Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психологическа характеристика на екипа

Работата на персонала в организацията всъщност представяла система от съвкупни действия, насочени към постигане на някаква обща цел. Разбира се, съвместната дейност, от своя страна, сама по себе си е сложен и многоспектърен процес, който се обуславя от обхвата на съвкупните фактори, действащи върху организацията.

В теорията на организационното поведение  често се определят съвкупни фактори, оказващи влияние върху управленските процеси на персонала, както при оперативното му управление, така и при управление на процесите по набор,  подбор и съставяне на ефективни екипи. Също така, често се  търси тяхното измерение и практическо приложение за по-висока ефективност в областта на управлението. По-рядко обаче се отчита как отделната съвместна или екипна дейност  се отразява на организацията, какви са проблемите при извършване на някаква дейност за постигане на дадена цел.

В организацията, обикновено се образуват най –общо две структури – формални и неформални. Формалните са насочени към изпълнение на оперативните задължения. Неформалните структури са необходими, тъй като задоволяват определени потребности на членовете си: поддържане на културните ценности и начина на живот на групата, задоволяване на социалните потребности на индивида, комуникация и социален контрол.

Те са толкова нужни, колкото и формалните групи, създават от организацията за постигане на определена цел. От тази цел зависи големината, структурата и съставът на групата. В силно структурираните групи ролята на всеки член е точно определена, вероятно е да съществува строга йерархия на авторитет и власт. Най-добрата атмосфера за една формална група е такава на приемане и сътрудничество. По този начин има ангажираност към проблема, обменът на информация е балансиран и свободен, следователно решенията, които се вземат и дейността, която се извършва са оптимални и управлението е лесно. При възникване на проблем в групата е необходимо сътрудничеството и мнението на човек извън нея, за да може да се получи обективна оценка на ситуацията.

Не винаги обаче съвместната дейност в групата протича гладко. За да се осигури добър трудов климат е необходимо да се преодоляват конфликтите, да се работи за сплотеност на екипа.

Общата цел и взаимната зависимост на група от хора са двете причини, поради които е необходимо да се създава и развива екип.  Основното в екипа е общуването. В общуването,  всеки от участниците удовлетворява потребността си от самопознание и самооценка чрез познанието и оценката на другите хора и с тяхна помощ. Логично произтичащият продукт от общуването е образът за себе си и партньора. Образът за себе си е опосредстван от общуването и дейността на детето продукт на себеотражението като субект на практическата и познавателната дейност, като субект на социално-нравствените отношения; този образ се състои от когнитивни и афективни аспекти и регулира неговото поведение. Терминът "концепция за себе си" предполага по-високо, по-сложно и по-интегрирано равнище на перцептивна и мисловна организация.  Самосъзнанието е процес на осъзнаване на самия себе си като съзнателен субект, а не осъзнаване на своето съзнание.

Развитието на общуването се осъществява като частен случай на взаимодействието между формите и  съдържанието на екипната дейност. Именно при общуването се определя съвместимостта между отделните изпълнители на колективната /съвместната/ дейност.

Отношенията, при които хората общуват по между си в процеса на производство се наричат производствени отношения. Производствените отношения са обективни отношения, защото  производствените отношения не зависят от субективните предпочитания на хората и освен това, те са  материални отношения, защото при тях  става въпрос за парично-стоковите  отношения между индивидите.  Всички тези отношения са отношения между хората и социалните групи. От гледна точка на тези типове отношения хората се разкриват като изпълнители на предварително предписани роли. За да изпълни със съдържание социалните и производствени отношения човек изпълнява предварително предписана роля, например банкер, управител на фирма и т.н. Освен в социални и производствени отношения хората влизат и в ролеви отоношения. Те влизат в ролеви отношения, за да могат да изпълнят със съдържание социалните и производствени отношения.                Освен тези обективни социални, производствени и ролеви отношения съществуват и междуличностни отношения. По своята същност това са субективни личностни отношения на предпочитание/непредпочитание, харесване/нехаресване, симпатия/антипатия, в които влизат хората помежду си в процеса на своята дейност. Те са от емоционално- психологическо естество,  поради което не са обективни. Тези отношения зависят от самият индивид. Самите междуличностни отношения са тези, които позволяват да се изпълнявят съответните роли. И обратното – благодарение на съществуването на социалните и ролеви  отношения  се разгръщат и междуличностните отношения. Следователно социалните отношения не могат да съществуват без междуличностните отношения. Реален израз на връзката между  социалните и  междуличностните отношения е общуването. Извън него е невъзможно съществуването на тези отношения.                 Именно живият контакт между хората прави възможно съществуването на социалните и междуличностните отношения. Общуването обаче може да е сътрудничество и взаимодействие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването се появяван конфликтите. Конфликтите възникват най-напред в личностен план. Курт Левин  обособява три вида мотиви:

- когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак;

-  когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи;

-  когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни.

Организиране на съвместимост между членовете на екипа, който ще изпълняват дадена дейност е необходимо да се осигури още при набирането на личностите, които ще работят заедно. Необходим е подробен профил на личността, за да се открие най-подходящото в структурата на организацията място за индивида и да се предвидят действията му в различни ситуации.

Трябва да се вземат под внимание най-напред външни фактори като пол, възраст, религиозни и етнически принадлежности, професионални квалификации. След това с помощта на тестове е необходимо да се измерят индивидуалните способности – пространствени, числови, вербални, памет и т.н. Способностите се разграничават от придобитите знания и умения, те са “индивидуални особености на личността, които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на овладяване на необходимите за нея знания, умения и навици Ето защо определянето на способностите е важно, толкова колкото е и определянето на интелигентността, разбирана като способност за абстрактно мислене и разсъждения с набор от различни съдържания и средства.

Във всяка организация съществуват няколко вида структури –формални и неформални. Тези структури се създават с цел изпълнение на обща дейност. Ако обаче съществува лоша  комуникация или неблагоприятна структура, то е възможно да се създадат условия за  конфликт или несъвместимост, които да влошат съвместната дейност. Ето защо, много е важно да се разбере, че при извършване на съвместна работа е необходимо да се подберат лица, със подходящ темперамент и личностни качества. За да се осигури съпричастност пък е нужно да се извърши приобщаване на членовете на екипа към общата му цел. Доброто лидерство и осигуряване на подходящ трудов климат са едни от факторите за това .