им, които са им били приятни преди.

“Настанете детето на удобен стол в тихо местенце,където никой няма да ви пречи. Преди да въведете въображаемата картина накарайтедетето да диша бавно идълбоко. Освободете го от напрежението и/или емоционалната му ангажираност към предишна игра или друго занимание. Уверете се, че то е напълно спокойно и отпуснато. Опишете в детайли сцената, която искате то да си представи. Така правите описанието, че то да включи в “нарисуването на картината” всяко свое сетиво. Говорете бавно, но емоционално, сякаш му разказвате вълшебна приказка, в която вие участвате. Помнете, че то мислено си представя калтината отвсяко ваше описание, следователно вие трябва да имате търпение и да му дадете повече време за това.”

Използването на въображението е умение и едновременно с това дейност. Необходимо е всички деца да бъдат научени на това. Както трябва да бъдат научени на добри маниери, да общуват или да отстояват интересите си.

.