Joomla Software solutions Template

Payday loan

Самовъзпитанието е  най-висша форма на възпитателния процес то възниква с появата на индивида и продължава до смъртта. Самовъзпитанието е съзнателно и целенасочено саморазвитие на човека,  висша форма на саморегулация, самоуправление на собственото му поведение, проява на системни волеви усилия за духовно и физическо самоусъвършенстване на личността,развитие на нейните способности, утвърждаване на положителните качества и преодоляване на недостатъците у нея.

Понятието  самовъзпитание е съзнателна, целенасочена работа на личността над себе си, възникнала при активното взаимодействие със средата, в резултат, на което тя се усъвършенства и развива. Самовъзпитанието е процес, при който личността управлява собственото си развитие.

        Етимологията на думата показва, че самовъзпитанието е педагогическо явление, тъй като втората и част е възпитание. Принадлежността към възпитанието очертава развиващата и конструктивна същност на самовъзпитанието и го разграничава съществено от възпитанието. На първо място се откроява неговият самостоятелен и индивидуален характер, правото и способността на личността да взема решения, свързани със съдържанието, насочеността на качествата, които ще бъдат предмет на самовъзпитателна дейност, правото на избор на задачи и технологии, които ще използва. Или с други думи, това е една напълно независима и самостоятелна дейност, при която обектът и субектът се сливат в едно.

Самовъзпитанието се разглежда също като своеобразен завършващ, финализиращ етап на глобално протичащия процес на възпитанието . Когато най-висш стадий на нещо,характерно  за цялостния живот на индивида; съпътстващо човешкото развитие  и неговото личностно социално формиране до края на дните му.  Като една своеобразна  трансформация, детерминираща се и от определен ръст на личностната изява,на мотивацията на волята на желанието за реализация и просперитет, за заемането и утвърждаването жизнена и обществена позиция .

Самовъзпитанието е работа над себе си като най-висша форма  на саморазвитие и усъвършенстване; като осъзната и организирана дейност на личността, управлявана от самата нея с цел развитие на качества, умения способности, черти на характера .

На преден план изпъква необходимостта от оптимизация и висока ефективност  в дейността на всеки индивид и на неговата реализация в различните сфери на живота. Също и отделната личност да има добри способности за самоорганизация  и за целесъобразно използване на своето свободно време.

Самовъзпитанието като явление и процес на собствено усъвършенстване е съществувало винаги,защото човек в социално същество общува с себеподобните, сравнява се с тях  и от тази позиция преценява и себе си,както и своите възможности и постижения. Затова от голямо значение е примерът на околните,  другарската среда, групата екипа  и др. п. Това подчертава връзката между възпитанието и самовъзпитанието.

Различия има и по отношения на диференцирането на етапите през които преминава или се осъществява процеса на самовъзпитанието. Разглеждането на по-задълбочено на  този момент е от голямо значение, защото често е  от детерминиращо значение – за правилното протичане, за търсенето и намирането на  най-точните и адекватните форми и похвати, за подходите  при взаимодействието със субектите на учебно-възпитателния процес.

Етапи на самовъзпитанието.

Различават се пет основни етапа на самовъзпитанието а именно:

- Първи етап – той се изразява в осъзнаването  на необходимостта от работа над себе си;

- Втори етап – обхваща изработването на програма за самовъзпитание, когато възпитаника сравнява своето собствено „Аз” с представата която имат другите за него;

- Трети етап – може да се определи като т.нар „първично” или „пробно самовъзпитание” когато личността се стреми да изпробва своите сили в дадена област и добива реална представа за своите възможности;

-  Четвърти етап – характеризира се с активно осъществяване на програмата за самовъзпитанието;

- Пети етап – завършващия които се характеризира с резултати от самовъзпитанието;

Това деление има в голяма степен условен характер,както и че има различна продължителност при различните ситуации и съотношенията към цялостния  процес на самовъзпитанието. 

Има много тясна връзка между възпитанието и самовъзпитанието, които в голяма степен биха могли да се разглеждат и като различни стадии на единен и цялостен процес. Затова е и необходимо тяхното съгласуване при реализацията на учебно-възпитателния процес.

Възпитанието и самовъзпитанието се намират в органична връзка и взаимодействие. Единството намира израз особено в това че те преследват осъществяването  и реализирането на една обща генерална цел: ХАРМОНИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА.

Самовъзпитанието се явява и много значим фактор за развитието на личността  и за нейното формиране и усъвършенстване. В стремежа към самовъзпитание и неговото усъвършенстване от една страна се развива висша форма на развитието на личността, а от друга - с помощта на самовъзпитанието могат да се достигнат и забележителни успехи при формирането на различни качества на личността – умствените, нравствените,трудовите и др.

Методи на самовъзпитанието

Познати са девет метода на самовъзпитание от които първите три се явяват предшестващи на същинския процес на самовъзпитанието:

- самоанализ 

-самооценка

- самокритика

А в същия процес на самовъзпитанието се наблюдават и останалите:

- самовнушение

- самоубеждение

- самонасърчаване

- самопоощрение 

- самонаказание