Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО

САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА.

Психологията е една от най-младите науки и в същото време най-стара. Смята се за най-стара, защото за психическите явления е имало интерес още от най-древни времена.

Самият терминът психология  има древногръцки произход, /от психе –душа, живот и логос – ред, закон, последователност, наука/ , но той все още не е съществувал в древността, а за пръв път се употребява в края на 16 век.

Съществува търминът житейска /донаучна/ психология, която народът е създал преди научната като необходимост да се разбира друтият човек в процеса на живот ...и продължава да създава паралелно с нея.

Психологическите знания първоначално се развиват в недрата на философията и дори формата на религиозно обучение, но постепенно  започва да се отчуждава от и дори да се противопоставя на религията . През този период възникват първите представи за психиката; развива се учението за душата в рамките на философските учения и на базата на медицинските знания; учението за душата, като висок връх тук бележи трактатът на Аристотел „За душата”. ???? получава по-нататъшно развитие в контекста на анатомо-физиологическите знания и великите открития през ХІV-ХVІ в.; съзнанието се обособява в качеството на предмет на изследване и се формират теоретически основи на психологията.

Философската психология, първоначално проявила се под формата на религиозно обучение, но постепенно  започва да се отчуждава от и дори да се противопоставя на религията, като висок връх тук бележи трактатът на Аристотел „За душата”.

Някои философи са говорили и къде се намира душата - според Аристотел - душата се намира в сърцето на човека,  Рене Декарт - душата се намира в пинеалната жлеза. Но с развитието на науките душата започва да се отхвърля и все повече да се проучват съзнателните явления, както например съзнанието. На съзнанието пръв указва Рене Декарт, който под съзнание подразбира всичко това, което се случва в човека и за което той самият има знание. Тогава психологията е била наука за съзнанието и тогава за пръв път се разделя от философията.

Още първите философи смятат, че светът е материален. Хераклит смята, че всичко се намира в движение и самото то прави промените.

Демокрит, Левкип, Лукреций, Кар смятат, че светът е изграден от материята, която се движи и съществува празно пространство. Това движение и това празно пространство са причина за появата на различни предмети и явления в живота. Тези философи смятат, че е материята се състои от атоми. Тук се обръща внимание и на ролята на рецепторните органи.

1. Алкмеон - мозъкът е център на психическият живот на хората. Хипократ, Талес - реакциите на хората, отношението и поведението зависят от физиологичните процеси. Важна роля играят и теченията, които предопределят на кой темперамент отговаря човекът. Обаче се появява и друго учение противоположно на материалното. Сократ е представител на субективният идеализъм, а неговият ученик Платон е представител на обективният идеализъм. От всички философи в античното време най-значим е Аристотел. Той синтезира материалистическото и идеалистическото учения, но по-късно доказва, че това не е правилният подход. Аристотел има голямо значение за всички философски учения. Важна част в психологията е психическият живот на човека. Аристотел е написал трактатът “За душата”, в който говори за усещания, перцепции, емоции.

През Средновековието се появява учението на Августин, който говори за съзнателното и за интроспекцията. Тома Аквински иска да различи религията от науката. След разпадането на феодализма църквата вече губи авторитета си.

ВИЛХЕЛМ ВУНД 1832 до 1920 Баща на Психологията

Роден е в Манхайм, в семейство на пастор, Вилхелм Вунд е психолог и философ. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг, но се отказва от лекарска практика.

В биографията на Вунд от особено значение е 1879 година, когато Лайпциг е основал първия институт по експериментална психология. Вунд има голямо значение за физиологията и психологията, както и в експерименталната психология.

Той е противник на така нареченото чисто психологическо познание, което отхвърля понятието на духовната субстанция. Той иска да обоснове психологията на принципите на емпиричните знания, особено на волята и чувствата.

Вунд определя предмета, задачите, основните методи на изследване;

1.Формулира категориалния апарат на Психологията

2.инстуционална защита на Психологията като самостоятелна наука

3.Преподавателска дейност

Вунд развива школа, която обучава всички силни имена от началото на 20век./Фройд/

Вунд и Хелмхолц работят дълго но никога не се сближават, защото научните им възгледи са крайно противоположни.

Вунд се увлича от идеалистическа философия.

Вунд в изследванията си открива влиянието на специфични фактори и започва да преобладава интерес към психологията.

През 1858г. издава книгата “Учение за мускулни движения”. В периода 1858/62г. - втора книга “Материя към теорията за сетивните възприятия”. В книгите му присъстват модерните теми за физиологичното дразнение и усещане.

През 1862г. прави курс лекции в Хайделберг “Психологията от гледна точка на естествознанието.

Опитва се да заяви близост между двете области.

През 1863г. издава най-известната си книга “Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология - експериментална и културно-историческа.

Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ.

1873/74г. издава книгата “Основи на физиологичната психология” - основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години.

1875г. - става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология - първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879г./ - скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, който се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по Психология;/ученици на Вунд са Фроид, Кетел, Джеймс, Лазурски, има и българи проф. Шишманов, д-р Кръстев - написва първия учебник по Психология в България; проф. Петър Койков - създава първата лаборатория по Психология на Балканите.

Вунд вижда необходимост от печатен орган, който да публикува научните доклади и Психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881г. създава списание “Философски изследвания” а по-късно го преименува “Психологични изследвания” - първото Психологично списание. Там се публикуват предимно трудове на сътрудниците му и негови собствени - той е бил много продуктивен.

Увлича се от научни изследвания.

Изследванията на школата на Вунд се групират около няколко направления:

1.Анализ, изследвания на усещанията и възприятията

2.Психофизика

3.Изучаване времето на реакция

По-късно включва още направления.

4.Асоциациите

5.Чувствата

Основен метод - интроспекцията /самонаблюдение/ - въпреки, че е обективист смята, че тези особени фактори не могат да се изследват само чрез методики на физиологията и биологията. За самонаблюдението е необходимо специално обучение; тренировка.

Детерминиране на предмета

Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се детерминира само по своята същност (психичното се детерминира от психичното).

Предмет на Психологията - Уникален предмет: Непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция.

Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване:

1.Психологични процеси

2.Психологични преживявания

3.Психологични черти на личността

Психологичните процеси - включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение

Психологични преживявания - афекти, емоции, чувства

Психологични черти на личността - потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент

Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята (тя е причината за протичане на някои психологични процеси) обвиняват - го във волунтаризъм.

Вунт формулира три принципа

1. 1.              Принцип за Закономерности в психологията - привържениците на атомиското схващане за психологията - цялото се изгражда от елементи и свойства на цялото могат да се изведат чрез анализ на свойствата на елементите. Винаги елементите се намират в закономерност.
2. 2.              Принцип за Психологично взаимодействие - психологичните единици образуват структурата на психологията - винаги са във взаимодействие и образуват по-сложни явления.
3. 3.              Принцип за хетерогенния характер на волята - волята се разглежда не като самостоятелен процес, а като задължително съставна във всички процеси. (затова критикуват Вунд)

Вунд защитава правото на Психологията да е самостоятелна наука в битка с физиологията и философията.

Вунд е ярка личност, води изключителна борба за изграждане на институцията - разчупва границите в консервативна Германия.

Волята за Вунд е практически основа на целия духовен живот, а и по въпроса за отношение на душата и тялото стои зад специфичен психофизически паралелизъм. В своето произведение “Психология на народа” той излага и своята философия за духа на психологическите специфики на отделните общества. В “Психология на народа” Вунд компаративно говори за това колко отделните народи се различават помежду си и казва, че всеки народ има своя психология, която идва от “народния дух”, който е в природата на всички народи.

Психологията за Вунд е основното знание и в неговата философия за логиката, етиката и метафизиката.

За Вунд философията трябва да направи синтеза на знанията за разума, защото там е отговора за живота и света.

В етиката Вунд твърди, че човекът търси доброто за това, че то го прави щастлив. Обаче самото добро не е материално, то е духовно.

В естетиката Вунд отрежда особено значение на златното сечение. Размерът в който цялото се отнася към своето по-голямо творение като по-голям към по-малък, чувства се като средство за съединяване на най-голямото множество с помощ на най-малко усилие и тогава естетическото удоволствие е резултат на менталната икономия.

Човекът, който е основал психологията на съзнанието е Вилхелм Вунт, значение има и Тичънър.

Тези, двамата, са мислили че трябва да се изучат елементите на съзнанието.

Демокрит и Лукреций са мислили че светът е съставен от отделни елементи и всеки предмет е съставен от тези елементи.

Но и тази дефиниция не е добра. Някои учени са обърнали внимание и на това, че съществуват несъзнателни инстинкти. Същите изпращат и критика на методите на психологията на съзнанието, която според някои последователи била интроспекцията. Указва се на това, че с този метод всеки може да опознае себе си, но не и хората около него.

Обаче психологията би била наука само ако е обективна и говори за психиката на всички хора, а не на един или двама човека. Затова психологията на съзнанието на се смята за истинска. Остра критика на психологията на съзнанието има и от група американци, начело с Джон Уотсън. Той отрича съществуването на съюз и казва, че единственото, което психологията трябва да изучава е поведението и отношението. Учените, които са възприели това учени се наричат бихейвиористи. Под понятието отношение се подразбира всяка реакция, която се вижда при индивида, реакция която настъпва като резултат на някое външно влияние.

S - R

S - дразнене - стимулус

R - реакция - респонс

Ако се знае стимулът, знае се и рeспонса и обратно. Уотсън прави психологията по-близка до другите науки, създава и нови методи в проучването на същата. Бихейвиоризмът тогава е възприет от много психолози и има много последователи.

Обаче по-нататък и в него ще се открият слаби места. Той говори само за обективната страна на психологията, а субективната е просто забравена. Бихейвиористите смятат, че съзнанието не съществува, дори и да съществуваше не може да бъде изучавано с обективни методи.

По-нататък бихейвиоризмът създава нови методи и така се превръща в необихейвиоризъм. При него се откриват слаби точки.

Психологията на съзнанието и психологията на поведението са два екстрема и затова не са приети нито в едното, нито в другото течение. Така се тръгва по един среден път, а това означава, че се взима и съзнанието и поведението. Но и в този случай някои психолози обръщат внимание повече на съзнанието, а някои на поведението. Някои твърдят, че по-важна роля в психологията са взели менталните процеси, защото психологията се занимава и с животните, които са на по-ниско ниво. Така Кегън твърди, че психологията е наука, която систематически изследва поведението, което може да се изследва и неговото отношение към невидимите ментални процеси.

С това определение обаче изкуствено се свързват съзнанието и поведението.

Но Леонтиев казва, че всеки опит психичното да се свърже с материалното създава проблем в научните позиции. Затова неправилно е определението на психологията като наука за съзнанието, и като наука за поведението или като наука със среден път на движение по между преходните определения. Най-голямата на тези определения е това, че обективната и субективната страни са разглеждани по отделно.

Тези разбирания са решени с помощта на диалектичнят материализъм, в който се прави връзката между психиката и обективността. И сега можем да определим психологията като наука за психиката и нейните обективни манифестации.

Под психика се разбира съвкупността на психичните прояви.

Под обективни манифестации се разбира поведението на индивида.

Под поведение са разбират всички прояви и промени в организмът, срещу които се изразява психиката. Запорожец казва, че психиката е отражение в мозъка, на която ни заобикаля реалността. Леонтиев - психиката е свойство на висшите организми. Това свойство се състои в способността да рефлектират своите състояния независимо от заобикалящата го реалност.

Рефлектирането е субективно отражение на обективната реалност. Това е субективно и обективно. Субективно е затова, че винаги може да рефлектира само на конкретния субект, при което присъства неговото лично изкуство, неговите особености на състоянието му в момента. Обективно е затова, че се рефлектират /отразяват/ обективни предмети. Създава се като резултат на функцията на нервната система и се изразява с физиологични промени и процеси в поведението на индивида. Структура на психиката.

В нея влизат повече психически процеси. Още от самото си раждане човекът се запознава с предметите и явленията около него. В това нещо успява с помощта на психическите процеси, които са перцепции и усещания. Перцепция е рефлектирането на предметите и явленията като цяло в момента когато ги приема нашият рецепторен орган.

С усещанията се рефлектират само отделни особености на предмета в момента когато действат върху нашите рецепторни органи. От всичко това се създават следи в мозъкът, това са най-характерните особености на предмета или явлението. Тези следи са в резултат на нашата представа, която може да бъде запомнена или забравена.

Психичните процеси като се състоят в запомняне разпознаване и репродукция се наричат помнене.

Имагинацията е психически процес, с който се отразяват тези предмети и прояви , които отдавна не са били предмети на пряко наблюдение. Прояви, които по-рано не сме доживели и прояви, които въобще не съществуват. Психичните процеси, с които могат да се рефлектира връзката между предметите се наричат мислене. Предметите може да познаваме доколкото ги сравняваме с други предмети, а това става само с мисленето.

Всичките тези процеси са познавателни процеси. Обаче човекът трябва да вземе определено отношение спрямо предметите, а не само да се вземе. Така някои за него представляват радост, тъга, страх, гняв и други. Всички тези процеси, с които показваме нашето отношение към предметите се наричат емоции.

Съществуват и волеви процеси, освен емоционалните и познавателните. Волевите процеси се създават затова, че човекът трябва да се нагоди към средата и към своите потребности. Средата няма влияние върху човека, той е активен и нагажда средата към своите потребности. Всички психически процеси, които протичат в процеса на активност на хората, което е следствие от предходно поставени задачи и цели се оказват волеви процеси.

Психологията проучва и различията между хората. Всеки човек има своя особена такава, според който се различава от другите хора. Всички тези особености заедно представляват личността на човека. Психологията изучава особеностите на личността на човека. Такива особености има повече, от които най-важни са :

а) темпераментът - чрез него се изразява бързината и силата на емоционалните реакции;

б) характер - изразява отношението на човекът към другите хора, към работата, към себе си;

в) способност, с които се проучва интелигентността.

г) мотиви, склонности и т.н.

Уилям Джеймс

Роден на 11 януари 1842 г., умира на 16 август 1910 г. Американски философ и психолог, един от основателите на прагматизма и функционалната психология. Получава медицинско и естественонаучно образования в харвардския университет на САЩ и в Германия. Професор по философия и психология в харвардския университет. Заедно с Мюнстерберг организира в САЩ лаборатория по практическа психология (Харвардски университет, 1892 г.).
Първоначално психологическите възгледи на Джеймс се развивали в рамките на “психологията на съзнанието” на Вунд. Но в първия си голям труд (“Принципите в психологията”, 1890 г.) той се изявява против атомизма на класическата асоциативна психология и развива представата за съзнанието като за “поток” от непрекъснато сменящи един друг цялостни индивидуални психични състояния, от който човек отделя “група от чувствени елементи”, които съставляват след това “реалния му свят”. Джеймс е разглеждал съзнанието от гледна точка на неговата “Функционална” ценност за живота на човека, като едно от оръдията за биологическо приспособяване на индивида. Във връзка с това, той отделял голямо внимание на ролята на инстинктите и емоциите, индивидуалните физиологични особености на човека.
Джеймс включва в личността, освен “чистото Аз”, също и “емпирическо Аз”, което съставлява не само това, което човек смята, че е самият той, но и всичко това, което той смята, че може да му принадлежи: собствения му дом, близките му и т. н. По отношение на всичко това човек изпитва същите чувства, каквито изпитва и към самия себе си. (Загубата на доброто име, на репутацията била разглеждана като загуба на част от собствения Аз).
Широко разпространение получава формулираната от него в 1884 г. теория за емоциите. Редица интересни разработки на Джеймс били посветени на научно практическия анализ на религията.

М. СЕЧЕНОВ - Теория за рефлекса

Дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си “Рефлекси на главния мозък” -1863г.- дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.

Рефлекса спрямо него притежава три компонента структура:

1. 1.              сетивен орган - възпроизвеждане въздействието от външната среда
2. 2.              мозъчен център - обработка на информацията
3. 3.              орган за действие -мускулно влакно или група мускулни влакна

Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс.

Сеченов включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение.

Идеите на Сеченов са силен удар срещу привържениците на едностранчивото тълкуване на психиката, които я отъждествяват с понятието гносеологизъм или с понятието бихевиоризъм или с вътрешни преживявания на хората - едистенциализъм.

Сетивността според Сеченов - като движение между формата на примитивна, неразчленена и сложна, разчленена и координирана.

Там където усещането не е способно към разчленяване, сетивния орган е устроен сравнително просто.

При окото и ухото има сложна сетивност породена от сложното устройство на анализатора.

Сечено приема идеята за диференциация на информацията, която постъпва чрез тях.

Той настоява сетивните органи да се делят на висши и низши, субективни и обективни/ низши-субективни, висши-обективни.

Именно обективността определя жизнения смисъл на висшите сетивни органи, сложното им устройство и координираност.

Психологичен образ

Сеченов смята, че идеята за недостъпността до външния свят по отношение на човека се обосновава на факта, че много често се сравняват външните причини с низши - неразчленени усещания. Сходно подобие може да бъде дадено, като знание за индивида само, чрез висшите разчленени усещания, които са еквивалентни на външния свят и затова са обективни. Всеки индивид трябва да се стреми в своето развитие към опознаване на външния свят, чрез висшите разчленени усещания.

Сеченов настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник - тогава имаме пространствено виждане.

Кои са основните задачи на психологията? Като основна задача психологията има описанието на психическите явления, които са и предмети на изследване. Друга задача е обяснението на тези явления. Трета е да изследва материалният субстрат на психиката. Връзките между психическите и физическите явления се налага в изследването на физиологичните процеси. Първо се изследват процесите, които са резултат от дейността на нервната система, ендокринната система, биохимическите процеси.

Друга задача на психологията е да разширява собствената си научна система. В светът има различни схващания за психиката. От тук е следствието, че психологията трябва да се бори против всички ненаучни течения. Психологията има голямо значение и за научните изследвания на много други науки като връзките по между им могат да бъдат директни или индиректни. Психологията намира приложение в медицината.