Joomla Software solutions Template

Payday loan

Човекът проявява интерес към себе си още от ранно детство.Чарлз Дарвин изказва предположението, че възприемането, усещането за себе си започва от момента, когато детето разпознае себе си в огледалото. Постепенно с нарастване на възрастта погледът прониква по-надълбоко в загадъчния психичеки свят. Първият въпрос – „ Как изглеждам аз като уникално физическо същество?” се допълва с въпросите: „ Как мисля аз, а как бих искал да мисля?”, „Как чувствам аз, а как бих искал да чувствам?”, „Какви черти на характера притежавам, а какви бих искал да притежавам?”, „ Какви способности притежавам, а какви бих искал да притежавам?” и т.н. Това са все въпроси отнесени към сега и бъдещето. Търсейки отговор на тези въпроси на АЗ-а към АЗ-а, човекът се обръща и към хората, които го заобикалят и се пита: „Какъв съм аз в ролята на дете, ученик, студент, родител, колега, съпруг и какъв бих искал да бъда?” Цялата тази активност на човека се определя като процес на самопознание. Резултатът от този непрестанен процес на познание на самия себе си води до изграждане на Аз- концепция., която представлява съвкупност от представите на индивида за себе си и тяхната оценка / К.Роджърс /, или с други думи, като възприемането, усещането на своята идентичност и личностна значимост.

Разсъждавайки за себе си, човек не би могъл да отмине и следния въпрос :

„ Доколко формирането на Аз-а не е предопределено, дали Азът не  е неговата съдба?”. От теоретична гледна точка, „Азът е най-дълбокия слой, ядрото на субектната структура. Той е генетично заложен и предхождащ всеки индивидуален опит. Неговата вроденост не е доказана по експериментален път, но логически е възможна. Азът няма съдържателна, а само функционална структура” / Б. Минчев /.

Какво представлява съдбата на човека? Според  тълковния речник  съдбата е: „Висша сила, която предопределя човешкия живот, стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Това е участ, жизнен път, битие.”  Нима в ранните детски години този смисъл не се припокрива с Аза на малкото дете?. Бебето се ражда с  Аз, който може да е силен или слаб още в началото на онтогенезата. Наследствеността играе важна роля в развитието на  човека – предават се по наследство някои особености на нервно-мозъчния субстрат на психиката, безусловните рефлекси, основни свойства на нервната система. В ДНК е генетично програмирано физиологичното развитие на човека, което се явява биологичната основа на психичното развитие. Наследствеността е предопределена от родителите на детето, неговите родственици. Бебето няма избор относно това, какви са неговите родители – добри или лоши, образовани или неуки, обичащи или неотговорни и т.н. Не може да контролира семейната среда, в която се отглежда, уютността в неговия дом, чувствата между него и близките. Всичко изглежда в началото предопределено, предначертано, независещо от волята на бебето, дар божи. „В началото бебето се опитва да разшири своя Аз до всичко, което то преживява като „мое”. Инфантилният Аз се преживява като притежател на всички неща, които му носят удоволствие, включително своите родители. В първите две и половина години от детския живот Азът върши своите действия безсъзнателно.                  След като детето декларира своето желание да бъде самостоятелно е възможно да се говори за личностно развитие. Азът започва да изгражда слоеве, които са копие от нагласите, оценките, маниерите , навиците на обкръжаващите  детето близки хора” / Б. Минчев /, които представляват за него  даденост. Одобрявана или не, харесвана или не, тази даденост съществува. Тя не може да бъде променена от невръстното дете, но в същото време оказва влияние върху неговото развитие, определя неговата съдба, жизнения му път. Тези копия стават проекции, идентификации на детския Аз. Много от идентификациите са резултат на подражание и се развиват от силната емоционална привързаност към обектите на идентификация.

Едва през средната възраст на детето / 6-12 г./ се включва волевата функция на Аза, което води до развитие на самосъзнание, до разгръщане пълната продуктивност на личността на индивида. По-късно в зряла възраст, всеки човек изгражда и своята Аз- концепция, включваща реален Аз, идеален Аз и самооценка на Аза. Силно влияние върху изграждането на Аз-концепцията оказва културната среда, в която човек живее. Психологията на западните култури предполага, че животът ще бъде по-богат, ако човекът определи своите възможни Аз-ове и повярва в собствената си сила да упражнява контрол върху околните – това е независима Аз-концепция. В същото време традиционните култури на Азия, Африка, Централна и Южна Америка разглеждат индивидуалността като свързаност с другите т.е като взаимозависим Аз Неговата самооценка е свързана с това, „Какво другите мислят за мене и моята група”.

Изключително съществен психичен проблем се оказва етническата идентификация – човек се ражда с определен пол и раса. Този проблем е  особено изразен при тези етнически общности, които пребивават като малцинства в различни съвременни държави в рамките на западно-християнското културно пространство.Те биват разпознати като „други” по чисто външните или физически характеристики – било заради цвета на кожата си, било поради формата на очите си. Това отхвърляне води до: изграждане на типично за тях поведение, което не винаги се вписва в общото пространство, изграждане на неадекватна самооценка, свързана с надценяване на личните постижения или с тяхното подценяване. Въпреки, че тази самооценка, както и Аз-концепцията са динамични структури, човек не може да избяга от собствената си съдба.  Езра Тафт Бенсън е написал:

„ Господ работи отвътре – навън.

Светът работи отвън – навътре.

Светът изважда хората от бордеите.

Христос изважда бордеите от хората

и после те сами се измъкват от бордеите.

Светът моделира хората,

като променя средата им.

Христос променя хората,

а те след това променят средата си.

Светът оформя човешкото поведение,

но само Христос може да промени човешката природа. „