Home Психология Самовъзпитанието като педагогическо явление

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Самовъзпитанието като педагогическо явление ПДФ Печат Е-мейл

Самовъзпитанието е  най-висша форма на възпитателния процес то възниква с появата на индивида и продължава до смъртта. Самовъзпитанието е съзнателно и целенасочено саморазвитие на човека,  висша форма на саморегулация, самоуправление на собственото му поведение, проява на системни волеви усилия за духовно и физическо самоусъвършенстване на личността,развитие на нейните способности, утвърждаване на положителните качества и преодоляване на недостатъците у нея.

Понятието  самовъзпитание е съзнателна, целенасочена работа на личността над себе си, възникнала при активното взаимодействие със средата, в резултат, на което тя се усъвършенства и развива. Самовъзпитанието е процес, при който личността управлява собственото си развитие.
        Етимологията на думата показва, че самовъзпитанието е педагогическо явление, тъй като втората и част е възпитание. Принадлежността към възпитанието очертава развиващата и конструктивна същност на самовъзпитанието и го разграничава съществено от възпитанието. На първо място се откроява неговият самостоятелен и индивидуален характер, правото и способността на личността да взема решения, свързани със съдържанието, насочеността на качествата, които ще бъдат предмет на самовъзпитателна дейност, правото на избор на задачи и технологии, които ще използва. Или с други думи, това е една напълно независима и самостоятелна дейност, при която обектът и субектът се сливат в едно.
Самовъзпитанието се разглежда също като своеобразен завършващ, финализиращ етап на глобално протичащия процес на възпитанието . Когато най-висш стадий на нещо,характерно  за цялостния живот на индивида; съпътстващо човешкото развитие  и неговото личностно социално формиране до края на дните му.  Като една своеобразна  трансформация, детерминираща се и от определен ръст на личностната изява,на мотивацията на волята на желанието за реализация и просперитет, за заемането и утвърждаването жизнена и обществена позиция .
Самовъзпитанието е работа над себе си като най-висша форма  на саморазвитие и усъвършенстване; като осъзната и организирана дейност на личността, управлявана от самата нея с цел развитие на качества, умения способности, черти на характера .
На преден план изпъква необходимостта от оптимизация и висока ефективност  в дейността на всеки индивид и на неговата реализация в различните сфери на живота. Също и отделната личност да има добри способности за самоорганизация  и за целесъобразно използване на своето свободно време.
Самовъзпитанието като явление и процес на собствено усъвършенстване е съществувало винаги,защото човек в социално същество общува с себеподобните, сравнява се с тях  и от тази позиция преценява и себе си,както и своите възможности и постижения. Затова от голямо значение е примерът на околните,  другарската среда, групата екипа  и др. п. Това подчертава връзката между възпитанието и самовъзпитанието.
Различия има и по отношения на диференцирането на етапите през които преминава или се осъществява процеса на самовъзпитанието. Разглеждането на по-задълбочено на  този момент е от голямо значение, защото често е  от детерминиращо значение – за правилното протичане, за търсенето и намирането на  най-точните и адекватните форми и похвати, за подходите  при взаимодействието със субектите на учебно-възпитателния процес.
Етапи на самовъзпитанието.
Различават се пет основни етапа на самовъзпитанието а именно:
- Първи етап – той се изразява в осъзнаването  на необходимостта от работа над себе си;
- Втори етап – обхваща изработването на програма за самовъзпитание, когато възпитаника сравнява своето собствено „Аз” с представата която имат другите за него;
- Трети етап – може да се определи като т.нар „първично” или „пробно самовъзпитание” когато личността се стреми да изпробва своите сили в дадена област и добива реална представа за своите възможности;
-  Четвърти етап – характеризира се с активно осъществяване на програмата за самовъзпитанието;
- Пети етап – завършващия които се характеризира с резултати от самовъзпитанието;
Това деление има в голяма степен условен характер,както и че има различна продължителност при различните ситуации и съотношенията към цялостния  процес на самовъзпитанието. 
Има много тясна връзка между възпитанието и самовъзпитанието, които в голяма степен биха могли да се разглеждат и като различни стадии на единен и цялостен процес. Затова е и необходимо тяхното съгласуване при реализацията на учебно-възпитателния процес.
Възпитанието и самовъзпитанието се намират в органична връзка и взаимодействие. Единството намира израз особено в това че те преследват осъществяването  и реализирането на една обща генерална цел: ХАРМОНИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА.
Самовъзпитанието се явява и много значим фактор за развитието на личността  и за нейното формиране и усъвършенстване. В стремежа към самовъзпитание и неговото усъвършенстване от една страна се развива висша форма на развитието на личността, а от друга - с помощта на самовъзпитанието могат да се достигнат и забележителни успехи при формирането на различни качества на личността – умствените, нравствените,трудовите и др.
Методи на самовъзпитанието
Познати са девет метода на самовъзпитание от които първите три се явяват предшестващи на същинския процес на самовъзпитанието:
- самоанализ 
-самооценка
- самокритика
А в същия процес на самовъзпитанието се наблюдават и останалите:
- самовнушение
- самоубеждение
- самонасърчаване
- самопоощрение 
- самонаказание
 
 

WWW.POCHIVKA.ORG