Joomla Software solutions Template

Payday loan

Общуването е сложен и многостранен процес, който се проявява като обмен на информация, като процес на взаимодействие между човек – човек и като възприятие на човека от човека. Общуването несъмнено е взаимодействие между хората, насочено към потребности. Общуването несъмнено е взаимодействие между хората, насочено към обединяване или съгласуване на техните усилия за постигане на общ успех.

Общуването е централен психологически проблем за професии от типа на: учители, лекари, търговци, общественици, но науката се е нагърбила с нелеката задача да диференцира отделните компоненти на общуването, с цел да обобщи максимално хората. Теоретичните психолози различават три компонента на общуването:

1. Комуникация – обмяната на всякакъв вид полезна и неполезна информация, мисли и чувства, основни идеи, мотиви за действия и др. Всичко, което ни служи за обмен на информация между двама или повече човека се отъждествява с комуникация.

2. Интеракция -  оказване на влияние, уточняване, допълване, обмяна на действие при съвместна дейност на хората.

3. Социална перцепция – възприемането на човек от човека като необходим акт на комуникация, пълното възприемане на човека с когото общуваме.

Общуването започва с приеамането на другият такъв, какъвто е, а не такъв какъвто Азът иска да бъде. Съществува много дълбока връзка между себеприемането и приемането на другите. Ако ние приемем себе си, ще приемем и другите. Умението да се общува с околните е изключително важно изискване особено към ръководителите. Човекът е разумно същество или поне се стреми да бъде такова в очите на другите, а това означава, че към всяка сериозна постъпка той пристъпва с някаква предварителна нагласа, цел или готовност. Примерно на един бизнесмен му предстои важна бизнес-среща с непознат партньор. Той ще се постарае да събере всякаква полезна информация за него. Тя ще включва не само особеностите и състоянието на бизнеса му, а и психологическите му особености – открит, простодушен, бъбрив, мълчалив, разсъдлив, импулсивен. Ако обаче няма възможност за събиране на тази полезна информация, то мениджъра трябва да разчита на значимото “първо впечатление”. В теоретичен план различаваме няколко основни видове общуване:

1. Лице – лице. Това общуване  разкрива нашия вътрешен свят “посланието”. Това което си ти, което знаеш, в което вярваш, твоите стремежи и желания, стават достояние на другия. С това, което казваш, с това как го казваш – представяш своето послание. За получаване на директна пряка информация и представа за обекта на общуване това е най-прекия път на ръководителя. Ако му предстои среща с нов делови партньор, то този вид общуване ще даде ясна и точна представа за външните му качества. Тази информация има най-пряко значение в общуването с практически дейности в една професия. Предварително се добива представа “що за човек е той?”, “какви качества притежава?”, “социалната му рола?”, и т. н. Този вид общуване дава ясна и точна представа на мениджъра. Първото впечатление е ролята, която играе общуващият. Повечето хора са повлияни от предварителните си нагласи при общуването, които могат да подведат в преценката ръководителя или да оставят погрешни впечатления у него. Затова първото впечатление е сложен психологически феномен, защото се получава сетивна информация и на по-късен етап се включват мисловните и емоционални компоненти на оценка, която води съответно до симпатии или антипатии.

2. Глобално първо впечатление – Първото впечатление винаги води до уточняване на отделните съставки на личността на партньора, което го води и постепенно към глобалното първо впечатление. А то от своя страна е компонент на цялостния образ на другия. Когато разберем “що за човек е той?” като цяло, ние като че ли разбираме и познаваме неговите отделни качества и по-добре осмисляме неговите постъпки. Това първо впечатление може да направи двама души приятели завинаги, както и обратното. То може да обърка мениджъра и затова трябва първите впечатления да се състоятв обстановка близка до реалната, професионалната.

Възприятието на човека е винаги осмислено. Всяко човешко възприятие е “акт на категоризация” – подчертава американският психолог Джероум Брунар.

В общуването си менъджера използва най-различни техники и похвати. Най известната техника е:

- Умението да се слуша и разбира. Този, който ще приема решаването на задачите от ръководителя, трябва да умее да слуша и разбира разговора. Решаващо значение при това умение е да се разбере крайният успех на един разговор със събеседника. Слушането е активен процес, който освен зрителни усещания, води до волева ангажираност на ръководителя и събеседника. Пълноценното слушане изисква някои специфични интелектуални процедури:

Рефлективно слушане – практическото овладяване на разговора, интонацията и други се явяват като фактори на рефлексивното слушане. Чрез него се добива представа и разбиране за най-важното, което събеседникът ни говори, а не само това което ни е изгодно.

Нерефлективно слушане – на определен етап от общуването може да бъде много полезно да се премине към тази техника на слушането. Това е умението внимателно и заинтерисовано да се мълчи, без да се намесваме в неговото говорене.

Перефразирано слушане – при него се получава ясна формулировка какво говори, какво мисли и съобщава събеседника, но като перефразирана информация.

Отразяване на чувствата – Оценката на събеседника почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на бъдещият ни партньор и дали той ще се справи с конкретната дейност.

Резюмирано общуване – състои се в кратко извличане на обобщения, изводи, идеи, чувства на говорещия. Тази техника е подходяща при провеждане на дълготрайни беседи, затова се резюмират само важните моменти от разговора. Този вид общуване е подходящ за ситуации, при които се регулират разногласия, конфликти, решаване на проблеми.

Освен разнообразните видове техники при общуването се използват и различни средства. Най- общо можем да ги разделим на вербални и невербални.

Вербалните – езикът е най-могъщият инструмент за общуване, с най-големи възможности за изразяване. Тези средства се състоят от три елемента:

Експресия – изразителна функция с помощта на речта се предава вътрешното състояние на говорещия субект. Експресията е свързана с личния опит на човека, това което преживява отделния човек може да се предаде само и единствено със срадствата на речта.

Апелиране – многократно обръщение, свързано с поведението на субекта. Апелирането означава дийствие, с което се подканва на разговор събеседника за съвместна дейност.

Репрезентация – тази функция за изпълнение на важни задачи води до уточняване на научни резултати и е винаги била много полезна за ръководителите, като техника на общуването.

Невербалните – към тази група спадат най-различните движения, допълващи речевите средства за общуване: движение на тялото, пози; мимики и жестове; смях, плач, неезикови звуци; тактилни жестове – поглеждане, прегръщане, докосване; цивилизационни средства, облекло, накити и др. Допълващи външния вид.