Joomla Software solutions Template

Payday loan

Конспект по социална психология

1. Предмет на социалнтата психология. Характеристики и структура на социалните групи

2. Общуване. Същност на процеса

3. Социална перцепция

4. Комуникация

5. Интеракция

6. Символен интеракционизъм

7. Теория на Вигоцки

8. Особености на невербалното общуване

9. Вербално общуване – същност и форми на психичното влияние

10. Влияние чрез невербални сигнали. Чрез думите код, емоции, нагласи във вербалното общуване

1. Предмет на социалнтата психология. Характеристики и структура на социалните групи

Направление за груповата динамика. Създадено от Курт Левин  – създава структурата на групата. Според него социалната група е човешко обединение, като участниците в него са обвързани от процеси протичащи между приемане и харесване и емоционално единство. Ако няма такива обединяващи процеси, няма групи, а има инцидентно множество.

Структура:

1. Във всяка група винаги има лидер. Той е силната личност, която умее в недостиг на време или на информация да взима решение. При това лидерът умее да налага своите решения върху другите. Той е личността, която е харесвана от другите и затова е възможно те да изграждат имитация на лидера. Лидерът контролира създаването на груповите правила и норми и тяхното спазване.

2. Позитивисти – участващи, които харесват лидера, приемат неговите правила и норми и оценяват своето участие в групата като желано и престижно. Затова те спазват правилата и осмислят своето развитие в границите на тази група.

3. В границите на една група може да съществува аутсайдер. Курт Левин – той е друга силна личност в групата, която търси изява, но тъй като позицията на лидера вече е заета, аутсайдера избира като своя изява критиката към личността на лидера и неговите решения. Аутсайдера сам избира да бъде в границите на тази група, усчастието му в групата според него е желано, но формата на изява е критиката, а не отрицанието.

4. Негативистите – неустойчива подгрупа, малък брой участници, хора, които в някакъв момент изказват съмнение от решенията на лидера и с това се доближават до позицията на аутсайдера.

Най-общо е изградена класификация „според причината за възникване на групата”, ако тази причина е външна спрямо участниците говорим за формална група. Обикновено там се развива процеса на „приемане”. Ако причината за възникване на групата е свързана с оценка на престижност, емоционална привлекателност и в групата започват да протичат процеси на емоционална обвързаност това е неформална причина –> групата е неформална. Като следствие във формалната група съществува формален лидер, а в неформалната – неформален лидер. Ако искаме да въздействаме в определена посока в някаква група трябва да определим лидера, да го изведем извън границите на групата и да постигнем в него убеждение, че въвежданата от нас промяна е добре желана. След това лидерът въвежда в групата нашето желание.

2. Общуване. Същност на процеса

Процесът общуване има 3 нива:

а) социална перцепция (възприемане)

б) комуникация

в) интеракция

3. Социална перцепция

При първоначалната среща се осъществява социална перцепция, т.е. възприемаме невербалните характеристики на другите и оттук градим оценка за по-нататъшното общуване или отказ от общуване. Невербалното поведение се изгражда от жестове, мимики, позиция на тялото и всички елементи на външния вид. Невебалният сигнал в човешката среда най-напред се оценява в предсъзнателно ниво. Невербалното поведение, тъй като при човек не е основно средство за разбиране, съдържа неяснота, => при значимо общуване за нас, трябва да се подготвяме внимателно, като предварително опознаваме и изучим своите невербални сигнали и след това, като ги оценим спрямо желаната ситуация. Особено важно е, ако сме в професионална среда. Определяме кои могат да създадат бариери и започваме да ги променяме. Социалните умения за общуване включват както познания за себе си, така и познание за невербалното поведение на другите и възможността за по-бързо осмисляне на отделни елементи.

Харизма – излъчване на доброжелателност и желание за сътрудничество.

4. Комуникация

Комуникацията е следващото ниво на общуване след социалната перцепция, при което се оказва въздействие върху другия участник/-ци в общуването. В комуникационния акт адресантът формулира и подготвя послание, но не изгражда собствени очаквания за това как неговото послание ще бъде прието и какви реакции ще предизвика у адресата/

тите.

5. Интеракция

Интеракцията е най-съвършеното ниво на общуване, при което се осъществява взаимодействие, защото адресантът заедно със създаването на посланието към другите формулира своите очаквания какъв ще бъде евентуалнят отговор. Това означава, че адресантът изгражда прогноза за възможни промени, които ще настъпят у адресата като следствие от отправеното послание. При това адресантът в очакване на промените сам започва да се изменя, за да ги посрешне. Следователно интеракцията осигурява условия за развитие на участниците в процеса „общуване”, защото те се намират в постоянно взаимодействие.

6. Символен интеракционизъм

Джодрж Мийд развива своята концепция, която се нарича още „социален бихейвиоризъм” като се опитва да насочи вниманието на психолозите към участие на личността в социалното взаимодействие. Той твърди, че познанието на Аза за себе си се изгражда в ситуацията на социално взаимодействие и невъзможност без познание за другите. Според Мийд всяко социално взаимодействие е основано на речта. Първоизточник на човешкото поведение обаче са жестовете (това са действия, които са загубии първоначалното си значение в границите на дейносст, но са съхранили сигналната характеристика). Невербалните елементи представляват подготовка за въвеждане на участниците в общуването. Те осмислят жестовете на другите, в зависимост от конкретна ситуация и в зависимост от отношението на жестовете към съвместния акт. Така адресантът и адресатът изграждат общо значение на жестовете и това е достатъчно за кодиране на съвместната им дейност. Именно Мийд използва понятието „Аз”/ „собственото аз” с идеята да анализира идеята за обшуване. Той казва, че езикът съдържа жестовете със символно значение, обозначено чрез вербален знак и затова той осигурява яснота и точност при общуването. Езикът е обективно явление на взаимодействие в границите на групите и затова Мийд казва, че от всички жестове най-голямо значение имат вокалните -> те са разбираеми за всички участници. Звуковият знак е лесно възпрозведим -> обучението протича  достатъчно бързо и точно и е достъпен за подражание -> възможно е изграждането дори на условни рефлекси с участието на думата. Това означава, че се извършва едно и също действие от всеки в групата. Когато вокалният акт се превърне в символ той поражда едно и също състояние у всички участници в общуването. Това общо съдържание позволява на адресанта, когато формулира своето послание към адресата, да се постави в позицията на друга и да предвиди резултатите към своя вокален жест към другите. От една страна този двояк процес е в основата на развиващото общуване, т.е. именно този процес позволява на детето да опознава заобикалящата го среда и да развива социални умения. От друга страна този процес ... социума.

И Мийд и Виготски, независимо един от друг, разглеждат детската ролева игра като изключително важна дейност за опознаване на социума. В игрите си  детето изпълнява роли, които наблюдава в света на възрастните. В игрите си то имитира поведението, което наблюдава в общуването си с другите. Така то осъзнава същността на ролите, свиква със спазването на определени правила и норми и развива умения да усвоява символното съдържание на собствените жестове и тези на другите. В границите на играта детето е едновременно активен субект и социален обект. Именно активността на Аза осигурява усъвършенстване и развитие като Мийд въвежда понятието „социален контрол” – контрол и върху собствените действия и върху тези на другите. Развитието достига до символно регулирана активност. Мийд обозначава обществено признатите норми, правила, ценности с понятието „общественият друг”.

В символния интеракционизъм има две школи в Чикаго и Айова. В Чикагската школа автор е Блумър -> символното съдържание на вербалните жестове изгражда разбираем код между участниците в общуването. А интерпретацията на действията, вокалните жестове е средството за осъществяване на интеракцията. Ако се стремим към изграждане на перспективна развиваща интеракция трябва да се стремим към усъвършенстване на уменията за тълкуване на символното съдържание. Това става чрез знания за словото и чрез знания за света на другите. Като следствие е възможно задълбочаване на знанието за себе си. Съзнателният живот на човек се изразява чрез изграждане на символи, на значение за обекти от околния свят, с които човек взаимодейства и изгражда значения за себе си. Колкото по-обширен е опитът и знанията, толкова по-разнообразни са значенията.

7. Теория на Виготски

Виготски изгражда своята културно-историческа теория от една страна, за да покаже как психичните процеси прерастват във висши процеси, а от друга страна за да обоснове основен методологически принцип, за развитието на човека. Този принцип се нарича културно-исторически. По-късно формулира и културноисторическия подход при изучаване на човешкото съзнание. Това означава, че индивидуалното развитие, освен общите повтарящи се характеристики, носи особености, породени от конкретно време и конкретна културна ситуация, в която се развива индивидът. За Виготски общуването се изразява в интеракцията, т.е. във взаимодействието. Той казва, че когато адресатът създава своето послание към другите изготвя и своите прогнози за очаквнаните промени. Когато адресатът променя и себе си, според Вигоцки, протича градивния процес на взаимодействие, осигуряващ развитие на всички участници в процеса на общуване.

За личностното общуване огромна роля има речта, словото, думата, защото според него, думата придобива смисъла на знак, разпознаваем в процеса на общуване и така осигурява точното, бързото въздействие. Всяка дума има смисъл и съдържание, но има и форма. Възможно е да се променя нейното съдържание.

Детето разбира социалните умения още от най-ранна възраст. В началото това е умението да се въздейства чрез емоционална реакция, но много по-скоро то прави избор към кого да насочи реакцията си, за да получи каквото иска. Постепенно то все по-активно опознава и заобикалящия го свят и това винаги става с посредничеството на близките възрастни. Детето приема близкия възрастен като еталон за подражание. В детските ролеви игри детето проиграва наблюдаваното в света на възрастните, като заема едновременно няколко роли и в същото време остава само себе си. Така то се научава да опознава света на възрастните и да взаимодейства в него, а от друга страна да осмисля себе си като еднакво, но и различно от другите. Това е начин за изграждане на социални умения. В следствие на това детето започва да усъвършенства използването на думите както като знак, така и като изграждане на умения за вербално общуване. В човешкия свят водещо е вербалното общуване. Ние дори не можем да мислим без думата. Използването на речта е задължително в човешкия свят и колкото по-добре детето опознава бодатството на словото, толкова по-съвършени умения за взаимодействие развива.

8. Особености на невербалното общуване

Невербалното общуване се включва на всички нива, но най-активно е на ниво социална перцепция. Изразява се чрез мимика, жест, поза, тембър, разстояние от т.нар. език на тялото. В посланието, което участва в ситуацията на общуване има 7% словесна част, 38% гласова част и 55% несловесна. За невербалните сигнали е характерно по-затруднено разкодиране, защото в тях присъстват както общо-културни характеристики, така и индивидуални; има и ситуационни характеристики. Особено активни невербални сигнали при човека са жестовете и мимиките. Има 3 вида жестове:

-          жестове, като допълнение на речта

-          жестове като подкрепа на речта – хората използват жестове, за да привлекат вниманието или да засилят вниманието на някои детайли от изказването; тук имат място метафорите и символите.

-          жестове изразяващи различност/разминаване между това, което говорим и това което преживяваме. В психологията това се изразява с термина „маска”. В изграждане на маската съставящите елементи носят и символно представяне на това,което е конкретния Аз. На принципа на контраста може да се стигне до действително състояние, емоция. За възрастния човек анализа на маската е социално умение.

Традиционно се приема, че личната зона е между 40-50см до 100-120см. Социалната зона е между 120 и 300-360см. Публичната зона е над 360см. Интимната зона е между 15-45см. Нарушаване на интимната зона без да е разрешено означава разкъсване на контакт.

Като типична нагласа е оценката на състоянието/посланието на другия чрез анализ на очите. Затова всички неосновани придвижвания на погледа без основателна причина създава трудности.

9. Вербално общуване - същност и форми на психично влияние

Психичното влияние – осъществява се чрез въздействие върху мислите, чувствата, постъпките, поведението на други хора чрез вербални, невербални средства. При нас тази система е типична. За социума акцента се поставя върху невербалните средства (кодове).

Принципи за осъществяване на влияние

Принцип на реципрочността – отговарям на другия с това,което съм получил от него

Принцип на контраст

Принцип на авторитета

10. Влияние чрез невербални сигнали във вербалното общуване

1. Убеждаване в достоверността на посланието. Достоверността на посланието от една страна се изразява като достоверност на информацията, която съобщаваме. В междуличностното общуване декларацията за достоверност може да се изкаже или чрез аз-формулата или чрез наякоя от формите за осъществяване на власт:

• информационна – основаваме се на знанията, които имаме по конкретен проблем;
• легитимна – основаваме се на статуса и правата, която ни дава или натрупания личен опит в разрешаване на проблеми;
• власт чрез санкцията – санкцията е награда или наказание;
• чрез изказване на желание за сътрудничество;

2. Емоционално съдържание на кода. Разбираемост на кода – опознаване на адресата, към който изпращаме нашите съобщения и е свързана със стила, по който създаваме съобщенията. Когато се формулира езиковия код на посланието формата на езиковите знаци трябва да е съответна със особеностите на времето, на етническите характеристики или на характеристиките на социалната група. Към която принадлежат адресатите.

3. Създаване на код, който се свързва с изградените когниции в адресата. Емоционалното съдържание се изразява с много показатели:

• Емоционално напрежение/вълнението може да се изрази чрез неправилно ограничаване на определени мускулни групи, свързани с говора и това се проявява чрез промяна темпа на речта или начина на изказване на думите. Може дори да се блокира възможността да се говори, но може и обратното – да се активизира. От началото на 80-те години в психологията под въздействие на емоционалната възбуда се променя по-голяма част от параметрите на говорната реч (растат или намаляват тези параметри) – време за говорене, грешките при изговаряне на думи, средна продължителност на фразите, променя се речниковото разнообразие, променя се броя на подкрепящите жестове. Положителните емоции се зараждат при спазване на наложеното като общо правило или на стандарт. Ако спазваме речевия етикет, ние изграждаме ситуация, при която в адресата се зараждат положителни емоции и е по-склонен към сътрудничество. На принципа на контраста можем да контролираме и зараждането на отрицателна емоция, но в подкрепа на нашето послание.
• Интонация – плавна и непрекъсната или спъваща. При уверения в правата си човек тя е отмерена и паузите са добре обмислени за поставяне на акцент. При съмняващия се интонацията е накъсана/спъваша се. Забелязва се отиване към високи тонове или силно понижаване на тембъра.
• Залог за изграждане на успешно послание към другите, залог за успешно влияние става демонстрация на въодушевлението на оратора, т.е. умението му да приведе себе си в патос.

В психологията се говори за езикови бариери. Те се зараждат при ограничаване разбирането на кода. Зараждат се при общуване между възрастни и деца, при разговор с неспециалистите. Езиковите бариери трябва да се преодоляват и това става лесно при признаване на неумението в момента да се формулира точния код.

Вербално общуване имаме в няколко форми. Прякото вербално общуване е директно, говорно общуване. При него можем директно да тълкуваме кодовете. Непрякото най-често е в писмена форма. Трябва много да внимаваме с използваните словесни кодове.

В психологията с термина „емоции” се обозначават настроенията, чувствата, страстите, афектите, дори стреса и дистреса. Това са така наречените „чисти емоции” и те се включват във всички психични процеси и състояния при човека. Понякога те могат да се изградят и изваят изключително бурно, ярко; понякога се изграждат продължително и дълго време да нямат форма на изява. Във втория случай съществува повишена готовност за емоционална реакция, която може да се изяви в различни ситуации съвсем неочаквано. Като следствие на тази повишена готовност започват да се организират

изменения в поведението. Може да се върви в 2 посоки – към нерационалното поведение или ярки изменения.

При скритото поведение не винаги може да се извършва съзнателно регулиране на поведението. Ако се открие развитие на емоционално състояние можем да се основем на него и да осъществим влияние. Със скритото развитие на емоция се обясняват неочакваните категорични откази за осмисляне достоверността на посланието. Емоциите не се прехвърлят към съзнателната сфера и се разглеждат като съществуващи в друг човек. Основни функции на емоциите са от една страна да активизират общуването, а от друга да се осъществи естествения процес на оценяването.

Емоционалните състояния са естествени, вродени и са средство за взаимодействие с другите от най-ранна възраст. Затова има типични невербални символи, с които се изразяват и за разлика от символните кодо- ве се разчитат безпогрещно. Емоцията е и представяне на отношения между мотивация за извършване на дейността и постигане на определен резултат. Емоцията може да се нааправлява, активизира дейността, но може и да я подтиска. На всяко ниво отрицателната оценка подтиска определена дейност.

Видове/категории емоции (скала на Шлосър – 6 позиции):

1.Любов, радост, щастие - Първата е с градивен характер и удовлетворява потребностите и мотивите. Тя подтиква към бъдещо развитие, но и към запазване на статуквото. Чалдини казва, че удовлетвореният човек не иска промяна на статуквото. Ако емоцията присъства в група или общност, създават емоционален комфорт. Той прави поведението на хората по-лесно предвидимо, защото между участниците в групата присъства постоянен емоционален обем. Такива хора са по-неподатливи на негативни влияния и по-лесно се манипулират.

2.Удивление - Втората категория е положителна емоционална реакция към непознатото, които индивидът оценява чрез категорията „добро” за себе си или групата, към която принадлежи. Удивлението се следва от емоционална „радост”. Противоположност е изумлението – изненада, че очакваното не е добро -> отхвърляне на човека срещу нас.

3.Страдение, страх – поведението на индивида става интровертно; максимално се ограничава междуличностното общуване; човек не обича да говори за страховете си, защото ги смята за своя слабост. Страданието е индивидуално състояние, което винаги протича с голяма тежест за конкретния човек. Екзистенциалните страхове – страх от действителност, страх да не загубим придобитото и страх от действителни страхове, които се зараждат от реално съществуващи социални и икономически причини и те правят личността силно податлива на влияние.

4.Решителност, гняв – нито една от двете емоции не осигурява добра среда за влияние. Решимостта изразява готовността на индивида да действа в определена посока в защита или на себе си или на груповите интереси. Тази емоция изключва позицията желание за сътрудничество. Гнева е изключително силна емоция, която подценява другите, защото те извършват неточни действия.

5.Отвращение и 6.Презрение – отхвърляне на това, в което участва индивида. Зараждането им навинаги става съзнателно. Ако ситуацията се свърже с някаква нагласа, може да се породи ... , който не може да се контролира.

Нагласата е неосъзнавано състояние на предварителна готовност по определен начин да се осмисля проблема, задачата и да се формулира решението.

1. Социални и индивидуални нагласи – социалните се създават в обществото, социума, групата. Там има силни културни характеристики, те са силно устойчиви.

Младият човек прави избор кои нагласи са значими за него и така преработва социалните нагласи в индивидуални. Нагласите оргнизират поведението на Аза, както и нагласите разкриват отношението на Аза към себе си.

Има 3 задължителни условия за изграждане на нагласа:

1) потребности

2) възможности

3) ситуация – тя е тази част от реалността, в която потербностите и възможностите се срещат.

Компоненти на нагласата:

-          когниции – вярвания, убеждения, разбирания, идеи

-          емоционален ефект/момент – преживявания и чувства

-          дейност

-          намерения – да се отговори на задачата с определена дейност.

Нагласата винаги се осмися ретроспективно след като е извършена дейност и е постигнат даден резултат. Нагласата определя и начина, по който човек се отнася към всичко заобикалящо го, било то материален или социален свят. Затова нагласите представляват отношението на човека към самия себе си и реалността. Нагласата се променя по-лесно, по-динамично на индивидуално ниво като се въздейства върху когнициите или върху ефектите и води до промяна на дейността.

В своя живот индивидът се стреми да поддържа съответствие между конициите и дейността. Ако възникне разминаване между тях възниква т.нар. „когниктивен дисонанс”.

Когато личността оценява поведението си като значимо, тя дори е склонна да променя нагласите, които носи., за да оправдае поведението си. Най-тежък е когнитивния дисонанс между убеждения и действия.

Между убеждения и действия съществуват 3 типа отношения:

-          когато има съответствие

-          когато няма съответствие, но в някакво времево измерение

-          когато между тях няма съответствие.

Преодоляването на когнитивния дисонанс:

-          чрез промяна на действията

-          чрез изграждане на поведение в конфликт с другите, но в защита на личните убеждения

-          чрез промяна на убежденията.

Нагласите влияят върху дейността, но дейността също може да повлияе върху нагласите.

2. Положителни и отрицателни нагласи. Положителните нагласи осигуряват отворено положително отношение към новото и непознатото. Те са свързани със склоността към сътрудничество и умението да се съпреживява (емпатия). Отрицателните нагласи ограничават любознателността, създават страх към новото, различното.

3. Силни и слаби нагласи

4. Статични и динамични нагласи. При статичните индивидът е крайно автономен, самостоятелен. Себе си има за истинност. Динамичният е склонен към промяна, оптимистично настроени хора, които без затруднение тръгват към новото и не се притесняват ако стигнат до неуспех. Те са самостоятелни, уверени в себе си, но не разглеждат себе си като единствен критерий за истина. Лесно се адаптират към новата ситуация, не са склонни да постъпват нелогично.

Особено отрицателните и статичните нагласи могат да станат бариери при общуването и могат да стана причина за изграждане на необективно мнение.