Joomla Software solutions Template

Payday loan

6.Поява,същност и функции на психиката.-Проблемът за генезиса и психиката и нейната роля отдавна е привличал вниманието.Декарт счита че ПЦ е присъща само за Ч.Това направление е известно като"антропсихизъм"Фехнер и др считат че всичко е надарено с Пс.Това направление е известно кат"панпсихизъм".М/у тези две крайни направления съществуват и междинни възгледи.Арист.и Винд смятали че ПС не присъща не на всяка,а само на жив.матер.То е известно кат"биопсихизм".Дарвин и др.считат 4е не всяка жива мат.има ПС.Според тях тя е възн. с появата на нервн.с-ма.Нито 1 от схващнията не е могло да се наложи като безпорно.Останал въпроса:Всички ли живи с-ва имат ПС и кои са критериите ако отговора е+ за подобно твърдение"Не се възразява единството м/у Пс и нервна с-ма .Още преди появата на нервната с-ма на протоплазмено равнище се осъществяват известни регулиращи функции на организма.Осв.това има Ж,които имат нерв.с-ма какват напр е листната мухоловка,но не и ПС.В процеса на Е.разв.се увеличават в-та,които осигуряват Е баланс на организм,усложняват се взаимосействията и уравновесяването с средата.Всичко това предявява мн по-високи изисквания към активноста на Ж.към преминаването им в дейно състояние-дразнимост.Появява се дразнимост не само от в-ва които участват непосредствено в Енерг.обмен на Ж,допринасят за набавяне на хр.и възстановяв на неговите сили,но и от др фактори,които улесняват и подпомагат основната жизнена активнос.Жабата реагира не само на обекта, кйто е храна за нея, но и на звукове от мушиците,които се среми да улови.Очевидно е че нито звуковете,нито шумовете допеинасят за увеличаване на Енерг.на Ж.Получаваната инорм.прави действията му по-точн,по-адекватни на условията,по-резултатни.Звуковете,миризмите..се вкючват в полето на актовноста на животните за да подпомагат и гарантират много по-надеждно съществуването им,набавянето на непосредствено потребното.Отпадне ли тази им роля,животните стават индиферентни към подобни дразнители,те загубват своята подбуждаща сила.Тогава когато дразнимостта започва да се осъществява с посочените измерения се слага началото на нов тип взаимодейст.на Ж със средата на Псих.взаимоде.Очевидно е че то възниква не с появата на живота а с развитие на способноста на живите същества да организират и да направляват своята дейност под въздействия които пряко не задоволяват техните енергини потребности и за оценяване но ги ориентират в ситуациите дават свой значим принос за живота.Това са въздействия който изди8гат живота на качествено по-високо равнище.Там където храненето е осигурено на Ж.няма психика.ПС се появява в ЕВ разв на Ж когато условията на живот са наложили те да се съобразяват с повече обстоятелства когато се пявяа нов тип дразнимост по отношение на страни от действителността.Главна функция на ПС е да ориентира Ж в обстановката.ПС в вузходящ си развитие води до морфологични изменения в строежа на Ж -до поява на сетива до формиране на нервна с-ма Павлов-Кучето отделя слюнка не само когато яде,достатъчно е да я види и помирише да започне процеса.Безусловната дразнимост на Психическата се намират в единство.Павлов доказва че безусловният рефлекс в съчетание с условен дразнител води до формирането с условен рефлекс и че последния угасва ако по-далго време отсъства безусловно подкрепление.Леонтиев ако на жаба и буде поднесена хартика която прилича на насекомо тя лакомо се хварля да я улови, но установила измамата ,рефлексут момен5тално угасва и Ж повече не посяга към хартииката.Не е така обаче ако тя е показана за стъкло.Невъзможно е Ж да достигне "храната"При тези условия сигналното значение на условния дразнител устават устойчиви.Малкото пиленце пъчвонач.кълве всякакви зърна вкючително и камъчера.Постепено все по-добре ги различава.Със своите опити Павлов доказателствено показва сигналната роля на условните дразнители,които са в основата на ПС отражение.

7. Сигнални ф-ции и биологически смисъл-Много са въздействията в/у Ж.в средата от звукове,шумове,цветове,миризми,t и др.Към мн от Ж са безразлични,не ги забелязват.Не реагират дори на силни.Същевременно са чувствителни на някой съв.слаби.(Котките Н.са спокойни при вис звуч.муз.,но незабележ за ухото на Ч.прошумолявания са в състояние да я активизирт.Сред мн.миризми отделя някои специфични макар и слаби,която ги привлича и са в състояние чяасове наред да стои до мястото от където тя се излъчва.Ж.могат да възприемат слаби въздействия и естествено са в състояние да реагират и на по-силни.Невъзприемчивостта им към известни въздействия няма органически характерПричината за проявяваната избирателност е психологическа.Сред мн прир.явления за животните имат значение тези,коит са свързани с тяхното съществуване.Те са актуални,значими.Останалите са извън полето им на активното възприемане.Всеки вид Ж има свой спектър по-богат или по-бедеб от въздействия които мобилизират и разгръщат психическата активност.Имено те изпълняват ролята на дразнители.Малките птичета се оживяват при шума на крилата на птицата която им носи хр.Леонтиев доказва 4е ако малките пиленца се хранят с червеи то сигнално значение за тях има продълговатата ф-ма.По тази причина те посягат да кълват клечки.Други ако се хранят жс насекоми се ориентират към предмети с подобна големина и ф-ма.Това показва че сигналната функция на звукове,цветове,миризми не е неизменна.Според условията една сигнална функция може да загуби значение.Въздействието и да престане и др.да стане значимо за Ж.да започне да изпълнява сигнална функция.Възможни са периодични изменения в сигналните влияния.На гладното Ж специфичната за хр.му нагласа миризма му действа силно възбуждащо т.е чувствителността към сигналната функция е силно изострена.Не е така когато Ж нахранено.Кучето което се е нахранило не само не може да се привлече от миризмата на храна но може и да се отдалечи т.е да прояви отрицателна реакция на сигнала.Отношението към сигналната функция на дразнители се влиае и от вътрешните условия,от потребностите на Ж.Променливото отношение към сигнала Леонтиев определя като биологически смисъл.Сигналната функция на дразнители са слествие на връзките с значимите за Ж подкрепления,с задоволяване за тях потребности.Жълтия цват на жълтъка придобива сигнално значение за пилетата и щом видят зранце с подобен цват се отправят към него.Цвета им носи важна информ.Ако обаче жълт.парчен се окажат резанчета от лимон.кора още с първите движения за хранене пилетата установяват грешката.Хранителната потребност остава неудовлетворена и реакцията на Жцвят изчезва.Ако стъклена преграда им пречеше да установят своите действия то Жцвят щеше продълж.вр.да ги мотивира за активност.Колкото п-отребностите са по-големи,толкова сигналите придобиват по-изразена сила,по-високо равнище на биологически смисъл.В хода на Ев.разв.се увеличават потребностите на Ж.а с това се разширява и се усложнява кръгът от фактори които придобиват сигнални функции.(Жаба-облак-хищна птица).(Сляпо куче не реагир на вис.зв.а на наи малки)Сигнални значения могат да се придобиват и загубват т.е в зависимост от обстоятелствата те имат динамичен х-р.

9.Елементарна сетивна ПС- Когато отделни въздействия от средата изпълняват сигнална функция носят определена информ.на Ж.тези Ж.се намират на стадия на елементарната сетивна ПС.Това е стадия на усещанията.Ако дъжд.червеи е докосван с пръчица той не се отзовава на дразнението .Когато докосването се придружи с хранене реакцията се изменя.У червеят се активизира рефлекса за хранене.Сигналните ф-ции изискват и водят до развитие на анатомически структори на организмите и те олесняват тяхното осъществяване.Флоров посочва че амебата-най-просто едн.клетъчно Ж.което може да се наблюдава по микроскоп при докосване на клетки на водорасли с своя външен чувств.слой веднага ги обхваща с израстъците на своето тяло включва ги в протоплазмата и ги смилас помоща на сокове.Макар чувствителността и реакцията на амебата да са високи те са на зачатъчно равнище тъй като се повтарят енообразно.При чехълчето вече има диференциране в действията на отделните части на клетката.Оформят се специални вакуоло в които се натрупват сокове които допринасят за смйилане на хр.в-ва.При многоклетъчните орг.предаването на възбудата от една част на организма към др се засилва.При сладководната хидра от клетките в пипалата около устния отвор възбуждането се предава на клетките които образуват стъблото.В ЕВ.развитие постепенно се диференцират и количествено се увеличават сетивните органи.Земния начин на живот води до поява и развитие на движенията.Те изискват по-добра координация с получаваната сигнална ориентация.С това се получава началото на развитието на нервната с-ма.Тя от начало е мрежеста.Състои се от влакна които отиват в различни направления,те съединяват сетивните клетки които се намират по повърхността на тялото със съкращаваюата се тъкан на животното.Такава е връзката у хидрата.По мрежестата нерв.с-ма възбуждането се предава дифузно.Нервните клетки имат двустранна проводимост.Те не са обособени на сетивни и двигателни.У медузите развитието на нервната клетка е по-добре изразено.То се обуславя от свободния начин на живот.Въз основа на светочувствителните клетки медузата различава светлина и сянка.По-нататак развитието на нервната с-ма се изразява в образуването на неврони които обр.централни ганглии.При червеят те са по 2 към коремната страна на всеки сегмент.Броят им достига от 140до170.Нервните клетки са свързани помежду си и образуват цялостна верига-ганглиина нервна с-ма.Психическото отражение в полето на елементарната сетивна психика остава на равнището на отделното свойство или на съвкупност от свойства.На стадия на елементарната сетивна ПС поведението на Ж се направлява от механизми предавани по биологически път каквито са инстинктите.

8.Условия за възникване на сигнални функции- Предназначението на сигналните ф-ции е да ориентират Ж.в различните ситуации не съвпада с условията на тяхното появяване.Те имат специфичен х-р.Веселковси и др.посочват редица обстоятелства,които са благоприятни за придобиване от дразнители на сигнални ф-ции.1.Има дразнители,които носят на Ж.информация непосред.след раждането,което свидетества за биологическо предаване,онаследяване на сигнални функции на дразнители.Още на 2 ден от началото на своя жив.змията реагира нападателно когато и се въздейства с хим.в-ваотделени от обекти които и служат за храна.Инстинктът за ловуване у мишките се появява към28 ден.Ако в този период не видят М след това трябва да бъдат спец.обучени.2.Влияние за диференциране да дразнители,които са носители на определена информ.оказват сетивата най-добре развити у дадени Ж.Маймуните разчитат най-вече на осезанието и на зрението.Чрез зрението различават цветове,големина,и ова ги улеснява в активността.3.В природ.Ж.се срещат с различни ситуации,трудности,с все по-сложни зад.за разрешение.От мн.зад те избират значимите и изпълнимите.Съответно се ориентират на признаци,които ги улесняват в усилията им.Това налага експериментаторът да е сигурен че при даден опит Ж решава имено задачата която той му предлага а не своя.Куче било учено да изпулнява инструментални действия и дадени обекти да придобият за него сигнална роля.В сущото вр.кучето имало др ориентация.То турсело отг.на своя зад.В опита не се получавали желаните резултати.4.Влияние за появяване на дадени сигнални функции оказват вътрешните състояния на Ж.Комарите отначало се хранят с нектар от цветове.Когато започва да действа инстинктът за продължаване на рода Женс.търят да се напият с прясна кръв защото им е потребна за узряване на яйцата.5.В своето съществуване Ж имат периоди през които са мн чувствителни към определени въздействия.Тогава те стават дразнители с особена силна сигнална функция.Отзивчивостта,сензитивостта към тях води до трайно запечатване на възприемането в паметта на Ж.Това явление се нарича импринтинг.Той улеснява Ж са възприемат и да различават своите малки.(Птица веднъж отгледа потомство).Импринтингът помага на братята и сестр.да се познават.Котета отгледани в ранна възр.заедно с плъхове живеят с тях и не ги убив.Агнети отгледани от Ч.се делят от др овце.Импринтингът определя в бъдеще изборът на брачен партньор.Малките отгл.от род.от др вид когато достигнат до полова зрелост търсят за свои полови партн.не индивиди от сввоя вид а от вида на родител.Илюзорното подкрепление актуализира дадени признаци и те придобиват за Ж сигнално значение,стават предпочитани.(Синигер)При мишките изборът на партньор силно зависи от миризмата която окръжавала женската в ранна възраст.Сензитивостта е в различен интерват от време при отделните видове Ж.Насекоми и пт.се научават да рапузнават цветове м/у 20и30 ден.Диференцирането на рамери на форма се повишава до 90-120ден.Малката коза,овца е състиябие да допусне до себе си и да приеме като свое чуждо малко само в периода на сензитивността.6.Върху образуването на сигнални ф-ции оказват влияние и индивидуалните особености на Ж.Два гълъба били научени да кълвът зърна на бял /_\поставен в/у червен фон.Когато им показвали зелен кръг на син фон не следвало подкрепление.Оставали безразлични.При съчетаване на елементи от двете групи единят гълъб реагирал на един вариант,а другият на др.Птиците проявили индивидуални различия.

10.Перцептивна ПС- Веригата от отделни въздействия и действия колкото богата и сложна да е тя не осигурява по-нататъшни качествени изменения на нервния апарат.Затова тази линия на развитието обективно не е прогресивна.Прогресивно е развитието при което се изменя строежът на дейността,а заедно с това начинът на функциониране на сетивата на психическото отразяване.Тези промени водят до по-високо равнище на психическо взаимодействие с околната среда-появата на перцептивната ПС.Аквариум с риби бил преграден хоризонтално с рамкана която е опъната мрежа.В единя край на мрежата имало малък отвор през който можели да преминават рибите.Те били в пространството над мрежата.В противопол.страна на отвора на мрежата на дъното имало хр.Миризмата от нея привличала рибите.Те се отправяли към дъното но мрежата им пречела.Плували докато не открили отвора на мрежата и преминавали при храната.Все по-лесно започнали да изпълняват двете движения.Естествено не преградата с отвора стимулирала рибите а храната.После били внесени промени в опита.Махната била преградата.На същото място си била храната.Рибите се отпрявали към храната сякаш преградата е на мястото си.Това показва че рибите свързват двете въздействия на хр.и преградата и извършват необходимите движения.Психическото взаимодействие на Ж с средата придобива нови характеристики,които собствено го издигат до равнището на перцепцията.Според Леонтиев се постигат важни изменения в дейността:1.Ж.отделя влиянието на предмета на дейността от условията които благоприятстват или пречат за задоволяване на потребностите.2.Стимулирането на дейността не е общо,а диференцирано.3.Ако при елементарната сетивна психика въздействащите свойства се обединяват около доминиращия дразнител то при перцептивната психика свойствата,които влияят се интегрират в образи на предмети. На стадия на перцептивната психика се намират голяма част от гръбначните Ж.Ж се издигат на по-високо стъпало в своето развитие-на стадия на перцептивната ПС.Този процес е свързан с промени в анатомо-физиологическите структури на Ж.Основно новообразование е появяване на дистантни сетива.На първо място това е зрението.развитието на сетивата е по посока на свързване и взаимодействие м/у тях при отразяване на външните действия.Това е свързано с по-нататъшно изграждане на ЦНС.Образува се предният мозък,а по9степенно мозъчната кора.У птиците очите стават главен рецептор.Голяма роля те имат и у мн бозайници.Развиват се органите на външните движения на Ж.Те им позволяват да извъшват сложни действия-бягане..Двигателните ф-ции на Ж все повече се кортикализират.Обособяват се дяловете на гл.мозък-преден,межд,среде.варолев мост,продълг,ималък М.Продъл,варолевия и малк Мозък съставляват задния мозък.Те взимат участие при осъществяване на бозаене,гълтанеи др.В продългов мозъкса разположени центровете за регулиране на дишането,на сърдечната дейнос,на тонуса на кръвоносните съдове.От малкия моз.зависят движенията.При отстраняването му Ж.не могат да стоят нормално.Движенията стават хаотични.Средния М.регукира тонуса на мускулите,положението на тялото.Межд.М осигурява общата чувствителност на тялото.Колкото Ж са по-високо в ЕВ.разв.толкова по-голяма е ролята на предния мозък по отношение на останалите.Той нараства количествено и се увеличават функциите му.у Ч е 80% от главния М.Материална основа на ПС процеси у висшите Ж и у Ч.е кората на Гл.М.Гр.Моз а след него и продългов.са най старите образования на централната нервна с-ма.Предн.М и Моз.кора генетически са най-млади образования.В низшите участъци остават условно-рефлекторните и инстинктивните действия.Когато на Ж бъдат отстранени моз.кора и пред.моз.функциите се поемат от по-низшите участъци.(Гълъбът можеда се храни когато му се постави хр.в човката)Не е способен да си търси хр.и да ползва от тази която е близо до него.В различните животни,според начина на живот дяловете на гл.М.се отличават по своето абсолютно оносително тегло и качествени особености.Количествено най-голям е Моз на слона и на кита.На 3 място на Ч.От рибите по-добре е развит главният М на акулите.Нервната с-ма на гръбначните Ж се нарича тръбеста.У земноводните и у влечугите предният моз постига по-добро разв.Още у жабите той е обособен на 2 полукълба.По-добре е развит межд.М.По-малко е развит малкия М.Това се обяснява с по-простите движения на земноводните,отколкото у рибите.При птиците още повече се увеличава предния и малкия М.Тук се събират всички пътища,които водят от различните сетива.Задълбочава се диференцирането в структорно и в функционално отношенив.При премахване на полукълбара на М.птиците престават да разпознават предмети.Увеличават се зрителните дялове на средния М и намаляват обонятелните.Малкия М е по-изпъкнали има напречни бразди.Той служи за поддържане на равновесие при полета.Бозайниците като най-висши гръбначни Ж притежават най-висок строеж и богатство от функции на ЦНС.В кората на М.се4 появяват бразди и извивки,който водят до увеличаване на нейната повърхност.Мозъчните полуку.на Боз ги свързва миелинови нервни клетки.Добре са развити междиния и средния М.При Боз.малкия М.достига най-високо развитие.Зад малкия е продълг.който изцяло се покрива от него.Както възприятията на Ч така и на Ж се отличават с константнос.Обектите не изглеждат по-малки при възприем.от разс.В хода на Ев.разв.се появяват и сетивни представи.Качествено се изменя функцията на паметта.Докато на стадия на елементарната сетивна Пс се съхраняват отделни движения които изпълняват сигнална ф-ция,то на стадия на перцептивната психика паметта включва сетивни образи.изменят се механизмите на поведението.Те3 започват да включватформи на поведение-навици,които също се съхраняват в паметта.

14.Зрителни усещания и възприятия-При подвижен начин на живот и с разширяване на посешаваните места от животните потребностите от дистантно ориентиране се увеличават,стават насъщна потребност.Сигнално значение придобиват светлините.Те стават важни информационни дразнители.Отличават се сас следните особености:1.Като разкрива зрението посоката на светл.позволява точно да се опоредели източникът и да се опознае пространството.С това то превъзхожда всички останали сетива.Не случайно у хищниците зрителният апарат е развит мн добре.2.Зр.бъзприятия позволяват да се получи информ.от големи разст.3.Зрението разширява възможностите за сигнални взаимодействия м/у Ж.Недостатък на зрението е че работи добре през деня.Някои Ж са в състояние да превъзмогнат този недостатък.Още в пипалата на медузата се срещат по две очни петна.Светлочувствителните елементи позволяват на медузата да различава светлината от сянка.Дъж.червеи има усетливост на кожата към св.У морските звезди и у хлювите светлочувствителните клетки не са вече на повърхноста на епидермиса а малко по-надолу б бид на зрителни ямички.У насекомите зрението получава по-нататъчно усъвършенстване.Пчелите имат две сложни очи и три прости очи.Чрез сложните възприемат форма,а простите им помагат да различават сенки.Те различават цветове-син,жълт,ултравиолетов.Пчелите виждат движението по-добре от човека.Осемте очи на паяка му позволяват да забележи приближаваща муха на 20см.Добре развито е зрението на рибите.От тях най-добре виждат хищните-калкани,октоподи и др.С оглед на околната среда барбунът оцветява тялото си от червено,оранжеводо зелено.по този начин той остава незабележим.Най-развито зрение сред морските обитатели имат не рибите,а главоногите-октоподите и др.Те развиват голяма скор.за да ловят рибите и това изисква високо разв.на зрението.Във водите на Малайския архипелаг живеят риби,които в тъмното използват собствена светлина разположена аколо очите.В Америка има риби,които едновременно възприемат обекти във водата и във въздуха.Интерес представляват луминисциращите животни които у нас са светулките.Тази светлина е следствие от съединяване на сложни хим.в-ва в особени клетки.По силата на обективните условия на Животостротата на зрението на птиците значително се увеличава.Зрението им помага да извършат навигационни процеси.Папагалите различават всички цветове на спектъра.Лешоядите и др.птици се ориентираличрез зрението а не чрез обонянието.(Макет на теле и труп на теле)Остро зрение имат и др.хищни птици-орли..те забелязват малки прички от 1км.Тяхното зрение е 5 пъти по-остро от Ч.От всички пт.най-лошо виждат кокошките.При някои бозайници-котки,нечки..бинокулярното зрение се подсилва от огледалната повърхност на окото.Очте на мишките са приспособени така че те да виждат на всички страни.Слабо зрение имат сърните,глиганите,мечките.Мн добро зрение имат маймуните.Най-добре и най-далече виждат павианите.Котките виждат мн добре както през деня така и през ноща.Нощем добре виждат конете,причина за това е очите им са чувствителни и към инфрачервените лъчи.От водните бозайници виждат във водата и на сушата делфините.Животните избягват сянката която ги издава.Окраската на Ж.в повечето случаи е сходна с околната среда,Това е добра защита.Совите,лисиците..в резултат на възможностите си да виждат през ноща предпочитат и да ловуват по това време.развитието на възприятието у животното е постепенно.напр.децата на маймуната разпознават своята майка към 10-14 ден.