Joomla Software solutions Template

Payday loan

І. Теории за детското развитие.

Трудно е да се посочи по-завършена теория за развитието на де­тето от тази на Жан Пиаже. Пиаже дава не само обяснение на развитието на детето, но и но­ви възможности за неговото изследване. В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за инте­лекта. Пиаже показва, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния. Логиката на детето е „друга логика", вътреш­ният свят на детето е „друг свят".

1.Идеята за развитието

Ж. Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в про­цеса на развитието, което преминава през различни стадии. Реду­ването на стадиите става в определена последователност. Разви­тието на детето може да не премине през всички стадии, както е при умствено изостаналите деца.

Стадиите имат определени характеристики:

• йерархични отношения
• движението в стадиите се извършва в неизменна последова­телност.
• всеки стадий се характеризира с цялостност.
• завършеността на отделния стадий настъпва във времето.

За да обясни стадийността, Пиаже използва понятието „декалаж".Пиаже разграничава два вида декалаж:

a) хоризонтален - разкриващ повторението на едни и същи фе­номени в определен стадий, например определена когнитивна структура първоначално се прилага за решението на опре­делен клас задачи и след известно време се разпростира и върху други класове.

b) вертикален - отразяващ повторението, което се извършва на различните стадии на функциониране, например в края на сензомоторния период детето притежава устойчиви схеми, което осигурява предвижване в пространството и преодоляване на различни препятствия.

ІІ. Идеята за интелекта

Ж. Пиаже вярва, че интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света. Разбирането на езика, на перцепцията, на мо­ралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадийно развитие.

1. Свойства на интелекта

Ж. Пиаже отделя в интелекта няколко фундаментални свойства:

1. интелектът е свързан с биологични процеси, които изразяват самия жизнен процес;
2. интелектът преодолява ограниченията на биологическите на­следствени структури; интелектът получава от тази наследст­вена връзка способа на функциониране;
3. функцията на интелекта е неизменна през целия жизнен цикъл,
4. интелектът се развива в пространството на взаимодействие­то на детето с външния свят:
5. интелектът структурира отношенията със средата;
6. интелектът притежава адаптивна функция, адаптацията се из­разява в различни форми и е свързана с равновесието между асимилация и акомодация.

Така интелектът се открива с две основни функции: организация и адаптация.

ІІІ.  Асимилацията,  акомодацията, схема, операция

1.Асимилацията е процес на възпроизвеждане на обектите в съ­ответствие със съществуващите интелектуални схеми. Аси­милацията съществува винаги в единство със своята противополож­ност - акомодацията.

2.Акомодация.Преобразуването на съществуващите схеми в съответствие с обектите представлява същността на акомодация­та. Схемите, с които се осъществява асимилацията, не остават не­изменни. Те са подложени на непрекъснати преобразувания: Асимилацията никога не съществува в чист вид, интелектът не­прекъснато включва в старите схеми нови елементи, постоянно из­меня тези схеми, за да ги приспособи към новите елементи.

Асимилацията и акомодацията разкриват тъждеството на когнитивния опит и неговото влияние върху конструирането. За да обясни процесите на асимилация и акомодация, Ж. Пиаже въвежда още едно понятие - схема. Реалността се асимилира винаги с определени схеми.

3.Какво представлява схемата?

Това е когнитивна структура, която се отнася към клас от дейс­твия, организирани в определена последователност или цялост. Схемата отразява:

-насочеността и последователността на действията (схема на

хващане, схема на разглеждане);

-някакво функционално единство, изграждането на нещо ново;

-някаква категория, стратегия, която обединява различни дейс­твия.

Независимо че схемите се изменят непрекъснато, то­ва, което остава неизменяемо, е тяхното непрекъснато прилагане. Схемите имат три характеристики: повторяемост, обобщеност, диференцираност. Веднъж оформени, схемите започват да се самоподдържат чрез функционирането.

Пиаже използва още едно понятие - операцията, за да обясни функционирането на интелекта.

4.Операцията е „продължение на действието и неговото интериоризиране" Операциите са действия, които са пренесени вътре, които са обратими и координирани в система, подчиняваща се на зако­ни, които се отнасят към системата като цяло; това са действия, които преди да се извършват върху символи, са се извършвали върху обекти.

Операциите дават възможност на детето да разкрие различните свойства и отношения. Самият образ на реалността включва в сво­ето съдържание операциите .

С помощта на операциите детето може да изгради различни ин­варианти, които са част от картината на света.

ІV.Стадии на развитие.

Ж. Пиаже обособява четири стадия в развитието на интелекта.

1.Сензомоторен стадий (0-2 год.)

През този стадий постепенно започва диференцирането на Аза от не-Аза. Взаимодействието се извършва чрез сензомоторните схе­ми, а не с техните знакови репрезентации. Картината на света, ко­ято детето изгражда, се определя от сензомоторните схеми. През този стадий започва да се преодолява ограни­чението, свързано с перцептивната форма на конструирането на обектите. Този стадий е представен от шест подстадия. На всеки от тези подстадии детето реализира своето отношение към света по раз­личен начин.

Ж. Пиаже отделя четири начина на реализиране на взаимодейс­твията с обектите от света, който заобикаля детето: рефлекси, пър­вични, вторични и третични кръгови реакции.

Първоначално взаимодействието се извършва върху основата на няколко рефлекса, дадени още от раждането (1-и стадий - 0-1 мес). Постепенно рефлексите претърпяват различни преобразува­ния и координации и възникват първичните кръгови реакции (2-и стадий - 1-4 мес).

Между рефлексите, съставящи съдържанието на 1-и стадий, и първичните кръгови реакции (2-и стадий) съществуват различия:

Първичната кръгова реакция предполага едно по-дълбоко ди­ференциране между Аза и не-Аза. Това, което е характерно за тази реакция, е свойството да се повтаря и да образува устойчиви схеми. Тя е съсредоточена върху тялото на детето или около това, което е около него, и е слабо ориентирана към реалността.

Вторичната кръгова реакция (3-и и 4-и стадии - 4-12 мес.) е ед­на нова и по-развита форма на функционална асимилация. Това, което е характерно за тази реакция, е ориентирането към цели, оти­ващи зад предела на тялото.

Схемите обогатяват координациите от предходния стадий (на­пример възникналите преди това координации между сензорни и моторни схеми) и стават по-преднамерени, по-обобщени; започ­ват да се прилагат към по-широк клас от обекти. Повторенията също се отличават с някои особености: настъпва диференциране на цел и средство, както и координирането на тези реакции в по-сложни схеми, което дава възможност за постигане на различни цели.

Третичните кръгови реакции са още по-сложна форма на реа­лизиране на взаимодействията и те се появяват през 5-и стадий (12-18 мес).

Третичната кръгова реакция възниква от вторичната кръгова реакция. Тя запазва повторението, но това повторение е много различно. То е насочено към откриване на новото в обекта.

В края на сензомоторния стадий (6-и стадий - 18-24 м.) въз­никват още по-сложни координации. Възниква нещо като сензо-моторна „дедукция". Постигането на целта става чрез активното експериментиране.

Прилагането на съществуващите схеми в новите ситуации съз­дава условия за откриване на нови средства.

Разделянето на целите и средствата, с които е възможно тяхното достигане, дава възможност да се изградят нови средства и да се осмислят случайните проби и ефектите от тях, да започне съзнател­ното използване на случайното, което е получено от действията.

2.Дооперационален стадий (2-7 год.)

Това е стадият, в който се развива знаковата функция на съзна­нието. Детето започва да разграничава обозначаващото от обоз­начаваното. Действията, с които се възпроизвежда реалността, са освободени от своята външна форма. Те са представени в знакова форма, което освобождава взаимодействията от непосредствена­та зависимост на „тук и сега".

На този стадий се появяват и някои от основните символични дейности: езикът, играта, рисуването.

3.Стадий на конкретните операции (7-11 год.)

През този стадий интелектуалните структури придобиват ново качество - те стават подвижни, обратими и организирани в по-сложни цялости. Върху обектите могат да се реализират много по-сложни и цялостни последователности от преобразувания. Това позволява на детето да постигне обекта в още по-голяма дълбо­чина. Взаимодействията с реалността са освободени от простран­ствените и времевите ограничения, свойствата и отношенията меж­ду явленията са представени в концептуална форма.

През стадия на конкретните операции детето може да оперира с отношенията между класовете и техните подкласове. По този на­чин детето започва да разбира не само количествените, но и ка­чествените отношения.

4.Стадий на формални операции (11-12-14-15 год.)

Този стадий завършва развитието на интелекта. Пиаже обозна­чава интелекта чрез този стадий като хипотетично-дедуктивен. Всичките разсъждения започват да се изграждат върху основата на опериране с хипотези.

V.Сензомоторен стадий

През този стадий светът се открива на детето чрез сензомоторните схеми .

Ако се запитаме какво знае детето за нещата, Пиаже би отгово­рил: „...това, което то може да направи с тези неща".

Сензомоторният стадий е представен от шест под стадия:

-прости (безусловни) рефлекси;

-първични кръгови реакции;

- вторични кръгови реакции;

- координиране на вторичните кръгови реакции;

-третични кръгови реакции;

-интернализиране (ментална репрезентация) на сензомоторните схеми.

През сензомоторния стадий:

-разбирането на нещата зависи от тяхната въвлеченост в сензомоторните схеми;

-разбирането се осъществява чрез преобразуване на действи­телността със съществуващите сензомоторни схеми;

-разбирането започва да се освобождава от зависимостта на обектите „тук и сега" чрез тяхната символна репрезентация;

-детето започва да разбира, че обектите притежават перманен­тно съществуване, обектът не прекратява своето съществува­не, когато не е даден в перспективното пространство;

-детето започва да разбира отношението между причина и следствие: въздействията върху даден обект могат да поро­дят определени следствия;

-обектите се възприемат в многообразието от техните свойст­ва: форма, размер, цвят, разстояние, дълбочина, константност, движение; възприемането на отделните свойства не съвпада с тяхното знаково обозначение;

-когнитивната активност придобива интенционален характер; постепенно започва да се изгражда вътрешният, план и това е свързано с откритието, че нещата могат да бъдат символно обозначени.

1.Перцептивни постижения през сензомоторния стадий

Как става възприемането на света и какво възприема детето? Възприемането е активно и насочено. Още след раждането де­тето започва да търси интересни стимули. То не се задоволява с пасивното възприемане на това, което се появява в перцептивното пространство. Възприемането се подчинява на определени пра­вила. Има няколко правила, които задават търсене­то на интересна стимулация:

• ако детето е пробудено и светлината не е прекалено ярка, то

отваря очи;

• ако детето отвори очи и е в тъмнина, то започва интензивно

да сканира средата;

• ако детето отвори очи и е в светлина, то започва да сканира

средата с широки и плавни движения на очите;

• ако в светлото пространство няма форми, детето започва да търси очертания (ръбове) чрез съчетаването на широките и плавни движения на очите с резки и краткотрайни пресича­ния на полето;
• откриването на ръбовете прекратява широките и плавни дви­жения, обхващащи пространството; сканирането се съсредо­точава само около ръбовете; затрудненията в сканирането на дадена част детерминират сканирането на другите части, ако такива не се открият, сканирането се редуцира.

Детето движи своите очи даже в отсъствието на светлината. То сканира тъмнината с подчертан контрол, изпол­звайки движения, подходящи за откриване на сенки, ръбове и пет­на. Когато очите са насочени към еднообразни и неоформени по­лета, движенията са свободни и бързопреместващи се, подходя­щи за откриването на контури. Тези движения се обозначават като търсещи. Възприемането (в този случай визуалното сканиране) не е под контрола на външния стимул (сканирането се извършва също толкова добре в тъмнина, колкото и в светлина); то е под вътрешен контрол. Детето не просто отразява стимула, а го ана­лизира, като че ли се води от правилото:

„Да се извлече колкото може повече информация".

Как можем да знаем какво вижда детето? Как е възможно това знание

Един от начините да разберем е, като използваме „ориентиро­въчния отговор". Изследването на Мофит (1971) дава представа за този метод. На 5-6-месечни бебета се подават определени стиму­ли (звукосъчетанието „gah") през различни интервали и се запис­ва техният сърдечен ритъм. Когато детето за първи път чува този звук, неговият сърдечен ритъм се забавя драстично, което е ясен показател за ориентировъчна реакция. Повторното подаване на звукосъчетанието води до затихване на ориентировъчната реакция - сърдечният ритъм се връща в обичайното си състояние. Стиму­лът загубва качеството „новост". Изведнъж вместо звукосъчетани­ето „gah " се подава друго звукосъчетание - „bah", всички остана­ли свойства: сила, тембър и т. н., остават непроменени. При него­вото възприемане сърдечният ритъм отново рязко се променя. Това дава основание да се предположи, че 5-6-месечното бебе открива твърде малки различия - 1 фонема в звуковите съчетания.

Друг начин на изследване на възприемането е методът на „пред­почитанията". Това е една несложна процедура. При нея двата стимула се представят едновременно и се отчита различието във вниманието, което детето отделя при тяхното разглеждане.

2.Възприемане на формата

Изследванията върху възприемането на формата са свързани с работите на Робърт Фантц (1961). През специално устройство за откриване на зрителни предпочитания на бебетата се показват едновременно два визуални стимула и се прави опит да се разбере могат ли бебетата да разграничат тези стимули и появят ли някакво предпочитание към единия от тях. Фантц измерва колко продължително детето разглежда отделните стимули.

В своя първи експеримент Фантц изследва 30 бебета на възраст между 1 и 15 седмици през интервал от седмица. Той показва двойки визуални стимули и открива, че децата разглеждат по-продължително и цялостно единия от стимулите, независимо дали се появи отляво или отдясно. Още едномесечните бебета показват предпочитания към различните стимули.

Може ли бебето да вижда различните детайли във визуалния сти­мул? Фантц показва на бебетата специални визуални стимули. Оказва се, че бебетата могат да откриват много техни различия още през първия месец.

Моурър, Моурър (1988) показват ясно различията при възприе­мането на редуващи се ленти. Съпоставена с възприятието на въз­растния, способността на едномесечното бебе за разграничаване е 1/30; при 2-месечните - 1/15; при 4-месечните - 1/8, а при 8-ме-сечните - 1/4. Тази способност е развита твърде добре за възраст­та между 8-12-и месец.

Върху визуалното разграничаване на редуващите се линии съ­ществено значение има контрастът, който обозначава различието между светлата част на бялото пространство и тъмната част на черното пространство. За разграничаването на редуванията на лен­тите бебето се нуждае от по-силен контраст.

Докъде се простират предпочитанията на детето?

Още Фантц открива, че децата имат силни предпочитания към лицето в сравнение с всички останали стимули. Но ако лицето започне да се деформира (нормално лице, лице с деформирани чер­ти и форма, изградена от противопоставянето на черно и бяло), това не влияе върху възприятието. Интересът и към трите стиму­ла е почти един и същ. Бебето се привлича силно от обекти, кои­то имат множество градации между светло и тъмно с рязък конт­раст, от по-сложни обекти с нелинейно разположени елементи и от бавно движещи се обекти. Или, ако използваме обобщението на Мартин Банкс {1983), детето предпочита да вижда всичко, кое­то може да вижда добре. Детето не просто разграничава отделни­те стимули, но то активно се стреми към тяхното откриване в про­странството (Маршал и Хейт, 1980).

Безспорно детето разграничава формите, като демонстрира ясно изразени предпочитания. Но то възприема ли наистина формата? Когато детето вижда един триъгълник, действително ли вижда три­ъгълника, или вижда само едно съчетание от линии и може би ъгли?

Вижданията по този въпрос се различават. Едно от тях е, че ако детето има достатъчно време за сканиране, още през първия месец то ще бъде способно да възприеме цялата форма. Друго виждане е, че много малките деца не могат да възпроизведат формата, защо­то са ограничени в способността да обединят информацията в ця­лост, която е извлечена от сканирането на отделните си части.

3.Възприемане на дълбочината

Всеки един вълнуващ експеримент има своята история. Може би едно чудесно хрумване е в основата на експеримента на Елеънър Гибсън с апарата, който е известен като „визуален ръб". През един почивен ден, прекаран в Гранд каниън между високите скали, Гиб­сън се замислила дали бебетата биха прекрачили ръба, който отде­ля скалата от бездната, или биха се изплашили и отдръпнали на­зад, за да останат на сигурното място. Завръщайки се в психологи­ческата лаборатория, тя решила да провери двете предположения, като създаде един изкуствен макет на мястото в Гранд каниън, за да види дали бебетата ще се изплашат, или ще прекрачат ръба.

Елеънър Гибсън и Ричард Уолк {1960) откриват, че бебетата до 9 месеца отказват да преминат през дълбоката страна зад ръба, независимо че техните майки са от другата страна с протегнати ръце, призоваващи ги да дойдат при тях. Това показва много яс­но, че децата много рано откриват дълбочината. Ако се замислим малко по-внимателно върху експеримента на Гибсън, ще открием, че изследването на възприемането на дълбочината е свързано със способността на децата да пълзят. Но за съжаление децата до 6 месеца не могат да пълзят. Тогава как може да се установи дали децата под тази възраст могат да възприемат дълбочината?

„Визуалният ръб" на Гибсън

Джозеф Кампъс (1970) записва промените в сърдечния ритъм, когато бебето е поставено на ръба пред дълбоката страна. Оказва се, че 2-месечните бебета показват различие в ритъма, когато са поставени до ръба и когато са отдалечени от него. Ускорението на сърдечния ритъм в този случай е показател за възприемане на дълбочината. И това става, преди още да започнат да изпитват страх от нея. Кампъс показва, че бебетата на 1 месец не реагират на дълбочината.

Ако към детето започне да се приближава бързо предмет, дет­ският отговор ще бъде защитен. То ще затвори очи, ще опита да отмести глава и ще постави ръцете пред лицето. Би могло да се предположи, че реагирането на бебето спрямо движещия се към него обект предполага възприемането на този обект като преми­наващ през пространството. Томас Бауър (1970) открива, че бебе­тата между 6-и и 20-и ден затварят очи и отместват глава, когато към тяхното лице на 8 инча се приближава един гумен куб. „За­щитните отговори" на бебето показват съществуването на чувст­вителност към дълбочината. Те могат да възприемат движението през пространството.

4.Откриване на перманентността в съществуването на обекта

Представете си едно 6-месечно бебе, което играе със своята иг­рачка. За бебето тази играчка съществува, защото то играе с нея. Какво би станало, ако случайно изпусне играчката и тя излезе от неговото зрително поле? Може би ще си помислите, че след пър­воначалното разочарование то ще започне да я търси. Но в действителност нищо такова не се случва. За детето играчката като че ли престава да съществува. Ние можем да вземем играчката от ръ­ката на бебето и да я скрием под възглавницата. Ако то не прояви усилие да я потърси, можем да допуснем, че бебето няма идея за нейното продължаващо съществуване, когато е скрита. Ако то за­почне да я търси под възглавницата, можем да повторим опита отново, но с известно изменение. Сега можем да поставим играч­ката под друга възглавница. Тази промяна става непосредствено пред погледа на бебето. Ако то има идея за непрекъснатостта на съществуването на обекта, би трябвало да потърси играчката на новото място. Много често обаче то продължава да търси играч­ката на старото място и когато не я открие, прекратява своите тър­сения. Съществува и друга възможност. В началото може би то ще провери на старото място и след това на новото. Можем да про­дължим с опита, като го усложним още повече. Можем да преместим играчката от едно място на друго и - незабелязано от него, да я поставим на съвсем друго място. Ако детето притежава идея за перманентността на съществуването, то ще продължи да тър­си играчката, независимо че не я открива на мястото, където я е видяло да бъде. То ще продължи да я търси с пълното убеждение, че трябва да е някъде тук. Но много от децата не продължават търсенето. След като не могат да открият играчката на едното и дру­гото място, те прекратяват търсенето.

Идеята за перманентността означава, че обектът се схваща ка­то независим в своето съществуване. Ако детето има тази идея, то ще изпитва увереността, че обектът продължава да същест­вува даже когато не действа с него. Ж. Пиаже вярва, че ако обек­тът съществува само докато се намира в перцептивното прос­транство, детето няма да направи усилие да го потърси даже когато наблюдава самото скриване. Когато детето започне да търси обекта, който не е в перцептивното пространство, това е определено доказателство, че има идея за неговото перманен­тно съществуване дори когато не е даден непосредствено. Ж. Пиаже описва няколко стадия, през които преминава развити­ето на идеята за перманентното съществуване на обекта. В на­чалото детето не реагира на преместванията на обекта, на след­ващия стадий то започва да търси обекта, но само на това мяс­то, където е бил видян последно. През следващите стадии де­тето започва да търси обекта на различните места, което е из­раз на съществуването на една устойчива идея за перманент­ното съществуване на обекта. Този процес завършва около 18-и месец.

5.Стадии в овладяването на перманентността на обекта

Възраст          Търсещо поведение

0-4 мес.           отсъствие на визуално и мануално търсене

4-8 мес.           търсене на обекта, където е бил

8-12 мес.         продължително търсене на обекта, където е бил

13 - 18 мес.     търсене след визуално дадено преместване на обекта

18 -24 мес.       търсене след скрито преместване на обекта

Съществуват обаче и други виждания по отношение на възраст­та, в която детето открива перманентността в съществуването на обекта {Бауър, 1970, 1975, Харис, 1985).

6.Развитие на сложните сензомоторни схеми

Не е много трудно да си припомним игрите от детството, кога­то със завързани очи трябва да отгатнем дадения обект само с до­косване. След като пръстите опипат обекта, те откриват например, че това е нещо малко, кръгло, леко, меко и след още малко опип­ване на обекта изведнъж „казват": Аха! Това е едно особено пре­живяване, свързано с откритието за този обект. Ние заключаваме, че това е (в случая) топка за тенис. Лесно може да се уверите, че идентифицирането на обекта не е много трудно, независимо че пре­ди това може никога да не сте докосвали такава топка с ръка. То­ва е един пример за кросмодална перцепция - способността да се разпознава обект в една сензорна модалност (в случая докосване­то), който е добре познат в друга (виждането). Може ли детето да възприеме обектите по този начин през първата година от своя жи­вот и ако може, какво детерминира тази способност?

Навремето Уилям Джеймс (1890) изказва убеждението, че тази сензорна интеграция е дадена още от раждането. Гибсън (1969) и Бауър (1977) приемат този възглед. Те допускат, че съществува ин­теграция и че нейното диференциране нараства постепенно в про­цеса на перцептивното научаване. Интегрираността осигурява въз­приемането на свойства - повърхност, форма, текстура, за което е необходимо повече от една модалност. Ако това допускане е вярно, то полимодалното възприятие трябва да се открива още от раждането. Действително ли е така? Представете си, че привличате вниманието на детето, като правите сапунени балони и ги духате срещу неговото лице. Ще про­тегне ли то ръка към тях? Ако протегне ръка, как ще реагира, когато те изчезнат при слабото им докосване? Т. Бауър твърди, че детето не само ще протегне ръка към балоните, но то ще остане изненадано и разочаровано, когато изчезнат. Според Бауър изне­надата от изчезването на обекта е показател за интегриране на сензомоторните процеси: то ще очаква да докосне обекта, който виж­да. Бауър (7970) пресъздава експериментално този сценарий със са­пунените балони. Участниците са деца между 8-31 дни. Вместо са­пунените балони децата били изправени пред виртуален обект (илюзия, създадена от сянката на обект). Ако бебето се опита да докосне този обект, то не би почувствало нищо, независимо че виж­да този обект. Бауър открива, че децата оставали фрустрирани, ко­гато откриели, че не могат да го докоснат. Детето очаквало да до­косне обекта, който виждало, и оставало разочаровано, когато това не му се отдавало. Това показва изначална интеграция на раз­личията в процеса на взаимодействие с обектите.

Гибсън и Арлин Уолкър (1984) давали възможност на едноме­сечни бебета да смучат два различни обекта - твърд цилиндър и мек, гъбест цилиндър. След това двата обекта били експонирани и бебетата имали възможност да ги разглеждат. Децата, които сму­чели мекия обект, предпочитали да разглеждат твърдия цилиндър и обратно - тези, които разглеждали мекия цилиндър, преди това смучели твърдия. Бебетата можели да визуализират обекта, който се оказвал в някаква степен „стар", познат, и те се насочвали към разглеждането на другия, който преди това не е бил включен в дви­гателната схема и се оказвал „нов".

Стрери и Спелк (1988) изследват влиянията между тактилната и визуалната информация при идентифицирането на обектите. На 4-месечни бебета се давали за изследване първоначално два обек­та: пръстени, свързани с пръчка, и пръстени, свързани с връзка. Обектите били покрити, което изключвало зрителното възприема­не. След известно време на децата се показвали пръстените, които били свързани различно. Оказва се, че 4-месечните бебета раз­глеждали по-продължително обектите, които преди това не са до­косвали. В този експеримент интересното е това, че през време на оперирането с пръстените бебетата не докосвали връзките, те се ограничавали само с пръстените. Следователно тяхната визуална идентификация се основавала на заключението за типа движение на пръстените и не толкова на реалното двигателно изследване преди това.

7.Обобщения

Още от раждането детето притежава различни перцептивни спо­собности:

• вижда света в богатството от цветовете;
• разпознава разстоянията между обектите и себе си;
• възприема формата и големината на предметите ;
• може да обединява съдържания от различни модалности, как­то и да проявява предпочитания към истории, четени преди раждането;
• проявява предпочитание към разглеждане на човешкото лице;
• предпочитание към слушането на собственото име в сравне­ние с имената на другите;
• може да обединява информация от различни модалности и да насочва перцепцията;
• възприемането на звука се съчетава с визуално търсене на източника, с организиране на действията;
• притежава разбиране за време, пространство, причинност,;
• осъзнава, че частите на физическите обекти се движат заед­но, че не могат да преминават през пространство, изпълнено с други обекти.