Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Как възниква правото на собственост ?

Собствеността е право на пълна фактическа и юридическа власт върху една вещ, противопоставима на всички трети лица, включваща правомощията на разпореждане, владение и ползване, доколкото тези правомощия не са ограничени от правните норми.

Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността “Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона”. Следователно правото на собственост се придобива чрез два  способа - оригинерен и деривативен.

Оригинерно (първично) придобиване на право на собственост имаме тогава, когато във фактическия състав, който е нужен, за да се придобие правото, не влиза като елемент съществуването на едно право у определено лице. Първият оригинерен начин за придобиване на правото на собственост е придобиване на собственост чрез придобивна давност. Придобивната давност представлява продължително владение на една вещ. Нашето право познава два вида придобивна давност – 5-годишна и 10-годишна.

Вторият способ за оригинерно придобиване правото на собственост е чрез създаването на нова вещ. Такова създаване имаме например при произ-водствената дейност, при построяване на нова къща и т.н.

Третият способ за оригинерно придобиване правото на собственост е прирашението. То е уредено в чл. 92 от ЗС “Собственикът на земята е собст-веник и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго” и чл. 93 от ЗС “Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й”.

Деривативно (производно) придобиване на право на собственост имаме тогава, когато като елемент на фактическия състав влиза съществува-нето на едно право у определено лице. Например при продажба, за да възник-не правото на приобретателя, необходимо е продавачът да е собственик.

Първият начин за деривативно придобиване на право на собственост е чрез договор. При договор за прехвърляне на собственост върху определена вещ прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта (чл. 24 от Закона за задълженията и договорите). Договорът за прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот трябва да бъде извър-шен с нотариален акт (чл. 18 от ЗЗД). Договорите за прехвърляне правото на собственост могат да бъдат покупко-продажба, дарение, замяна, договор за издръжка и гледане и т.н.

Вторият начин за деривативно придобиване на право на собственост е с оглед смъртта на собственика на вещта. Такива са завещанието и наследява-нето. Завещанието е едностранен и формален акт, който съдържа волеизявле-нието само на една страна – завещателя. Преминаването на имуществото на починалия (наследодателя) към други – едно или няколко лица (негови наследници) се нарича наследяване или наследствено правоприемство.

2. Кой може да бъде титуляр на правото на собственост ?

Титуляри на правото на собственост могат да бъдат физическите и юридическите лица, и държавата и общините като особени субекти на гражданското право. Според чл. 2 от ЗС “Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани”. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Конституцията собствеността е частна и публична. Носители на правото на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват властнически правомощия – държавата и общините. Частна е собствеността на гражданите и юридическите лица.

Всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способ-ността да бъде носител на права и задължения, включително и на правото на собственост (чл. 1 от Закона за лицата и семейството). Под “всяко лице” се разбира кое да е живо човешко същество, без оглед на това дали е пълно-ценно физически и умствено или има недостатъци.

Физическите лица (гражданите) могат да бъдат титуляр на правото на собственост при настъпване на гражданско пълнолетие – 18 годишна възраст (чл.2 от ЗЛС), когато лицата стават напълно дееспособни. В този смисъл в конкретния казус Мария Иванова, която е навършила 17 години не е титуляр на правото на собственост и не може да извършва правни действия, т.е. тя не може да продаде своята част от съсобствения имот. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, когато физическите лица са под 18 години до 14 години, правните действия се извършват със съгласието на родителите или попечителите, а под 14 години – правните действия се извършват от самите законни представи-тели - родители или настойчници (чл. 3, ал. 2 от ЗЛС).

Юридическото лице е създадено по ред, определен от закона, социално образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва правни действия чрез свой органи, съставени от физически лица, и не притежава властнически правомощия. Юридическите лица придобиват способността да бъдат носители на правото на собственост от момента на регистрирането им попредвидения в закона ред или при създаването им по силата на закона. Юридически лица са: юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), търговските дружества (ООД, ЕООД, АД, ЕАД, СД и др.), кооперациите и т.н. Особени юридически лица са публичните юриди-чески лица. Това са държавните и общинските предприятия, наречени търго-вец – публично предприятие, и бюджетните учреждения. Те са създадени на основата на държавната и общинската собственост върху техните движими и недвижими вещи. Държавата и общините са преди всичко организирани системи от органи с властнически правомощия. За да могат да упражняват своите властнически функции, държавата и общините се нуждаят от иму-ществени средства, които те придобиват, разпределят и използват. Това са основните причини, които са наложили държавата и общините да бъдат носители на правото на собственост.

Съгласно чл. 22 от Конституцията на РБ “Чужденците и чуждестран-ните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.” Следователно чуждестранните физически и юридически лица не могат да бъдат носители на правото на собственост върху земя.

3. Какво означава понятието “правосубектност” ?

Правосубектност е сложно социално юридическо качество, което се изгражда от три отделни качества, които в своята връзка, взаимодействие и взаимопреплитане изразяват правосубектността като цяло:

- правоспособността е социално-юридическо качество, което се изразява в абстрактната, принципна възможност лицето да бъде носител на юриди-чески права и задължения. То е социално качество, тъй като се определя преди всичко от фактори, които се разполагат вън от правото (икономически, политически, духовни). Съгласно чл. 1 от ЗЛС “всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задъл-жения”, а чл. 6 от Конституцията на РБ гласи “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.” От тези норми се вижда, че правоспособността е призната и гарантирана от закона обща възможност на всяко физическо лице на бъде носител на права и задължения. Правоспособ-ността е предпоставка да се притежават и упражняват други, конкретни, субективни граждански права и задължения. Според съвременните правни системи всички човешки същества се признават за правоспособни. Макар, че правоспособността е природно, естествено присъщо състояние на личността, тя трябва да се признава и гарантира от държавата. Затова правоспособността е правно качество на всяка личност.

- дееспособността е социално-юридическо качество, което се изразява във възможността субектът на правото сам със своите лични действия да реализира принадлежащите му юридически права и задължения. Предпос-тавки за дееспособност са навършването на определена възраст и липсата на определени психически заболявания. Съгласно чл. 2 от ЗЛС “с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават”. Следователно дееспособността е призната и гарантирана от закона способност на едно физическо лице със свои лични правомерни действия да придобива права и да поема задължения.

- деликтоспособността представлява способността на лицето да носи юридическа отговорност за извършените от него правонарушения.

4. Собствениците сами или чрез трети лица ползват собствения

имот ?

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС “Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им”. Законът говори не за използване, а за служене с вещта. Той иска да даде на собстве-ника не право да използва напълно вещта, а само да си служи с нея.

Служенето на вещта по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС изключва използ-ването й за добиви, т.е. за доход. За добивите важи чл. 93 от ЗС – “Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й”, т.е. добивите от вещта принадлежат на всички съсобст-веници.

Това, че съсобственикът може да си служи с вещта значи, че може да я използва за себе си. Под използване за себе си трябва да се разбира и използ-ването за семейството му. Тук семейство трябва да се разбира в широк сми-съл. То обхваща близките на съсобственика, които са в едно домакинство с него. Обаче, съсобственикът не може да предостави ползването на имота на други лица (напр. на семейството на сина си). Разбира се, по съгласие на съсобствениците използването на имота може да бъде поделено с уговорка, че получената за отделно използване част може да бъде дадена за използване на трето лице.

В конкретния казус Стоян Иванов няма право да разреши на лицето Христо Петров да използва един етаж от постройката заедно с част от двора, тъй като няма съгласие от съсобствениците и следователно претенцията на ООД-то е основателна.

5. Може ли някой от съсобствениците да отдава под наем на трето

лице част от съсобствената вещ ?

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС “Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ”. Следователно съсобственикът не е овластен от закона да извършва управителни действия, освен ако сам притежава повече от полови-ната от вещта. Съсобствената вещ се иправлява по решение на мнозинството. Мнозинството се определя не по броя на съсобствениците, а по части от вещта.

Отдаването под наем на недвижим имот, който е съсобствен, е акт на управление. Следователно, за да се даде под наем съсобственият недвижим имот, следва да има решение на съсобствениците, които притежават повече от половината от съсобствената вещ.

В конкретния казус никой от съсобствениците на недвижимия имот не може да даде под наем съсобствената вещ сам, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС техните части са равни – по 1/3 идеална част. Следователно никой от тях няма мнозинство да управлява съсобствената вещ.

6. Каква юридическа връзка има между земята и построеното върху нея ?

Съгласно чл. 92 от ЗС “Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго”.

Следователно достатъчно е едно лице да докаже, че има право на собственост върху земята, за да следва от това, че то е собственик и на постройките и на растенията, които се намират на нея.

7. Възможно ли е правото на собственост върху земята и върху

построеното на същата земя да бъдат на различни лица ?

Съгласно  чл. 63 от ЗС “Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката” (ал. 1), а също така “собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка” (ал. 2), както и “собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба” (ал. 3). Следователно Законът за собстве-ността позволява земята и постройката, построена върху нея да бъдат собст-веност на различни лица.

В конкретния случай е налице правния институт наречен суперфиция или право на строеж върху чужда земя. Правото на строеж е ограничено вещно правно върху чужд земен участък, по силата на което едно лице може да построи или да придобие чрез правна сделка и да държи собствена сграда в чужда земя.

8. Какви искове могат да се предявяват във връзка със защитата на правото на собственост ?

Във връзка със защита правото на собственост могат да бъдат предяве-ни три вида искове:

Ревандикационен иск, с който едно лице претендира за връщането на конкретна вещ в патримониума си, когато нейното владение му е отнето. Основанието на иска е накърненото право на собственост. Това е вещен иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без основание. Чл. 108 от ЗС дефинира иска по следния начин “Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”.

Негаторен иск, в случаите, когато трето лице със своите действия не отнема владението върху вещта, но пречи на собственика да упражнява правото на собственост изцяло или в някои от неговите правомощия. Това са случаите на ограничено противоправно въздействие върху чужд имот. Владе-нието не е отнето, за да се води ревандикационен иска, но собственикът е ограничен в своите права. Чл. 108 от ЗС дефинира иска по следния начин “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”.

Иск за определяне на граници е особен иск, произтичащ от правото на собственост. Според чл. 109а от ЗС “Собственик на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти”. При този иск всяка от страните е едновременно и ищец и ответник по делото, защото и едната, и другата страна е длъжна да установява границите на имота, който притежава.

9. Каква е правната същност на разрешението за строеж ?

Разрешение за строеж се издава само на собственика на имота или на лицето, което има право да строи в чужд имот. Собственикът или лицето, на което е отстъпено право на строеж доказват правата си с признат от закона документ – нотариален акт, съдебно решение, договор за покупко-продажба. За да може да бъде извършено строителство, следва да бъде спазена предвидената от Закона за устройство на територията процедура, при която последователно се издават съответните административни актове. Ако тази процедура не бъде спазена и постройката бъде построена, то тя ще бъде незаконна и при наличието на предвидените в закона предпоставки може да бъде съборена.