Joomla Software solutions Template

Payday loan

В оглед развитието на финансовото  законодателство на страната, както и необходимостта от хармонизиране на българското законодателство с европейските директиви, у нас бяха приети пакети от закони,  свързани с  банковото и финансовото дело.

Нов закон, който регламентира отношенията в банковия сектор е  Закона за потребителския кредит.

Целта на закона бе да гарантира защита на потребителите на финансови услуги. Законът въведе качествено ново отношение между банките и потребителите, а именно  - изчисляване и представяне на годишния процент на разходите по кредитите. По този начин, потребителите предварително могат да знаят с колко се оскъпява кредитът  им  и каква цена плащат за заемните ресурси на банката.

Непосредствено с приемането на закона бе изменена и една наредба- тази за създаването на Централен  кредитен регистър. Наредбата е насочена към синтезиране на информация, свързана с отпуснатите кредити в страната, с  т нар. лоши длъжници и пр.

Следва да се посочи, че законът за потребителския кредит е свързан още със:

-          закона за  кредитните институции;

-          всички наредби за поддържане на капиталите на банките;

-           наредбата за рисковите експозиции на банките и пр.

Счита се, че и закона и избраната наредба  са насочени приоритетно към развитието на банковия сектор у нас, във връзка с хармонизацията на българското право с европейското.

1. Същност на Закона  за потребителския кредит / ЗПР/

Законът е създаден в синхрон с:

• ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 98/7/ЕО от 16 февруари 1998 година за изменение и допълнение на Директива 87/102/ ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до потребителския кредит
• ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/88/ЕИО от 22 февруари 1990 година за изменение и допълнение на Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до потребителския кредит
• ДИРЕКТИВА 87/102/ЕИО НА СЪВЕТА от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителските кредити
• ДИРЕКТИВА 84/450/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 септември 1984 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със заблуждаващи реклами,

2. Защита на потребителите, отразена в закона

Законът има за цел да осигури  защита на физическите лица или изобщо на потребителите на банкови кредити.

За това свидетелства и гарантираната от Закона за потребителския кредит (ЗПК) възможност потребителите да подават жалби до Комисията за защита на потребителите, свързани с договори за потребителски кредит или за посредничество за предоставяне на потребителски кредит (чл. 25 ЗПК).

Актовете за установяване на нарушенията по ЗПК се съставят от оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите длъжностни лица (чл. 35, ал. 1 ЗПК). От това е видно, че законът позволява интегрирането на различни институции при защита на потребителите.

Специализираната защита по ЗПК намира приложение изключително по отношение на потребителския кредит.

От субективните предели на защитата са изключени и всички физически лица, които макар и да нямат качеството на търговец, сключвайки договора за потребителски кредит, действат в рамките на своята професионална дейност. Законът обявява за кредитор всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 5, ал. 3 ЗПК). Следователно, ако предоставеният кредит има качеството на потребителски кредит, но излиза извън рамките на професионалната или търговска дейност на кредитора, има спорадичен или изключителен характер, то по отношение на него не намират приложение защитните правила на ЗПК.

От обхвата на специализираната защита по ЗПК изрично са изключени договорите за наем, които не предвиждат прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право и договорите за предоставяне на услуги за продължителен период от време, съгласно които потребителят има право да заплаща стойността на услугите чрез извършване на периодични плащания при предоставяне на услугите. По принцип защитата на потребителите по ЗПК не намира приложение и към ипотечните кредити, като от приложното поле на закона изрично се изключват и кредитите, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот, независимо дали са обезпечени с ипотека (чл. 3, ал. 5 ЗПК).

Специализираната защита не се прилага и по отношение на кредити, за които не се начислява лихва или друг разход за потребителя, кредити, по които не се дължи лихва, при условие че потребителят се е съгласил да издължи кредита с еднократна вноска, кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв., или на стойност над 40 000 лв., както и кредити, по които потребителят се задължава да изплати стойността на кредита за период не по-дълъг от три месеца, или когато кредитът се връща чрез извършването на не повече от 4 вноски за срок не по-дълъг от 12 месеца.

3. Регламентация и съдържание  на договора за  кредит

По смисъла на чл. 4 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз онова на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Страни по договора са потребителят и кредиторът. Законът обаче определя като потребител само физическите лица, които не действат в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 5, ал. 2 ЗПК).

Това означава, че законът приоритетно е насочен към физическите лица и  получените от тях кредити.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма с оглед на неговата действителност (чл. 6, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗПК). Всички изменения и допълнения към сключения договор също се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни по договора. Екземпляр от договора и от анексите към него задължително се предоставя на потребителя. Законът изисква договорът за потребителски кредит да се изготвя на ясен и разбираем език, като определя минимално изискуемото му съдържание (чл. 7 ЗПК).

Договорът следва да дава ясна представа за всички дължими от потребителя плащания, в т.ч. за чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница на кредита), като в противен случай може да бъде обявен за недействителен (чл. 14 ЗПК). Кредиторът няма право да превалутира служебно кредита, съответно остатъка от кредита (чл. 20, ал. 5 ЗПК). Законът изисква в договора да се посочи годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита.

Договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; условията за ползване и връщане на кредита; годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Неизпълнението на всяко едно от посочените информационни изисквания влече недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 14, ал. 1 ЗПК).

Договорът следва да съдържа всички елементи на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, а когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. В договора следва да се посочат и свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива. По силата на чл. 6, ал. 3 ЗПК потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит следва да посочва правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и да съдържа указание, че в този случай той има право на намаление на размера на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският кредит няма да се използва. Правото на предсрочно погасяване на кредита произтича от закона и в този смисъл, дори да не бъде закрепено в договора, потребителят винаги може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 18, ал. 1 ЗПК). Но неизпълнението на това изискване влече недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 14, ал. 1 ЗПК). Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочно погасяване на кредита от потребителя. При предсрочно погасяване дължимите от потребителя разходи, които са предвидени в договора за потребителски кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита. Договорът следва да съдържа и всички останали условия за прекратяването му.
Договорът за потребителски кредит следва да посочва и обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени. Само по себе си неизпълнението и на това изискване влече недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 14, ал. 1 ЗПК).

Под потребителски кредит, законът визира   и  кредит, който  се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки или за предоставяне на услуги и от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че доставчикът на стоката или услугата финансира предоставянето на потребителския кредит или в случай че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на доставчика на стоката или услугата за сключването или за подготовката на договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.

По отношение на овърдрафт кредитите, които не са свързани с кредитна карта, се прилага само правилото на чл. 9 ЗПК за писмено уведомяване на кредитополучателите.

Кредиторът е длъжен да потвърждава на потребителя кредитополучател в писмена форма преди или най-късно по време на сключване на договора за кредит следната информация:

• максималния размер на кредита;
• годишната лихва;
• разходите по кредита, приложими от момента на сключване на договора,
• условията, при които те могат да бъдат променяни;
• начините за прекратяване на договора.

Законът допуска потвърждаването на информацията да се съдържа и в извлечението от сметка, предоставено на кредитополучателя.

Кредиторът е длъжен да уведомява незабавно кредитополучателя за всяка промяна в годишната лихва или в разходите, свързани с предоставянето на кредита.

Когато кредиторът позволи на кредитополучателя да превиши наличността по разплащателната си сметка за период, по-дълъг от три месеца, без наличието на договор за тази цел, кредиторът е длъжен да го уведоми незабавно за годишната лихва, за разходите по кредита и за условията за тяхната промяна.

3. Същност на ГПР

Законът регламентира един сравнително нов термин в българската финансова практика- ГПР.

Годишният процент на разходите  е  общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит.

Общата стойност на кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК от своя страна са всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати.

Според чл 22, на                 ЗПР, годишният процент на разходите по потребителския кредит включва:

• предоставяната по кредита сума;
• погасителната вноска или на плащането на разходи;
• такси и комисионни на банката и пр.

ГПР (или APR) представлява общия разход на кредита за потребителя, изразен като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляване на ГПР се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита (такса разглеждане на документите, комисионна за обработка, годишни или месечни такси и др.).

Годишният процент на разходите по кредита на договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи, позволяващи промяна на лихвения процент и на стойността или размера на другите разходи, включени в годишния процент на разходите по кредита, които не могат да бъдат измерени количествено (да получат стойностно изражение) към момента на неговото изчисляване, се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на договора за потребителски кредит.

Когато изчисляването на годишен процент на разходите не е възможно, в договора следва да се посочи годишен лихвен процент и отделно всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит, както и условията, при които посочените разходи по кредита могат да бъдат променяни. Всяка реклама или всяко съобщение, изложено в търговско помещение, с което рекламодателят се задължава да предостави кредит или да посредничи за сключването на договор за потребителски кредит, и което посочва лихвен процент или друга цифра, свързана със стойността на кредита, трябва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита (чл. 15 ЗПК). За тази цел ЗПК задължава рекламодателя да посочва в рекламното съобщение представителен пример за стойността на кредита, ако не може да използва други методи.

Отделно от годишния процент на разходите по кредита, в договора следва да се посочат и разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят заплаща при покупката на стока или предоставяне на услуга, независимо от това дали покупката се извършва в брой, или чрез предоставяне на кредит; разходите за извършване на превода на средства и за поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на лихвите и другите разходи по него, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за събирането на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от това дали сумите се събират в брой или по друг начин; вноските, дължими във връзка с членство в сдружения или организации, които не произтичат от договора за потребителски кредит, макар че се отразяват на условията му; разходите, свързани с обезпечения (ако има такива); разходите за застраховка, освен тези, чието предназначение е да осигурят на кредитора пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в случай на смърт, инвалидност, неработоспособност, болест или безработица на потребителя и които са задължително условие от страна на кредитора за отпускане на кредита.

4.  Наредба № 22  за централен кредитен регистър на банките

Централен Кредитен Регистър  е институция, в която се съдържа и се оповестява информация, свързана с общата маса на кредитите в страната.

След последните промени, в информацията се разшири  обхвата на наблюдаваните кредити и  се подобри  работата на информационната система (по-богата функционалност, on-line достъп на потребителите от ТБ до информацията и др).

Промените  в Наредба 22 се съдържаха в следното:

• Отпада долната граница на отпуснатите банкови кредити;
• Въвежда се граница, под която не се наблюдават овърдрафти по дебитни карти - 1000 лева;
• Отпада наблюдението на междубанковите вземания;
• Отпада възможността ЦКР да се използва за нуждите на "други потребители“;
• Прецизират се нормативните определения

На деклариране в ЦКР подлежат:

• Всички вземания и поети ангажименти, независимо от използвания инструмент:.
• парични заеми от всякакъв вид, в това число и по ЗПК;
• записи на заповеди;
• придобити вземания чрез цесия;
• синдикирани кредити;
• поръчителства или авали;
• банкови гаранции;
• акредитиви и други

Банките и кредитните институции  декларират новоразрешени и предоговорирани кредити в срок до 5 работни дни. Информацията се предоставя от централите на банките  и включва:

• данни за кредитополучателя;
• условията и размера на кредита;
• тип на кредита;
• предназначение на кредита;
• разрешена сума в оригиналната валута;
• разрешена сума в лева;
• дата на разрешаване и на издължаване;
• обезпечение в % и лихвени условия.

Целите на регистъра са основно три:

• централизиране на информацията за всички отпуснати кредити и формиране на общата кредитната задлъжнялост на клиентите към банковата система;
• предоставяне на информация на банките за кредитната задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица;
• използване на обобщената информация от регистъра за нуждите на икономическия анализ в БНБ.

Банките  декларират ежемесечно състоянието по всички активни кредити към последния работен ден на месеца. Информацията включва:

• категория на кредита;
• усвоен размер на кредита;
• начислени провизии;
• балансова стойност на кредита преди обезценка;
• възстановима стойност на кредита;
• задбалансови вземания.

В съответствие с ЗПР, също се  разширява обхвата на кредитния регистър, като се включват и кредитните портфейли на дъщерни на банките финансови институции. Чрез банките-майки тези финансови институции могат да ползват и съдържащата се в кредитния регистър информация при оценка на кредитния риск.

Предвидените в Наредба 22 отговорности по отношение на подаваната информация, както и редът за проверка и корекции в информацията се разпростират и върху дъщерните на банките финансови институции. Разширяването на обхвата на Централния кредитен регистър създава по-добри условия за управление и контрол на кредитния риск в банковата система и финансовия сектор.

Целта на тази промяна беше да се запази информацията за тези кредити и за коректноста на обслужването. През декември 2006 г,  влязоха в сила допълнения, които уредиха по нормативен ред достъпа на граждани и фирми до информация, съдържаща се за тях в системата на ЦКР. Тази възможност съществуваше и преди допълненията от декември, но беше уредена във вътрешните правила за работа със системата на ЦКР. Регламентирана беше и процедура, при която при констатирани неточности в информацията засегнатата лица могат да поискат корекции на данните чрез банката, подала тези данни в регистъра.